• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

03 April 2020, 21:09:15

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10372 Posts

Шишман
1454 Posts

Panzerfaust
288 Posts

Лина
242 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 72
  • Latest: Gergana
Stats
  • Total Posts: 13010
  • Total Topics: 1236
  • Online Today: 97
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 44
Total: 45

avatar_Hatshepsut

Петровден

Started by Hatshepsut, 12 September 2018, 06:38:31

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut


Православната църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни и  първопрестолници и вселенски учители. Най-важните обстоятелства от техния живот са описани в книгата "Деяния на апостолите" (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията. 
  Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл "Кифа"( на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи "камък". 
  Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър  и един от учениците вървели след него. В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял. След възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство. 
  Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел - на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт. Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните. Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни предаден на смърт. Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя. 
  По късно над гробницата му бил построен великолепен храм - един от най-големите храмове на християнския свят.

Свети апостол Павел до апостолството си се наричал Савел. Бил евреин от Вениаминовото коляно от малоазийския град Тарс.  Получил добро образование и консервативно възпитание, но не показвал склонност към християнството. Дори с разрешение на Синедриона преследвал християните. Пътувайки към Дамаск с пълномощия и поръчка от първосвещениците да гони християните, той видял силна светлина и чул глас: "Савле, Савле, защо Ме гониш?" Силно изплашен, ужасен от божественото сияние, той попитал: "Господи, какво искаш да направя?" Пристигнал в Дамаск и три дни не виждал. Но като изпълнил заръчаното му от Господа, той прогледнал и започнал да проповядва навсякъде Христовото слово. Безкрайно много  пътешествия в разни езически страни, необикновено силна проповед, непрестанни чудеса, труд и търпение, свят живот служат като  най-ясно и неоспоримо свидетелство за божествената благодат , която повикала Павел и го ръководела до края на живота му. Написал 14 послания, които като част от Новия завет съдържат правилата за вярата и живота: до Римляните, Коринтяните,  Галятаните, Ефесяните, Филипийците,  Солунците,  Тимотей, Филимон и Евреите (Нов завет). Запечатал своето апостолство с мъченическа смърт. Осъден на смърт от Нерон в Рим и като римски гражданин посечен с меч.

Християнската иконография често съвместява образите на Петър и Павел. Единични изображения в православната иконопис се срещат много рядко. Древният атрибут на Петър е пастирска гега, завършваща с кръст, а от началото на V век е изместен от ключове, обикновено те са два - от райските врати и от вратите на ада (много рядко се срещат и 3 ключа). Често срещан мотив в иконографията е връчването на ключовете на Петър от Исус Христос. Не по-малко важен е образът на Петър и в средновековната литература и фолклор като вратар и ключар на небесното царство.
  След ІV век окончателно се възприемат иконографските образи на Петър и Павел. Петър се изобразява с широко лице, къдрави коси и закръглена брада, за разлика от тесноликия Павел с доста по-малко коса и с по-дълга брада.

http://margaritta.dir.bg/0402kalendar_uni.html

Hatshepsut

Почитаме паметта на светите Петър и Павел


В Баткунския манастир расте най-старата лозница на Балканите
                  
Петровден е храмов празник на Баткунския манастир

На 29 юни православната църква почита паметта на апостолите Петър и Павел, но традиционно у нас празникът е по-популярен като Петровден, наблягайки повече на паметта на единия от светците. Иначе според народните представи светите Петър и Павел са братя близнаци. И тъй като Петър е по-могъщ и се смята за носител на доброто начало, неговото име повече се тачи.
В зависимост от особеностите на климата, на различни места този ден бележи началото или средата на жътвата.

Храмов празник на Петровден отбелязва Баткунският манастир ,,Св. св. Петър и Павел". Той е разположен в северните склонове на рида Каркария от Баташкия дял на Родопите, само на около 2 км от някогашното село Баткун, дало името му, което днес се е сляло със съседното Паталеница и е станало част от него. Светата обител е обявен за паметник на културата и е единственият родопски манастир в Пазарджишка област. В близост може да се видят останките от древния град Баткунион.

За основаването на манастира няма точна дата. Надпис на гръцки език върху мраморна плочка, намерена в църквата ,,Св. Димитър" в с. Паталеница, подсказва, че  е построен или пък е бил обновен през ХІ в. Според изтъкнатия български възрожденец Стефан Захариев обителта е издигната върху останки на езически храм, съществувал през старобългарската епоха. А руският пътешественик Виктор Григорович предполага, че светата обител е основана от баткунски банове.

Сведения за манастира се появяват в исторически документ от ХVІІ в., в който се разказва за насилственото помохамеданчване на родопското население. В него се отбелязва, че тогава манастирският комплекс е разорен и опожарен. Възобновен е през 1692 г., но през 1774 г. е разрушен до основи от кърджалиите. Последно е възстановен през 1854 г. Тогава е построена новата манастирска църква, оцеляла и до днес.
За миналото на Баткунския манастир напомнят едно старо клепало в двора му и мраморна плоча от старата манастирска чешма с възпоменателен надпис от 1781 г., вградена днес в стената на обителта.

Важно място заема една стая, украсена със стенописи, в която през 1867 г. е живял Станислав Доспевски. По време на престоя си зографът рисува 4 икони – ,,Богородица", ,,Христос", ,,Уброс", ,,Козма и Дамян", и още два ценни портрета, които в момента се съхраняват в Пловдивската митрополия.
Манастирът е давал подслон на много известни местни хайдути, които радушно били посрещани от тогавашния игумен Герасим. Тук е отсядал и Васил Левски. През 1872 г. при една от своите обиколки в Пазарджишко той основал именно в него революционен комитет с представители от околните села – Паталеница, Баткун, Црънча Елидере (дн. Ветрендол) и Ямурчово (дн. Мокрище).

Пазарджишкият управител Али бей също често посещавал светата обител, в която се бил изцерил от тежка болест. Впрочем в нея с молитви, отправени към нейните патрони, били лекувани хора с психични проблеми.
Може би най-голямата манастирска забележителност е старата лоза – ням свидетел на различни времена и епохи. По данни на архимандрит Василий Петров, който е работил и живял тук повече от 30 години, чрез задълбочени изследвания специалистите са установили, че лозата е на близо 600 години, което я прави най-старата лозница на Балканския полуостров.

Преди години короната й е била 70-80 пъти по-голяма, отколкото е сега и е покривала целия двор на манастирски двор, но силна буря през 1978 г. я повалила на земята и откъртила най-големия и плодоносен клон. Но растението успява да се възстанови към нов живот и днес в дънера му са се развили две нови стъбла, които раждат черно на цвят грозде с твърди зърна.

http://www.desant.net/show-news/33440/