• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 September 2019, 02:58:55

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10086
  • Total Topics: 1153
  • Online Today: 23
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

Радосвета Аврамова

Started by Hatshepsut, 10 September 2018, 15:20:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Hatshepsut

Инстинкт за самосъхранение

До този изгрев ме доведе мисълта,
която иначе се мъча да прогоня -
че още те обичам. И не спя,
а се изгубвам (и намирам) в спомени.

Така и не разбрах кога Нощта
се плъзна в ниското и стана светло.
Почти прозрачна розова мъгла
докосна с устни края на морето.

Зачаках Слънцето. Отказах се от теб.
То идва винаги, а ти не идваш.
По-лесно се живее със море,
цигара, чай и дълъг изгрев.

https://caribiana.blogspot.com/2017/05/blog-post_13.html

Hatshepsut

От времето е...

През май Светът е син и ранобуден,
задъхан и щастлив като пчела.
Ръцете му са като птици - влюбени
в небето над последния етаж.

Докосва облаците със дъждовни пръсти
и те потръпват пролетно от нежност.
Събират се, преди да се разпръснат
и се редуват слънце и валежи.

През май Светът е купичка череши,
разрошен люляк, лято във зародиш.
И аз разбирам, че ще бъде грешка,
но пак ти давам цялата си обич...

https://caribiana.blogspot.com/2017/05/blog-post.html

Hatshepsut

Моето силно момче...

Той заспива...ужасно далеч.
Само в моите мисли е близо.
Толкова близо, че с тези ръце
слагам тихи милувки в косите му.

И го пазя. От целия свят...
После бавно целувам челото му.
И единствено с дъх му шептя
тази моя объркана обич.

Той не чува. Или чува насън.
Все едно е...нали го обичам.
Дълго галя лицето му с длан.
Той е всичко за мен.
Той е всичко...

https://caribiana.blogspot.com/2016/05/blog-post_96.html

Hatshepsut

Малко есен по миглите...

Този вятър навън...
Този дъжд устремителен...
Аз мълча.
Аз съм сън.
Аз съм трънче в петите му.

Аз съм ничия, ничия, ничия.
Мен ме няма изобщо и никога.
И какво като го обичам...
сякаш някой ме пита...
Аз съм му между другото.
Между всички и нищо.
А пък в мен пеперудите
до мъгла ме разнищват.
И го плаках, и исках,
после свърших сълзите си...
Не успях да съм близко.
Не успях да съм истинска.

Само много болях.
А навън е октомври -
жълтолист, тротоарен...
А във мене е... странно.
Настроение някакво -
преговарям си раните
и боля наобратно.
И обичам... неправилно
За това замълчавам.
До полуда отчаяно.
После ставам сълза.
Вместо точка накрая.

https://caribiana.blogspot.com/2016/05/blog-post_48.html


Hatshepsut

Студът

Студът прекарва пръсти по стъклата.
Наднича в стаята, в която спя.
Под дланите му - хлъзгави и гладки -
пониква лед. Настръхнали цветя.

Докосва ме в съня ми. Но е нежен.
Целува само голите ми рамене.
Очите му са тъжни. Заскрежени.
Защото никой не обича Студове.

Не знам дали ако поискам да го стопля
ще легне в скута ми, съвсем смълчан.
"Не съществува топъл Студ. И толкова."
Но сигурно боли да бъдеш сам.

Прегръща ме. И цялата изтръпвам.
Прониква в мен. Пронизва ме със дъх.
А после мълчаливо се отдръпва.
Разкаян и объркан нощен Студ.

Опитва да си тръгне, но не може.
Навън нощта е спряла. Като снимка.
Притиска устни в топлата ми кожа
и тихо се разпада на снежинки.

https://caribiana.blogspot.com/2015/01/blog-post.html

Hatshepsut

11 September 2018, 15:17:19 #35 Last Edit: 15 September 2018, 13:15:13 by Hatshepsut
Когато разбереш, че мен ме няма...

Ще разбереш, че ме е имало едва когато
осъмнеш в поглед, който не е моя.
Едва когато спреш пред тишината
на стръмните, объркани завои.

Когато чуеш как ме няма. Никъде.
Ни в дланите, ни в устните... ни в нищо.
Не ме търси тогава. Не разпитвай.
Не помниш ли... направи ме излишна.

Кога съм си отишла ли? По-късно.
Останах малко повечко. Да те погледам.
А после просто... времето се скъса.
И аз разбрах, че вече нямам време.

Къде съм ли? Не искай да узнаеш...
Тъй както не поиска да остана.
Ще разбереш, че си ме имал чак накрая.
Когато разбереш, че мен ме няма.

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_31.html

Hatshepsut

Pure harmony...

Среднощен дъжд и топъл шоколад.
Сънят е някаква подробност...
Отдавна съм отвикнала да спя.
Откакто притежавам всички облаци.

Откакто свикнах да не ме боли
от думи и за хора без значение.
Откакто мога да броя до три,
преди да стана на стихотворение.

Откакто си отглеждам пълнолуния
във ъгъла на тесния прозорец.
От както Тишината ме целува
по-нежно от най-нежния любовник.

Откакто се открихме с Любовта
и се разбрахме да се разминаваме.
Тогава се научих да не спя.
Сега се уча само на забравяне.

https://caribiana.blogspot.com/2014/11/pure-harmony.html

Hatshepsut

Между сезоните...

