• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

11 July 2020, 23:45:27

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10941 Posts

Шишман
2615 Posts

Panzerfaust
453 Posts

Лина
432 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15885
  • Total Topics: 1262
  • Online Today: 35
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 28
Total: 29

Доказателства, че комунистите винаги са били предатели

Started by Hatshepsut, 10 September 2018, 15:00:40

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Националното предателство на БКП 1919 - 1941 г.

БКП и националния въпрос 1919 - 1924 г.

Източник: http://rodolubez.blogspot.com/2013/04/1919-1941.html

Още  Благоевската БРСДП (тесни социалисти) по време на войните за обединение на Отечеството (І и ІІ Балканска и І световна- 1912-1918г.) застъпва грешната и антибългарска позиция, че войните били завоевателни за всички балкански буржоазии вкл. българската. Това е още по-жалко, защото Димитър Благоев е македонски българин от китното село Загоричане, Костурско в Егейска Македония. Решението на българския национален въпрос БРСДП (т.с) (преименувана през 1919г. в БКП) вижда в Балканската федерация, защото според тях обединението на една балканска страна щяло да доведе до националното разпокъсване на други балкански народи.Затова всички трябвало да се обединят в една държава. Това остава гол лозунг, а на практика партията няма концепция по българския национален въпрос. Така например в декларация на партията прочетена от депутата Димитър Благоев на 09.11.1919г. в Народното събрание против Ньойския договор се казва: "От името на трудещите се класи в България БКП протестира против Парижкия насилнически мир, който разпокъсва (курсивът мой А.Д.) българския народ и немалки части от него подхвърля на национално робство..."[1]  В същата декларация обаче по-нататък пише дословно: "Съучастница в това страшно престъпление на тържествуващия съглашенски империализъм спроти българския народ е целокупната българска буржоазия, която  в лицето на всички буржоазни и дребнобуржоазни партии и за целите на една националистическа завоевателна политика (к.м. А.Д.) на два пъти  изнасили народа, като го хвърли във война против неговата воля..."[2] Същата шизофренна логика може да се намери в една статия на Георги Димитров от 1912г. в която той от една страна говори за истинско национално обединение на българския народ, а от друга заклеймява "великобългарския шовинизъм" и "национализъм на буржоазията". Абсурдно звучи предлаганото от комунистите разрешение на националните проблеми на Балканските народи. Те смятат, че балканските буржоазии трябва да бъдат притискани от народните маси да направят Балканска федерация, а в същото време критикуват, същите  тези буржоазии, че водели хегемонистична политика. При това поставят на една плоскост справедливите искания за национално обединение на българския народ със завоевателните амбиции на гърци, сърби и румънци, които искат да заграбват (и го постигат) български земи. Следователно още в периода 1912-1918г. партията издига погрешни и дори абсурдни тези по българския национален въпрос, върху която благодатна почва поникват отровните цветя на нихилизма и националното предателство по-късно.  На ХХІІ конгрес на БРСДП (т.с.) превърнал се в първи конгрес на БКП се издига отново тезата за Балканска федеративна съветска социалистическа република в чийто състав да се включат и Македония, Тракия и Добруджа като съветски републики?[3] Все пак комунистите все още  признават българския характер на Македония, Беломорска Тракия и Добруджа. и че българския народ е безмилостно разпокъсан. Но не могат да обяснят  по никаква логика, защо българите трябва да живеят в четири отделни републики в рамките на Балканската федерация? Ако това е една демократична федерация, защото българския народ да не е обединен в нейните рамките?  Отговорът е много прост. Това е съветска теза застъпена на Лозанската конференция през 1922г. Тя просто папагалски е повторена в партийните документи.  Всъщност съветската дипломация и тайни служби започват подготовка, за "износ на революция", съветизирането и присъединяването на България към империята си. Да не забравяме, че вече е създаден Коминтерна и БКП става негова секция. Васил Коларов е за известно време председател на Коминтерна и получава инструкциите си в Москва. Съветските планове включват няколко цели:
1.      Превръщане на БКП в послушен инструмент на Коминтерна, който пък е оръдие на съветския комисариат по външните работи.
2.    Прокарване чрез БКП на антибългарските тези, за не българския характер на населението в Македония, Тракия и Добруджа и обособяването му по географски, а по-късно и по етнически признак.
3.    Откъсване на българското национално-освободително движение в поробените от гърци, сърби и румънци, Тракия, Македония и Добруджа от българската Родина и подчиняването му чрез БКП на Коминтерна за да се използва въоръжената му сила за целите на съветските имперски интереси.
4.    Разбиване на България на четири отделни държави - съветски републики и включването им в Балканска федерация, заедно с другите съветизирани страни - Румъния, Сърбия и Гърция под хегемонията на СССР. След това и прякото им присъединяване към СССР.

