• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 September 2019, 08:48:37

Login with username, password and session length

Theme Selector





Recent

Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10065
  • Total Topics: 1152
  • Online Today: 37
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 26
Total: 27

Цивилизацията на Древен Египет

Started by Hatshepsut, 24 July 2018, 14:59:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

27 July 2018, 06:45:39 #75 Last Edit: 19 November 2018, 14:30:11 by Hatshepsut
Александра Делова: ДРЕВНОЕГИПЕТСКА ЛИРИКА



https://alexandradelova.blogspot.com/2015/04/blog-post_19.html

Hatshepsut

Египетската следа в западната култура


Публикувано в Съвременник, 2010, 2, с. 351-382

Автор: Сергей Герджиков

Източник: https://www.gherdjikov.com/egipetskata-sleda-v-zapadnata-kultura/

Египет, оригинално Кемет (eг. Kmt) е придобил смисъла на енигма за нас. За разлика от Китай, също толкова древен, Египет е мъртва цивилизация, а в същото време следите й са внушителни. Пирамидите, колосалните колонади и статуи, Книгата на мъртвите, огромно количество изображения и текстове. А от езика на Египет, отдавна забравен,  са останали йероглифите - (гр. ,,свещени знаци") - едно странно и респектиращо писмо, което за античните елини е било асоциирано с тайно знание и магическа сила.

Но най-удивително е присъствието на тази цивилизация тук и сега. Следите към древен Египет са пред очите ни, но ние не ги разпознаваме.  За нашата цивилизация Египет е не огледалното друго, каквото е Китай, а праформа, недостатъчно осъзната. Ореолът на загадка ни пречи да видим поразителните сходства на тази могъща цивилизация с нашата собствена във всички сфери, започвайки от храната, облеклото и бита и завършвайки с представите ни за Духа, Твореца и Спасението.

Античната гръцка култура, която приемаме за безспорния извор на собствената ни цивилизация, е не толкова първоизвор, а по-скоро трансмитер на формите на живот на египтяните, кристализирали още преди пет хилядолетия и развили се в продължение на 3 000 години.

Още в Додинастическата епоха и в Старото царство от около 3400 г. пр. Хр. за няколко столетия са били развити основните форми на цивилизацията на Нил: езика, писмеността, календара, скулптурата, монументалната архитектура и държавното устройство. Занаятите и изкуствата ,,достигат изключителна висота, която никога по-късно не е надмината", пише класикът на египтологията Джеймз Берстед. Той разпознава и годината 4241 пр. Хр., когато е въведен първия в света годишен календар от 365 дни (Берстед, Дж. История на Древен Египет. I. София, М. А., 2008, 45-46). Тези хора наричали себе си Ремту Кеми - ,,хора от черната земя". Съседните семитски народи нарекли страната Миср, а евреите - Мисраим. Името Египет произлиза от гръцки (Аίγυπτος), вероятно от вавилонското Хикуптах, транскрипция на египетското Хеткаптах - ,,дворецът на ка на Птах" - автентичното име на Мемфис.

,,Античното гръцко начало", ,,началото на историята", ,,люлката на Западната цивилизация", ,,родината на науките и изкуствата" са станали пароли на нашата собствена идентичност. Класическата образованост ни говори от две хиляди години, че всичко това, което сме ние, е сътворено от гениалния народ на античните елини. Особено усърдни в това отношение са немските философи: Кант и Хегел, Шопенхауер и Ницше, Хусерл и Хайдегер.

Срещата с Египет, ако сме трезви и балансираме между удивлението и безпристрастното опознаване, разрушава два мита. Нито Египет е енигматичен и далечен, нито Елада е изключителният източник на нашата култура. Истината е къде по-вълнуваща и всъщност поразяваща историческото ни самосъзнание. Древните египтяни са положили основите и са създали много от формите, в които се разгръщат юдейската, античната гръцка, християнската и ислямската култури. Джеймз Брестед пише: ,,Цивилизацията на Древен Египет оказва огромно влияние през цялото ранно развитие на човека в Южна Европа дълго след като Архаичната ера е заменена с по-напредналите в културно отношение общества. За нас, които според принадлежността си към дадена цивилизация, сме деца на ранната европейска култура, е от жизнено важно значение да повдигнем завесата и да се взрем в онези далечни времена, които са дали толкова ценно наследство на нашите предци" (Берстед, 23).

Гърците са асимилирали, но с това и засенчили египетската традиция и са усвоили нейните достижения, разтваряйки ги в своите собствени. Египет е несъмнено много по-чужд за нас от Гърция, защото мисловните му пластове са засипани от пясъка на времето, а видимото на пръв поглед е непонятно в своята колосалност.

Шумер, Вавилон и Египет са най-старите цивилизации между Изтока и Запада - в техните земи най-лесно се е оказало оцеляването на големи общности с уседнал начин на живот. ,,Съвременната цивилизация дължи своето развитие на древните народи, които преди повече от шест хиляди години заемат ключово положение в басейна на Източното Средиземноморие и териториите, разположени на изток от него" (Берстед, 32).

Езикът - ,,словото на Бога"

Жан-Франсоа Шамполион, разкрил кода на ,,йероглифите" (гр. ,,свещени знаци"), е представян като романтичен търсач с неутолим дух. В края на краищата дава живота си заради египетските си изследвания. От негово време (двайсетте години на XIX в.) европейците преоткриват Египет като ново откровение за смайващи стари постижения. ,,Тайното знание", ,,забранената eгиптология", ,,звездният контакт" звучат като пароли на нещо загадъчно и свръхчовешко, скрито в йероглифи и пирамиди и обещаващо мистична сила, с която да пробием човешките си и културни хоризонти и да властваме над смъртта.

Многобройни рисунки и надписи, изписвани в течение на около три хиляди години показват най-детайлно формите на живот в египетската цивилизация. По силата на споделената ни човешка форма ние разбираме египтяните, с изключение на високите нива от менталната сфера: нагласи, мислене, вярвания: ,,процесът, при който древните египтяни са обяснявали в рамките на своята култура собственото си познание за света, така и не ни е известен" (Леков, Т. Скритото знание. Свещените книги на древен Египет. София: ,,Изток-Запад", 2004, 10). Разчитането на писмената система, което самò по себе си е голямо постижение, още не дава ключа към разбирането на ума на египтянина. Ние се опитваме да го възсъздаваме по аналогия с нашите начини на мислене и вярване, но изследването им изисква вникване във вътрешните им връзки, които преводите заличават.

Отчитайки културната отнесеност на човешките създания и мисли към собствения жизнен процес, който ги е създал, трябва да държим сметка  и за споделената човешка форма и човешки свят, от който те са част. За да се види ясно генетичната линия на културните форми от Египет, можем да съпоставяме полярната за нас далекоизточна култура, създадена в Китай, и проблематичната за нас египетска култура.

 
,,В началото бе Словото; и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог" (Йоан, 1:1), може да се приеме за първо положение в християнския светоглед на Запада. Но египтяните още в зората си нарекли своя език ,,слово на бога",  (ег. ,,меду-нечер"). Бог Птах сътворява света със слово, давайки имена на нещата.

Така може да се пре-открият много следи и цели серии паралелни културни форми, дошли до нас от античните гърци, оригиналите на които обаче намираме в древен Египет. Възниква естественият въпрос: защо смятаме копията за оригинали, взетото за създадено, взелият за създател?

Египетската реч е безвъзвратно забравена, останала е една модификация, коптската реч, на която се изнася богослужението в коптската християнска църква в Египет. Тя именно е послужила на Шамполион като един от ключовете за разчитане на египетското писмо. В това писмо, смес между образи и фонетични знаци, липсват гласните звуци.

Най-старите текстове на египетски са от около 3200 г. пр. Хр. - един от най-старите езици в света. Езикът се е развил от архаичен през староегипетски, средноегипетски и късен египетски, приспособил се е към гръцката писменост като ,,демотически". В основата му са няколко съгласни. ,,Р╛" - слънце, е подобно на нашето р, но като звучна гърлена фриктивна съгласна, ,,нфр" - красиво, ,,нчр" - бог. Днес между тези звуци се поставя по едно е, за да се произнесат думите: ,,нефер", ,,нечер". Но истинските гласни не са известни. Египтолозите транскрибират тази писменост с латински букви, диекретични знаци и апострофи. Например името на Тутанкхамен се изписва ,,twt'nkhymn". Оригинално това са редове от пиктограми - птици, бозайници, растения, предмети, хора. Всички тези форми са реални живи и неживи форми в ,,черната земя" около Нил.

Първата писменост са тези пиктограми. Тя се използва в свещени текстове в пирамиди и на саркофази. Друга система, опростено курсивно йероглифно писмо, йератика, се е използвала за обикновени административни нужди и за религиозни текстове на папируси от най-старо време. ,,Системата на писмеността включва в себе си не само знаци, означаващи сричка или група съгласни, но и азбучни знаци, всеки от които означава отделна съгласна. Следователно сегашните букви от азбуката са измислени в Египет цели две хиляди и петстотин години преди да станат известни и на други народи" (Берстед, т. I, 89). По време на елинизацията (III-I в. пр. Хр.) за предаване на египетски текстове се е използвала гръцката азбука - демотика.

Част от йероглифите са представлявали предметите, които означават, но най-често са предавали звуците или ,,детерминативите", които уточнявали значението. Йероглифите се изписват отляво надясно, отдясно наляво и отгоре надолу. Посоката се разпознава по лицата на хората и животните, използвани като йероглифи. Те гледат към началото на фразата. Това писмо е нямало стандартна пунктуация - точки, запетаи и подобни.

По подобен начин древнокитайският е нямал пунктуация. За него също се казва, че е ,,йероглифно писмо". Китайските знаци силно се различават от египетските, но също представят обекти и срички. Аналогично е положението с писмеността на маите. Това показва известна формално-функционална еднаквост в независими писмени езици. Без съмнение хората създават сходни знакови системи: образни и фонетични в различни форми и съотношения.

Езикът, писмеността и знанието вървят заедно в представата на народа на Нил. Те са дар от бог Тот, изобразяван с глава на ибис. Боговете с животински глави са част от нашата перцепция на енигмата Египет, но животните не са били това, което са за нас. Само специално обучени в жреческите училища (,,домове на живота") са владеели писането. Броят на знаците е внушителен - повече от 5 000. Разшифровката им е резултат на гениална интуиция, гигантски сравнителни усилия и златен шанс: Розетския камък. През 1798 г. Наполеон създал група изследователи и художници към армията, влязла в Египет. След година те се натъкнали на каменна плоча, открита близо до форта Жулиен в градчето Розета в делтата на Нил. Един и същ текст е бил написан на камъка три пъти: на гръцки, на демотика и с йероглифи. Камъкът бил предаден на англичаните съгласно договора за капитулация. Плочата отива в Британския музей. Гръцкият текст показвал, че това е декрет на съвета на върховните жреци на Египет, издаден през 196 г. пр. Хр. Но пряк паралел между отделни ,,думи" не е бил видим. Никой не бил говорил египетски от повече от хиляда години. Как са звучали тези ,,думи" никой не е могъл да знае. Британският изследовател Томас Юнг се фокусирал върху знаците, окръжени от овал (фр. ,,картуш") и осъзнал, че те са особено важни и най-вероятно са име на фараона (Птолемей). Така се стигнало до първите фонетични значения, влизащи в противоречие с представата за чисто образния характер на писмото. Но Юнг е споделял парадигмата за образите и изоставил работата.

От тук нататък Шамполион се заел с разшифровката и чрез комбинация от техники и огромни лингвистични знания навлязъл в тази писменост. Ключово е било името в картуш на фараон, чието разчитане дало първите значения: ,,ра", коптската дума за слънчев диск, ,,сс" за знаците в края. Догадката била ,,Ra-me-ses" и така било разпознато и ,,ме". Франсоа се втурнал при брат си и извикал: ,,Je tiens l'affaire!" (,,Разгадах ги!") и паднал в несвяст, за да стане от леглото след пет дни. Колко усилия обаче предстоели, за да се разгадаят хилядите знаци!

Започва и набира скорост разчитането на многобройните писмени паметници на Египет. Поставено е началото на науката египтология. Става все по-ясно как са живели хората от страната Кемет (черната земя), какво са извършили фараоните и какво са казвали жреците за призоваване на боговете, за умилостивяването им и за осигуряване на безсмъртие. Но никога не станало ясно как са мислели египтяните и какво са влагали в основни свои ,,понятия" като ,,хека", превеждано приблизително като ,,магия". ,,Силата, която преминава през световете и ги превръща в ЕДНО, египтяните наричали ,,хека". Тя може да бъде овладяна", пише Сергей Игнатов (Египет на фараоните. София, ,,Изток - запад", 2004, 10).

Кой може да си помисли, че съвременните букви имат нещо общо с египетските йероглифи? Тази следа е невидима преди цяла серия от съпоставки. Видима е обаче линията на трансформациите, свързващи египетската писменост и нашите собствени азбуки. Оказва се, че египетската писменост е прототип на други близкоизточни писмености, а гръцката азбука е произлязла от тях, непосредствено наследявайки финикийската.


Всекидневие, дом и празници

Загадъчното бие на очи и засенчва обикновеното. За народа на Египет обаче мистичното измерение не е обезценявало земния живот, а тъкмо напротив. ,,Египтяните били безкрайно благодарни на боговете именно за това, че животът на бреговете на Нил действително е бил прекрасен, и затова те са се стремили с всякакви средства да обезпечат за себе си благата на този живот в задгробния свят", пише Пиер Монте (Египет Рамсесов, увод).

Храната, облеклото, домът и всекидневието са опорната система на един общностен начин на живот. Ние на Запад се храним с продукти на житните култури, а в далечния Изток тази роля играе оризът. Ядем с лъжици и вилици, а китайците ядат с пръчици. Пием бира от ечемик и вино от грозде. В многобройните рисунки и текстове виждаме и четем как са се изхранвали, обличали, почивали и работели египтяните. А те са се изхранвали почти като нас предимно с хлебни изделия от пшеница и ечемик, меса от птици, овни и биволи, риба в изобилие, много плодове и зеленчуци. Египтяните използвали лъжици от слонова кост още от най-древни времена.

Правели са бира от ечемик и вино от грозде. Това далеч не е присъщо на всички цивилизации. За сравнение: специфична за китайците била и е напитката от ферментирал ориз (по-късно в Япония саке). Египтяните не използвали свинско месо поради ,,нечистотата" на тези животни. Боб те не сеели и не ядяли по подобна причина. Това изглежда разбираемо.

Ние седим на столове, китайците седят на пода, постлан с рогозки. Египтяните са  седели на табуретки и на столове около маси. Китайците са седели на рогозки на пода и са поставяли храната и напитките си пред себе си. Ниските продълговати масички те използвали за писане.

Ние лежим на легла, китайците лежат на рогозки и постелки на пода.

Египтяните изработвали табуретки, столове, маси, шкафове и легла досущ като нашите, т. е.  измислили са тези мебели, които ползваме и до днес и те се налагат и в останалия свят. В Египетския музей в Кайро могат да се видят изящните и още здрави мебели на Тутанкхамен.

Нашите домове са направени предимно от камък и тухли, а далекоизточните - традиционно от дърво. Къщите на египтяните са били също от тухли, а храмовете - от камък. Къщите, храмовете и дворците на китайците традиционно са едноетажни, а нашите са дву- и три-етажни. Едно-, дву- и триетажни в зависимост от благосъстоянието на собствениците са били и домовете на древните египтяни. Формата им била кубична, с врати и прозорци, а плоските покриви били подходящи за седене и спане в топлите нощи. И до днес в Египет къщите са такива, а в останалите сухи райони на Близкия изток са подобни. От друга страна, къщите на китайците имат островърхи стръмни покриви - Китай е дъждовна страна, а Египет - суха.

По-заможните западняци се разхождат в собствени паркове и градини и се разхлаждат в басейни. По-заможните египтяни също са се разхождали в градини в дворовете и са се разхлаждали в басейни.

