• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

14 July 2020, 10:27:35

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10954 Posts

Шишман
2647 Posts

Panzerfaust
457 Posts

Лина
445 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15947
  • Total Topics: 1264
  • Online Today: 44
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 24
Total: 25

Археологически находки в Габровска област

Started by Hatshepsut, 16 September 2018, 21:02:34

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2010г.

Откриха таен изход на крепостта край Севлиево


В случай на нападение защитниците на Хоталич излизали, за да атакуват врага

Таен изход от средновековната крепост Хоталич край Севлиево е открит от археолози при разкопки. Това съобщи ръководителят на проучванията Надежда Ботева от общинския исторически музей, цитирана от БТА.
Тайният изход, наричан от археолозите потерна, е бил създаден, за да може да се използва от защитниците на крепостта в случай на вражеско нападение над град Хоталич, предшественик на Севлиево. Потерната с широчина два и половина метра, е била изградена на западната крепостна стена.
По думите на археоложката потерната представлява тънка каменна стена, иззидана като част от основната крепостна стена. При нужда тя е можело да бъде разбита бързо и лесно, а защитниците на крепостта - да излязат неочаквано и да атакуват в гръб нападателите. Тайният изход е граден така, че отвън крепостта да изглежда монолитна.
Потерната е първият таен изход, открит в крепостта край Хоталич. Тя ще бъде експонирана за посетители през следващия археологически сезон.
През тази година в Севлиево с различни прояви се отбелязва 430-годишнината от създаването на града. Резултатите от досегашните проучвания на средновековния град Хоталич показват, че това е най-големият по площ средновековен град в България, извън столиците Плиска, Преслав и Търново. Ето защо разкопките в крепостта са от изключителна важност за българската история.

http://vestnikataka.bg/

Hatshepsut

В Хоталич откриха невиждано пищно погребение на млада жена

Подобна находка не е намирана от 80-те години насам


На пищно погребение, каквото не е срещано от 80-те години насам, се натъкнаха археолозите от Исторически музей-Севлиево, разкопаващи крепостта Хоталич.

Покойницата е млада жена, с височина 1,65 см. и прекрасен зъбен статус, погребана с масивни сребърни наушници. На врата си има гердан от полускъпоценни камъни и няколко хиляди мъниста от карнеол, планински кристал и стъклени мъниста в синьо-зелен, червен и черен цвят. Открити са и 5 гривни, от които четирите са бронзови и една стъклена.

,,Археологическото чудо открихме преди седмица с помощта на студентите от Великобритания. Това е един изключително богат гроб. Гробната яма е оградена с камъни. Открихме и големи части от ковчега, което също показва високия статус на жената", пояснява ръководителят на дейностите по разкопките на Хоталич и специалист по археология към Исторически музей-Севлиево Надежда Ботева.

Тя допълва, че ще бъде направен опит да се възпроизведат накитите така, както покойната ги е носила тя през ХIII век, около 1280 г.

Всички открити през сезона ценности ще бъдат показани в специална изложба на Историческия музей през есента.

Това откритие доказва за пореден път, че Хоталич е един от най-големите градове в България за времето си, коментира кметът на Севлиево д-р Иван Иванов. ,,Мястото е уникално и привлича все повече туристи.

http://www.desant.net/show-news/40541

Hatshepsut

Басейн от времето на Марк Аврелий и други обекти от Состра

Archaeologia Bulgarica ви кани на видео разходка до римската военна станция Состра край с. Ломец, близо до Троян. Ще можете да разгледате не само крепостните стени на кастела, но и останките от луксозния преториум от времето на император Марк Аврелий [161-180] – включително системата за отопление и единия от басейните, на който са запазени дори пейките наоколо.

Archaeologia Bulgarica ще ви покаже и една от най-интересните находки от Состра: фрагмент от римска военна диплома от 155 г., с разчетени имена на нея. А ако запазите търпение до края на видеото, ще разберете защо римските пътища са устоявали с векове и не са се наводнявали като днешните.


Sostra

Hatshepsut

Средновековни златни пръстени – културна ценност на месеца в РИМ – Габрово


Две уникални археологически находки могат да бъдат видени в Регионален исторически музей – Габрово през февруари.

Златните пръстени са намерени през 1970 г. при археологически разкопки с научен ръководител проф. Милчев в средновековния некропол в местността ,,Пречиста" край севлиевското село Градница.

Пръстените са били инвентар от две погребения и могат се датират през ХІІ век, когато крепостта при днешното село Градница достига върха на урбанистичното си развитие.

Повърхността им е напълно запазена, а благородният метал не е потъмнял от времето. Представляват плоски халки с кръгла форма, чиито рамена се разширяват в кръгли плочки-щитове.

Монограми на гръцки език са гравирани върху полираната повърхност в центъра на плочките.

Това са буквите ,,М" и ,,IW", подсказващи името на носителя – в първия случай са възможни различни варианти (Матей, Марко, Михаил), докато във втория като че ли остава само ,,Йоан".

По вътрешната страна на халката на единия се виждат следи от стар ремонт. Украса има само първия пръстен, разгърната по полето на плочката извън полето на монограма – гравирана виеща се клонка с лозови листа, палметни и полупалметни мотиви.

Според украсата си, пръстените спадат към първата диференцирана от изследователите група – с гравирана украса.

