• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 July 2019, 18:16:06

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9366
  • Total Topics: 1117
  • Online Today: 46
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 26
Total: 26

Българските художници

Started by Hatshepsut, 24 September 2018, 21:11:30

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

24 September 2018, 21:11:30 Last Edit: 30 September 2018, 20:54:36 by Hatshepsut
Димитър Гюдженов


(1891-1979)

Димитър Атанасов Гюдженов е български художник, известен със своите картини на военна и историческа тематика, често използвани за илюстрации в енциклопедии и учебници по българска история.

Димитър Гюдженов е син на художника Атанас Гюдженов. През 1915 г. завършва живопис в класа на проф. Цено Тодоров в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) в София, като междувременно учи два семестъра и в парижкото Национално училище за изящни изкуства (1913 - 14).

Започва да рисува като военен художник в щаба на Осма пехотна тунджанска дивизия, от този период са картините му ,,Обоз на път", ,,През Морава", ,,Вълчи ями", които днес се съхраняват във Военно-историческия музей. Стремежът му е в тях да изобрази същността на военните събития неразделно от живота на обикновените войници.

Между 1920 г. и 1933 г. Димитър Гюдженов преподава в Академия, където е професор. Сред неговите ученици там са Стоян Венев, Петко Задгорски и Страхил Титиринов. През 1925 г. рисува първите си картини на историческа тематика, която заема основният жанр в цялото му творчество. Други жанрове, в които Гюдженов твори, са битовата живопис, пейзажът и портретът.

От 1933 до 1945 г. работи като художник към щаба на българската армия, което го вдъхновява за цяла поредица от платна с военни и исторически сюжети и личности. След 1944 г. социалните теми също биват добре застъпени в платната му. През 1959 г. на Димитър Гюдженов и проф. Никола Кожухаров е поверено изписването на старозагорската църква ,,Свети Димитър". През 1961 двамата изографисват и варненския православен храм ,,Свети Николай".

Гюдженов рисува стенописи на църкви и в Бургас, Пловдив, Чирпан.

Член и съосновател е на Дружеството на южнобългарските художници (1911), както и на Дружеството ,,Съвременно изкуство". От 1931 до 1941 г. е председател на Дружеството на художниците в България, което по-късно влиза в състава на Съюза на българските художници. Участва в общи изложби на тези дружества в България, както и в чужбина (Берлин, Виена, Ню Йорк, Прага).

За творчеството си Гюдженов е носител на много отличия, сред които: Димитровска награда през 1951 г., сребърен Народен орден на труда през 1966 г. и два пъти орден ,,Кирил и Методий" - I степен през 1963 и 1972 г.[

https://bg.wikipedia.org/


Цар Симеон Велики



,,Цар Симеон" е може би най-популярната картина на българския художник проф. Димитър Гюдженов. Нарисувана е през 1927 г. с маслени бои и представлява портрет на българския цар Симеон I — владетелят, при когото България достига своята най-голяма културна, политическа и военна мощ в средновековната си история.

Картината е изложена в Гербовата зала на Президентството на Република България и често се използва като илюстрация към учебници и енциклопедии с историческа тематика заедно с други картини на Гюдженов. Интересно е, че картината е нарисувана много коректно спрямо историческата достоверност по отношение на облеклото и украшенията на българския цар. Основен консултант при рисуването на картината е големият български медиавист професор Васил Златарски, на когото Гюдженов подарява скицата на картината.

Повече от 20 години след смъртта на художника археолозите от НАИМ-БАН намират в Плиска оловни печати с изображение на раннобългарски владетел от езическата епоха, с корона на главата и огърлица на гърдите. Нещо повече — знаците и символите върху короната и огърлицата могат да се определят — трилистници на короната и слънца и месечинки по огърлицата, точно както и в картината на Гюдженов.

По повод 1080-та годишнина от смъртта на цар Симеон I е открит мемориален паметник през 2007 г. в старата българска столица Велики Преслав. Той представлява гранитна плоча с изображението на Симеон от едноименната картина на Димитър Гюдженов.

Цар Симеон Велики пред стените на Цариград


 :arrow:

Hatshepsut

24 September 2018, 21:21:32 #1 Last Edit: 30 September 2018, 20:54:16 by Hatshepsut
 :arrow:
Димитър Гюдженов

Кан Кубрат и синовете му



Кан Аспарух



Хан Крум Страшни и покорените авари



Крум взема главата на Никифор



Борис посреща учениците на Кирил и Методий в Преслав


Hatshepsut

25 September 2018, 07:17:03 #2 Last Edit: 29 September 2018, 22:42:10 by Hatshepsut
Владимир Димитров - Майстора


Роден е през 1882 г. в село Фролош в семейството на бежанци от Македония. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 сменя няколко професии, известно време работи като бояджийски чирак и писар в Окръжния съд, където таланта му е забелязан. С добороволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Художествена академия) при Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Г. Бъчваров, Александър Теодоров-Балан, Николой Лилиев, Иван Мърквичка, "Майка ми") и пеизажи ("На селската чешма", "Пладнуващо стадо" и др.).

