• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

05 August 2020, 07:11:33

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11120 Posts

Шишман
2896 Posts

Panzerfaust
499 Posts

Лина
499 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 16700
  • Total Topics: 1276
  • Online Today: 42
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 25
Total: 26

Българските художници

Started by Hatshepsut, 24 September 2018, 21:11:30

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Бенчо Обрешков


(1899-1970)

Бенчо Йорданов Обрешков е български художник, един от най-големите български живописци.
Роден е на 27 април 1899 г. в Карнобат. Между 1918 и 1920 година учи в Художественото индустриално училище, където негови преподаватели са Петко Клисуров и Иван Ангелов. През 1926 година се дипломира в специалност живопис на Художествената академия в Дрезден в класа на професор Оскар Кокошка и Ото Дикс. Специализира скулптура при прочутия Антоан Бурдел и участва в изложби в Париж през 1925–1927 година. Завръща се в България през 1927 година.

Бенчо Обрешков твори в областта на портрета, пейзажа и натюрморта, рисува сцени от бита на рибарите и моряците. Характерно за портретите му е майсторското предаване на физиономичните и психологическите характеристики на моделите. Пейзажите му почти винаги са населени с човешки фигури. Предпочитана техника са маслените бои.

Първата си самостоятелна изложба Обрешков организира в Карнобат през 1919 година, с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби: в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със Златю Бояджиев и Георги Баев през 1962 година в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. Платна на Обрешков са притежание на НХГ, СГХГ, художествената галерия в Бургас и други градове, галерии в Стокхолм, Плага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина и частни колекции. При бомбардировките над София през 1944 година повече от 250 негови картини са унищожени.

Бенчо Обрешков е член на дружество ,,Родно изкуство" и на Дружеството на новите художници. Между 1969 и 1970 година е председател на Творческия фонд на СБХ.

Умира на 8 април 1970г. в София.

https://bg.wikipedia.org/







Hatshepsut

Иво Узунов


Иво Узунов е роден в Балчик през 1969 година. Живее и работи във Варна. Не е завършил художествени академии или училища - самороден талант, занимаващ се с изящно изкуство над 25 години.

В творчеството си художникът пресъздава картини от бита и културата на българина, рисува морски пейзажи, абстракции, натюрморти, портрети, стенни пана и други.

До момента има няколко реализирани изложби в Румъния, Турция, Германия, Украйна. Негови картини са притежание на редица колекционери и частни галерии от Европа, Азия и Америка.









Hatshepsut

Петя Петрова


https://www.facebook.com/Petya-Petrovas-Art-1759591534318123/

Петя е завършила живопис във Великотърновския университет преди близо 20 години. Тя е от ,,поколението на прехода", което най-болезнено изживя рухването на обществените порядки от предишния строй и замяната им с материалните ценности, които не носят перспектива за младите хора в България. Въпреки удобствата и любезното отношение, което среща българската художничка в Германия, тя винаги живее там с чувството на чужденец, който изпитва силна носталгия към родината. Човек най-силно желае това, което е изгубил – с тези думи Петя Петрова обяснява как е събудила в себе си любовта към отечеството...

http://bnr.bg/post/100873113/kartini-ozareni-ot-svetlinata-na-balgaria-risuva-hudojnichkata-peta-petrova-v-dalechnia-nemski-grad-aahen













Hatshepsut

Миглена Кирилова


QuoteРодена съм в гр. Русе през 1978 г. в голямо и задружно семейство, "водят ме" художник трето поколение :) майка ми - Ралица Кирилова е художник и преподавател по рисуване, баща ми - Йордан Кирилов един от малкото редовни учители по дърворезба, прекрасна професия, която тук в Русе се постараха да унищожат... и баба ми - Елена Макарова, която рисуваше неуморно и ежедневно до 84-тата си година...

https://www.studiokirilovi.com/za-nas

Фейсбук-страница на Миглена Кирилова: https://www.facebook.com/miglena.kirilova.ruse/













Hatshepsut

08 July 2019, 09:40:24 #49 Last Edit: 08 July 2019, 09:42:22 by Hatshepsut
Снежана Славова


Снежана Славова – родена на 16.04.1954 г. в гр. Велико  Търново.

