Археологически находки отъ индианскитѣ цивилизации

[Hatshepsut]

Маите строили тоалетни и фонтани

Изследователи от американския университета в Пенсилвания, са открили сложни подземни водопроводи в древния град на маите Паленке в Мексико, които са били конструирани така, че да се извлече полза от пролетното подхранване на потоците, съобщи Ем Ес Ен Би Си, цитирана от БТА.

Данните от проучването показват, че древните маи са конструирали тоалетни, фонтани и други източници на течаща вода. Според изследователите жителите на Паленке са имали не само уменията и сръчността да прокарват течаща вода, но и да контролират налягането й.

Авторите на изследването смятат, че маите са се научили как да контролират налягането на водата около 750 година след Христа. Теорията им е подкрепена от откритието на водопровод с дължина 66 метра. Докато повечето водопроводи под главния площад на Паленке са били разположени на едно ниво и са били с приблизително еднаква широчина, въпросният водопровод е бил разположен върху стръмен склон и рязко се стеснявал в края, в който се е вливала водата. Учените са изчислили, че в така конструирания водопровод налягането на водата е било достатъчно, за да подхранва фонтан със струя, висока близо шест метра.

https://science.actualno.com/

[Hatshepsut]

Древният Теотиуакан в Мексико е бил по-голям от градовете в Европа

Загадка за археолозите е и бързият разцвет, и внезапната гибел на античната столица

Теотиуакан, с огромните си пирамиди на Слънцето и Луната, е съставен от лабиринт от дворци, храмове, жилища, площади и улици. Смята се, че градът е бил изграден 100 години преди Христа. Теотиуакан означава "Градът на Боговете" или "Където Хората Станаха Богове". Той е разположен в едноименна долна на 48 на север от Мексико Сити.

 Процъфтяващ религиозен център,

 възникнал няколко века преди ацтеките

 той по всяка вероятност е бил най-големият мексикански град в древността по времето на своя най-голям разцвет през 600 година сл.Хр. Градът е бил напълно изоставен през 750 г. като причините са неизвестни.

 По време на разцвета си Теотиуакан имал население от около 200,000 души. Разположен на площ 20 кв. км., той е бил много добре планиран, по-развит и по-голям от европейските градове по това време. Неговата цивилизация може да се сравни с римската, но е просъществувала по-дълго - повече от 500 г.

 От тази цивилизация са останали масивни руини, но все още не е открита следа от писмена система и поради това се знае твърде малко за обитателите на града, които били наследени от толтеките, а по-късно от ацтеките. Ацтеките го смятали за мястото, където боговете са създали сегашния свят.

 Освен главните пирамиди в Теотиуакан има и други големи сгради, особено близо до северния край на града, около Пирамидата на Луната. Такива сгради са Дворецът на Кутцалкоал, Дворецът на Пеперудите, Храмът на Ягуарите и още няколко храма. Градът е приключил славното си съществуване през 700 г. след

 преднамерено разрушение и опожаряване

 по всяка вероятност извършено от неизвестни нашественици. Около столетие по-рано, около 600 г.сл.Хр., цялото влияние на Теотиуакан в Централна Америка изведнъж прекъсва, показвайки някакъв вид вътрешна несигурност и упадък още преди разрушението. Първите признаци, че нещо не е наред в Теотиуакан са от 650 г. Населението намалява толкова бързо, че само след столетие, някога гордият град вече не е нищо повече от няколко селца, заемащи площ от около един квадратен километър.

 Очевидно катастрофа е сполетяла града около 700 г. сл. Хр., намалявайки населението му на 70,000 души. Много от хората се преселили на изток. След това градът е бил преднамерено опожарен и разрушен. С времето сградите се сривали, а пирамидите обраствали в гъста растителност.

 Упадъкът на Теотиуакан е бил почти толкова бърз, колкото и неговият път към разцвета. Въпреки това, осем столетия по-късно Теотихуакан все още е почитан като свещено място. Но никой не си спомнял кой е построил града или, че в него някога са живели хиляди хора.

 Градът продължил да съществува още две столетия, когато някаква катастрофа помела всички древни цивилизации от Централна Америка, включително маите, принуждавайки ги да напуснат повечето градове.

