• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 August 2019, 00:12:32

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9681
  • Total Topics: 1127
  • Online Today: 24
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

Българските художници

Started by Hatshepsut, 24 September 2018, 21:11:30

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut



Hatshepsut


Hatshepsut


Hatshepsut

 :arrow:
Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Влизането на княз Александър Батенберг в Пловдив:

https://www.facebook.com/vasilgoranovart/photos/a.598160993595459/1859873944090818/?type=3&theater

Обявяването на Независимостта:

https://www.facebook.com/vasilgoranovart/photos/a.598160993595459.1073741829.597717253639833/699458526799038/?type=3&theater

Битката при Гечкенли - Балканската война:

https://www.facebook.com/vasilgoranovart/photos/a.598160993595459.1073741829.597717253639833/886364114775144/?type=3&theater

Балканската война - българите пленяват турско знаме:

https://www.facebook.com/vasilgoranovart/photos/a.598705330207692.1073741830.597717253639833/637268369684721/?type=3&theater
 :arrow:

Hatshepsut



Hatshepsut

 :arrow:
...и накрая, ще приключа с представянето на Васил Горанов с нещо "по-така"  :beauty:

Хармония:


Жена в огледалото:

https://www.facebook.com/vasilgoranovart/photos/a.598160993595459.1073741829.597717253639833/744193345658889/?type=3&theater

Сутрин:


Летен следобед:


Адам и Ева:

Hatshepsut

Марина Шидерова


Родена е в гр. София през 1985 г. Завършва Професионална гимназия по текстил и моден дизайн със златен медал, специалност Конструктор - моделиер през 2005 г. Димпломира се със златен медал като бакалавър в Технически университет - гр. София, специалност Инженерен и Промишлен дизайн. През 2008 г. специализира промишлен и графичен дизайн в Академията по изящни изкуства в гр. Брауншвайг - Германия; през 2009 г. в концерна "Медион", гр. Есен, Германия; през 2010 г. в "XL PLus Design", Шанхай, Китай. През 2011 г. се дипломира със златен медал като магистър по графичен дизайн в ТУ - гр. София. Живописни и графични техники усъвършенства в майсторски клас при проф. Никола Ангелаков, при когото рисува от 12-годишна възраст.
Участва в множество прояви. Три поредни години взима уастие във Форум българска мода със самостоятелни колекции от облекла, изработени от ръчно рисуван текстил.





 

Град Трявна:


Повече нейни творби може да видите тук:

http://shideroff.com/

Hatshepsut

30 September 2018, 06:51:20 #24 Last Edit: 24 March 2019, 06:28:59 by Hatshepsut
Божидар Чантарски


Божидар Чантарски е роден на 23 март 1983 г. в град Бургас. През 2005 г. получава бакалавърска степен по специалност изобразителни изкуства към ВТУ ,,Св. Св. Кирил и Методий", катедра ,,Графика" в курса на проф. Мотко Бумов.
Носител на приза ,,Пазител на традициите" в категория ,,Изобразително изкуство - млади" от Петите годишни награди на националната инициатива ,,Пазител на традициите", организирана от Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите -7 (А.Р.И.З. - 7), 2014 г.

Теми в творчеството:

- Човекът, чието лице отразява щрихите на живота.
- Богатата природа на родината, като извор на нестихващо вдъхновение.
- Бита на обикновения и отруден българин.
- Българската възрожденска архитектура.

https://bg.wikipedia.org/

https://www.facebook.com/Bojidar.Chantarski.Fine.Art


https://www.facebook.com/Bojidar.Chantarski.Fine.Art/photos/a.294682830644160.63030.294679200644523/568599579919149/?type=1&theater


https://www.facebook.com/Bojidar.Chantarski.Fine.Art/photos/a.294705000641943.63043.294679200644523/987197508059352/?type=3&theater

Българки - розоберачки:

https://www.facebook.com/Bojidar.Chantarski.Fine.Art/photos/a.294705000641943/1183334671778967/?type=3&theater

Жътва:

https://www.facebook.com/Bojidar.Chantarski.Fine.Art/photos/a.294705000641943.63043.294679200644523/975972639181839/?type=3&theater

Hatshepsut

30 September 2018, 13:25:38 #25 Last Edit: 30 September 2018, 13:43:12 by Hatshepsut
Антон Митов


(1862-1930)

Източник: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.643757958987897.1073741851.185781174785580&type=3