Ние празнуваме и шестваме на определени дати. На определени египтяните дати са празнували и шествали из градовете и веселието им е текло със съзнанието за неизвестност на смъртта и жаждата да се живее тук и сега, докато още не сме превърнати в мумии. Живо и подробно за тази страна на египетския живот пишат класикът на египтологията Гастон Масперо, а после Пиер Монте.

Пиенето на алкохол е било нещо нормално, особено на празници: ,,Пий докато се напиеш във веселието на празника", четем на каменна плоча. ,,Дай ми осемнайсет бокала вино - искам да се напия, сух съм като слама". Нормално е било и осъждането на пиянството. Много са следите от празничните и всекидневните прояви на земни страсти, макар че на нас впечатление ни правят само отвъдните намерения и надежди, с които са свързани изумителните паметници и текстове. Отдаването на земните наслади след изнурителния труд е било естествено за древните египтяни.

Египтяните устройвали шествия за боговете си (фестивала Опет) и празнували годишнините от царуването на фараоните (фестивала Сед), а последните пет дни на всяка календарна година били празнични. На своите ,,пирове" те разнасяли макет на мумия, напомняйки си: ,,Животът е кратък, бъди щастлив сега, преди да те превърнат в мумия".

Египтяните развили невероятна козметика и за бедни и за богати. Бял тен за лицето, черни очертания на веждите и около очите, червило на устните, много парфюми, прочути по съседните страни, плитки, черни прави перуки. За по-състоятелните се грижели специалисти-козметици. Къпането било редовно.

Облеклото е било много леко в топлия климат, предимно от лен (като гръцкото по-късно), винаги изпрано. Мъжете носели препаски, жените - ефирни поли и рокли, често голи до кръста. Царици и принцеси имали специални отношения с боговете. За царица Ахмос, съпруга на Тутмос I, е записано: ,,Той (Амен-Ре) я намери спяща в красотата на палата. Тя се събуди в благоуханието на бога, което усети в присъствието на неговото величие. Той отиде при нея и coivit cum ea (люби се с нея)..., любовта му премина през нейното тяло" (По Берстед).

Още от около 3800 г. пр. Хр. са строени правоъгълни къщи от 100 до 125 кв.м. Материалът е бил тухли от нилска кал, смесена със слама, какъвто е и днес за много египтяни. Използвани са дървени форми за скеле. Къщите на богаташите били разкошни. Метжен, висш служител от Третата династия (ок. 2650 г. пр. Хр.), получил от фараона ,,къща 200 кубита (ок. 100 м) широка и 200 кубита дълга; с много широк басейн, с лоза и смокини" (по Берстед). Разкошът на вещите на Тутанкхамен, незначителен владетел, е зашеметяващ. А какво да мислим за бита на могъщите фараони? Дърводелците превръщали мебелите им, както ювелирите - украшенията, в произведения на изкуството.

Те са се забавлявали с игра, подобна на шаха и са се смеели на почти същите ситуации като нас. На една рисунка лъв играе с антилопа игра, напомняща шахмат. Невинният и зъл присмех, пародията и парадоксът, са били широко използвани. Изглежда очевидно, но никак не е. Става въпрос за времена от преди три до пет хилядолетия, когато в Европа хората са обитавали пещери и колиби, не е ставало и дума за хигиена и лукс, а оцеляването е било въпрос на сурова борба.

Всекидневните форми са пронизали нашия живот дотолкова, че ги приемаме за даденост.  Но те не са нито вродени в човешката природа, нито общочовешки. Те са различни за различни цивилизации. Следата на нашите форми води към Египет през народи от Средиземноморието и Близкия изток. Усвоени са от Гърция, Рим и Европа.

Занаяти и изкуства

Майсторство и изкуство са разделени понятия само за нас. Творецът е дарен с респект и слава, за разлика от занаятчията. Но в Египет, както и в Китай, създаването е и рутина и вдъхновение в едно безименно дело. На пръсти се броят известните имена на велики архитекти и не са известни скулпторите, създали съвършени бюстове още в Старото царство. Египтяните не са оставили дори записи за най-великите си достижения. Никъде не е открит и един текст за начина на строителство на Пирамидите. Няма данни за това как са били пренасяни и изправяни тристатонни обелиски, колони и тавани от огромни мраморни блокове. Освен организиран и усилен труд на много хора, тук са използвани и неизвестни за нас, макар и не фантастични технологии.

Но затова пък много са детайлите от начина на живот, описанията на делата на фараоните, особено от Новото царство, медицинските постижения, и разбира се разказите и заклинанията в гробници и саркофази.

В една и съща каменна епоха и в Европа, и в Египет са се правели кремъчни ножове, но едни спрямо други те се различават коренно. Късовете заострен кремък, понякога привързвани за дървени дръжки, характерни за нашите предци, ние наричаме ,,първобитни", а ножовете край Нил от около 3250 г. пр. Хр. са оформени като съвременните, с дълги остриета и дръжки от кост, с втъкнат в дръжката край на острието. Самата дръжка е богато украсена с фини рисунки на животни и хора.

Още преди да открият грънчарското колело, майсторите от долината на Нил са изработвали прекрасни глинени съдове - черни или червени, покрити с глеч. По тях са изобразявани хора и животни, птици, риби и дървета. Тези форми са широко прилагани в цялата история на Египет и на други съседни народи. Влиянието на тези древни майстори се вижда ясно и на амфорите на елините.

Пластичното изкуство е достигнало триумф по време на първите три династии (до 2900 г. пр. Хр.). Към края на Додинастичната епоха ,,изкуството на грънчарите отстъпва място на майсторите в обработката на камъка, които започват да произвеждат прекрасни съдове - кани и чаши, изработени от изключително твърди скални породи като диорит и мрамор, свидетелстващи за поразителните умения на древните майстори" (Берстед, т. I, 66).

Аз не мога да си представя как се правят тези неща с каменни инструменти и това удивление обяснява ,,алтернативната египтология", която приписва подобни форми, някои храмове и Сфинкса на изчезнала велика цивилизация преди Египет.

В страната Кемет се е рисувало много и най-вече в гробниците. Това е така, защото образът е имал особен статус - изображенията ,,са били оживявани" от двойниците след смъртта. Изобразените щастливи събития и обичайни дейности по стените на гробниците не са ,,в памет на", а ,,в служба на" оттеглилия се в отвъдното благородник. Рисувало се е без перспектива, със строги канони, размерите отговаряли на статуса, но бюстовете на фараоните още от Старото царство са индивидуализирани и високо реалистични.

Жените са тъкали ленени платове на прости механични станове. Изработвани били тънки туники за жените и препаски за мъжете; триъгълно бельо, ризи, фусти, чорапи, кърпи за глава и шапки, ръкавици. Шевовете са били съвсем пестеливи. За краката типични били сандали с и без отделен палец.

Египтяните изработвали изумителни украшения. Красотата е била отъждествявана с добро. Нефер (транслитерация: nfr) е означавало и ,,добро", и ,,красиво". Не може да не си спомним тук гръцкото ,,калокагатия" - сливането на двете качества. Носенето на украшения е било начин да се усили привлекателността в очите на хора и богове. ,,Кажи дали съм скрил от Негово Величество каквото и да било от дома на моя баща: златните облицовки, скъпоценните камъни, съдовете от всички видове, лентите за ръкав, златните гривни, гердани, украсени със скъпоценни камъни, талисманите за ръце и крака, лентите за глава, обиците, всички кралски украшения, съдовете за баня от злато и скъпоценни камъни", гласи текст от стелата на Пианкхи (1074-1070 пр. Хр.). Те са били средства за впечатляване от статус, власт, разкош, дарявани ги щедро на други благородници или на храмовете.

Материалите, използвани за производство на  орнаменти, са били в началото черупки, камъни, глина, парчета кост, дърво, смола, и слонова кост. По-късно се добавят мед, бронз, злато, сребро и по-рядко олово и желязо, фаянс и стъкло в много цветове. Някои от материалите са били вносни, други добити в местни мини и изработени с вещина.

Халки, пръстени, гривни за ръце и крака, копчета, обици, медальони, огърлици -  всички тези форми са правени в Египет. Разкошни са обиците и особено позлатените и украсени със скъпоценни камъни широки яки във формата на птици.

Огърлиците с форма на сокол с разтворени криле са носени като защитни талисмани. Те са често украсявани с религиозни сцени както например: Нефер-Хор обожава Изида, Анубис е с бухалка зад неговия гръб: смъртна присъда. А надписът е за притежателя: ,,Думите, казани от Тот, господар на Хермаполис, бог, владетел на рая са: живот, богатство и здраве на главния жрец на Амен, Уакуса, доказан син на върховния жрец".

Медальоните били често и амулети. Те били окачвани на вратовете на бебета и деца, които се учат да ходят.

Предисторически статуетки от слонова кост и глина имат маркировки, които показват рисунки върху тяло или татуировки. В по-късни времена намаляват рисунките по тялото, но изкуството на лицевата козметика процъфтява. Лицата на богати и бедни, жени и мъже, са изрисувани: черна ивица около очите, охра с четчица на бузите, червило на устните.

Египтяните и египтянките са се татуирали. Не всички татуировки са служели за украшения. Пленници от войните понякога са били белязани като роби с името на  техния собственик на ръката. Свободните пък са използвали подобни знаци за защита.

Те обрязвали краекожието на малките момчета заради чистотата. Наред с обичая да отхвърлят свинете и тяхното месо като нечисти, това са елементи, наследени от семитските култури и исляма.

Ювелирните изделия са изисквали тънко умение и понякога висше майсторство, днес приемано за изкуство. Стотици малки златни плочки, стотици малки дупчици за нанизване, десетки обработвани скъпоценни камъни са съставлявали един нагръдник. Майсторът е обработвал тези елементи с ясно съзнание за величието на онези, за които е предназначено. Същото се отнася и за безбройните скулптури на владетели и жреци в цял ръст и бюстове с размери от няколко сантиметра до колосални статуи с десетки метри височина. Само красавицата Нефертити е имала десетки бюстове, а един от тях е широко известен и на него ясно се вижда какво е представлявала египетската козметика и ювелирно изкуство.

Hatshepsut


Монументална архитектура и скулптура

Историята на Западната архитектура започва в Египет, а не в Гърция. Онова, което наричаме ,,монументална архитектура" - храмовете, гробниците и, разбира се, великите пирамиди от Старото царство, е постижение изключително на египтяните, а другите култури, преди всичко гърците, видимо са копирали от тях: огромни алеи с редове скулптури, колонади, храмове и гробници, колосални статуи на божества и владетели. Пространствените форми на опорите и залите се наследяват и до днес.

Пирамидата - достижение на египетския ум, е станала универсален символ и се среща в много култури. Като ,,домове на мъртвите" пирамидите увековечават живота и сочат небето, а специална шахта сочи към неподвижните звезди. Пирамидата е стълба към небето и стилизирана планина. Пирамидите на тримата фараони от IV династия Кхуфу, Кафре и Менкауре (2900-2700 г. пр. Хр) са връх в това отношение, за тях е писано и показвано много. Нека само напомним, че те са най-грандиозните архитектурни постижения изобщо и най-високи до построяването на Айфеловата кула. Жреците са запазили в тайна технологията им, както и много други египетски технологии. Още Херодот споделя представа за това. Една права рампа и една спираловидна рампа вероятно са се използвали, но и това не обяснява как са повдигани и поставяни каменни блокове от по петдесет тона на тази височина. Цифрата от 100 хиляди работника (роби) е опровергана - използвани са около 10 000 работника за 20-30 г. Икономическата мощ за такива инвестиции е огромна, а още по-удивително е мотивирането на толкова хора за такъв период от време. Това не е била принудата, нито личното решение, а едно единство на тялото на народа с божествения фараон.

Цели хилядолетия инструментите се свеждали до твърди каменни чукове и длета (каменна епоха), дървени линии и триъгълници. Гранитът се е обработвал с долерит. Основно се е използвал варовик (мрамор), а в Горен Египет - пясъчник. Около Асуан са се добивали огромни блокове червен гранит. По-късно (през Средното и Новото царство) са се използвали медни инструменти. Обработката на камъка била перфектна: гладки страни, прави ъгли, овални форми. Между блоковете не може да се пъхне и нож. Невероятни са били усилията за отсичане на цели стотонни до четиристотин тонни обелиски от монолитен гранит.

Размерите и стотиците тонове гранит са останали непостижими за наследниците. Но формите са били успешно усвоени и донякъде развити (дорийски и йонийски стил). Съвременни столици имат монументалния си облик чрез формите, създадени в Египет: пространни алеи със сфинксове, колони и колонни зали (навсякъде, като се почне от гръцките храмове).

Колонните зали и входове са навсякъде в Европа. Впечатлява изяществото на Партенона в Атина. Тук следата отново води към Египет. Колонната зала в храма на Амен в Тива, резултат от хилядолетно развитие на много древна форма, е несъмнен и ненадминат оригинал за хилядите храмови зали на Античността, християнството и исляма. Две редици от колосални колони крепят покривна конструкция.

Входна алея със сфинксове, внушителни ,,пилони" на входа - наклонени навън дебели стени с прорязани вертикални ивици за пилони със знамена на върха и монументални статуи на фараони на входа. Две огромни седящи статуи, жестоко увредени, стоят насред равнината на юг от Града на мъртвите. Според гръцкия разказ ,,колоси на Мемнон, син на Аврора и Титонус и цар на Египет и Етиопия", в действителност това са статуи на Аменхотеп III и са украсявали входа на голям храм, напълно разрушен. В сърцето на храма - жертвен олтар и камера за съкровен контакт с Амен за жреците - по-късно ,,светая светих".

Дворците и храмовете са придобили форма и невиждана монументалност още в Старото царство. Всеки от дворците на фараона има специално име. Дворците имат разкошни паркове и градини. Обзавеждането им е разкошно и изящно още от древната епоха.

Обелискът е величествена форма и символ. Първо, той е част от пирамида - централната й ос, която сочи към небето и е увенчана с пирамидиона. Второ, този връх е позлатяван и отразява изгрева и залеза на Слънецто (бог Ре) в целия блясък. Обелиските с формата на заострена кула с квадратно сечение, известни от храмовете в Карнак и Луксор, изработени от монолитен гранит, са възпроизведени в скромни бетонни и каменни копия в чест на победители и освободители.

Обелискът е уникално постижение на древния свят. Първите обелиски са от Старото царство и стоят в центъра на храма на бога на слънцето Ре, а по-късно се помествали по двойки на входа на храма. Царица Хатшепсут издига два обелиска по 23 метра в чест на Амун (и един 33 метров, 250 тона), с облицовка на върха от златно-сребърна сплав, «за да осветяват Двете земи като слънце». Гранитните обелиски са издялвани в гранитната скала с помощта на чукове от долерит. От Римско време насам обелиските са ,,завличани" или копирани: Рим и Париж, Ню Йорк и Истамбул.

Американците са имали огромни проблеми, превозвайки «техния» обелиск към Ню-Йорк. В Египет те трябвало да отворят корпуса на стар пощенски параход, да плъзнат обелиска вътре и да отплават за Америка. През лятото на 1880 г. обелискът гордо достига Ню-Йоркското пристанище при Манхатън. После е преместен на баржа нагоре по Хъдсън. Там той е теглен по железен път и готов за мъчително пътуване до Централ Парк. Специален железен път е построен да превози обелиска, теглен със система от лебедки от парен двигател. Обелискът е влачен през улиците на Ню-Йорк със скорост трийсет метра на ден. Трабвали са цели дни, за да се премине някой ъгъл. С денонощна работа обелискът стига за един месец до Централ Парк. Докато стане готов за изправяне, идва зимата. Четири месеца са били нужни, за да се премести обелиска на по-малко от две мили.

