• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 June 2019, 20:46:55

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 36
  • Latest: Silvia
Stats
  • Total Posts: 9216
  • Total Topics: 1107
  • Online Today: 43
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 19
Total: 19

Египтяни са идвали у нас преди 4000 години

Started by Hatshepsut, 31 July 2018, 14:07:00

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Египтяни са идвали у нас преди 4000 години

Странджа и Сакар имат аналози на езика на древните фараони


Преди 4000 години по българските земи са шествали древни египтяни. Това стана ясно, след като бе открито името на фараона пътешественик Ментухотеп IV [1997-1991 г.пр.Хр.], изписано върху находка.
"Това е сериозен знак, че в България са идвали древните египтяни", твърди световноизвестният египтолог д-р Васил Добрев. За подобна експедиция до нашите земи пише още бащата на историята Херодот. Това обаче на много учени се струва несериозно. Васил Добрев се натъква на сензационно откритие - уникален скарабей. Експонатът бил съхраняван в музея в Смолян над 30 години, без да бъде проучен сериозно от египтолози. Скарабеят е едва 13-милиметров. Върху фигурка е изписано името на древния владетел Ментухотеп IV, който е известен с многобройните си пътешествия. Освен скарабея от Смолян, Добрев е открил и други доказателства за идването на египтяни в Тракия. Още два скарабея и крилат слънчев диск се пазят в наши музеи.
Много от имената на местности и градове у нас може би идват от египетския език. Странджа, Перперек, Сакар и много други имат съвсем логичен аналог на езика на древните фараони, категоричен е д-р Добрев. Сакар планина например има същия корен с названието Сахара. На древноегипетски сакр означава сокол - божество в некропола Мемфис [Става дума за бог Сокар]. "Херодот пише, че е имало египетско присъствие по тракийските земи в древността. Тяхно наследство вероятно е и названието на тракийското племе беси - Бес е много уважавано египетско божество. А Сабазий, Сабаз е син на Бес. Явно е имало култ към това божество и по тракийските земи" - обяснява д-р Васил Добрев.
Васил Добрев е световноизвестен френски египтолог от български произход, работещ от 1995 г. във френския археологически институт (IFAO) в Кайро.

Васил Добрев е роден в Пловдив през 1961 г. Възпитаник е на английската гимназия. Защитил е докторат по египтология в Сорбоната, след което получава френско гражданство. Работи за Френския археологически институт в Кайро. Той е полиглот, който владее френски, английски, италиански, руски и арабски език. От 2000 г. ръководи експедиция в търсене на Пирамидата на изгубения фараон. Д-р Добрев се смята за един от водещите египтолози в света.

Естеството на работата си Васил Добрев обяснява с анекдот: ,,Първата жена на египтолога е египтологията, майка му е търпението, а баща - Тома Неверни". Най-известният български археолог в чужбина признава, че по египтологията се запалил, след като гледал като ученик филмите за романтичния герой Индиана Джоунс.

http://www.razkritia.com/16398/египтологът-васил-добрев-първото-пол/

Hatshepsut

Доказателството, че древните египтяни
са идвали по наши земи преди 4000 г.


Д-р Васил Добрев разчете името на фараона Монтухотеп IV
върху малък скарабей




Скарабеят от Смолянския музей

Известният български археолог д-р Васил Добрев разчете името на фараона Монтухотеп IV върху малък скарабей от Смолянския музей, съобщава българското научнопопулярно Списание 8.

Монтухотеп IV е управлявал Египет от 1992 до 1985 г. пр.Хр. и е известен с грандиозните си експедиции извън страната.

Това откритие е водеща тема в октомврийския брой на Списание 8. То е и сериозен знак, че преди 4 хилядолетия древните египтяни са идвали в земите на Тракия, както пише бащата на историята Херодот.  Досега на неговите твърдения не се гледаше сериозно.

В света са открити само 4 скарабея на Монтухотеп IV, чиято гробница все още не е намерена. Смолянският е петият. Той е открит при разкопки в тракийска могила до с. Любча през 1976 г. Скарабеят е част от бижу. Фигурката е дълга едва 13 мм, колкото е максималният размер и на останалите подобни скарабеи, обяснява д-р Добрев. 

