• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

09 May 2021, 01:50:07

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12752 Posts

Шишман
4941 Posts

Panzerfaust
792 Posts

Лина
710 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21100
  • Total Topics: 1331
  • Online Today: 58
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 55
Total: 55

Археологически находки във Великотърновска област

Started by Hatshepsut, 23 September 2018, 06:57:27

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Кула бастион и уникална монета са сред най-интересните находки от тазгодишните разкопки на Ряховец


https://regnews.net/news/16039786966761/kula-bastion-i-unikalna-moneta-sa-sred-nay-interesnite-nahodki-ot-tazgodishnite-razkopki-na-ryahovets

Двойно по-малко финансиране и два пъти по-малко работни дни, но въпреки това много свършена работа. Това е основното задоволство на екипа, проучвал Ряховец в условията на ковид кризата. Въпреки това големите въпроси остават. Надяваме се големите отговори да започнат да се разкриват при следващата експедиция, коментираха ръководителят на екипа Илиян Петракиев от РИМ – Велико Търново и заместничката му Мая Иванова от Исторически музей Горна Оряховица.

Тази година разкопките на Ряховец останаха без общинско финансиране заради икономиите покрай кризата с коронавируса и разчитаха само на парите, отпуснати от Министерството на културата. Проектът на екипа бе финансиран с 18 175 лева, които стигнаха за 17 работни дни. Работата на археолозите бе подпомогната от учениците, включили се в Археологическата школа, и доброволци от ,,Еконт" и младежката организация ,,ОтГОворните".

Тази година археолозите концентрираха усилията си в два сектора – южното подградие и западната част на северната стена. Като цяло находките са по-малко от миналата година – около 150, но пък има много интересни за учените неща.

В района на южното подградие стремежът беше да се доразкрие сграда, открита още при първите проучвания на крепостта преди 30 години. Миналата година започнали изследването й, но времето не стигнало. От тазгодишните разкопки става ясно, че това не е било църква, а вероятно странноприемница или нещо подобно. Там са открити два пласта. Първият е много добре датиран с обилно количество монети от началото на XIII век. Вероятно около 40-50-те години на века е рухнала в източна посока. Направили два сондажа в западната част, където целта била да се проучи яма от елинистичната епоха II – I век пр. Хр., също открита миналата година. Установено е обаче, че това не е яма, а вероятно ров от късножелязната епоха. Такава структура досега не е откривана на Ряховец, но повече ще се знае при следващите проучвания. Засега хипотезата е, че имаме ров от елинистичната епоха, който е бил запълнен, вкопана яма от XI век и сграда от XIII век. Археолозите са доволни, че след като са открили на 100% плана на сградата, са успели да направят теренна консервация, за да се запазят зидовете.

В този район е намерен амфорен печат от анепиграфски тип – без надпис, само с изображение. Това е имитация на гръцки амфорни печати, вероятно е направена от тракийско население. Вече сме намерили 3 такива в южното подградие, а в музейния фонд има още 3-4, обяснява Илиян Петракиев. Намерени са и около 50-60 монети.

Заедно с това проучени изцяло и документирани са две ями от XIII век.

За пета година продължават проучванията в западния сектор на Северната крепостна стена и вече са разкрити близо 70 метра. Приятната изненада тази година е втора кула бастион, появила се точно там, където я очаквали учените. Миналата година разкрили кула на 32 метра от началото на стената от северозападния ъгъл и се питали дали няма да се появи още една след 32 метра. Всъщност станало точно така – на 32-рия метър разкрили същата по размери и начин на градеж кула. Общо взето с тези кули обектът вече заприличва на крепост.

Работата тази есен не минала и без скелет – открит е гроб №10. За съжаление той е унищожен от вкопано жилище, което пък е повредено от друго вкопано жилище.

Като цяло вече имаме доста добра представа за това какво има извън стените, трябва да проучим какво има от вътрешната им страна, където има поне 2,5 метра културен пласт. Трябва обаче да се отвори по-голяма площ за проучване, така че се надяваме догодина да имаме по-сериозно финансиране и повече време, казват археолозите.

Големите въпросителни остават и след този археологически сезон, казват Илиян Петракиев и Мая Иванова. На този етап научната им теза е, че крепостната стена е градена в началото на XIII век. Станало е между 1060 г. и 1205 г. Имаме богат битов пласт от началото на XIII век, който прекъсва и следва доста по-беден пласт с малко материали докъм 30-40-та година. Следва кратък разцвет и приключва около 60-те години на XIII век. Много мощно земетресение срива крепостта и после не е имало нужда я възстановяват, тъй като не е имало заплаха от север за Царевград, смятат учените.