1973 г.- завършва Художествена гимназия - гр. Казанлък

1978 г.- завършва НХА "Николай Павлович" – специалност ,,живопис".

Работи предимно в областта на натюрморта, пейзажа и портрета.

От 1978 г. участва в множество национални и регионални общи художествени изложби, в колективни изложби в чужбина.

Живее и работи във Велико Търново.


Неизкушена от импровизацията и експеримента, картините на художничката притежават способността  да въздействат  и предават емоции и настроения, топлина и хармония. Изпълнените в класически стил картини с балансирани композиции, добра живопис и здрава рисунка, разнообразни и богати на детайли, ни пренасят в света на хармонията и уюта на истинските стойности в живота. Нарисуваните с брилянтна техника и облени в светлина натюрморти и пейзажи, одухотворените портрети, които са своеобразен разказ за красотата на българките в картините ,,Момиче с невестина рокля", ,,Лазарка", ,,Момиче с червена носия",  придават на творбите и` виталност и индивидуалност. 

Във времето, Снежана Славова разгръща потенциала на таланта си и покорява с изкуството си почитатели от страната и чужбина.

Нейни творби са притежание на редица художествени галерии в страната и много частни колекции в България, Франция, Англия, Германия, Испания, Гърция, Турция, САЩ, Русия, Дания, Италия, Аржентина и др.

http://visit.varna.bg/bg/event/snejana-jivopis.html















Hatshepsut

Веса Вълова

Веса Вълова е от ярките български живописни творци, чиято съдба съсредоточава творчеството им в България и около българското.

Тя живее и твори в града на розите, а освен това тя е и един от членовете на ,,Сдружение на майсторите на художествени занаяти и приложни изкуства в Община Казанлък".

В творчеството, което създава Веса се фокусира силно върху онази страна на т. нар. ,,българско" – традиционната, изобразявайки с голяма нежност, но и с характер, женствеността през фолклорния образ на българската жена.

След като завършва ВТУ ,,Св. Св. Кирил и Методий" специалност живопис през 1970 г., тя се реализира като преподавател по рисуване и живопис в НГПИД ,,акад. Дечко Узунов" гр. Казанлък до 1988. От 1973 г. тя е един от активните живописци на страната, като участва с творбите си в множество изложби на национално и международно ниво. А работите на Веса са обиколили света, като част от тях се намират в колекции на ценители на изкуството в Русия, Япония, САЩ, Австрия, Германия и др.

https://tuksme.bg/traditsionniyat-obraz-na-balgarkata-pr/


Фейсбук-страница на Веса Вълова:

https://www.facebook.com/pg/Веса-Вълова-374604059228013/











Hatshepsut

Десислава Ръжданова

Десислава Ръжданова е млад творец с голяма любов към рисуването. Картините са нейна страст. Прекрасните и творби може да разгледате на фейсбук страницата ѝ:

https://www.facebook.com/Десислава-Ръжданова-Картини-живописDesislava-Rajdanova-oil-painting-313705472101167/

Контакти:
Адрес: Петрич, ул. Капитан Джигаров 22
Телефон(и): 089 875 0419
e-mail: rajdanova83@abv.bg

http://obshtinite.com/











Шишман

Имаме художници и то добри, но не ги ценим и не ги познаваме.

Hatshepsut

Емануил Ангелов


Емануил Ангелов се учи да рисува в Пловдив. Темите и сюжетите му са толкова разнообразни, че оставят ценителите в учудване за богатия му вътрешен свят. Самият Емануил казва:

В картините си представям разнообразни сюжети. Изкуството ми никога не e било монотонно течение, винаги се e изменяло. В ранните си картини, най вече от ученическите, търся една идеализирана утопия, пресътворявам мой приказен и чуден свят, който създадох в себе си, и го запечатвам върху своите творения.

Емануил Ангелов има влечения към космическото, необятно пространство, изградено от тъмно-сини багри, които преобладават в картините му, сблъскващи се с искрящи топли цветове, излизащи от самите форми, пораждащи силен контраст помежду си.

Много от картините му са нарисувани в нощно време, като че ли сътворението в този миг придобива друг облик и нюанс в непроницаемото пространство, обгърнато от небесен мрак и тъмнина, в които като че ли времето спира и създанието изпълнява своята симфония на вдъхновение и прозрение.