Не мога да рисувам чужди пътища
по картата на своята безсмисленост.
Преминала съм хоризонта.
Няма връщане.
Звездите тук отдавна са изстинали.

Не мога да си съчиня обичане
от думи със угаснали значения.
Из спомените тихо криволичи
една Любов. Почти обезличена.

Не мога да се пиша с чужди почерци,
за да приличам малко на изкуство.
Та аз съм само тъжно многоточие
в една угасваща Вселена-пустош.

Не зная как се правят Сътворения.
Нито къде е спусъкът за някакво начало.
Останала съм по едно стихотворение.
По капчица тъга. И студ до бяло.

https://caribiana.blogspot.com/2014/11/blog-post.html

Hatshepsut

След вятъра

След вятъра небето е прозрачно.
Изгубило е всичкия си дъжд.
Опитвам се през облак да прекрача
във този свят - нелеп и чужд.

Опитвам се да бъда като... всички.
Но нещо малко все не ми достига.
Във вените ми тихичко се стичат
сълзи на кораби, звезди и миди.

И няма никой, който да умее
да чуе всичко, дето му разказвам.
Изгубвам се във промеждутъка.
Човекофея.
Едната половина е по-празна.

И все не мога да открия мястото,
в което да поискам да остана.
В сърцата на човеците е тясно.
И с ръбчета, които правят рани.

Избирам да остана в Тишината.
Но със една идея по-щастлива.
Защото вече знам, че с вятъра
дъждът, илюзиите и лъжите
си отиват.

https://caribiana.blogspot.com/2014/10/blog-post.html

Hatshepsut

(Не точно) меланхолия

Есента се усеща по
вкуса на небето.
И по ранния син полуздрач.
По маршрута на птиците.
По звука на крилете им.
И по тихия глас на дъжда.

Има само минути
до края на лятото.
Само резенче слънце остава.
И Септември рисува
жълтинки по листата.
А Денят мълчешком изтънява.

Този град става тъжен.
И във малките улички
скрива късчета лятна любов.
Но такъв го обичам.
Много. И повече.
Светлосин. Незабързан.
И мой.

https://caribiana.blogspot.com/2014/09/blog-post.html

Hatshepsut

Полусън

Зад тънките завеси се разсъмва.
И утринната нежна светлина
чертае плахо облите контури
на топлите ми, гладки рамена.

Прокрадва се надолу. Колебливо.
Дъхът ти я преследва мълчешком.
Телата ни са истински красиви,
когато си говорят за любов.

А старото легло простенва тихо,
задъхано от толкова много обич.
Която няма как
да преразкажа в стихове.
Не мога просто.
Няма как...
Не може.

https://caribiana.blogspot.com/2014/08/blog-post.html

Hatshepsut

...и нямам сили

Най-тъжната любов се свива в скута ми.
А аз я лъжа, че все още има смисъл.
Тя ще ми вярва няколко минути.
И после уморено ще притихне.

Познава те. И знае - не е вярно.
Безсмислено е всичко. Безнадеждно.
Една объркана сълза опарва
почти преглътнатия ѝ копнеж за нежност.

И тя заспива - крехка и ранима -
в напълно непотребните ми длани.
Кажи ми как да я оставя да си иде,
макар и двете да разбираме, че трябва...

https://caribiana.blogspot.com/2014/07/blog-post.html

Hatshepsut

11 September 2018, 15:28:43 #42 Last Edit: 15 September 2018, 13:15:32 by Hatshepsut
Градска приказка

Юни гасне в лилав полуздрач.
И се стапят крайпътните макове.
Над вечерния свят преваляват
тишини. И почти неочаквано

светват малки, добри светлинки.
Електрически градски светулки.
Аз безмълвно събирам с очи
всяко жълто внезапно блещукане.

Всяка нота на клаксон. И глас.
Всяка дума, дочута случайно.
А лилавият тих полуздрач
ме превръща във приказка. Тайна.

Прочети ме. Наум. Шепнешком.
Прочети ме със устни. Със длани.
Запомни всеки мой полутон.
Аз съм Юни.
Не знам ще остана ли...

https://caribiana.blogspot.com/2014/06/blog-post_29.html

Hatshepsut

Никой

Притихвам в малкия си, топъл свят.
Отвъд прозорците е нощ.  И птици,
които - като мен - не спят.
И може би говорят със звездите.

А аз съм просто отражение в стъклото.
С разрошени коси и меки длани.
Със блузка на цветя. И босоного.
И с дълги мисли. Като разстояния.

Които никой няма да измине.
И кой ли би преминал през вселени,
за да прошепне тихо името ми.
За да обича мене... точно мене...

https://caribiana.blogspot.com/2014/06/blog-post.html

Hatshepsut

Там, където...

Не идвай тук. Тук нищо не остана.
Изтляха и последните звезди.
Луната изтъня. И стана няма.
А вятърът е тежък и бодлив.

Прозорецът се пръсна на парченца.
Отвън нахлу безкрайна самота.
Тук вече няма нищо. Само вечност.
А вечностите винаги болят.

Не идвай, чу ли... Аз си тръгвам,
задавена от толкова много въздух.
---
А тук е мястото, в което ще замръкне
сърцето на последната светулка.

https://caribiana.blogspot.com/2014/05/blog-post.html