 Някои антрополози вярват, че кризата може да е предизвикана от недостиг на храна поради суша. Те смятат, че причина за такова засушаване е била комбинацията от смяна на климата и от изсичането на всички дървета в долината. Първоначално там растели кедър, бор, кипър и дъб, а днес растат кактуси, агава и пиперови дървета. Тази смяна на растителността показва големи климатични изменения.


 Теотиуакан е като пъзел за археолозите

 заради факта, че огромният град изглежда е достигнал възхода си без сътресения и падове, но има един важен факт за класическия период в Мексико - първенството на Теотихуакан пред всички останали градове. Той бил център на Мексико и неговата мощ била налагана с политически и културно не само в планинските райони, но и в крайбрежните тропически области чак до държавата на маите. Търговската империя на теотихуаканците е сравнима с тази на ацтеките, които ги последвали. Всички други мексикански държави били в някаква форма зависими от Теотихуакан.

 С началото на упадъка на Теотиуакан приключила и неговата роля на обединителен център за държавите от Централна Америка и неговата широко разпростряла се търговска мрежа. На мястото на бившите мощни държави се образували малки военизирани кралства. Войните станали всекидневие в бившите територии на Теотиуакан, а тези, които имали нещастието да бъдат пленени, били принасяни в жертва на жестоки богове.


Ацтеките взели испанците

 за богове и им се покорили

 Военни империи като тази на толтеките през XII столетие сл. Хр. и по-късно тази на ацтеките през XIV век сл. Хр., били тези, с които испанците се срещнали и в последствие изкоренили между 1519 - 1521 г. Вероятно е причината, поради която испанците са успели да завладеят ацтеките за толкова кратко време, да не се корени в техните военни умения. По-вероятно е тя да се крие в приликата на испанците с бог Кутцалкотал. Той е изобразяван като перната змия, но се е приемал за историческа фигура - човекът, който донесъл цивилизацията за ацтките. В легендите се споменават конкретно даровете на културата, календарът, математиката, метулургията, астрономията, строителството, архитектурата, земеделието, билкарството, законите, изкуствата, занаятите и мира за местните хора. Той е изобразяван като крайно различен от местните хора - със светла кожа, груби черти, с дълъг нос и дълга брада. Легендите разказвали, че той е пристигнал с лодка от изток, и отплавал отново след няколко години, обещавайки, че ще се върне някой ден.

http://www.arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1630&text=&fromDate=&toDate=&newsID=95386.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Откриха уникална статуя и фриз на маите

Археолози за открили при разкопки в Гватемала ,,уникални" фриз и статуя от епохата маите, представящи божества и персонажи, украсени с пера и нефрит, съобщава АФП.

Находката е била направено още през юли, по време на разкриването на останки от пирамида в пред-колумбовия цивилизационен район Холмул, департамента Петен, на около 600 км северно от едноименната столица на Гватемала.

Фризът е с размери осем метра ширина и два метра височина и е разположен върху горната част на правоъгълна сграда.

АФП цитира думите на археолога Франсиско Естрада-Бели, според когото находката е ,,уникална" и ,,най-зрелищната, виждана досега".

Археолозите датират фризът отпреди над 1400 години или около 590 г. от н.е.

https://btvnovinite.bg/svetut/unikalni-friz-i-statuya-ot-epohata-na-maite-otkriti-v-gvatemala.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Откриха гробница на 1300 години в Перу

Преди дни археолози излязоха със сензационно откритие. При разкопки в Перу е открита императорска гробница, пълна с мумии. Находката се намира северно от столицата Лима. Императорската гробница е на около 1 300 години. Мумиите в нея са предимно на жени.

Разкопките започват преди месеци и моментално се увенчават с успех. Поради страх от грабежи и набези обаче, археолозите решават да запазят в тайна откритието, докато то не бъде напълно разкрито.

Подобна гробница е първата открита подобна в Перу. Тя е от времето на империята и културата Вари, и е изключително важна по отношение на начина на живот и традициите на този народ. Тази загадъчна империя е властвала над Андите дълго преди прочутите си наследници – инките, а намерената гробница е първата намерена от периода на тяхното обитаване.

