• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

23 September 2019, 02:39:34

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10125
  • Total Topics: 1155
  • Online Today: 19
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 13
Total: 13

Радосвета Аврамова

Started by Hatshepsut, 10 September 2018, 15:20:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

10 September 2018, 15:20:32 Last Edit: 11 September 2018, 15:17:09 by Hatshepsut
Радосвета Аврамова


Радосвета Аврамова е съвременна българска поетеса, която публикува с псевдонима caribiana

Блог на Радосвета Аврамова: https://caribiana.blogspot.com/

Издадени книги на Радосвета Аврамова:

   

https://izdavam.com/bg/author/caribiana/4916

Hatshepsut

10 September 2018, 15:23:15 #1 Last Edit: 10 September 2018, 21:54:14 by Hatshepsut
В точния момент

Той ще си спомни колко я обича
едва след края на света,
когато само негова и много ничия
тя се превърне във звезда.

Когато всичките ѝ атоми
сформират огнено кълбо,
когато лумнат сетивата му
във нейния лъчист поток,

когато се взриви душата ѝ
прераждайки се във пулсар
и жадната ѝ гравитация
погълне смазващия мрак,

ще звъннат песенно фотоните
и светлината ще се стича,
а той внезапно ще си спомни,
че всъщност много я обича.

https://caribiana.blogspot.com/2018/07/blog-post.html

Hatshepsut

Обикновена съм

Обикновена съм. Като солта и хляба.
Не знам дали със мен ще се заситиш.
Не знам дори дали ти трябвам.
Не знам дори дали да те попитам.

Не знам дали ще можеш да обикнеш.
(не днес, а някога, по принцип...)
обърканите дири на мечтите ми,
в които вярвам и не вярвам в Принца.

Не зная колко много ти отнемам...
Незнам достатъчно ли давам.
Знам само, че съм толкова обикновена,
като деня навън. Като солта и хляба.

Hatshepsut

10 September 2018, 15:25:43 #3 Last Edit: 20 September 2018, 13:38:41 by Hatshepsut
Когато ме поискаш...

Когато ме поискаш страшно много,
с притворени очи и тежък глас,
ще съблека последния си облак
и ще остана само по мъгла.

Под нея ще светлеят в полуздрача
две обли и изпълнени Луни...
И тя ще стане още по прозрачна.
А ти ще станеш много мълчалив.

Ще паднат тихо тънките презрамки
от шепота на вятъра по мен.
Ще се надиплят сънени воали
край глезените ми. Като море.

Ще ги прескоча боса и свенлива.
И тихо ще те хвана за ръка.
Навярно ще съм дяволски красива -
една обичана, обичаща жена.

А ти ще ме целуваш дълго, дълго,
препил от чашките на двете ми луни.
До тук е приказка. Натам - е чудо.
И то не се побира в стих.

https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_6059.html

Hatshepsut

Все някога ще бъда уморена

Все някога ще бъда уморена
от дългия си полет към звездите.
И ще поискам някой да ме вземе
във шепите си. За почивка.

Да ми свали крилете отмалели.
Със устни да ми вдъхне земен въздух.
В прегръдката си да ме залюлее.
И да го чувствам. И почувства.

Да ме научи да обичам. По човешки.
Да ми покаже как се ходи по земята.
И ако някога ме види тъжна,
да каже:
- Пазя ги... Крилата ти...

Hatshepsut

Ежедневие

Тя се буди във седем и не пие кафе.
Има цяла кутия неотложни задачи.
И да иска, навярно не може да спре.
(Но понякога рухва. И понякога плаче.)

С артистичен размах прекроява деня
и си шие вечерни южняшки мелодии.
Под очите ѝ никнат и бързо цъфтят
хипотези за други възможни животи.

Уморена следобедно си измисля небета,
във които се ражда и живее дъжда.
Как да помни човеците, прекосили сърцето ѝ...
Тя се буди във седем. И създава света.

https://caribiana.blogspot.com/2018/09/blog-post.html

Hatshepsut

И все пак...

И с лятото е като с любовта -
обичаш, знаейки, че ще си тръгне.
Събираш всички мънички слънца,
и всички макове от всички хълмове.

Разбираш, че е просто неизбежно.
И предусещаш вече листопада.
А тази тиха августова нежност
как би могла въобще да е измамна?

Но после става тихо изведнъж.
И пясъкът поглъща мидите.
А лястовиците сънуват дъжд
в нощта преди да си отидат...

https://caribiana.blogspot.com/2018/08/blog-post_28.html

Hatshepsut

Сезонът е такъв...

Във края на август
небето се стапя до нежно зелено
и залезът спуска
оранжеви птици на юг.
Брегът се смалява
и дните му стават солени
от хора и спомени,
дето си тръгват от тук.

