• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 September 2019, 05:17:40

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10086
  • Total Topics: 1153
  • Online Today: 23
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 15
Total: 15

Цивилизацията на Древен Египет

Started by Hatshepsut, 24 July 2018, 14:59:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut


Това, което ви давам, е около 1/100 от това, което съм в състояние да ви дам. Не искам да ставам досаден и банален и съвсем нечетим.
Това, което аз знам, изобщо не е всичко, което се знае за Египет.
Това, което се знае, е малка част от всичко, което е било. Много папируси и свещени книги са изгорени и поголовно и методично унищожавани от евреи, християни и мюсюлмани.
Къде да избягаме от очевидното? Съвсем ясно е, че имаме работа с първите истински ,,християни". Че християнските добродетели и свети писания представляват препис на далеч по-стари правила и мъдрост, които самите преписвачи са използвали за да поробят хората, а не от любов към правдата и Бога. Че даже в лицето на Библията имат една профанизация на древно знание, извратено и съкратено, компилация, минала под нечие одобрение, а не истинско познание за света. И това, както виждате в началото на главата, не е укрито съвсем дори от взора на раннохристиянските деятели.
Дали е можело да се препише? И още как! Според легендата старият завет е писан от 72 мъдреци в Александрия. Оставям на страна митологичният факт за 72-та мъдреци и това, че броят им по някакъв начин съвпада с 72-та етиопски заговорници, съдействали на Сет да убие Озирис. Вижте мястото на случката: в най-голямата библиотека на света. Смятате ли, че египетски папируси и надписи, днес стигнали до нас, най-голямата египетска, пардон, световна библиотека не е била в състояние да осигури тогава?
Същата после няколко пъти е изгаряна и възстановявана, разрушена, разграбена и унищожена. За да се покрият следите на кражбата, най-вероятно. А може би и за да се погребе древното знание и да остане само зрънцето, което благодетелите подават. Да се ,,монополизира" безсмъртието. Това е същността на еврейската и християнската доктрина.
Тактика, която е работила 1500 години успешно. Но с разчитането на йероглифите, тази тактика започна да работи против творците си.

Нека погледнем истината в очите... Твърденията, че траките били първохристияни или египтяните - първите християни, са измама. Радостта, че апостол Павел ни бил покръстил са горчива, половинчата истина за един исторически твърде вероятен бунтовник и злодей.
Те (траки и египтяни) са християни далеч преди някой да се сети да измисли християнството и митовете за него.
Туй, що наричаме християнство, е древна система от знания и философия за живота, които някой е откраднал, унищожил и монополизирал, за да бъде единствена утеха, единствен път към вечния живот на гладните човешки духове.
Така че не, не е някой измислил безсмъртието и отвъдното за да потиска хората и да ги държи в робско подчинение.
Измислените писатели и самозвани пророци изобщо не са били в състояние да създадат нова система от знания, която да се понрави на хората. Те просто са извратили старата, общоприетата божествена истина, поставяйки себе си начело, като "ключари" на небесните порти. Порти, които преди това са били отворени за всеки що е бил в мир със себе си.

А някой е създал религията за тази цел, като е унищожил познанието за Бога и е оставил само вярата за Него. Тоест нарушил е личната връзка с Бога и е изфабрикувал собствени закони вместо божествените.  Замисляли ли сте се, защо почти хилядолетие християнството враждува с повечето науки? Защо загива астрономията, запàда геометрията, но се изкачва на нейно място аритметиката? Зад това има не просто суеверие, но замисъл. Прост замисъл. Да не се стигне до нещо, до което не бива да се стига, до нещо, което го е имало, но не трябва да се знае.
Да избяга това, за което говори Аменхотеп... Познанието за Бога. Опознай света, за да познаеш Бога. Сляп си ако не познаваш света, не можеш да се възхитиш на делото Му.
И как така бързо хората, например египтяните или траките, вярвали в нещо хиляди години изведнъж се решиха, па станаха християни?
Много просто... Те клекнаха пред диктатурата, но не смениха ценностите в ума си. Дали ценностите на диктаторите са били същите - ясно е че не, но смяна на религията никога не се е осъществявала. Никакво божие слово не е било дадено на хората с Библията. Нима някога добрият ще приеме ценностите на грабител, разбойник и убиец? А няма съмнение, че религиите така са си пробили пътя в живота... Те са стъпили на старите ценности и са узурпирали духовността. Използвайки лумпени, роби и бунтовни елементи в империята, те са събрали лавина, която да унищожи мирния баланс.

"Откак стана така, че нашите жреци започнаха да гледат отвисоко на бедните и да не ги е грижа за тях, нечестивите галилеяни (християни, бел.авт. Юлиян изобщо ги нарича само така, макар и те да настояват на името Христово и ги дефинира като еврейска секта, предателска дори спрямо евреите) надушиха изгодата, и се втурнаха да показват човеколюбие и укрепиха най-долното от всички деяния чрез престореното си поведение. Те приличат на ония мошеници, които подмамват децата, като им дават два-три пъти по някой сладкиш, и с това спечелват доверието им, увличат ги със себе си и щом ги повлекат далеч от домовете им, качват ги на някой кораб и ги продават в робство..."
 
(Император Юлиан Апостат, писмо до първожрец Теодор)
 
 
Нашите предци  не са били първите християни. Били са християни преди християните.
Време е да го проумеем. Християнството е просто стъпка назад. Религиите (в това понятие включвам всички "ветроуказатели", като технически термин то е по широко и обхваща преди всичко божествена концепция, но "църкви" ми се вижда неточно), били те трите известни, или пък други образи и секти, които "ще ви показват пътя", са място, от което да бягате далеч. Триумф на земна клика. "Мили", "драги", "мани", и други отварачки на портите на рая не ви показват пътя.
Седят на него.
Пътят е във вас. По наследство.
Знанието не е скрито успешно.

[Край на статията с източник: http://d3bep.blog.bg/history/2011/02/10/istinskata-hristiianska-religiia]

Hatshepsut

Ето oще няколко цитата:

Лъчите ти дават живот на всички полета: когато светиш, те живеят и растат за теб. Ти караш сезоните да хранят всичко, което си създал. (Химн на Атон)

Правиш да никне трева за добитъка и зеленчук за потреба на човека, за да изважда храна от земята. (Псалм 104:14)


Всеки лъв излиза от леговището си и всички змии хапят. Мракът пада и земята притихва, докато създателят почива в своя хоризонт. (Химн на Атон)

Спущаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. Лъвчетата  реват за лов и търсят от Бога храна. (Псалм 104:20-21)


Земята се прояснява, когато ти изгрееш на хоризонта... Двете земи празнуват. Пробудени, те застават на крака, защото ти ги вдигна... Цялата земя започва да се труди. (Химн на Атон)

Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си. Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта. (Псалм 104:22-23)


Кораби плуват на север, също и на юг. Всеки път е отворен за тях, когато ти се появиш. Рибата в реката скача пред лицето ти, лъчите ти са насред морето. (Химн на Атон)

Ето голямото и пространно море, дето има безбройни пълзящи животни, животни малки и големи. Там плуват корабите; там е и чудовището, което си създал да играе в него. (Псалм 104:25-26)


Не се насилвай да приветстваш гневния,
защото тогава той ще нарани сърцето ти;
Не му казвай фалшиво "Здравей",
докато стомахът ти е свит от страх.
(Поучение на Аменемопе, гл.10)

Не връзвай приятелство с ядовит човек и не ходи с гневлив човек, да не би да научиш пътищата му, и да приготвиш примка за душата си. (Притчи 22:24-25)


По-добре бедност в божиите ръце,
отколкото богатство в сандъка;
Хлябът е по-сладък на лекото сърце,
отколкото богатството на раздразнителното.
(Поучение на Аменемопе, гл.6)

За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство. И благоволение е по-добро от сребро и злато. (Притчи 22:1)


Не махай синорите на нивята,
не мести ограничителните въжета.
Не бъди алчен за парче земя,
не нарушавай границите на вдовицата.
(Поучение на Аменемопе, гл.6)

Не премествай стари межди, нито влизай в нивите на сирачетата. (Притчи 23:10)

Hatshepsut

Храмовият комплекс в Карнак (Тива)


Карнак е село в Горен Египет край Луксор. Известно е със своите древно-египетски останки.

Това е най-голямото религиозно средище в Древен Египет, което се състои от многобройни паметници, разпределени в 3 групи сгради, всяка оградена от стена.

Зад входа, отбелязан с монументален портал, се откриват големият двор, а зад него хипостилната зала (чийто таван се крепи на колони).

Следва гранитното светилище, обиталище на бога. Именно там се провеждат церемониите;там се пази лодката, която служи за пренасяне на божеството по време на шествията.

Храмът е свързан с кей на брега на канала, захранван с водите на р. Нил чрез алея, по дължината на която са разположени сфинксове с овнешки глави.

По-нататък се простира голямото свещено езеро, където по време на празниците са разхожда на лодка статуята на бога. Зад стените на Амон се издига също храмът на Хонсу, син на Амон. Стените на Мут обграждат многобройни храмове, сред които и този на Мут, съпруга на Амон.


Свещеното езеро в храмовия комплекс

Карнак е храмов комплекс, разположен на 2.4 км. на север от Луксор, в Горен Египет. На това място се е разполагал религиозният център на древноегипетската държава. Този невероятен архитектурен комплекс е строен в продължение на дълго време - от управлението на фараона Сенусерт I (ок. 1970-1934 г.пр.Хр.) до времето на император Август. На езика на древните египтяни името на комплекса означава "най-почитано място" - Ипет Сут. Въпреки че много от храмовете в Карнак са напълно разрушени, запазените представляват най-обширният комплекс от древни постройки, съществуващи на планетата ни. Карнак е включен в Списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство през 1979 година ("Тива с нейните некрополи").

 Египетската цивилизация е удивителна. Достиженията и будят възхищение до ден днешен. Характерни черти на египетската архитектура са нейната мащабност и величественост. Храмовият комплекс в Карнак е доказателство за невероятното въздействие на древните строежи. Застанал до огромните статуи и колони, човек се чувства твърде малък и нищожен. Можем да си представим въздействието на комплекса върху съвременниците му - хора дълбоко религиозни, изпълнени с абсолютна вяра в могъществото и недостижимостта на божествата.