Подобен подход е използван спрямо Полша във войната с която СССР създава Полска съветска република начело с не кой да е, а печално известния Феликс Едмундович Дзержински (поляк по произход). Това е първа стъпка  към присъединяването на Полша и само успехите на полската армия под ръководството на Юзеф Пилсудски, която обръща Червената армия в позорно бягство осуетяват намеренията им. По късно опитът е повторен с Карело-финската република, като първа стъпка за заграбването на Финландия, но също неуспешно. Схемата се повтаря и на Балканите, но тук СССР няма плацдарм, защото не владее българска територия на която да създаде такава република, за разлика от случая с Полша и Финландия, части от които е заграбил.
Така БКП се оказва послушен антибългарски инструмент. Георги Димитров пространно  защитава идеята за четирите български съветски републики в рамките на Балканската Федерация в една реч пред комунисти-емигранти на 26 февруари 1923г.[4] Даже поставя искането за независимост на национално-освободителните движения на македонските, добруджански и тракийски българи от "българската буржоазия". Същите идеи са изложени и в две негови статии през 1923г.[5] Показателна е и еволюцията на схващанията на Васил Коларов по националния въпрос. Докато в реч пред Народното събрание през 1922г той казва: " Ние поддържаме правото на обединение на българския народ... ние се борим за  свободата на българското племе в Македония, Тракия и Добруджа."[6], то в 1923г. пише статия във вестник  "Работническо дело" според която излиза, че Македония е поробена и от България, и призовава за независимост на македонското национално-освободително движение, като не става ясно какво разбира под двусмисления израз "македонски народ". Всъщност Димитров и Коларов  изразяват официалното становище на партията по тези въпроси. Характерно е, че от 1923г в партийните документи започва замъгляване на понятията тракийци, добруджанци и македонци.  Не е ясно дали започват да се употребяват в географски или им се влага етнически смисъл. Така например в приетата от  Висшия партиен съвет на БКП резолюция по вътрешното положение от 22 януари 1923г. е записано: " Легитимното право на независимост се отрича за населяващите  Тракия народи. А за завоюване на техните земи се борят буржоазиите на  Турция, Гърция и България." По нататък в резолюцията  по решенията на V-тата конференция на  Балканската Комунистическа Федерация (БКФ) се казва: "Българската комунистическа  партия ще поддържа с всички сили борбата  за автономия и независимост на народите населяващи Македония, Тракия и Добруджа."[7] Тези текстове в които умишлено е пропуснато да се спомене, че става дума за българи, дават възможност за превратно тълкуване. Още по-заплетено е положението в позива на партийния съвет към работниците и селяните в България: " Българската буржоазия не се е отказала от своята националистическа завоевателна политика. Тя, която  в 1912г. сключи договор със Сърбия и хвърли българския народ във война против Турция за подялбата  и завладяването на Македония; която води война през 1912-1918г. за присъединяването на  Македония, Тракия и Добруджа - тя и днес, когато издига знамето на автономията на Македония и Тракия с това знаме прикрива същите завоевателни цели и своята националистическа политика."[8]  Приведените примери  показват, че БКП послушно изпълнява съветската стратегия за разбиване на българската нация и държава.  След 9-то юнския преврат, който сваля правителството на Александър Стамболийски, през юли Висшия партиен съвет поставя задачата партията:"...да се бори най-решително против усилията на националистическата буржоазия, поела  отново властта  да използва по какъвто и да било начин борбата на поробените народи и на техните сънародници в България за постигане своите външни завоевателни и вътрешни реакционни цели."[9] Коминтернът подлага на остра критика деветоюнската тактика на БКП на неутралитет в битката между БЗНС и извършилите преврата военни. Той препоръчва да се противодейства на новото правителство на проф. Александър Цанков. В един апел на Изпълнителния Комитет на Комунистическия Интернационал ( ИККИ) към българските работници и селяни има раздел за "македонските революционери" където се казва: "...не мислете, че новото контрареволюционно правителство има намерение да освободи македонския народ ..."  и те се призовават на съпротива " ...за постигане на своето национално освобождение."[10]  През лятото на 1923г. съветските господари  нареждат на БКП да вдигне антиправителствен въоръжен бунт, който да създаде периферни проблеми по границите на СССР и да отклони вниманието на европейските Велики сили. Тогава СССР се е страхувал от нова западна интервенция и решава да запали пожари извън територията си, за да заангажира Европа в потушаването им. За целта са пратени в България В.Коларов -тогава  генерален секретар на ИККИ и Георги Димитров. Те дават директивата за въоръжен антиправителствен метеж  и комунистите се опитват да привлекат за съюзник ВМРО или поне да я неутрализират. Стига се до преговори на водача на ВМРО  Тодор Александров с комунистическия функционер Христо Кабакчиев, но те завършват неуспешно поради резервите на Александров. Тогава комунистите правят споразумение с Алеко паша - завеждащ Петричка околия, през главата на ЦК на ВМРО, но то се проваля и ВМРО застава на страната на правителството[11] против комунистическите метежници през септември 1923г. Неуспешно завършва и опитът на  БКП за преговори и с Вътрешната Добруджанска Революционна Организация (ВДРО).  Така септемврийският метеж завършва с фиаско, между другото защото БКП не успява да изпълни поставената от Коминтерна задача да постави под свой контрол българските национално-освободителни движения от Македония Добруджа и Тракия.
През декември 1923г. в Москва се провежда VІ-та конференция на БКФ. Там под натиска на компартиите  на съседните на  България страни в доклада на Васил Коларов се препоръчва в Македония българите, турците, гърците, сърбите и други народностни групи да се обединят в македонска нация (??!), българите, турците и гърците в Беломорска Тракия в тракийска нация,(??!) българите, румънците и турците в Добруджа в добруджанска нация. (??!) Балканските компартии трябвало да "подпомагат" тези "процеси".[12] Това за щастие не се приема. Но в приетата специална резолюция по македонския и тракийския въпрос е записано: "Всички народности управляващи в съседните страни са представени в Македония, но в такава пропорция, че никоя от тях няма пълно болшинство...само чрез създаването на единна автономна Македония и Тракия и тяхното обединение в една федеративна балканска република, ще се умиротворят завинаги балканските народности... Балканската федеративна република ще бъде един доброволен съюз на независимите балкански републики включително и на Македонската и Тракийска републики."[13] Тук има една голяма спекулация. Действително за Тракия може да се каже, че в резултат на обезбългаряването й от гръцките и турските окупатори, българският елемент по това време вече не е преобладаващ. Но това не важи за Македония. Във Вардарска Македония под сръбско робство 80% от населението е българско.[14] Следователно приетата резолюция не отговаря на истината и е приета под чужда натиск. С това поредно родоотстъпничество БКП улеснява балканските компартии да предявяват все по-големи претенции към българските земи, за "национално обособяване" на Македония и Тракия, до пълното откъсване от България  и обявяване на населението им за не българско.
:arrow:

Hatshepsut

 :arrow:
БКП и националния въпрос 1924 - 1934 г.

Решенията на VІ-та конференция на БКФ поставят край на един етап  и началото на нов в политиката на БКП. Ако в периода 1912-1924г. партията поддържа, че българският национален въпрос ще се реши като се създадат Добруджанска, Македонска и Тракийска съветски републики в рамките на Балканската федерация (БСФСР), в  които правата на българите и другите народности ще бъдат гарантирани, то след тази конференция БКП започва отстъпление от предишните си позиции. За пръв път тук се прави опит да се формират от българите други народи. Наистина в началото  това не се приема, но се създават предпоставките , които довеждат до катастрофата през 1934г. за  която ще стане дума по-късно.
На Витошката нелегална конференция на БКП , която се провежда на 17 и 18 май 1924г. под влияние на решенията на БКФ за пръв път в партийните документи се записва, че на населението на Петрички окръг "...се дава право да се откъсне от България и да влезе в състава на македонската държава или до създаването й да се управлява автономно, да се обособи в независима република или да остане в границите на България като част от нея."[15] Другото важно решение на конференцията е, че се потвърждава курсът на "въоръжено въстание" срещу правителството. Това довежда до създаването на комунистически противодържавни чети и до атентата в църквата "Света Неделя". За да се подготви "въоръженото въстание" се препоръчва партията да разгърне  широка дейност за "отцепването на национал-революционните движения от влиянието на буржоазията". С тези решения партията пренася антибългарските становища на Балканската Комунистическа Федерация в страната. За пръв път в партиен документ се поставя искането българско население да се отдели от България.[16] Това става под натиска на Коминтерна във връзка с преговорите за подписване на Майския манифест с ВМРО. Подписването на манифеста е обект на много исторически спекулации. По това време СССР се опасява от създаването на антисъветски блок на балканските държави под влияние на Франция. Затова ИККИ отново отправя поглед към национално-освободителните движения на Балканските народи, с цел компартиите да ги използват като въоръжени сили срещу балканските държави в борбата им за проваляне на антисъветския блок. Така например Коминтернът  провежда линия на разпадане на Югославия (до 1929г. държавата се нарича Сърбо-Хърватско-Словенско Кралство, СХСК), защото била "креатура на френския империализъм). Същата политика се поддържа и по отношение на кралство Румъния. Нейното разпадане е необходимо, за да може СССР да присвои от  нея териториите на Бесарабия (сега Молдавска република) и Северна Буковина (понастоящем в Украйна). От друга страна 9-то юнският преврат през 1923г. и разгромът на септемврийския комунистически метеж, ясно показват, че ВМРО на Тодор Александров е голяма сила със сериозен боен опит. Необходимо е тя или да бъде привлечена за съюзник от комунистите или поне да пази неутралитет в опитите им за въоръжени метежи и заграбване на властта. С евентуалното спечелване на ВМРО комунистите биха лишили правителството на проф. Александър Цанков от сериозна опора и на второ място могат да я използват като оръдие за разпадането на Сърбия (СХСК), каквато е директивата на Коминтерна. Предвид на всичко това Коминтернът и БКФ започват преговори с ВМРО с участието на БКП.[17] Тодор Александров се решава на тези преговори също под натиска на обстоятелствата. Първо, защото правителството на проф. Цанков под натиска  на Югославия (СХСК) започва да изоставя ВМРО. Освен това след подписването на Сплитската спогодба в началото на 1924г. между Кралство Италия и СХСКралство, спира и италианската подкрепа.  На трето място има олевяване на македонската емиграция в България и сред много от дейците на ВМРО.