Чрез цялостното и разкриване и разучаване археолозите се надяват да обогатят научните си познания относно живота в Андите столетия преди възхода на империята на инките, описана в детайли от испанските завоеватели.

Археологическият уникат излиза на бял свят при разкопки на крайбрежен археологически обект с пирамиди, намиращ се на 299 километра северно от столицата Лима. След цялостен обход в нея са намерени злато, керамика и 63 мумии, повечето от които на жени, включително и три варийски кралици. Скелетите са поставени в изправено положение.

Това показва, че са принадлежали към елита. Около тях има други мумии, в поза отдаваща почит. Жените са поставяни с фино изработени украшения за уши и гривни от благородни метали, каквито по презумпция се е смятало, че са се носили от мъже. Спрямо това учените са склонни да предполагат, че в обществото на империята Вари жените са имали по-голяма власт от предполаганото.

Досега известното за изчезналата империя Вари е факта, че именно тези хора са първите, обединили различни племена в усъвършенствана мрежа, обхванала по-голямата част от съвременните перуански Анди.

Това е станало някъде между 600 и 1100-та година. Разкопките продължават и тепърва ще научаваме все повече за тези тайнствени хора.

http://sanovnik.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Откриха древно съкровище в езерото Титикака

Златни и сребърни предмети, както и кости и керамика отпреди 1500 години са открити в планинското езеро Титикака, разположено в Андите, на територията на Перу и Боливия. Откритите артефакти са над 2000, обявиха учените, участвали в експедицията. Тя започна преди два месеца от боливийската страна на езерото.

При подводните проучвания бяха открити предмети от различни епохи, както от епохата на инките, така и преди тях. Извадени са 31 златни фрагмента, главно около Исла дел Сол, където, според легендите, митичните основатели на империята на инките се появили от водите на езерото.

Подводни разкопки са извършени и в други части на езерото, където са открити керамика и урни на повече от 800 години. Освен това са открити 1500-годишни каменни съдове и фигури на животни.

Легенди, че в езерото има крепости и богатства, скрити от племената кечуа и аймара от испанските конкистадори, съществуват от векове в Боливия. В края на 60-те години на миналия век френският изследовател Жак-Ив Кусто проведе няколко експедиции в езерото Титикака и откри следи от цивилизация.

http://www.ekipnews.com/news/nauka/istoriq_i_arheologiq/otkriha_drevno_sykrovishte_v_ezeroto_titikaka_/160288/

[Hatshepsut]

Уникално! 500-годишна девойка взриви света

На пръв поглед тя прилича на всяко нормално момиче. Но девойката на тази снимка не е като нормално дете на 15 години, а е на повече от 500, видя HotArena.net.

 Аржентинско-перуанска експедиция през 1999 година открива близо до вулкана Лулаилако съвършено запазено женско тяло, което удивлява всички. Според традициите на инките тя била избрана да отиде да живее с боговете, но в действителност тя е пожертвана в името на религията.

 Учените твърдят, че органите на момичето са недокоснати сякаш е починала преди няколко седмици. А от пробите на косата може да се определи вида на храната, която е яла, преди да умре.

 Изследванията показват, че инките обилно хранят децата си, преди да ги принесат в жертва. С месеци и дори години преди жертвоприношението те са подложени на специален хранителен режим състоящ се от царевица и животински протеини.

 Висшите жреци на инките са водели своите избраници високо в планината и там са ги убивали. Пътуването е било трудно, особено за младите избраници, които са взимали листа от кока, за да издържат до края на пътуването.

 Когато пристигнели до мястото, на избраниците се давали опияняващи напитки, за да бъдат притъпени болката, страха и съпротивата, а след това ги убивали с удавяне, с удари по главата или ги оставяли да умрат от силен студ, пише kukuriku.mk.

https://www.dnes-24.com/?p=7161

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Откриха мумии на повече от 1000 години в предградие на Лима

Археолози откриха в предградие на Лима две мумии на повече от 1000 години, съобщиха Би Би Си и Ройтерс.
Мумиите са на възрастен и дете. Открити са в древен религиозен комплекс, който се разкопава от 1981г.
Детето вероятно е принесено в дар на боговете и може да е било погребано живо след смъртта на възрастния.
Археолозите намериха и други дарове, като останки от морски свинчета и съдове с котешки изображения.
"Това е сред най-важните находки на обекта за повече от 30 години, защото мумиите са цели" - каза Гладис Пас от екипа.
Мумиите са със свити към тялото крака. Те са обвити в церемониален плат.

