• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

06 April 2020, 04:39:36

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10379 Posts

Шишман
1469 Posts

Panzerfaust
289 Posts

Лина
243 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 13035
  • Total Topics: 1236
  • Online Today: 44
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 27
Total: 27

avatar_Hatshepsut

Българската Бойна Слава

Started by Hatshepsut, 21 September 2018, 05:52:09

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

Голяма работа са били някога дедите ни.

Hatshepsut

Нашите пълководци: ген. Георги Тодоров


Hatshepsut

Генералът от пехотата Стефан Тошев


Тази година се навършват 160 г. от рождението и 95г. от смъртта на бележития пълководец и талантлив военен деец генерал Стефан Тошев. По време на Балканските войни той е командир на 1-ва пехотна Софийска дивизия и командващ 5-а армия, на която е поверена отбраната на Кюстендил.
В Първата световна война командва 3-та армия, с която води успешни сражения срещу румънски и руски войски. През 1918г. е командващ 4-та армия, която е натоварена с мисията да води отбраната по поречието на р. Струма и беломорското крайбрежие до р. Марица.

Роденият на 18 декември 1859 г. в Стара Загора Стефан Тошев научава руски език от майка си Анастасия, която е учила в Одеса, и през лятото на 1877 г. произнася пламенно слово пред отряда на генерал Гурко в Стара Загора. През войната от 1877-78г. Стефан Тошев е назначен за преводач в Българското опълчение.
Той завършва военното училище и служи в 6-а дружина на милицията в Стара Загора.
През Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Стефан Тошев е командир на Трънския отряд, с който води бой при Мека црев и Три уши, където е ранен. После поема командването на 3-ти пехотен Бдински полк, чийто командир загива в сражението при Сливница.

Последователно командва пехотните 11-и Сливенски , 7-ми Преславски и 8-ми Приморски полк. Командва бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, а след това е командир на 7-ма Рилска дивизия.
В Балканската война през 1912г. с 1-ва пехотна Софийска дивизия взема участие в сраженията при Лозенград и Люлебургаз-Бунархисар и в атаката на Чаталджанската укрепена позиция.

Звездният час на генерал Стефан Тошев настъпва с провеждането на Тутраканската настъпателна операция, в която ярко се откроява неговото военно дарование.    Командващият 3-та румънска генерал Аслан заявява, че Тутраканската крепост е непревземаема, че тя е ,,неговият Вердюн".

Генерал Стефан Тошев взема решение да настъпи и атакува южния и югоизточния форт на Тутраканския бастион с 4-та пехотна Преславска дивизия и 1-ва пехотна Софийска дивизия, които на 3 септември 1916 г. заемат изгодна изходна позиция за атака на крепостта, в която е разположена 40-хилядна румънска армия. Укреплението е строено в продължение на три години под ръководството на белгийски военни инженери фортификатори. Разположена е на плато, извисяващо се на 110 м над нивото на р. Дунав във формата на полукръг, с фланфове, опрени на реката.

От общо 150 крепости през Първата световна война броят на фортовете от същия тип е в Мец – 5, в Лиеж – 12, в Намюр – 9, в Брест-Литовск – 6, в Модлин – 18, във Вердюн – 23.
В 23 ч. на 3 септември 1916 г. генерал Стефан Тошев отдава заповед за атака на Тутраканската крепост. За атаката и овладяването й се създава ударна групировка под командването на командира на 4-та пехотна Преславска дивизия генерал Киселов, в чийто състав влизат 31 пехотни дружини, 36 батареи, 8 картечни роти, 7 ескадрона и 4 сапьорни роти с обща численост 55 хиляди души, 132 оръдия и 53 картечници.

Главният удар се нанася от 4-та пехотна дивизия на фронт от 2 км в участъка на форт № 5 и 6.
В заповедта на командващия 3-та армия генерал Тошев са указани обектите за овладяване само на главната отбранителна линия на крепостта. На генерал Киселов се предоставя да реши как да се развие успехът и да се овладее крепостта. Особено внимание се обръща на разузнаването и на подготовката на видовете огньове на артилерията, която в 6.30 ч. на 5 септември открива силен огън по определените цели.

