• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 October 2019, 09:32:05

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10493
  • Total Topics: 1170
  • Online Today: 34
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 23
Total: 24

Честит ден на Независимостта, Българи!

Started by Hatshepsut, 22 September 2018, 06:28:01

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Честит празник на всички Българи!



На 22 септември 1908 г. е обявена независимостта на България, пише в учебниците, а до неотдавна се добавяше, че събитието е плод на суетата и нетърпението на княз Фердинанд да сложи царската корона, тъй като княжеската не го удовлетворявала. Тази интерпретация всъщност отразява нападките тогава отляво, откъм тесните социалисти. Вярно е, че князът е имал стремления да сложи царската корона, но те са отразявали националните стремления.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават Българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите наложен от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишелни стоки и обрича развитието на Българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на Българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истабул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка.
Кавга между княз Фердинанд и премиера Малинов замалко да провали събитието

Разбира се, че Фердинанд не е могъл да наруши еднолично Берлинския договор, затова той провежда преговори във Виена с австроунгарския император Франц Йосиф да стане така, че първо Австро-Унгария да наруши клаузите на договора (а тя го е подписала!), като анексира Босна и Херцеговина, а след това да се провъзгласи Българската независимост, така че гневът на останалите Велики сили да не се струпа върху главата само на нещастна България. А отговорността да падне и върху едната от държавите, подписали Берлинския договор, срещу което пък ние ще я подкрепим за Босна и Херцеговина, тъй да се каже, доколкото имаме думата. Това е ловък ход, който се оказва успешен.

Не отговаря на историческите факти твърдението, че Фердинанд е бързал, движен само от суетно нетърпение, напротив: правителството на Демократическата партия начело с Александър Малинов е много по-нетърпеливо и дори в началото на септември завзема Източните железници, минаващи през наша територия, които са австрийско-германска собственост, използвайки стачката на железничарите. Целта на правителството е била да обезпечи България с инфраструктура при евентуално военно усложнение с Османската империя, за да не се повтори проблемът от Сръбско-Българската война, когато Българските войници не са могли да ползват чуждите железници. И се заражда комична кавга между княза и премиера, всеки от които си представял по свой начин подготовката за великото събитие, за което всъщност и двамата се борят: "Върни веднага железниците на австрийците, ще провалиш преговорите", нарежда Фердинанд на Малинов от чужбина, където се намира в началото на септември. "Няма да ги върна, може да потрябват", инати се Малинов и "заповядва" на княза да тръгва веднага за София, за да пише манифеста за независимостта. Фердинанд започва да отлага завръщането си, докато убеди министър-председателя.

И така, на 22 септември държавният глава, правителството и партийните водачи се събират не къде да е, а в средновековната Иван-Асенова църква "Св. 40 мъченици" във Велико Търново, за да подчертаят историческата приемственост с Второто Българско царство, казва проф. Марков. Там първо се отслужва молебена, а след това на хълма Царевец премиерът Александър Малинов прочита манифеста, написан от Фердинанд, с който се провъзгласява независимостта на България.

На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
Започва тежка дипломатическа битка за признаване от великите сили на Българската независимост

България е имала да плаща към оня момент годишен данък на Османската империя, който се натрупва. И Високата порта заедно с Дружеството на Източните железници иска баснословната сума от 650 млн. златни френски франка, за да си откупи България своята независимост. Александър Малинов гневно отвръща: "Дори и да можем да ги платим, Българската независимост не може да се откупува със злато и сребро, а само с Българска кръв".

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане.

Започват мъчителни преговори. Австро-Унгария като велика сила успява да си уреди въпроса. България остава сама, общественото мнение отхвърля всякакви условия, назрява опасност от военен конфликт с Турция. Тогава министърът на земеделието и търговията Андрей Ляпчев проявява учудващи дипломатически качества и след тежки, продължителни преговори успява да сведе сумата от 650 милиона на 82 милиона златни франка. По същото време Русия, която ближе рани от пораженията си в Далечния изток, няма никакъв интерес от военен конфликт на Балканите, който несъмнено ще я въвлече. И предлага на Османската империя, която й дължи около 80 млн. златни франка, да й опрости дълга, а България да сключи изгоден заем от Русия при 4 процента лихва на същата сума.

Така най-трудният въпрос - финансовият, най-сетне е решен. И на 6 април 1909 г. Андрей Ляпчев и външният министър на Османската империя Рифат паша подписват протокола за признаване на независимостта на България. Естествено в присъствието на шестимата посланици на великите сили и на Русия, които с дискретна почтителност поздравяват Българския министър Ляпчев. Оттогава България е суверенно царство и равноправен субект в международно-правните отношения, а държавният глава от княз става цар.
Практическият смисъл на събитието е грандиозен:

С признаването на независимостта България вече има право да сключва договори за съюзи, военни споразумения, право на собствен митнически режим, Българските компетентни власти вече могат да съдят на наша територия чужди поданици, дипломатическите ни агентства се повишават в ранг на суверенни легации и Българските дипломати стават пълномощни министри, равноправни на другите, което означава, че вече няма да стоят на опашката на дипломатическия корпус. Създадени са и предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт Български земи в Тракия и Македония.