Били са отлети в специални калъпи, след което с били дообработени със златарски резци. Пръстените са служили за нанасяне на восъчни отпечатъци, но и като скъпоценни накити, отговарящи на вкуса и ранга на своя собственик.

Тяхната употреба се свързва със стара антична традиция, съхранена в личния и обществения живот на Византия. На Балканите използването на пръстените-печати става модна тенденция сред гражданското съсловие и аристократичния елит.

Спадат към най-разпространената категория пособия за подпечатване – пръстените с инициали.

Изборът на културна ценност на Регионален исторически музей – Габрово за месец февруари e свързана с Деня на археолога – 14 февруари, и се посвещава на 160-годишнината от обявяването на Габрово за град и 100-годишнината от началото на археологическите проучвания в Габровска област.

https://www.gabrovonews.bg/culture/154532/

Hatshepsut

Златен пръстен печат с инициали от Севлиевско

При археологически разкопки през 70-те години на ХХ в., в крепостта на хълма Пречиста до с. Градница, археологическият екип попада на останки от средновековен еднокорабен кръстокуполен храм, изграден върху развалините на ранновизантийска базилика.
Разкритите около църквата над 120 погребения са датирани през Второто българско царство. Сред откритите находки вниманието е привлечено от полиран масивен златен пръстен печат с кръгла халка 2 см диаметър, от гроб № 73. Към момента се съхранява в РИМ – Габрово под инв. № 2236 и не фигурира в Корпуса с пръстен печатите.
Пръстенът е стоял на лявата ръка на индивида. Изработен е чрез отливка в двусъставен калъп. Теглото му е масивно 8,39 грама, а плочката е с диаметър 1,4 см, върху която майсторски са гравирани два буквени инициала Ιω с нанесена над тях дъговидна титла. Това безпорно е утвърдена форма за съкращение на името Йоан. Надписът е изписан в позитив. Краищата са с разширени триъгълни серифи. Единственият недостатък на този монограм е в неговото разположение. Той е леко изместен от центъра надясно. Това показва, че пръстенът е изпълнен като заготовка и изглежда при закупуването му на място е нанесен монограмът с името на неговия собственик.
При търсене на подобни паралели с комбинирана украса на плочките, при византийските пръстен печати ясно се разграничават три основни варианта. Първият включва кръгов надпис по периферията и централно изображение на кръст, лилия, орел или друго животно. При втория около периферията се развива растителна украса, а в центъра е разположен монограм. Третият е съчетание от кръгов надпис и монограм в центъра. Разглежданият пръстен на Йоан е представител на втората група. Известни са и други подобни византийски пръстен печати с повлекова украса по периферията на плочките и монограм в централното поле, като пръстенът на Теодора от Националния музей в Белград, както и пръстен с името Василиос от частна колекция.
Повлекът като основен елемент в украсата на плочката на голяма група византийски пръстен печати от периода ХIII-ХIV в. заслужава специално внимание. От България са известни голям брой анонимни пръстени с такава украса. Пръстенът на Йоан обаче е единственият известен засега пръстен печат от България, при който е съчетана повлековата украса с монограм.
За съжаление не се знае нищо за собственика Йоан, но пръстенът със сигурност свидетелства за аристократичен статус сред обитателите на крепостта до с. Градница.

К. Тотев, 2019, 482-488.




Още един златен пръстен печат с инициал от Севлиевско

В крепостта на хълма Пречиста до с. Градница през 70-те години на ХХ в., археологическият екип проучва останки от средновековен еднокорабен кръстокуполен храм, изграден върху развалините на ранновизантийска базилика.
Разкритите предимно на юг от църквата над 120 погребения са датирани ХIII-ХIV в. Сред откритите находки вниманието е привлечено от много добре полиран златен пръстен печат с тегло 5,52 грама и кръгла халка 1,8 см диаметър от гроб № 31.
Находката е заведена под инв. № 2232 в РИМ – Габрово.
Пръстенът печат е отлят и доработен чрез изчукване. Отливката е много добра, без технологични дефекти. От вътрешната страна на халката ясно се виждат вдлъбнатини от изчукването. Неговото означение и украса се заключават единствено в една буква М, дълбоко гравирана върху плочката на пръстена. Над нея е очертана с права линия титла, чиито краища също са ограничени чрез вбити точки. Общата височина на буквата с титлата е 0,8 см. Разположението на този монограм е леко изместено от центъра вдясно.
Сред познатите византийски пръстен печати от ХIII-ХIV в. не ни е известен друг пример за отбелязване на името само с инициал. При тях най-често имената са представяни като кръстовидни или блокови монограми, друг път са изписвани или с лигатурно свързани, или със съкратени буквени знаци. По това време означение на имена само с един буквен инициал се забелязва като модна тенденция при една група пръстени със западноевропейски произход.Такъв един сребърен пръстен е открит в гроб № 565 в църква № 9 на Шуменската крепост.
В разглеждания случай пръстенът с по-опростената си украса само с гравиран инициал М може да се отнесе към разновидностите на византийските пръстен печати. За собственика на пръстена няма информация, но определено титулярът е имал аристократичен статус сред обитателите на крепостта до с. Градница, подобно на собственика на пръстен печата от гроб №73.

К. Тотев, 2019, 482-488.


Similar topics (5)