[18] Всичко това заставя Тодор Александров да търси по-надеждни съюзници. Така започват преговорите и се стига до декларациите от 9 и 29 април 1924г., които се една прелюдия към Майския манифест. Представителят на ИККИ Милютин обаче поставя неприемливото искане ВМРО да изгони българските власти от Пиринска Македония и да обяви този край за "свободна територия". Това той изисква в едно писмо от името на ИККИ до ВМРО изпратено през юни 1924г. без за него да е уведомен Васил Коларов, който секретар на ИККИ и представител на БКП в Коминтерна.. Това заплашва да провали вече подписания на 6-ти май манифест. В него ВМРО поема задължението да води борба за освобождаването и обединяването на Македония като самостоятелна политическа единица в нейните етнографски и географски граници, като се опира на силите на македонското население, революционното движение на балканските народи и подкрепата на СССР. Постига се обединение с федералистите, включително и с ренегатите на преминалия на сръбска служба Стоян Мишев. Крайната цел е определена - включването на Македония като равноправен член на Балканската федерация.[19] Прави впечатление, че в манифеста не се говори за българи в Македония и излиза, че в Пиринския край има денационализация на населението. По-късно Тодор Александров иска промяна точно на тези пунктове.[20] Поради недоверието на БКП към ВМРО започват противоречия, които довеждат до това, че манифестът е публикуван без  съгласието на Т.Александров и Александър Протогеров на 15 юли 1924г. Това предизвиква уплаха в правителството на Цанков и шок в европейските дипломатически среди. Западните правителства с тревога виждат в това засилване на комунистическите позиции на Балканите.Започват ответни мерки. Притиснати до стената от некоректността на комунистите Александров и Протогеров на 1-ви август  публикуват опровержение на манифеста. Но това не им възвръща загубеното доверие. На 31 август  Тодор Александров е убит. Това убийство си остава загадка. Има много предположения за извършителите, че са хора на проф. Цанков и ген. Вълков, че са пратени от Протогеров и въобще от левите крила на ВМРО, от комунистите, от сърбите и т.н. Най-приемлива обаче изглежда тезата, че истинските подбудители са Алеко паша и групата около него.[21]  С убийството на Т.Александров се прекъсват преговорите му с Коста Янков - ръководител на Военната организация на БКП (син на известния полковник Янков предвождал чети в Македония). Макар и комунист Коста Янков е имал доста по-патриотични схващания по националния въпрос от БКФ и Коминтерна.
През октомври 1924г. ЦК на БКП приемат тезиси в които се признават грешките допуснати от комунистите при преговорите им с Тодор Александров. На първо място се изтъква, че са правени опити зад гърба му да се укрепват връзките между  БКП и левицата във ВМРО. Освен това са му оказвали прекалено голям натиск да го противопоставят на правителството. Публикуването на манифеста пък го притиска до стената и не му оставя място да лавира. В крайна сметка това довежда и до  убийството му. Тези тезиси обаче не са одобрени от БКФ, чийто президиум излиза на 22 и 23 октомври с отрицателно решение по тях. Това става  с одобрението на ръководителя на БКФ, който по това време е Георги Димитров.[22]
Неуспехът на майският манифест проваля единствения по-сериозен успех на Коминтерна и неговата креатура БКП да използват огромната въоръжена сила на ВМРО за антибългарски, великоруски имперски интереси. Бързо осъзналия грешката си Т.Александров дава заден ход и проваля плановете им, но заради това заплаща с живота си.  Комунистите и сръбската агентура в България обаче  успяват да предизвикат междуособна война във ВМРО между лявото прокомунистическо крило и дясното патриотично крило. В започналото самоизтребление на организацията в крайна сметка надделяват десните начело с Ванче Михайлов, който успява да елиминира всички сърбо-комунистически и просъветски предателски елементи, макар и с цената на много кръв.
След VІ-та конференция на БКФ и Витошката конференция на БКП идва V-ти конгрес на Коминтерна, проведен между 17 юни и 8-ми юли 1924г. На този конгрес за пръв път вече изобщо не се говори за българи в Македония. Използва се неопределеното понятие "македонци", без обаче да се има предвид отделна нация. Прави се критика на  гръцката компартия, която е отказала да публикува манифеста за независимост на Македония и Тракия и изобщо не изпълнява решенията на БКФ. Конгресът потвърждава решенията  за самоопределение на Македония, Тракия и Добруджа в рамките на Балканска федерация.  Прокарвайки съветските външнополитически интереси за разбиване на "санитарния кордон" от враждебни държави по руските граници в резолюциите на V-тия конгрес е казано, че трябва да се води борба за: "...