• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 February 2020, 20:05:31

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10061 Posts

Шишман
1015 Posts

Panzerfaust
235 Posts

Лина
208 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 12108
  • Total Topics: 1221
  • Online Today: 63
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 44
Total: 45

avatar_Hatshepsut

Археологически находки от Велики Преслав

Started by Hatshepsut, 24 September 2018, 07:35:54

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Уникална находка: Откриха печата на цар Симеон


Оловен печат на цар Симеон Велики влиза в Националния исторически музей. Уникалната находка е открита случайно край Златната църква в Преслав при изкопни работи и добросъвестно е предадена в НИМ, пише "Стандарт". "Уникална находка. Такива печати на български царе се откриват веднъж на десет години", каза директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
Печатът е изработен от олово и е с отлично запазени изображения. На предната страна е царят с боен шлем и надпис "Архонт Симеон", а на другата страна Христос Пантократор (Вседържител) с надпис "Господи, пази архонта на българите Симеон". И двата надписа са в отлично запазено състояние. "С такъв печат цар Симеон е скрепявал укази, заповеди и административни писма", разказва професорът. Тъй като те се пишат от краснописци, печатът удостоверява, че заповедта, указът или писмото действително е от царя. Проф. Димитров уточни, че "архонт" е всъщност гръцкото наименование за цар.

"Не е необходимо да се чака някой да те провъзгласи за нещо. Ние сме независима държава, всеки владетел има право да се обяви за каквото пожелае", каза шефът на НИМ. Той допълни, че Симеон е избран за архонт на Преславския събор. "Допускаме, че може би цар Симеон именно чрез този печат е свиквал хора за битката при Ахелой, за която е трябвало да събере цялата българска армия, тъй като византийците идват и те с цялата си армия", обясни проф. Димитров. Той отказа да разкрие точно каква сума ще получи откривателят на оловния печат, но ще е под 10 000 лв.

https://www.blitz.bg/obshtestvo/kultura/unikalna-nakhodka-otkrikha-pechata-na-tsar-simeon_news340335.html

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Откриха златно царско сърце във Велики Преслав


Екип от археолози попадна на уникално златно сърце, което е било апликирано върху дреха на знатна особа, най-вероятно съпругата на цар Петър /927-970/ царица Мария. Украшението, изпълнено по техниката на клетъчния емайл, е открито на метър дълбочина в последните дни от проучването на Жилищния дворец на царската фамилия. Находката е уникална, след намирането на Преславското златно съкровище през 1978 г. не е излизала толкова добре запазена ценност, принадлежала на владетелската фамилия. Това разказа доц.д-р Стойчо Бонев ръководител на разкопките на резиденцията, която се проучва от осем години. Такива находки има само в световни музеи, Ермитажа, Лувъра и сред тези големи колекции е и преславският музей, където в петък сърцето беше показано пред журналисти и ще остане там.

Безспорно царският накит е произведен в Константинопол и е творение на императорско ателие през X век. Може да се направи само предположение, че е част от Преславското златно съкровище, каза доц.Бонев. Бижуто е с 5 цвята емайл – синьо, зелено, вишнево, бяло и слонова кост, които са върху 23-каратова златна подложка. Над 1000-годишното сърце е шедьовър, който няма стойност, никой не би се наел да го оценява. По време на разкопките пръв на него попаднал директора на преславския музей Пламен Сланев, който е част от проучвателния екип заедно с д-р Радостина Георгиева. Златната находка е открита по точно в двора на жилищния дворец. Не е ясно как е попаднало там.

Преди дни археолозите са открили и изключително красиви части от варовикови плочи, образци на декоративната скулптура, които са украсявали стените на централната зала на двореца. Те са били резбовани от преславски майстори и са с перфектно запазени палмети, розети, повлеци и кръстовидни изображения. Вече са показани на специалисти от Ермитажа, който поздравяват преславския екип за попаденията.