Художник, преводач, критик и преподавател - това са призванията на Антон Митов, един от най-големите живописци в Българската история.
Въпреки че е роден на хумористичната дата първи април, в детството му няма много ведри събития. Когато е на петнайсет, фамилията му е сполетяна от огромна беда - турските войски изпепеляват родния им град Стара Загора.
Те едва се спасяват от пламъците и ятаганите но огънят поглъща занаятчийското им ателие. Принудени са да търсят спасение чак в Свищов, но там едва не умират от гладна смърт. Бъдещият художник обиколя целия град, за да търси работа, но преселниците като него са толкова много, че никой не може да му помогне. Затова отива в Румъния, за да работи като писар и едва след Освобождението се връща в Стара Загора. Вече е убеден, че ще бъде художник - мечта, която изглежда така, както по-късно изглеждат амбициите на учениците да бъдат космонавти: нещо хубаво, но трудно изпълнимо. Той дори няма пари за билет, за да замине за чужбина, където би могъл да учи живопис, и затова е принуден да стане телеграфист. Две години е на тази работа и въпреки унинието, че тя няма нищо общо с вътрешната му нагласа, се опитва да запълни времето си само с полезни занимания: научава френски език до такава степен, че по-късно превежда творбите на Виктор Юго, а междувременно рисува скици и портрети. В крайна сметка събира пари за билет и заминава за Флоренция, където е една от най-престижните школи за живопис. Няколко месеца обикаля ателиетата и музеите, облечен, както разкрива Петър Константинов, в ,,груб дълъг кожух от карнобатски шаяк, подплатен с буйна овча кожа".
През есента на 1881 г. Митов е приет в Художествената академия в класа на проф. Джузепе Чаранфи, който е възхитен от уверения му и точен рисунък, присъщ повече на зрял художник, отколкото на 19-годишен младеж. Когато се дипломира, Митов вече е шлифовал стила си и умее да комбинира много точно нюансите и да пресъздава хората с проницателността на психолог. Това му осигурява изгодни предложения
за работа в Италия, но той предпочита да се върне в България, воден от патриотизма си, макар добре да осъзнава, че тук не би получил и една десета от разкошните хонорари в чужбина.
Но нито бедността, нито сметките могат да го откажат от идеята да се върне в страната ни. Като първи дипломиран живописец, той веднага намира място като учител. Работи това цял живот - първо в Стара Загора, после в Пловдив и Варна. Но най-плодотворен е периодът, в който преподава в Художествената академия в София. Идеята за това висше училище е предложена за първи път от Константин Величков и първоначално среща много подигравки. Необходими са много усилия, за да се стигне до нейното откриване през 1896 г. Антон Митов е поканен за един от първите учители заедно с Борис Шатц и Иван Мърквичка, с когото от 1893 г. издават първото списание за изкуство у нас. И тримата са много обичани от своите ученици и поставят принципите на художественото образование в България - работа, която изисквала всичките им сили, за да се преборят с предразсъдъците. Постепенно Митов налага своя авторитет, става професор, а след това е избиран два пъти за директор на Академията - в периода 1912-1918 и 1924-1927 г.
Той говореше интересно... минаваше за теоретик на изкуството, беше културен човек и често излизаше в печата със статии или критики, подписани с ,,Имос" или ,,Тонино".
Въпреки многото си административна работа Митов нито за ден не изоставя рисуването. Неговата прецизност при пресъздаването на детайлите е толкова пословична, че дори предизвиква критика за документалност, но именно този ,,фотографски" рисунък носи слава на живописеца. Но освен с блестяща техника той впечатлява и с топлата си палитра, обилната светлина и с обичта, с която пресъздава десетки сцени от родния живот. Художникът рисува предимно битови сюжети, разкривайки напълно реалистично характерите и емоциите на хората. В наследството му има и много портрети, икони, военни картини и морски пейзажи.
В първите три десетилетия на двадесети век на платната му оживяват колоритни пазарни сцени, които отразяват не само подробности от етнографията ни, но и от реалния живот. Те са създадени с такава прецизност и топлота, че се харесват много извън границите на България. ,,Селските" платна на Антон Митов са посрещани с възторг в повечето европейски държави, а той самият е канен за изложби в Париж, Берлин, Рим, Венеция, Варшава, Мюнхен... Част от картините му са притежание на частни колекционери не само в Европа, но и в Америка и Африка. Така художникът придава на родното изкуство международен авторитет и в очите на чужденците страната ни не е вече онзи затънтен край на Балканите.
Антон Митов впечатлява с трудолюбието си и умението да вмества в графика си десетки ангажименти. Освен като художник и преподавател той работи и като лектор. Непрекъснато пътува из цялата страна, за да изнася доклади и беседи, защото е убеден, че изкуството трябва да стане по-близко до обикновените хора. Същевременно пише художествена критика, рисува стенописи в църкви и манастири, както и илюстрации за романи като ,,Под игото" и почти не му остава време за почивка. Много преди да почине през 1930 г., той е признат не само за един от най-великите ни художници, но и за един от най-големите патриоти. Успява да възпита в духа на изкуството и сина си Борис (1891-1963), който също става известен художник, преподавател и професор в Художествената академия.