Това са третите напълно запазени мумии, открити в гробницата Хуака Пуклана - пирамидален храм, построен от доколумбовата цивилизация Вари от 100 г. до 600 г.
През 2010 г. археолозите откриха останките на жена и четири деца, а през 2008 г. - мумията на тийнейджърка.
В края на юни археолози откриха при разкопки в Перу голяма императорска гробница с мумии, повечето от които на жени.
Находката хвърля светлина върху загадъчната империя Вари, властвала над Андите дълго преди прочутите си наследници - инките.
"За пръв път в историята на археологията в Перу откриваме императорска гробница от времето на империята и културата Вари", съобщават археолозите.

Мавзолеят е открит при разкопки на крайбрежен археологически обект с пирамиди, намиращ се на 299 километра северно от столицата Лима.
В гробницата на 1300 години са намерени злато, керамика и 63 мумии, повечето от които на жени.
Мумифицираните скелети са в изправено положение, издаващо, че жените са принадлежали към елита.
Археолозите допускат, че представителките на империята Вари са разполагали с повече власт, отколкото се е смятало досега, тъй като са погребани с фино изработени и гравирани украшения, каквито навремето се е смятало, че са носили само мъжете.

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/otkriha-mumii-na-poveche-ot-1000-g.-v-predgradie-na-lima-5996865

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Археолози откриха селище на 3000 години в Колумбия

Колумбийски археолози откриха едно от най-древните индиански селища в град Соача, близо до столицата Богота. Селото е най-малко на 3000 години и принадлежи на културата Ерера, датираща от VІ век пр.Хр. За момента ценната находка с площ 78 дка е единствената по рода си в южноамериканската държава.

В мащабните разкопки са се включили 170 археолози. Специалисти определят откритието като уникална платформа, тъй като предоставя възможност за точно и адекватно документиране и пресъздаване живота на селото в миналото.

"Става въпрос за археологически разкопки, които се простират на около 80 декара. Находка от такъв мащаб ще ни позволи да проследим промените, които е претърпяло мястото и начина на живот на местните хора", смята археологът Джон Алекзандър Гонзалес.

Учените открили останки от семейни жилища и общи постройки, множество битови и религиозни артефакти, както и човешки останки. Намерените предмети ще дадат ключова информация на експертите за историята на древната култура в региона. Вече са изследвани около 30 оцелели непокътнати от времето керамични съда, като откритите парчета и фрагменти са над 30 000.

http://www.tvevropa.com/bg/news/entertainment/view/93221

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Пясъчни бури разкрили нови рисунки на платото Наска

Миналата седмица в Южно Перу е фиксиран най-силният за последните 25 години вятър. Скоростта му достигнала 60 км в час.

Това природно явление довело до неочаквани последствия. Силните ветрове и пясъчните бури разкрили пред хората нови гигантски фигури на платото Наска.

Според перуанското издание Еl Cоmеrсiо новите изображения са открити от летеца Едуардо Еран Гомес де ла Торе, който летял над долините Ел Инхенио и Пампас де Хумана.

Новопоявилите се гигантски рисунки изобразяват змия, чиято дължина е около 60 метра, а също лама, птица и зигзагообразни линии. Сега те се изследват от археолози, които трябва да проверят автентичността на изображенията.

Геоглифите на платото Наска са открити през 1939 г. от американския учен Пол Косък, който ги видял от самолет. През 1994 година те били включени в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.

Археолозите смятат, че изображенията на земната повърхност са нанесени между 400 и 650 г. от н.е. Повечето геоглифи изобразяват животни – кондор, гущер, колибри, паяк, маймуна, ягуар. Има човешки фигури, както и растителни мотиви.