откъсване на подтиснатите народи от държавното тяло на Полша, Румъния, Чехословакия, Югославия и Гърция." [23]  За разлика от решенията на БКФ обаче Коминтерна  препоръчва държавно-политическо обособяване на Македония и Тракия, но не и на Добруджа. След конгреса на Коминтерна се свиква и VІІ конференция на БКФ за "провеждане на решенията му в дела". С решенията на VІ конференция на БКФ, Витошката конференция на БКП и V-ти конгрес на Коминтерна в периода 1923-24г. се прави втората решителна крачка в налагането на антибългарската идея за разчленяване на българския народ. Сега вече се натрапва идеята за държавно-политическо обособяване на Македония, Тракия, като първи етап от налагане на идеята за държавно-национално обособяване, което става десет години по-късно. Освен това в типичния стил "по-католици от Папата" БКП приема и решението на БКФ за държавно-политическо обособяване и на Добруджа, макар, че Коминтернът не го препоръчва.[24]  ОТ този период насетне  в решенията на партийните форуми, в партийния печат започват да се прокрадват съвсем неясни или двусмислени (но определено антибългарски) формулировки. В географските понятия македонци, тракийци добруджанци започва да се влага изкуствено етническо съдържание.Много ясно това се вижда в книгата на Васил Коларов "Тактиката и предстоящите задачи на партията" С.1925г. Същите идиотизми се наблюдават и при другия виден комунистически функционер Димитър Влахов. Без да отрича явно българската националност на населението в Македония  той се опитва да прокара идеята  за държавно-политическо обособяване на областта при което стига до някои абсурдни твърдения. Ето и някои примери: "Етнографически в Македония  живеят различни народности, които са свързани  помежду си с общи политически и икономически интереси."[25] По-нататък обаче пише: "Големи бяха жертвите, които живущия в България македонски народ(?) даде в тия войни."[26] Накрая съвсем произволно и необосновано Влахов заключава: "В Македония под българска власт, при все, че българите съставляват 95% (по-рано 75%) от цялото население, стремлението за откъсване от България и за освобождението  и обединението на македонския народ е общо желание на цялото население."[27] Подобни тези са само доказателство за патологично слабоумие или за добре осребрено ренегатство на автора. Но това е официалната партийна политика на БКП в този период.
През март 1925г. комунистите опитват да сформират своя креатура - така наречената ВМРО -обединена  [изписва се ВМРО(Об.)] на базата на Майския манифест. ЮКП и гръцката компартия пречат и ВМРО (Об.) се  създава едва през октомври на учредителна конференция във Виена. Тя стои на български национални позиции в началото, но поставя на една плоскост българските власти в Петричко с гръцките и сръбски власти в Беломорска и Вардарска Македония. За щастие поради малобройността на организацията тя се ограничава с пропагандно-агитационна дейност.
През септември 1925г. в Москва  се провежда съвещание  на ЦК на БКП. На него се констатира, че: "...в национално-революционните организации на македонци, тракийци и добруджанци съществуват десни течения, които в действителност са изразители на завоевателните стремежи на българската буржоазия."[28]   Приема  се, че "Комунистическата партия признава правото на самоопределение на всички народи, чак до отделянето им в самостоятелна държава, ще поддържа всячески национално-освободителните  движения на угнетените  народности (македонци, тракийци, добруджанци) и ще поддържа дружески отношения с техните организации."[29] През този период БКП поддържа връзки със създадената  през 1923г. Вътрешна Добруджанска Революционна Организация (ВДРО), чийто ръководители са о.з. полковник Никола Кямилев,  Дочо Михайлов и Димитър Дончев. Организацията има интензивна дейност, включително и четнически апарат. Нейният ЦК се намира в Русе. Олевяването на организацията се посреща с масово недоволство. Така се стига и до убийството на Дочо Михайлов, поради левите му убеждения. Въпреки това, обаче контактите между  ВДРО и БКП не се прекратяват.