При Хатшепсут, 3300 години преди това, за седем месеца са изрязани и надписани два огромни гранитни обелиска в южния край на Египет (дн. Асуан), прекарани с кораб на сто и петдесет мили и издигнати в храма на Амун в Карнак. Никакви парни машини и хидравлични крикове, само човешки и механични ресурси.

Царят на персийската провинция Кария от IV в. пр. Хр. Мавзол не се помни с нищо освен с гробницата си, построена по проект на сестра му-царица Артемизия. По силата на историческите куриози именно това име е дадено на монументалните гробници с египетски форми. Мавзолеите на вождовете на авторитарни и тоталитарни държави, включително на съборения в София, повтарят построения по много стари форми от преди 5000 години храм на Хатшепсут от великия майстор Сенмут.


Началото на науките - астрономия

За западните учени безспорна истина е, че науките и изкуствата са създадени от гениалния народ на гърците. Те носят гръцки имена и наставката ,,-логия", с корен в гръцкото logos. Повечето от самите понятия са гръцки в необозримите сфери на астрономия и физика, медицина и анатомия, математика и философия. Гърците наред с индийците изглежда въвели системите от понятия за описване на явленията - ,,теорията", гр. Qewrίa - наблюдение, обзор, гледане, изследване. Поначало в Египет знание не се отделя от практическо умение, знание как. Както и в Китай и за разлика от Индия и Гърция, тук липсва чисто абстрактната система от понятия. Знанията се създавали и пазели от жреците и се преподавали на избрани ученици в училища за обучаване и посвещаване. В тях е имало библиотеки с архивите на храма и текстове, преписвани от армия писатели, както и технически устройства. ,,Домовете на живота" били по-висши места, пазещи най-важните знания (Монтэ, П. Египет Рамсесов, гл. XI).

В земята на Нил много папируси съдържат математика, астрономия, медицина, свещено знание. Египтяните преди повече от шест хиляди години са измерили точната продължителност на годината: 365 дни и ¼. Това откритие се отнася от Берстед към точно определен момент: 4241 г. пр. Хр - очевидно уникално астрономическо събитие.  Това прави 6250 години преди настоящата 2009 г. ,,през 43 век пр. Хр. Жителите от Делтата стигат до идеята за година от 365 дни и въвеждат календарна година със същата продължителност, започваща в деня, когато изгревът на Сириус съвпада с изгрева на Слънцето на географската ширина в района на Южната делта, т.е. през 4241 г. пр. Хр... Неговите създатели са първите хора, които разбират, че календарът трябва да бъде условен и независим от природните явления с изключение на деня и годината. По тази причина те разделят годината на дванадесет месеца по тридесет дни във всеки от тях, а в края й прибавят свещен период от пет празнични дни. Началото на годината съвпада с деня, в който Сириус се появява за пръв път на източния хоризонт при изгрева на Слънцето, което отговаря на нашата дата 19 юли (по Юлианския календар). Тъй като в действителност календарната година е по-къса от слънчевата с четвърт денонощие, към нея всяка четвърта година се прибавя един допълнителен ден, което също не поправя напълно грешката.... Този забележителен календар, влязъл в употреба още през онази древна епоха, е същият, който Юлий Цезар въвежда по-късно в Рим като най-удобен от известните по онова време. Европейците го наследяват от римляните и едва през 1852 г. го заменят с Григорианския календар.... Ние го ползваме благодарение на обитателите на Делтата, живели през 43 в. пр. Хр., като същевременно трябва да отбележим, че те са му придали несравнимо по-удобна форма от римляните, които нанасят погрешни корекции" (Берстед, т. I, 72-73).

Други автори определят годината на въвеждането на този календар на 2776 пр. Хр. Годината се разделя от египтяните на 12 месеца по 30 дни, а остатъкът от 5 дни се оставя на края на годината като празнични дни преди Новата година. Всяка четвърта година е високосна - прибавя се един ден (366).

Математика

Египтяните въвели знаци за цифрите и числата в рамките на йероглифите и системата йератика. Аритметичните действия зависят силно от цифровата система. С римски числа например не могат да се правят деления и умножения. Същото се отнася в силна степен и за египетските числа.

Съвременният свят ползва десетична бройна система, но най-старата такава идва от Египет. Има отделни йероглифи за 1, 10, 100, 1000, 10000, 1000000. Числата не са абстрактни теоретични единици, а знаци за обекти.

Египтяните са практични в математическите положения. Те делели и умножавали, за да отчитат плащания, данъци и да търгуват. Затова създали сложни системи за умножаване и делене чрез прибавяне.

Малко са запазените математически текстове от древен Египет, но можем да си представим степента на тяхното присъствие в Александрийската библиетека, където са работели и гръцките учени. Единият известен математически паметник е папирусът на Ринд, а другият е известен като Московски папирус. Папирусът на Ринд, открит през 1858 г., представлява свитък с дължина 6 м и ширина 0,3 м. Написан е около 1650 г. пр. Хр. от писаря Ахмес, който преписал документ от преди 200 години (1850 г.). Съдържа 87 задачи. Московският папирус (на Голеничев) също е от това време. Написан е от неизвестен автор и съдържа 25 задачи.

Това са геометрически и изчислителни проблеми с практическо значение. Но някои задачи целят разясняване на системата на умножение. Умножаването е представено като серия удвоявания и добавяне на остатък. Методът се демонстрира, без да се доказва - не е сметнато за нужно. Делението е по-сложно и се състои от серия декомпозиции в таблици: 1/17: 1/12 + 1/51 + 1/68. Първите шест задачи от папируса на Ахмес питат как да разделим n хляба на 10 човека, където n = 1 в задача 1, n = 2 в задача 2, n = 6 в задача 3, n = 7 в задача 4, n = 8 в задача 5, n = 9 в задача 6. Тук са въведени дроби и фактически 81 от 87-те задачи оперират с дроби.

Някои задачи се отнасят до решаване на уравнения. Задача 26 гласи: Число, прибавено към четвърт от същото число, дава 15. Кое е числото? (х + х/4 = 15). Други задачи включват геометрични прогресии. Задача 64. Да се разделят 10 хеката ечемик на 10 човека така, че всеки да получи 1/8 хеката повече от предходния. Геометрическа е задача 50. Кръгла площ има диаметър 9 кхета. Колко голяма е площта? Московският папирус също съдържа геометрични задачи. Гръцките математици създават обаче абстрактни теории, а египетските проблеми са формулирани практически. Същото може да се каже и за китайските научни разсъждения.

В задача 14 от московския папирус се анализира пресечената пирамида. Обемът на пирамидата се изчислява по формула: V = h (a2 + ab + b2)/3, където а е страната на основата, b - горната страна, h - височината.


Строителството на пирамиди е гигантска технологична задача или по-точно мрежа от задачи. Тези перфектни геометрични форми съдържат според алтернативната египтология изумителни математически и астрономически зависимости. Но и реалистичната оценка е достатъчно удивляваща. Ъгълът между основата и страната на пирамидата е 51◦50╛35''. Секансът на този ъгъл е 1.61806, което е съвсем близо до златното сечение - 1.61834. Котангенсът на този ъгъл е много близък до π /4. Цяла мрежа от съвпадения е налице, но това по-скоро говори за различни от нашите математически отношения, вложени в пирамидите. Свързват се златното сечение и числото π. Според други изследователи отношението между височината на пирамидата към хоризонталната ширина е избрано да е 5 ½ към 7 и оттук 11/14 х 4 = 3.1428 числото π до втория десетичен знак. Числото π, дефинирано като отношението на диаметъра към окръжността, се смята за изчислено от Архемед. Числото е 22/7 според Архимед и 355/113 по оценка на древните китайски математици. Но тези стойности също са приблизителни, защото π е ирационално число и не може да се изрази като отношение между цели числа и с краен брой десетични знаци.

Талесовата теорема, Питагоровата теорема, изчисленията на повърхнини и обеми, както и числото p, са гръцки развития на египетски и вавилонски достижения. ,,Питагоровата теорема" е доказвана и в древен Китай. В плочи от Бритиш Мюзеум намираме, че вавилонците определено са знаели тази теорема в периода 20-18 в. пр. Хр. Окуражен от учителя си Талес, Питагор отишъл в Египет и се опитал да научи нещо от жреците в Мемфис и Диосполис. От строителните инженери на тогавашен Египет той научил секрет от Старото царство. Въже, оформено в кръг с 12 равномерно разредени възела може да се преобразува в триъгълник със страни  в отношение 3-4-5, при което се получава правоъгълен триъгълник. (Детайлно изследване на египетската математика е направено в труда на Ричард Гилингс (Gillings, R. Mathematics in the Time of Pharaons. Dover Publications, 1982).

Евклидовите Начала са формулирани в Александрийската библиотека, където било събрано египетското знание от хилядолетия. Същото важи и за трудовете на астронома Птолемей и за тези на великия Архимед.

Нито едно споменаване на египетска идея няма в трудовете на Талес, Питагор, Платон и Архимед.

Медицина и магия в едно

В Египет се обучава за три години Хипократ, ,,бащата на медицината", а Гален се учи в храма на Аменхотеп и признава приноса на египетската медицина към гръцката.

Легендарен е египтянинът Имхотеп, архитект на първата стъпаловидна пирамида на Джосер, лекар и жрец, почитан като бог и разпознат като бог на медицината от гърците (Асклепий). Многобройни са рецептите и веществата, използвани за лекарства: есенции от дървета и билки, животински екстракти от жила на скорпиони до змийска отрова. Болестите са едновременно акции на зли духове и органични увреди. Лечението е едновременно изгонване на духа и на болестотворния агент. Почистването на тялото е условие за предпазване. Помагат също амулетите. Правилното хранене е здраве: въглехидрати от зърнени храни, витамини от плодове и зеленчуци, протеини от риба и месо. Мляко и млечни продукти, семена и мазнини се ядат рядко.

Богиня на лечението е Секхмет, изобразявана с лъвска глава и слънчева сфера. Египетският жрец-лечител, кереб серкет, или уаб-секхмет, знае както заклинания, така и рецепти. ,,Покланям се пред твоето име Амен, бъди мой лечител, изгони болката от мен" (надпис на статуя от Средното царство). Най-важен момент е диагнозата, или умението да се разпознае болестотворния агент (обсебилата го сила). Първо се опитва с думи, които винаги са влияели психически на болния (заклинания). Ако това не дава ефект, се пристъпва към органично въздействие. Билките се използват най-често срещу болки. ,,Магията е ефективна заедно с медицина. Медицината е ефективна заедно с магията" (Папирус на Еберс).

Освен магии, папирусът на Едуин Смит съдържа описания, диагнози и прогнози на болести, следвани от предписания на ефективни лечения с билки, лекарства и операции под упойка. Ето какво гласи седмия от описаните 48 случая: "Ако преглеждате човек със зееща рана на главата, дълбока до костите или пробила шевовете на черепа, трябва да палпирате раната, въпреки неговите силни конвулсии. Трябва да му повдигнете лицето; ако е болезнено за него да си отвори устата, а сърцето му бие едва-едва; ако слуз виси от устните му и не пада; ако той кърви от ноздрите и от ушите; ако вратът му е неподвижен и не може да гледа настрани и надолу, трябва да заключите: ,,Случай, който не подлежи на лечение".

Ако установите, че долната челюст е сключена, трябва да му дадете нещо горещо, докато се почувства комфортно, така че устата му да се отвори. Трябва да го превържете, като поставите мас, мед и марля, уверявайки се, че е стабилизиран...

Ако плътта му е развила треска, хладна и влажна, жилите на врата му са напрегнати, лицето му е зачервено и миризмата на главата му напомня на овча урина, а устата е плътно затворена, това е ,,случай неподлежащ на лечение"...

Ако установите, че човекът е пребледнял и вече има признаци на изтощение... трябва да направите за него дървена скоба, увита с ленен плат и да я поставите в устата му. Трябва да му дадете извара от [плод или зърно]. Пациентът се поставя между две тухлени опори, докато се уверите, че е достигнал стабилно състояние..." (Smith Papirus).

Този древен лекар очевидно знае, че ако раната е заразена от тетанус, не може да я излекува, но докато установи положението, той се опитва да подобри състоянието на  пациента.


Литература

За нас и специално за науката египтология най-важна и интересна е ,,религиозната" литература на Египет: текстовете от пирамидите, текстовете от саркофазите и Книгата на мъртвите. Пространно изследване върху тази литература е направено в нашата египтология (Леков, Т. Скритото знание. Свещените книги на Древен Египет. София: Изток - Запад, 2004).

Много истории са разказвани в Египет и някои от тях стават трайни мотиви и за арабската литература. Историята на Синух е най-често тълкуваната, известни са историите от папируса на Уесткар и папируса на Еберс. Литературата на Египет е и развлечение, но преди всичко поука и мъдрост. Много са автобиографиите на благородници и разказите на фараони за бойни и строителни подвизи. Античните писатели Калимах от Либия и Теокрит от Сиракуза са ползвали богатата на папируси Александрийска библиотека. Аполоний от Родос е голям египетски поет. Коптските книги са били важен принос към християнската литература.

Хораполон Нилски е известен с произведението си за йероглифите.

В папируса на Уесткар историите са записани по време на хиксосите, но се отнасят за Старото царство. Това са приказки на синовете на Кхуфу. Първата, незапазена част от папипуса, най-вероятно съдържа история на най-големия му син. В първата оцеляла приказка се разказва за чудо, извършено по време на бащата на Кхуфу. Жената на жреца Убаинер ,,прекарала ден на удоволствие" с човек от простолюдието (неджес), за което любовникът бил преследван и хванат от восъчен крокодил, превърнал се в истински от жреца-магьосник. Царят заповядал да бъде изгорена невярната жена и пепелта й да се хвърли в реката.

Другата приказка е разказана от сина Бауфре. Тя също разказва за жреческо чудо, извършено от Джаджаеманх. Фараонът Снефру заповядал на жреца-четец да му измисли развлечение. Жрецът предложил да бъдат доведени придворни красавици в лодки при фараона и да ги пуснат в езерото. Царят заповядал: ,,Нека да доведат двадесет момичета с прекрасни тела, с красиви гърди и плитки, а лоното им да не е развързано от раждане. И нека донесат двадесет воала и да облекат момичетата, снели своите одежди". Така и направили. И гребели те с гребла по езерото, а сърцето на Снефру се наслаждавало, докато ги гледал. Но не щеш ли, косите на едно момиче се люшнали и паднала във водата нейната прекрасна шнола от оникс във формата на рибка. Замлъкнала тя и престанала да гребе. Всички девойки спрели лодките.

,,Защо не гребете?", попитал фараонът. Девойката обяснила. ,,Ще я заменя", отговорил царят. ,,Не искам друга, искам си своята". Фараонът повикал жреца-четец и му разказал. Тогава главният жрец промълвил нещо вълшебно и половината от езерото се пресушила. Той намерил на дъното рибката от оникс на едно камъче. Подал я на момичето. Дълбочината на езерото била дванайсет лакътя и станала двайсет и четири, когато едната половина от водата била качена върху другата. Жрецът отново казал нещо и езерото се върнало в нормален вид.

Четвъртата история разказва Джедефре. И тя е за жрец-магьосник (Джеди), който съединявал тяло с глава и възкресявал, но не пожелал да възкреси човек, ,,защото не бива да се прави това със свято същество". Жрецът бил запитан дали знае броя на тайните покои на бог Тот. ,,Не, не зная броя им, Ваше величество, да се жив и здрав, но знам мястото им", отвърнал жрецът. ,,То е скрито в кремъчно сандъче, което е в стая с име ,,палата на записите, а стаята е в Хелиопол". ,,Кой ще ми го достави", запитал царят. ,,Най-големият от твоите синове, Реджедет, сега още нероден". ,,Жената на жреца на Ре в Сахеб, заченала от бога Ре три деца". Ре предрекъл, че те ще имат царска власт". Сърцето на Негово величество помръкнало от тези думи. ,,Аз казах, че първо цар ще бъде твоя син, после неговият син и чак тогава един от тримата". Историята продължава между богове и хора.