Размерът на някои от тях достига почти 200 метра. Освен големи рисунки на платото има и стотици линии, спирали, триъгълници и трапеци.

Досега са известни около 700 огромни изображения, но все още никой няма представа как и за какво са създадени те. Изказвани са предположения, че рисунките имат отношение към разположението на съзвездията на небето или дори се явяват зашифрован текст.

Уфолозите предпочитат да виждат в тях обозначения на писти, предназначени за извънземни летателни апарати.

https://megavselena.com/pyasychni-buri-razkrili-novi-risunki-na-platoto-naska/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Aрхеолози откриха над 50 000 ценни артефакта в Мексико

Мексикански археолози откриха път към отвъдното, предаде бТВ. Те намериха хиляди реликви в свещен тунел в древния град Теотиуакан. По време на разкопките в древното подземно съоръжение били открити над 50 000 ценни артефакта. Между предметите, намерени на 18 метра под земята след разкопки, продължили 11 години, фигурират десетки хиляди предмети от нефрит, четири впечатляващи статуетки от зелен камък, множество големи раковини от Мексиканския залив и Карибско море, кости на предполагаеми свещени животни, дървени артефакти и хиляди семена на растения.

Тези дарове, закопани преди 1800 години, бяха намерени на 103 метра от входа на тунела на пирамидата на Пернатия змей, открит през октомври 2003. ,,Тунелът и керамиката датират от 150 до 200 г. пр. Хр., когато и са били закопани", посочи Серхио Гомес, ръководител на разкопките.

Стените и сводовете на тунела са били покрити с прах от металосъдържащи минерали, състоящ се от хематит и магнетит. Според археолозите там се е влизало със запалени факли, в резултат на което всичко се осветявало като небе, обсипано с блестящи звезди. Археолозите смятат, че в сводовете в дъното на тунела има гробове на представители на тогавашния елит.

https://www.blitz.bg/news/article/299771

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

В Боливия откриха пирамида на повече от 2000 години

Пирамида на повече от 2000 години е била открита в селището Майрана, разположено в източния боливийски департамент Санта Крус, съобщи археологът Данило Дракит, цитиран от Пренса Латина и ТАСС.
Стъпаловидната пирамида се състои от три кръгли секции с различен диаметър. Към нея водят пет входа, главният от които е разположен на южната ѝ страна. Основата на съоръжението е с площ от 2 хектара.
Специалистите твърдят, че в резултат на експертизата на откритите на това място керамични чирепи е определена възрастта.
Пирамидата е на повече от 2000 години и се отнася към една от древните амазонски култури.
Пирамидата се намира близо до обекта Форт Самайпата, включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Изследователят Данило Дракит е съобщил, че строителството на пирамидата може да е било свързано с Форт Самайпата и с други археологически паметници, намиращи се в долините на Санта Крус.
Дракит е уточнил, че камъкът, от който е изградена пирамидата, не е от местен произход.
В зоната на разкопките са били открити допълнителни останки от керамика и камъни за мелене на зърно.
Цялата пирамида ще може да се види от края на следващата година, е казал археологът. Той е припомнил, че с настъпването на дъждовния сезон разкопките спират.

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/otkriha-piramida-na-poveche-ot-2000-godini-v-boliviia-6027384

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Откриха ,,Храм на водата" на маите

Останки от древен храм, както и множество ритуални съдове са открити в тропическите гори на Белиз.

Заобиколеното от карстови езера удивително съоръжение може да разкаже много за тайнствения култ към водата и обстоятелствата около угасването на величието на цивилизацията на маите.

Белиз е малка държава в Централна Америка, по протежението на Карибско море южно от полуостров Юкатан. Голяма част от територията на страната заемат низини, покрити с многобройни езера и блата.

Географията е предопределила митологията на маите. Индианците са вярвали, че в стари времена на Земята е имало потоп и карстовите езера – така наречените сенотета, толкова широко разпространени по тези краища – са свидетелства за предишната ,,голяма вода".

Археолози под ръководството на Лиза Лусеро от университета на Илинойс от 2010 година изследват мястото Кара Бланка, запокитено в дебрите на тропическите гори, на около 70 км западно от столицата на Белиз. Новата находка на археолозите е способна да разкаже много за разцвета и упадъка на древните маи.

