• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 May 2020, 00:42:55

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10611 Posts

Шишман
1895 Posts

Panzerfaust
331 Posts

Лина
288 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14013
  • Total Topics: 1245
  • Online Today: 34
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 34
Total: 35

avatar_Hatshepsut

Радосвета Аврамова

Started by Hatshepsut, 10 September 2018, 15:20:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Ела...

Погалѝ ме преди да заспя.
Скрий дъха си до моето рамо.
Прошепни ми, че вече си тук.
Да забравя, че всъщност те няма.

Запалѝ ми фенер от звезди.
С тях пиши по небето "Обичам..."
Аз ще зная, че всичко е сън,
но на истинско страшно прилича!

Прегърни ме преди да заспя.
Длани скрий във косите ми тъмни.
Ще е влюбена с тебе нощта...
Ще е пусто... когато се съмне.

https://caribiana.blogspot.com/2007/12/e.html

Hatshepsut

Целуни ме

Трепетно шепотни
с цвят на обичане
твоите устни
идват в съня ми.
Докосват ме искащо,
с вкус на политане
и светли искрици
припалват в кръвта ми.

Воалени облаци
с криле пеперудени
понасят ме вятърно
към твойте ръце.
Вселената вихърно
в огньове избухва
когато в целувка
се срещнем със теб.

...И стихва нощта,
съкрушена от нежност.
Избликват наново
родени звздите.
А аз съм превърната
в тръпнеща вишна,
узряла за тебе
в съня и в мечтите...

https://caribiana.blogspot.com/2007/11/blog-post_27.html

Hatshepsut

Песента на звездите

Протягам длани да докосна птиците,
които във душата ти кръжат.
И някъде, дълбоко във очите ти,
откривам колко слънчев е светът.

Рисувам с дъх по устните ти пламъци
и аз самата се превръщам във искра.
А някъде, в далечни бели замъци,
възкръсва пълнокръвна Любовта.

И после се събуждам... Онемяла...
Звънят звездите с мънички дайрета.
Навярно ми разказват как със тебе
ще се намерим нейде сред планетите.

И ще прилича сигурно на звездопад.
Ще бъде някак светло, искрометно...
Тогава - знам - след падналия мрак,
отново във душите ще просветне.

https://caribiana.blogspot.com/2007/11/blog-post_21.html

Hatshepsut

Мое небе...

Намерѝ ме, преди да е късно...
Ето - аз отново разтварям криле.
И сърцето, за обич възкръснало,
търси своето чисто Небе.

Днес усещам, че има те някъде.
Чувствам пулса ти в тихия дъжд.
А от лунно-среднощни отблясъци
те извайвам... Така ме задръж.

Ще рисувам в очите ти изгреви,
после залезно - малко тъга...
Подозираш, че има ме някъде.
Потърси ме! Не спирай сега.

И когато открия в сърцето си,
малък стих, избродиран от теб,
ще се сгуша за дълго в ръцете ти,
мое топло и чисто Небе...

https://caribiana.blogspot.com/2007/11/blog-post_16.html

Hatshepsut

Искам някъде теб да те има...

Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледни цветя.

Да ни свети единствено огъня...
А в ъглите, в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.

Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така...
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.

А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни...
потопи се във мойте очи...

Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима... Някъде там...
И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.

https://caribiana.blogspot.com/2007/11/blog-post_10.html

Hatshepsut

Не съвсем невъзможно...

Понякога ми се приисква да съм книга.
Да легна в топлите ти мъжки длани.
Да ме разлистваш. Да ме изучаваш...
Да съм любимото ти занимание.

Понякога ми се приисква да съм дреха.
По тялото ти нежно да прилепвам.
Да те обгръщам. Да те чувствам в себе си.
Да съм причина... А пък после следствие...

Понякога ми се приисква да съм вино.
Да ме отпиваш и по устните ти да се плъзгам.
Да те замайвам и да те опиянявам
и да те карам да си страшно дързък.

Не съм. Ни книга, нито вино, нито дреха.
Жена съм. Имам скучни делници.
Но знам, че вечер бавно ме разлистваш,
опивам те, и те заключвам в себе си.

https://caribiana.blogspot.com/2007/11/blog-post.html

Hatshepsut

Когато завали...

Когато завали, ела при мен.
Не да ме стоплиш с устни или длани.
А да излезем заедно навън,
под струйките вода, без дъждобрани.

От някакъв забравен лист,
сгъни ми малка, бяла лодка от хартия.
А локвите превръщай в океан...
В дъжда се сбъдват всякакви магии.

И след това ме погледни.
Разрошена и мокра... и щастлива.
Такава именно ме запомни.
Дъждът безкрайно много ми отива.

https://caribiana.blogspot.com/2007/10/blog-post_09.html

Hatshepsut

Понякога...

Понякога се връщаш в спомените ми
и плисва ме момчешкият ти смях.
Очите ти ме парват с огънчето,
в което май изцяло изгорях.