Смята се, че владетелската резиденция е заемала терен 22 м./19 м. Основите, широки два метра, са носили поне три етажа. Направена е нейна 3D възстановка, която дава мащабна представа на посетителите за красотата на уникалната постройка. Смята се, че западната й фасада е завършвала с колонада – 7 колони по 70 см в диаметър. Дворецът е строен 28 години и е започнат още от цар Борис, смята доц. Бонев.
Целият историко-археологически резерват е под денонощно наблюдение от видеокамери, има и жива охрана. В района сега се работи по разкопките на нова сграда, чието предназначение още не е известно.

Тази година проучванията на владетелската резиденция се реализират с 8 000 лв. приходи на общинския археологически музей, отбеляза кметът на Велики Преслав Александър Горчев, историк по образование. Иначе държавата е дала обидно малко средства по 6 000 лв. на други два екипа. ,,Столица носител на Златния век на българската просвета и култура не заслужава такова отношение по въпросите свързани с проучването", отбеляза Горчев. Според него тук има работа за десет екипа, който да проучват района 1000 години.

https://trud.bg/

Hatshepsut

Върху короната на българските царе е изобразен Александър Велики


Златна пластина от Преславското съкровище, част от корона или царска диадема,
с изображение на Александър Велики

Пластината от Преславското съкровище може да се види в Археологическия музей на Преслав.


Преславското съкровище е заровено преди нашествието на ромеите, следователно е от Х век - Велики Преслав пада в 971 година.

Иконографията е позната в средновековието, и изобразява летящата колесница на Александър Велики, която лети с помощта на грифони, които Александър мами с две парчета месо в ръцете си.

Изображението на Александър върху короната на българските владетели е сензационно.
Александър Велики е изобразен с нимб на светец, а и на главата си носи абсолютно същия тип корона с плочки, каквато са носели българските царе:


За сравнение - други подобни изображения на Александър:


Изображение на колесницата на Александър Велики от фасадата на църквата Сан Марко,
Венеция - ХІІ век

Това изображение от Венеция е с два века по-късно от изображението върху короната на българските владетели.

Изображение върху сребърна чаша, с три века по-късно от българското - ХІІІ век:


Източници:

- http://forum.all.bg/showthreaded.php/Number/2866346
- https://en.wikipedia.org/wiki/Preslav_Treasure

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите някои книги за археологическите находки от Велики Преслав

- книгата на Кръстю Миятев "Велики Преслав. Столицата на Симеон":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item1458

- книгата на Кръстю Миятев "Кръглата църква в Преслав":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item882

- книгата на Йордан Господинов "Разкопки в Патлейна":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item1124

- очерка на Йордан Господинов "Преслав, минало, старини":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item1123

- книгата на Нели Чанева-Дечевска "Църкви и манастири от Велики Преслав":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item1022

- "Преславското златно съкровище: пресечна точка на Изтока и Запада в края на първото хилядолетие сл. Хр." - монография на Оксана Минаева:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item199

Hatshepsut

Съкровището на Велики Преслав – непознато и често подценявано

От древни времена България е била дом на най-големите майстори ювелири. Днес, няколко хилядолетия по-късно, ние се удивляваме на техните произведения. Прочути сме с най-старото технологично обработено злато, открито в Европа, както и с уникалните съкровища на траките. Макар и не толкова известно, но също толкова изящно и прекрасно, е най-голямото съкровище от Първото българско царство, а именно Преславското златно съкровище. Макар и забулено в тайни, то е една от най-скъпоценните находки от българското Средновековие.

Както повечето намерени съкровища, така и това е било открито съвсем случайно. През есента на 1977 година земеделско поле в местността Кастана, на три километра от втората българска столица, е било разорано от трактори. На следващата година земеделски работнички от тогавашно ТКЗС отишли, за да засадят лозе в полето. При земеделските дейности, на няколко сантиметра под повърхността, предмети от жълт метал смаяли жените. Работничките се натъкнали на голяма огърлица, множество накити и монети. Всяка от тях занесла намереното у дома, но мълвата за това бързо се разнесла и скоро местни археолози, заедно с тогавашната милиция, тръгнали по домовете, за да съберат предметите и да ги разпитат.