,,Хората са идвали тук, за да се пречистят и да принасят дарове на боговете – казва д-р Лусеро. Това е било специално място, имащо сакрално значение за целия народ."

Районът Кара Бланка е цяла група сенотета, представляващи няколко десетки пълни с вода падини с различен размер и дълбочина. Откритото тук култово съоръжение е получило името ,,Храм на водата" неслучайно. Изследователите смятат, че идващите в храма са се покланяли на Чаак – повелител на мълниите, водата и дъжда. Броят на приношенията зависел от времето – колкото по-сушаво ставало, толкова повече били даровете.

На дъното на 60-метровото езеро водолазите открили голямо количество ритуални керамични изделия с различна форма и размер. Повечето съдове са покрити с изображения на вълни, спирали и дори животни, например ягуар, който се асоциирал с пещерите и водата.

Изследване на развалините на храма показало, че подът му е бил покрит с нещо като килим от множество отломки от керамика, отново извлечени от дъното на водоема. Стените на съоръжението са били направени от добит тук варовиков туф.

Специалистите смятат, че детайлното изучаване на древното съоръжение и неговите околности ще позволи да се изяснят причините за упадъка на цивилизацията на маите. Известно е, че през IX-X век много от големите градове на индианците са опустели и в момента на пристигането на европейците културата на маите е била в упадък.

За една от главните причини на масовото напускане се смята сушата, връхлетяла Централна Америка в този период. Проведени преди няколко години изследвания на пещерни сталагмити позволили да се изучи климатичната история на региона. Съпоставяйки състоянието на климата с разкопките, учените направили корелация – нивото на културния подем е съвпадало с увеличената влажност, а кризата – с период на суша.

Свидетелства на желанието да умилостивят боговете по време на суша вече са откривани в друго важно сеноте, разположено в древния град Каракол под една от най-големите пирамиди. Смята се, че многогодишна суша е довела до засилване на култа към боговете на водата.

Сега учените се опитват да определят времето на образуване на езерата, както и да разберат в какъв период от историята на маите е бил построен ,,Храмът на водата". За тази цел те използват образци дървесина от дъното на сенотето, които специалистите се готвят да подложат на радиовъглеродна датировка.

https://megavselena.com/otkriha-hram-na-vodata-na-maite-v-tsentralna-amerika/

[Hatshepsut]

Саркофазите на Karajia

На около 60 км североизточно от град Chachapoyas в провинция Luya, Перу, се намира археологическия обект Karajia, където се намират гробниците на ,,древните мъдреци". Кацнали високо на ръба на варовикова скала, шестте саркофага наподобят торсове без крака с големи глави и огромни челюстни линии, гледайки гордо към бездната. Някои от тях са украсени с рога, имитирайки еленски такива, а други имат човешки черепи, които се предполага, че са трофейни глави. Всеки саркофаг е около 2,5 метра висок.

Гробниците са построени преди около 600 години от хората Chachapoya, за да приютят останките на важни лица в тяхната култура. Първоначално те са били осем, но две от тях са унищожени от земетресения и други природни бедствия. Недостъпното им местоположение високо над дефилето ги е запазило от набезите на иманярите.

Саркофазите са оформени като големи капсули, изградени от смес от глина, слама и чакъл върху дървена конструкция и всеки един от тях е за една мумия. Покойника се е поставял в зародишно положение и е бил увиван в пашкул от стъбла от дива захарна тръстика и канап. Полът на починалия също се е изписвал  на гробницата.

Този вид гробници не са единствени в областта Chachapoyas, но в Karajia са най-важните. На западния бряг на река Utcubamba, северно от Kuelap, също са регистрирани подобни саркофази. Тъй като почти недостъпни, само няколко археолози и телевизионни екипи са успели да се доближат по-близо до тях.

https://svetovnizagadki.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Намериха легендарен "Бял град" в джунглите на Хондурас

Археолози разкриха руините на изгубен древен град в джунглите на централноамериканската държава Хондурас.