Комендантът на крепостта генерал Тудореску изпраща невярно донесение, че е обстрелван  с 305 мм оръдия, с каквито българската армия не разполага. Сутринта на същата дата генерал-фелдмаршал Макензен провежда разговор по телефона с генерал Стефан Тошев: ,, Какво правите? Може ли тази първокласна крепост да се атакува с открити гърди, без подкрепата на силна артилерия? Знаете ли, че там има два фортови пояса? Знаете ли, че там има 50 хиляди войници с 60 батареи? Известно ли ви е, че това е Вердюнът на Близкия изток?"

Генерал Тошев отговаря: ,,Зная. Всичко ми е известно, но обстановката налага да се бърза. Всяка изгубена минута ще се отрази катастрофално на общото настъпление."
Разгневеният Макензен заявява: ,, Не може. Не разрешавам. Ще обсаждаме с германци, ще ви изпратя тежка артилерия. За три-четири месеца крепостта ще падне."
С чувство за чест, доблест и достойнство генерал Тошев отстоява своето решение: ,,Късно е вече, господин фелдмаршал. Частите са насочени към своите обекти и вече са в контакт с противника."

С развети знамена, начело със своите командири, полковете устремно настъпват, като войниците пеят химна на Добруджа ,,О, Добруджански  край, ти наш си земен рай."
Пред форт № 8 атакуващите вериги на 1-ва пехотна бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия са приковани и принудени да залегнат поради силния пушечен и артилерийски огън на противника.
Войникът от 1-ви пехотен Софийски полк Стефан Терзийски се изправя и извиква: ,,Напред братя, за свободата на Добруджа."

Софийският полк и 6-и пехотен Търновски полк се вдигат в атака. Войниците секат телената мрежа с лопатки, брадвички и пушки, изтръгват коловете и отварят проходи. След упорит бой двата полка към 14 ч. овладяват фортовете № 8,9,10 и 11.
Срещу тях тръгва в контраатака една пехотна бригада на противника, която е отбита от придружаващите батареи на 4-ти артилерийски полк и стрелбата на тежките картечници.
С решително настъпление и висок боен дух полковете от 4-та пехотна Преславска дивизия овладяват фортовете № 5,6 и 7 от първата отбранителна позиция на крепостта.

Така на 5 септември ударната група на 3-та армия овладява целия първи фортови пояс на Тутраканската крепост и се закрепва на 2 км от нея. Генерал Киселов не успява още същия ден да овладее крепостта поради изоставането на артилерията и главно поради липсата на силен втори ешелон, който да развие постигнатия успех.
Вечерта на същия ден генерал Стефан Тошев утвърждава решението на генерал Киселов на 6 септември с решителна атака да овладее Тутракан. Частите получават конкретни задачи. Артилерията през нощта се изнася на огневи позиции близо до предните части с цел най-ефикасно да поддържа настъплението на пехотата.

На 6 септември 1-ви и 6-и пехотен полк отразяват една контраатака на врага и овладяват втория отбранителен фортови пояс на крепостта, като достигат източните покрайнини на Тутракан. В  бойния ред на полковете от 4-та пехотна дивизия настъпват съпровождащи батареи, които с право мерене съдействат на пехотата за овладяване втората позиция на противника. Към 12.30 ч. на 6 септември предните вериги на храбрата Преславска дивизия преодоляват втория фортови пояс и към 15 часа достигат хребета над самия град. Обхванати от паника, защитниците на крепостта се устремяват към р. Дунав.

В 15.30 ч. командването на румънските части взема решение за капитулация. До командира на ударната група генерал Киселов чрез парламентьори е изпратено предложение за безусловна капитулация, което командирът на 4-та пехотна дивизия приема.
Овладяването на модерната, добре укрепена Тутраканска крепост във войната срещу Румъния е голяма победа за 3-та армия и лично на нейния командващ генерал Тошев, който е бил в остър конфликт с Август Макензен, който има свой план за атаката на крепостта.

Пленени са 450 офицери и 28 хиляди войници. Около 4 хиляди души се прехвърлят на румънския бряг на р. Дунав. Ударната група на нашата 3-та армия понася значителни загуби: 1609 убити офицери и войници, 7792 ранени и 257 изчезнали, което прави над 15% от атакувалите крепостта войски.
Румънската ,,крепост Вердюн" е овладяна само за два дни благодарение на храбростта, решителността и бързината в действията на нашите части, а така също и на доблестта на офицерите, които водеха в атака своите подразделения.

