• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 January 2020, 14:29:06

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
9875 Posts

Шишман
832 Posts

Panzerfaust
216 Posts

Лина
191 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 62
  • Latest: gabyw6
Stats
  • Total Posts: 11680
  • Total Topics: 1211
  • Online Today: 68
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 26
Total: 27

Българските художници

Started by Hatshepsut, 24 September 2018, 21:11:30

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Бенчо Обрешков


(1899-1970)

Бенчо Йорданов Обрешков е български художник, един от най-големите български живописци.
Роден е на 27 април 1899 г. в Карнобат. Между 1918 и 1920 година учи в Художественото индустриално училище, където негови преподаватели са Петко Клисуров и Иван Ангелов. През 1926 година се дипломира в специалност живопис на Художествената академия в Дрезден в класа на професор Оскар Кокошка и Ото Дикс. Специализира скулптура при прочутия Антоан Бурдел и участва в изложби в Париж през 1925–1927 година. Завръща се в България през 1927 година.

Бенчо Обрешков твори в областта на портрета, пейзажа и натюрморта, рисува сцени от бита на рибарите и моряците. Характерно за портретите му е майсторското предаване на физиономичните и психологическите характеристики на моделите. Пейзажите му почти винаги са населени с човешки фигури. Предпочитана техника са маслените бои.

Първата си самостоятелна изложба Обрешков организира в Карнобат през 1919 година, с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби: в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със Златю Бояджиев и Георги Баев през 1962 година в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. Платна на Обрешков са притежание на НХГ, СГХГ, художествената галерия в Бургас и други градове, галерии в Стокхолм, Плага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина и частни колекции. При бомбардировките над София през 1944 година повече от 250 негови картини са унищожени.

Бенчо Обрешков е член на дружество ,,Родно изкуство" и на Дружеството на новите художници. Между 1969 и 1970 година е председател на Творческия фонд на СБХ.

Умира на 8 април 1970г. в София.

https://bg.wikipedia.org/







Hatshepsut

Иво Узунов


Иво Узунов е роден в Балчик през 1969 година. Живее и работи във Варна. Не е завършил художествени академии или училища - самороден талант, занимаващ се с изящно изкуство над 25 години.

В творчеството си художникът пресъздава картини от бита и културата на българина, рисува морски пейзажи, абстракции, натюрморти, портрети, стенни пана и други.

До момента има няколко реализирани изложби в Румъния, Турция, Германия, Украйна. Негови картини са притежание на редица колекционери и частни галерии от Европа, Азия и Америка.









Hatshepsut

Петя Петрова


https://www.facebook.com/Petya-Petrovas-Art-1759591534318123/

Петя е завършила живопис във Великотърновския университет преди близо 20 години. Тя е от ,,поколението на прехода", което най-болезнено изживя рухването на обществените порядки от предишния строй и замяната им с материалните ценности, които не носят перспектива за младите хора в България. Въпреки удобствата и любезното отношение, което среща българската художничка в Германия, тя винаги живее там с чувството на чужденец, който изпитва силна носталгия към родината. Човек най-силно желае това, което е изгубил – с тези думи Петя Петрова обяснява как е събудила в себе си любовта към отечеството...

http://bnr.bg/post/100873113/kartini-ozareni-ot-svetlinata-na-balgaria-risuva-hudojnichkata-peta-petrova-v-dalechnia-nemski-grad-aahen













Hatshepsut

Миглена Кирилова


QuoteРодена съм в гр. Русе през 1978 г. в голямо и задружно семейство, "водят ме" художник трето поколение :) майка ми - Ралица Кирилова е художник и преподавател по рисуване, баща ми - Йордан Кирилов един от малкото редовни учители по дърворезба, прекрасна професия, която тук в Русе се постараха да унищожат... и баба ми - Елена Макарова, която рисуваше неуморно и ежедневно до 84-тата си година...

https://www.studiokirilovi.com/za-nas

Фейсбук-страница на Миглена Кирилова: https://www.facebook.com/miglena.kirilova.ruse/













Hatshepsut

08 July 2019, 09:40:24 #49 Last Edit: 08 July 2019, 09:42:22 by Hatshepsut
Снежана Славова


Снежана Славова – родена на 16.04.1954 г. в гр. Велико  Търново.

1973 г.- завършва Художествена гимназия - гр. Казанлък

1978 г.- завършва НХА "Николай Павлович" – специалност ,,живопис".

Работи предимно в областта на натюрморта, пейзажа и портрета.

От 1978 г. участва в множество национални и регионални общи художествени изложби, в колективни изложби в чужбина.

Живее и работи във Велико Търново.