По време на Балканските и Първата световна война е художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта - "Ранени", "По Беласица", "Инвалиди", "На фронта на р. Струма", "В гр. Скопие 1916", "Завръщане от фронта" и др.

След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. През 1922 излага картини от цикъла си "Жътва". През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското с. Шишковци, като открива или участва в изложби както в София и други градове, така и в кюстендилските села - Шишковци, Дивля, Ръждавица и други. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: "Моми" (ок.1925-1935), "Моми-сестри от с. Дивля, Радомирско" (ок. 1928-1930), "Цветница", (ок. 1928), "Девойка от Кюстендилско" (ок. 1930-1935), "Жетварка" (1930-1935), "Мома с ябълки" (ок. 1930-1935), "Жетварка от с. Шишковци" (1935), "Жетвари на обяд" (ок. 1935-1938), "Копачки" (ок. 1935-1938), "Селско момиче сред макове" (1935-1938) и други.












Hatshepsut

Никола Аврамов


(1897 - 1945)

Никола Аврамов е един художник, останал в историята на българското изкуство като майстор на натюрморта, изпълнен с материална обективност и чувствителност към материята, към материите и материалите, и с умението да ги овладява.

Негови творби се намират в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии във Варна и Самоков.

Голяма част от творбите му се намират в чужбина и частни сбирки.

Роден е на 21 май 1897 г. в Ямбол в семейството на Васил Аврамов (1863 - 1946) от Калофер и Цветана Кънчева от Габрово. През 1921 завършва живопис в Художественото индустриално училище - София при проф. Иван Мърквичка. В периода 1924-1934 е художник в Народния музей, София. През 1944 г. работи в екипа на Карл Йорданов по реставрацията на Боянската църква. Почива на 15 юни 1945 г. в София.

https://bg.wikipedia.org/









Hatshepsut

25 September 2018, 20:56:42 #4 Last Edit: 26 September 2018, 05:43:45 by Hatshepsut
Иван Мърквичка


(1856-1938)

 Иван Мърквичка е български художник от чешки произход. Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, образец в този жанр е прочутата му картина "Ръченица". Работи в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност. Професор Иван Мърквичка (Ян Вацлав Мърквичка) e роден в село Видим при Дуба, Чехия през 1856 година. Живописец, педагог и обществен деец. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.

По покана на Правителството на Източна Румелия през 1881 година идва в България. Назначен е като учител в Пловдив, в гимназията ,,Св. св. Кирил и Методий" (,,Жълтото училище, известно още като Геровото училище), а по-късно в гимназия ,,Александър I".

Свързва се с най-изявените културни дейци в града - Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самия Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на Рисувално училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението (1885) осуетява идеята. Училището става факт през 1896, а Мърквичка негов първи директор.

През 1886 година урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в две съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните му картини: ,,Пловдивски пазар" (1883, НХГ), ,,Сакаджии" (1887, НХГ), ,,Циганска веселба" (1887, НХГ), ,,Птицепродавец" (1887, НХГ), ,,Пазар в Пловдив" (1888) и др.

През 1889 година се установява в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след три години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); тук той се представя с макет на скулптурата ,,България - покровителка на земеделието и занаятите", и с 15 картини, сред които и ,,Улица в Пловдив". Негов е и официалният плакат на изложението.

Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.

След повече от четири десетилетия се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938.


"Три сестри". Известната картина на художника символизира Мизия, Тракия, Македония.



Ръченица



Шопско хоро



Пазар в Пловдив, 1880 г.



Задушница



Българско момиче


Hatshepsut

Бончо Асенов


Бончо Асенов е роден през 1950 г. в Кюстендил. В творческата му визитка фигурират награда "Струма" за живопис, участия в Световното биенале на изкуствата в Базел, Швейцария, Златен медал от Салона за изящни изкуства в Марвил, Франция през 2006 г. и участия в повече от 70 изложби в страната и чужбина. По важните от тях са индивидуалните му изяви в Тулуза, Франция - 1990, 1996 и 1999 г., Торонто, Канада - 1992 г., Глазгоу, Шотландия - 1992, 1996 г., Хелзинки - 1994 г., Рио де Жанейро и Ресифе, Бразилия- 2003 г., където вестник "Трибуна дьо Бразил" пише: "Бончо Асенов е едно от най-важните имена на съвременното българско изкуство". Заслужено признание художникът получава от японските ценители, където най-известните токийски галерии "Такашимая" и "Тобо" откупуват над 100 негови картини. Платна на Бончо Асенов са притежание на частни колекции във Франция, Мексико, Италия, Германия, Швейцария, Финландия, Гърция, Испания, Канада, Япония, САЩ, Великобритания, Кувейт, Южна Корея и др. Живее и работи в София.

http://alneg008.blogspot.com/2013/02/blog-post_551.html


Църква на брега



Гложенския манастир



Край морето



Преображенски манастир

[/center]