Без съмнение вълшебната приказка се корени в истории като тези, а тук виждаме и някои важни мотиви: разделянето на водата на две, разказано в Стария завет за бягащите евреи, възкресяването, зачатието от Бог, както и пророчеството, което се сбъдва. Пророчества, които се сбъдват, са в гръцките истории израз на неотменната съдба, орисана за божества и хора.

,,Почти всички жанрове на художествената литература, известни на човечеството, са възникнали в Египет. Приказки, повести, политически памфлети, приключенска литература, поеми, сатирически произведения, химни, оди, лирическа поезия, романи - всичко това го е имало у древните египтяни" (Петровский, Н., В. Матвеев. Египет - сын тысячилетий. Ленинград: ГИДЛ, 1959). Така обобщава руският египтолог Н. Петровский. Това е пресилено, особено относно романа. Формите на литература едва ли са универсални. Но поезията, приказките и притчите, легендите и хрониките на делата, са без съмнение налице. Писаното слово се развива най-силно в Средното царство.

В ,,Приказка за потърпелия корабокрушение" воин, съпровождащ княз, по произход неджес, разказва на повелителя си за благополучния изход на едно морско приключение. Корабът, на който бил този неджес, претърпял крушение. Човекът бил изхвърлен на тайнствен остров, където царствал приказен змей. Змеят се отнесъл с него добре и му предсказал щастливо връщане у дома. И наистина, след два месеца дошли египетските кораби и взели корабокрушенеца заедно с даровете на змея, а островът изчезнал, ,,превръщайки се във вълна". Неджесът доставил даровете на фараона, за което бил издигнат за телохранител и дарен със земя и роби.

Това е архетипен разказ, повтарящ се многократно в историята на литертурата и особено в арабските 1001 нощи. Мотивът на ,,Али-баба и 40-те разбойници" също идва от египетска хроника за военна хитрост. Много са повествованията за претърпяна неправда и възтържествуване на справедливостта като ,,Повест за красноречивия селянин".

Разказът за Синух е едно от най-добрите произведения на древната Египетска литература. Това е история, разказана след смъртта от фараон Аменемхет I, основател на XII династия на Египет, в XX в. пр. Хр. Поради универсалната природа на темите, засегнати в Синух, включително божественото провидение и милостта, неговият анонимен автор е бил сочен като "Египетския Шекспир", чиито идеи имат следи в библейските текстове. Синух е написан в стихове и може да е бил изпълняван на сцена. Голямата популярност на повестта или ,,романа" е засвидетелствана от многобройните оцелели фрагменти от копия.

Синух бил високопоставен генерал, придружавал принц Сенусрет I в Либия. Той дочул разговор за смъртта на фараон Аменемхет I и изплашен, избягал към Горен Ретжену (Ханаан), изоставяйки принца. Там заживял и станал зет на Главния Амененши и след време неговите синове дорастват да станат владетели по право. Синух се борил с бунтовнически племена в служба на Амененши. На стари години, след победа над  силен враг в единоборство, той се помолил за връщане в родината: ,,Да ме помилва Бог... да чуе молитвата на един прокуден... Нека Царят да има милост към мен... Нека бъда призован в града на вечността". Тогава той получил покана от фараон Сенусрет I да се върне, която приел и се отзовал в най-бърз срок. Изживявайки остатъка на своя живот в царска благосклонност, той бил положен накрая във великолепна гробница.

Много са поемите и одите. Впечатлява одата на фараон Аменхотеп IV (Акхенатен или Ехнатон) ,,Великолепието на Атен".

Изгревът е прекрасен на хоризонта,
о, ти жив Атон, който даряваш живота!
Когато се издигаш на източния хоризонт,
изпълваш всяка страна със своята красота,
защото си прекрасен, велик, блестящ високо над земята.
А твоите лъчи обгръщат всички страни, които ти си сътворил.
Ти си Ре и ти си породил всичко;
ти свързваш със своята любов.
Макар че си далеч, лъчите ти са на земята;
макар че си високо, следите от нозете ти са денят (Брестед, Дж, т. II, 174).

Тук намираме любящия единен Бог, еднакво даряващ с живот всички същества. Смята се, че египетският юдеин Мойсей използвал този монотеизъм в основите на еврейската религия. А каменните скрижали с Божиите заповеди, спуснати на египетската планина Синай, архетипно възсъздават каменните плочи с божиите забрани от Древен Египет.

Hatshepsut


Религия

Многобройни египетски текстове от пирамидите и саркофазите и по-късно колекцията, известна като Книга на мъртвите, съдържат заклинания за безсмъртие с думите ка, ба и ах,  превеждани грубо като ,,тяло-двойник", ,,душа" и ,,дух" (човешки форми, надживяващи тялото). Подробно е изследването на Теодор Леков: Скритото знание, 2004. Тези три ,,елемента" на човешката форма, макар и неуловими в оригиналния им смисъл, но частично постижими по аналогия, са повлияли на античната философия на душата, на християнското учение за тройката тяло-душа-дух и несъмнено на много видове мистика и окултизъм.

Боговете за египтяните имат малко общо с монотеистичната представа за трансцендентен Бог. Не можем да знаем как те са си представяли боговете. (И нашата представа за Бог е съвсем неясна). В началото това са митологизирани древни владетели - основатели на Египет. Факт е, че някои от тях са били обожествени, като например първия фараон Мин (Менес). Но те са архетип за цяла редица от божества (енеадата), силно повлияли на гръцкия и на римския пантеон. Гърците са смесили своите божества с египетските до степен да не са различими ясно дори за Херодот и Плутарх.

Но най-впечатляваща е генетичната връзка на Бога-Творец на древните евреи с Бога-творец на египтяните - Птах, който ,,сътворява света със слово". Уазир (гр. Озирис), син на бог Геб, бил убит от брат си Сетх, но възкресен. Тук се търсят и откриват цял ред паралели с Христос.

В нашата религия Бог е творец на света, неговият син е Спасител, а ние се молим на Бога. При Второто пришествие ще се извърши Страшният съд. В Китай и в будизма няма такъв Бог - светът е феноменален и произлиза от началата ин-ян, от Дао и от нашата природа.

В Египет се почита Бог-творец. Бог Птах е Творец, той създава света със слово. В Египет се молят на Бога и Бог съди. В Китайския даоизъм, конфуцианство и будизъм няма молитва и няма съд - има медитация и дълг.

Уезир е бог-баща в Кемет, а богът-син Хор е пръв от фараоните и неговото ка живее във всеки от тях. ,,Озирис" е гръцка дума за йероглифа Уезир  (Wsr'), пренесена в думата за пръв министър ,,везир". Тя навярно означавала ,,Този, който е силен", също ,,мястото на окото". Wesir/Озирис е бил наричан ,,Господар на Дуат" (задгробния свят), ,,Съдия на Благословения Мъртъв", ,,Баща на Царете" и с много другите епитети. Най-вероятното обяснение изглежда да е думата woser, която означава ,,могъщ". Изобразяван е в началото (V династия на Старото Царство) като торс и йероглифно съчетание на око и трон. Рисуван е в човешка форма като увит в мумия владетел. Той е, който ,,обитава Орион". В мита той е син на Геб, богът на Земята. Брат и съпруг на Асет (гр. Изис, Изида), на Небт-хет (гр. Нефтис) и на бог Сетх. Той бил убит от своя брат Сетх на брега на Неджет и възкресен от сестра си Асет (гр. Изида), тя му родила син - Херу (гр. Хорус), който отмъстил на убиеца Сетх. Митът е устен и се предава от поколение на поколение, но е проследим и до текстове на пирамиди от Старото царство.

В Абеджу (гр. Абидос) на западния бряг на Нил, където слънцето залязва ,,в царството на мъртвите Дуат", от Старото царство са останали храм на Уазир, гробници на владетели и най-стари графични изображения и йероглифи за първите фараони.

Хор. ,,Християнските митове са отнасяни към Хор или към Уезир, който е въплъщение на божественост, мъдрост, истина и чистота... Това е най-великия герой, който е живял някога в ума на човека - не от плът, единственият герой, за който  чудесата са били естествени, защото не е бил човек" според (Джералд Маси, автор на The Natural Genesis).

Амен (Амун, Амон), е бил най-дълго време главен бог на Египет (от Тива) и за него са построени огромни храмове. Той е свързан постепенно с Ре (Животворящото Слънце), е модифициран в Атен (слънчевия диск) и е провъзгласен от от Аменхотеп IV за единствен бог, но реформата не е пуснала корени.

Еврейският Яхве, ,,съм, който съм", спуснал каменните плочи със заповедите си в египетския Синай на египетския евреин Мойсей. А тези заповеди са резюме на онези познати на всички ни основни забрани, изброявани многократно в клетвите на египтяните пред бога-съдник: ,,не съм лъгал и крал, не съм злословил и донасял, не съм убивал и подстрекавал към убийство" (по Книга на мъртвите).

Юдейският пророк Хосеа (Hosea), 13: 4, пише: ,,Аз съм ГОСПОД, твоя Бог, от страната Египет, и ти не трябва да имаш друг бог освен мен: защото няма спасител освен мен" (версия на крал Джеймз). Буквален превод на Юнг: ,,И аз съм Йехова, твоят Бог, от страната Египет, и не можеш да имаш друг бог освен Мен, нито Спасител - никой не ме е спасил".

Ясно е, че митовете за божествата се припокриват и смесват и са непроследими истории, разказвани цели хилядолетия от поколение на поколение, различни за народи и държави и даже за различни градове.

Има съмнителна теория, според която много от чудесата, биографичните моменти и свръхестествения статус, са преминали от египетския бог Хор, в историите за Иисус от Новия завет. Най-често цитираният автор в тази връзка е Том Харпър с неговата книга Pagan Christ (Tom Harpur, The Pagan Christ; Recovering the Lost Light, Thomas Allen, 2004).

Сравненията на Хърпър могат да се резюмират така. И двамата са: божии синове, родени са в пещера. Раждането им е предизвестено от звезди (звездата Сириус и Витлеемската звезда (комета). Родени са по време на зимното слънцестоене (21-25 декември) - когато са раждани и Митра, и Дионис. Това е ,,мъртво време" с най-малко слънце, но предвещава нов възход. Харпър отива много далеч в паралелите и произволно постулира еднакви събития на заплаха за убийство, укриване и запазване, липса на данни до 30-та година, кръщение, обезглавяване на крастилеля, проповядване. Следват чудесата: ходене по вода, изгонване на бесове. Хор възкресява Озирис, своя баща. Иисус възкресява Лазар. Имената ,,Озирис (Азар) и Лазар (,,ел-Азар") се свързват. И двамата божии синове умират с разпъване на кръст и са погребани в каменни гробници. И двамата са спасители. И двамата са бого-човеци.

Но отвъд тези спекулации понятието за езика, словото, ,,Божието слово", сътворяването на света със слово, е египетско. Творецът Птах (главното мемфиско божество) сътворява света, като дава име на всяко съществуващо. Това ,,магическо" разбиране на езика и специално на името е дълбоко проникнало в гръцкия λογος, учението за световия ред, познаващото слово и науките.

Последната дума в молитвите на юдеи и християните, Amen, е превеждана като: ,,така да бъде". Ивритската дума amen се извежда от глагола aman с много стар корен ('mn). Египетската следа тук е, че навярно Мойсей е донесъл името на египетски бог заедно със скрижалите: Амен.

Сърцето, ег. иб, е орган на човешката чувствителност и познание. Двойникът, ,,ка", човешка форма, която се ражда, живее и остава жива след смъртта на тялото, без съмнение съответства на живите и днес представи за ,,ефирно тяло", ,,астрално тяло".

Безсмъртната душа в антична Гърция, в християнството и в други религии, в Египет съответства на формата ,,ба", изобразявана като птица с човешка глава. Духът в Египет е ах, ,,светлина, просветленост", изобразяван е като ибис.

В гръцката митология царството на мъртвите ,,при Хадес" е под земята. Първообразът е в Египет. Отишлият си пътува с ладията на Ра по ,,подземната река" (реката Стикс в гръцката митология). На западния бряг на Нил, е ,,градът на мъртвите" - Абеджу (гр. Абидос). ,,Долината на мъртвите" пък е една пустинна долина сред пустинна планина, където царете и елитът на Новото царство намират покой.

Съдът и везната като негов символ. Когато се изправят пред боговете, смъртните полагат клетва за невинност или негативна изповед: ,,Не съм извършвал греховете": лъжа, злословие, интрига, клевета, кражба, убийство. Анубис претегля сърцето на съдения на везна и така се решава дали той ще възкръсне, или ще изчезне;

Душата-звезда. От египтяните идва вярването, че ,,душата" (ка)  се превръща в звезда. ,,Всеки от нас си има звезда на небето". Фараоните след земната си смърт се насочват към най-неподвижните и постоянни звезди (Полярната звезда, звездите от Голямата мечка).

Елинизацията

В онези времена народите, които са се научили да пишат, са имали уникалното предимство да имат културна памет и културна експанзия. Нека сравним гърците с безписмените траки. Те могат да ,,заместват" чуждото, претопявайки го в свои текстове. Огромната елинска култура има код и това е гръцкото писмо.

Последният фараон преди падането под персийска власт Ахмес II, наричан от гърците Амазис (570-526), е техен приятел и по негово време контактите между египтяни и гърци са много тесни. Тогава творят интензивно и най-големите антични учени, пътувайки често до Египет.

Платон отбелязва, че гърците са взели от чужденците ценното и са развили техните идеи. Херодот показва някакво уважение към египтяните в своята История, книга ,,Евтерпа", пълна с наивни разкази и разсъждения, недоразбрана и изкривена информация (,,така чух от жреците"). ,,Що се отнася до човешките дела, ми казаха, съгласувайки се помежду си, че от всички хора египтяните първи са открили гадината, като разделили за това сезоните на дванадесет части; казаха, че са открили това от звездите. Струва ми се, че те изчисляват дните по-разумно от елините, тъй като елините на всяка втора година вмъкват допълнителен месец заради сезоните, а египтяните смятат дванайсетте месеца с по тридесет дни добавят към цялата година пет дни извън общия брой, и така кръгът на сезоните се явява в един и същи момент. Казват, че египтяните първи определили имената на дванадесетте богове, а елините ги взели от тях, че първи определили олтари, статуи и храмове на боговете, и че издълбали животни в камъните. За повечето от тези неща те на дело доказаха, че са станали тъкмо така"(Херодот. История, ,,Евтерпа", прев. П. Ангелов).

Гърците така и не се захванали да учат ,,варварския" египетски, но затова пък много египтяни през 3 и 2 век пр. Хр. научили гръцки и превеждали на този език текстове от своите папируси в превъзходния Музейон с огромната библиотека, създаден от Птолемей I Сотер в Александрия. Плеяда гръцки учени работили в този интелектуален център, пълен с древни текстове. Именно тук Евклид и Архимед положили основите на съвременната математика.

Мането, египетски жрец, написал при Птолемей I пространна история на Египет (Aegyptiaca), ползвайки хроники, пазени в храмовете (II в пр. Хр.). Съдбата на тази книга във вековете показва отношението на юдео-християнския свят към египетското наследство. От огромния автентичен текст са останали само схемата на египетската история, частично хронологията на царете и изопачени цитати на Йосиф Флавий и християнските хронографисти Африканус и Еузебиус, както и от Плутарх, Теофилус, Елиан, Порфириус и други. Целта е била да се съгласува с Тората една древна история отпреди Потопа и даже отпреди еврейската дата на сътворяването на света.

Гръцките мислители очевидно са се учели от Египет. Евдем, един от учениците на Аристотел, казва, че Талес е пътувал до Египет. Различни свидетелства на различни антични автори потвърждават такова пътуване за повечето тогавашни гръцки мислители. Но никой от тях в своите съчинения не споменава египетските източници.