Неизкушена от импровизацията и експеримента, картините на художничката притежават способността  да въздействат  и предават емоции и настроения, топлина и хармония. Изпълнените в класически стил картини с балансирани композиции, добра живопис и здрава рисунка, разнообразни и богати на детайли, ни пренасят в света на хармонията и уюта на истинските стойности в живота. Нарисуваните с брилянтна техника и облени в светлина натюрморти и пейзажи, одухотворените портрети, които са своеобразен разказ за красотата на българките в картините ,,Момиче с невестина рокля", ,,Лазарка", ,,Момиче с червена носия",  придават на творбите и` виталност и индивидуалност. 

Във времето, Снежана Славова разгръща потенциала на таланта си и покорява с изкуството си почитатели от страната и чужбина.

Нейни творби са притежание на редица художествени галерии в страната и много частни колекции в България, Франция, Англия, Германия, Испания, Гърция, Турция, САЩ, Русия, Дания, Италия, Аржентина и др.

http://visit.varna.bg/bg/event/snejana-jivopis.html















Hatshepsut

Веса Вълова

Веса Вълова е от ярките български живописни творци, чиято съдба съсредоточава творчеството им в България и около българското.

Тя живее и твори в града на розите, а освен това тя е и един от членовете на ,,Сдружение на майсторите на художествени занаяти и приложни изкуства в Община Казанлък".

В творчеството, което създава Веса се фокусира силно върху онази страна на т. нар. ,,българско" – традиционната, изобразявайки с голяма нежност, но и с характер, женствеността през фолклорния образ на българската жена.

След като завършва ВТУ ,,Св. Св. Кирил и Методий" специалност живопис през 1970 г., тя се реализира като преподавател по рисуване и живопис в НГПИД ,,акад. Дечко Узунов" гр. Казанлък до 1988. От 1973 г. тя е един от активните живописци на страната, като участва с творбите си в множество изложби на национално и международно ниво. А работите на Веса са обиколили света, като част от тях се намират в колекции на ценители на изкуството в Русия, Япония, САЩ, Австрия, Германия и др.

https://tuksme.bg/traditsionniyat-obraz-na-balgarkata-pr/


Фейсбук-страница на Веса Вълова:

https://www.facebook.com/pg/Веса-Вълова-374604059228013/











Hatshepsut

Десислава Ръжданова

Десислава Ръжданова е млад творец с голяма любов към рисуването. Картините са нейна страст. Прекрасните и творби може да разгледате на фейсбук страницата ѝ:

https://www.facebook.com/Десислава-Ръжданова-Картини-живописDesislava-Rajdanova-oil-painting-313705472101167/

Контакти:
Адрес: Петрич, ул. Капитан Джигаров 22
Телефон(и): 089 875 0419
e-mail: rajdanova83@abv.bg

http://obshtinite.com/











Шишман

Имаме художници и то добри, но не ги ценим и не ги познаваме.

Hatshepsut

Емануил Ангелов


Емануил Ангелов се учи да рисува в Пловдив. Темите и сюжетите му са толкова разнообразни, че оставят ценителите в учудване за богатия му вътрешен свят. Самият Емануил казва:

В картините си представям разнообразни сюжети. Изкуството ми никога не e било монотонно течение, винаги се e изменяло. В ранните си картини, най вече от ученическите, търся една идеализирана утопия, пресътворявам мой приказен и чуден свят, който създадох в себе си, и го запечатвам върху своите творения.

Емануил Ангелов има влечения към космическото, необятно пространство, изградено от тъмно-сини багри, които преобладават в картините му, сблъскващи се с искрящи топли цветове, излизащи от самите форми, пораждащи силен контраст помежду си.

Много от картините му са нарисувани в нощно време, като че ли сътворението в този миг придобива друг облик и нюанс в непроницаемото пространство, обгърнато от небесен мрак и тъмнина, в които като че ли времето спира и създанието изпълнява своята симфония на вдъхновение и прозрение.

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/ART.EMANUIL.ANGELOV/


На нивата



Паисий Хилендарски



Кирил и Методий



Любен Каравелов


Шишман

Имаме доста добри художници на тема българщина, но медиите се държат: все едно че ги няма.