След провала на поредния опит за заграбване на властта чрез въоръжен метеж през 1925г. сигнал за избухването на който трябва да даде терористичния атентат в черквата "Света Неделя" в София, БКП е ударена и обезсилена от полицията. В започналите справедливи репресии над комунистите те окончателно отстъпват от националните позиции. Започват да приемат, че националното обединение е работа на буржоазията и комунистите трябва ако не да му противодействат, то поне да не се занимават с него. Затова справедливо ги обвиняват в родоотстъпничество и служене на външни антибългарски интереси. По принципа на махалото БКП отива още по-наляво в сектантството и нихилизма си. На Виенския пленум на ЦК на БКП през август 1926г. отново се потвърждава, че "...тя (БКП - бел. моя А.Д.) безрезервно признава искането за независима и обединена Македония, за независими Тракия и Добруджа."[30]  За тази цел партията "предоставя на тия населения сами да решат към коя народност се числят...или към коя държава и под какви условия искат да се присъединят." Прави впечатление, че в документите им от една страна се говори за "самоопределяне на народите", а от друга се прокарва задължително искането за държавно-политическо отделяне на Македония, Тракия и Добруджа. Междувременно тракийският въпрос се заплита още повече. Със спогодбата между България и Гърция от 1926г. много българи се изселват от Гърция в България. В Беломорска Тракия остават малцинство. Това довежда дотам, че дори през 1926г. правителството на Народния сговор разформирова Вътрешната Тракийска Революционна организация и  я преобразува в Комитет за Свободата на Тракия, занимаващ се само с културно-просветна и пропагандна дейност и е под силния контрол на правителството.
И през 1926г. ВМРО(Об.) не се масовизира и не развива някаква по сериозна дейност поради пречките на ЮКП. Това става едва през 1927г. Така организацията си остава българска по състав (но не и по функции) и под ръководството на БКП. По-голям успех за БКП е създаването на креатурата - Добруджанска Революционна Организация (ДРО) с ръководители Георги Кроснев и Петър Нейчев, които поддържат връзки с Коминтерна, БКФ и румънската компартия.        Като цяло за щастие БКП не успява да изпълни задачата поставена от Коминтерна (разбирай съветското външно министерство) да установи контрол над национално-революционното движение. Контролираните от нея ВМРО(Об.) и ДРО са слаби и развиват само антибългарска пропагандна дейност. Единствения им по-голям успех е изпращането съвместно с две албански организации от Косово на един мемоар до заседаващия в Женева  конгрес на националните малцинства проведен на 22-24 юли 1927г.
В края на 1927 и началото на 1928г. в Берлин се провежда втората редовна нелегална конференция на БКП. Тук специално внимание се обръща на македонския въпрос, на който е отделена цялата глава VІІ от приетата резолюция. тя е пълна с противоречия и неясноти. Твърди се че в Македония са преплетени всички Балкански  народности, езици, религии и култури. Говори се, че Гърция  прогонва българското население от Егейска Македония, а за Вардарска Македония се споменава, че сръбската буржоазия асимилирала македонското население без да става ясно каква е националността му. Наред с това се твърди, че в България имало македонска буржоазия(?), която била асимилирана??! Приветствува се появата на ВМРО (Об.) на която се възлагат  големи надежди. По отношение на другите български области е казано: "БКП признава правото на самоопределение включително до отделяне и на всички други подтиснати народи и населения на Балканите (тракийци, добруджанци, черногорци,албанци,бесарабци) като подкрепя напълно тяхната освободителна борба."[31] Българите от Тракия и Македония са изброени като отделни националности, което доказва оформилия се вече комунистически национален нихилизъм.