Д-р Васил Добрев няма нужда от представяне, но ако все пак някой е пропуснал филмите на ,,Дискавъри" за него - той защитава докторска степен в Сорбоната през 1992 г., автор е на нова теория за произхода на Сфинкса, а в момента води разкопки на платото Сакара, където очаква да намери ,,изчезналия фараон" (Узеркаре от VІ династия) [2333-2332 г.пр.Хр.].

Според Списание 8 се оказва, че има и други доказателства за египетско присъствие в Тракия. В музея в Созопол се пазят още два скарабея, открити по наши земи. А това лято екипът на проф. Валерия Фол преоткри значението на тракийска находка от светилището Палеокастро до Тополовград. Откритието е крилат слънчев диск със счупено крило, който е досущ като тези  в древен Египет! Това потвърди и д-р Васил Добрев. Дори размерът му е по египетските стандарти - 4,20 м, което е точно 8 лакътя.

https://science.actualno.com/news_318967.html

Hatshepsut

,,Българската мумия" на показ в Търново


Историците проф. Милко Палангурски и проф. Валентин Плетньов
в разговор за използването на мумиите

Единственият по рода си експонат у нас ще остане в старопрестолния град два месеца, след което ще отпътува за София

Глава на египетска мумия, две оригинални керамични плочки с йероглифи и миниатюрен култов предмет - лодкар на папирусова лодка и крокодил, гостуват във Велико Търново. Малката, но екзотична експозиция е подредена в хан "Хаджи Николи" и ще остане там до средата на април. Артефактите от древната история и култура на египтяните са оригинални и уникални за България. Една част от тях принадлежат на музея в Шумен, а черепът се съхранява във Варна.


Това всъщност е и първият експонат на археологическата ни сбирка, датирана е към I век преди Христа и знаем, че е на жена, казва шефът на Варненския музей проф. Валентин Плетньов.
Главата е обгорена от едната страна, но по-голямата част от черепа - едното ухо, езикът и всички зъби, е отлично запазена. Не е правен въглероден анализ, за да се определи точно възрастта на жената. Налице са няколко пласта от тъканта, с която е увит черепът при мумифицирането, което навежда историците на тезата, че тайнствената египтянка е от по-висшата каста. Хората от простолюдието са нямали пари за балсамиране, затова мъртвите тела са заливани направо с катран, разказа при откриването на експозицията проф. Иван Тодоров от катедра "Стара и средновековна история" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".

Единствената по рода си находка в България е попаднала във Варна благодарение на Карел Шкорпил, който е основател на музея. Той е получил уникалното съкровище от руския дипломат Александър Рачински в началото на XX век, когато е бил консул във Варна след завръщането му от Александрия.Това са годините на разграбване на египетски артефакти и изнасянето им от страната на пирамидите и фараоните. Американски и френски прекупвачи са изтъргували някои от най-големите съкровища на Египет, продавайки ги в Германия, Англия, Франция, Русия.
Така Лондонският музей, Лувърът, музеят в Одеса са се сдобили с египетски паметници на културата. България е била твърде бедна страна, за да се включи в това прекупуване. Тази глава на мумия, която Варненският музей притежава, и керамичните експонати на Шуменския музей са единственото, което имаме, твърди проф. Плетньов.Черепът е бил включен в експозицията на Варненския музей до 40-те години на миналия век, след което е прибрана в хранилището, за да види отново бял свят след седем десетилетия.
Според египтяните тялото на мъртъвците трябвало да се мумифицира, за може душата да премине в задгробния свят. Практиката на мумифицирането е започнала въз основа на един мит за убийството на бога на река Нил, Озирис, съсечен на парчета от лошия си брат Сет.
Частите от тялото обаче са събрани от Изида - вдовицата на божеството, която отново ги сглобява и по този начин Озирис се възкресява.
Точно тази част от мита - с възкръсването, става доминираща тема и в други религии, прието е и от християнството.
Египтяните са използвали стотици различни техники  за мумифициране.

