• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 September 2019, 20:10:40

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10062
  • Total Topics: 1153
  • Online Today: 43
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 16
Total: 16

Археологически находки в Разградска област

Started by Hatshepsut, 15 September 2018, 12:50:22

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Гробницата в село Свещари - уникалният паметник на тракийската култура

И до днес тракийската цивилизация е забулена в мистерия и има много въпроси, на които учените все още не са дали отговори. Едно обаче е сигурно - траките са ни завещали стотици паметници, благодарение на които можем да се докоснем до тяхната богата култура.


Вратата на входа на гробницата

Ще ви разкажем за една от най-впечатляващите и най-добре запазени тракийски гробници по българските земи. Свещарската гробница се намира близо до село Свещари, община Исперих, на 42 километра от Разград. Тя е част от историко-археологически резерват ,,Сборяново", обхващащ западната част от Лудогорското плато, между селата Свещари и Малък Поровец. Резерватът обхваща още няколко старинни могили и некрополи, останки от древен тракийски град и мюсюлманското светилище - Демир баба теке.

Тракийската гробница е открита през 1982 година при разкопаването на високата Гинина могила (Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново) край селото и това я прави едно от най-сензационните открития на миналия век. Това, което различава свещарската гробница от всички други е фактът, че след като е разкопана и проучена напълно около нея е построена камера, която е затрупана. Така посетителите имат възможност да заобиколят външната част на гробницата и да видят външните ѝ стени. Никоя друга гробница у нас не предлага това.

Гробницата е построена през първата половина на III век преди новата ера. Нейните размери са впечатляващи - дълга е 7,5 метра, широка е 6,5 метра, а височината ѝ отвътре е 4,45 метра. Построена е изцяло от големи бели блокове от обработен мек варовик. Състои се от коридор, наречен дромос, водещ към три помещения - преддверие, странично помещение и гробна камера, като всички помещения са покрити с полуцилиндрични сводове, разположени асиметрично с различна височина.  Входът на предверието е с украса от редуващи се розетки и волски глави, свързани с гирлянди. Интересни декорации има и на много места в гробницата, включително животни и други форми.


Входът и външната стена на гробницата

Учените смятат, че това е последния дом на Дромихет - царят на племето гети, което е населявало земите в региона. В гробната камера са открити две каменни легла, човешки останки, както и гробни дарове. Каменните легла са украсени с орнаменти, които изобразяват религиозни сцени на обожествяване. Човешките кости пък са били на трима души. Едните са на мъж, около 36-годишен, вероятно гетски владетел, другите са на 25-годишна жена, вероятно съпругата му, която трябвало да го придружава в задгробния живот. Другите останки са частични, историците предполагат, че са на роднина на царя и са били положени по-късно.


Кариатидите - фигурите на десетте жени, които поддържат свода

Изключително красива и интересна е украсата на самата гробна камера. Като цяло тя е изградена в елинистичен стил, но е пречупена през вярванията и културата на гетите. Три от страните на камерата са оформени като колонада, но вместо да се поддържат от колони, блоковете на свода се поддържат от фигурите на десет жени, с ръце вдигнати нагоре към тавана, наречени кариатиди. Височината им е 1,2 метра. Облечени са в силно накъдрени рокли, без ръкави, стигащи до долу. На кръста имат колан, който препасва дрехите им. Краят на дрехите им е обърнат нагоре и наподобяват чашка на цвете. За майсторството на техните създатели свидетелства това, че всяка една от тях е с различно лице. Косите им са къдрави и се спускат надолу до раменете, а над главите си имат кошници. Лицата, косите и дрехите им са били оцветени с боя и две хилядолетия по-късно ние можем да видим кафявата боя по косите им.

На полукръглата стена под свода на гробната камера чрез рисунка е изобразен ритуалът по хероизация или обожествяване на покойния владетел. Царят е представен на кон и го следват двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня, с четири други жени зад нея, които носят дарове в ръцете си. Богинята е облечена в дълга дреха и подава на покойния владетел венец от злато.

Както сцената на хероизацията, така и кариатидите са останали недовършени. Рисунката е очертана само с креда, а ръцете на някои от жените са издялани грубо. Това навежда на предположението, че владетелят, за когото е била предназначена гробница е починал преждевременно, вероятно в битка, и затова майсторите не са успели да довършват докрай работата си.