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/ART.EMANUIL.ANGELOV/


На нивата



Паисий Хилендарски



Кирил и Методий



Любен Каравелов


Шишман

Имаме доста добри художници на тема българщина, но медиите се държат: все едно че ги няма.

Hatshepsut

Борис Денев - живописецът на старо Търново


Роден в Търново на 7 февруари 1883г. в семейство на дърводелец със 7 деца, той от малък познава горчивия вкус на бедността. Светлият лъч в неговото детство е страстта на баща му да изрязва репродукции от списания. Така бъдещият художник за първи път се запознава с изкуството и то го пленява завинаги. Убеден е, че за него няма друг път освен на живописта, и затова ударът, който получава на 18 години, го съкрушава. Борис Денев иска да продължи образованието си, но това се оказва напълно невъзможно - родителите му нямат дори една скътана стотинка. Затова се налага да почне работа като учител в търновското село Иванча. Надява се, че след няколко месеца ще последва мечтата си. Но чака цели десет години. През това време изкарва някой и друг лев като цигулар по селски вечеринки, а когато има време, се измъква тайно от всички, за да рисува пейзажи. Именно тези платна вижда неговият приятел Михаил Кръстев, учител в Търновската гимназия и също художник. ,,Картините ти са прекрасни! – възкликва той. – Трябва на всяка цена да ги покажеш в София!" Обнадежден, че поне един човек е повярвал в таланта му, Борис Денев грабва няколко платна и веднага тръгва за столицата. Там ги предлага на дружество ,,Съвременно изкуство" и ефектът е изумителен. Само за няколко дни картините са разпродадени и бившият вече учител събира достатъчно пари, за да последва мечтата си. Със спечелените средства от изложбата заминава за Мюнхен, където специализира през 1909–1914г. живопис. Наближава 30-те, когато пристига в Мюнхен, но бързо изпреварва много по-младите от него колеги, родени в богати буржоазни семейства и свикнали от малки с частни учители по изкуство. Борис Денев ги засенчва не само с таланта си, но и с необикновената си работоспособност. Това впечатлява учителите си в Художествената академия, а нежните му пейзажи от Търново смайват хиляди европейци. За първи път в живота си той не се притеснява за своето бъдеще - изгледите за кариерата му са блестящи. Но неочаквано, за изненада на всички, Денев обръща гръб на живота, за който е мечтал, откакто се помни. Причината за мнозина днес би прозвучала странно: патриотизъм. Той се връща у нас, за да участва като доброволец в Балканската война. Първо е санитар, а после спечелва конкурса за военен художник. Очевидец е на най-кървавите битки и с голямо майсторство пресъздава грозното лице на войната. През следващите години настъпва най-плодотворният период в живота му - постепенно той започва да рисува предимно пейзажи. Създадени с ефирна лекота, нежни пастелни тонове и изключително точна перспектива, те стават явление в родната живопис. ,,Борис Денев откри очарованието и романтиката на старинната архитектура сред характерната родна природа", пише изкуствоведът Ирина Михалчева, а писателят Драган Тенев допълва: ,,Денев оставя дълбока диря в нашата живопис, като запазва редица стародавни български светини." Макар успехът му да е голям, Борис Денев не ограничава фантазията си само в живописта. Той се интересува от авиация и дори спечелва награда за един свой проект, докато учи в Мюнхен. По-късно сам построява делтапланер и стенен часовник; не забравя страстта си към музиката и участва в оркестъра с веселото име ,,Бръмбъзъците". Навсякъде го приемат с разтворени обятия и едва смогва да изпълни всичките си задачи: да рисува, да свири, да пише за вестниците, да конструира летателни машини... С радост и страст живее в бляскавия вихър на един живот, изпълнил и най-смелите му очаквания. Затова ударът, който го сполетява след 9 септември 1944, е двойно по-жесток. Новите събития го шокират. Може да е подозирал, че много интелектуалци ще имат неприятности, но със сигурност не е предполагал размера на омразата, която ще се стовари върху него. Той, който е обърнал гръб на лукса и похвалите в Европа, за да се върне в родината си, е обявен за ,,родоотстъпник". Като такъв е изключен от СБХ, заклеймен и изпратен в лагер. Но и в най-угнетяващите и мъчителни часове, прекарани сред плъховете и смрадта на килията, Денев не е бил толкова отчаян, колкото когато излиза след 10 месеца от лагера. Като леден душ идва страшната новина, че му е забранено да рисува. Като всеки истински творец, за него това е равносилно на забрана да диша. Минават цели 11 години, преди да получи помилване. През 1956г. е реабилитиран и отново е включен в СБХ, а през 1967-а дори получава званието ,,заслужил художник". Признанието не може да излекува спомена за душевната агония, но две години преди смъртта си поне знае, че неговите картини отново са заели своето място в света на изкуството. Славка Денева-негова единствена дъщеря, следва пътя на баща си и създава едно богато творчество, запомнящо се със своята индивидуалност. На 31.12.1969г. престава да тупти сърцето на един велик български художник, но творчеството му ще живее вечно. В негова памет е именувана художествената галерия във Велико Търново.
 ЛЮДМИЛА ГАБРОВСКА