Процесът, който позволява на телата да се съхранят в продължение на хиляди години, в действителност е много сложен и продължава до 70 дни.
Първо с куки и специални инструменти били изваждани мозъкът и вътрешните органи на мъртвия, с изключение на сърцето. Следващият етап е дехидриране на тялото със самороден натриев карбонат в продължение на 40 дена. Излишните телесни течности били дренирани и след това телесната кухина била запълвана с лен, пясък или дървени стърготини.
Кожата била намазвана със специални билкови препарати и след това покривана с разтопена смола, за да може да бъде допълнително запазена. Накрая тялото внимателно било обвивано в ленени превръзки.
Освен ба (тяло) и ка (духовен водач), египтянинът имал душа, която отлитала при смъртта. Те вярвали, че душата е птица с глава на човек, а лицето е това на починалия. Намирала се в корема или сърцето на човек, докато е жив, а след смъртта му излитала свободно по света, като нощем търсила убежище в гробницата, за да се спаси от лошите духове.
За да открие правилната гробница, тя трябвало да разпознае тялото, от което е произлязла. Затова тленните останки на починалия трябвало да се запазят по възможно най-добрия начин.
След приключване на балсамирането всички материали, които са били в досег с мъртвеца и отстранените от него части, се поставяли в съдове. Освен мумифицирането, имало и други приготовления за погребението на починалия.
През тези седемдесет дни жреците имали особено важна задача - написването на магически текстове, известни като "Книга на мъртвите".

Те са записвани на ролки папирус, като главите на тази книга съдържали указания към починалия за пътя му към задгробния живот. Неща, които са обграждали човека приживе - мебели, оръжия, бижута, храна, се поставяли в гробницата, за да му служат и в отвъдния свят.
Последната церемония, извършвана в гробницата, е била отварянето на устата. Смятало се, че по този начин мумията възвръща способността си да се движи, говори, яде, за да може да изпълни съдбата си в отвъдния свят. Чак тогава балсамираният се поставял в гробницата и се запечатвал в ковчега или саркофага, като "Книгата на мъртвите" се слагала някъде наблизо.
В пожълтелите хроники може да се прочетат безброй причудливи истории за използването на мумиите, които не се оборват от историците. Едно от приложенията на мумиите е за лекарство.
От самото начало на XIII век от Новата ера до XVII век египетските мумии били стривани на прах и използвани като лекарство за различни болести или отравяния. Муска с прах от египетска мумия е бил задължителен атрибут, който хората са си донасяли от хаджилък, разказа директорът на Историческия музей във Велико Търново археологът Иван Църов.
Мумиите са използвани за гориво на парните локомотиви в Америка, включва се с разказа си проф. Милко Палангурски от катедрата "Нова и най-нова история" на Великотърновския университет.
През XIX век били открити много мумии и това ги обезценило от историческа гледна точка и те се превърнали в нещо най-обикновено, без особена стойност. Докарвали ги с кораби от Египет в Америка. И понеже били засмолени, ги хвърляли в пещите, когато не достигали дърва и въглища.
Кралят на Англия Чарлз II събирал праха и частичките, които падали от колекциите с мумии. Той втривал тази ,,вълшебна" пудра в кожата по цялото си тяло.

Монархът вярвал, че така "величието на древните" ще му се предаде.
Друго приложение на мумиите от поречието на Нил било за украса. Витринка с ръка или крак на мумия били от най-разпространените украси по викторианските камини.
Художниците през XVI век вярвали, че като добавят стрита мумия към боите си, те няма да се напукат, когато изсъхнат. В романите си Марк Твен описва сбирки за развиване на мумии при общата треска, обхванала янките, в търсене на египетските богатства. В "Макбет" Шекспир посочва, че в отварата на вещиците се съдържа съставка "мумия".
Скитащите бедуини пък крадяли балсамираните тела и ги продавали на хартиените фабрики, които използвали древните бинтове и платнища за основен материал. Към края на XIX век американският производител Огъстъс Стануд все още работел по този начин. Основни клиенти му били месарите и бакалите. С хартията те увивали месо и продукти, тъй като тя имала кафеникав цвят и не била подходяща за печатната индустрия. Когато избухнала холера, народът свързал епидемията с мумиите, така че производството на хартия от тях било спряно.
След два месеца египетската мумия от хана "Хаджи Николи" отива в София, а на "бартер" във Велико Търново пък идва част от съкровището на хан Кубрат.

http://www.desant.net/show-news/29563/

Hatshepsut

Египетски скарабей подлуди иманяри


"Траките са били най-силни, Византия е слаба, а Рим е стъпвал тук-там."