Гробната камера с двете каменни легла и кариатидите

За богатствата на владетеля, които са били положени да му служат в отвънния живот, не можем да правим предположение, защото най-вероятно всичко е било заграбено още в древността. В страничната камера на гробницата са открити костите на пет коня, който са били посечени там, за да служат на мъртвия в задгробния му път. В насипа на могилата са открити следи от жертвени ями и огнища, където са били извършвани сложни погребални обреди.

Тракийската гробница не е самостоятелен архитектурен обект. На територията на резервата има още 26 запазени могили. Освен забележителната гробница са разкрити още част от крепостни стени, различни религиозни съоръжения и множество артефакти. Макар да нямат категорични доказателства, учените предполагат, че там се е намирал  тракийският град Хелис, изграден през IV век преди новата ера, столица на цар Дромихет. Площта на града се е простирала на над 100 декара земя и била защитена от крепостни стени. Вероятно там са били разположени резиденциите на тракийската аристорикрация. Проучванията все още продължават, защото е изследвана само една малка част от историко - археологически резерват ,,Сборяново".

Заради своята уникална архитектура и украса още три години след откриването си - (1985 година) свещарската гробница е включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Ненапразно тя е толкова високо оценена -майсторството и изяществото на този забележителен паметник на тракийското изкуство могат да оставят всеки посетител без дъх.

https://bulgarianhistory.org/grobnitsa-selo-sveshtari-2

Hatshepsut

Гробницата в Свещари - открития, но и догадки


Необичайната архитектура на Свещарската гробница я прави световноизвестна веднага след откриването ѝ от археолози през 1982 г. Оттогава е обект на проучвания и множество догадки.

Гробницата се намира близо до село Свещари, на пътя между Разград и Силистра в Североизточна България. Експертите смятат, че е построена през III век пр.Хр., за да съхранява останките на Дромихет, могъщ тракийски владетел, който побеждава в битка наследника на Александър Велики Лизимах и в крайна сметка се жени за дъщеря му. Недовършените декорации в гробницата сочат, че нейният обитател вероятно е починал внезапно.

Траките, обитавали Балканския полуостров в древността, не са оставили никакви писмени документи, така че всичко, което знаем за техния живот и обичаи, идва от разкопките на светилищата им и от това, което техните съвременници са писали за тях. Тракийските племена често воювали с македонските си и гръцки съседи. И все пак между тях е имало и културен обмен. За това, че племето на Дромихет - гетите, е имало досег с културата на Древна Гърция, свидетелстват десетте женски статуи, украсяващи погребалната камера на Свещарската гробница; кариатидите са характерни за елинската архитектура. Интересно е, че красивите женски фигури, както и изящните декорации в свода на гробницата са единствените по рода си, открити в тракийски некропол.


По-типично тракийските елементи на гробницата са, че е построена в могила и че нейният обитател е погребан със съпругата и конете си.

Експертите смятат също, че Хелис, изгубената столица на гетите, се е намирала в района, тъй като в близост до Свещари са открити голям брой тракийски светилища и останките на укрепен град. Поради необичайната си украса и тъй като предоставя богата информация за културата на гетите, през 1985 г. Свещарската гробница в включена в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Тя е втората тракийска гробница в България в списъка на ЮНЕСКО, след Казанлъшката.


По-типично тракийските елементи на гробницата са, че е построена в могила
и че нейният обитател е погребан със съпругата и конете си

България е известна с тракийските могилни некрополи, като се смята, че в страната има до 60 000 тракийски могили, повечето от които тепърва ще бъдат проучвани. И все пак много от тях не са обществено достъпни, а някои, като Казанлъшката и Александровската, са копия. (Дубликатите са построени за тяхна защита, тъй като гробниците са ограбвани от иманяри и много артефакти в тях са повредени.)

Свещарската гробница е оригинал. Тъй като никога не е била разграбена и е открита сравнително наскоро, тя е прекрасно запазена, като по лицата, косите и одеждите на кариатидите дори личи, че някога са били оцветени. Досега в гробницата е извършвана само козметична консервация.