Родопски пейзаж



Църква



http://www.largogallery.com/index.php?page=idilichno&lang=bg

Hatshepsut

26 September 2018, 06:11:04 #6 Last Edit: 26 September 2018, 06:23:48 by Hatshepsut
Вили Николов - съвременен български художник


Вили Николов е български художник. Работи в областта на графиката, живописта, илюстрацията и рисунката. Работи с масло, темперни бои, акварелни бои, пастел.
Роден е на 22 януари 1976 година в София.
Негови творби са притежание на испанската кралица София, Хосе Мария Аснар, на българското посолство в Мадрид, посолството на Венецуела в България; както и в частни колекции в България, Германия, Австралия, Гърция, Франция, Италия, Нова Зеландия, Русия, Турция, Украйна, Узбекистан, Йордания, САЩ.
Стила си определя като приказен сюрреализъм, повлиян от ,,българския колорит", от българските приказки и приказните сюжети с фолклорни мотиви. Не използва остри контрасти или остри форми, а предпочита ,,мекотата, вдъхновена от акварелната техника."

https://bg.wikipedia.org/

http://www.jazzfm.bg/bg/news/syzdadeni-da-radvat-kartinite-na-vili-nikolov-narichat-dobro

Огледалото



Музика



На мегдана




Вдъхновение от фолклора - Вили Николов

Hatshepsut

26 September 2018, 22:20:02 #7 Last Edit: 26 September 2018, 22:34:14 by Hatshepsut
Мария Илиева - една изключително талантлива българска художничка...



Впечатлен съм от нейния реалистичен, колоритен и експресивен стил, както и от сюжета на нейните творби. Мария Илиева представя красотата, нежността и женствеността на българката по един неповторим начин :heart:
По мое лично мнение, тези картини превъзхождат във всяко отношение картините на Владимир Димитров-Майстора.

Повече картини на Мария Илиева може да видите в нейния сайт:

https://mariailieva-art.com/

както и в нейния профил във фейсбук:

https://www.facebook.com/maria.ilieva.7399




Ароматното съкровище на България














 :arrow:

Hatshepsut

26 September 2018, 22:23:24 #8 Last Edit: 26 September 2018, 22:36:57 by Hatshepsut
:arrow:









:arrow:

Hatshepsut

 :arrow:
Spring Dream (2010):




Един прекрасен стенопис на Мария Илиева:



Детайл от горния стенопис:


 :arrow:

Hatshepsut

 :arrow:
Продължавам с няколко натюрморта на Мария Илиева:










Hatshepsut

Няколко картини на български художници, представящи български градове от античността и Средновековието.

Царевец. Нарисуван от Андриан Бекяров



Месемврия (Несебър) (худ. Васил Горанов)



Тракийска Месемврия, пак от Васил Горанов



Градът на тракийските царе Севтополис. Днес погребан под язовир Копринка. Нарисуван от Андриан Бекяров



Древния тракийски град Кабиле. Нарисуван от Андриан Бекяров



Средновековният град Червен, картина на Васил Горанов


https://www.facebook.com/vasilgoranovart/photos/a.598160993595459.1073741829.597717253639833/970211513057070/?type=3&theater

Бдин - последната българска крепост. Художник: Васил Горанов


https://www.facebook.com/vasilgoranovart/photos/a.598160993595459.1073741829.597717253639833/1164495963628623/?type=3&theater

Hatshepsut

Васил Горанов


Васил Иванов Горанов е български художник, живописец.

През 2000 година завършва живопис във Великотърновския университет ,,Св. Св. Кирил и Методий" в класа на проф. Николай Русчуклиев. Оттогава досега живее и твори в София.

Картините на Васил Горанов са изработени в маслена техника, можем да видим виенски балове, стари български пазари, корабни битки и гладиаторски борби, магически или религиозни сюжети. Известни са портретите му на актрисите Искра Радева, Александра Сърчаджиева, мис България 2003 Ива Титова и др. обществени и политически фигури.

Картини на художника са собственост на редица колекционери както от България така и от чужбина.

https://bg.wikipedia.org/


Фейсбук-страница на Васил Горанов: https://www.facebook.com/vasilgoranovart/

Тук ще преставя най-вече неговите картини, свързани с българската история. Вече представих някои от тях в предишния постинг, сега продължавам с античната история  :smile-1:


Цар Рез пред вратите на Троя:

https://www.facebook.com/vasilgoranovart/photos/a.598160993595459.1073741829.597717253639833/665555273522697/?type=3&theater

Панагюрското златно съкровище:

https://www.facebook.com/vasilgoranovart/photos/a.598160993595459.1073741829.597717253639833/1182894908455395/?type=3&theater

Спартак на арената:


Тракийският цар Реметалк:

https://www.facebook.com/vasilgoranovart/photos/a.598160993595459.1073741829.597717253639833/863099910434898/?type=3&theater
 :arrow:


Hatshepsut