Трябва да се отдаде заслуженото на командирите на дружини, полкове и бригади, на смелия и доблестен генерал Тошев, който действаше с решителността на Александър Велики и бързината на Цезар.
Бойният дух на съединенията и частите от 3-та армия, които се сражавали със съзнанието, че освобождават заграбената българска земя – Южна Добруджа, бил много висок и изиграл решаваща роля в извоюването на победата.

За победата при Тутракан принос има прославената българска Конна дивизия с командир генерал Иван Колев. Със своите блестящи победи над румънско-руските части тя не дава възможност на противника да разсече групировката на 3-та армия, осигурява фланга на щурмуващите войски при Тутракан и нанася при Добрич удар във фланга на атакуващата румъно-руска група и обръща противника в бягство.
Завоювала инициативата, 3-та армия преминава в настъпление по целия фронт и от 11 до 16 септември 1916 г. преследва отстъпващия противник към предварително оборудваната и силно укрепена Кубадинска позиция, която се простирала от Расово на дунавския бряг до Тузла на черноморския бряг.

Кубадинската позиция се отбранява от пет румънски пехотни дивизии, една сръбска дивизия, 61-ва и 115-а руска пехотна дивизия и 3-та конна руска дивизия. Всичко на позицията са разположени 70 батальона, 90 батареи, 32 ескадрона и няколко тежки батареи.
Пред отбранителната позиция на противника 3-та армия на генерал Тошев пристига в състав от 62 батальона, 43 полски батареи, 11 тежки батареи и 29 ескадрона. На армията са придадени 6-и турски корпус и една германска част.

На 17 и 18 септември 1916 г. 3-та армия безуспешно атакува кубадинската позиция. Извършва се прегрупиране на силите и средствата, провежда се подготовка и осигуряване с продоволствие и боеприпаси. Отразен е опитът на румънците на 2 и 3 октомври да извършат десантна операция през р. Дунав и десантни части да нанесат удар в тила на българските войски, сражаващи се при Кубадин.

Втората атака на 3-та армия срещу укрепената кубадинска позиция започва на 19 октомври със силен артилерийски огън по отбраната от Дунав до Черно море. Румънско-руските войски и сръбско- хърватската дивизия отразяват устремната атака на армията.
Противникът устоява на атаките на българските части и удържа позицията до настъпването на нощта на 20 октомври.

На 21 октомври 1916 г. 4-та пехотна Преславска дивизия с атака на нож извършва пробив в отбраната на врага. Успехът бързо е развит и отбраната на противника рухва. Българските съединения и части под умелото командване на генерал Тошев се вклиняват във фланг и тил на румънско-руските части, които са принудени да извършат отстъпление. На 23 октомври кавалерийската дивизия овладява Кюстенджа. Пета кавалерийска бригада чрез флангови маньовър обкръжава и пленява със знамето 265-и Оренбургски полк. Руският 47-ми корпус на генерал Зайончковски се оттегля на север.

От 22 до 28 октомври 3-та армия на генерал Тошев, след като излиза на оперативен простор, развива успеха и преследвайки противника към делтата на р. ­Дунав, достига южния й ръкав и преминава към отбрана. Това е краят на Кубадинската операция. Освободена е Северна Добруджа. Румънските и руските войски са отхвърлени отвъд Дунава.

Възникналите нови конфликти между генерал Тошев и Фон Макензен принуждават българския генерал на 23 октомври 1916 г. да подаде оставка. През 1918 г. той става командващ 4-та армия, а след края на войната преминава в запаса.
Преди 90 години, на 27 октомври 1924 г. в Пловдив генерал Стефан Тошев внезапно умира. Той е поканен в Града под тепетата да изнесе родолюбива беседа за подвига и храбростта на десетките хиляди войници под негово командване, извършили чудеса от храброст по бойните полета, бранейки честта и независимостта на България.

