• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 September 2019, 05:18:24

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10086
  • Total Topics: 1153
  • Online Today: 23
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 15
Total: 15

Радосвета Аврамова

Started by Hatshepsut, 10 September 2018, 15:20:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Неща, които не зависят от мен

Със тебе ще се срещнем някой ден
във края на едно стихотворение.
Ще бъдеш тих и много уморен
от ежедневните си приключения.

А аз ще бъда конфитюр от вишни
във синя купичка от порцелан.
Светът ще е съвсем излишен,
но как да го оставим сам...

Ще се обичаме с обикновени думи
в акустиката на сърцата.
А разстоянието помежду ни
ще бъде много, много кратко.

Във края на едно стихотворение
със теб със сигурност ще се обичаме.
Но още нямам вдъхновение
да седна и да го напиша...

https://caribiana.blogspot.com/2018/06/blog-post_24.html

Hatshepsut

Пречистване

След буря светлината е различна.
Полека се избистря и трепти.
Едно небе виновно коленичи
над тихите разплакани треви.

Замлъква тътенът. Запяват птици.
И вятърът се кротва, изморен.
Дърветата, с разбъркани къдрици,
изправят бавно силни рамене.

Ти беше буря - мина, разруши ме.
Стихиите са точно за това.
След тях обаче най-неумолимо
изгрява преродена Светлина.

https://caribiana.blogspot.com/2018/06/blog-post.html

Hatshepsut

И никой не вижда това

Животът е встрани от суетата
на малкия човешки свят.
Очите му замислено пробягват
по празните, гримирани лица.

Опитва се да улови искрица
от своята преистинска любов.
Но няма в хората. Навярно птиците
единствени са смисъл на живот.

Вселената, объркана, въздиша
и без да иска ражда куп звезди.
Животът влиза в сънено затишие.
От хората ужасно го боли...

https://caribiana.blogspot.com/2018/05/blog-post.html

Hatshepsut

Краят на някакъв свят

Нощта е тъжен виолетов водопад,
роден в скалистите отломки на небето.
Под нея се разстила тишина,
в която аз съм безнадежден шепот.

Изгубена сред ледени звезди,
дори не помня вече хората...
В дълбокото едно сърце мълчи.
И не е празно. Всъщност е просторно.

Не знам какво е... Необятна свобода?
Като смъртта, навярно. (Само подозирам.)
Нощта докосва бялата ми длан
и само тя все още ме разбира.

https://caribiana.blogspot.com/2018/02/blog-post.html

Hatshepsut

Какво се случва с уморените сърца

От тук до тъничката ос на хоризонта
светът изглежда малък и послушен.
Не му личи, че причинява болки.
Нощта го е прегърнала. Той се е сгушил.

Небето горе му реди звездите си,
повярвало внезапно в тишината му -
почти вселенска и почти космическа.
Почти като усещане за щастие.

Но всичко е ужасно мимолетно
и хубавото свършва все без време.
Не ми се вярва вече във вълшебства.
Нито във хората. Ни в любовта.
Ни в тебе.

https://caribiana.blogspot.com/2018/01/blog-post.html

Hatshepsut

От тук се виждат само небеса...

От тук се виждат само небеса.
И две-три птици, гонещи безкрая.
А тъничките думи на дъжда
редят в стъклата кратките си тайни.

Така е хубаво далече от света,
препълнен с празен шум от празни хора.
(Които аз така и не разбрах -
хем нямат мисли, хем говорят...)

Ръцете ми са топли. Като чая,
искрящ в златисто - малък изгрев.
Не искам нищо. Нищо не мечтая.
Сега единствено се чувствам чиста.

И вече няма да допусна никой
да влезе в тихия ми Вътресвят.
Сама ми е добре. Със дъжд и стихове.
От тук се виждат само небеса...

https://caribiana.blogspot.com/2017/12/blog-post_30.html

Hatshepsut

Едно много тъжно откритие

Сега ми е спокойно и красиво
под тази чиста, стъклена Луна.
Градът под мен полекичка разлива
прозорчета с уютна светлина.

И много тихо в мене се завръща
едно усещане за цялост.
И пак съм аз. И пак съм същата.
Изглежда съм те преживяла...

Дори да преболяваш, е за малко.
Разбрах, че всичко е до време.
И все пак... мисля, че е жалко,
че любовта е, всъщност, надценена.

https://caribiana.blogspot.com/2017/12/blog-post_28.html

Hatshepsut

Празна форма на живот

Със есента полекичка си тръгват
онези смешни, глупави мечти.
Над тях небето мълчешком помръква
и цяла вечност свъсено вали.