 Комплексът Карнак се състои от:

- Големият храм на Амон. Амон първоначално е бог на вятъра и въздуха, по-късно е приеман за създател на целия свят и покровител на плодородието. Слива се с култа към Ра и от този момент божеството е наричано Амон-Ра, върховен бог на Египет по време на Новото царство.
 - Храмът на Мут. Мут е вторият член на божествената триада. Тя е майка, съпруга и дъщеря на Амон. Почитана е като покровителка на майчинството и като изражение на божествената вечност. Майка е на Хонсу и осиновителка на Монту. Царица на боговете и майка на всички живи същества. Постоянен епитет на Мут е "владетелка на езерото Ишру", по името на свещеното езеро при нейния храм, направено по времето на Аменхотеп III на североизток от главния храм на Амон в Карнак, и съединен с него посредством алея от сфинксове.
 - Храмът на Монту. Монту по време на Новото царство е част от триадата Амон-Мут-Монту, син на Амон и богиня Мут. Първоначално е слънчево божество, но по време на управлението на XIX династия е почитан като бог на войната. Негова съпруга е богиня Тененет.
 - Храмът на Хонсу. Бог на луната, син на Амон и Мут. Понякога е отъждествяван с Тот, на места даже почитан като Хонсу-Тот.
 - Храмът на Ипет (на гръцки Опет). Богинята, родила Озирис. Наричана е "Господарка на магическата защита". Всяка година се провеждал фестивал в нейна чест, на който бог Амон идва, за да се съедини с нея и да обезпечи по този начин продължението на природните цикли. Понякога е изобразявана като хипопотам, понякога като жена с тяло на хипопотам, уста на крокодил и лъвски лапи, със соларен диск и рога. Покровителка на дома. Асоциира се с Амонет и Нут. Ипет е едно от най-старите египетски божества.
 - Храмът на Пта. Наричан и Птах, покровител на изкуствата и занаятите, създател на имената на предметите, от които се появяват. "Господар на магията", патрон на зидарите, архитектите, "Майстор строител". Негова съпруга е богиня Сехмет - покровителка на войната и жарещото слънце. За негови съпруги се считат още и Маат, Баст, Хатхор и Тефнут. Притежава силата да лекува.

На територията на храмовия кoмплекс се разполагат и свещено езеро, множество храмове и параклиси с малки размери, както и складове и помещения за престой. Диодор Сицилийски твърди, че в Карнак се намират най-старите тивански храмове.

 При построяването на египетските светилища са заети огромно множество хора, процесът на строителство и украса е продължителен и поглъща много време и средства. При управлението на повече от 30 фараони протичат строителните работи в Карнак, който се простира на площ от около 30 хектара.


Колони с форма на папирус

 Някои от най-древните храмове в комплекса са разрушени по заповед на фараони от следващите епохи и каменните блокове са използвани като строителен материал. Построеният от бял варовик неголям храм на Сенусерт I е напълно разрушен и блоковете са използвани за построяването на огромния пилон на Аменхотеп III (1455-1419 г.пр. Хр.)

 С изключение на храма на Сенусерт I и няколко запазени до наши дни варовикови блока от XII династия, намиращи се в централната част на храмовия участък, множеството запазени обекти са от периода на Новото царство (ок. 1580 - ок. 1071 г.пр. Хр.). Първият фараон от тази епоха, започнал строителна дейност в Карнак, е Тутмос I (XVIII династия: 1538-1525 г.пр.Хр.). При неговото управление са оградени със стена паметниците останали от XII династия. Издигнати са два големи пилона (прието е да се номерират с римски цифри) от пясъчник - пилони IV и V, и колонада зад пилон V. Изграждат се и два великолепни обелиска от червен асуански гранит, единият може да се види и днес в Карнак, на мястото, където е поставен от строителите, пред пилон IV. Древноегипетският пилон представлява съоръжение, подобно на кула с форма на пресечена пирамида.


Обелискът на Хатшепсут

 В периода на управление на забележителната царица Хатшепсут, дъщеря на Тутмос I, е построено от черен и червен гранит светилище, по-късно разрушено и използвано по времето на фараон Аменхотеп III като източник на строителен материал. Днес е пресъздадено в музея, разположен под открито небе. Две крила, покрити с цветни релефи, обгръщат това интересно съоръжение. Релефните сцени изобразяват Хатшепсут, изпълняваща обреди пред боговете в качеството си на пълновластен господар на Египет. Между двата пилона на Тутмос I царицата поставя два обелиска. Единият от тях е запазен до наши дни и предизвиква удивление с размерите си - изработен е от цял гранитен блок в червен цвят, с височина 30 м. Квадратната му основа е със страна 2.6 м. Историческите сведения удостоверяват, че двата обелиска са доставени от Асуан - на 209 км надолу по течението на река Нил. Издигнати са, покрити са с надписи и са полирани за 7 месеца. Обелискът на Хатшепсут е един от най-добре съхранените паметници от този вид.

Следващият владетел, Тутмос III, става един от големите строители на Карнак. Първата цел, която си поставя е да унищожи всички свидетелства за управлението на царицата. Това никак не е случайно, Хатшепсут прави всичко възможно да не допусне до властта Тутмос. От малкото постройки, които не са разрушени, са изличени всички надписи с името на Хатшепсут. По заповед на Тутмос са издигнати обелиски, от които днес нито един не е на територията на Египет, колонада и пилони, както и известната церемониална зала в източната част на комплекса. На главната ос на храма, простираща се в посока изток-запад, Тутмос III издига пилон VI. Следвайки примера на баща си, Тутмос II, новият владетел издигна още един пилон, днес известен като пилон VII (пилон VIII е издигнатият от Тутмос II) на напречната ос. По този начин е променен първоначалния правоъгълен план на храма в Т-образна изтеглена форма. На изток от тази сграда е създадено голямо "свещено езеро". В първия двор на напречното крило на храма има тайник, в който периодично са оставяни натрупващите се дарове от богомолците. През 1902-1907 година, по време на разкопки, са открити 17 000 бронзови и 779 каменни статуи, някои от които са ненадминати шедьоври на египетското изкуство.

 Наследниците на Тутмос III издигат няколко съоръжения в Карнак, но следващият голям строител в комплекса е Аменхотеп III. По време на неговото управление е издигнат още един голям пилон (пилон III) пред обелиска на Тутмос I. Това е най-амбициозното от намиращите се в комплекса съоръжения. Основата му се състои от парчета от разрушени постройки на други владетели. В течение на времето и този пилон, както и предшествениците му се превръщат във фасада на големия храм. По време на следващия активен строителен период, управлението на фараоните от XIX династия (1342-1206г.пр. Хр.) Сети I и Рамзес II, пред него се издига голямата хипостилна зала. Може би още при Аменхотеп III е планирана като голям открит двор с величествена централна колонада. С фасадата е заграден пилон II, дело на Хоремхеб, първия владетел от III династия. Хипостилната зала е престроена и приема вида, в който ни е позната при Сети I и Рамзес II. Колоните и опиращото се в тях заграждение на двора между пилони II и III изграждат единно помещение с площ 5 000 кв.м. Хипостилната зала сама по себе си е едно от чудесата на древната архитектура. Състои се от 134 огромни колони: по шест в двата централни реда, останалите 122 са разпределени в седем реда от всяка страна. Цялата структура на колонадата е удивителна. Изградена е от най-големите, изработвани от човек колони - по размери ги превъзхожда само колоната на император Траян в Рим. Високи са по 24 метра (Траяновата е с височина 29 м, но е една единствена). Страничните колони са с височина 13 м. Опиращите на колоните стрехи представляват първото познато на човечеството съоръжение, наподобяващо по конструкцията си катедрала с висок централен неф и странични олтари.


Колонната зала в Карнак

При Хоремхеб широко се използват като строителен материал частите от разрушените здания, строени при "фараона-еретик" Аменхотеп IV - Ехнатон. По това време е удължено храмовото пространство по оста север-юг с издигането на още два масивни пилона - IX и X. Строителството по оста изток-запад приключва по време на управлението на Етиопската династия (751-656 г.пр.Хр.) с издигането на най-големия пилон - пилон I, който е и последен. Така е формирана фасадата на големия храм на Амон в Карнак, обърната към Нил. Канали свързват реката и светилището. На пристана пред храма личат знаците, с които редовно се отбелязвали разливите на Нил.

 На територията на Карнак са разположени храмове с по-малки размери от този на Амон. На север е светилището на бога на войната Монту, на около един километър на юг след пилон X, се издига впечатляваща група от три храма. Два от тях са строени по време на управлението на Аменхотеп III, последният - по времето на Рамзес III (около 1180 г.пр.Хр.). Двата комплекса се съединяват с широк път, отстрани на който се извисяват две редици каменни сфинксове с глави на овни. Това никак не е случайно (в египетската култура, както и във всяка друга древна цивилизация нищо не е инцидентно) - свещеното животно на бог Амон е овен. Тези светилища са посветени на богиня Мут, майка, съпруга и дъщеря на Амон. Днес са силно повредени. До тях, във формата на подкова, е съградено изкуствено езеро. На запад от пилони IX и X се издига великолепен храм, посветен на бог Хонсу - син на Амон и Мут. Той е отделен малко по-встрани от другите постройки. Началото на неговото строителство се поставя при фараона Рамзес III, но релефната украса е завършена много по-късно, чак след 12 века - по времето на император Август, когато Египет вече е римска провинция.

В древността Карнак е обкръжен с дебели и високи кирпичени стени. На определено разстояние се разполагали каменни врати с огромни размери. Една от най-впечатляващите е тази, която се намира пред фасадата на светилището на Хонсу. Строена е по време на управлението на фараона Птолемей III (246-222 г.пр.Хр.) и е била един от главните входове на комплекса. Свързана е с град Тива и с разположените наблизо (2.4 км на юг) храмове посредством алеята на сфинксовете. Голямата част от тях днес са под град Луксор, открит е само малък участък от алеята. Върху древната Тива, могъщ и величествен град, днес се намира селото Ел Карнак.

 Всяка една среща с египетското изкуство е среща с вечността. В храмoвете на Карнак се отдава почит и благоговение на боговете в продължение на близо 2000 години, почти толкова, колкото е и нашата ера.