Щом разбрали за мястото на откритието селскостопанските дейности били спрени и започнали археологически проучвания от екип на проф. Тотю Тотев. Площта за претърсване била около 400 квадратни метра. Разкопките разкрили, че там е съществувало бедно селище, най-вероятно предградие на Велики Преслав, което било изоставено или опожарено. Това дава основание укриването му да се отнесе към Х век, най-вероятно при превземането на Преслав от войските на Светослав през 969 година или византийските през 971 година. При теренните разкопки става ясно, че предметите са били сложени в ковчеже или торбичка в каменната печка на една бедна, полувкопана в земята землянка. Тракторите унищожили жилището и повредили голяма част от преметите. Тъй като тогава металните детектори не съществували, пръстта е била пресявана на ръка. Открити са над 120 златни и позлатени украшения – бижута, медальони и накити. Намерени са още посуда, принадлежности за дрехи, скъпоценни камъни и монети, като най-късните от тях са византийски – на император Роман II. Това го прави най-голямото средновековно съкровище, открито по нашите земи.


Медалиони – злато, перли, аметисти, изумруди

Освен голямото количество на премети, Преславското съкровището е уникално със своята обработка. Повечето украшения са от четиринадесет и двадесет и две каратово злато. Използвани са различни начини на изработка, като вграждане на перли и други скъпоценни камъни, гранулиране и специфичната ювелирна техника на клетъчен емал, която била много скъпа и луксозна, а притежаването на такива бижута е било изключително престижно. Няма данни тази техника да е била практикувана в столицата Велики Преслав, но е била широко разпространена в императорския двор, което дава основание историците да предполагат, че повечето от златните премети са произведени именно там.

Един от най-загадъчните предмети е пръстен-печат, изработен от злато и планински кристал. Върху кристала, от горната страна, е изобразено едно от най-почитаните събития в християнството – Благовещение. Сред  откритията има няколко типа апликации с растителни елементи, както и златни висулки. Открити са значителен брой наушници – украшения, които се закачат на диадемите на жените, изработени от злато и украсени с изумруди и перли, също и фино изработени медальони и скъпоценни камъни.

За връх на средновековното златарство се смята двустранната огърлица от Преславското въковище, датирана от X век. Тя тежи 227 грама и се състои от седем нанизани двулицеви плочки, върху които има изображения с трапецовидна форма. Те са свързани от фино изплетени от златни плетеници. В долния край на всяка плочка са запоени халки, от които се спускат нежни верижки, завършващи с капковидни медальони, които също са общо седем. Всяка плочка е украсена с различно изображение.


Огърлица

Отделно от тях, на други халки се спускат други верижки, завършващи с бисери. На плочките и медальоните, посредством разноцветен емайл са изобразени различни рисунки. Крайните плочки в двата края на огърлицата са с растителни орнаменти. След тях следват плочки със силно стилизирани птици, които в човките си държат клонка. Следващите две плочки изобразяват палмети. В древния изток композицията от птици и палмети образуват двете страни от дървото на живота. На централната плочка е образът на ,,Молещата се Богородица" или ,,Богородица Оранта", която е с вдигнати ръце нагоре, а от двете ѝ страни има по един кръст. Изображенията по медальоните са същите, но с различна конфигурация. По средата отново е ,,Богородица Оранта", но от двете ѝ страни следват два медальона, с изобразени птици на тях, а последните плочки от всяка страна са с палмети.

Най-важната находка е откритата диадема или по-точно няколко части от нея. Става дума за пет от общо предполагаемите девет плочки, които тя е съставлявала. Дори и не цяла, нейната художествена стойност я издига сред паметниците на културното ни наследство на световно ниво. Както при огърлицата, така и тук на всяка има различно изображение. От петте запазени на две от тях е изобразен грифони – митични създания между лъв и орел. На други две от плочките също са изобразени подобни животни, само че сенмуври – кучета-птици. Двете митични същества са подредени в ход наляво и надясно. На петата плочка, за която се предполага, че е била централна е изобразена една от най-разпространените средновековни сцени – ,,Възнесението" или наричана още ,,Полетът на Александър Македонски". На нея Александър е изобразен на колесница, която също е теглена от митичните същества грифони. В Средновековието образът на Александър Велики е показвал власт.