А след ,,освобождаването" на Египет от Александър Велики, посрещнати като спасители от персите, гърците се разполагат и разпореждат в тази страна с неоценими съкровища. Жреците дали на Александър титлата "фараон" и ,,син на бог Амон", което отговаряло на оракулско предсказание, а и се сляло в гръцката представа със ,,син на Зевс". През 331 г. пр. Хр. владетелят получил от ,,оракула" доказателство за божествеността си. Александър създава египетската Александрия, където гърците събират, изучават и с помощта на египтяните абсорбират египетската култура. Данъците са били по-високи отвсякога, колонизаторите забогатявали несметно, а местните жители дори не се допускали в границите на Александрия и другите гръцки колонии.

Египтяните, а не гърците, са създали колонадите и античните храмове, монументалната скулптура и ,,мавзолеите". Те, а не гърците, са създали точния календар, геометрията и смятането; анатомията, медицината и литературните жанрове: свещен текст, поема, приказка, разказ, хроника. Гърците преразказвали митове и приказки в стила, развит от египтяните. Те са се обличали във фини ленени дрехи (както изобразяваме гърците), украсявали са телата и лицата си с най-фини линии, свирели на арфи, носели са се на колесници (конете и колесниците те вземат от сирийци и други северни народи), устройвали са спортни игри и военни кампании далеч преди гърците. Те са създали празнични форми, живи и до днес: церемонии и пирове, шествия и фестивали.

Това, което египтяните не са създали, са теориите на гръцките учени и философи, съдържащи абстрактни системи от понятия за виртуални същности. От елините е въведено рационалното публично обсъждане на ,,форум", специално общоградско място с места за ,,делегатите" и с ,,подиум". Демокрацията, както и систематизирането на знанието, идва от антична Гърция. От там (Спарта) идва и тоталитарната военна държава. Тази млада тогава култура (на около половин хилядолетие) воюва, но и превзема със слово, търговия и политика.

Елините, живеещи между толкова различни цивилизации, са преименували и усвоявали всичко с буден ум и без скрупули. Всички народи се учат един от друг и разменят постижения. Но гърците са усвоявали систематично и всеобхватно, претопявайки чужди достижения и обявявайки ги за свои. Без достатъчен респект, без признание и често без вникване те са копирали всичко, което сметнали за ценно.

Плутарховата За Изида и Озирис е пълна с пасажи като следния: ,,Изида е гръцко име... Едни са казвали, че е дъщеря на Хермес, други - на Прометей, тъй като са смятали единия за откривател на мъдростта и предвидливостта, а Хермес - на граматиката и музиката". Херодот в История уверява: ,,Почти всички имена на богове са дошли в Гърция от Египет. Че те идват от варварите, разбрах че е така, разпитвайки". Херодот изразява неосъзнато убеждение, че елинските имена отговарят на оригиналните египетски.

Погърчени били имената на египетските богове, фараони и градове и така стават известни за европейците. Кемет става Египет, Азир - Озирис, Асет става Изида, Мин - Менес, Аменхотеп - Аменофис, Ахмес - Амазис. Абиджу - Абидос. Ниут (градът), или още Уасет, става Тива, Θηβαι. Нагласата към египетското наследство е била като към собственост, а гърците се поставяли в центъра на цивилизования свят, като обявяват останалите, включително и египтяните, за варвари.

Към началото на нашата ера, вследствие персийската и по късно гръцката инвазия, постепенно е пресъхнал живият извор на Египетската цивилизация. Елините са пресушили традицията, от която сами са се захранили. Без да вникват задълбочено в египетската мисъл, те са копирали видимите форми на египетската цивилизация. Египетската писменост е заменена с гръцката и така е забравена. Последният датиран йероглифен текст е бил написан през 394 г. пр. Хр. В 313 г. сл. Хр. император Константин налага и в Египет като официална религия християнството и потопява в забрава и религиозните идеи на египтяните.

Египтяните, както виждаме от реалните свидетелства, заслужават признанието на жизнен, слънчев и гениален народ, създал формите на съвременната западна цивилизация и това трябва да стане ясно, за да не носим повече греха на една световна заблуда.

,,Пясъците на времето" е наш израз за неотвратимостта на забравата. В Египет пясъците са засипвали всичко, оставено в забрава. Засипана била и огромната фигура с тяло на лъв и глава на човек, ,,сфинксът". Мегаскулптурата е създадена според Васил Добрев от Джедефре с чертите на баща му Куфу (Хеопс). По-късно е включена в гръцката митология под името Сфинкс (гр. Σφιγξ, ,,удушвач"). Тутмос IV, който заспал до фигурата, изморен от лов, сънувал сън: Сфинксът му се присънил и помолил да бъде отровен от пясъците, а в отплата ще направи Тутмос фараон. Така и станало. В краката на сфинкса Тутмос IV поставил каменна плоча, на която разказал историята.

Тази история ни казва, че не бива да оставяме пясъците на времето да заличат направеното от предците. Не е достойно да забравяме своята история и да оставим древни, но много трайни заблуди да засипват съзнанието ни. Редно е да разкрием ,,сфинкса" - получилото странния вид на свръхчовешка мистерия наше наследство, приписвано само на гърците. Ще бъдем възнаградени със светлина за това, кои сме.

А кои сме, наистина?

Ние сме хора на глобалния 21 век и сме наследници на много традиции, преплетени, насложени и развити. Формата на нашата западна култура е разгърната и в силна степен развита в антична Гърция, но нейните основни елементи са създадени в страната Кемет - люлка на първата писменост, първообраз на нашия бит, календар и празници; на много от нашите знания и представи за света и човека; на нашата религиозност и вярвания; една величествена цивилизация, разцъфтяла преди пет хилядолетия.

Hatshepsut

Египет и морските народи


През ХІІ в. пр. Хр., около 1190-1180 г., върху Източното и Южното крайбрежие на Средиземно море връхлитат непознати дотогава народи, които действуват в една непрекъснато променяща се военна коалиция, действаща по море и суша. Тяхната внезапна поява изневиделица е като че ли един от безбройните епизоди в историята на цивилизациите, когато те се вцепеняват ,,в очакване на варварите", както се изразява великият Константинос Кавафис (1863-1933 г.). Рожденото място на този поет - египетска Александрия - сякаш само по себе си го е довело до верните, образни разсъждения, защото най-ярките събитията, свързани с ,,Народите от морето" са станали недалеч от този древен град.
,,Морските народи", ,,Народите от морето", ,,Народите от Севера или от Островите" предизвикали ,,страх и трепет", екзистенциална боязън, равни на усещанията, които се дължат на всички последвали варварски интервенции върху разплулите се в разкош и абсурдно съществувание стари цивилизации. Именно това състояние в най-висша степен точно е доловил александриецът Кавафис.
,,Народите от морето" естествено имат континентална прародина. Предполага се, че това са северните предели на Европа и може би района на север от нашето Черно море. Сигурно още дълго ще търсим археологически основания откъде точно са тръгнали, защото те самите не са ни оставили нито дума, нито каквото и да било писмено свидетелство за себе си. За тях ни говорят само документи на цивилизованите народи, станали жертва в една или друга степен на нападенията им. И както обикновено става в някои от древните писмена, се чувства ужасът от предстоящото, а в други - прекаленото самохвалство на владетелите, които са победили ,,Народите от морето". И в първия и във втория случай има големи предпоставки за отклонения от историческата истина. Поради липса на други доказателства обаче, трябва да се задоволим с това, което са ни завещали чрез писмената си писарите и гравьорите на Хетската империя и на ХХ-тата династия в Египет.
Още преди да бъдат наречени по времето на Рамзес ІІІ ,,Народи от морето" с имената си на отделни етноси те се появяват в документи от кореспонденцията, открита в египетската Тел ел-Амарна. През 1360 г. пр. Хр. на днешния бряг на Сирия, точно срещу остров Кипър се появяват непознати дотогава народи. Те носят имената: ,,Дануна" (,,Даниен"), ,,Лука", ,,Шардана", ,,Шакалаш" (,,Шекел").
Без да се спори, се приема, че ,,Лукас" са предшественици на ликийците и те са дали името на областта Ликия, която се намира точно срещу източния бряг на остров Родос. Морският народ ,,Лукас" ни е познат и от хетски текстове, открити сред развалините на столицата на империята на хетите Хаттуша, близо до днешното село Богхазкьой на около 250 км източно от Анкара.
По повод на прочутата битка между египтяни и хети при Кадеш, състояла се в 1294 (или 1286) година бойци от етноса ,,Шардани" били наемници във войската на Рамзес ІІ, а представители на морския народ ,,Муваталиш" се сражавали рамо до рамо с хетите. Веднъж въведена, практиката да се наемат ,,варвари" продължила и през всички следващи епохи. Впоследствие отделни елементи от обобщителния етноним ,,Морски народи" на трета вълна напират към малоазийските и египетските предели и в 1227 г. пр. Хр. при управлението на фараона Минептах. Най-обширни данни обаче имаме от времето на Рамзес ІІІ. Освен йероглифни писмена неговото време ни е завещало и образи на представители на ,,Народите от морето", изображения на техните кораби, въоръжението им, външния им вид и т. н. Тази силна документална база се намира в погребалния храмов комплекс на Рамзес ІІІ (1184 - 1153 пр. Хр.) в Мединет Хабу, непосредствено до столицата Тива в Горен Египет, на 700 км от Кайро. Повечето специалисти по морска история приемат, че първото морска сражение в света се е състояло при делтата на Нил между флота на Рамзес ІІІ и  флота на ,,Народите от морето". Имало и сухоземни сблъсъци, но те нямат качеството да бъдат класирани първи. Ето какво пишат хроникьорите на Рамзес през 8-та година на неговото управление: ,,Установихме лагера си на едно единствено място в страната Амуру...(Срещу нас беше) коалиция, състояща се от Филистимци, Текери, Сикули, Данаенци и Уашаша. Всички тези народи бяха обединили ръцете си срещу страната чак до хоризонта на земята. Сърцата им бяха готови да кажат: ,,Нашите намерения ще успеят". Но сърцето на Бог, Царят на Боговете, беше готово да ги плени като птици в капан. И тогава той даде сили на своя син Рамзес."
Вторият надпис е гравиран върху гроба на фараона и е открит в западния сектор на Тива: ,,Аз организирах моята граница в края на Финикия като се приготвих да дам отпор заедно с местните принцове и войските на марианските гарнизони. Направих така, че устието на Нил да бъде преградено със стена от търговски и военни кораби, изпълнени от носа до кърмата със смели, отлично въоръжен войници. Елитните пехотинци бяха като ревящи лъвове в планината. Колесничарите бяха добре тренирани като ловки водачи на колесници. Конете им вече тръпнеха и удряха копита, готови да смажат нашествениците".


Морската битка между египтяните и ,,Морските народи" върху релеф от храма на Рамзес ІІІ в Мединет Хабу

Рамзес ІІІ е бил изключително далновиден и предприел дипломатически сондажи още преди морските народи ,,до сложат ръка върху всички страни до края на земята". Според един документ от Угарит, чийто останки са открити под хълма Рас Шамра на 11 км северно от сирийския град Латакия, Рамзес ІІІ предлагал да акостира с войските си на територията на Угарит. Градът-държава обаче не позволил това да стане. И този силен и укрепен източносредиземноморски център, разполагащ с флот от 500 кораба и държащ цялата търговия - морска и сухоземна между Изтока и Запада, бил сринат до Морският и сухоземният път на ,,Народите от морето".Каменна котва от Угарит.Морската битка между египтяните и ,,Морските народи" върху релеф от храма на Рамзес ІІІ в Мединет хабу.Воин от коалицията на ,,Народите от морето".основи от морските нашественици. Изобретателите на азбуката, станала универсална чрез финикийците през следващите хилядолетия, по неизвестни причини не приели да се съюзят с Египет и техния цъфтящ,  препълнен с богатства град завинаги изчезнал от лицето на земята. Споменът за него останал само в библейските текстове и в собствените му писмени документи, открити през 20-те години на ХХ в. от археолога Клод Шафер. Освен внушителни архитектурни паметници в Угарит е открит един от първите в света пристанищни кейове, изследван от подводния археолог проф. Авнер Рабан, многократен участник в созополския симпозиум ,,Тракия Понтика". От Угарит има и каменни котви, който са абсолютни аналогии на тези, които откриваме в нашите Черноморски акватории.
Преди решителната битка с Рамзес ІІІ ,,Народите от морето" успели да превземат и ограбят мощната империя на Хетите, която се простирала  от средиземноморското пристанище Милаванда, по-късния Милет, до най-източните области на Анатолия. Смята се, че единствено финикийските градове, южно от Угарит: Библос, Сидон и Тир не са пострадали от ,,Морските народи". Може би това се дължи на стратегическото им разположение, а също така и на умение да се справят победоносно с атаки откъм морето, за разлика от етнически близките им граждани на Угарит. Не се съхранил и металургичният център Енкоми, разположен на източния бряг на остров Кипър. При разкопки тук е открита една изключително важна за нас статуетка на бог Ваал, който е изобразен стъпил върху поставка, оформена като бронзов слитък с формата на опъната волска кожа. Това обвързване на металната ,,волска кожа" с култа на върховното божество на ханаанците говори, че този вид метални предмети наистина са били разменно средство през бронзовата епоха, а не просто удобна форма за транспортиране на метал, както мисли откривателят на кораба от бронзовата епоха, потънал  при нос Гелидония проф. Джордж Бас.   
Загадъчно и удивително е как ,,Народите от морето" са усвоили корабоплаването. От кого са наследили мореплавателните си умения и тайните на корабостроенето? Защото, за да победят морска държава като Угарит, те би трябвало да бъдат много по-силни от нея и освен това много по-добри стратези при водене на морски битки и атаки на крайбрежия. В това отношение народите от Източното Средиземноморие през епохата на късния бронз между ХV и ХІІ в. пр. Хр. явно не са били особено вещи.
От изображенията на морската битка между египтяните на Рамзес ІІІ и съюзния флот на ,,Народите от морето" се вижда една характерна разлика между противопоставящите се кораби. Докато носовете и кърмите на египетските кораби са извити и имат шипове за нападение, украсени с лъвска глава, то корабите на техните противници са вертикални при носа и кърмата и нападателният шип, предназначен за пробиване на противниковия съд под линията на водната повърхност е просто заострен. Освен това крайните части на плавателните съдове на нашествениците са украсени с изображения на птици. Въз основа на този белег се смята се, че ,,Народите от морето" са претърпели влияние от  критомикенската култура преди да се озоват на източно и югоизточносредиземноморските брегове. Традицията да се украсяват носовете на корабите с птици се е оказала твърде силна. Тя е продължила до епохата на геометричния стил и можем да видим така украсени кораби върху прочутите дипилонски вази от VІІІ-VІІ в. пр. Хр.
Бойците на морските народи носят на главите си особени шапки, украсени с птичи пера и това сигурно е още един белег на тяхната привързаност към пернатите. Бих добавил, че върху един фрагмент от тракийската крепост ,,Малкото кале" край Равадиново виждаме геометрично изображение на птица и върху други десетки фрагменти вериги от отпечатани орнаменти - стилизирани птици. Тези характеристики на тракийската керамика, заедно с каменните котви от нашите акватории също ни карат да се замисляме за дългия път на ,,Народите от морето" към талазите на Средиземно море. Друг аргумент, който е в подкрепа на тези разсъждения, е обстоятелството, че в културния пласт Троя VІІБ2 е открита преди всичка тракийска керамика от края на ІІ-то хилядолетие пр. Хр. Точно времето, когато в този район се появяват морските народи. И накрая ще припомня, че у Диодор съществува и понятието ,,Таласократия на траките" - ,,тракийска власт над морето". В края на краищата прекалено много съвпадения сближават ранните траки от нашите земи с ,,Народите от морето". Не е изключено един ден аргументирано да се докаже, че и те са принадлежали към тяхната етническата група.
Друг културен феномен засяга етноса, наречен в изворите ,,Пелесет". Това са филистимци от старозаветните текстове на Библията. Етническата група ,,Пелесет" е била заселена от египетските фараони от ХХ-тата династия в териториите на Палестина, получила името си именно от тях още преди арабското присъствие. Библейските археолози непрекъснато се натъкват на керамични образци, които показват, че народът ,,Пелесет" е бил силно повлиян от критомикенската култура.
Филистимци са били основен враг на царете на Израел и сблъсъкът между тях се е отразил в единоборството между цар Давид и филистимския гигант Самсон. В началото на І-то хилядолетие пр. Хр. прашката на Давид се оказала по-ефикасна от внушаващата ужас сила на филистимеца. След Рамзес ІІІ и евреите се справили с един от морските народи. И на границата между ІІ-то и І-то хил. пр. Хр. те изчезват от историческата сцена и престават да се споменават в изворите. Но това всъщност са ,,тъмните векове" в развитието на Средиземноморския свят. Сигурно точно тогава други представители на мистериозните ,,Народи от морето", а именно ,,Шекелеш" (,,Сикила" или ,,Сикулес") са се озоволи на остров Сицилия и са оставили тук името си, оцеляло през хилядолетията, а ,,Шарден" (Сирдана, Сардана) са завещали своето на Сардиния. Същото се отнася и до етруските, за които се смята, че са наследници на морския народ ,,Тереш" или ,,Туруша". В историческата книжнина спорят дали към тази категория народи не се отнасят и т. н. ,,Данайци" в Омировите поеми и дали ,,Еквеш" не са ахейците от Илиадата.
Озадачава и обстоятелството, че ,,Народите от морето" са носители на качествено новата култура на желязната епоха. Археологически е доказано, че в гробницата на Тутанкамон сред многобройните предмети от злато е имало само един идол от метеоритно желязо от средата на ІІ-то хилядолетие пр. Хр. Един още по-ранен железен кинжал с пищна златна дръжка е открит при разкопки в Централна Анатолия в Алакахююк и се датира през втората половина на ІІІ-то хил. пр. Хр.
Все пак, носителите на високо развитите източни култури са били отлични металурзи и с основание в историята на цивилизацията съществува презумпцията Ex oriete lux, което означава, че цивилизаторските импулси идват откъм Изтока. Как се е получило така, че обитатели на Северна, Централна и Източна  Европа са станали по-вещи в желязната металургия и в продължение на два - три века са предизвикали коренен обрат в развитието на цивилизацията? В археологията винаги ще има повече загадки и повече тайнственост, отколкото могат да измислят ловките манипулатори, които напоследък много упорито се изявяват в българските електронни и печатни медии.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ

https://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/karajotov16072012.html

Hatshepsut

За магията в Древен Египет

В бита на египтяните магия и религия често се преплитали


В древния свят Египет е бил смятан за страна на магьосници и заклинатели. Всеки египтянин носел със себе си най-различни амулети и талисмани, притежаващи чудодейна сила. Както жените, така и мъжете си слагали очна линия, чиято цел била да ги предпазва от лоши очи и зли духове. Друг факт, който засилва това впечатление, е мумифицирнето и странните ритуали при погребалните церемонии. Книгата на мъртвите например - един от най-добре съхранените магически текстове - е изпълнена със заклинания, правила, изготвяне на различни амулети, които да пазят мъртвия в отвъдното и да му осигурят щастливо и охолно битие в света на мъртвите.
За разлика от останалите магии на изтока египетските били насочени към подчиняване на силата на боговете и използването им за постигане на различни цели. За сравнение арабските магии са насочени основно към борба със злото и демоните. В бита на египтяните магия и религия често се преплитали.
Те почитали много богове, които им помагали в различни житейски ситуации. За да овладееш силата на някой от боговете и да го впрегнеш да ти служи, трябвало да научиш истинското му име. Такива тайни имена често се изписвали върху различни амулети и талисмани. В ритуалите по призоваване на божествата и заставянето им да извършат дадена работа се използвали много заклинателни техники и слова на силата. Запазени са древни текстове, в които за богинята Изида се споменава, че е със силен език и произнася слова на силата. Научила ги, според легендата, от Тот - бога на писмеността, науката, Луната и магиите. Той владеел всякакви заклинания и имена, а като бог на Луната и всички ритуали на лунната магия. Изобразявали го като човек с глава на ибис. Изида от своя страна била покровителка на магиите. В другия си ипостас тя била върховна богиня на Египет и покровителка на семейството и дома. Била още съпруга на Озирис, бога на мъртвите и сестра на бог Сет - повелител на пустините и злото.
Нейните магии били достъпни за малцина и се прилагат само от жени. За разлика от ритуалните магии при магията на Изида основно се използва менталният контакт с богинята. Тя притежава невероятна сила. Според легендите тези уникални знания и звездна сила били донесени от боговете на Сириус. Любопитен факт, свързан с тези легенди, е това, че Хеопсовата пирамида е ориентирана по посока на Сириус.

http://www.blitz.bg/article/1001

Hatshepsut

Медицината в Древен Египет


Хирургически инструменти

Знаем, че по времето на фараоните хората са се лекували при изключително умели лекари. Има доказателства, че в древен Египет са използвани техники, които дори и днес се смятат за много напреднали и сложни. Открити са мумии, преминали през мозъчни операции в опит за премахване на тумори и аневризми. Знаем също, че древните египтяни са попълвали кариесите си със злато, а на оралната хигиена се е обръщало особено внимание.

Логично следствие от тези факти е, че по онова време, от целия свят продължителността на живота е била най-висока в древен Египет. Там докторите били обучавани толкова добре, че прииждали хора от други държави, които искали да бъдат научени на египетска медицина, а опитът, който са натрупали, се считал за голямо предимство след завръщането им.

Медицината в Египет била строго специализирана. Имало лекари за очи, вътрешни органи, главоболие и дори специално за жените. Открити са изображения, на които се вижда как доктор измерва пулса на пациент, което означава, че египтяните са разбирали функцията на сърцето.

Лекарите и зъболекарите са получавали заплатите си от имперската хазна, но понякога било позволено и да взимат такси директно от пациентите. Ако са командировани в чужбина или пък обслужват армията, никога нямали право да взимат пари.

Както сега, и тогава цялата система е била стандартизирана с правила и регулации. Лекарите нямали право да променят вида лечение на дадена болест, освен ако всички ортодоксални методи не са се провалили. Имало жестоки наказания за докторите, които практикували в разрез със стандартите. Ако пациент почине, не е имало задължително наказание за лекаря, отново освен ако не е направил нещо извън правилата. Ако цялото лечение е протекло по утвърдения стандарт и пациентът все пак не се е излекувал, докторът не е носил никаква вина. Лекарите имали право да използват неконвенционални методи три дни, след като е извършено стандартното лечение и пациентът не показва подобрение. Трябва да се спомене, че тези неконвенционални методи в наши дни се наричат окултизъм.

Най-голямо внимание се обръщало на превантивната медицина и профилактиката. Вярвало се, че хранителните навици са основен фактор за болест и здраве. Също така се смятало, че голяма част от болестите са резултат от лошо храносмилане и преяждане. Древните египтяни вярвали във въздържанието, предизвиканото повръщане и рядката употреба на медикаменти. Приемането на лекарства е споменато в множество източници. Много от хомеопатичните лекарства, които и днес се използват в този регион, идват от древно египетската фармакология.

По мумифицирани тела са открити следи от сложни хирургически операции. Оттам изниква въпросът как са упоявали пациентите. Вероятният отговор е комбинация от наркотици и хипноза.

Друг важен аспект от египетската медицина е банята. В терапевтичните методи е използвана както топла, така и студена вода. В баните са разтваряни определени минерали и като цяло египтяните имали сериозно отношение към хигиената.

Трябва да се спомене, че много от медицинските и зъболекарски практики на древните египтяни се използват и до днес. Трудно е оценим напълно дълбочината на познанията на тези хора, а те не са били ограничени до медицината, но и изкуството, науката, технологиите и цялостната им философия за живота.

https://drevnite.com/meditsinata-v-dreven-egipet/

Hatshepsut

Лекция: Увод в древноегипетския език и писменост
лектор: проф. Сергей Игнатов


Hatshepsut

Новото познание Е12 - Боговете на Египет
С участието на Теодор Леков


Hatshepsut

Облеклото в Древен Египет
(статията е на руски език, затова давам само линк)

http://mir-kostuma.com/ancient-egypt/item/11-ancient-egypt

Hatshepsut

Мистериите на Египет - Разговор за египетските символи и космическата хармония (ВИДЕО)


Представяме ви размисли и разговор за египетските мистерии, египетските символи, йероглифната стилистика, безсмъртието и космическата хармония на Божествените закони.

Вижте новия 16-и епизод на предаването Новото познание с водещ Стойчо Керев:


Новото познание Е16 Египетски мистерии

https://portal12.bg/

Hatshepsut

Как са били построени египетските пирамиди

Ацтеките, маите и древните египтяни са три абсолютно различни цивилизации, които имат едно единствено общо нещо- пирамидите. От трите древни цивилизации, египтяните са тези, които поставят стандарт на това, което днес всички ние познаваме като класически дизайн на пирамидите : масивни монументи с голяма квадратна основа и четири триъгълни стени, които се събират в една обща точка на върха. За разлика от тях,  пирамидите на ацтеките и маите са със стълби и имат равнинен връх. Древните египтяни най-вероятно са избрали тази форма на гробниците на своите пирамиди заради своята соларна религия.


Смятало се е, че египетският бог на слънцето Ра - бащата на всички фараони, се е появил на Земята  от могила с пирамидална форма и след това създал всички останали богове. Предполага се, че формата на пирамидата символизира  слънчевите лъчи. Според един от изследователите на египетските пирамиди- професор Доналд Редфорд, египтяните започнали да издигат пирамиди веднага след 2 700 г. пр.н.е.  и това продължило около хиляда години до 1700 г. пр.н.е.. Първата пирамида била построена от крал Джосер от третата египетска династията. Неговият архитект Имохтеп създал стъпаловидна пирамида посредством събирането на шест "мастаби"- четириъгълни гробници, в които по-рано са били погребвани фараоните. Може би най-известните пирамиди в Египет са пирамидите в Гиза, от които най-популярна е Великата пирамида, която била проектирана за фараон Хеопс.

Векове наред хората не са спирали да се чудят как са били построени пирамидите. Някои дори  са изказвали предположения, че гигантските пирамиди са дело на извънземни, а други - че египтяните са използвали строителна техника, информация, за която, за съжаление, не е достигнала до нас. Според професор Робърт Редфорд обаче построяването на пирамидите не е било толкова колосално дело, както повечето хора смятат. Според направените изчисления за построяването на Хеопсовата пирамида са били нужни от 20 000 до 30 000 работници за период от 23 години. За сравнение само- за построяването на Нотр Дам са били са нужни около 200 години.  Според професор Редфорд фараоните започвали да строят своите пирамиди, веднага след като са се възкачили на трона. Фараонът първо назначавал комисия от наблюдател  на строителните дейности, архитект и строителен инженер. Пирамидите обикновено били разполагани на западната страна на Нил, защото се смятало, че душата на фараона трябвало да се слее със слънцето при неговия залез и след това да  го придружи във вечния му път.


Вътрешността на пирамидата била изградена от местен варовик, а по-външните пластове от по-качествен, който им придавал  лъскавина, така че те да се забелязват отдалече. Най-горният пласт  бил направен от гранит, базалт или някакъв друг много твърд камък и облицован със злато, сребро или електрум (сплав от злато и сребро). Професор Редфорд изтъква, че има още една заблуда около построяването на пирамидите - за това че робите, които са ги градили, са правели това против волята си. Оказва се, че е доста трудно да се опише какво точно е била законовата регламентация на робите в Древен Египет. Селяните, които работели на пирамидите,  ползвали данъчни облекчения и били подслонявани в "пирамидените градове", където освен подслон им били осигурявани дрехи и храна.


От проучвания на зидарските познания на древните египтяни става ясно, че те са използвали железни длета за дялането на пясъчник и варовик, а за по-твърди камъни като гранит са били необходими  длета от  здрав материал. Диабазът - твърд, черен вулканичен камък бил използван за преместването на гранита от каменоломната в  Асуан. Масивни оръдия от диабаз  били използвани за издялването на огромните гранитени късове. Според Редфорд от 60 до 70 мъже  са били нужни за изваждането на един подобен каменен блок. В основата на камъка те забивали дървени клинове в процепи, които преди това били издълбали и напълнили  с вода. Клиновете се разширявали от водата и разцепвали камъка, който след това бил стоварван на  чакащите лодки.  Волове и мъже теглели големите камъни по направената за целта наклонена площадка, която била намазана с растително масло. Вече след като камъните били стоварени на строителната площадка, били използвани рампи, за да бъдат каменните блокове транспортирани до пирамидата. Тези рампи  били направени от кирпичени тухли и  облицовани с хоросан, който укрепи повърхността им. Ако древните строители са издигали  постоянно рампи при всеки курс, докато работниците  придвижвали камъните, то пренасянето на огромните каменни блокове при градежа на пирамидата,  не следва да е било чак толкова трудно, както повечето хора си мислят, твърди професор Редфорд.

http://idi.bg/blogs/view/blog/734

Hatshepsut

Мумификация на животни в Древен Египет


Навярно всички са чували за египетските богове в образи на животни: Хор с глава на сокол, Хатор с рога на крава, Себек - с вид на крокодил, Бастет в образа на котка, Тот като ибис или павиан... Фигурите им са изсечени върху камъни и изрисувани върху древните стенописи. Всеки, повече или по-малко значим бог, имал задължително свой храм с жертвеник и жреци. Според древните египтяни те не обитавали небето или недостъпни планини, както например хиндуистките божества или гръцките богове и техните римски аналози, а живеели заедно с хората. По бреговете и делтата на Нил се разхождали техните физически превъплъщения - Хатор пасяла по ливадите, Бастет мъркала върху някоя скамейка, а Себек плувал в речните води. Убийството на някое ,,божествено" животно се наказвало със смърт. Диодор Сицилийски разказва като очевидец как египтяните линчувани римлянин, който случайно убил котка. От 5 или 6 знака във всеки древен надпис, най-малко 2 са свързани с животни.

През 1888 г. египетски селянин случайно разкопал масово погребение на десетки хиляди мумифицирани котки - огромен пласт от 10 до 20 реда в дълбочина. Най-добрите образци веднага били разпродадени на туристите, а другите били потрошени, наситнени и използвани като оборски тор по нивите.


Древните египтяни мумифицирали животни в няколко случая. Преди всичко, те искали да дарят втори живот на своите домашни любимци.  Когато животинката умирала, собственикът й си обръсвал веждите в знак на траур и ако можел да си позволи, поръчвал да бъде мумифицирана - защото в такъв случай имало възможност двамата да се срещнат в отвъдния свят. В гробниците на домашните любимци имало всичко необходимо за тяхното комфортно съществуване след смъртта. Вътре в саркофазите им рисували кучета, преследващи плячка, маймуни, които похапвали сладки плодове, котки, играещи си с топки или кълба прежда. Животните умирали от естествена смърт - при изследване на мумиите с рентген не се откриват наранявания.

Най-известнoтo мумифицирано животно е маймуната на царицата на Тива. Когато открили гробницата й, в краката на мумията на владетелката намерили малък пакет. Отначало помислили, че е мумия на дете. Но това противоречало на изискването царицата, като велика жрица, да спазва безбрачие. Оказало се, че в пакета се намирала мумията на любимата й котка.

Но имало и животни с незавидна съдба - онези, които били принасяни в жертва. Храмовите гробища, където са погребвани нещастните животинки, зашеметяват въображението - но именно те са основен източник на информация за археолозите и учените. Освен масовото гробище на котки, което било унищожено поради неграмотност, са открити още няколко подобни места. Например, в Хермополис са намерени около 1 милион погребани ибиси. Птиците били потапяни в катран и погребвани в запечатани керамични урни. По този начин се запазвали почти непокътнати. Благодарение на този метод съвременните учени могат не само да правят изводи за египетската култура - но и да получат информация за климата и природата в местообитанията на птиците, изследвайки съдържанието на стомасите им. Още повече, че днес в Египет вече почти няма ибиси, поради климатичните промени.