Така обяснява Радостин Кичуков от с. Любча скритото в земята в района на Доспат. От лаконичното му обобщение се разбира, че най-богатите следи са на траките, които имат тук десетки могили. Монети от римско време, фин порцелан и керамика също се намират, а най-малко находки се срещат от времето на Византия.

Самобитният местен археолог е познат на всички с големия си мерак за разкрития. "Всеки камък знае, обхождал е с километри наоколо" хвалят го от селото.

Кичуков с дни може да разказва на кой баир какво е открито при официални археологически разкопки и колко е останало не проучено. Както и за десетките изкопи от иманяри, които преровили планината след най-голямата находка в района - невиждан на тази географска ширина египетски амулет с формата на скарабей (вид торфен бръмбар - б.а.).

Кичуков и запаленият като него по разкопки Камен Михайлов твърдят, че в района на Любча има най-много открит кехлибар. Това означавало, че живелите по тези места траки са били платежоспособни и са развивали сериозна търговия.

Камъкът с форма на свещения за египтяните скарабей е част от кехлибарена огърлица, намерена през 1976 г. в тракийска могила от VII-VI в. пр. Хр. в местността Бърдото край Любча. Сега гробният комплекс е обрасъл в трева, а на метри от него се кипри огромна антена на мобилен оператор.

"Пред очите ми бе кехлибарената огърлица със скарабея, открит от покойния Владимир Мирчев. Бяхме само двамата заедно със студенти от Учителския институт в Смолян, когато първо той го съзря", разказва смолянският архелог Никола Дамянов.

Египетският скарабей е открит в могила номер 5 на 1,5 км северно от Любча. В нея са намерени и много керамични останки и бронзови накити. В целия район има паметници на културата от ранната бронзова до късната желязна епоха - без прекъсване и с напластяване, разказва Дамянов. Първи в началото на 70-те години на миналия век тук е работил полякът Мечислав Доморадски. След това регионът влиза в плановете на Института по тракология.

"Могилата, в която е намерен скарабеят, е т.нар. кенотаф, което означава, че вътре няма останки от човешки погребения. В нея се полагат вещи от бита и култови предмети. Такъв тип могили се свързват с вярата на древните траки в задгробния живот и безсмъртието на душата. Амулетът, намерен там, е сравнително малко камъче със стандартните размери, с които се изработвали подобни фигурки на скарабеи. Той е дълъг 13 мм, а най-широката му част е 7 мм. Открит е с други миниатюрни фигурки - някои от тях със соларни форми, и общо 50 зърна от кехлибар", обяснява археологът.

Никола Дамянов като шеф на музея по онова време носи находката в Софийския университет, където се свиква консулт от трима египтолози.

Те обаче отсичат, че тук става дума за имитация. Въпреки това каменната фигурка е изложена в експозицията на историческия музей в Смолян и привлича интереса на туристите.

Десетилетия по-късно тя стана световноизвестна, след като наскоро българският египтолог Васил Добрев, познат и от филмите на "Нешънъл Джиографик"и "Дискавъри", разчете надписа върху миниатюрния скарабей.

Световноизвестният учен от пръв поглед прочита изобразените върху "бръмбарчето" символи.

Оказва се, че фигурката е на близо 4 хиляди години и е била пренесена в нашите земи от Египет като свещен амулет.

До този момент за най-ценната находка в Смолянския музей не се знаеше почти нищо. Изследванията за нея се ограничаваха с две изключително кратки публикации, едната от които на немски в специализирано археологическо издание от края на 70-те г. на ХХ век.