Централна плочка на диадемата – Възнесението на Александър Велики

Големият въпрос е чии са тези съкровища. Повечето историци предполагат, че колекцията е била подарък за сватбата на българския цар Петър I и византийската принцеса Мария-Ирина, състояла се през 927 година. Първо, техниката с клетъчния емайл е била присъща за византийския императорски двор и вероятно бижута с такава изработка са били присъщи само на царски особи. Тъй като в Средновековието диадемите са били владетелски инсигнии за глава, тоест предмети, които символизират властта се смята, че диадемата от Преславското съкровище е била носена от самата царица Мария. Това се подкрепя и от изображението на Александър Велики, символ на властта, в средата на диадемата. Оспорва се принадлежността на двустранната огърлица. Повечето се обединяват около тезата, че такова изящно бижу е било подходящо само за жена с фини размери като принцеса Мария. Други смятат, че тя е била носена от  съпругата на цар Симеон и свързват находката със Златния век.

Може би никога няма да научим произхода и съдбата на това средновековно българско съкровище. Може би някои от царския дворец е успял да избяга  от опустошаването на града с най-ценните предмети в двора и ги е скрил с надеждата, че ще се върне за тях по-късно, но така и не е успял. Днес тези находки се пазят в Историческия музей на гр. Велики Преслав. Там можете да се насладите от близо на майсторството на средновековните ювелири и да видите на живо част от единствената корона на български владетел, достигнала до нас.

https://bulgarianhistory.org/sakrovishte-veliki-preslav/

Hatshepsut

Край Велики Преслав са разкрити 20 средновековни некропола


20 средновековни некропола са разкрили археолозите във Велики Преслав. На терена до Владетелската базилика работи екипа на д-р Петър Димитров и на д-р Мария Манолова.

Сред находките най-ценни са намереният фрагмент от керамична икона от столичния период на Преслав и част от средиземноморска раковина, каза Мария Манолова:



"Става въпрос за една естествена раковина, голяма. Но самият факт, че тя присъства тук и е достигнала до Преслав показва, че в този период, въпреки че не е бил столица вече Преслав, все още е поддържал много широки търговски връзки. Има такива данни, че подобни раковини, особено в Западно-Европейската част на Средиземноморието, са използвали и като сигнални тръби".

Според археолозите северно от владетелската базилика се е оформил занаятчийски квартал, след падането на Велики Преслав под византийска власт.

Там се намира и големият Некропол с разкритите близо 540 гроба. Специалистите обаче все още не знаят къде са живели хората, погребани там.

http://bnr.bg/post/101160563

Hatshepsut

Златното съкровище от Велики Преслав - по-ценно, отколкото се предполагаше


Златното съкровище от Велики Преслав се оказва много по-ценно, отколкото се предполагаше. Изработката на средновековните накити и химическия състав на златото и камъните бяха анализирани от научно изследователски институт в Майнц. След като успяха да възхитят света в Лувъра, реставрирани и в целия си блясък, най-големите съкровища от Велики Преслав може да се видят от днес в Националния археологически музей.

Открито е заровено в земята, недалеч от Преслав. Въпреки това, учените са почти сигурни от къде идва и дори на кого е. Византийската школа от 9-10 век и царските символи в накитите издават дарове на Царица Мария - внучката на византийския император от сватбата с българския цар Петър. Някои от накитите разказват и други любопитни истории. Като бягащите кучетата върху една от обиците, които нямат място в християнската иконография.

Д-р Андрей Аладжов, секция "Средновековна археология", НАИМ-БАН: В ислямската иконография чисто символично те изобразяват могъществото на носителя на наушниците на принц или друг владетел от османския халифат.
Вероятно е дар от някой арабски принц или владетел. Сферичните копчета изумяват с друго - оказва се че те са единственият образец в света, в който клетъчният емайл е положен върху извита повърхност, а не върху плоска. Това за специалистите е връх на една върхова за времето си технология. Копчетата носят и друга интересна история.