Източници:

Илиана Т. Илиева-Дъбова (http://www.sivosten.com/)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Карнак

Hatshepsut

Графични реконструкции на египетски храмове



Източник: http://www.eyelid.co.uk/tempmenu.htm

Храмът на Богинята Изида на о-в Филе






Кьошкът на Траян на о-в Филе:






Храмът на богинята Хатхор в Дендера




Храмовете в Луксор и Карнак



Храмът в Дейр-ел-Бахри


Hatshepsut

Черните фараони

Всички знаят, че фараоните са били египтяни. Да, но историята на Египет познава и друго - Египет много пъти се е управлявал и от династии с друг произход. Прекрасен пример за това е династията на Птолемеите - династия с македонски произход, управлявала Египет от 305 пр.н.е. до 31 пр.н.е. Птолемей I (305-282 г.пр.Хр.), сподвижник на Александър III Македонски (336-323 г.пр.Хр.), през 305 пр.н.е. се обявил за фараон, а владенията му включвали освен Египет и Либия, Финикия и някои острови в Средиземно море. Под управлението на Птолемеите, Египет преживял времена на могъщество и културен разцвет. Последният владетел от тази династия е Клеопатра (51-30 г.пр.Хр.). Тук обаче няма да говорим за тях, а ще ви разкрием друга част от историята, която поради една или друга причина е позабравена - това е периода от 751 пр.н.е. до 667 пр.н.е., когато Египет е бил управляван от Черните фараони. Черните фараони не са властвали дълго време, но тяхното царуване върнало единството на разединения Египет.
 Кои са били те и от къде са дошли???
 На 1500 километра южно от Египет се намира най-голямата страна в Африка - Судан. Преди 2500 години това били земите на Нубия - древно африканско царство. Черните фараони идват от там - те са били наследници на могъщата африканска цивилизация, процъфтявала по южните брегове на Нил в продължение на много години. Тяхната държава била споменавана в египетските папируси като царство КУШ. Те са били чернокожи африканци. Това дава основание да се смята, че дълго време историята за тяхното управление е била съзнателно пренебрегвана - точно поради цвета на кожата им. За мнозина е странен фактът, че чернокожи фараони са управлявали могъщия Египет.

Както подобава за две съседни страни, в древните времена Нубия и Египет са били или в период на добри съседски отношения или в период на военни действия. По времето на управлението на фараона Сенусерт I (1970-1934 г. до н.е.), египтяните успели да завоюват част от Нубия. Малко по-късно нубийците си върнали тази територия. Няколко пъти след това, египтяните извършвали набези в нубийските територии, но това като цяло не довело да някакви сериозни стълкновения между двете държави. До момента, в който фараонът Тутмос I, управляващ Египет от 1538 до 1525 год до н. е., не решил да увеличи границите на своята държава на юг, за сметка на съседите си. Войските на Тутмос I разгромили противниците и фараонът покорил голяма част от Нубия. Към Египет се насочили богатствата на Нубия - словнова кост, злато, скъпоценни камъни и чернокожи роби.
 Към 800 година пр.н.е. слабите фараони от поредната египетска династия били принудени да дадат на Куш независимост. Столица на Куш станал град Напата.
 Не изминало много време и кушанските царе започнали да се придвижват на север. Първият от царете на Куш на име Кушта воювал в южните номи на Египет (ном - основната териториална единица в Древен Египет). Малко по-късно синът му Пианхи (повече известен като Пийе), известен като добър стратег, предприел настъпление на север и завладял Египет. Пианхи не разграбил Египет, а потърсил подкрепата на жреците и така станал първият от т.нар. "черни фараони" (747-716 г.пр.Хр.) - поредица нубийски царе, управлявали цял Египет в продължение на три четвърти век и обединени в XХV династия.
 Царуването на ,,черните фараони" не продължило дълго - било прекъснато заради нахлуването на асирийците. Войските на асирийския цар Ашурбанипал (685-627 г.пр.Хр.) изтласкали на юг в нубийската му родина, последният и най-велик от черните фараони Тахарка (690-664 г.пр.Хр.).


Фараонът от XХV династия Тахарка

Като цяло нубийците взаимствали много от Египет. Тъй като първоначално нямали своя писменост, когато имало нужда нещо да бъде написано, те използвали египетските йероглифи. В последствие създали своя писменост, част от която все още не е разшифрована.
 Нубийците също построили пирамиди, но с доста по-различен външен вид от египетските. Броят на пирамидите в древна Нубия наброява общо 223 което е два пъти повече от тези в Египет. Подземните гробници в Нубийските пирамиди са богато украсени, подобно на Египетските, но не всички пирамиди в Нубия са паметници на владетели.

http://dreven-iztok.ucoz.com/forum/6-25-1

Hatshepsut

Графична реконструкция на Амарна

Източник: http://www.amarna3d.com/

Град Амарна е бил столицата на Египет по времето на фараона Аменхотеп IV (1379-1362 г.пр.Хр.).
Той е заменил култа към множеството египетски богове с култ към Атон - слънчевия диск. Той е променил името си на Ехнатон ("угоден на Атон"), а построената по негово време столица е нарекъл Ахетатон ("Хоризонта на Атон"), днешния град Амарна. След неговата смърт религиозната му реформа се проваля, а градът е напуснат от неговите жители.

(Щракнете върху изображенията, за да ги видите в пълен размер - 2048 х 1152 рх)

Град Амарна (общ изглед):


Големият храм на Атон:


Царският дворец:



Hatshepsut

Интересни факти за Древен Египет


Древен Египет е една от най-мистичните древни цивилизации, които вълнуват човечеството от столетия. Тя възниква по течението на река Нил в Северна Африка и е родина на много изобретения, използвани от човека и до днес. Вижте няколко интересни факти за тази древна цивилизация.

1. Фараонът никога не позволявал косата му да се вижда - за целта той носел постоянно корона или кърпа за главата на сини и жълти райета, наречена немес. Такава е изобразена на златната маска на фараона Тутанкамон.


2. За да не стане жертва на мухите през горещите дни, фараонът Неферкара Пиопи II винаги държал до себе си няколко голи роби, чиито тела били намазани с мед.

3. Козметиката е известна на човека отпреди 5 хилядолетия. В Древен Египет козметика използвали както жените, така и мъжете, като тя била замислена не толкова като разкрасяващо средство, колкото като защита от слънчевите лъчи. Гримовете за очи в зелено били правени от мед, а в черно - от олово.

4. Макар употребата на антибиотиците в традиционната им форма да датира от 20 век, древните лекари използвали при лечението на инфекции плесенясала храна, тъй като в плесените се съдържа антибиотикът пеницилин, открит по-късно от Александър Флеминг. В Древен Египет на болните били давани парчета плесенясал хляб.

5. Египетските деца не носели дрехи, докато не навляза в пубертета - горещият климат правел дрехите ненужни. Мъжете носели поли, а жените - рокли. За да се отличават от простолюдието, богатите египтяни носели перуки. До 12-годишна възраст главите на момчетата обикновено били обръсвани, за да се ограничат бълхите и въшките.

6. Когато през 1525 г.пр.н.е. войските на фараона Тутмос I нападнали Сирия и Каркемиш, по горното поречие на река Ефрат, те били учудени да видят как "Нил пада от небето" и "река, която тече наобратно". Всъщност египтяните, свикнали с безоблачното небе над родината си и единствената според тях река в света, Нил, помислили дъжда за реката, падаща от небето. Що се отнася за непознатата река, която се движи наобратно, то това се дължи на факта, че Нил течен на север, а Ефрат - на юг, което за древните египтяни означавало нагоре към течението.

7. Не е известно кой и кога е построил Сфинкса, както и кой е неговият прототип. Не се знае и кой точно унищожава носа му. Има теории, че това е Наполеон, но новите тези обвиняват за това армиите на мамелюците. Като оневиняващо доказателство за френския император се явяват скици на Сфинкса без нос, правени през 1737 година, 60 години преди нахлуването на наполеоновите войски в Египет. Счита се, че при приготовленията за битката с европейците, артилерията на мамелюнците използва за мишена на оръдията си главата на Сфинкса.


8. Древните египтяни вярвали, че Земята е плоска като палачинка, а река Нил тече през центъра й.

9. Египтяните създават редица неща, които използваме и до днес - например мастилото, пергамента, ключалките с ключове, ножиците, перуките, козметиката, дезодорантите, четката и пастата за зъби, цимента, стъклото и фаянса. Разделението на деня на 24 часа, както и на годината на 365 дена също е египетско изобретение.

10. Пирамидите  в Гиза са най-старото и единственото оцеляло до наши дни съоръжение от Седемте чудеса на Древния свят. Хеопсовата пирамида е построена около 2 570 г.пр.н.е. от 2 300 000 каменни блока, с обща маса 7 милиона тона. В нея има ниши, заемащи между 15 и 20% от конструкцията,които са запълнени с пясък, чийто произход не е от региона на Гиза. Макар и огромно постижение обаче, Хеопсовата пирамида не е най-голямата в света - първенството принадлежи на пирамидата Чолула в Мексико.

11. Египетският фараон Рамзес II бил победен от хетските войски при легендарната битка при Кадеш през 1288 г. Той обаче издигнал монумент, за да отбележи своята "победа", което заблудило много учени в историята за резултатите от битката. Истината е открита от археолозите едва в наши дни и фактите за битката са преразгледани.


12. Жените в Древен Египет се радвали на законово и икономическо равенство с мъжете, но в социален аспект мъжете все пак доминирали.

13. Противно на всеобщото вярване, археолозите твърдят, че находките доказват, че пирамидите са строени не от роби, а от египтяни. Те най-вероятно са били наети на постоянна служба при фараона, а немалка част от тях явно са се гордеели с работата си, показвайки това в графитите, открити от учените.

14. Някои египтяни спели върху възглавници, изработени от камък.

15. Рамзес II,познат още като Рамзес Велики, имал 8 официални жени и почти 100 наложнички. Той умира на възраст почти 90 години, надживявайки повечето от жените и децата си. Друг египетски фараон - Пиопи II, ръководел Египет цели 94 години. Това е вероятно най-дългото властване на монарх в историята, наред с португалския крал Алфонсо I, 73 години; френския крал Луи XIV, 72 години; и принца на Лихтенщайн Йохан II, 71 години.