https://starotarnovo.blogspot.com/2018/02/blog-post_9.html










Шишман

Много хубави картини.

Hatshepsut

Преоткриването на Мара Чорбаджийска


Автопортрет на Мара Чорбаджийска

Мара Чорбаджийска, или известна още като Мара Нонова, е популярна повече като съпругата на Чудомир. Не че не е говорено и за нейното творчество, но почти винаги това е било в контекста за Чудомир. Неговата сянка я подтискаше като творец. Ето защо прекрасна беше инициативата на

ЛХМ "Чудомир" в Казанлък, за лекция за Мара Чорбаджийска по повод нейния 125-годишен юбилей! Лекцията беше изнесена на 22. февруари не от кой да е, а от проф. Марин Добрев - директор на ХГ - Стара Загора. Макар че той е ако не единственият, то поне един от малкото, който и досега е отделял за нея повече внимание.

Да, всички присъстващи на тази лекция изказаха единно мнение, че сме длъжници пред Мара Чорбаджийска! И, макар че това е вярно, за мен в него има и позитив! Това е фактът, че Мара Чорбаджийска и нейното творчество не са така ,,удавени" в познатите дългогодишни щампи! А ние започнахме нейното преоткриване с помощта на един от нейните най-добри познавачи и ненадминати сладкодумни разказвачи, а и неин бивш съсед – проф. М. Добрев! Колцина имат този шанс?

Не съм аз този, който ще разказва биографията на Мара Чорбаджийска или ще прави професионален анализ на нейното творчество. Не знам колко жени-художнички има въобще в българска история и колко от тях са така разнообразни в трите жанра: пейзаж, натюрморт и портрет, но за мен тя е уникална! И когато гледам нейните картини, аз усещам нещо общо, което ги обединява. Това е светлината!

През 1929 – 1930 година двамата с Чудомир са командировани от културното министерство във Франция, за да проучат методите на обучение по рисуване във Франция! Ако трябва да бъдем точни, министерството първо е искало да командирова само Чудомир, но той е настоял и за своята съпруга! И е имало защо! В Лувъра и множеството парижки изложби, Мара Чорбайджийска е запленена от картините на френските художници и най-вече от импресионистите! 

И именно това слага отпечатък на нейното по-нататъшно творчество. Това е именно светлината, за която говорех! Именно светлина струи от нейните, иначе различни картини като пейзажите край Казанлък, натюрморти с цветя, интериори, портрети....

Всъщност, тази нейна командировка с Чудомир в Париж не е била изключение за онова време. Почти веднага след Освобождението, тогавашният министър на просвещението командирова в Париж група писатели, сред които е и Захари Стоянов! Проблемът бил, че никой от тях не е знаел и бъкел френски! Това предизвиква бурен гняв сред "здравата интелигенция", която има западно образование, знае френски език ! "Как така?! Защо там ще ходят някакви неграмотници, докато ние..." и т. н. /познато,нали?!/"

И тогава министърът на просвещението /каква хубава дума!/ мъдро им отговаря: "Когато те подишат парижкия въздух, ще напишат още по-хубава БЪЛГАРСКА литература"! Мисля, че тази мисъл едно към едно се отнася и за Мара Чорбаджийска и Чудомир, които след Париж са създали по-хубави БЪЛГАРСКИ картини и разкази!