Д-р Андрей Аладжов: Самите копчета са открити след откриването на съкровището от селяните в Преслав. Всеки си е взел за себе си по нещо. И тогава народната милиция ги е събирала по домовете и е събрала две копчета. Но всъщност се оказва, че третото копче днес може да се види в Метрополитън Мюзиъм в Ню Йорк.
Химичният анализ на двустранната огърлица показал, че камъните не са аметисти, а рубини и гранати, кристалът не е планински, а флуоритен. Без огърлицата не минава нито една голяма изложба по света, както и без златната диадема. Според учените, тя вероятно е била носена от царя. Макар и не толкова скъпоценно и по-късно, малкото съкровище също интригува на кого е и защо е скрито в издълбана дупка в камък от стената.

Снежана Горянова, секция "Средновековна археология", НАИМ-БАН: Вероятно вградено в стената, затворено добре с каменна тапа и вероятно скрито от чужди очи. Притежателката му може и да ги е скрила за време, което не е благоприятно за нейния живот.
Освен златото, музеят представя още от съкровищата на Преслав. Самобитната рисувана бяла керамика, начело с керамичния иконостас, без аналог в света и епиграфските надписи и графити с глаголическо и кирилско писмо.

http://news.bnt.bg/bg/a/zlatnoto-skrovishche-ot-veliki-preslav-se-okazva-mnogo-po-tsenno

Hatshepsut

Велики Преслав – археологически открития 2019


Hatshepsut

Разкриха първите улици на Велики Преслав


Археолозите успяха да разкрият първите улици на Велики Преслав или съществуващата преди него военна крепост. Заедно с това вече е ясно как е планирана и построена първата българска столица, стигнаха и до водоснабвидетлана система на града. Проследявайки водопроводите, учените стигат до неочакван извод - водата за първенците на града изглежда е била токсична. Репортаж на Мария Чернева и Анна Андреева

Така е с археолозите. Никога не спират до основите. Трябва да стигнат и до замисъла на строителя. Затова сега проучват пространството между дворцовите сгради. Оказва се, че строителите са оставили доста улики, които разкриват прецизна планировка.

Снежана Горянова - ръководител на археологическите разкопки, НАИМ-БАН: Столичният град е добре и внимателно планиран предварително преди строителството още в ранните му етапи, добре водоснабден, водоснабдителната система е изградена планомерно, целенасочено още преди залагането на основите на сградите.
За сега археолозите са попаднали на 6 канала, които са снабдявали с вода града от близки височинни водоизточници.

Те са доста големи, значи е бил голям дебитът.

Снежана Горянова: Да, доста голяма е и възможността за доставка на водата, защото се използва по гравитачен път, т.е. трябва да се осигурява възможност при по-голям дебит да може да поемат тръбите този дебит.
Розов хоросан и подово отопление. Значи сме в банята.

Баните в Преслав определено следват византийския или римския модел. Но изглежда са били за индивидуално ползване.

Снежана Горянова: Но има известен регрес от римската традиция, където банята е била една обществена сграда за общуване, за обмен на мнения, за политика, за култура.
Освен вода за домакинствата, в книжовното средище очевидно водата е носела и естетика.

Снежана Горянова: Имаме сведения за Преслав, че кавхан Исбул, един от важните боляри в държавата, е построил водоскок, т.е. това е било достойно за отбелязване в историята, събитие, което е важно, нещо което може да направите като дар на владетеля
Водно огледало може би с водоскок - навремето си е било голям лукс.

Към лукса спадат и оловните тръби във владетелските Определено не са знаели колко е отровно това за тях.

Как им се е отразила обогатената с олово вода, няма сведения, можем само да гадаем. Археологическите проучвания засега могат да сложат край на други догадки. Какво е имало тук преди Преслав. За щастие, строителите на града не са разчиствали много. Не са си прочистили дори бъркалата за хоросан и първите улици на аула още са там.

Снежана Горянова: На укреплението на Преслав, което е съществувало още от времето на хан Омуртаг. Тъй като най-вероятно именно за Преслав се отнася това сведение за построяването на Аул на Тича. А не за известния сега Омуртагов аул при хан Крум.
От предстоличния период учените откриват и постаменти за голям дървен подиум, предназначението му още не е разгадано. Между дворцовите постройки откриват и дървени навеси за конете. Но разкритите до тук улици около двореца не носят следи от колела. Ще търсят отговорите при следващи проучвания.



http://news.bnt.bg/bg/a/arkheologicheski-otkriya-razkazvat-istoriya-na-vodata-i-ulitsite-v-preslav

Hatshepsut

На 14 февруари Преславското златно съкровище ще бъде отново изложено за посетители
в Археологическия музей ,,Велики Преслав"



В деня на българската археология 14.02. 2020 г. в реновираната зала ,,Съкровищница" на Археологически музей ,,Велики Преслав" Преславското златно съкровище отново ще посрещне гости, туристи, учени и любители.