Тленните му останки са пренесени в София, където е погребан. Траурната процесия до Централните софийски гробища се предвожда от цар Борис III, който като млад поручик е служил като офицер за поръчки в щаба на 3-та армия с командващ генерал  Тошев.
Пламенен родолюбец, бележит пълководец и военен деец, генералът от пехотата Стефан Тошев написа златни страници в историята на военното изкуство на България.

http://www.desant.net/show-news/31986

Hatshepsut

Генералът от пехотата Стилиян Ковачев във военната история на България – д-р Тодор Димов


Hatshepsut

Българско военно чудо: Завоят на Черна


Hatshepsut

Военното разузнаване на Третата българска държава

Разузнаването винаги е било тема, която провокира интереса на широката публика. Обикновено първата асоциация при споменаването на тази дума се свързва с периода на Студената война, но тематиката е актуална и за годините преди Втората световна война. Третата българска държава разполага със своето военно разузнаване, което макар и появило се по-късно от това в съседните Румъния и Сърбия също има своите постижения.

Темата за неговото начало все още предизвиква дискусии в историографията. Формално за такова може да се приеме Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество, утвърден с Указ № 185 от 15 декември 1891 година на княз Фердинанд. Съгласно него към Канцеларията на Министерството на войната се формира специално звено за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представителства в чужбина. С друг указ от същия месец е създаден първия български орган за осигуряване на военна информация, наречен Учебно бюро. То трябва да събира и обобщава сведения по военни въпроси, добити от открити източници и преди всичко от българските дипломатически агентства, и да информира щабовете и войските за новостите в чуждите армии с акцент върху армиите на евентуалните военни противници на Княжеството.

Малко по-рано през същата година е поставено начало на длъжността военно аташе, след като подполковник Илия Димитриев бива определен за такъв в Сърбия. До 1906 година такива са назначени както в останалите съседки на България, така и в Италия, Франция, Германия, Русия и Австро-Унгария. С променлив успех разузнавателна информация се събира и от българските търговски агентства в Османската империя (Солун, Скопие, Битоля, Одрин, Дедеагач, Цариград и Сяр).

Като втора възможна рождена дата на българското военно разузнаване се посочва 1 април 1903 година. Тя е лансирана от проф. Светлозар Елдъров, тъй като това е денят, в който легендираният като втори секретар на Българското търговско агентство в Солун военен разузнавач кап. Рачо Пенев изпраща своя първи рапорт. На 9 май същата година се създава Информационно бюро при Оперативното отделение на Щаба на армията, което пък по мнение на доц. д-р Николай Проданов трябва да се счита за начало на военното разузнаване.

Гореизброените дати не се считат за меродавни, тъй като сред специалистите по въпроса се е наложило становището, че по-голямата част от информацията се добива чрез открити източници (български и чуждестранен печат), а не чрез целенасочена разузнавателна дейност. Поради това за ден на разузнавача се приема 12 януари, тъй като на тази дата през 1908 година влиза в сила указ на княз Фердинанд, според който Информационното бюро се преструктурира в Разузнавателна секция.

В периода до началото на Балканската война най-активната част от организацията е Бюрото по изучаване на Турция. През есента на 1908 година лично началникът на Разузнавателната секция майор Тодор Марков прави оперативно пътуване в Мала Азия, за да провери информацията за мобилизация на османската армия. Той се снабдява с фалшиви документи, избръсва брадата и мустаците си и предприема пътуване с железницата до Смирна, откъдето се връща в Цариград с параход. Със себе си носи револвер и отрова – по съображения за ,,предвидливост и предпазливост". Мисията му обаче би могла да се окаже скъпо струваща импровизация, тъй като той пътува без охрана и евентуално негово залавяне предвид заеманата от него позиция би нанесла фатален удар по разузнаването.

В Македония от самото си начало българското военно разузнаване си сътрудничи успешно с ВМОРО. Създадената през 1903 година близка (погранична) информационна служба координира действията между двете, като непосредствената изпълнителска работа е възложена на пограничните части.

В навечерието на Балканската война (1912-1913) Разузнавателната секция влиза в състава на Оперативното отделение към Щаба на армията. С цел осигуряване на по-голяма ефективност на добитата информация и своевременното й предоставяне значително внимание се обръща на мобилността на войсковите разузнавателни подразделения. В състава на конната дивизия се формира разузнавателен ескадрон, а в пехотните дивизии-конни разезди. Най-широко обаче се използват наблюдателните пунктове.