А това предизвиква у мен и един възторг, за който би трябвало да говорят историците. Че в най-трудните години за България - веднага след Осовобождението от тези 500 години... не знам от какво... или след първата национална катастрофа след Първата световна война и Ньойския договор, нашата държава мисли и за своята духовност и с цяла сила се стреми да догони Европа, като праща там свои изтъкнати творци!

Още веднъж да подчертая - не когато сме били много богати, а когато сме били много бедни, ние сме се грижили за своята духовност! Ето защо бих искал да пожелая на ЛХМ "Чудомир" и на всички казанлъчани да продължим да преоткриваме твореца Мара Чорбаджийска! Тя има да ни каже още много неща...





Кабинетът на Чудомир:



http://www.voice-bg.com/novini-kazanlak/6535-preot_mara.html

Hatshepsut

КОНСТАНТИН ЩЪРКЕЛОВ.САМОТНИКЪТ СКИТНИК
130 години от рождението на художника



18 Март 2020 - 14 Юни 2020
Изложбата представя живота и творчеството на Константин Щъркелов се през архивните материали – снимки, лични дневници, спомени, писма на негови съвременници, документи, статии и отзиви във вестници и списания, съпътствали неговите художествени изяви и не на последно място чрез произведенията, създадени от самия художник през различните периоди на творчеството му.

От маргинална фигура на вдовишки син, беден творец, самотник, скитник, бохем, Щъркелов се превръща в олицетворение на преуспелия талант. Срещу всички перспективи на практичния уют, той избира  съ-творението, креативността, за да останат накрая произведенията му -  пейзажите от България и света, портретите на не една личност и образите на войната.

От една страна пред нас изплува образът на човек, който обича живота,  компанията на своите приятели, песните, поезията, хубавото вино, веселието. Същевременно ще го съпътстват и множество житейски трудности. Не винаги ще разполага с необходимите средства за себе си, за творчеството и семейството си. А от друга страна въпреки, че е неспокоен и често е тревожен, той остава изпълнен с оптимизъм, поетичен, искрен и зареден с онази пантеистична любов към природата и човека, за да създаде стотици произведения.

За него Природата е  тази, която го пречиства от всичко светско и го дарява с  онова искрено чувство, с което стъпва обратно към другия свят – светът на планините, полята, реките, долините. Чувство, което му носи импулси за творческо вдъхновение – радост и тъга, възхищение и преклонение. Така художникът в тази част от своя живот се превръща в самотник.

Скитникът самотник, който от своята свобода в природата твори нови простори. В тях той е първи техен обитател. Самотник. Но за кратко.– тези нови простори  стават земни. Стават достъпни. След последния удар на четката, след последния щрих вече ще принадлежат на Света, на другите.

По повод 130 годишнина от рождението на Щъркелов, за да се възстанови хронологията на живота и творчеството на художника, екипът на СГХГ проучи и прегледа стотици документи, статии, спомени, текстове и други архивни материали. Това проучване от една страна даде възможност  да се изяснят и допълнят факти от живота му, а от друга да се види с колко и какви произведения участва в различните изложби през годините, както и да се възвърнат забравените оригинални названия, които Щъркелов е поставял на своите картини.

Еспозицията включва над 300 произведения – масла, акварели и рисунки, обхващащи цялостното творчество на художника. Едни от големите масиви с негови творби се намират в Централен държавен архив, Националната художествена галерия, Националния военноисторическият музей. По малки по обем, но важни за изследването са произведенията в художествените галерии и музеи в София и страната –  Софийска градска художествена галерия, ГХГ – Пловдив,       ХГ,, Борис Георгиев" – Варна, ХГ ,,Димитър Добрович" – Сливен, ХГ – Добрич, ХГ – Казанлък, ХГ ,,Николай Павлович" – Свищов, ХГ – Русе, ХГ – Смолян, ХГ ,,Станислав Доспевски" – Пазарджик, ХГ – Стара Загора, Музейна сбирка към Националната художествена академия, Национален литературен музей, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – София..