След година на реставрация в гр. Майнц (Германия) и забележителни гастроли в музея ,,Лувър" (Франция) и Национален археологически институт с музей при БАН (София), гостите на Великопреславския музей ще могат да се насладят на изящните накити от царския двор.

Повече от 40 години след откриването на съкровището, проведените реставрационно-консервационни дейности и научни анализи в Римско-германския централен музей в гр. Майнц, хвърлиха нова светлина върху техниките на изработка, състава на използваните метали и скъпоценни камъни в накитите. При проведените анализи учените са използвали единствено недеструктивни методи на изследване, целящи максималното съхранение на предметите. Резултатите от тях показват, че за изработването на накитите от Преславското златно съкровище не е използвано стъкло, освен за клетъчния емайл в различни цветове, разделени от тънки златни ивици. Новите изследвания показват, че скъпоценните камъните, за които се смяташе, че са аметисти, всъщност са светли рубини и гранати, а планинските кристали по двустранната огърлица – флуорити, използвани от византийските златари, непознати досега в други техни изделия.
Изследванията на скъпоценните камъни и материали показват високи технически познания при работата със сребърни и златни сплави и иновативни подходи при изработката на накитите.

Гамата от благородни метали показва, че съкровището е много по-ценно, отколкото досега се е смятало.

А коя е втората огърлица от съкровището посетителите на Археологически музей ,,Велики Преслав" ще могат да открият през целия туристически сезон 2020 г.







https://www.istorici.com/

Hatshepsut

Втората огърлица от преславското съкровище


Двустранна огърлица от злато, планински кристал и аметисти

През 927 година византийската принцеса Мария-Ирина Лакапина е принудена да напусне Константинопол, за да се отправи към Велики Преслав и да се омъжи за цар Петър I. За да се съгласи на сватбата с българския владетел, тя получава от дядо си - император Роман Лакапин - същинско съкровище: 640 грама злато, сребро, перли и скъпоценни камъни, на обща стойност колкото цял един дворец. Дали обаче този подарък е бил достатъчен, за да притъпи мъката на принцесата по родината? За това няма исторически сведения.

Историята по откриването на преславското съкровище също е много интригуваща. През 1978 година то е намерено случайно в една нива на 3 километра от днешния Велики Преслав - тракторист го закачва по време на оран с плуга и го разпилява. Експертите, извършили реставрацията, са категорични, че предметите от Преславското съкровище качествено са превъзхождали с много образците на българските художествени и занаятчийски работилници от същата епоха. Златните диадеми, огърлици, пръстени, плочки, обеци и останалите накити са били изработени от много опитни майстори. А такива количества са можели да бъдат притежание единствено на императорския дворец в столицата на Византия.

В началото на тази година проф. Станислав Станилов, чиято проучвателска дейност започва в Преслав написа книга под заглавието ,,Втората огърлица от преславското съкровище". В нея той реконструира три от оцелелите медальони. Преди около две години всичките 186 предмета пристигат в София почистени и реновирани в научно-изследователския институт по археология в Майнц – Германия. Следите от предишни интервенции са премахнати, фрагментите от камъните и връзките отново укрепени на местата им, два изумруда, паднали от местата си, са монтирани обратно. Миглена Стефанова се свърза с археолога, за да поговорят за най-голямото съкровище от Средновековна България, в малко по-различен контекст.

През март проф. Станислав Станилов ще гостува в Археологическия музей във Велики Преслав, където под формата на лекция ще представи последната си книга ,,Втората огърлица от преславското съкровище". А в нея на първата страница ученият е написал: " В памет на Тотю Тотев с благодарност за вдъхновяващото начало".

https://bnr.bg/shumen/post/101226901/za-vtorata-ogarlica-ot-preslavskoto-sakrovishte