И в двете скарабеят е просто споменат, без да се дават обяснения или хипотези за произхода му. Уредниците от музея предоставят на Добрев малка публикация за скарабея, където има снимка и на задната страна с надписа.

"Четенето стана веднага, знаците са много ясни - особено "Ра" - слънце, и "Тауи", което означава Египет. "Неп" е малко по-сложно, защото е написано не точно по йероглифния начин. "Неп Тауи Ре" или в превод "Господарят на Египет е Ре", гласи надписът върху коремчето на скарабея от Смолянския музей", казва Васил Добрев.

След като разшифрова символите, той проучва дългия списък с имена на египетски владетели. Установява, че в древността действително е имало фараон, наричан Неп Тауи Ре или Монтухотеп IV. Дали скарабеят е доказателство, че египтяните са идвали по тракийските земи, или просто е пренесен случайно, тепърва ще се изяснява.

В Древен Египет скарабеят се приемал като символ на здравето, закрилян от висшите сили.

Щом амулетът е пренесен в Родопите, значи мястотото е било ценно за траките. Археолози с години копаят по баирите край Лубча, където има 28 могили. Разкопките се извършват основно от ст.н.с. Дияна Гергова от Националния археологически институт при БАН. В местността Осинското например екипът е разкрил интересна могила, построена с каменни кръгове от дялани блокове. Проучена е и могила, в която е извършено обредно погребване на конска глава. Рязкопките обаче са спрени заради липса на средства.

Копаят и иманярите, но никой не знае какво. Под сурдинка се говори, че вадели от монети до тронове, глави на козли и др. На много от тях не им било присърце да ровят из баирите, но се захващали заради недоимък, инвестирайки в един металотърсач. В обиколките на всички им се привиждал по един египетски скарабей.



- http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=959564
- http://www.numizma.com/magazine/2011/07/12/rrrrrussrr-srrserrrur-rrrrsfrr-rrrrsser/

Hatshepsut

Един египетски скарабей променя представите ни за миналото


Твърденията на Херодот, че войските на египетските фараони са стигнали чак до земите на древна Тракия, доскоро предизвикваха усмивки. Но един миниатюрен артефакт от колекцията на Смолянския исторически музей прикова вниманието на експерти и ловци на мистерии преобръщайки на 180 градуса представите ни за миналото.

Става дума за каменна фигурка на скарабей, която от години дреме зад една от витрините на музея до момента, в който не попада в ръцете на д-р Васил Добрев. Световноизвестният български египтолог, познат и от филмите на ,,Нешънъл Джиографик" и ,,Дискавъри", разчете от пръв поглед изобразените върху бръмбарчето символи. Оказва се, че фигурката е на близо 4 хиляди години и е била пренесена в нашите земи от далечен Египет като свещен амулет. Според учените това е още едно потвърждение на тезата, че в едно необозримо минало египтяните са били тук. Въпросът е какво са търсили на територията на днешна България?


Неб Тауи Ре или в превод ,,Господарят на Египет е Ре" - гласи надписът върху коремчето на скарабея от Смолянския музей. След като разшифрова символите, д-р Добрев проучва внимателно безкрайните списъци с имена на египетски владетели и установява, че в древността действително е имало фараон, подвизавал се с името Неб Тауи Ре или Монтухотеп ІV. Последният египетски владетел от XI династия властвал през 1992 - 1985 г. пр. Хр. Прославил се най-вече с мащабните си експедиции до далечни територии.

Според исторически източници и други фараони са предприемали подобни пътувания на хиляди километра от р. Нил. Учените предполагат, че по време на тези експедиции египтяните са си набавяли безценни материали за издигането на гигантските храмове, пирамидите, корабите и пр. А за разлика от бедното на суровини поречие на Нил земите на древна Тракия изобилствали с гъсти гори, каменни кариери и рудници.