Денят 22 септември се е празнувал до 9.ІХ.1944 г., след това е забранен. Но забраната е не толкова заради "лошия" Фердинанд, а защото съвпада с годишнините от възшествието на младия Борис ІІІ на престола (септември 1918 г). 

https://bgns.net/

Hatshepsut

България празнува 110 години независимост


Днес, 22 септември, България празнува 110 години независимост, възраждането на българската държавност. Цялата история на България, която е една от най-старите държави в Европа, е белязана от борбата за независимост. В цялата страна ще има официални чествания и тържества, и поне за ден българският ентусиазъм и патриотизъм ще се възродят. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и народни представители ще участват на 22 септември 2018 г. във Велико Търново в тържественото честване на 110-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България. В 19.30 часа Цвета Караянчева ще присъства на тържествената заря-проверка на площад ,,Цар Асен І". Председателят на парламента ще произнесе слово по повод годишнината от обявяването на Независимостта. Присъстващите ще наблюдават и аудио-визуалния спектакъл ,,Царевград Търнов - звук и светлина". Сутринта в 7.30 часа заместник-председателят на Народното събрание Емил Христов и народни представители ще присъстват на празничната света литургия и водосвет в църквата ,,Свети Четиридесет мъченици". Литургията ще бъде отслужена от Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий. В 10.30 часа заместник-председателят на Народното събрание ще бъде на военния ритуал за издигане на националното знаме на Република България и ще приветства жителите и гостите на града. Той ще поднесе цветя на Пирамидата на Независимостта в крепостта ,,Царевец". Заместник-председателят на парламента ще се включи в празничното шествие до паметника на ,,Майка България", където ще бъдат поднесени венци и цветя. Пред паметника на жертвите от 1913-1914 г. в село Аврен, община Крумовград, от 10.45 часа вицепрезидентът Илияна Йотова ще участва в Националния тракийски женски събор-поклонение. Тази година Тракийският женски съюз отбелязва 85 години от основаването си и честванията се провеждат под патронажа на вицепрезидента. В София 22 септември ще бъде отбелязан на площад ,,Княз Александър I", където Столична община организира тържествено честване с програма пред Паметника на Независимостта, в която ще участват Софийският духов оркестър с диригент Юли Дамянов, хор ,,Света София" с художествен ръководител Валентин Бобевски, актрисата Силвия Лулчева. Военен ритуал ще изпълни Националната гвардейска част. Слова ще произнесат доц. д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет на Столична община и доц. д-р Владимир Златарски от Института за исторически изследвания на БАН. Честването е част от Календара на културните събития на Столична община. С Ден на отворени врати на 22 септември от 10.00 до 17.00 ч., Националният военноисторически музей ще отбележи 110-ата годишнина от Независимостта. /БГНЕС

Прочети още на: http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4610206/


Честит празник на всички българи!

Hatshepsut

111 години от обявяването на Независимостта на България


Топ 5 факта за деня на българската независимост

22 септември 1908 година е денят, в който княз Фердинанд, управляващ дотогава васалното на Османската империя Княжество България, прочита подписания от него и от правителството на Александър Малинов манифест. Това става в църквата ,,Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново.

С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор тридесет години по-рано. Княз Фердинанд приема титлата ,,цар на България". Година по-късно Високата порта признава независимостта на България, а след това същото правят и останалите държави.

Мястото, което Фердинанд избира, за да провъзгласи Независимостта, не е случайно. Манифестът е прочетен в църквата ,,Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново, за да се подчертае приемствеността с Втората българска държава.

Обявяването на Независимостта е най-високият връх в политическото самоосъзнаване и самоопределение на българската нация в годините след Освобождението. Издига се международният авторитет на страната ни и тя се превръща в равноправна на другите държави. С провъзгласяването на независимостта България се нарежда отново сред европейските семейства на независимите народи.

Денят на независимостта е обявен за официален празник от парламента на 10 септември 1998 година. Днес Денят на Независимостта се отбелязва с тържества и церемонии в цялата страна.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/111-godini-ot-obiaviavaneto-na-nezavisimostta-na-bylgariia-video-2188486


Днес честваме Деня на независимостта и по традиция старата столица Велико Търново е в центъра на събитията.



В средновековния храм ,,Свети Четиридесет мъченици" сутринта беше отслужена празнична литургия от Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий с участието на квартет ,,Ангелски гласове".

Историческа възстановка в двора на църквата ще пресъздаде прочитането на царския манифест за обявяване на Независимостта. Пред храм ,,Св. Четиридесет мъченици" ще бъде отслужен тържествен водосвет на бойното знаме на НВУ ,,Васил Левски" и знамената на държавни институции.

Военният ритуал по издигане националното знаме ще започне в 10.30 часа в Архитектурно-музеен резерват ,,Царевец", а БНТ ще направи зрителите съпричастни с пряко излъчване на церемонията от Велико Търново.

http://news.bnt.bg/bg/a/chestvame-111-godini-ot-nezavisimostta-na-blgariya