• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

10 August 2020, 01:27:37

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11154 Posts

Шишман
2950 Posts

Лина
519 Posts

Panzerfaust
507 Posts

Long time ago
502 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 16568
  • Total Topics: 1276
  • Online Today: 27
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 25
Total: 25

Българските художници

Started by Hatshepsut, 24 September 2018, 21:11:30

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

08 June 2020, 07:12:08 #60 Last Edit: 08 June 2020, 07:30:35 by Hatshepsut
Художничката Бояна Петкова и нейните пътешествия из уютните кътчета на човешката душа


Картините на Бояна Петкова са любов от първа среща. Те изпълват сетивата ни с нежност, подобна на онази, която изпитваме, посрещайки първите лъчи на разпукващата се зора. Четката на младата художничка умело пресъздава красотата и ранимостта на разголената човешка душа, любовта, хармонията, умиротворението, въплътени в образа на жена или дете. Това е нейният свят. В картините й не търсете ярки цветове – оранжево, жълто, зелено... В съкровените кътчета на душата, там, където сме най-искрени и истински, яркото отстъпва пред неуморната игра на светлините и сенките.



Опитвам се да се изразявам графично, с по-малко цветове. Не наблягам толкова на живописния момент, защото вниманието ми е изцяло върху душевното състояние на човека, когото рисувам. Самите цветове като локален тон са на заден план. Изграждам изображението чрез светлосянка на преливащи се тонове, общо-взето от една гама, споделя художничката.

Когато е осемгодишна, Бояна Петкова получава подарък – скицник и моливи. Така за нея се ражда магията. Изучава тайните на живописта и изкуството в Националното училище за изящни изкуства ,,Илия Петров" и Националната художествена академия. А после идва и желанието да увлича зрителя след себе си из своя свят. Упорито търси, стреми се към съвършенство и изгражда собствен, лесно разпознаваем стил. Споделя, че акварелите си обича да рисува на един дъх:

Това го позволява самата техника. Акварелът е доста импулсивен като изразно средство. И съм забелязала, че ако рисувам по-дълго, картината не печели от това. Само бягам от идеята, от която съм тръгнала, – споделя Бояна.

Често на платното пред нея изникват образите на препускащи коне, неистово устремени към диви, неизследвани земи, или пък свели глава за миг на споделена нежност. Или музиканти, редящи ефимерни светове от ноти... Това не е случайно. Споделя, че музиката заема важно място в живота ѝ и обича да твори под звуците на Шостакович, Чайковски, Пако де Лусия... Една от удивителните възможности на изкуството е да сбъдва мечти, да ни прави такива, каквито искаме да бъдем, но не сме. Така в творчеството на Бояна Петкова се появяват балерините – деликатни, чувствени, отдадени.



За съжаление в късна възраст ми се появи желанието да се занимавам с балет. Занимавала съм се известно време и смятам да продължа. Голямо вдъхновение е. Много обичам да гледам балетни постановки. Това е един страшно красив свят, който се радвам, че мога да изобразя. Всъщност, така ставам и аз част от това изкуство – разкрива Бояна.



Извор за вдъхновение тя намира и в своите чувства, в доброто, което среща по житейския си път, в домашния уют, във веселия глъч на трите си деца, в щастието. Щастието е най-важното нещо, което човек трябва да осъзнае, когато го има, и да си го пази, уверява Бояна. Питам я как ѝ се удава да съчетава ролята на всеотдайна майка с тази на твореца, защото знам – всяко нещо, което обичаме на този свят, си има своята цена. Доста често рисувам през нощта. Гледам да съм сама, да няма хора около мен, защото това е един друг свят, в който изпадаш, когато твориш. Предполагам, че така е и при музикантите, изобщо в творчеството. Всичко, което те разсейва, те сваля на земята, – откровена е художничката. Тя споделя също, че замисля в следващите месеци да се представи пред почитателите си в нова, по-различна светлина – да посегне към маслените бои. Това е, както казва Бояна Петкова, съвсем различна техника, покривна, където човек има доста повече варианти за работа, да твори по-бавно, обмисляйки нещата.

https://www.bnr.bg/radiobulgaria/post/101097005


Ето още 4 картини на Бояна Петкова:








Hatshepsut

Клип, посветен на Владимир Димитров-Майстора
Автор на клипа: Цветомил Иванов


MAYSTORA - the Art of the Master

Hatshepsut

Петрана Клисурова


Творчеството  на  Петрана  Клисурова  заема  конкретно  място  в  изкуството  ни  през  20-я  век. То  има  свое  присъствие  в  живописта  през  30-те  и  40-те  години  и  е  сред  определящите  облика  на  съвременната  българска  графика. За  по-прегледно, а  и  за  да  се  впише  отчетливо  в  системата  на  социалното  изкуство  през  предните  десетилетия, я  наричаха  майстор  на  индустриалната  тема, тълкувайки  чисто  формално  нейните  интереси  към  съзиданието  и  хората  на  своето  време. Тя  има  принос  към  първите  крачки  в  утвърждаване  на  Националната  художествена  галерия  и  към  художествената  критика.
Родена  е  на  26  юли  1908  година  в  Нова  Загора. Четвърто  дете  е  на  бедно  семейство  на  преселилите  се  от  казанлъшкото  село  Габарево  Христо  Бараков  и  съпругата  му  Лала. Другите  им  деца  са  Мика, Стефан  и  Васил /бъдещият  майстор  на  пейзажа/. Осиновена  е  от  леля  ѝ  Тана  и  нейният  съпруг  търговецът  Стефан  Клисуров, които  като  по-заможни  ѝ  осигуряват  добро  детство. Така  през  1911  година  малката  Петрана  е  вече  в  Казанлък. Тук  преминават  следващите  шестнадесет  години  от  живота  ѝ. Учи  в  Педагогическото  училище, където  интересът  ѝ  към  рисуването  се  оформя  благодарение  на  художниците  Станю  Стаматов, Димитър  Чорбаджийски – Чудомир  и  съпругата  му  Мара  Чорбаджийска. През  летните  месеци  ѝ  помагат  постъпилите  наскоро  в  Академията – Кольо  Колев  и  Ненко  Балкански. Мечтата  ѝ  да  стане  художник  е  окончателно  оформена, но  осъществяването  ѝ  ще  се  отложи  с  няколко  години. Когато  завършва  образованието  си  през  1927  година, баща  ѝ  Стефан  Клисуров  вече  е  разорен  и  тя  е  принудена  да  учителства  в  село  Саладиново, Пазарджишко  и  село  Маджере, Карловско. От  тези  години  са  съхранени  няколко  портретни  рисунки /на  баща  ѝ  Стефан  Клисуров, на  баба  ѝ  Василица  и  др./, в  които  проявява  качества  за  психологически  анализ.
През  1932  година, подготвена  от  брат  си  Васил, Петрана  Клисурова  най-накрая  постъпва  в  Художествената  академия, където  учи  живопис  при  проф. Цено  Тодоров. Състуденти  и  бъдещи  приятели  са  ѝ  Дона  Бояджиева, Цветана  Костуркова  и  съгражданите  ѝ  Константин  Трингов  и  Теню  Щерев. Тук, следвайки  уроците  на  своя  учител, тя  започва  един  своеобразен  цикъл  от  рисунъчни  портрети  /на  Васка  Емануилова, на  Илинка, на  Давид  Перец  и  т.н./, който  бива  неочаквано  прекъснат. Спестените  от  учителството  пари  свършват  след  година  и  гладът  скоро  я  среща  с  туберкулозата. През  1933  година  постъпва  в  санаториума  ,,Искрец", отлагайки  за  две  години  следването. През  1935  година  се  завръща  в  Академията  и  продължава  с  класа  на  проф. Никола  Ганушев. На  следващата  година  казанлъшкото  читалище  ,,Искра"  ѝ  отпуска  стипендия. Все  по-често  посещава  ателието  на  проф. Васил  Захариев, където  учи  спецификата  на  различните  графични  техники. През  септември  1938  година  открива  първата  си  самостоятелна  изложба – живопис  в  Казанлък. Представя  я  Чудомир, възхитен  от  нейното  развитие. В  нея  тя  включва  пейзажи  и  портрети, които  впечатляват  със  зрелостта  си. През  1939  година  завършва  Академията  с  отличие. Следват  две  години  стажуване  в  III-та  мъжка  гимназия  в  София  и  през  1941  година  е  назначена  като  учител  в  Смесената  гимназия  в  Нова  Загора.
От  1943  до  1945  г.  е  в  града  на  своето  детство – като  преподавател  по  рисуване  в  Казанлъшката  гимназия. Със  създадените  тук  натюрморти  и  пейзажи  тя  прави  първите  си  участия  в  Общата  изложба  на  Съюза  на  дружествата  на  художниците  в  България /1943/ и  в  годишната  изложба  на  казанлъшките  художници /1944/. В  тези  живописни  произведения  Петрана  Клисурова  проявява  особено  усещане  за  материалност, провокирано  от  характерната  вече  за  брат  ѝ  /Васил  Бараков/  изразителност  на  обобщената  форма, а  и  от  влиянието  на  т.н. ,,нова  вещественост". Типичен  пример  за  това  са  ,,Натюрморт  със  слънчогледи" /1941/, ,,Натюрморт  с  оранжева  ваза" /1942/, ,,Дамски  портрет  в  бяло"  и  най-вече  ,,Натюрморт  с  кана" /1944/, който  с  цялостно  изведената  си  колоритно – пластична  система  е  сред  най-значимите  живописни  творби  на  Клисурова.
След  1945  година  се  установява  в  София  с  идеята  да  се  отдаде  изцяло  на  изкуството. Тук  близостта  с  брат  ѝ, който  е  убеден  в  качествата  ѝ  на  график, бързо  я  насочва  към  изразителността  на  черното  и  бялото. На  XIX-та  Обща  художествена  изложба  тя  се  явява  с  две  кредови  творби, рисувани  преди  отпътуването  ѝ  от  Казанлък – ,,Ковачница"  и  ,,Гара  Казанлък". Именно  с  тях  Петрана  Клисурова  е  приета  за  член  на  секция  ,,Графика"  в  Съюза  на  художниците  в  България. През  тази  и  следващите  няколко  години  тя  често  излиза  да  рисува  пейзажи  и  индустриални  обекти  заедно  с  брат  си. От  една  и  съща  гледна  точка  той  създава  живописните  си  картини, а  тя – рисунки  с  въглен  или  креда. Привнесено  в  тях, чувството  ѝ  за  материалност  придава  на  тези  листи  тежестта  и  убедителността  на  завършено  произведение.
През  1946  година  Петрана  Клисурова  задълбочава  изявите  си  и  като  художествен  критик  /първите  ѝ  рецензии  са  от  1936  година/, дейност, която  сериозно  ще  изпълнява  до  края  на  60-те  години. Само  през  1946 – 1947  г.  във  вестниците  ,,Отечествен  фронт", ,,Ведрина", ,,Литературен  фронт", ,,Труд"  и  списанията  ,,Простори", ,,Жената  днес"  тя  публикува  12  отзиви  за  изложбите  на  Георги  Попов, Васка  Емануилова, Петър  Младенов, Найден  Петков, Георги  Павлов – Павлето, Александър  Жендов, Константин  Трингов, за  модерната  френска  живопис  и  т.н.
Обзета  от  всеобщия  ентусиазъм  през  1947 – 48  г., участва  в  бригадирското  движение  при  изграждането  на  язовирите  ,,Росица"  и  ,,Копринка". Голяма  част  от  създадените  по  това  време  рисунки  по-късно  ще  разработи  като  литографски  творби. Нови  теми  за  творчеството  си  открива  при  посещението  през  1948  година  в  Чехословакия. Впечатлена  от  мащабите  на  индустриализацията  в  тази  страна, Петрана  Клисурова  създава  десетки  рисунки  с  корпусите  на  фабрики  и  заводи, на  работници  и  селяни, които  след  завръщането  пресътворява  в  графичен  цикъл. Индустриалната  тема  заема  все  по-важно  място  в  нейното  изкуство  и  през  50-те  и  60-те  години. Популярност  добиват  рисунките  и  литографиите, посветени  на  металургични  заводи, медодобивни  комбинати, сододобивен  завод, Кремиковци, както  и  портрети  на  обикновени  работници  в  тях.
През  1952  година  Петрана  Клисурова  е  назначена  като  старши  уредник  в  Националната  художествена  галерия, завеждаща  отдел  ,,Възраждане". Като  галерист  тя  полага  сериозни  усилия  по  структурирането  на  фонда, неговото  изучаване  и  популяризиране. Паралелно  с  изследване  на  иконописни  школи  тя  проявява  особен  интерес  към  възрожденските  художници, които  със  светските  си  картини  прехвърлят  мост  към  съвременното  изкуство. Така  в  периода  между  1953  и  1957  г. са  публикувани  статиите  ,,Четирима  художници  възрожденци", ,,Съкровищница  на  българското  изобразително  изкуство", ,,Димитър  Добрович", ,,Христо  Цокев"  и  др. Времето, прекарано  сред  фондохранилищата  на  Националната  галерия, както  и  темите  от  там, оставят  за  дълго  отпечатък  върху  нея.
