• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

23 August 2019, 17:04:29

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9749
  • Total Topics: 1133
  • Online Today: 36
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 9
Total: 9

Радосвета Аврамова

Started by Hatshepsut, 10 September 2018, 15:20:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Една такава нощ...

Понеже аз ще дойда, ти ме чакай.
И приготви небето като за любов.
Светни Луната в синьото на мрака,
а облаците облечи в сребро.

И направи звездите да ухаят.
Да капят много нежно над света.
Под техните блещукащи сияния
се случва най-красиво любовта.

И после замълчи. Не искам думи.
Достатъчни са двете ти ръце
и устните, които да целуна.
Достатъчно ми е да бъда с теб.

Hatshepsut

Вкусът на нощите ми

Когато спи градът е страшно хубаво.
Приижда някаква среднощна свобода.
В такава тишина ми се танцува.
Обича ми се в тази тишина.

Луната ми облича тънка нощница
и цялата съм дяволски красива.
Признай - измисляш ли ме още?
Все още ли не вярваш в самодиви?

Виж - лунната пътека през морето
прилича на вечерен булевард.
Във въздуха невидими тромпети
издишат някакъв разнежен джаз.

Когато спи градът е страшно хубаво!
И уж е тихо, а съвсем не е...
Нощта разказва приказки за влюбени.
И всички те са приказки за мен.

Hatshepsut

Стълба до луната

Ако можеш, обърни Луната.
Там, от другата страна,
Аз съм седнала и чакам
тебе, Скитнико. Сама.

Гледам към звездите вечер.
Търся твоите следи.
Лунен вятър с глас далечен
все за тебе ми шепти.

Слушам приказката дълга -
как пристигаш уморен.
Как безкрайно си ме търсил.
Как си влюбен. Точно в мен.

Как откъсваш от Венера
най-червените лалета,
как звездички си намерил -
във косите ми да светят...

Слушам приказката дълга.
Лунен вятър ми шепти...
Хайде, Скитнико, побързай,
и Луната завърти...

Hatshepsut

Моята глупава обич

От тебе няма да си взема нищо.
Ще си отида без да разбереш.
И няма да се питам дали искаш
поне да се опиташ да ме спреш.

Това, което мога да ти дам, е обич.
Но мисля, че за теб е все едно...
Земята е огромна и ти можеш
да си намериш купища любов.

А моята е все така ненужна...
Скимтяща, малка, свита на клъбце,
разплакана понякога и често тъжна,
и с много наранено сърчице...

Не е за теб. Ти искаш по-голяма.
А тя е свикнала да я отритват.
Така е свикнала да я раняват,
че вече ѝ е трудно да опитва

да устоява на човешките капризи,
да бъде силна, мъдра и добра.
Отдавна е раздала двете ризи.
И няма неударена страна.

Понякога заспива и сънува
как някой ден ще се намери кой
да я поиска без да се преструва.
Да я превърне в истинска любов.

Да излекува всичките ѝ рани.
Да я прегърне. И да помълчи.
И дълго, дълго да я гали с длани.
До скоро мислеше, че ще си ти.

Hatshepsut

Тишина

Днес съм тиха. Пиша тишина.
Днес от думи вече ми нагарча.
Днес безкрайно дълго ще мълча.
Прецъфтях. Като глухарче.

Днес ме няма. Нищо, че съм тук.
Тук съм, а съм толкова далече...
В мен умира празен всеки звук.
Днес от приказки съм разсъблечена.

Просто имам нужда да мълча.
Някога ми трябва да съм тиха.
Да потъна в свойта тишина
и да дишам.
Просто дишам...

Hatshepsut

Ще те сънувам...

Ще те сънувам тази вечер за последно.
А после ще забравя как се казваш...
Ще вляза тихо в своето безвремие
и няма да поискам да изляза.

Амнезиите много ми отиват.
Особено когато са ми нужни.
Сега рисувам спомените в сиво.
И лъжа, че не помня. Просто лъжа.

След малко е последната ни среща.
Насън, разбира се. Насън съм само.
А ти дори насън не ме поглеждай.
Защото ще поискам да остана.