На чешмата:

Hatshepsut

Златю Бояджиев


Златю Бояджиев, Автопортрет, 1941 г.

Да притежаваш картина на Златю Бояджиев - това е несъмнено културно богатство, но богатство е самият досег с неговото изкуство. Наричан най-самобитният български художник на 20 век, най-експресивният и най-упорития.
Роден е на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Национална художествена академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) . Заедно е с Васил Бараков и Давид Перец  като тримата образуват легендарната група Бараците. През 1926 година съдбата го среща с Цанко Лавренов, който вече е познат в художествените среди и с когото завръзва топло приятелство, независимо от разликите в тяхната художественост.
Творчеството на големият Златю Бояджиев е разделено на два периода, чиито вододел е 1952година - годината, в която художникът получава тежък инсулти и цялата му дясна половина е парализирана. Ако първият период е характеризиран с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит, то през втория стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност. Инсултът не отказва творецът от неговата страст и въпреки парализата, Златю Бояджиев започва да рисува с лявата ръка. Картините са наситени с експресивност и сякаш за запечатали мъката и страданието, които изпитва. Изпълнени са с фигури и цветове. Някои сравняват творчеството му от този период с картините на Ван Гог - сходен замах и експресия. Близките на художника разказват за неговата упоритост и силна воля. "Родопска сватба", "Априлското въстание", "Завръщане от лов" и "Апокалипсисите"  са едни от картините му, създадени след болестта.

Платната на Бояджиев претворяват природата и бита на българина. Рисува сцени от селския живот, от живота на малкия град. Образите са ярки и изпълнени с динамика. Когато застанеш пред картина на Златю Бояджиев сякаш се пренасяш в неговата Вселена, чуваш звуците й, усещаш аромата и долавяш пулса й.

Златю Бояджиев е носител на званията Народен художник, Герой на Социалистическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници ,,Владимир Димитров - Майстора". Сред най-известните му творби са: ,,Село Брезово", ,,На трапезата", ,,Две сватби". Голяма част от платната му са подредени в къща-музей в Пловдив.
Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.

http://club50plus.bg/categories/style-names/articles/110-godini-ot-rozhdenieto-na-zlatiu-boiadzhiev


Диптих - Златю Бояджиев и неговата съпруга:




На нивата:

Hatshepsut

Изкуството в Българския бит

Източник: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.649887275041632.1073741854.185781174785580&type=1