По време на Одринската операция за първи път успешно се води въздушно разузнаване, като за целта се използват 29 самолета и 2 балона. Правят се и първите опити за радиосмущения, организират се подслушване и прехващане на чуждия радиобмен, приемат се бюлетини от радиостанциите на международните агенции и от противникови войскови радиостанции. На практика се пристъпва към водене на радиоразузнаване.


Аерофотокамера

По време на Първата световна война към отделните армии и в щабовете на дивизиите се създават разузнавателни служби в състав двама-трима офицери. Широко е използван немския опит, в резултат на който е изградено Специално разузнавателно бюро при Министерство на войната. Начело на него застава подпоручик Стефан Младенов – извънреден професор в Софийския университет, който сам владее 30 езика. Основната задача на бюрото е да събира информация от кореспонденцията на военнопленниците, но постигнатите резултати са незадоволителни. Доста повече са постиженията на въздушното разузнаване, след като са извършени 932 излитания за разузнаване от въздуха и за нанасяне на удари по важни обекти на противника.

В резултат от Ньойския мирен договор съставът на българската армия е съкратен на 20 000 души, което ограничава развитието на разузнаването. На 10 юни 1920 година Разузнавателната секция бива преименувана на Секция I/б, а паралелно с нея се създава Разузнавателна секция № 3, изпълняваща контраразузнавателни и репресивно-полицейски функции. През 30-те години е създаден и първия специализиран контраразузнавателен орган – секция за борба с противодържавните учения (ПРОДУЧ), насочен главно срещу ,,комунистическите конспираци във войската".

През 1940 година, малко преди включването на България във Втората световна война се създава самостоятелния Разузнавателен отдел на Щаба на войската. Той бива разделен на 3 отделения:  РО-1 – за външно разузнаване, РО-2 – за вътрешно разузнаване, и РО-3 – за контраразузнаване. Последните два отдела са принудени да изпълняват несвойнствени функции и са използвани за политически цели – тенденция, която ще се запази и след 9 септември 1944 година.


Апарат за проследяване на самолети

За разлика от своите наследници, разузнавачите в периода на Третата българска държава нямат възможност да оставят мемоари, в които да разкажат подробности за своята работа. Те обаче могат да се похвалят със сериозно за времето си образование и макар и акциите им да не са обект на засилен интерес от изследователите, те са донесли практическа информация, която е била от полза на българската армия.

https://bulgarianhistory.org/voenno-razuznavane/

Hatshepsut

Майор Георги Векилски – защитникът на Добруджа


Малцина знаят за този доблестен, юначен българин и за неговия героизъм по време на войната за освобождението на Добруджа. Затова в следващите редове ще припомним неговата история.

Житейският път на Георги Векилски започва на 4 ноември 1882 г. в град Ловеч, където той е роден. Бащата на бъдещия герой е юрист и просветен деец. Той силно обича своята Родина и пази спомена за всичко, през което тя преминава в последните десетилетия на борби. Сърцето на щастливия татко е изпълнено с патриотични чувства и надежди и той решава да кръсти сина си на един от най-значимите бунтовници от времето на Априлската епопея – Георги Икономов, който е и негов далечен родственик. Момчето израства в атмосфера, в която смело можем да кажем, че се отглеждат герои.

Семейство Векилски отива в София, където бъдещият майор е възпитаван в родолюбие и почит към възрожденските традиции. Баща му е влиятелна личност. Потомък на уважаван ловчански род и випускник на прочутия Робърт колеж. Заема високи длъжности като управник на Ловеч и София. Но за жалост умира през 1902 г., оставяйки след себе си седем деца.

Сред седемте отрочета на овдовялата майка (Керанка Векилска) е и малкият Георги. Той е нейната гордост – ученолюбив и работлив. Хобито на Георги Векилски е колоезденето. Той става ,,съюзен войвода" на Организацията на българските колоездачи. Завършва Военното училище в столицата, след което постъпва в армията. Става кавалерист във войската на Негово Царско Величество, където след няколко години съдбата го среща с талантливия генерал Иван Колев.