След себе си египтяните оставили топоними и названия на различни местности у нас. Например в превод от древноегипетски името на планината Странджа означава ,,Планината на Ра /Слънцето/" - твърди д-р Добрев. Скарабеят от Смолянския музей не е единственият, открит по нашите земи. Още две подобни каменни фигурки се съхраняват в археологическия музей в Созопол. Общото между тях е, че са намерени в древни тракийски могили. Фигурката на бръмбарчето, разбунила духовете, е открита през 1976 г. в един могилен некропол от VІІ в. пр. Хр. край село Любча в Родопите.
А  могилата, в която е намерен скарабеят, е т.нар. могила кенотаф. Това означава, че вътре няма останки от погребания човек, а се полагат вещи от бита, както и култови предмети. Такъв тип могили се свързват с представите на древните траки за света, с вярата им в задгробния живот и безсмъртието на душата. Артефактът представлява сравнително малко камъче, със стандартните размери за подобни фигурки на скарабей. Дълго е 13 мм, а най-широката му част е 7 мм. Открит е с други миниатюрни фигурки, някои от тях със соларни форми заедно с общо 50 зърна от кехлибар.


В древността фигурки на свещени бръмбари с надписи на фараони или божества били използвани за амулети, предпазващи от зли сили. Сакралното животно обаче било възприемано най-вече като символ на възраждащата се душа. Траките подобно на египтяните вярвали в задгробния живот. Неслучайно каменната фигурка е била поставена в тракийската могила край с. Любча. Какъв път е извървяла, преди да попадне там, не е ясно. Но едно е сигурно - древните определено не са били толкова ,,статични" , колкото си мислим. Вече има доказателства, че са имали невероятни за представите ни търговски и културни връзки.

Пример за това са и 50-те кехлибарени зърна, открити заедно със смолянския скарабей. Оказва се, че те пък били донесени от северните части на Европа и по-точно от Балтийско море. Косвени улики за присъствието на древните египтяни по нашите земи учените откриват и в цяла в поредица от артефакти отпреди 3-4 хиляди години, както и в някои местни митове и легенди.

http://pateshestvia.net/liubopitno/157

Hatshepsut

Траките в Египет. Най-смелите воини в армията на Александър Велики


Под управлението на Рамзес III Египет процъфтява и много траки се заселват там

Преди 3200 г. мизи и фриги поемат към богатата долина на Нил, привлечени от мъдрото управление на Рамзес III. Векове по-късно те ще са най-смелите воини в армията на Александър Велики, които остават в страната на фараоните като аристократи и собственици на земя.
В знак на благодарност Птолемей дава дъщеря си за съпруга на безстрашния тракийски владетел Лизимах. Сродяваме се с прадедите на Клеопатра и пренасяме в страната на фараоните култа към негрите от Панагюрското съкровище - Великите Самотракийски богове.


Траките пренесли култа към негрите Кабири от Панагюрскоот съкровище в Египет


С армията на Александър Велики траките трайно се установяват в Египет

Траки в Древен Египет? Това звучи толкова абсурдно, колкото и теорията на македонците, че от тях произлиза почти всичко от Големия взрив насам. Но понякога и най-невероятните неща в историята в крайна сметка се потвърждават от археологическите разкопки. "Има данни, че траките са проникнали много по-рано в Египет - още преди похода на Александър Велики - разкрива пред "Космос" преподавателят в Нов български университет египтологът проф. Сергей Игнатов. - Мизи и фриги се споменават още в Кадешките надписи на Рамзес Велики като съюзници на хетите. Битката при Кадеш е преди Троянската война и нашествието на морските народи." Това се потвърждава и от проучването на египтолога д-р Весела Атанасова. Тя е главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология към БАН и преподавател в НБУ. Хпотезата й е, че този процес може да е започнал още преди 3200 години. "Тогава е една от първите миграции - вероятно по време на акциите на т.нар. Морски народи, споменати в древноегипетските текстове от управлението на Меренптах и Рамзес III", казва д-р Атанасова пред "Космос". Рамзес III е може би най-успешният фараон от ХХ династия, управлявал в периода 1186-1155 г. преди Христа, при който Египет процъфтява. Дали траките са били привлечени от по-високия стандарт и бързо развиващата се цивилизация, днес никой не може да каже.

https://www.168chasa.bg/article/7320459