Архитектура, датираща отпреди две хилядолетия и половина, изисква реставрация и подобрения, за да бъде опазена и посещавана дългосрочно. Затова през октомври 2018 г. посланикът на САЩ в България Ерик Рубин обяви, че Посланическият фонд на САЩ за опазване на културното наследство ще дари 184 000 долара за консервацията на гробницата, както и за изложбени и инфраструктурни подобрения на обекта. Проектът за реставрация ще се ръководи от фондация "Кредо Бонум".

Инвестицията на американското посолство в българското културно наследство надхвърля един милион щатски долара и е помогнала за запазването на важни исторически сгради, като църквата "Св. Йоан Алитургетос" в Несебър; две християнски гробници от 4-ти век в София; тракийската могила на Крън II край Казанлък; Куршум джамия в Силистра; мозайки от 3-ти век в Пловдив; библиотеката и джамията на Осман Пазвантоглу във Видин.

Докато сте в района на Свещари...

Свещарската гробница е част от историко-археологическия резерват "Сборяново", включващ над 140 археологически обекта от различни епохи. Не забравяйте да посетите тракийското светилище в Камен рид, датиращо от 1-ви век пр.Хр., както и останките на укрепен тракийски град - вероятно Хелис, столицата на гетите.


Посетителите могат да разгледат и Демир баба теке. Смята се, че тук почива ислямският мистик и лечител Демир Баба, живял през XVI век. Култовият комплекс (теке) на Демир Баба е построен върху хилядолетно тракийско светилище (от което е оцелял каменният олтар в двора на текето), а за водата от извора се говори, че е лечебна.

Насочете се на югозапад и посетете Археологически резерват "Абритус" в Разград, в който ще видите руини от древния римски град Абритус. Край Абритус през 251 г. се води решаваща битка между римляните и нахлуващите готи (същите, които почти напълно разрушават Филипопол, днешен Пловдив, предишната година). В битката загива римският император Деций Траян, първият римски император, убит от варвари.

https://www.dnevnik.bg/na_put/2019/08/16/3951525_grobnicata_v_sveshtari_-_otkritiia_no_i_dogadki/

Hatshepsut

Нови находки са открити при тазгодишните проучвания в Абритус


Тъкачна работилница и склад за вино, зехтин и зърно са открити при тазгодишните археологически проучвания в Абритус. Това съобщи Галена Радославова, научен ръководител на екипа, който работи на обекта.

Тя обясни, че е проучена сграда с помещение, намираща се до южната крепостна стена, западно от входа към кула 17. Сградата била с едно помещение с размери 9,80 метра на 5,70 метра и с вход откъм север. Зидовете са били изградени от грубо обработени камъни на калова спойка. Над тях стените са били направени от кирпичени тухли, които вероятно са били измазани, но археолозите са ги открили в силно фрагментирано състояние и горели.

Покривът е бил с дървена конструкция, върху която са били наредени тегули (керемиди) и имбрицес (капаци), от които са намерени много фрагменти. По думите на Радославова подът най-вероятно е бил застлан с рогозки, тъй като е открит тънък горял пласт върху цялата подова повърхност. До северната стена на помещението е открито и огнище. В помещението са намерени множество фрагменти от трапезна керамика (гърнета, купи, вани), амфори, керамични лампи, меден съд, прешлени за вретено, тежести за тъкачен стан, варовиков съд (мортарий), бронзови монети и други дребни находки.

От намерените археологически находки може да се направи заключение, че помещението е имало стопански характер - най-вероятно тъкачна работилница и складово помещение за съхраняване на вино, зехтин и зърно, каза ръководителят на проучванията Галена Радославова. Тя посочи, че северно от помещението са открити множество фрагменти от битова керамика, обработени еленови рога, столчета на стъклени чаши и напълно запазен долиум.

Откритите находки датират помещението в рамките на периода: края на IV-края на V век. Наблюденията ни по терена дават основание да предположим, че в дълбочина могат да се открият и по-ранни археологически структури, каза археологът. Тя добави, че върху северозападния ъгъл на късноантичната сграда частично е проучено и ранносредновековно полувкопано жилище. Откритията, изясняващи още от картината на градоустройството на късноантичната крепост Абритус, налагат продължаване на археологическите проучвания, допълни Радославова.

https://dariknews.bg/regioni/razgrad/novi-nahodki-sa-otkriti-pri-tazgodishnite-prouchvaniia-v-abritus-2182406