16. Египтяните са сред първите цивилизации, които създават своя писменост. Те използвали познатите днес йероглифи само за ритуали и официални монументи, а в ежедневието ползвали опростена писменост, наречена йератическа, а по-късно се появява и друга, наречена демотическа. И двете се изписвали върху папируси с четка. Последният надпис с йератическо писмо, познат на учените, датира от 394 г.н.е., а с демотическо - от 452 г.н.е. И двете се намират в храма на Изида на остров Филе.


17. Гранитният обелиск в САЩ, наречен "Иглата на Клеопатра", е един от трите монумента, подарени от Египет и поставени в три града - Лондон, Париж и Ню Йорк. Той е автентичен древноегипетски обелиск, макар да не е свързан с египетската владетелка Клеопатра VІІ. Първоначално е бил изграден в град Хелиополис, по нареждане на Тутмос ІІІ, около 1450 г. пр.н.е. За малко повече от 125 години престой в Ню Йорк, монументът е повреден от замърсяването и природните сили в пъти повече, отколкото за няколко хиляди години в сухия и горещ Египет.

Hatshepsut

Храната в Древен Египет


Кухнята в Древен Египет, изменяйки се в протежении на 3000 години, е съхранила неизменни много свои особености чак до елинистическия период. Основните ежедневни продукти за египтяните от всички класи са били хляба, пивото, зеления лук и други зеленчуци. По-малък дял в менюто заемали рибата, дивечовото и друго месо.

Хранителни продукти

Основна храна в Древен Египет е бил хлябът от ечемик, спелта (лимец) или пшеница.

Справка: Спелта (лимец):

QuoteСпелта (научно наименование: Triticum spelta), в България наричана още лимец, динкел и камут, e вид древна пшеница. Спелтата e била основна храна в различни части на Близкия изток и Европа от Бронзовата епоха до Средновековието.

Днес, спелтата се възприема като здравословна храна, тъй като има по-висок процент на протеини от пшеница, както и голямо количество фибри, минерали и витамини. Има почти два пъти повече витамин А и витамини от група B, мазнини, фосфор и белтъчини, количествата на глутен са минимални. Не приема торенето, не поема тежките метали, така не може да се увеличава добива, не се излющва - все причини, които не я правят комерсиална. Брашното, получено от спелта е фино, а приготвените с него хляб, бисквити и макаронени изделия имат много приятен вкус.


http://bg.wikipedia.org/wiki/Спелта

Съществувало множество разновидности хлябове и хлебни изделия, отличаващи се според брашното, формата, степента на пропеченност и добавките в тестото, за които се употребявали мед, мляко, плодове, яйца, животински и растителни мазнини и т.н. В наше време са известни 15 думи, употребяващ се в епохата на Старото Царство за обозначение на различните видове хлебни изделия.

Известни са били и млечните продукти — масло и сирене. В качеството на подсладител за напитките и храните египтяните използвали мед или плодовете на рожковото дърво.

Справка: Рожков:

QuoteРожков (Ceratonia siliqua) е вечнозелено растение от семейство Бобови, характерно за средиземноморския регион. Отглежда се заради ядливите си шушулки, които били важен източник на захар в миналото преди захарното цвекло и захарната тръстика да получат своето разпространение.

Дървото е високо до 10 метра с широка корона, вечнозелени перести плътни листа и малки цветове, събрани в съцветие. Чашката на цвета е невзрачна, бързо опадваща; венчелистчета нямат. Култивира се отдавна в Средиземноморието;

Бобените шушулки са с дължина около 10-25 см, ширина 2-4 см и дебелина 0,5-1 см, кафяви на цвят, неразпукващи се. Освен семена, те съдържат сочна, сладка мека сърцевина (съдържаща около 50% захари).




http://bg.wikipedia.org/wiki/Рожков
http://ru.wikipedia.org/wiki/Рожковое_дерево

Месо и риба

По времето на Късното Царство, по свидетелство на Херодот, египтяните са яли риба, сушена на слънце или осолена риба. От птиците са употребявали за храна в осолен вид пъдпъдъци, патици и дребни птици. Птиците и рибата, освен почитаните като свещени, са яли също така печени или варени.

Съхранилите се изображения и текстове в общи линии подтвърждават тези сведения и за времето на Новото Царство.

В гробниците от периода на Новото Царство има изображения на стада животни, предназначени за клане, най-вече се срещат изображения на бикове. По това време се губи значението на един такъв източник на месо, какъвто е дивеча (газели, антилопи), чийто лов е представлявал значителен дял от месото по времето на Старото Царство. Няма надеждни свидетелства за употребата от египтяните на кози или овце за храна, въпреки че тези животни са били развъждани даже в Горен Египет. Свине, въпреки че са били развъждани, е било забранено да се употребяват за храна, понеже свинята се считала за животно на бог Сет. Въпреки че крокодилът и хипопотамът се считали за свещени животни, в някои региони те все пак се употребявали за храна, например, според Херодот, в Елефантина.

Плодове и зеленчуци

В менюто на древните египтяни присъствали грах и нахут, краставици, в големи количества се отглеждали марули. От другите продукти са отглеждали лук и праз-лук, също така и чесън. Разпространени били и дини и пъпеши. През лятото добавляли и грозде, смокини, фурми и плодовете на сикомората.

Справка: Сикомора:

QuoteСикомората (лат. Fícus sycómorus) е древна плодова култура, вечнозелено дърво, с облика и размерите си приличащо на дъб. Дървото е с височина до 40 м с широка корона. За негова родина се счита Египет. Расте в Източна Африка и в Предна Азия; има твърда дървесина. Сикомората и до днес се отглежда заради ядливите й плодове (оранжево-розови, с размер 25-50 мм в диаметър) в Йордания и Кипър.



http://ru.wikipedia.org/wiki/Сикомор

След времето на хиксосите били отглеждани нарови и маслинови дървета, както и ябълки, които давали богати реколти. Били известни, но редки и достъпни за малцина и кокосовите орехи. Употребявали се също така и плодовете на мимозата, египетския баланитес и някои други видове плодни дървета, които още не са идентифицирани. Бедняците са яли и сърцевината от стъблата на папируса и коренищата на някои други водни растения.

Напитки

Високо се е ценило млякото, което съхранявали в глинени съдове.

Основната алкохолна напитка на египтяните е било пивото. Употребявали го не само в домовете си и в местата за обществено хранене, но и на полето.

Египетското пиво е било правено от ечемик или от пшеница и фурми. Пивоварите използвали форми, приличащи на големи форми за изпичане на хляб, кошници и набор глинени стомни и легени. В началото изпичали хляба от особено тесто, което се наричало «уаджет» — «свежо». Хлябът, предназначен за приготовяне на пиво в средата е трябвало да бъде оставен суров. След това недопечения хляб начупвали в голям леген и го заливали със сладък сок от фурми, омесвали и прецеждали. Когато сместа започвала да ферментира, я разливали по стомни и ги запечатвали с гипс. Пивото пили от съдове с вместимост от един до два литра, от каменни, фаянсови или метални чаши. Горчивото пиво, което са правили нубийците по същия способ, се съхранявало кратко време.

Египтяните са пили и вино. В храма на фараона Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.) е било намерено голямо количество разбити винени делви, с надписи, которые указвали произхода на виното и неговите допълнителни характеристики. Почти всички лозя по това време се намирали в източната част на делтата на  Нил.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Кухня_Древнего_Египта

Hatshepsut

Облеклото в Древен Египет


Съвременното познание за облеклото в Древен Египет е основано върху археологичеси находки на стенописи в гробници, изображения върху саркофази, скулптура и керамика; оцелели са твърде малко останки от дрехи. Наличният илюстративен материал e добре запазен, но трябва да се приeме с известни резерви, отчасти защото египетското изкуство е силно стилизирано, но и защото египетските художници и занаятчии са били прекалени традиционалисти и тяхното представяне на облеклото често изостава от реалните промени в тогавашната мода.

Египтяните се обличали твърде леко поради мекия климат, при който живеели. Облеклото на жените твърде малко се променило до Новото царство и се състояло от дълга прилепнала платнена рокля, завършваща под гърдите и придържана от две широки презрамки. Тази рокля обикновено е от едноцветен бял лен, но са открити и зелени, жълти и червени. След XVII династия тази рокля се носи, като към нея се прибавя и широка връхна дреха или пак дълга, прозрачна риза с дълги ръкави, покрита с бродирано и плисирано наметало. Накитите, най-вече герданите, допълват тоалета. Мъжкото облекло, което първоначално е още по-скромно, тъй като се е състояло само от калъф за пениса, претърпява огромни промени с времето, като се започне с къса, тясна препаска по време на Старото царство — начин на обличане, който, заедно с накитите и бижутата, е присъщ както на контето, така и на работника.

Основният материал за дрехи е бил ленената тъкан, открит в гробници по тези места от времето на неолита. Ленът е много древна култура в Египет и египтяните вярвали, че боговете носели ленени дрехи още преди да слязат на Земята. Вълната се използвала рядко, тъй като животновъдството било слабо развито. В процеса на мумифициране се използвали киселини и затова остатъците от повечето древни египетски облекла днес са бели. Бижутата обаче са невероятно колоритни с многото си полускъпоценни камъни. Една от най-характерните части в древноегипетското облекло, носена и от двата пола, е декоративната яка (горгерен). Тя представлява ярко украсен с бродерия или инкрустация сноп от висящи декоратимни ленти, който се слагал дипектно около врата или раменете или пък се носел върху бяло наметало.

Египтяните използвали за облеклото си кожи от различни животни. В началото те били необработени, но по-късно се научили да ги обработват със стипца или сол, от което кожите побелявали, а после ги боядисвали в различни цветове. Най-после открили щавенето, като за целта използвали жълъди от дъб. Щавената кожа служела най-вече за изработка на обувки, колани и ремъци.

За 3000 години египетска цивилизация костюмът се променял твърде малко и бавно. Основната дреха в него си останали парчетата плат (шенти, кализирис и суш), които се увивали около тялото и се прикрепвали посредством шнурове от лен и вълна, колани или яка около врата. Почти не се използвали шевове, освен за странично прихващане на женската риза и за ръкавите в по-късен период.