Много важен етап в родоотстъпничеството на БКП е ІІ-ия разширен пленум на ЦК на БКП проведен на 15 август 1929гв в Берлин. Тук се констатира слабата работа на партията сред бежанските маси. По-важното, че открито се говори за македонски народ като за нещо различно и отделно от българския народ. Понятието македонци, вече не се употребява нито в географския му смисъл нито в двоякия смисъл на събирателно за живеещите в Македония народности. Сега вече му се придава изкуствен етнически смисъл. Казва се има "национално-подтиснато" население в Българска Македония, Същото се твърди и по отношение на Тракия. В резолюциите е записано, че трябва да се постигне национално освобождение на "поробените" от България Македония и Тракия. Отново се гарантира правото на самоопределение до отделяне  на тези области и се апелира към разгръщане на "партизанско" движение за постигането на "национално освобождение."[32]  За щастие тези шизофренни бълнувания не достигат до широка публика, но дават основания за исторически спекулации на антибългарски настроени учени например югославски и съветски. Комунистическите историци ги извиняват с "левосектантския" период на БКП, довел до ултранихилизъм в частност национален.[33] Този национален нихилизъм обаче става официална политика на цялата партия и то  пет години преди да са получили официалните инструкции на Коминтерна за това от 1934г. Дали това е престараване, или естествено саморазвитие на "пролетарския интернационализъм" не е толкова важно. Важното е, че демаскира комунистите като чужди маши, вредящи на българската национална кауза.
Междувременно поради поредната промяна в международните отношения СССР отново рязко сменя външната си политика. Външното министерство чрез подведомствените си Коминтерн - Балканска Комунистическа Федерация- БКП прокарва нова линия на поведение. Пред явната вече германска заплаха СССР търси сближение с досегашния враг Франция и нейните съюзници Югославия, Чехословакия и Румъния. Снемат се лозунгите за разпадане на Югославия и Румъния и Балканска федерация. Популяризира се широко правото на самоопределение до отделяне, но в антибългарска насока и в интерес на горе цитираните потенциални съюзници. Това намира отражение в решенията на ІV-тия разширен пленум на ЦК на БКП през 1933г. Там се снема лозунгът за Балканска федерация и се издигат антибългарски нихилистични идеи за национално-освобождение на Добруджа (от българско робство). Отново се говори, за поробените от България части от Тракия и Македония. Окончателно е възприет принципът за тяхното задължително държавно обособяване.[34] Лошото е, че след този пленум започва широко популяризиране на решенията му. Започват да излизат статии на дейци на БКП, в които се "мотивират" тези позиции на партията.[35] В партийния печат се води широка пропагандна кампания. Все още обаче в редовете на БКП се намират и нормални хора, които защитават правилни национални позиции. Така например в брой 23 от 1933г. на комунистическия в. "Работничка" в статия за Ньойския мирен договор е казано, че той откъсва  живи части от снагата на България- Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. В отговор излиза прословутата статия "За националния въпрос" на страниците на в."Работническо дело" № 78 от 4.ХІІ.1933г. където се излага официалното становище на партията: "Как е могла  редакцията на пролетарския вестник "Работничка" да допусне на своите колони подобна дива националистическа мисъл, за радост на българските империалисти? Или за редакцията на в."Работничка"  не е още ясно, че Тракия, Македония и Добруджа  не са български земи отрязани от снагата на България, а земи чужди, които империалистическа България иска да завладее, за да ги подложи на зверска колониална експлоатация?"[36] (пълния текст в приложение № 3)
При такива становища на БКП е лесно разбираемо, как се стига до трагичната 1934г. Тогава излиза резолюция на Балканския Лендерсекретарият на Коминтерна с постановката за формиране на македонска нация и език. Българските представители в Коминтерна не се противопоставят на предварителните заседания, където стават обсъжданията, а дори Гаврил Генов се съгласява, че има македонска нация.[37]  Това става официална политика на Коминтерна, респективно на БКП. Всъщност създаването на фалшиви нации и националности е съветски специалитет. Така от румънците в Бесарабия те създадоха фалшивата молдавска нация, от финландците в Карелия - карело-финска нация, от българите в Поволжието - фалшивите татарска и мордовска  нации. Превръщането на българите в македонци е поредното изкуствено образувание в дългия им списък, но първото извън територията на СССР. То обаче нямаше да има успех, ако идеята им не беше прокарана последователно от БКП и ЮКП и Югославия, в чийто интерес се оказа в крайна сметка.
 :arrow:

