• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

01 June 2020, 01:14:50

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10659 Posts

Шишман
2038 Posts

Panzerfaust
355 Posts

Лина
305 Posts

Theme Select





thumbnail

Recent

Members
Stats
  • Total Posts: 14341
  • Total Topics: 1250
  • Online Today: 115
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 48
Total: 50

avatar_Hatshepsut

Християнски мъченик от Волжка България

Started by Hatshepsut, 24 September 2018, 07:30:42

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Авраамий Български - Християнски мъченик от Волжка България


Авраамий Български (или Аврам от България; починал 1 април 1229) е мюсюлманин, приел християнската вяра, по-късно признат за мъченик и светец от Руската православна църква.

Живее предимно във Волжка България (днешен Татарстан, Русия) в края на 12-ти и началото на 13 век. По професия е търговец. По народност е волжки българин.

Пътува до източните руски градове, където се покръства. Това става в град Владимир, където живее известно време.

По-късно се връща в Болгар - столицата на Волжка България, и започва активно да проповядва Христовата вяра сред сънародниците си. Заради това е арестуван и убит от своите сънародници около 1229 г.

Мощите му се пазят в град Владимир. Той се почита на 6 март, а пренасянето на мощите му се чества на 1 април. Руската православна църква го канонизира като светец.

https://bg.wikipedia.org/

Hatshepsut

Аврамий Български и неговата вяра

Паметта на мъченика се почита както от православните християни, така и от изповядващите исляма


Кладенецът край мястото, където е бил посечен мъченикът

На 1 април църквата почита паметта на свети Аврамий Български.
Според различни извори и предания Аврамий се родил във Волжка България. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Често посещавал Византия и православните руски княжества. Така имал възможност да опознае християнството, макар да бил възпитан в мохамеданската вяра. Приел Светото кръщение под името Аврамий от руски търговци, живеещи във Велики Болгар. Как се е наричал той преди да приеме Христовата вяра не е упоменато никъде в историческите извори.

Животът му коренно се различавал от този на повечето негови земляци и сънародници. Той бил необикновено състрадателен и милостив към хората в нужда, така че харчил много от богатството си за страдащите.
Той не само изповядвал, но и разпространявал християнската вяра сред своите сънародници. Продължавал да се занимава с търговия, а спечеленото раздавал на бедните.

Веднъж отишъл да търгува в Болгар. Мюсюлманите започнали да го убеждават, а по-късно и да го принуждават да се отрече от християнската вяра. Аврамий не се поддал на заплахите. Хвърлили го в тъмница за дълго време, но и тогава той останал непреклонен. Първо му отсекли ръцете, после краката, а накрая – главата.

На 1 април 1229 г. свети Аврамий загинал мъченически. Руски търговци християни погребали тялото му край Велики Болгар. На лобното място на мъченика бликнал лечебен извор. Според местни предания първият човек, излекуван от водите на извора, по ирония на съдбата, бил мюсюлманин. Не случайно паметта на Аврамий Български се почита както от православните християни, така и от изповядващите исляма. Върху извора бил изграден кладенец, а до него – параклис, върху чиито страни били разположени икони.

Скоро след тези събития градът Болгар бил превзет и опожарен от монголските нашественици, в което мнозина видели Божие наказание за пролятата кръв на мъченика Аврамий.
След завоюването на Казанското ханство недалеч от мястото, където мъченикът бил подложен на нечовешки страдания, бил издигнат храм, в който била положена китката на дясната му ръка.

След една година тялото му било пренесено в град Владимир, където на 6 март 1230 г. князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата ,,Успение на Пресвета Богородица". Там те продължили да вършат чудеса.

В съветските времена светините били изгубени, параклисът край кладенеца на мястото на смъртта на мъченика бил разрушен, а самият кладенец – осквернен. Запазила се само фалангата от един пръст на дясната му ръка, която жителите на града криели по домовете си и която днес се намира в храма ,,Св. мъченик Аврамий Български" в Болгар. През есента на 1993 г. параклисът бил построен отново и осветен заедно с предварително почистения от затлачването и мръсотиите кладенец. При това на дъното му бил намерен и изворът с чиста вода.

Смята се, че Аврамий Български притежава особено благодатна сила да се застъпва пред Бога за болните деца, като има много запазени свидетелства за изцелението им. На него се молят също за покровителство и успех в търговията и личното предприемачество.

http://www.desant.net/show-news/29846/

Hatshepsut

Житие на св. Аврамий Български


На 1 април Православната Църква празнува паметта на св. Аврамий Български – български светец от Волжко-Камска България.

След като Стара велика България на кан Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.

Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.

Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.

По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани.
Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Аврамий не се поддал на заплахите. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая – главата.

Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.

Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата ,,Успение на Пресвета Богородица" на 6 март 1230 година.

Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност.

...

Слово за светия мъченик Аврамий Български

Протойерей Йоан Карамихалев

Да възхвалим доблестния мъченик и страдалец Авраамий, който укрепяван от силата Божия, положи душата си за Христа" (из тропара на мъченика).

Братя и сестри, ако разтворим църковното календарче, ще видим, че след имената на повечето Божии угодници е указан техния произход, тяхното родно място или мястото, където те са се подвизавали или увенчали с мъченическа кончина.

Днес отбелязваме паметта на св. мчк Аврамий Български. Той се е родил и живял във Волжско-Камска България. Както знаете, Волжско-Камска България е едно от многото държавни образувания на българите. Тя е основана през втората половина на 7 век от българите, предвождани от кан Котраг – един от синовете на кан Кубрат. Тази държава обаче в продължение на повече от век се намирала в сянката на едно от другите български държавни образувания – това на Хазарското царство, основано от най-големия син на кан Кубрат – бат Баян. През 922 г. Волжско- Камска България приела официално исляма.

Св. Аврамий живял във Волжско-Камска България в края на 12 и началото на 13 век и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите съотечественици. Той бил заможен човек, занимавал се с търговия. Отличавал се с необикновена състрадателност и отзивчивост към бедстващите и страдащите и не жалел средства да им помага. Посещавайки руски градове и общувайки с руски търговци, той проявил задълбочен интерес към православната християнска вяра. Божията благодат докоснала сърцето му и уверил се в истинността на Христовото учение, той приел свето Кръщение.

Въодушевен от ревност по християнската вяра, Авраамий, пребивавайки по търговски дела в столицата на Волжско-Камска България – гр. Болгар, започнал да благовести Словото Божие на своите сънародници. Неговите съотечественици не само не проявили интерес към неговата проповед, но и се подразнили, че въпреки техните увещания, съвети и заплахи, той не желае да остави Христовата вяра. Те го заточили известно време в тъмница, а после виждайки неговата твърдост във вярата, отсекли първо ръцете му, после нозете и накрая главата му.

Св. Авраамий завършил мъченически земния си живот на 1 април 1229 г. Руски търговци благоговейно погребали тялото на мъченика на християнското гробище край град Болгар. При гроба му скоро започнали да стават знамения и чудеса, послужили като повод за почитанието към светеца, което скоро се разпространило из цяла Православна Русия.

Братя и сестри, мъченикът Авраамий ясно осъзнавал, че земният живот е подготовка за вечността, а вечността зависи от нашето вътрешно състояние: или да бъдем с Христос, или да се откажем от своя Спасител. И ние често сме изправени пред избор да бъдем ли с Бога или не. Понякога ние прогонваме Бога от нашия живот, защото Той ни пречи да задоволяваме всички наши временни потребности. Подвигът на св. мъченик Авраамий ни внушава как да живеем и към какво да се стремим в този суетен, размирен и греховен свят. Нека просим неговото молитвено застъпничество пред Бога да не оскъдява вярата ни, да се стараем да търсим, преди всичко, Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ни се придаде. Амин.

https://www.istorici.com/