Hatshepsut

Борис Денев - живописецът на старо Търново


Роден в Търново на 7 февруари 1883г. в семейство на дърводелец със 7 деца, той от малък познава горчивия вкус на бедността. Светлият лъч в неговото детство е страстта на баща му да изрязва репродукции от списания. Така бъдещият художник за първи път се запознава с изкуството и то го пленява завинаги. Убеден е, че за него няма друг път освен на живописта, и затова ударът, който получава на 18 години, го съкрушава. Борис Денев иска да продължи образованието си, но това се оказва напълно невъзможно - родителите му нямат дори една скътана стотинка. Затова се налага да почне работа като учител в търновското село Иванча. Надява се, че след няколко месеца ще последва мечтата си. Но чака цели десет години. През това време изкарва някой и друг лев като цигулар по селски вечеринки, а когато има време, се измъква тайно от всички, за да рисува пейзажи. Именно тези платна вижда неговият приятел Михаил Кръстев, учител в Търновската гимназия и също художник. ,,Картините ти са прекрасни! – възкликва той. – Трябва на всяка цена да ги покажеш в София!" Обнадежден, че поне един човек е повярвал в таланта му, Борис Денев грабва няколко платна и веднага тръгва за столицата. Там ги предлага на дружество ,,Съвременно изкуство" и ефектът е изумителен. Само за няколко дни картините са разпродадени и бившият вече учител събира достатъчно пари, за да последва мечтата си. Със спечелените средства от изложбата заминава за Мюнхен, където специализира през 1909–1914г. живопис. Наближава 30-те, когато пристига в Мюнхен, но бързо изпреварва много по-младите от него колеги, родени в богати буржоазни семейства и свикнали от малки с частни учители по изкуство. Борис Денев ги засенчва не само с таланта си, но и с необикновената си работоспособност. Това впечатлява учителите си в Художествената академия, а нежните му пейзажи от Търново смайват хиляди европейци. За първи път в живота си той не се притеснява за своето бъдеще - изгледите за кариерата му са блестящи. Но неочаквано, за изненада на всички, Денев обръща гръб на живота, за който е мечтал, откакто се помни. Причината за мнозина днес би прозвучала странно: патриотизъм. Той се връща у нас, за да участва като доброволец в Балканската война. Първо е санитар, а после спечелва конкурса за военен художник. Очевидец е на най-кървавите битки и с голямо майсторство пресъздава грозното лице на войната. През следващите години настъпва най-плодотворният период в живота му - постепенно той започва да рисува предимно пейзажи. Създадени с ефирна лекота, нежни пастелни тонове и изключително точна перспектива, те стават явление в родната живопис. ,,Борис Денев откри очарованието и романтиката на старинната архитектура сред характерната родна природа", пише изкуствоведът Ирина Михалчева, а писателят Драган Тенев допълва: ,,Денев оставя дълбока диря в нашата живопис, като запазва редица стародавни български светини." Макар успехът му да е голям, Борис Денев не ограничава фантазията си само в живописта. Той се интересува от авиация и дори спечелва награда за един свой проект, докато учи в Мюнхен. По-късно сам построява делтапланер и стенен часовник; не забравя страстта си към музиката и участва в оркестъра с веселото име ,,Бръмбъзъците". Навсякъде го приемат с разтворени обятия и едва смогва да изпълни всичките си задачи: да рисува, да свири, да пише за вестниците, да конструира летателни машини... С радост и страст живее в бляскавия вихър на един живот, изпълнил и най-смелите му очаквания. Затова ударът, който го сполетява след 9 септември 1944, е двойно по-жесток. Новите събития го шокират. Може да е подозирал, че много интелектуалци ще имат неприятности, но със сигурност не е предполагал размера на омразата, която ще се стовари върху него. Той, който е обърнал гръб на лукса и похвалите в Европа, за да се върне в родината си, е обявен за ,,родоотстъпник". Като такъв е изключен от СБХ, заклеймен и изпратен в лагер. Но и в най-угнетяващите и мъчителни часове, прекарани сред плъховете и смрадта на килията, Денев не е бил толкова отчаян, колкото когато излиза след 10 месеца от лагера. Като леден душ идва страшната новина, че му е забранено да рисува. Като всеки истински творец, за него това е равносилно на забрана да диша. Минават цели 11 години, преди да получи помилване. През 1956г. е реабилитиран и отново е включен в СБХ, а през 1967-а дори получава званието ,,заслужил художник". Признанието не може да излекува спомена за душевната агония, но две години преди смъртта си поне знае, че неговите картини отново са заели своето място в света на изкуството. Славка Денева-негова единствена дъщеря, следва пътя на баща си и създава едно богато творчество, запомнящо се със своята индивидуалност. На 31.12.1969г. престава да тупти сърцето на един велик български художник, но творчеството му ще живее вечно. В негова памет е именувана художествената галерия във Велико Търново.
 ЛЮДМИЛА ГАБРОВСКА

https://starotarnovo.blogspot.com/2018/02/blog-post_9.html










Шишман

Много хубави картини.

Similar topics (2)