Сред интересните им находки тази година са страхотни средновековни монети от т.нар латински имитации. Вероятно са от първите пуснати на пазара в Константинопол след завладяването му от кръстоносците. Една от находките е медна монета, копие на емисия на Мануил Комнин, която тежи 5 грама и е почти нерязана. Такава няма дори в каталога на Майкъл Хенди, възкликнал един от експертите, на които показали откритието си. А въпросният каталог е като Библия за средновековната нумизматика.

Латинските имитации са копия на гръцки монети, сечени от латинските завоеватели на Византийската империя. Тъй като крепостта Ряховец е имала кратък живот намерените монети са много добре запазени. Най-интересната е с характерната корубеста форма и е почти нерязана. Тъй като нямало различни емисии от по-дребни пари, навремето са кълцали от големите монети за по-дребни разплащания. Някои от находките са парченца почти двайсет пъти по-малки от голямата монета – толкова пъти от нея са рязали за по-дребен харч.



Предстои почистване, изследване и експониране на намереното тази есен. Ограниченията няма да позволят, поне засега, да се направи обичайното откриване на изложбата с награждаване на всички участници в Археологическата школа и спомоществователите, които я подкрепят. Дано поне да са възможни индивидуални посещения в музея, за да се видят новите находки.

Междувременно учените очакват и резултатите от ДНК анализите на скелетите, открити в предишните сезони. Те се правят в лаборатория в Харвард и всъщност вече са готови, но се очаква да излязат в научна публикация и след това да бъдат масово оповестени.

Въпреки трудната година екипът на разкопките успя да организира и поредното обучение в Археологическата школа. Включиха се две горнооряховски гимназии – СУ ,,Вичо Грънчаров" с ученици от 8 и 9 клас и десетокласници на СУ ,,Георги Измирлиев". Общо 14 деца от двете училища имаха по пет работни дни на разкопките, а втората група, заради дъждовете, участва няколко дни в почистване на артефактите в Музея.

Всички спонсори откликнаха, за което им благодарим. За поредна година получихме помощ от САГА 2000 с управител Йордан Манчев, ,,Пиано бар" – Ангел Дучев, пицария ,,Антониос" – Антон Вълев, бар ,,Империал" – Анастас Начев, ,,Алексис" ООД Велико Търново – Александър Павлов, ,,Еконт Горна Оряховица", Общината пък осигури транспорт за децата, разказа Мая Иванова.

На място учениците са били запознати с историята на крепостта и с това що е археология. После са участвали в работата на терен, изпълнявайки всички задачи на екипа, работещ по разкопките.

Елена ВЕЛКОВА

Hatshepsut

Манерка от щраусово яйце и кана с човешко лице намериха край Лясковец


Археолози откриха уникални златни и сребърни накити преди дни край Лясковец. Разкопките са осъществени от Калин Чакъров, археолог в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Проучвателят и екипът му попаднали на екзотичните находки в навечерието на Коледа. В края на декември приключили спасителните разкопки на надгробна могила от римската епоха, намираща се в местността Клена край винарското градче. ,,Обектът е в близост до подножието на Петропавловския манастир - място, което е благоприятно за човешки живот от незапомнени времена. По време на разкопките бяха открити 19 гроба, повечето датиращи от III в. сл. Хр. Те представляват ями, вкопани в могилния насип. В тях са положени останките на кремирани хора и разнообразни предмети, свързани с покойниците - керамични и стъклени съдове, бронзови монети, златни обеци, храна от животински произход и др.", информира археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Калин Чакъров.

Повечето от поставените керамични съдове са ,,като за умряло", защото имат следи от продължителна употреба, липсват дръжки и други части. Това ги прави нефункционални във всекидневния живот. От един от гробовете произхожда рядко срещан керамичен съд - кана с изображение на човешко лице. Стилът на изработката на съда напомня за работилниците на Античния керамичен център край Павликени.

,,Най-представителен е централният гроб в могилата. Той е със значителни размери от 3 метра дължина и 1,20 метра дълбочина. В него е кремиран виден представител на местното общество. Като гробни дарове и лични принадлежности на починалия са поставени различни ценности - войнишки колан със сребърни апликации, керамични съдове, желязна брадва, бронзова монета и др.", обяснява Калин Чакъров.