В средата на 18 в. възниква една от водещите художествени школи на Възраждането.
Самоковските майстори зографи,гравьори,иконописци и резбари оставят белега на висше творчество върху стените на десетки църкви и манастири.Слагат началото на една светска живопис с ненадминати до днес образци.Относително по- скромни са опитите на възрожденските художници в областта на пейзажната и битовата живопис. Автор на най- ранните пейзажи е Захарий Зограф. При някои от многобройните си пътувания из пределите на България той е правел скици на природни картини, върху чиято основа по- късно разгръща акварелни рисунки. Пейзажни и битови рисунки се съхраняват и в архива на Н. Павлович.
Традиционните народни художествени занаяти по правило са свързани с битовите нужди на населението. Съчетаващи по уникален начин художественото и утилитарното, произведенията на приложните изкуства създават предпоставки за по - плътно присъствие на естетическите стойности в ежедневието на възрожденския българин.
Макар и традиционни по форма и функционални особености, съдовете на майсторите - керамици от Самоков, Разлог, Видин, Трън, Габрово, Бусинци и Банско придобиват общонационална популярност със своите елегантни форми и жизнерадостни украси. Следвайки традицията, завещана от Второто българско царство, възрожденските грънчари декорират стомните, каните, гърнетата, бъклиците и чиниите с едноцветна глазура, изписана допълнително с ивици, розетки, кръгчета. Предпочитаните цветове са оранжево, жълто, зелено, кафяво. Съчетани умело и нанесени в балансирани концентрации, пъстрите домакински съдове придават допълнителна топлота и уют на възрожденския дом.
Производството на битови тъкани до края на Възраждането остава в пределите на домашния занаят. Както платовете за женските и мъжките костюми, така и тъканите с по- големи размери, предназначени за постилане, покриване и декориране на дома, се изработват от жените в съответното семейство на домашния тъкачен стан. Това обстоятелство обяснява по- бавния темп на промяна на естетическите параметри в тази творческа зона. Въпреки това, постепенно и в битовата тъкан, навлизат по- ярки цветове, по дръзки съчетания и мотиви, по- разнообразни стилистични нюанси.
Особена популярност в периода на Възраждането придобива продукцията на българските килимари от Чипровци, Котел, Берковица, Пирот, Сливен и Самоков. Естетиката на килимите, произвеждани от българските майстори и продавани из всички краища на Османската империя, се отличава с пестеливост и ясен рисунък.
Тя залага предимно на геометрични фигури и цветови взаимодействия.
Любопитно е да се отбележи, че цветовите съотношения, мотивите и фигуралните композиции, изобразявани на килими, черги и китеници, не са рисувани предварително, а са търсени и постигани в хода на тъкането. Следвайки правилата, завещани от майки и баби, през XIX век българката обогатява в значителна степен художествения репертоар на домашно произведените тъкани. Тъкани, в които са преплетени не само красиви видения и непостижими блянове, но и четивни послания за смисъла на най- трайните житейски стойности.
Първи стъпки в края на ХIХ век прави и класическото изобразително изкуство, което се обръща към съвременното европейско изкуство, без да се отказва от народната традиция. В края на века се създава Държавното рисувално училище в София. Българските художници участват в Съюза на южнославянските художници "Лада", който през 1906 г. организира своя обща изложба в София.
В историята на българското изобразително изкуство епохата от Освобождението на страната от турско робство (1878) до средата на 20 век (1950) е време на изключително интензивни процеси, в които се преплитат преоценка и утвърждаване. Налице е стремежът за бързо приобщаване към съвременната европейска художествена култура.
Развитието на българското изкуство следва пътя от етнографско-описателните жанрови сцени, рисувани от художниците след Освобождението (Иван Мърквичка, Антон Митов, Иван Ангелов, Ярослав Вешин) през изящните пейзажи и елегични портрети, характерни за началото на 20 век (Никола Петров, Никола Маринов, Стефан Иванов, Елена Карамихайлова...) и експресивната декоративност на 20-те години (Иван Милев, Иван Пенков, Пенчо Георгиев...) към изключително богатите на творчески дарования и разнообразни пластични търсения през 30-те и 40-те години на 20 век ( Владимир Димитров - Майстора, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Сирак Скитник, Вера Недкова, Иван Ненов, Бенчо Обрешков...).
Наред със свободните рисунки на живописци, скулптори и графици, развитие правят карикатурата, илюстрацията, оформлението на книгата. В широкия диапазон на графичните техники (рисунка с молив, туш, различни варианти на офорта и гравюрата на дърво, суха игла) няколко поколения български художници утвърждават своите възгледи. Александър Божинов, Илия Бешков, Пенчо Георгиев, Васил Захариев, Владимир Димитров - Майстора са само някои от талантливите български художници.
Поради особеностите на националното художествено развитие, историята на българската скулптура започва едва след Освобождението (1878). Творбите на Борис Шац и Жеко Спиридонов, Андрей Николов и Иван Лазаров, Любомир Далчев, Васка Емануилова, Марко Марков, Иван Фунев са началото, натрупването на опит и постиженията в този съвсем нов изобразителен вид на българското изкуство.


На лов - картина на Марин Георгиев:


На пазара - картина на Кипро Николов:


На кладенеца - картина на Георги Атанасов:

Hatshepsut

Александър Лудколев


Снимка: http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/12/02/aleksandyr-ludkolev.644155

Александър Лудколев твори предимно в областта на композицията. Творчеството му е модерна трактовка на българската история и хвърля светлина върху космологичните и космогонни представи на прабългарите за Вселената и връзката с древни цивилизации. Създател е на неоминиатюризма в българското изобразително изкуство, като стилът му включва интеграция на отделни жанрове. Златни медали и Гранд при бележат пътя на възходящото му развитие. Картина на автора от цикъла "Конете на Тангра" краси Музея на ООН в Ню Йорк.

http://www.blitz.bg/article/4004


Вечният календар на българите:


Кан Кубрат:


Кан Крум в Средец:


Кан Омуртаг:

Hatshepsut

Три клипа за художничката Мария Илиева:

Картини на Мария Илиева:



Мария Илиева - галерия:



Мария Илиева - галерия картини: