• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

10 August 2020, 06:04:01

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11154 Posts

Шишман
2950 Posts

Лина
519 Posts

Panzerfaust
507 Posts

Long time ago
502 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 16568
  • Total Topics: 1276
  • Online Today: 33
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 24
Total: 24

Археологически находки във Врачанска област

Started by Hatshepsut, 17 September 2018, 21:36:12

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut



Здравейте,
Днес ще Ви представим един изключително ценен и древен артефакт, който е открит при археологическите разкопките в с. Градешница от ст.н.с Богдан Николово.
Това е глинен идол от новокаменната епоха, който представлява Богинята Майка в напреднала бременност. Фигурата има добре изразена инкрустирана украса, която представлява татуировка, а върху центъра на тялото има изобразен знак, символизиращ всевиждащото око.
Фигурката е открита в двуделно жилище, заедно с Плочката от Градешница, глинен модел на храм, както и два глинени съда с врязани пиктограмни знаци върху дъната им. Находките имат сигурни стратиграфски и хронологически позиции. Липсват данни за по-късни нарушения или размествания на пластовете, които биха внесли известни съмнения относно датировката им. Смята се, че жилището е имало култови и представителни функции. Тези находки датират от началото на каменно-медната епоха, или първата половина на V хил.пр. Хр. Това е време на кулминация в развитието на праисторическата аграрна цивилизация.
Проявите на духовен живот са изразени най-добре в идолната пластика, предметите свързани с култа. Фигурката представя едно учудващо майсторство, родено в зората на първите човешки цивилизации.
Този ценен и загадъчен артефакт е част от нашата експозиция и може да се види в специална витрина, която е разположена непосредствено преди зала ,,Рогозенско съкровище".