Друга важна част от произведения в настоящата експозиция се представят за пръв път или са представяни много рядко. Това са творбите от  Художествения фонд на Държавен културен институт към Министъра на външните работи част от колекциите на дипломатическите мисии в Анкара, Белград Берлин, Братислава и представителните пространства на министерството в София, колекцията на Българска народна банка, Фонд за опазване на историческото наследство ,,Цар Борис и Царица Йоанна", Институт за изследване на изкуствата на Българска академия на науките.

Частните колекции, представени от аукционна къща ,,Енакор",  галерия ,,Лоран", както и наследници и отделни собственици на произведения на Щъркелов допълват не само с известни, но и с редки творби настоящата юбилейна ретроспективна изложба.

Към изложбата ще бъде издаден и католог на български и английски език.

http://www.sghg.bg/?page=izbrana_izlojba&exhibition=2020.03.18-2020.06.14

Автопортрет:









Българка:


Hatshepsut

Бояна Петкова


Фейсбук-страница на Бояна Петкова: https://www.facebook.com/BoyanaAkvareli/

Освен красота и безкраен талант, в картините на Бояна Петкова намираме едно невероятно усещане за спокойствие и завършеност. За нежност и съвършенство. Лично аз се влюбих в творчеството ѝ, надявам се и вие да откриете своето хубаво чувство към нея и прекрасната ѝ работа.

Запознайте се с Бояна, като надникнете в разговора ни – за мен той беше истинско удоволствие.

Здравейте, разкажете ни накратко за себе си и любовта си към изкуството.

Бояна: Здравейте. Казвам се Бояна Петкова, художник, от София. В последните години се занимавам предимно с акварел. Завършила съм Художествената Гимназия и Художествената Академия – специалност Текстил. Омъжена, майка на три деца. Всяка свободна минута от ежедневието ми е посветена на моите картини.

Картините Ви са изключително нежни и някак – магически. Как оформихте този стил на работа?

Бояна: В началото на обучението ми по живопис работех с много бои, пластове, и цветове от целия спектър... дълго след това, когато дойде време за истинското ми творчество, постепенно започнах да изразявам себе си, стъпвайки на тези учебни основи, но изграждайки мой собствен почерк. Този процес продължава непрекъснато и в това е смисълът на творчеството за мен. Пътят е към едно опростяване на колорита и детайла, наблягане на светлината като рисуваща обема и изразяваща замисъла на картината. Всичко е подчинено на идеята, затова центърът е нарисуван с огромно любопитство и внимание, а страничните детайли които не са нужни за идеята ми, са обобщени.



Какво Ви вдъхновява?

Бояна: Предимно чувствата и отношенията, които имам в живота си; природата също в голяма степен – в повечето си картини я преплитам като някакъв живописен вид атмосфера, без да рисувам изцяло пейзажи.

А кой Ви вдъхновява? Има ли художник (личност), който е повлиял на творческото Ви развитие?

Бояна: Разбира се, моите учители по рисуване и живопис, които имах късмета да срещна, като Хр. Кирчев и Греди Асса; децата ми, съпругът и родителите ми, които винаги ме подкрепят, приятелите ми.



Рисувате предимно женски образи. Защо?

Бояна: Творчеството ми е израз на личното ми пространство. Жена, дете – това са начините, по които се чувствам и затова ги изобразявам най-често.

Как избирате цветовете в картините си? Впечатление правят деликатните нюанси в тях.

Бояна: Цветовете не са особено важни при мен. Разглеждам по-скоро тоновете като светлосила, нюансите и отношенията между тях. Има цветове, които рядко използвам, като зелено, лилаво, жълто, те са по-скоро далече от моята природа. Като цяло, цветът е средство и инструмент, той ми служи по-скоро чрез графичната си сила.

Какво Ви дава изкуството?

Бояна: Дава ми свобода и красота, живот. Всеки път, когато творя, се опитвам да се надскачам, да надграждам, да израствам по някакъв начин.

Трудно ли е да превърнеш страстта си в професия в България?

Бояна: Най-важното е да правиш това, което смяташ за правилно и да го отстояваш. Да държиш на индивидуалността си, без оглед на това дали ще можеш да се продадеш. Тогава и резултатите не закъсняват. Искреността и чистотата в изкуството му проправят най-прекия път до сърцето на зрителя, така смятам аз. Ценителят намира своята картина, когато тя го докосне, и запали в него онзи огън, който гори в самия автор.

https://truestory.bg/

Similar topics (2)