Гласът ти ме извиква с топъл тембър
и сякаш цялата Земя притихва.
Една сълза, забравена от тебе,
под миглите ми тъжно се усмихва.

https://caribiana.blogspot.com/2007/09/blog-post_25.html

Hatshepsut

Не те познавам...

През вечер идваш във съня ми.
Не те познавам. Ала искам да си Ти.
Безмълвен си. Не казваш нищо.
Защото всичко е във твоите очи.

Така ми липсваш... Страшно много!
Без тебе цялата ми нежност е излишна.
Ръцете ми пресъхват от безо́бичност,
а между устните ми спят въздишки.

Не тръгвай! Остани в съня ми.
Скрий топлия си дъх в косите ми.
Обичай ме. Макар и нереален.
В сърцето ми си толкоз истински!

https://caribiana.blogspot.com/2007/09/blog-post_18.html

Hatshepsut

04 October 2018, 06:09:31 #339 Last Edit: 05 October 2018, 05:58:39 by Hatshepsut
Така започват всички чудеса

Така започват всички чудеса -
с една Луна, огромна като обич,
със сините пътеки на нощта
и със звездичките, накацали над покрива.

Тогава стихват всички страхове
и всички думи нищичко не значат.
И става лесно като две и две
да бъдеш лек, невидим и прозрачен

и да разпериш тайните крила,
които денем криеш упорито,
да се усмихнеш на сънуващия град,
на себе си... и просто да политнеш.

Да минеш над заспалите алеи,
и над синеещите в здрача кестени
и просто да почувстваш, че живееш,
че си куплетче от една вълшебна песен...

Така започват всички чудеса...
и преживяват кратката си вечност.
И сигурно завършват пак с Луна -
огромна. И отчайващо далечна.

Hatshepsut

04 October 2018, 06:10:58 #340 Last Edit: 05 October 2018, 06:00:26 by Hatshepsut
За нея

Огън! Очи. Небе до безкрая!
Вали. Просто бавно вали.
Тъмно-цветно небе
от звезди, а накрая
само спомен - очи..
Две дълбоки очи.

Огън! Нали? Достигащ до Рая!
Гори в тези нощни звезди.
Тъжно-синьо море
от мечти, но не зная
как да спра да мечтая.
Ще изплувам, нали?

Огън! Дали? Кой те чака накрая?
Върви.. просто бавно върви.
Топло, топло сърце
от лъчи на безкрая.
Как да спра да мечтая
в две дълбоки очи..?

Hatshepsut

Безсъние

Не спиш, нали?
Разлистваш сънищата си и търсиш мене.
И ми измисляш нови небеса.
В очите ти от много дълго време
мълчи по-влюбена една звезда.

Не спиш. И аз.
И стъпките ни се пресичат
незнайно как, незнайно и къде.
Усещаш ли как тайно те обичам?
И как очаквам да се спреш при мен...

Не спим. Защо...
Защото във стъклата
се отразява само тишина...
Бих искала да стопля самотата ти,
онази непростима самота.

Не спя. Не спиш...
Тогава ме почувствай.
Почувствай устните ми.
Затвори очи.
Какво като е безутешно късно...
Нали и двамата сега не спим.

Тогава нека просто да се имаме...
Незнайно как. Невидими.
Но близки.
Усещам дланите ти, галещи незримото.
Не мога да заспя без теб.
Не искам...

Hatshepsut

Тихите сънни градини...

Във меката постеля на нощта
се сгушвам като в облак. И утихвам.
А котешките лапки на съня
се галят нежно-нежно в миглите ми.

Косите ми се пълнят със звезди.
Луната кротко ме люлее в шепи.
В прозореца нахлува късен бриз.
Докосва шията ми. След това лицето.

А после идваш ти. Не казваш нищо.
Потъваш с мен във тишината на нощта.
Ръцете ти ме правят на въздишка
и аз се стапям цялата във тях...

Hatshepsut

Нещо като дом ... (Той)

Единственият, който вярва в приказки.
(И приказките вярват в него.)
Единственият, който може истински
да ми изброди всичките пътеки.

Единственият, който знае думите
на заклинанието против моя плач.
Единственият, който чува
мелодията в мойта мълчина.

Единственият, който съм запазила
от обичта, с която наранявам.
Единственият, който не намрази
измислените кътчета в света ми.

Единственият, който приютява
капризите на женската ми същност.
И за това Единствен си остава.
Да има при кого да се завръщам...

Hatshepsut

Като никой друг

Аз знам, че си различен... И е хубаво.
Защото можеш да приемеш моя свят.
Не просто да ме гледаш много влюбено,
а всъщност да не вярваш в чудеса.

Аз знам, че можеш да ми се усмихнеш,
когато шия роклички за феите.
До рамото ми мълчешком, притихнал
да слушаш как говоря на небето.

Да ме прегърнеш, като плача за цветята,
които някой е откъснал снощи.
Да боядисаш заедно със мен дъгата.
И после... да си влюбен още.

Аз знам, че си различен... и е хубаво.
Не зная само има ли те някъде.
Но знаеш ли... не сме изгубени.
Щом още имам сили да те чакам...