Във края на август
дърветата дишат сънливо.
Тревите полягат,
скосени от остри слънца.
А летният вятър
се гмурва в морето при рибите
и после се връща с вълните
към вечния бряг.

Във края на август
Животът си слага часовник.
Във края на август
Септември засява мъгли.
Във края на август
угасват случайни любови
и лумват внезапни
болезнено тихи тъги.

https://caribiana.blogspot.com/2018/08/blog-post_23.html

Hatshepsut

Пре-мълчание

Аз мога да разказвам много дълго
за шепотните думи на прибоя.
За влюбените градски гълъби.
И за желанието ми да бъда твоя.

Но думите остават скрити в мене
и пускат корени, дълбоки като рани.
Вкопават се във някакво безвремие,
в едно очакване да ги забравя.

И аз се правя, че не съществуват.
Преглъщам букви, срички, фрази...
Заглъхва обичта. И става лудост.
А можех много дълго да разказвам...

https://caribiana.blogspot.com/2018/08/blog-post_14.html

Hatshepsut

По-тъжно от раздяла

Градът замлъква в сънена забрава.
Звездите сочат точно полунощ.
Две птичи сенки влюбено запяват,
открили дом в предблоково дърво.

Една неонова самотна спирка
сънува пътници и сини автобуси.
Дори и булевардите утихват,
изгубили във тъмното гласа си.

А аз съм будна, за да си призная
това, което в себе си отричам -
понеже много дълго те забравях,
почти не помня, че съм те обичала...

https://caribiana.blogspot.com/2018/08/blog-post.html

Hatshepsut

10 September 2018, 21:46:44 #10 Last Edit: 10 September 2018, 21:48:37 by Hatshepsut
Малко преди нощта

Една лилава нощ бродира сръчно
два сини облака в небето върху мен.
Тук вече нищо няма да се случи.
Отива си беззвучно този ден.

Оставам само аз - като мелодия,
с повтарящ се във времето акорд.
Земята се напуква от амсонии*
под дъжд от аметисти и сребро.

Последните лъчи потъват в чашата,
препълнена със ноти на капчук.
Луната се събужда. Стара. Прашна.
Незнаеща защо въобще е тук.

*амсония = вид градинско цвете (бел. моя) (https://zelena-prolet.com/Amsonia_sp_vidove)



https://caribiana.blogspot.com/2018/07/blog-post_21.html

Hatshepsut

Пясъците на забравата

Неделя е и лятото е пясъчно.
Отронва се в солени, кратки мигове.
Една съмнителна любовна недостатъчност
се свива мълчаливо зад гърдите ми.

Но после идват птиците и лодките,
и Слънцето просвирва в тишината.
И даже вятърът (с необичайна кротост)
се сгушва да помърка във краката ми.

Неделя е. Сърцето ми е пясъчно.
Ръцете ми ся пясъчни. Очите - също.
Отронвам се на песъчинки - предостатъчно,
да скрият всички пътища за връщане.

https://caribiana.blogspot.com/2018/07/blog-post_15.html

Hatshepsut

Сънят, който избяга

Нощта е мека, синя, следдъждовна,
изпъстрена с трептящи светлинки.
Небето ѝ е гладко и гальовно.
Градът в нозете ѝ безгрижно спи.

Във въздуха се носи чиста обич
и нежни сънища прелитат покрай мен.
А после кацат тихо пред прозорците
с разтворени блещукащи криле.

Почти съм сънена, но не напълно.
Къде е моят сън, съвсем не знам.
Навярно се опитва да се сбъдне,
изгубен във очите на Нощта.

https://caribiana.blogspot.com/2018/07/blog-post_9.html

Hatshepsut

Краят на войната (в мен)

От този изгрев и това небе
градът е някак нежно акварелен.
Сънят си тръгва тихичко от мен.
А чаят ми ухае на канела.

На покрива отсреща каца гларус
и се провиква в утринен възторг.
Над чашата със ароматна пара
дъхът ми се изпълва със простор.

Навън е още тихо. В мен е тихо.
Сърцето ми и птиците летят.
Откакто ти простих, съм  във примирие
със себе си. И с любовта.

https://caribiana.blogspot.com/2018/07/blog-post_7.html

Hatshepsut

За малките чудеса

Тази нощ градчето не заспива,
сгушено на тихия си бряг.
И над къщите с белосани комини
засиява нежна светлина.

Лятото се връща при човеците.
Те се влюбват пак един във друг.
Само тротоарът пише песен
в памет на един добър капчук.

Заздравяват раните от всички бури.
Покривите се отърсват от дъжда.
И дори да ти се струва, че е чудо,
Любовта се връща на света.

https://caribiana.blogspot.com/2018/07/blog-post_2.html