Две от находките в гроба имат много висока научна и художествена стойност. Едната е сребърна фибула (б. а.- безопасна игла) с позлата и много детайлно изображение на конник с копие, придружен от неговия помощник. Бижуто, с което покойникът е закопчавал своята дрехаq е голяма рядкост за българските земи.

Друга екзотична находка е манерка, изработена от щраусово яйце. Тя е извадена на парчета и тепърва ще поднася изненади. След почистването на находката от специалисти по консервация и реставрация, може да се окаже, че по яйцето има и украса с червена боя, позната от други краища на Римската империя, за което има податки на този етап. Манерката е една от най-ценните находки, защото в днешна България подобни съдове се броят на пръстите на едната ръка. Предстои да бъдат почистени, консервирани и реставрирани още редица керамични съдове, открити на парчета в гробовете, с което информацията за обекта ще бъде обогатена значително.

Интересна подробност, свързана с насипването на могилата, показва, че в пръстта се срещат следи от клонки на растения и отпечатъци от изтлели черупчести плодове, вероятно орехи. Това е непряко свидетелство за сезона, през който е натрупана могилата. В някои от гробовете са намерени дори и запазени черупки от орехи, съхранили се благодарение на това, че са изгорени във връзка с погребалните ритуали. Случайно или не и до ден днешен на мястото продължават да растат орехови дървета.

,,След кончината на човека, заради който е натрупана могилата, изглежда са извършвани посмъртни обреди. Така могат да бъдат обяснени откритите в насипа над гроба сгъваем железен стол и цели керамични съдове, някои от които поставени в специална кутия (циста)", разказва Чакъров.

Изследователят обяснява, че от района на Лясковец има и други преки сведения за заможни траки, приели римския начин на живот. Един от тях е градският съветник в булето (б. а. - Градския съвет) на Никополис ад Иструм - Севeр, син на Севeр, който доживява четиридесет и пет годишна възраст. В памет на покойника надгробна плоча издигат съпругата му Дентусуко, дъщеря на Герулон, и техните синове Силван и Марк. Паметникът и до ден днешен може да бъде видян в близост до църквата ,,Св. Никола" в центъра на Лясковец. Името на починалия, Севeр, свидетелства, че той е роден най-рано в края на II в. по времето на император Септимий Севeр (193-211) или при управлението на някой от неговите наследници. Съпругата му е с изразителното тракийско име Дентусуко. Изглежда тя е от местен тракийски род потомствени градски съветници, защото брат u Флор, син на Герулон, е също булевт в местния административен център. Надгробният паметник на последния е вграден векове по-късно в царския дворец на хълма Царевец във Велико Търново. Това показва, че в района на днешните съседни градове Лясковец и Велико Търново продължава да има тракийска аристокрация и през III в. сл. Хр., но вече в рамките на римската държавна система.

,,Надпис-посвещение на тракийския бог-конник върху голям каменен съд за разреждане на вино (кратер), открит в землището на Лясковец, съобщава името на друг местен аристократ - Корнелий Анейкет. Той е вероятно булевт или военен. Отчупената част от паметника, съхраняван днес в Националния археологически институт с музей към БАН в София, ще запази завинаги в тайна каква длъжност е изпълнявал човекът от надписа", споделя Калин Чакъров.

От землището на Лясковец произхождат още множество дребни находки - монети, накити, керамични съдове, статуетки и др. Известна е и една каменна антична преса за вино, което доказва, че районът е с развито лозаро-винарско производство още от дълбока древност.

Хилядолетия по-късно надгробната могила в местността Клена е използвана отново като гробище, но вече през Средновековието или османския период. За това сочат три от изследваните гробове, които са с трупополагане, имат изпънати край тялото ръце и не са придружени от гробен инвентар. Проучваната през 2019 г. надгробна могила е първият изследван чрез методите на археологията обект от римската епоха в землището на Лясковец.

Разкопките са породени от частно инвестиционно намерение с възложител Пламен Чеснаров, собственик на фирма ,,Троя стил", което засяга целостта на могилата. ,,За разкопките екипът получи благословията на община Лясковец. Проучванията са подпомогнати и от директора на Великотърновския музей д-р Иван Църов, специалисти по консервация и реставрация и археология от същата институция, археолози от Горнооряховския музей и проучватели на свободна практика", подчертава Чакъров.

През новата 2020-та година ще бъдат търсени източници на финансиране, за да бъде изследвана останалата част на могилата, криеща заровени в себе си още множество тайни за обитателите на района на Лясковец през римската епоха.

https://trud.bg/манерка-от-щраусово-яйце-и-кана-с-човеш/