Той не е бил населяван от маите, а от друга цивилизация, която изчезнала преди 1000 години и станала известна на учените благодарение на легендите на местните хора. Те наричат представителите на древната култура "маймунски деца", защото в техния град имало заровена статуя на божество с маймунски черти.

Селището е било известно и като "бялата къща" заради белия цвят на укрепленията му. Предполага се, че там са живели хора с по-светъл цвят на кожата, които са се различавали от местното население. Носят се легенди и за несметните богатства на древната цивилизация и затова още испанските конкистадори започнали да търсят "белия град" и неговото злато.

Екипът от американски и хондураски археолози се е натъкнал на 52 находки, сред които и няколко гробници и пирамида. Учените открили каменни церемониални тронове с изображения на змии, лешояди и плавателни съдове. Сред уникалните находки има и каменна глава, която прилича едновременно на човешка и на глава на ягуар.

novinar bg

[Hatshepsut]

Загадъчните сапотеки

Монте Албан е известен археологически обект в община Санта Крус Чочокотлан в южномексиканския щат Оахака. В продължение на почти две хилядолетия на това място е процъфтявал един от най-големите градове на Америка от епохата преди пристигането на Христофор Колумб. До нас не е достигнало истинското име на града. Днешното му название Монте Албан  идва от обраслият с гора хълм, под който в продължение на много векове остават скрити развалините на древния индиански град.



През 1931 година местният мексикански археолог Алфонсо Касо разкопава руините. Някои учени смятат откритието за сходно по значение с намирането на древна Троя. Хората, живели някога в Монте Албан, са принадлежали към древна и много развита култура. По време на разцвета си градът е населяван от над 20 000 души и заедно с прилежащите му обработваеми площи се е простирал на около 40 квадратни километра. Местните племена наричали себе си сапотеки.  Умеели да строят великолепни храмове и сгради, да обработват планински кристал и да създават златни украшения с изумителна красота.



Най-голям интерес предизвикват гробниците, открити в Монте Албан. Построени от каменни блокове, всяка от тях отгоре е затваряна с огромна монолитна каменна плоча. Конструкцията им възпроизвежда пещерните гробници, в които в още по-древни времена индианците от Южно Мексико погребвали вождовете и жреците си.



Сапотеките са украсявали гробниците си с впечатляващи рисунки по стените, а местата за вечен покой на най-могъщите сред владетелите им са пълни с изящни златни изделия. Никъде на друго място в Америка не са откривани подобни великолепни образци.

Първата гробница в Монте Албан е открита от археолози през есента на 1931 година. На 9 януари 1932 година Алфонсо Касо влиза в погребалната камера. Там се натъква на огромно съкровище, останало непокътнато над 800 години. Съкровището е от над 500 предмета, сред които е и златна маска на бога Шипе Тотек. Носът и скулите на маската са обвити с човешка кожа. Сред находките са златни гривни, гердани от злато и перли, както и много изделия от нефрит, ахат, кехлибар, обсидиан и корали.



А най-загадъчната находка от Монте Албан е кристален череп, когото археолозите условно наричат "Панчо". Планинският кристал е един от най-твърдите минерали на Земята. През 1970 година "Панчо" е изследван от най-авторитетните експерти. Изводът от анализите им е, че черепът е изрязан от едно цяло парче планински кристал, заедно с долната челюст. Обработването на планински кристал е възможно само с използването на диаманти. Това прави черепът толкова загадъчен, защото въпреки голямата твърдост на минерала, сапотеките са знаели как да го обработват.

https://historynakratko.blogspot.bg/2016/01/blog-post_87.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Археолози откриха в Шунантунич най-голямата известна до момента гробница на маите

Голяма част от наследството и богатствата на древния град на маите Шунантунич, чиито останки в наши дни се намират на територията на Белиз, са разпръснати, след като с разкопките на мястото през XIX век се занимава британски офицер от медицинската служба. Не малко артефакти просто са плячкосани. Но през миналата седмица археолози са открили голяма гробница, за която се предполага, че е принадлежала на царска особа.