Стилът без шиене наричан ,,драпиращ", бил възприет и от други цивилизации по Средиземноморието в Близкия Изток - като гръцката, римската и тази на Месопотамия, но се различавали от стила на облекло в Персия, Индия и Китай, където хората предпочетали по-плътно прилепнали към тялото им дрехи, като панталони и палта. Древноегипетското облекло и за двата пола се ограничавало в набедрени превръзки, някаква разновидност на риза, наметало за раменете и роба.

С годините елементарният стил бавно се променял и ставал по-сложен: носели се в комбинации всички части на облеклото или пък една върху друга. До Старото Царство (със столица Мемфис), просъществувало до 2130 г. пр.Хр., облеклото било доста опростено. Мъжете се обличали с къса препаска (шенти), стегната около кръста или придържана там с кожен колан. По-късно шенти станала драпирана и набрана. По-важните особи слагали в допълнение върху колана си отпред окрасени висулки и късо наметало над раменете или нагръдник, прикриващ отчасти голия им торс.

Жените ходили със "саро" - прилепнала по тялото рокля с V-образни презрамки.

V-образни презрамки били много типични за женското саро (вид прилепнала по тялото рокля). Сарото стигало малко над глезените и почти до гърдите нагоре. Украсявали го богато с бродерия и инкрустирани по него полускъпоценни камъни или перли. Наметала от вълнен плат били носени при студено време, както от жените, така и от мъжете.

По време на Средното царство със столица Тива, съществувало до около 1600 г. пр.Хр., мъжката пола е с дължина до глезена. През този период в дрехите се използва повече материал, което прави облеклото по-богато, особено в предната му част: орнаменталния гердан от висящи пискюли (горгерен) около врата става по-разнообразен и тежък. Късите наметала върху раменете се спускат надолу и стигат до кръста. В края на периода е въведена двойна пола: алтернативно се носи триъгълна препаска върху слабините, а върху нея - пола.

Още по-голямо разнообразие в облеклото и за двата пола се забилязва по времето на Новото царство от 1539 г. пр.Хр. до времето, когато Египет е завоюван от асирийците (671 г. пр.Хр.), персийците (525 г. пр.Хр.), Александър Велики (332г. пр.Хр.) и най-сетне от Рим (30г. пр.Хр.). През всичките тези години Египет търпи силно влияние от своите завоеватели. Дрехите пак са същите, но се изработват от по-големи парчета плат: драпировката им става по-сложна, а орнаментите - по-богати. Тогата вече е атрибут на знатните персони и от двата пола. Тя се прави от парче тъкан плат с размери 1,5 м на 1,2 м, което е драпирано и скрепено по тялото с игли и колан през кръста, така че се образуват широки, с дължина до лактите ръкави.


Съществуват множество начини да се драпира плата, но при повечето от тях всички гънки и дипли се пресичат в една точка около кръста. Късото наметало, декоративната яка и герданът около врата с шарени шнурове продължават да се носят. Правят се поясни препаски от ярко оцветени ширити. В тях се вплитат бродирани и гравирани орнаментални мотиви. Жреците и аристократите носят свещени емблеми на скрабей или трeпетлика.

През ранния период и жените и мъжете носят тежки кичури, оплетени в плитки, които всъщност са перуки. Те служат не само като украшение, но и за да предпазват главата от парещото слънце. Понякога, за да я запази от прах, върху перуката се връзва полукръгла забрадка, кота възела се прави върху врата. Съществували са много различни начини за оформяне на тези перуки, модата в това отношение се меняла в различните периоди. По принцип изкуствената коса се оставяла доста дълга и се оформяла в къдри и плитки, които се фиксирали с восък.

По-ранните изображения показват, че в онези времена мъжете в Египет си оставяли бради. Те ги къдрели, боядисвали и решели, а понякога и вплитали златни вълнени нишки. По-късно царските особи носели имитация на метална брада във вид на украшение, което се смятало за символ на суверенитет. Тази златна брада се привързвала с лента през главата, модата просъществувала от 3000 до към 1580 г. пр.Хр.

Козметиката се използвала широко и от двата пола. Особено внимание се обръщало на грима на очите. От стрит прах на малахит се правели сенки в зелено. За сенките в червено или сиво, използвали субстанцията наречена ,,кошел", която се получавала от смесването в различни съотношения на прах от въглен и прах на окислена мед.

Египтяните слагали червена помада по скулите си, използвали червило, боядисвали с къна ноктите си на ръцете и краката. Жените подчертавали с синя боя вените си в областта на слепоочията и гърдите (в повечето случаи те не били прикрити), а зърната боядисвали със злато.

Египтяните носели само сандали, а и те не представлявали нищо повече от допълнение, съвсем не задължително, към дрехата. Най-често ходели боси. Въпреки това сандалите са им били познати от края на додинастическата епоха, но жените изобщо не ги слагали на краката си, а мъжете ги обували само когато трябвало да отидат някъде. В подобни случаи важните особи тръгвали, придружени от слугите си, един от които носел сандалите, които те обували едва като пристигнат на мястото. Сред висшите служители в двора се натъкваме на ,,носач на сандалите" на фараона. По време на Средното царство единствено бедните нямат сандали, а останалите ги носели в ръка и ги обували само след като пристигнели там, накъдето са се запътили. Правилата за добро поведение в обществото не позволявали на никой да се обува в присъствието на по-висшестоящо лице, а било велика част за един високопоставен придворен да му бъде разрешено да се появи пред фараона със сандали. По времето на Новото царство обувките навлизат масово в бита.

Сандалите представлявали обикновена подметка от палмова кора, гайки от папирус, по-рядко от кожа, през която минавали две или три връзки от същата материя. Тези на фараоните от XVIII династия насам и на поданиците им можели да бъдат с дървено заострено бомбе.

Източници:

http://club.diacheli.com/myDiacheli/40-oblekloto-v-dreven-egipet.html
http://www.drehi.bg/articles/view/9/48
http://www.drehi.bg/articles/view/9/49
http://www.drehi.bg/articles/view/12/56
http://www.drehi.bg/articles/view/9/64
https://bg.wikipedia.org/wiki/Облекло_в_Древен_Египет

Hatshepsut

Козметиката в Древен Египет


Гримирането произхожда от древни магически вярвания и методи за лична защита. На него се гледало като на начин за скриване на идентичността, за да бъде човекът защитен от зли духове. Но съществуват и други две причини за използване на грима: хигиенно-медицинска и за разкрасяване.
 Влиянието на ароматите върху психическото и физическото състояние на човека е известно от древни времена. Първите достоверни сведения за извличането на етерични масла от растения са открити в шумерски клинописни плочки, датирани към 5000-4000 г. пр. Р. Хр. Шумерско откритие е и сапунът. Но за истински първооткриватели, широко използващи ароматните екстракти от растения за въздействие върху душата и тялото, се считат египтяните.
 В Египет за първи път козметичните средства се споменават по време на управлението на фараоните от Първа династия (3100-2890 г. пр. Р. Хр.) Жителите на древен Египет били убедени, че козметичните средства не само разкрасяват тялото, но и укрепват здравето. Според легендите, бог Хор натривал тялото си със свещени масла и с благовония, за да го направи силно и красиво.
 Древните египтяни - както жените, така и мъжете - били известни със своята суета. Те масово използвали козметични средства - парфюми, кремове, бои за веждите, благовония за всекидневна употреба, благовония за различните религиозни ритуали. Козметиката при тях намирала приложение и при мумифицирането на покойниците. При мумифицирането се използвало масло от кедър.

 Папирусът на Еберс, открит в египетския град Тива през 1872 г., съдържа рецепти за изглаждане на бръчки, отстраняване на бенки, боядисване на косата и на веждите, подхранване на растежа на косата. За да се предпазят от палещите лъчи на Слънцето, египтяните очертавали контура на очите, веждите и горната част на клепачите си си със зелен и с черен цвят, които съдържали антимон и мазнини. Двуцветното гримиране създавало зрителна илюзия - очите изглеждали по-големи, по-изразителни. Очната линия предпазвала окото от слънчевата светлина и от инфекции. Гримът прогонвал мухите и комарите, които предизвиквали очни възпаления и защитавал кожата от горещия климат, който би я изсушил. Гримът бил използван като дезинфектант. Жените в Египет пудрели бузите си и червели устните си. Египтяните първи въвели употребата на перука, която поставяли върху късо подстриганите си глави. Тя замествала шапката и косвено подпомагала борбата с въшките.

 Древните египтяни отдавали голямо значение на личната хигиена. Религиозните им закони проповядвали умереност по време на хранене и спретнатост в бита. Гръцкият историк Херодот разказва: "Египтяните пият само от медни съдове, които всекидневно почистват. Носят плаънени дрехи - винаги изпрани и чисти; за тях това е предмет на големи грижи. Подстригват косите си и носят перуки, за да избегнат въшките. Заради чистотата, предпочитат да бъдат по-скоро спретнати, отколкото - красиви. А жреците през ден подстригват косите си и космите по цялото си тяло, за да нямат въшки и никаква друга скверност по тялото си по време на службата си на боговете. Жреческото облекло е от плат, а жреческите обувки са от папирус. Жреците се къпят по два пъти денем и по два пъти нощем." Очевидно, не без основание, древните гърци смятали египтяните за основоположници на профилактичната медицина...
 Още в древноста жените ползвали червило, произвежано с помощта на три основни природни типа оцветотели: минерални - живачни, сулфидни и метални оксиди, растителни - шафран и къна и биологични (животински) - кармин.
 Устните на царица Нефертити ухаели на ръжда (от оцветителя, базиран на метални окиси). Червилото е един от безбройните патенти на древен Египет. Тогавашните знатни дами придавали на устните си по-привлекателен вид, като ги мажели със смес от метални окиси и пчелен восък. Ефектът от това да целунеш устни с такъв оцветител бил убийствен в буквалния смисъл - все едно си изпил чаша с отрова.
 Царица Хатшепсут се отправила на морски военен поход към далечната митична страна Пунт (някъде по бреговете на континента Африка) с чисто козметична цел - да търси безвредни червени багрила - става дума за карминена боя, която се извличала чрез стриване на насекоми, живеещи в кактусите и прибавянето на животинска (козя) мас. Древните египтянки били дотолкова влюбени в червилата си, че след смъртта им, ги поставяли в техните саркофази, за да могат те да ги използват и в задгробния си живот!

