• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

13 July 2020, 17:02:48

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10949 Posts

Шишман
2638 Posts

Panzerfaust
454 Posts

Лина
440 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15925
  • Total Topics: 1265
  • Online Today: 31
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 12
Total: 12

Голяма Задушница

Started by Hatshepsut, 20 September 2018, 14:10:38

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

20 September 2018, 14:10:38 Last Edit: 22 February 2020, 07:13:49 by Hatshepsut
Голяма Задушница


Задушница - картина на Иван Мърквичка, 1890г.

Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Голяма Задушница се отбелязва в съботата преди Великия пост. На този ден се извършва помен в памет на мъртвите. Традицията повелява на този ден да се приготвя коливо - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино.

В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Както името "Задушница" показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите. Поменът се прави на гроба, в църкваа или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.

На следващия ден след Голямата Задушница българите отбелязват един от първите пролетни празници, а именно Месни Заговезни. Понеже този празник спада към групата на подвижните празници, затова се празнува всяка година по различно време. Неговото отбелязване зависи от празника Възкресение Христово (Великден).

Както се мени датата на Великдена, така се менят и датите на празниците свързани с Великденския цикъл, а Месни Заговезни е първият празник, свързан с този цикъл. Характерното за този празник е, че на празничната трапеза за последен път присъстват ястия, приготвени от месо. От този ден до Великден не трябва да се консумира месо.

От Месни Заговезни започва 40-дневният Великденски пост. За една календарна година обикновено Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден (Черешова), около Димитровден и Архангеловден. Задушниците са винаги в събота, защото в седмичния празничен цикъл, църквата е определила съботата за ден на покойните.

На Месни заговезни (в неделя) с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост започва от понеделник след следващата Сиропустната неделя.

Източник: www.actualno.com

Hatshepsut

Голяма Задушница


Задушница. Художник: Пенчо Георгиев, 1927 година / www.pravoslavieto.com

В съботата срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи правят помен в чест на мъртвите – на голямата Задушница преди Великия пост.

Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете – при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това – съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост. На тая събота е задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд
 Както името ,,Задушница" показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите. За помена се приготвя ,,коливо" – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
 Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
 Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
 Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино.
 Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.
 Денят на голямата Задушница преди Месни заговезни всяка година е различен, защото зависи от датата на Възкресение Христово (Великден). Тази година големият празник е на 15 април. Великият пост се започва от понеделник след сиропустната неделя – Сирни заговезни.

Молитви за покойниците

Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби, нашите праотци, отци и братя,
православни християни, които са погребани тук и навсякъде,
и на Божиите раби .. (имената).
Дай им, Господи, Твоето Царство и участие в Твоя безкраен блажен живот
и прости им всяко прегрешение, волно и неволно.
Слава на Отца и Сина и Светаго Духа,
сега и всякога и во веки веков. Амин.


Дела на благотворителност

,,Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани"
,,Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост"


 Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем ,,Бог да прости покойните ми сродници" (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за него.
 Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Задушница. На гроба на починалите или посещавайки други християни, на Задушница правим така наречените помени или раздавки – всеки с това, което според възможностите си е приготвил - варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.

За една календарна година обикновено Задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден (Черешова), около Димитровден и Архангеловден.

https://www.eurochicago.com/2012/02/18-fevruari-golyama-zadushnitsa/

Hatshepsut

В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите на голямата Задушница преди Великия пост. Или, както името "Задушница" показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.

 На Задушница се посещават гробовете на починали близки. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

 Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре.

 Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия.

 Според православния канон, погрешно е поставянето на храна на гроба на покойника. Библията отрича това. Оставената храна по гробовете няма да бъде изядена от покойника, а от бездомните кучета, като по този начин се оскверняват гробовете. Душата не яде и не пие материална храна и питие.

 Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се.

 Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Исус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба.

 За една календарна година обикновено Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. Задушниците са винаги в събота, защото в седмичния празничен цикъл, църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

 На следващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни - започва големият Великденски пост.


Приготвяне на варено жито за Задушница:

 Преди да се вари е добре груханата пшеница да се накисне за 24 часа във вода. На следващия ден се отцежда от водата и се слага за варене в дълбока тенджера. Водата трябва да е около 2- 3 пръста над количеството жито. Слага се щипка сол, похлупва се и се оставя на включен слаб котлон за варене. Обикновено 1 час е достатъчен за да се свари добре житото. Зрънцата трябва да набъбнат и омекнат тогава се преценява, че е готово. По време на варене се проверява да не се изпари водата (при необходимост се долива вряла вода) и житото да загори. Готовото жито се обърква добре с 200г захар на пясък. Добавят се счукани орехи, настъргана кора лимон, галета (100г). Обърква се добре, похлупва се и се оставя за 1 нощ на хладно място да се овкуси. На Задушница се раздава като се разпределя ашурето в купички. Отгоре се поръсва плътно пудра захар. С канелата върху всяка купичка се прави кръст. Така се раздава на Задушница за бог да прости.

Бог да прости всички умрели. А на живите здраве и дълголетие да дарява.

http://www.bizimi.com/bulgarianCustoms/GoljamaZadushnica.php