Векилски се отличава с особения си талант да маневрира и управлява безупречно своята батарея по време на бойни действия. Тези му качества изпъкват по време на войните и офицерът заслужено получава ордени ,,Св.Александър" и ,,За храброст". По всичко личи, че той е от онези офицери, които войниците обичат и ще следват до смърт. На своите братя по оръжие завещава:

,,Наред с пламъка, буйността и неудържимия устрем на кавалерийския офицер, конният артилерист трябва да притежава точната пресметливост, солидни познания и спокойствието на математика. По време на кавалерийска атака конният артилерист трябва да остане бясно спокоен".

Майор Векилски участва в трите войни за обединение на България в периода 1912-1918 година. Сражава се с враговете на Родината си смело и геройски както през Балканската, така и през Междусъюзническата война. Попадайки под натиска на противника, той е ранен край Велес, но продължава да служи на България. Огромната му слава и неговият най-велик подвиг тепърва ще настъпят.

През Първата световна война, в която първоначално България обявява неутралитет, но по-късно се включва във военните действия, страната търси реванш след огромния ѝ неуспех през Втората Балканска война от година по-рано. Във военните среди по онова време възниква идеята да се създаде конна батарея. Тя е основана след началото на световния конфликт и неин капитан става самият Векилски.

Една от надеждите на България е след войната да си върна присвоената от румънците Добруджа. Главното командване определя срещу северните ни съседи да се изправи Трета българска армия. Начело на нея застава генерал Стефан Тошев, който поема на освободителен поход. Под негово командване се намира един друг гениален български военен – командирът на конната дивизия генерал Иван Колев.

Тази дивизия събира в себе си части от всички родове войски. Някъде там, в редиците на смелите войни се намира и майор Георги Векилски. Доказвайки се във времето като герой, той оглавява конната артилерия – една част, отличаваща се с голяма специфика. В предстоящия конфликт неговите подчинени ще се окажат от изключително важно значение за победата на България. На 21 септември същата 1916 г. се състои едно изключително сражение, което остава в историята като битката при Мустафа ачи.

По това време на бойното поле се намира писателят и майстор на късия разказ Йордан Йовков. Той, в ролята на военен кореспондент, пламенно описва събитията в едноименния си разказ.


Конниците на Иван Колев, в чиито редици е и Георги Векилски

Нека се пренесем на ,,театъра" на бойните действия. На хълма край Мустафа ачи са ситуирани две пехотни и две колоездачни роти, както и една батарея. Те са зле окопани, а укрепленията им нямат дори телена мрежа. Зад тях е съсредоточена конницата на генерал Колев. Румънските войници от другата страна са готови за бой. Численото преимущество е на тяхна страна и на 21-ви септември Седемнадесета румънска бригада пристъпва в нападение. Мощното настъпление на врага започва.

Българите са изтласкани до Азаплар. Предните части на родната войска са погълнати от огромната маса на противника. Румънците съвсем скоро ще превземат окопите, а след тях и оръдията. Привечер картечниците заглъхват, а куршумите са на свършване. Румъния се чувства победителка, Седемнадесета бригада се готви за триумф. Ето какво разказва писателят Йовков за събитията:

,,Цялото поле пред позицията почерня от гъсти вериги, които упорито и непрекъснато настъпваха. Това беше цяла румънска бригада. Напразно единствената батарея стреляше в това живо месо и в плътната маса отваряше кървави и опустошителни празнини. Нови вериги се явяваха и ги запълваха. Тая стремителна атаха беше нещо непривично и странно за румъните. Едвам вчера те бяха бити и отхвърлени навсякъде. Но има храброст, която се поражда не от високия дух, съзнание и ентусиазъм, а от болката на отчаянието и на безнадеждността....

Има случайности, които развалят и най-предвидливите планове, осуетяват и най-добрите желания. Изведнъж навсякъде в окопите се привършиха патроните. Все по-редки гърмежи – последните патрони, прибрани от убити и ранени, и цялата позиция замлъкна. А отсреща идеха гъсти румънски вериги, идеха като прилива на море, затъмняваха полето, удавяха всичко само с многобройността си. Тогава от хълма надолу, наред с върволицата ранени, заслизаха и групи войници с отворени и опразнени паласки, с почернели лица, отчаяни от това случайно безсилие".