 Благовонията се смятали за символ на богатство и за скъп подарък. Например, тамянът (растителна смола) се ценял колкото златото. Ползвал се широко в религиозните служби. Извличнето на аромат от него се извършвало чрез изгаряне върху жар. От тази процедура се е родило и името на парфюмерията - от латински "per fumum" и френски "par fumee" - "чрез дим".
 В Египет се изработвали и кремове, премахващи бръчки и други белези на възрастта.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=717

Hatshepsut

Красавиците на Древен Египет


Красавицата от Древния Египет била стройна жена с малка гръд, тънка талия, тесни бедра. Дрехата подчертавала фигурата. В периода на Древното Царство това била проста бяла дреха, векове по-късно, в Новото Царство, облеклото се изготвяло от полупрозрачни плисирани тъкани. Дълго време египтянките ходели боси, едва в края на Новото Царство се появили сандали с равна подметка. За привлекателни се смятали лица с големи бадемовидни очи (особено зелени, но това било рядкост), прав нос, пухкави устни.

Всички жени ползвали  козметика: веждите били изрисувани в черно, а очите със зелено. За да придадат блясък и разширят зениците, капвали в очите си сок от беладона. За да станат румени бузите им използвали лютив растителен сок. Оцветявали ноктите и стъпалата.
    Египтянките подстригвали късо косите си и носели перуки.  Колкото по-богата и знатна била дамата, толкова перуката била по-пищна. Контрастът между тежката прическа и тънката загоряла фигура създавал неповторим силует.

http://krysy.blog.bg/hobi/2012/04/24/krasavicite-na-drevnostta-vtora-chast.945405


Тайните за красота на жените в Древен Египет

Красотата на жените в епохата на Древен Египет се превръща в легенда, която с течение на времето става все по-мистериозна.

Жителките на Древен Египет са били символ за красота, екзотични парфюми, дрехи и зашеметяващо красиви и "живи" коси. В грижите си за своите кожи египтянките използвали сапун, кремове и масла. Използвали специални аромати за мирис на телата си. Знаели как да се предпазват от нежелана бременност. Клеопатра или Нефертити и до днес са символи на женската красота.

Египтянките са обръщали специално внимание на личната хигиена и грижата за кожата. Почиствали са я с крем, смес от вода и натриев карбонат.

В Египет започват да използват сапун още 1500 г. преди Христа. Правели го от животински мазнини, зеленчуци и сол. Египетската царица Клеопатра е обичала да се къпе в мляко, за което се знае, че подмладява кожата.

Косата е била от първостепенно значение за египтянките. Жените са се борили безмилостно с космите по тялото и лицето си, като ги унищожавали с всички възможни средства. Включително и специални пинсети с остри или тъпи краища. Но от косите понякога правели истински произведения на изкуството. Косите им приличали по-скоро на украшения, на произведения на художници, ако щете.

Богатите египтянки ценили и перуките, изготвени от човешки косми, и с тях допълвали собствените си коси. По този начин създавали цели композиции върху главите си. Освен това перуките са били и чисто практически: в горещия египетски климат те са защитавали жените от слънчев удар.

Перуките са били различни за всеки ден, в зависимост от случая. За пример - къдравите перуки са се носели само по специални поводи.

Египтянките активно се използвали компоненти като катран и смола в грижата за косата. За да постигнат червен цвят, са използвали къна, с която са боядисвали посивелите коси.

Богатите мъже и жени носели дълги ризи, украсена със злато и други ценности. Всички дрехи, са направени от ленен плат и са ги съхранявали изключително чисто. Гримът за очи се е ползвал и от жените, и от мъжете. Най-популярните нюанси са били зелен и черен. В производството на гримовете, са използвали минерала галенит. Египтяните са смятали, че той защитава очите им от слънцето. Този минерал все още се използва в Египет.

http://ezine.bg/n10-4705-Тайните_за_красота_на_жените_в_Древен_Египет

Hatshepsut

Титли и знаци на царската власт в Древен Египет


Фараонът Сети I (ок. 1294-1279 г. пр.н.е.) със съпругата си. Сцена от коронацията.
   (релеф от гробницата му (KV 17) в Долината на Царете, Тивански некропол близо до Луксор)

Източник: http://dreven-iztok.ucoz.com/load/dreven_egipet/titli_i_znaci_na_carskata_vlast_v_dreven_egipet/2-1-0-4

В материала са изчерпателно изброени както пълната титулатура на монарха, така и символите и отличителните знаци на царската власт (регалиите) на фараона, които са онагледени с илюстрации. Където това е възможно, са посочени историческият момент или владетеля, при който те са използвани за пръв път или свързаните с тях археологически паметници и находки.
   Тъй като в разработката са използвани голям брой йероглифи и изображения, поместването и във формат HTML е неудобно, поради което е в PDF файл. Четенето му онлайн или даунлоудът са възможни от този линк:


(документът е само 15 страници, така че не би трябвало да има проблеми с бързото му зареждане в браузъра. Може да го запазите и на вашия компютър като PDF файл)

Hatshepsut

Бастет


Въпреки че в България имаше, а и все още има, доста спекулации относно Бастет, много малко хора знаят каквото и да било за тази египетска богиня. Знанията на повечето се изчерпват с това, че тя е изобразявана като котка или поне с глава на котка, ето защо днес реших да ви разкажа малко за нея.

Значението на нейното название е неясно, като има теория, представена от Стефан Кирке (Stephen Quirke) е, че то означава ,,Тази от съда с благовония". В историческата наука е възприето названието Бастет, макар че второто ,,т" в египетския език, което е било знак за женски род, обикновено не се е произнасяло в наименованието ,,bastt". Въпреки, че сме свикнали да наричаме тази богиня Бастет или Баст, нейното име на египетски е звучало по-скоро като ,,obest" или ,,ubesti" на езика на египтяните.

Данни за съществуването на Бастет започват да се появяват някъде около 3 хил. пр.н.е., като по това време тя е представяна като страховита лъвица или жена с глава на лъвица. Считала се е за богиня пазителка на Долен Египет, където е бил разпространен култът към нея. Тя била местно божество, като центърът на нейното почитане е бил градът Бубастис (днешен Тел Баста) [древноегипетското име на града е Пер-Бастет (Дом на Бастет)]. Именно там бил разположен и величественият храм на богинята, за който гръцкият историк Херодот дава сведения:

,,А светилището изглежда по следния начин. Освен входа, останалата част е остров, защото от Нил идват два канала, които не се смесват, ами стигат поотделно чак до входа на светилището, като единият го заобикаля от едната страна, другият от другата, като от всяка страна ширината им е от сто стъпки и са засенчени от дървета. Височината на пропилеите е десет оргии [:smile-1: става дума не за днешното значение на думата "оргия", а за мярка за дължина - разтег/сажен, eдна оргия e около 188 сантиметра] и са украсени с фигури от по шест лакти, достойни за споменаване. Светилището е в средата на града и се вижда отвсякъде, отгоре надолу; защото градът е наддал на височина заради насипите, а светилището не е мърдано оттам, където е било направено отначало, и затова се вижда. Заобикаля го каменна ограда с гравирани фигури; вътре има горичка от огромни дървета, посадени около голям храм, в който е статуята; дължината и ширината на светилището от всяка страна е един стадий. Пред входа има път, застлан с камък, дълъг около три стадия [един стадий според различните варианти е около 180-192 метра], който минава през пазара на изток, а ширината му е около четири плетъра; от двете страни на пътя растат дървета, високи до небето; пътят води до светилището на Хермес. Та такова е това светилище."

(Херодот, ,,История", книга 2, 138, Превод от старогръцки: Петьо Ангелов)

Бастет е вярвана освен като богиня пазителка и покровителка на Долен Египет и като богиня на плодородието. Жените в Египет, които са искали да измолят рожба от богинята, са носили амулети с нейни изображения, където е заобиколена от котенца - колкото деца желае жената, толкова котенца са се изобразявали около Бастет. Ролята й като покровителстваща плодородието и раждането вероятно е и причина по-късно гърците да я смятат за проявление на Артемида и да я приравняват с нея.

Бастет претърпява трансформация, като от богиня-лъвица се превръща в богиня-котка. Всеизвестната почит към котките в Древен Египет е съвсем логично оправдана - тези животни са били особено ценни при борба с вредителите, които са застрашавали изключително ценните запаси с храна. Учените Търнър и Бейтсън изчисляват тази трансформация на Бастет към периода около 945-715 г. пр.н.е., като превъзхождащата роля на богиня-лъвица остава при Секмет.

Бастет преминава и през още една трансформация. Първоначално тя е смятана за соларно божество и дори е наричана Богинята на Пламъка или Окото на Ра, заради приписваната й роля на пазителка на също така соларния бог Ра. Но поради факта, че със слънцето се свързва образа на лъвицата, а този на котката по-скоро с луната, както и заради това, че Херодот я приравнява с гръцката Артемида, по времето на гръцката окупация на Древен Египет Бастет започва да се възприема като лунна богиня, въпреки че не е.

Поради характера на египетските вярвания, Бастет бива сливана с образите на други богини, като Уаджет, Хатор, а една легенда я описва като душата на Изида. Това, разбира се, води до неминуеми обърквания, ето защо всеки, който иска да научи малко повече за тази богиня, трябва доста да внимава при подбирането на източниците си.

Празникът на Бастет, според думите на Херодот, бил най-големият в Древен Египет и е имал оргиастичен характер:

,,Плават заедно мъже и жени, голям брой от едните и другите във всяка лодка; някои от жените имат кастанети и тракат с тях, а някои от мъжете свирят на флейта по време на цялото плаване, докато другите жени и мъже пеят и пляскат с ръце. След като, плавайки, стигнат срещу някой друг град, приближават лодката до брега и правят следното: някои от жените правят това, което вече казах, а други се присмиват с викове на жените в този град, трети танцуват, четвърти се изправят и повдигат дрехите си; правят това във всеки град покрай реката. След като пристигнат в Бубастис, празнуват с принасяне на много жертви и по време на този празник използват повече гроздово вино, отколкото през цялата останала година. Както казват местните, там се събират и до седемстотин хиляди души, мъже и жени, без да броим децата."