Най-първо дъжд с прозрачен, равен ритъм.
А после сняг, пропит от тишина.
Заключвам се, сърдита на мечтите
и на объркания, счупен свят.

Не ми е нужен никой, никой вече.
Не вярвам в нищичко. (Най-малко в теб.)
Най-лошото обаче е, че не ми пречи
това, че се усещам без сърце.

https://caribiana.blogspot.com/2017/12/blog-post_19.html

Hatshepsut

Всички лица на Тъгата

Светът горчи и плавно се разпада.
И хора си отиват. Безвъзвратно.
Небето е невидима преграда,
отвъд която няма наобратно.

А тук, във ниското, животът си клокочи,
без даже да разбира същността си.
Върти сюжети като грамофонна плоча
и вае някаква илюзия за щастие.

Удавници във делничност и проза,
затънали във плитката си мисъл,
отдавна сме забравили за Розата
със четири бодли.
И няма истина.

https://caribiana.blogspot.com/2017/12/blog-post.html

Hatshepsut

Като слънчеви прашинки

Аз ли съм онази, дето
носи дъжд във жадните ти нощи
и изпраща обич до небето
по една измислена вечерна поща;

аз ли съм онази, твоята,
дето пали слънце насред зимата
и изопва до безкрай покоя ти,
но остава тиха и безименна;

аз ли съм онази, странната,
в сънените цветове на градско утро,
след която изгревът припламва
от любов и целият изтръпва.

Аз ли съм? Познаваш ли ме вече?
(Аз сама не се познавам, и не крия.)
Или още си случаен и далечен
и рисуваш сенки на стихиите...

Не ми казвай нищо. Ще усетя.
Вместо с думи - само ще усещам.
Аз съм тази, след която става светло
винаги, когато с теб се срещаме...

https://caribiana.blogspot.com/2017/11/blog-post.html

Hatshepsut

Вкусът на Октомври

Тя замислено гледа света
през прозореца на тъгата.
Долу - малки човеци вървят
през мечти, чудеса и вятър.

Тя е някъде. Никъде. Тук.
И се търси все още сред себе си.
На стрехата самотен капчук
ѝ напомня, че вече е есен.

Колко много обича дъжда...
А прозорецът сочи нагоре.
Долу малки човеци вървят
през мъгли, листопад и умора.

https://caribiana.blogspot.com/2017/10/blog-post.html

Hatshepsut

Краят (на лятото)

Моят август си тръгва със спокойни очи -
две морета по изгрев с песъчинки от злато.
Осъзнал е, че вече съвсем не болиш
нито в мислите, нито в душата ми.

Излекувал е всичката бистра тъга
дето носех във себе си цяло столетие
и ми маха за сбогом. После влиза в дъжда,
а септември целува небето.

И Светът се завърта. Като малко момиче
с нежно-синя пола на волани.
Някой все си отива. Някой все пак обича.
Някой някога все ще остане...

https://caribiana.blogspot.com/2017/08/blog-post.html

Hatshepsut

Тишината, която боли

Не си заслужил ни една сълза.
Не ми ги връщай, вече ги изплаках.
Върни ме само там, където бях
преди да срещна теб. И Самотата.

Върни ми мен. Каквато бях преди.
Не можеш. Няма ме. И ти ме нямаш вече.
Напълно си успял да заличиш
и спомена за мен. Защото пречи.

Да помълчим. Нали, умеем го добре.
И без това отдавна не ти вярвам.
Доверие с изтръгнато сърце -
това съм аз. Ти просто си ми рана.

https://caribiana.blogspot.com/2017/07/blog-post_27.html

Hatshepsut

Като Виа Понтика за хора

Следобедното слънце пълни с блясък
прозорците на сградата отсреща.
Внезапен гълъб каца на терасата
и ме поглежда толкова човешки -

разбиращо, приятелски и с обич.
Изглежда някак топло и красиво.
Би искал да остане, но не може.
Обръща се и по човешки си отива.

И пак се връща споменът за тебе -
солен като сълза. От преумора.
Усещам се сама и непотребна
във този свят на прелетните хора.

https://caribiana.blogspot.com/2017/07/blog-post.html

Hatshepsut

Ти помниш ли

Тази обич е стара. Толкова стара,
че не помни дори кога е започнала.
Пред очите ѝ тичат дървета и гарички
с отегчени от времето
керемидени покриви.

Тя пътува насън към пропуснати мигове
и се връща дъждовна и есенна.
А когато тъгува, се скрива във тихото
и мечтае за макове,
нацъфтели край релсите.

Вече даже не знам със какви календари
да премеря на колко точно е...
Тази обич е стара. Толкова стара,
че не помни кога е започнала.

https://caribiana.blogspot.com/2017/05/blog-post_12.html