В местността Сакара, в знаменитите катакомби на храма на Анубис, преди години са открити почти 8 милиона мумии на малки и възрастни кучета, чакали, котки, лисици и соколи. След проучване на тези останки било установено, че животните били убити и то не по хуманен начин - на котенцата и кученцата просто извивали вратовете, а някои възрастни кучета били уморени от глад.

Причината за огромното количество мумии лежи както в религията, така и в доста по-банално нещо като финансовата изгода. Египтяните вярвали, че ако при посещение на храма си купят определен вид мумия, това ще им донесе благополучие в определена област. Една мумия за здраве, друга - за упокой, трета - за по-добра реколта...

Официалният храмов бизнес носел огромни печалби за жреците. Към всеки храм имало работилница за балсамиране, а понякога и повече от една. Също и специални менажерии, където развъждали жертвени животни - котки, кучета, павиани и др. Обикновеният човек го чакала смърт, ако убие котка, но ритуалното храмово убийство и мумифициране на животното осигурявало почит и уважение.


Разбира се, както във всеки печеливш бизнес, и тук не закъснели да се появят фалшификати. Изследванията сочат, че около 1/3 от жертвените мумии са, казано с днешен жаргон, ,,ментета". Причината е, че те били продавани готови, а да се снемат бинтовете от тях било кощунство. И фалшификаторите пробутвали на купувачите обикновено евтино животно - вместо ценния и рядък екземпляр. Дори направо слагали вътре няколко счупени кости, тръстика или боклук.

Сред археолозите дори се утвърдило схващането, че колкото по-богата и ярка е опаковката на дадена животинска мумия, толкова по-голяма е вероятността за фалшификат. Както са казали римляните: "Времената се менят - хората не". Всички епохи имат своите измамници.

https://iskamdaznam.com/golemite-problemi-na-malkite-bogove/

Hatshepsut

Попаднах на нещо интересно в Замунда, филм за историята на Древен Египет.
Филмът е от 5 серии и проследява възникването и развитието на древноегипетската цивилизация от палеолита до елинистическата епоха:

http://zamunda.net/banan?id=535915


Hatshepsut

Египет. От IV хил. пр. н. е. до завладяването на царството от персите

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992



СТАРОТО ЦАРСТВО

Преходът към основаваща се на земеделие и скотовъдство произвеждаща икономика се осъществил в долината на р. Нил още през VI хилядолетие пр. н. е. В течение на хиляди години многобройни поколения египетски селяни водели трудна и упорита борба с пустинните пясъци, с непроходимите бодливи акациеви храсталаци и обраслите с тръстика блата, за да ги превърнат постепенно в обработваеми земи. Всяка година през лятото, в резултат на проливните сезонни дъждове в Централна Африка водите на Нил прииждали и заливали за около два месеца по-голямата част от долината, оставяйки след оттеглянето си тънък слой напоена тиня, на която египетската земя дължи своето изключително плодородие. Но освен източник на живот и плодородие придошлите води на реката били и разрушителна стихия, която често унищожавала съграденото с много труд от хората. С течение на времето древните египтяни започвали да изграждат за предпазване на нивите си от речните разливи защитни диги от пръст, през които пропускали само толкова вода, колкото била необходима, за да се напои земята и да се отложи върху нея благодатната нилска тиня. За напояване на по-високо разположените терени отбивали речните води по специално устроени канали, с други отводнителни канали пък пресушавали заблатените райони. Цялата икономика на древен Египет била зависима от иригационните съоръжения и въпреки че тяхното изграждане и поддържане изисквало огромен разход на труд, щедрата нилска земя се отплащала пребогато с даровете на своето плодородие. С увеличаването на площта на култивираните терени, около многобройните локални иригационни системи постепенно нараствала и гъстотата на населението в Нилската долина.

Достигнатата висока степен на развитие на земеделско-скотовъдната икономика създала предпоставки за ранното възникване на цивилизацията в Египет. През IV хил. пр. н. е. около първоначалните центрове на иригационни системи започнали да се формират неголеми държавици, които често воювали помежду си. Във втората половина на хилядолетието броят им вече бил около 40; половината от тях се намирали в района на делтата на Нил (Долен Египет), а останалите — на юг по протежение на долината на реката (Горен Египет). В хода на непрестанните конфликти и междуособици тези първоначални държавици, традиционно наричани номи, се обединявали, по-големите поглъщали по-малките и накрая Горен и Долен Египет се превърнали в две големи царства, които започнали борба за надмощие помежду си.

Около 3100 г. пр. н. е. царят на Горен Египет Менес покорил Долен Египет и поставил началото на единната древноегипетска държава. Оттогава насетне, като символ на това обединение египетските фараони носели една върху друга червената корона на Долен Египет и бялата — на Горен Египет. С името на Менес започва и дългият списък с имената на египетските фараони, по годините на управление на които се водело в продължение на следващите две и половина хилядолетия египетското летоброене. За да сложи някакъв ред в безкрайната поредица от имена, в III в. пр. н. е. египетският жрец Манетон ги разделил на 30 повече или по-малко условни династии; това деление се използва по традиция и до днес. За съжаление от голямото историческо съчинение на Манетон, написано на базата на древни летописи и документи, са запазени само незначителни откъси.

Предполага се, че Менес (или Мени), чието име фигурира в по-късната писмена традиция (включително в царските списъци) като обединител на Египет и основател на I династия, е идентичен с известния по своите паметници ранен владетел Нармер. Сред тях особено интересна е една каменна плоча с двустранни релефни изображения, които увековечават победата на Юга над Севера; Нармер е представен в триумфалните сцени поотделно с короните на Горен и Долен Египет.

С обединението при Менес започва периодът на т. нар. Ранно царство, в който фараоните от I и II династия продължили борбите за окончателно утвърждаване и стабилизиране на единната и централизирана египетска държава. От този период са и най-ранните запазени до наши дни йероглифни надписи, някои от които съдържат имената на съответните фараони: надписите позволяват да се възстанови и смисълът на придружаващите ги изображения — например тържествена церемония при започване на селскостопанския сезон или прокопаване от фараона на първата бразда на бъдещ напоителен канал. Сред паметниците от Ранното царство особен интерес представляват проучените в района на Абидос в Горен Египет царски гробници — внушителни постройки от камък или кирпич със скрита под земята погребална камера. Прогресивното нарастване на монументалността на тези съоръжения (известни в науката с египетското си наименование мастаби) и на пищността на погребалните ритуали отразява пряко засилването на царската власт. Заедно с умрелия фараон били погребвани десетки и дори стотици слуги и роби; около царската гробница пък изграждали своите по-скромни гробни постройки многобройни придворни и велможи. Трудни за решаване проблеми поставя откритието на втора серия още по-внушителни царски гробници от същото време в Сакара край Мемфис. При това и двата царски некропола са твърде отдалечени от сочения като столица на Египет в периода на Ранното царство град Нехен (Хиераконполис).

Политическото обединение на Египет позволило да се изгради и поддържа единна иригационна система в мащабите на цялата страна, а това довело и до значително увеличаване на площите на обработваемите земи. Нарасналото селскостопанско производство било в основата на всестранния икономически, политически и културен подем, с който се характеризира развитието на Египет в петстотингодишния период на Старото царство, при последователното управление на фараоните от III,  IV, V и VI династия (XXVII —XXII в. пр. н. е.).


Камъкът от Палермо

Сред историческите извори за периода на Старото царство особено важно значение има т. нар. Палермски камък — голям надпис върху черна диоритова стела, 7 фрагмента от която се съхраняват в различни музейни колекции (Палермо, Кайро и др.). Надписът, от първоначалния текст на който е запазена само около една четвърт, съдържа най-древния известен египетски летопис, започващ с неизвестни от други източници царе от преддинастическия период и достигащ до фараона от V династия Нефериркара. Освен имената на фараоните и продължителността на тяхното управление (в години, месеци и дни) Палермският камък съобщава и най-важните събития по време на тяхното управление — нивото на Нил при максимални разливи и засушавания, по-важните войни и експедиции в съседни страни. Ценни сведения съдържат стенописите и възпоменателните биографични надписи от богатите аристократически гробници на Старото царство, както и надписите от погребалните камери на пирамидите от V и VI династия. Запазени са и ред други писмени документи, както и разнообразни археологически паметници и комплекси, които в своята съвкупност позволяват да се възстановяват различни страни от историческата действителност през тази отдалечена епоха.

Опирайки се на бюрократичния апарат и войската, в епохата на Старото царство египетските фараони съсредоточили в свои ръце огромни богатства и неограничена икономическа, политическа и религиозна власт. Превръщането на египетската държава в централизирана, деспотична и бюрократична монархия било в значителна степен обусловено и предопределено от природните условия и особеностите на египетската икономика: създаването и поддържането на единната иригационна система, която обхванала цялата Нилска долина, изисквало пределна централизация на властта и управлението. Из цялата страна царските чиновници редовно измервали и записвали нивото на водите на Нил, следели и докладвали за състоянието на каналите и защитните диги, в изпълнение на царските заповеди извеждали населението за задължително участие в работата на големите хидромелиоративни обекти, която често продължавала години наред. Принудителният безплатен труд на населението, което било напълно обезправено и подчинено на произвола на централната власт, се използвал редовно и на големите престижни строежи на фараоните — царските дворци и гробници, храмовите комплекси, а също и за всевъзможни ангарийни повинности в царското стопанство. Като израз на особено снизхождение със специални укази фараоните дарявали на отделни привилегировани групи население (например жреците, служителите и работниците в храмовите стопанства) правото да не бъдат привличани на царска работа.

Настъпилите промени получили своята идеологическа обосновка в еволюиралия до пределна степен, хипертрофиран култ към владетеля, който се превърнал в една от трайните и най-характерни черти на египетската цивилизация. Фараонът бил почитан като жив бог, син на Ра, земен представител на небесните и подземните богове и застъпник на жителите на страната пред тях, единствен гарант на плодородието и успеха на всички значителни мероприятия, които задължително се провеждали от неговото име. Волята на царя била свещена, а правата му над цялата страна и нейното население —  абсолютни и неоспорими. Бил канонизиран строг ритуал за почитане на фараона, който включвал и педантично спазвания придворен церемониал, и редките публични изяви по време на големи празници, когато целият народ тържествено чествал ,,появяването на царя на Горен и Долен Египет" и се провеждало ритуалното ,,обикаляне около стените". Лично фараонът извършвал най-важните религиозни обреди в големите египетски храмове, при които се предполагало, че той влиза в личен контакт с боговете.

Най-ярко свидетелство за невижданото могъщество на египетските фараони в епохата на Старото царство представляват техните гробници — прочутите египетски пирамиди. Тези колосални, смазващи човешкото въображение със своите мащаби и непоклатимо величие каменни грамади, събрали в едно-единствено огромно строително усилие всички материални и човешки ресурси на страната, са и най-директната, овеществена и концентрирана изява на култа към фараона-богочовек. Предназначена да стане за вечни време жилище на нетленната мумия на фараона и приют на безсмъртната му душа, пирамидата била същевременно паметник на неговото земно могъщество и безгранична власт. Първата голяма пирамида издигнал най-забележителният фараон от III династия Джосер; тя има стъпаловидна форма, достига на височина 60 м и е била заобиколена от огромен храмов комплекс. Известно е и името на архитекта, който проектирал пирамидата на Джосер и ръководител нейното изграждане — Имхотеп, впоследствие обожествен и почитан като покровител на египетските писари. Най-голяма била пирамидата, издигната през XXVI в. пр. н. е. от фараона от IV династия Хеопс (Хуфу). В древността Хеопсовата пирамида, която има височина 147 м и е изградена от около 2 млн. и 300 хил. огромни каменни блока с тегло по над 2.5 т всеки, била смятана за едно от чудесата на света. Според древногръцкия историк Херодот тя била строена от 100 хил. души в продължение на 30 години. Само с няколко метра по-ниска от Хеопсовата е облицованата с червен гранит пирамида на неговия син Хефрен (Хафра), чийто образ носи Големият Сфинкс — разположено близо до пирамидата скулптурно изображение на лъв с човешка глава, изсечено от естествена скала с височина 20 и дължина 57 м.

Още при управлението на Джосер столицата била преместена на север, в основания от обединителя Менес град Мемфис, който се намирал на границата между Горен и Долен Египет (югозападно от днешната египетска столица Кайро). В Мемфис се намирали дворците на фараона и на останалите представители на висшата столична аристокрация, много от които били негови роднини, заемащи различни високи длъжности. Най-важна била длъжността на първия министър — чати; могъщите фараони от IV династия най-често назначавали на нея своите синове. Чати ръководел огромния и сложен бюрократичен апарат на държавата и лично възглавявал върховния съд, царския архив и хазната. Друг висш сановник бил началникът на войската, който стоял начело на военното ведомство — пер-раха (букв. ,,дом на оръжието"). В столицата били съсредоточени и всевъзможни други централни служби и ведомства, ръководени от съответни началници. Някогашните номи продължавали да съществуват като своеобразни административно-стопански окръзи, напълно подчинени на централната власт. Царският наместник — номарх — ръководел останалите служители и чиновници в нома и осигурявал изпълнението на всички получени от столицата разпореждания. В граничните райони била изградена система от отбранителни крепости, в които били настанени военни гарнизони.

Фараонът дарявал своите приближени, членовете на царското семейство, висшите сановници и военачалници със земи, в които те уреждали свои големи частни стопанства. В много богати гробници от епохата на Старото царство са запазени релефи и стенописи, които пресъздават живота в тези имения. Аристократът и неговото семейство живеели в големия си дом, заобиколени от многобройни слуги и слугини, музиканти, певци и танцьорки, готвачи, телохранители. Под ръководството на домоуправителя чиновници, писари и надзиратели организирали стопанския живот в имението, контролирали труда на конкретните производители на материални блага, представени в гробните релефи, заети с ежедневната си дейност на полето или в господарския дом — земеделци, пастири, градинари, риболовци, хлебари, пивовари, медникари, ювелири, грънчари, каменоделци, тъкачи, обущари, дърводелци, лодкари, художници, скулптори и много други. Обширни поземлени владения били дарявани и на храмовете на многобройните египетски богове. Тези ,,отстъпени" от фараона земи, били смятани за своеобразно възнаграждение на висшите сановници и жреците; в документи от епохата на Старото царство например се говори за ,,земята на бога, за която жреците изпълняват службата си".

Извън храмовите и частни имения основната част от територията на страната била пряко администрирана от името на фараона и съставлявала единното царско стопанство — основен източник на доходи за държавата. В управлението на царското стопанство били ангажирани многобройни чиновници и служители, докато милионите трудови хора, разделени по професии в работни отряди, водели полугладно съществуване и работели от сутрин до вечер, подгонени от тоягите на надзирателите.

Честите военни походи с грабителска цел, насочени най-често на североизток към Синайския полуостров и Палестина или на юг в Нубия, носели богата плячка и попълвали царското стопанство с огромни стада добитък и многобройни военнопленници, използвани като работна ръка. В своите надписи фараонът от IV династия Снефру например се хвали, че отвлякъл от Нубия 7000 пленници и 200 000 глави добитък.

Прекомерната централизация на всички ресурси и влагането им в огромна по мащабите си непроизводителна дейност — изграждането на колосалните пирамиди и други престижни строителни мероприятия — в крайна сметка подкопали производителните сили на страната. При управлението на V и VI династия се наблюдава прогресивно отслабване на централната власт за сметка на засилване на позициите на номовата аристокрация, която водела борба за политическа и икономическа самостоятелност. Пирамидите на фараоните от тези династии стават все по-малки, а гробниците на номарсите и другите провинциални велможи — все по-разкошни и богати, илюстрирайки прогресивното преразпределяне на икономическото могъщество, подкопаващо устоите на централизираната власт на царската администрация. С нарастването на реалната сила на номовата върхушка властта на Мемфис над страната все повече ставала номинална и през XXII в. пр. н. е. тя реално се разпаднала на множество полунезависими и враждуващи помежду си номи, управлявани от местни династии.