(Херодот, ,,История", книга 2, 60, Превод от старогръцки: Петьо Ангелов)

https://occultroom.blogspot.com/2012/02/blog-post_13.html

Hatshepsut

Египетската магия - Хека


Автор: Ирина Захариева

Етимологията на думата магия идва от стр.гр. ез. магос - така гърците наричат странстващите ясновидци от Месопотамия. Магията е свързана е с жреческата практика и в онази отдалечена от нас епоха магията не е в разрез с религиозната опитност, а напротив тя изцяло се препокрива с религията. В Древен Египет всички от най-обикновения селянин до върховните жреци, медиците, а също така и фараонът извършват магически практики. Има различни видове формули и заклинания, които се произнасят, талисмани и магически места, където да се извършват. Според папирусите съществуват и някои по-специални магии. Извършването на магия против самия фараон се считало за едно от най-големите престъпления. Пак от папирусите научаваме, че един магьосник и двама свещеници са били осъдени на смърт, тъй като са извършвали магически действия с восъчни фигурки и талисмани, които били насочени срещу фараона Рамзес ІІІ (1198-1166 г.пр.Хр.).

За да разберем поне малка част от този феномен, наричан Египетска магия нека по-подробно да разгледаме обобщенията, които прави Дж. Фрейзър, един от най-задълбочените изследователи на практиките и обредностите по света. Според учения магическото мислене се основава на два принципа. Първият от тях гласи: ,,Подобното произвежда подобно". Съгласно втория принцип, вещите, които веднъж са били в съприкосновение една с друга, продължават да взаимодействат на разстояние след прекратяване на първия контакт. На първия принцип, наречен още Закон на подобието, се основава хомеопатичната или още имитативната магия: на втория принцип на съприкосновението се основава контагиозната магия. Двете разновидности Фрейзър обозначава като симпатична магия - в нейната основа е допускането, че предметите си взаимодействат, благодарение на съществуването между тях съпричастие, симпатия. Хомеопатичната магия е опит да се нанесе вреда на врага чрез обезобразяване на неговото изображение. Тя често се състои от негативни предписания, табута, забрани. Табуирането е вид негативно прилагане на магията и представлява въздържане от определени действия с цел да се предотвратят нежелани последствия. Хомеопатичната магия има за цел и да окаже продуциращо въздействие върху растителния свят. Протичането на магията в обратна посока става при приписването на силата на растенията, които от своя страна влияят върху човешките способности. Влияние върху човека оказват и неодушевените предмети, надарени с магическа сила като камъни и амулети. Симпатическото предаване може да стане чрез прехвърлянето на животински качества върху човека. Да не забравяме и природните феномени, като приливите и отливите. Приливът има магически сили и причина за изобилие, а отливът от своя страна е носител на тежки загуби. При контагиозната магия според Фрейзър, най- често срещаният тип е представата за паралелизъм между човека и частите на тялото му. Този тип магия е наречен парциална магия и следва дата основни принципа на подобието и на контакта. В основата магията лежи една обща цел, принцип: за всеобща връзка между явленията и фактите в света. Това, което пак по законите на позитивизма Фрейзър не забелязва е, че магията не е само логически феномен. Спецификата на магията се крие в нейната емоционално-образна природа. Магът не търси посредничеството на висши сили, тъй като не се съмнява , че едни и същи причини винаги ще предизвикат едни и същи действия. Според Фрейзър религията е вяра във висши сили, в тяхното съществуване и стремеж те да се умилостивят и да им се угоди. Религията предполага действието на съзнателни личностни сили, стоящи над човека и природата. Според Фрейзър откритието за неефективността на магическите процедури е причинило радикалния преврат в мисленето, довело до епохата на религията.

В основата на магията, както и на мита и религията е символичното мислене. В Древен Египет магията означава способността да се виждат нещата от духовния свят. Всичко, което тя обхваща е ХЕКА (на древноегипетски език думата означава едновременно религия и магическа сила). Според Гардинър, който се занимава дълги години с историята на Древния Изток в ХЕКА в концентриран вид е събрано словото. Свързано е с Maat. Мaat от своя страна представлява устоите на Космическия ред. Животът на всеки един египтянин трябва да протече така, че да не се нарушава Maat. Хека не може да наруши космическия ред, не е абстрактен принцип, а живо слово, божествена сила. Този принцип е персонифициран с египетското съзнание. Например Maat е дъщеря на Слънцето, а магията е същество, което е живо и представлява божествена сила, с която трябва да се установи сливане, жива връзка. Боговете са дали Хека на хората, за да могат те да предотвратяват опасностите, които нахлуват в света на живите от отвъдния слят. Най-показателно свидетелство за това, какво е Хека намираме в текстовете на пирамидите в края на Първия преходен период. Тези представи господстват повече от 200 години. Свързани са царя, а впоследствие и с простосмъртните и поданиците. Хека също е божество, за това четем в текстовете на саркофазите. Там се казва, че Хека е съществувал преди Атум (Хелиополската версия) и е негово съзидателно творчество. Роден от твореца Хека съществува изначално преди Шу (Светлината) и Тефнут и представлява концентрирана енергия, заедно с която са се родили и боговете. Хека е божествена сила и ако човек е в хармония с Мaat, може да влияе върху материалния свят. Хека гарантира всичко онова, което е сътворено от Твореца, сплотява всичко видимо и невидимо и има хлелиополски произход. Там са тайните ковчези на Бога Тот, съдържащи указания за хората. Хека изявява своето първенство сред боговете. Той е най главният, той е принципът, който ги е сътворил и може да ги премахне. Хека е сторил и ще върши това, което пожелае. Чрез Хека може да се премине в изначалната чистота Нун, в момента преди сътворението. Нун е описан с отрицание, това е времето, няма светлина, времето, в което светът още не е проявен. Хека е баща на проявения свят Хепри (означ. Проявление, Земя), мощно слово, наситено с творяща сила. Появата на Атум в качеството си на Хепри е първата земна твърд. Хека е знаел мястото на Шу /Светлината и затова е разделил небето от земята, като не изключва възможността за връзка между двата свята. Трябва де се назове име за да се появи дадена същност 300 хил. Пъти за да се материализира, визуализира дадено божество, по този начин се създава вибрационна среда. Тези практики са най-подробно описани в текстовете на саркофазите. Казахме вече, че Атум е проявеното творение, с него е изпълнено всичко в реалния свят в духовен и материален план. В Хека духовното може да добие реална форма. Древните египтяни са убедени, че житейският път е кръг и ако оставите нещо лошо, то вие непременно ще го срещнете. На практика имаме два аспекта на Хека. От една страна това е божествената творяща сила, която изпълва и подкрепя всички материални небесни обекти , а от друга Хека се разглежда като средство, при което обектите са свързани помежду си и взаимно се проникват и си влияят. Може би египетската представа за Хека се равнява на Праната (Индия). Хека е основата енергия, която циркулира във Вселената, населена от Богове и хора. Невидимият и видимият свят взаимно се допълват, тъй като са изградени от една и съща субстанция. Египетската магия е необходима за да се влезне в хармония с Хека, като се спазват основните принципи на Мaat и по този начин Хека може да се активира. Основното изискване за овладяването на Хека е духовното развитие. Рамзес ІV (1166-1160 г.пр.Хр.) е оставил описание за пътя, чрез който практикуващият Хека трябва да натрупа опитности. В действителност египетският магьосник е проводник на Хека, канал, по който тази сила може да започне да "тече" в реалния, физически свят. С други думи Хека е силата, с която може да се сътвори всяко едно физическо тяло. Успоредно с физическото тяло се изгражда и едно астрално и едно причинно тяло. Магьосникът със самодисциплина и духовна практика се е превърнал в ,,канал" на Хека. Фараонът е подвластен на физическия свят. За да влезне във връзка с Боговете, той трябва да се превърне в Хека. Ако не успее, в Египет настъпват катаклизми. В очите на египтяните той е изгубил способността си да се превърне в Хека и да се слива с божествата. Хека е принципът, който удържа материалните обекти в реалния свят. Той е магическата сила, чрез която се задвижват всички космически тела, той е и в основата на тяхното сътворяване.

http://bg.astronomy.wikia.com/wiki/Египетската_магия_-_Хека

Hatshepsut

Изкуството на Древен Египет

Източници:
- http://www.nauka.bg/
- http://egypt-art.hit.bg/



Характеристика

Древноегипетско изкуство  е форма на изкуство, което датира от 5000 години, появява се и се оформя в Древен Египет, цивилизацията която се намира в близост до река Нил. Древното египетско изкуство, представено в рисунки и скулптори, е много символично и също толкова очарователно - тази форма на изкуство третира главно миналото, което е призовано да запази историята жива. В по-тесен смисъл древноегипетското изкуство съответства на каноничното двумерно и тримерно изкуство, развивано в Египет от 3000 г. пр.н.е. и използвано до 3-ти век.

В  най-далечна древност страната била разделена на отделни области - НОМИ, пръснати по дължината на долината на река Нил. Всеки ном имал за покровител някакво животно. В съзнанието на хората представата за животното не се е отделила още от понятието за фетиша - предмет на поклонение.
 Възникването на деспотизма към края на IV хил.пр.н.е. в Египет и Месопотамия било свързано с коренно изменение на тогавашния строй на живот и на старите представи. Насилието, което съпътствало формирането на класовото общество, намерило отражение и в изкуството. В най-ранните произведения на египетското изкуство образите на животно, Бог, цар и човек се сливат. Царят бил смятан за божествено същество, властващо над всички смъртни и когато напускал тази земя, отново се възкачвал на небето, откъдето бил дошъл.
 Египтяните вярвали, че душата продължава да съществува в отвъдния свят само ако бъде запазено тялото. Затова полагали усилия да попречат на разлагането на тялото чрез сложния процес на балсамирането и обвиването му с платнени ленти. Пирамидата се издигала, за да пази мумията,а тялото поставяли в каменен саркофаг.
 Но те смятали, че само запазването на тялото не е достатъчно. Освен него трябвало да бъде запазено и някакво подобие на царя, на неговия образ. Затова скулптори извайвали царската глава от твърд, нерушим гранит и я поставяли в гробницата.
 Едно от най-големите достойнства на египетското изкуство е, че всички скулптури, рисунки и архитектурни форми сякаш се подчиняват на единен закон. Такъв закон, на който са подчинени всички творения на един народ или епоха, ние наричаме "Стил"
 Египетският стил има за основа редица строго установени правила, които всеки художник е трябвало да заучава от най-ранните си години. Седналите статуи трябвало да бъдат представяни с ръце на коленете; мъжете да се рисуват с по-тъмна кожа от жените. Външният вид на всеки египетски Бог е строго определен: Хор (бог на Слънцето) - като сокол или с глава на сокол, Анубис (бог на Смъртта) - като чакал или с глава на чакал. Всеки художник трябва да изучи и изкуството на красивото писмо - калиграфията. Но веднъж овладял тези правила, той е приключил с обучението си. Никой не изисква нищо друго от него - не го кара да бъде "оригинален".