https://www.facebook.com/regionalhistoricalmuseumvratsa/

Hatshepsut

Регионален исторически музей - Враца

Здравейте, днес ще ви представим една много интересна и малко позната находка, която може да се види в нашата експозиция.
В края на 70-те години на ХХ в. при разкопките на късноантичната и ранновизантийска крепост "Калето" край с. Хърлец, Врачанско, археологът Спас Машов попаднал на интересна находка, изработена от кост. За повече от три десетилетия след откриването му, паметникът не предизвика сериозен изследователски интерес. Едва в последните години се появиха някои аналитични работи, чиито основен фокус беше насочен към средновековния костюм на народите на Евразия. Едни и същи детайли от изображенията върху лицевата повърхност на костния амулет бяха привлечени в аргументация на противоречащи си хипотези, които "намираха" широки аналогии сред различни, а и разновременни  култури - от Близкия Изток през Северен Кавказ и до Централна Азия. Достигна се до две етнокултурни интерпретации: едната, че българският средновековен мъжки костюм заимства елементи от костюма на "средноазиатските народи и Сасанидска Персия", а другата - че облеклото на персонажите е част от тюркската традиция и че именно костният амулет се явява важно доказателство "в уточняването на тюркските влияния върху българската аристократична прослойка" и то от периода на създаването на Дунавска България.
Артефактът е изработен от разклонението на еленов рог. В нея, след като е старателно оформена и изгладена са гравирани изображенията. Втората част следва естествената форма на еленовия рог с две разклонения без допълнителна механична обработка. Лявото разклонение е отчупено в миналото, но може с известна сигурност да се възстанови в симетрична на другата конфигурация форма, макар, че изтъненият и остър край може да е бил оформен изкуствено. Отделен остава въпросът, дали на него не е гравирана някаква различна от горните две сцена.  Вече споменатото износване на повърхността на амулета, обаче показва, че той е носен открит, а не затворен в калъф/торбичка.
Изображението върху кръглата част на паметника представлява човешка фигура, коленичила на дясното си коляно в профил на ляво, леко приведена напред. Лявата ръка е издадена напред, като в основата си дланта слабо се опира на левия крак, без да достига коляното. Изпод леко свитите пръсти на ръката излиза тънка линия, която напред се раздвоява и продължава на значително разстояние. Остава впечатлението, че образувалата се ивица изобразява ремък, края на който държи ръката, може би и двете ръце.
Облечена е в сложен комплект от парадна дреха и съставно защитно въоръжение, предадени с максимално възможни детайли. Ходилата са в обувки или ботуши, чиито кончови остават под полите на дрехата. Предпазното въоръжение е съставено от шлем, броня и ризница. Останалата долна половина от тялото е покрита от широкопола дреха. Тя закрива колената и пада свободно до глезените. Долу обикаля широк бордюр – две тесни ивици, между които на равен интервал се повтарят кръгчета. Същият бордюр следва полата, повдигната от свитото коляно. Украсата и начина на затваряне, както и това, че се носи под ризница, подсказват, че дрехата е била много плътна и най-вероятно представлява кафтан. Краката под ръба на полата са в т.нар. меки обувки или ботуши от кожа.
Изображението върху дясното разклонение на рога представлява лодка, в която през равно разстояние са представени, съдейки по въоръжението им, трима войни, също в профил на ляво. И трите човешки изображения са показани в профил, схематично, с несъразмерно издаващи се напред чела и носове. Три щита скриват изцяло телата на войните до брадичката, имат еднаква кръгла форма, с маркирано умбо в центъра. Единствено третият е декориран с широк бордюр от две тънки, свързани със ,,спици", ивици, а умбото е много по-голямо от това на останалите. От края на този щит излиза кормилното весло. Между носа на лодката и първия войн е поставено изправено късо копие с ромбовиден връх, през който минава вертикалната ос на дръжката.
Предварително е ясно, че поради своите характеристики, нашият паметник няма пряк и конкретен паралел, както по композиция, така и по образография. Това затруднява изключително много неговия коментар, независимо от наличието на немалко характерни детайли, които подлежат на идентификация. Стратиграфските наблюдения на неговия откривател и според последните отсечени монети с категоричност показват terminus post quem 581/582 г. Насочващи за хронологията, а от тук и възможните ареали за издирване на паралели, са следните две обстоятелства: наличието на ранносредновековно българско селище предполага, че и кухненската керамика и амулетът, намерени в южната кула, се отнасят към времето след началото на Първото българско царство на Долен Дунав през 680/681 г.; последните обобщени данни за селищната (и демографска) картина на Централните и Западните Балкани показват, че тази обширна територия засега изглежда напълно обезлюдена през целия седми век. Следователно амулетът би могъл да попадне в широките граници на VIII в., а при прецизиране на относителната хронология на кухненската керамика от механичния пласт - не е изключено и IX в. От територията, която заема ядрото на Първото българско царство в днешна Североизточна България и Югоизточна Румъния, подобни паметници не са известни. Оскъдни за този период са и данните за въоръжението с ясен археологически контекст.
Костни предмети с гравирана повърхност, носени или окачвани като амулети, са известни от различни части на Централна и Източна Европа. Т.нар. реликварии също са изработени обикновено от рог с отрязани разклонения, така че в оставената най-широка част се оформя кухина, в която е поставяно съдържимо със сакрален за приносителя си характер. Най-близки във времето обаче са костните реликварии от Русия и по-конкретно - районите на Долен Дон, Северски Донец и Средна Волга.
Няколко са характеристиките, които обединяват всички дотук изброени костени паметници, като част от тях се отнасят и за амулета от Хърлец: попадат в хронологическия диапазон средата на VII - средата на VIII в., основните персонажи са тежко въоръжени войни, които заемат централно място в сцени, предаващи (само отделни моменти от) епически сюжети. В тях са налице митични - разказаната история и обективни реалии - елементите на облеклото и въоръжението на персонажите.
При опитите за реконструкция на тези сюжети и последвалите ги интерпретации, авторите достигат до заключението, че те се явяват "междинно звено между изкуството на азиатските номади и това на Сасанидски Иран", "съчетават различни традиции от народите на Кавказ на запад, до Китай - на изток и до Средна Азия на юг", "отнасят се към числото на общотюркските сюжети", зад които стоят митологични схващания, календарен цикъл, космическа или друга символика.
Горните примери показват, че сцената от амулета, намерен при Хърлец, следва епически сюжет и представя края на битка. Тържествената поза на едно коляно с протегната напред длан (длани) над коляното сочи най-вероятно обред свързан с триумфа, чиято сакралност се прехвърля върху амулета и носи мощта на победата. Противникът липсва, защото е унищожен, а може би е  присъствал (подходящо представен) на другия симетричен край на рога. Речната лодка с войните сочи мястото на тази битка и победа, свързана с плавателна вода. Сцената явно следва реално случили се исторически събития, пресъздадени, както е обичайно за един мит .
Известно е, че релефът от Так и Бостан се отнася към последните десетилетия от управлението на династията на Сасанидите. Отделни детайли от снаряжението на ездача продължават да функционират в различна етнокултурна среда и за различен период от време- в съседните Грузия, Византия, Армения, а също и сред ранните араби. Може би ключ към отговора на така поставения въпрос е един детайл от снаряжението на изобразения на амулета от Хърлец войн и това е сабята, която вероятно не е била ,,съгласувана" предварително с костюма. Отсъстват скоби и други детайли, които да покажат нейното окачване на колана, няма щанга, остава само дръжката на чиито край кръгчето сочи характерен детайл топка или халка. Сплесканите топки са характерни за мечовете от развитото средновековие примерно след XI в. За това предполагаме, че кръгчето всъщност изобразява халка, каквато има меча от Малое Перешчепино, идентифициран като парадно оръжие на Кубрат, владетеля на Велика България. Той е най-луксозният паметник сред цяла серия мечове с халки на дръжката от средноаварски период известен ,,като хоризонт Кунбабони-Боча" от втората половина на VII в.
Според горното предположение, ако зад епическия сюжет стоят реално случили се събития, то те би трябвало да са се състояли през втората половина на VII в. В този динамичен отрязък от време попада и образуването на Първото българско царство след битката край дунавските прагове от 680 г., но не само... Колкото и примамлива да изглежда тази възможност, към нея трябва са се прояви сдържан скептицизъм, също като и към идеята, че войнът от Хърлец дава представа за облика на прабългарската аристокрация. Трябва да се вземе предвид, че етнокултурната идентификация на въоръжението и снаряжението през ранното средновековие е изключително трудна и в много отношения условна. Възможната принадлежност  на паметника от Хърлец към прабългарската културна среда, не означава, че той представя аристокрацията като цяло, а само определена категория войни.
Схематичният похват, с който са предадени войните с тяхното снаряжение в облодънна лодка, прави в известен смисъл интерпретацията умозрителна. Трудно може да се отговори, дали плиткият борд се отнася към вида на лодката или се дължи на очевидното обстоятелство, че е поместена върху разклонението на рога, което е съвсем тясно. Каквито и да са вариантите на нейното реконструиране, тя несъмнено е предназначена за речно плаване.  Статичната поза на тримата войни, както и изправеното, подобно на някакъв жезъл,  копие също имат тържествено-сакрален характер и изразяват общия триумф от победата. 
         След всички разсъждения и предположения, остават редица въпроси по интерпретацията на костния амулет от Хърлец. Преди всичко, въпреки нашите старания, остана неизвестно, дали този паметник е оригинален, в смисъл дали не копира традиционна форма. Същото се отнася и за сцената – логичното обяснение на нейния триумфално-обреден характер не дава отговор на въпроса, самият майстор ли ,,сюжетира" събитието и неговия мит или пък следва старо предание.  Освен това ,,източните" елементи на изображението не могат да се абсолютизират, защото такива вече са проникнали в ранновизантийската култура. Не може да се каже, че в представително-бойния костюм на война от Хърлец има нещо ,,специфично тюркско" , като изключим предполагаемият перчем или плитка в калъф, както и нещо специфично прабългарско, защото познатите ни ,,специфики" (например облицованите със сребро колани) също липсват. В края на краищата, каквито и приноси да има, коментарът на всеки паметник винаги оставя открити въпроси, които дълго чакат своя отговор.