Това е първата гробница, откривана в Шунантунич. В нея е намерен скелет на човек, за когото се предполага, че е от аристократичната класа на древния град. Свидетелство за високия му статут в обществото е изяществото на гробницата, построена за него, пише  местното издание в Белиз The Reporter.   В гробницата археолозите са намерили керамика, нефритови украшения и кости на животни. Предстои да бъде изяснено на какви животни са принадлежали, но първите предположения са, че сред пренесените в жертва е имало ягуар и някакъв вид елен.

Експертите са направили предварителна оценка и на човешките останки. По дължината на бедрената кост, черепа и зъбите става ясно, че се касае за погребение на мъж на възраст между 20 и 30 години.

Археологът Джейми Ейв от екипа, извършват разкопките, обяснява пред The Reporter: "Невероятно е откриването на тази гробница, защото на мястото се водят археологични проучвания от 1890 година. В продължение на повече от век никой от археолозите не е откривал гробница в града. Но тази, освен че е единствената за момента, е забележителна по много други причини – тя е една от най-големите погребални камери, които сме откривали изобщо".

Предстои цялото съоръжение да бъде разкрито, но предварителните оценки са, че погребалната камера е между 5 и 8 метра в дълбочина.

Местни легенди твърдят, че през последното десетилетие на XIX век мистериозна жена се появила изненадващо до мъж от близкото село Сан Хосе Сукотз, а след това също толкова мистериозно изчезнала в стената на Ел Кастило – подобна на кула структура в древния град Шунантунич, което преведено на съвременен език означава "Каменната жена". Легендата твърди още, че в последствие жената се появявала и на други хора в Ел Кастило.

През 1892 година д-р Томас Ган, британски офицер от медицинския корпус, започва да проучва останките на древния град на маите. Няколко години копае и проучва, а след това заминава за известно време.
"След това – до 1924 година, когато Ган се завръща, разкопките на мястото са прекратени", уточнява Джейми Ейв. "Записките му показват, че при повторното си идване на мястото, той е изкопал множество съкровища от цивилизацията на маите. По-нататъшната съдба на тези находки обаче е неясна и местонахождението им е неизвестно. Най-вероятно са попаднали в частни музейни колекции на запалени колекционери на артефкати на маите, които може и да не подозират от къде произхождат предметите, с които са се сдобили по незаконен начин".

Градът е процъфтявал в периода между 700 и 1000 година, а после е западнал и вероятно изоставен в крайна сметка. Разкопките на мястото ту се активизират, ту напълно замират. Към настоящият момент археологичните проучвания на мястото се водят от Ричард Левентал от Университета на Калифорния в Лос Анджелис, който пристига още през 1990 година.

Шунантунич е построен върху изкуствено заравнено варовиково било с надморска височина от 183 метра. Жилищните сгради са били на площ от няколко квадратни километра, изградени около централната зона на града, където се намира Ел Кастило. Самата структура, наречена Ел Кастило, се извисява на 40 метра и е служила едновременно като храм, административен център на града и място, където са живели владетелите на Шунантунич. В западнат и източната част на Ел Кастило в мазилката са гравирани астрономични символи, представящи бога на Слънцето, Луната и Венера.

На това място хора са се заселили още около 600 г. пр.н.е., но едва 1300 години по-късно градът достига зенита в развитието си, а после запада, едновременно с останалите градове на маите в региона.

Каменна стела, на която е изобразена емблемата на големия град Наранхо, намиращ се на територията на съвременна Гватемала, подсказва, че Шунантунич вероятно е бил град-сателит на Наранхо. Когато влиянието и силата на Наранхо отслабнали, местният елит в Шунантунич поел пълния контрол над града и положили доста усилия, за да го развият. Тогава е построен и внушителния Ел Кастило, както и много от другите сгради.
Но въпреки усилията им жителите на Шунантунич не надживели с много бившите си патрони от Наранхо – много скоро и те са принудени да напуснат града.

Детайл от Ел  Кастило и гравираните в камъка символи

Развитието на Шунантунич се забавя след 830 година, а около 900 – 1000 година градът вече е много далеч от онова, което е представлявал през VIII – IX век. Археолозите изказват предположение, че градът е бил изоставен за известно време, а пред X век на мястото за кратко отново се заселват хора.

https://historynakratko.blogspot.bg/2016/08/blog-post_93.html