Периодизация и връзка на религията с изкуството

В най-ранната епоха на Египет все още съществували много допирни точки с изкуството на Предна Азия. Но по времето на Старото царство (3000-2200 г.пр.н.е.) се формирал един нов стил, който лесно ще се различи от месопотамското изкуство от същия период.
 В религията на Предния Изток съществува представата за мрачния, нерадостен задгробен живот. В Египет се зародил копнежът на човека за безсмъртие. В този стремеж земните владетели имали всички преимущества пред своите поданици, но пътят към безсмъртие бил открит и за поданиците.
 Вярването, че след смъртта душата излита като птица от тялото и отново се завръща в него, породило обичая да се балсамират труповете. Запазването на мумиите допринесло за създаването на величествена надгробна архитектура. Нуждата от двойници на мумиите допринася за развитието на скулптурата.
 Изкуството на Древен Египет си останало завинаги здраво свързано с обреда, с магията и с религията.
 Въпреки тясната му връзка с религията, в Египет се развило едно забележително, голямо изкуство. Всичко жизнено прониквало в египетското изкуство само посредством идеята за отвъдния свят.
 В епохата на Старото царство египетското изкуство достигнало високо равнище на развитие. Това е класическият период, златният век на египетското изкуство. То се характеризира с чистота и простота, с цялостност и хармония на образите си.

Епоха на Средното царство (2000-1600 г.пр.н.е.) - към средата на III хил.пр.н.е. централизираната власт на фараона значително отслабнала и преминала в ръцете на наместниците му. Социалните движения от началото на II хил.пр.н.е. се отразило на изкуството. Издигнало се значението на личността и тя предявила правото си на съществуване.
 Културата на Средното царство била спряна от появата на хексотите (около 1800 г.пр.н.е.) и от продължителния период на борби, в които Египет излязъл победител, но загубил много от елементите на стария строй.

Фараоните от Новото царство (1600-1000 г.пр.н.е.) били принудени да прилагат други методи на управление. Сложните обществени отношения наложили изграждането на огромен чиновнически апарат и разгръщането на шумна пропаганда.
 Религията била въвлечена в тази пропаганда.

Основно били преработени древните религиозни представи. Двамата Богове - Амон и Ра - Богът на Слънцето били обединени в едно божество - Амон-Ра, Бог на видимите успехи.
 Естествено в този процес на интензивно идеологическо въздействие било въвлечено и изкуството, тясно свързано с религията. То загубило спокойния си, възвишен характер и станало по-действено, по-разнообразно в проявите си, по-изискано и понякога по-маниерно в изразните си средства.
 Изкуството на Новото царство поразява със своето богатство и напрегнатост, с високото си майсторство, стигащо понякога до виртуозност. Но на него му липсва единството и мъдрата сдържаност, в която се крие силата на изкуството от Старото царство.


Изкуството на Ранното Царство

Историята на възникването и развитието на изкуството на Древен Египет може да се проследи през огромен период от време - повече от четири хиляди години. Египетското изкуство е фундаментално и впечатляващо със своите прекрасни паметници с непреходно художествено значение, повечето от които без прецедент в историята на човечеството. Египет за първи път в света създава монументална каменна архитектура, забележителна със своята реалистична правдивост на скулптурния портрет и високо майсторство на изделията на художествените занаяти. Египетските архитекти и скулптури владеят великолепно изкуството за обработка на разнообразни видове камъни. Ярко свидетелство за това, са създадените от тях гигантски гробници на фараоните - пирамидите, обширните колонни зали в храмовете, изсечените от монолитни скални късове огромни обелиски и колосалните монолитни статуи, тежащи хиляди тонове. Чрез продължително търсене и натрупването на навици, египтяните довеждат до съвършенство и художествените занаяти - резба по дърво и кости, различни методи по обработка на метали, прецизни ювелирни изделия от злато, сребро и полускъпоценни камъни, изработване на цветно стъкло, фаянс и тънки прозрачни тъкани.

В края на 4 хил. Пр. Хр. Започва историческото летоброене на египетската цивилизация. Предхождащият го период от 5000 до 3150 г. Пр. Хр. Е известен като Додинастичен период. Различните негови части са наименовани с имената на селища предимно в Горен Египет, където са направени археологическите открития. Културата Бадари се появява около 5000 г. Пр. Хр., културата Амра около 4000 г. Пр. Хр. (в най-новата хронология е класифицирана като култура Накада I), Ранна култура Герза около 3500 г. Пр. Хр. и Късна култура Герза около 3300 г. Пр. Хр. (като последните два периода са класифицирани като култура Накада II.

Както навсякъде, така и в долината на р. Нил, отначало хората живеят в ями и пещери и си строят навеси и шатри от натегнати на пръти кожи и клонки. Постепенно се появяват колиби, слепени от мачкана глина или сплетени от тръстики и измазани отгоре с глина. В началото жилищата на племенните вождове и племенните светилища са подобни на колибите и се различават само по размери. На покрива на светилището или на неговата ограда е закрепен идол - изображение на почитания дух. По-късно за построяването на жилищата започват да използват кирпич. Пред жилището има двор, заобиколен от ограда, а по-късно от стена. Първоначално гробниците също имат форма на обикновена овална яма, постлана с рогозка, по подобие на жилищата на хората. С развитието на обработката на тухли, гробниците започват да се строят правоъгълни и с тухлен градеж. Особено внимание се обръща на украсата на гробницата на вожда на общината, тъй като се смята, че "вечното" съществуване на неговия дух ще осигури благоденствие на цялата община. В Хиераконпол е намерена гробница на такъв вожд, чиито глинени стени са покрити със стенописи. При разкопката на гробницата са открити редица предмети - съдове, статуетки и др. Това е свързано с вярата в задгробното съществуване.

Възникналите в този период вярвания и опреди определят характера на художествените изделия, намерени в древните гробници. Най-ранни от тях са глинените съдове, направени ръчно, често гланцирани. По края на някои от тях има неравна черна линия, която се получава, когато при изпичането съдът се поставя с дъното нагоре, и горният му край се оказва в огъня. Срещат се и съдове с прости бели шарки, ясно изпъкващи на червения фон на глината, покрита с охра или хематит.Постепенно формите на съдовете стават разнообразни. Променят се съдържанието и техниката на рисунъка. Те вече се изпълняват с червена боя на жълтеникав фон. На тези рисунки са изобразени, плаващи по р. Нил лодки, украсени с клони, хора, извършващи култови ритуали, в които главна роля играят женските фигури. Образите на хора в рисунките и в примитивните скулптури, са представени в същата обща и условна форма. Предават се само тези черти, които са най-съществени за характеристиката на образа. Животните, птиците, лодките и дърветата също са представени в най-общи черти, но по начин, който позволява да се разпознае изображението. Паметниците от по-късно време са свидетелство за промените в художествените изисквания, следствие на нова степен от развитието на обществото, културата и светогледа. Образите се предават отчетливо, по-често се спазват пропорциите, композициите придобиват известна организираност. Примери от новия етап от развитието на египетското изкуство са тънките каменни плочи с релефни изображения на битки между общините. Характерна черта за тези барелефи е стремежът да се възвеличи предводителя, който се изобразява във вид на лъв или бик, поразяващ враговете. Постепенното налагане на избрани образи и методи, заедно с усвояването на нови теми и изразителни средства, е важна черта на следващия етап от развитието на древноегипетското изкуство. Пример за паметник, показващ новите форми в изкуството, е плочата на фараон Нармер от сиво-зелена шиста (висока 64 см.), създадена в памет на победата на Южен над Северен Египет и обединяването на царствата възникнали по долината на р. Нил, в единна държава.

Барелефите от двете страни на плочата, представляват пет сцени, четири от които разказват за победата на фараона на Юга над северняците. Паметникът се отличава с нови черти. Всяка сцена представлява завършено цяло и в същото време е част от общия замисъл. Сцените са разположени на пояси, една над друга. Занапред така се композират стенописите и барелефите в изкуството на робовладелски Египет.

Изкуството на Ранното Царство, възниква около 3000-2700 г. Пр. Хр.. През тази епоха са съхранени голям брой забележителни произведения на художествените занаяти: ювелирни изделия, съдове, мебели с ритуално предназначение. Изделията се отличават с висока техника на изпълнението, тънък вкус и съвършено владеене на формите. Художниците постигат голямо майсторство в изкуството на обработката на камъка - от цели късове алабастър или шиста се изработват съдове с височина около метър. Формите стават по разнообразни и сложни, появяват се съдове във формата на кубове, вази и чаши. Върху редица предмети художниците възпроизвеждат растителни елементи - пъпки и листа на лотос, всеки път подбирайки материалите в съответствие със замислената цветова гама. До виртуозност е усъвършенствана резбата върху дърво и кости. Фрагментите на съхранила се ритуална мебел са великолепни образци на творческата фантазия на художниците. Краката на креслата и ложетата са във формата на лапи на лъвове и копита на бикове. Паметниците от Ранното царство са важна стъпка в развитието на древноегипетското изкуство. Този етап демонстрира достатъчна зрялост на художествените форми. Културата на Ранното царство се превръща в стабилен фундамент, върху който се развиват всички области на изкуствата през следващите исторически етапи, тъй като точно през този период се осъществява открояването на специфичните египетски черти сред общите за много древноизточни култури методи на художествен израз.