Hatshepsut

Сребърна монета на цар Георги I Тертер



Във фонда на Регионален исторически музей – Враца се съхранява един екземпляр от сребърното монетосечене на българския цар Георги I Тертер (1280 – 1292 г.). Това са първите български сребърни монети сечени с плоски ядра. До неговото управление са сечени корубести монети. Сребърното издание се доближава в стилово и сюжетно отношение до венецианските матапани. Разликата е в двата кръгови надписа "ГEWРГНЕ", заменили имената на венецианския дож и Св. Марко, запазена е титлата "DUX", която не е характерна за България и за Византия. Сребърното монетосечене на Георги I Тертер се различава от сребърните издания на следващите български царе, както и от монетите сечени в търновските монетарници. В сюжетно отношение се доближава до сребърните монети на Михаил Шишман Асен, сечени в нелокализирани монетарници в Северозападна България и Сърбия. От тук следва изводът, че сребърните монети на Георги Тертер не са сечени в Търново. Екземплярите, които са намерени са малко на брой и насочват към разпространение в Западна България. Една от основните отличителни характеристики на сребърното монетосечене на този български владетел  е изписването на титлата DUX, между фигурите на царя и Св. Георги, на реверса е изобразен Христос с нимб, седнал на трон с високо облегало, върху коленете си държи евангелие. Според проф. К.  Дочев, изписването на титлата DUX най-вероятно е свързано със събитията от 1280 – 1282 г. и участието на Георги I Тертер в антивизантийска коалиция, сформирана заради опита на неаполитанския крал Карл Анжуйски, да отвоюва Константинопол и да възстанови Латинската империя. Начинът на изработка и иконографските особености на сребърните издания на Георги I Тертер насочват към един тип ,,дипломатическо монетосечене", издадено в Сърбия или Дубровник, за поласкаване личността на българския владетел.
Монетата постъпва във фонда на РИМ-Враца като дарение.

Материалът е подготвен с любезното съдействие на Йоана Нанкова – уредник в отдел ,,Етнография" при РИМ-Враца.

Similar topics (5)