,,Мустафа ачи"

От българска страна, командирът на батареята, младият майор Георги Векилски, решава да вдъхне кураж на своите бойци. Той се отправя към отстъпващите българи и застава пред тях, блед и спокоен, с онова мъжество, което в такава критична ситуация е отредено само на избраните. Пред войниците си той изрича:

        ,,Тук ще умрем, но нито крачка назад. Тури ножа!"

Последните резервни ракли са извикани напред. Щиковете застават на дулата на пушките. Векилски издава нареждане – българите се струпват на 6 карета около 6-те оръдия. Командирът издава поредната заповед: ,,Батарея, мерник нула. Поправка 50!" От отсрещния хребет се появяват гъсти румънски  редици. Бойците на майор Векилски тръпнат в очакване, знаейки, че мнозина от тях ги очаква смърт.

Мигом щом врага се подава, гласът на командира изгърмява със заповед за стрелба. Залповете на конната батарея, както и усилията на малцината български пехотинци, спират временно настъплението на враговете. Важно е да се отбележи, че освен румънци на бойното поле срещу българите е имало и руснаци. Йовков продължава с описанието на невиждания героизъм:

      ,,И всички викат ура. Те бяха шепа хора. А ставаше някакво чудо и в него възкръсваше сякаш старинна легенда."

Това е повратната точка в битката. Без намесата на майор Векилски сражението при Мустафа ачи би било обречено. Румънците са забавени, макар и временно, и дават шанс на укрилите се конни полкове на генерал Колев да атакуват. Военачалникът изчаква търпеливо, при него постоянно пристигат ординарци, които му съобщават: ,,Генерале, неприятелите са на 500 крачки. Те са на 400 крачки". Накрая при него идва и последният ординарец: ,,Господин генерал, на 300 крачки са до батареята".  Иван Колев твърдо заповядва:

                                                                          ,,Дивизията в атака!"

Българските ескадрони се понасят в атака. На първа линия е Лейбгвардейският конен полк, следван от Трети и Четвърти конен полк. Фронтът се разгръща на два километра, като българската кавалерия подминава батареята и нейните смели защитници и връхлита върху румънците. Единствено прикритието на нощта спасява враговете от тотален разгром. Победата на бойците ни е забележителна и се дължи изключително на смелите действия на Георги Векилски. Самият фелдмаршал Аугуст фон Макензен се прекланя пред гения на българския войник. Славният германски пълководец отива в щаба на Българската армия и лично поздравява командира на конната батарея, както и неговите бойци. Разбитите румънци също оценяват тактическия ход на българската армия. Един от техните офицери, намерен ранен на бойното поле казва:

,,Вчера ние бяхме уверени в победата. Видяхме, че позицията се напусна и огънят се прекрати. Влизаме в окопите и изведнъж... изведнъж тоя неочакван огън, тоя картеч право в лицата. И тая конница. Беше неочаквано. Беше ужасно."


Погребението на майор Векилски

Подвигът на Векилски го превръща в герой на цяла Добруджа. Той удържа до последно позициите си и печели ценно време за своя висшестоящ, за да стигнат българите до победа. Майорът става любимец на войниците си. Свидетели разказват как той винаги застава на открита позиция на бойното поле, вдъхва невероятен кураж на българските бойци и всява страх и смут в редиците на неприятелите.

През 1917 година Георги Векилски заслужено е повишен в чин майор. След битката при Мустафа ачи той продължава да бъде все толкова отдаден на могъщата Българска армия. Героят Постоянно измисля нови тактики и способи за войската си. Често нарежда незначителен брой конници да се движат пред бойните позиции на противника, за да го примами да предприеме нападение и ,,лесна победа" срещу тях. Тогава противникът се е натъква на безпощадната стрелба на българските оръдия.

За жалост в началото на 1918 г. България се разделя с един от най-жертвоготовните свои синове. На 15-ти март, по време на разузнаване по делтата на река Дунав, Георги Векилски среща смъртта си по нелеп начин. Бомба избухва близо до него и слага край на жизнения му път. Той умира млад, на 35 години, но макар да живее твърде кратко, безспорно дава изключително много на майка България. Погребан е в църквата ,,Св.Георги" в Тулча, а по-късно тялото му е пренесено в двора на Артилерийските казарми в София, където се намира гробницата ,,Алея на героите".

https://bulgarianhistory.org/major-georgi-vekilski/

Similar topics (5)