Едно  посещение  в  Монголия  през  1959  година  слага  началото  на  графичния  цикъл  ,,Централна  Азиа – Монголия". Впечатлена  е  от  необятните  степи, от  бита  и  най-вече  от  специфичните  черти  на  хората. Нахвърляйки  там  десетки  рисунки, след  завръщането  в  България, тя  в  продължение  на  години  създава  графични  портрети  и  натюрморти, за  които  приема, че  най – изразителна  е  тахниката  на  линогравюрата. Продължение  на  този  интерес  към  Изтока  намира  в  посещението  си  в  Таджикистан  и  Узбекистан  през  1968  година. И  отново  десетки  рисунки, пресъздадени  в  линогравюри, гравюри  на  дърво  и  литографии, които  оформят  като  цяло  един  от  най – значимите  цикли  в  нейното  изкуство. През  70-те  години  в  графиката  ѝ  се  долавят  нови  нотки  на  конструктивизъм  и  декоративност.
Цялото  изкуство  на  Петрана  Клисурова  е  съпроводено  от  пристрастието  ѝ  към  портрета. От  ,,Портрет  на  баща  ми  Стефан  Клисуров", рисуван  през  1927  година, до  края  на  живота  си  тя  създава  стотици  портрети  на  близки, на  колеги, интелектуалци, възрожденци, революционери, политически  и  обществени  дейци  от  страната  и  чужбина. В  тях  проявява  пластичните  си  умения  в  черно  и  бяло  да  извежда  не  толкова  физическа  прилика, колкото  да  разкрива  характера  на  всяка  от  изобразяваните  личности. Сред  тази  своеобразна  галерия  от  образи  са  портретите  на  революционерите  Васил  Левски  и  Христо  Ботев, на  генерал  Гурко, на  художниците  Васил  Бараков, Владимир  Димитров – Майстора, Александър  Мутафов, Андрей  Николов, Кирил  Петров, на  поета  Николай  Хрелков, на  Никола  Фурнаджиев, на  Иван  Вазов, на  руския  поет  Александър  Блок  и  т.н.
Цялото  творчество  /живописно  и  графично/  на  Петрана  Клисурова  е  чуждо  на  показност, на  разказвателност, на  самоцелно  боравене  с  техниките. Или  както  пише  нейната  изследователка  проф. Вера  Динова – Русева  ,,Петрана  Клисурова  не  е  склонна  към  отвлечени  философски  разсъждения  и  болезнени  емоционални  състояния. Експресивността  и  лиризма  тя  подчинява  на  своето  рационално  отношение  към  действителността."
От  1943  година  до  1944  година  Петрана  Клисурова  участва  в  редица  колективни  и  в  почти  всички  Общи  художествени  изложби. Нейни  произведения  са  включени  в  много  представителни  изложби  на  съвременнта  българска  графика  в  Прага  и  Будапеща  /1947/, Варшава /1956/, Пекин, Ханой, Уланбатор /1958 – 59/, в  страни  от  Южна  Америка, Северна  Африка  и  Азия /1965 – 66/, Берлин /1970, 1976/, Москва /1973, 1987/  и  др.
При  всички  тези  множество  изяви  Петрана  Клисурова  организира  само  пет  самостоятелни  изложби. След  първата  си  персонална  изложба – живопис  в  Казанлък  през  1938  година, тя  подрежда  своята  втора  експозиция  от  графики  в  София  прз  1967  година. Третата  самостоятелна  изложба, която  има  ретроспективен  характер, представя  десетилетие  по-късно /1979/  отново  в  Казанлък, градът  определил  съдбата  ѝ  на  художник, и  в  Габарево, селото, откъдето  са  корените  на  нейната  фамилия. Четвъртата, която  е  юбилейна  /с  няколко  отлагания/  и  ретроспективна, е  организирана  през  1991  година  в  София. В  нея  Клисурова  включва  избрани  творби  от  всички  периоди, жанрове, теми  и  популярни  цикли. Последната  ѝ  самостоятелна  изложба  е  през  1994  година  в  Козлодуй. През  следващата  1995  година  Петрана  Клисурова  умира.

проф. д-р  Марин  Добрев
"Художниците  на  Казанлък"

Портрет на Васил Левски



Натюрморт


Long time ago

30 July 2020, 10:02:03 #63 Last Edit: 30 July 2020, 13:17:09 by Hatshepsut
http://mu-vi.tv/Top-Videos/Pages/MUVideoCreationFromWebPartrubrics_154_55_1596089688.aspx
Стара Варна в картините на Милен Сакъзов



Similar topics (2)