Разпадането на Старото царство довело до дълъг (около 140 години) период на политическа децентрализация и стопански упадък в Египет — т. нар. Първи преходен период (XXII — XXI в. пр. н. е.). Престанала да функционира единната напоителна система, а това довело до значително съкращаване на селскостопанското производство и предизвикало огромни социални потресения — глад, миграции, бунтове, засилени от непрестанните войни между отделните номови държави и стихийните нашествия на номадите от околните земи.

ЕГИПЕТ ПРЕЗ II ХИЛ. ПР. Н. Е. СРЕДНО И НОВО ЦАРСТВО

В условията на дълбоката политическа, стопанска и социална криза, обхванала Египет по време на Първия преходен период, постепенно се зараждала тенденцията за ново политическо обединение. Но старата столица Мемфис, в която след мимолетната VII династия (в списъка на Манетон тя фигурира със 70 имена на фараони, управлявали общо 70 дни!) се установила за непродължително време властта на слабите царе от VIII династия, била в състояние на пълен упадък и не можела да застане начело на обединителните процеси. В тази епоха най-значителен център в северната част на страната станал разположеният южно от Мемфис, в близост до Фаюмския оазис Хераклеопол (на египетски Нен-Несут), главен град на XX горноегипетски ном. Независимите владетели на Хераклеопол не признавали властта на Мемфиските царе и провъзгласили себе си за фараони (IX и X династия на Манетон). Още основателят на IX хераклеополска династия Хети (или Ахтой) I повел в средата на XXII в. пр. н. е. активна борба с номадите — нашественици и независимите египетски номарси, и тази твърда и агресивна политическа линия останала основна и при неговите наследници, които постепенно подчинили на властта си по-голямата част на Делтата и северните райони на Горен Египет. Интересен документ за събитията от тази епоха представлява запазеното в по-късен препис поучение на фараона от X хераклеополска династия Хети (Ахтой) III (кр. XXII — нач. XXI в. пр. н. е.) към сина му Мерикара.

Но хераклеополските царе не успели да обединят под властта си целия Египет. На юг се издигнал друг обединителен център — разположената при големия завой на Нил Тива (на египетски Уасет), владетелите на която подчинили на властта си съседните горноегипетски номи и също се провъзгласили за фараони (XI династия). След дълги и ожесточени борби между двете царства, около 2040 г. пр. н. е. тиванският цар Ментухотеп II успял да разгроми Хераклеопол, присъединил севера и поставил началото на Средното царство — нов период на политическо единство и централизация, на стопански и културен разцвет, продължил около 250 години (XXI — XVIII в. пр. н. е.). В един храмов надпис от времето на XIX династия са посочени заедно имената на фараоните Менес (I династия), Небхепетра (= Ментухотеп II, XI династия) и Яхмос (XVIII династия) очевидно, като основатели на Старото, Средното и Новото царство. В епохата на Средното царство в Тива управлявали последователно фараоните от XI и ХII династия.

Новото политическо обединение на Египет позволило да бъде възстановена и усъвършенствана единната иригационна система в долината на Нил и по този начин да се стабилизира селското стопанство като основа на икономиката на страната. Особено голямо значение имали мащабните иригационни мероприятия в района на Фаюмския оазис, които съществено разширили фонда на обработваемите площи. Значително било развитието на занаятите — каменоделство, металургия и металообработване, дърводелство, тъкачество и мн. др.). В тази епоха била окончателно усвоена и въведена в масовата практика технологията на бронза; замяната на каменните и медните оръдия на труда с по-твърди и качествени оръдия от бронз подтикнала общото развитие на производителните сили. Усвоено било и производството на стъкло, но неговото приложение в практиката оставало ограничено. Голямо развитие получила търговията както вътре в страната, така и далеч извън нейните предели - търговски експедиции и кервани свързвали Египет по суша, по море или по течението на Нил не само със съседните райони на Нубия, Либия и Синай, но и с далечни земи — Крит, Източното Средиземноморие (Финикия, Палестина и Сирия), Месопотамия и страната Пунт в Екваториална Африка.

Засилването на номовата аристокрация по време на Първия преходен период не било напълно преодоляно и в цялата епоха на Средното царство тя запазвала значителна част от своите привилегии от политическото си и стопанско могъщество. Номарсите често предавали властта си по наследство, образувайки местни династии; те се опирали и на жречеството в храмовете на местните номови божества и имали свои войски. В богатите гробници на представители на номовата аристокрация и в тази епоха продължават да се срещат изображения на обширни имения, а надписите с автобиографичен характер съдържат сведения за съсредоточените в техни ръце значителни материални и човешки ресурси.

Много по-често, отколкото в епохата на Старото царство, в документите започват да се споменават роби. Те се третират като част от имуществото и стопанството на знатните и богати собственици; запазени са документи за предаването им по наследство и за покупко-продажбата на роби, в които те са поставени наравно с работния добитък. Основен източник на роби били грабителските военни походи в съседните страни: след успешна военна експедиция фараоните награждавали своите военачалници и приближени с част от заробените военнопленници. В автобиографичния надпис на Хусебек, телохранител и военачалник на фараона от XII династия Сенусерт III се разказва, че той на два пъти получавал в награда роби — веднъж 60, а друг път 100 ,,глави".

Основната част от трудовото население и в царското стопанство, и в големите храмови комплекси, и в именията на различни частни лица — велможи, жреци или чиновници, се нарича в документите от епохата на Средното царство ,,царски роби" (хему нисут); те се разграничават от същинските роби — военнопленници (баку). ,,Царските роби" не можели да бъдат купувани и продавани; те имали свое лично стопанство, дом, семейство и известни (макар и твърде ограничени) права. Всички те били трайно обвързани с упражняването на определена професия — земеделци, скотовъдци, градинари, рибари, слуги, готвачи, певци, музиканти, бръснари, учители, писари и т. н. Веднъж годишно във всеки ном царската администрация провеждала специални прегледи, на които отрасналите деца на ,,царски роби" били разпределяни по професии. Най-здравите и силни били избирани за войници, синовете на занаятчии и други специалисти често наследявали професията на родителите си, докато основната част ставали селскостопански работници. Разпределените по професии и зачислени за цял живот към определено стопанство трудови хора били откъсвани от основното си занятие единствено когато администрацията ги свиквала на ,,царска работа" — задължителна за всички периодична трудова повинност по изграждане и поддържане на иригационните съоръжения, в мините и кариерите, на големите царски строежи, като гребци на корабите или за поливане на царските градини.

В документи от епохата на Средното царство често се говори и за свободни и независими от царското стопанство хора — дребни земеделци, скотовъдци, рибари, занаятчии, търговци и други; обикновено те се назовават с изразителното обобщаващо определение неджес (,,нищожни", ,,малки"). За съжаление достигналите до нас източници не позволяват да бъде разрешен въпросът за количественото съотношение между свободните производители (неджес), зависимото население (хему нисут) и робите (баку), за тяхното относително място в икономиката ни страната.

От масата на свободните производители постепенно започнала да се издига една забогатяла върхушка от хора с незнатен произход, наричан в документите ,,силни неджеси", Те можели да дадат образование на децата си, които нерядко ставали впоследствие жреци, чиновници или писари. За да противостоят на мощната номова върхушка, фараоните от XI и XII династия започнали целенасочено да издигат представители на тези кръгове на висши постове в административния апарат; така в противовес на традиционната родова аристокрация се оформила една нова привилегирована прослойка от хора, лично задължени за кариерата си на фараона и затова готови да подкрепят с всички сили неговата власт.

Опора на централната власт била и мощната царска армия; в епохата на Средното царство било възстановено изграждането на стратегически военни крепости и продължило осъществяването на завоевателни походи и грабителски военни експедиции в съседните земи. Особено активна била военната политика на могъщите фараони от XII династия, при продължителното управление на които (ок. 1991 — 1786 г пр. н. е.) Средното царство изживяло своя най-голям икономически, политически и културен разцвет. Още основателят на династията Аменемхет I водил ред агресивни войни в Палестина, Либия и Нубия, за които гордо съобщава в специални възпоменателни надписи. Завоевателната външна политика достигнала своя апогей през XIX в. пр. н. е., когато Сенусерт III трайно присъединил към Египет Нубия чак да втория праг на Нил и постигнал крупни успехи и на другите традиционни направления на египетската експанзия.

Независимо от военните победи и изпълнените с гордост и самочувствие надписи, съобщаващи за тях, фараоните от XII династия никога не успели да постигнат такава степен на власт над страната, каквато имали на времето неограничените деспоти от Старото царство. Те трябвало да се съобразяват с могъщата и своеволна номова аристокрация, с влиятелното жречество, с неспокойните народни маси: запазени са сведения за ред дворцови заговори и въстания на онеправданите слоеве, които подривали могъществото на държавата. Нямайки възможност да се разпореждат произволно и безпрекословно с ресурсите на страната, фараоните трябвало да ограничат мащабите и стойността на строежите си и започнали да изграждат своите пирамиди от кирпич вместо от камък: днес те представляват безформени хълмове, загубили първоначалния си архитектурен облик. По-късно строежът на пирамиди бил изобщо изоставен и започнали да погребват царете в скални гробници с прилежащи заупокойни храмови комплекси, разположени недалече от столицата Тива.

През XVIII в. пр. н. е. Египет отново се разпаднал, първоначално на две части (XIII династия в Тива и XIV династия в Ксоис в Долен Египет), и постепенно навлязъл в т. нар. Втори преходен период. Наред с вътрешната нестабилност и династическите борби (в царските списъци за около два века се изреждат близо 200 имена на фараони) особено важна роля за настъпилия упадък имало нашествието на хиксосите. Те били номадски племена, които нахлули от изток през Синайския полуостров, завладели по-голямата част от Делтата и района на Мемфис и в продължение на около 150 години периодически подлагали на грабеж останалите египетски земи (XV и XVI ,,хиксоски" династии).

Начело на борбата срещу нашествениците застанали владетелите на Тиванския ном, които отново успели да наложат властта си над южната част на страната (XVII династия). Едва в първата половина на XVI в. пр. н. е. хиксосите били окончателно разбити и прогонени от Яхмос (Амосис) I, който се смята за основател на XVIII династия и на Новото царство. Тива отново се утвърдила като столица на обединената египетска държава, която в продължение на около 500 години (от XVI до XI в. пр. н. е.) изживяла продължителен период на всестранен подем и разцвет при управлението на фараоните от XVIII, XIX и XX династия.

Възстановяването на държавното единство и укрепването на централната власт срещнало съпротивата на старата номова аристокрация и подобно на своите предшественици от епохата на Средното царство фараоните от XVIII династия се опрели на армията и на покровителстваната от тях нова служебна аристокрация от незнатен произход. При тяхното управление Египет се превърнал в мощна военна държава с огромна армия: при ежегодното определяне на професиите 10 от всеки 100 младежи били взимани за войници. През тази епоха във военното дело започнали да играят особено важна роля впрегнатите в коне бойни колесници, които скоро се превърнали в основна ударна сила и на египетската армия. Разделена на бойни отряди според вида на оръжията, многобройна, добре обучена и дисциплинирана, разполагаща с подвижни и маневрени ударни съединения от бойни колесници и с мощен флот, египетската армия представлявала за мащабите на епохата страшна военна сила.

За да могат да задоволят жаждата на войската и служебната аристокрация за повече почести и награди и да си осигурят верността им, фараоните от XVIII династия водели постоянна агресивна, завоевателна външна политика. Ежегодно техните армии се отправяли в походи към съседните страни на Източното Средиземноморие, към Нубия и Либия. Огромни количества зърно и други продукти, безчислени стада добитък, много злато, сребро и бронз, дървен материал и всевъзможни занаятчийски произведения били заграбвани като военна плячка или събирани като данък от покорените и зависими народи. След всеки поход в Египет били докарвани тълпи от военнопленници и фараоните с щедра ръка ги дарявали като роби на победоносните военачалници и отличилите се войници, на висшите сановници и на големите светилища. Въпреки нарасналото количество на робите в египетското стопанство, основни производители на материални блага си оставали милионите безправни местни селяни и занаятчии, все така разпределени по професии в различни царски, господарски или храмови имения; техният тежък трудов живот почти не търпял промени през вековете.


Статуя на Тутмос III

В края на XVI и началото на XV в. пр. н. е. мирното управление на една жена-фараон, царица Хатшепсут, осигурило двадесетгодишно прекъсване на непрестанните войни. Единственото крупно външнополитическо мероприятие на царицата била голямата експедиция по море до страната Пунт, откъдето корабите ѝ се завърнали натоварени със злато, слонова кост и всевъзможни екзотични стоки. След Хатшепсут на престола дошъл най-войнственият фараон от XVIII династия Тутмос III, при чието управление през първата половина на XV в. пр. н. е. активната завоевателна политика на Египет достигнала своя връх. От Северна Сирия, където египетските войски излезли на р. Ефрат, до четвъртия праг на Нил в Нубия държавата се простирала на разстояние от 3500 км. Огромните богатства, които се стичали от всички краища на страната в столицата Тива, позволили на Тутмос III и неговите наследници да разгърнат грандиозна строителна дейност.

През XIV в. пр. н. е. агресивната външна политика на Египет трябвало временно да бъде изоставена поради настъпилите вътрешни трудности. По време на дългото управление на Аменхотеп III в недрата на египетската върхушка постепенно назрявал конфликт. Представителите на номовата аристокрация и жречеството отново се опълчили срещу силната централна власт. Недоволството било оглавено от жреците в светилището на Амон-Ра в Тива, най-богатия и влиятелен религиозен център в страната. За да подкопае тяхното опасно могъщество, младият Аменхотеп IV провел религиозна реформа, с която наложил култа на ново върховно божество — слънчевия бог Атон. В негова чест фараонът приел името Ехнатон (,,Угоден на Атон") и заедно с жена си, прекрасната Нефертити, и с целия си двор напуснал Тива и само за няколко години изградил нова великолепна столица далеч на север — разположения на  брега на Нил гр. Ахетатон. Но новата религия все още нямала здрави корени сред египетското население и след преждевременната смърт на фараона-реформатор неговите противници взели връх. Един от наследниците на Ехнатон, малолетният фараон Тутанхамон бил принуден да се върне в Тива и да възстанови всички привилегии на жреците на Амон. През 1922 г. в Долината на царете край Тива беше открита гробницата на доживелия само до 19-годишна възраст Тутанхамон — единствената неограбена гробница на египетски фараон, поразила света с блясъка на своите златни съкровища.

Вътрешните борби довели до временно отслабване на Египет, който през XIV в. пр. н. е. загубил повечето от външните си владения. Нов период на разцвет и военно могъщество настъпил през XIII в. при войнствените фараони от XIX династия и особено по време на дългото, 66-годишно управление на Рамзес II. Сред многото грандиозни строежи на този велик владетел е и прочутият скален храм при Абу Симбел в Нубия с 4 колосални 20-метрови статуи на фараона, изцяло преместен при изграждането на Асуанския язовир.

При последните владетели от XIX династия и във времето на XX династия (кр. XIII — нач. XI в. пр. н. е.) постепенно настъпил залезът на най-блестящия период на египетската цивилизация. При следващите династии, в епохата на т. нар. Късно царство Египет напълно загубил някогашното си политическо могъщество и сам се превърнал в обект на агресия от страна на съседните народи — либийци и етиопци. През VII в. пр. н. е. той попаднал временно под властта на Асирия, а в 525 г. бил присъединен към Персийската империя на Ахеменидите.

https://istorianasveta.eu/