Hatshepsut

 :arrow:
БКП и националния въпрос 1934 - 1941 г.

1934г. се характеризира не само с промяната във външнополитическата обстановка, но и във вътрешното положение на България. На 19 май е извършен военният преврат на Кимон Георгиев. Неговото правителство  установява дипломатически отношения със СССР и провежда политика на сближаване с Югославия и Франция. Затова, а и заради принципът на установяване на безпартиен политически режим, правителството разтурва ВМРО и ВДРО, както и останалите организации на бежанци или ги поставя под правителствен контрол. БКП не се ориентира в обстановката и дори на проведения през януари 1935г. V-ти пленум на ЦК на БКП приема резолюция в която се противопоставя на разтурването на ВМРО на Иван Михайлов и се повтарят същите лозунги за самоопределение до отделяне на македонския народ и независима Македония.[38] Прокарва се и идеята за формиране на македонска нация съгласно директивите на Коминтерна за създаване на македонска нация и език. Нещо повече, БКП в пропагандата си измисля и тракийска и добруджанска нации, за които Коминтерна не е вземал решения или това е поредното престараване в правоверност.
Този идиотизъм, обаче не се приема дори от правоверни комунисти. По тази причина ВМРО (Об.) се разцепва на българско крило и на комунистическо-нихилистично крило, което остава вярно на БКП и пропагандира идеята за "македонска нация". С това те се отчуждават напълно от българския народ, който окончателно разбира, че те са съветски агенти.  Дискредитирани напълно, оредяващите активисти на ВМРО(Об.) стават безполезни дори за господарите си и през 1936г. БКП и ЮКП  закриват организацията, като оцелелите й членове се вливат съответно в ЮКП и БКП.[39]
През следващите години националния въпрос остава извън интересите на БКП. На VІ-тия разширен пленум на БКП през март1936г. се повтарят Коминтерновски постановки че "... в борбата на национално подтиснатите македонски маси срещу засиления гнет на фашизма БКП издига лозунга за ...единна, свободна  и независима Македония."[40] След това БКП се ориентира към създаване на Народен фронт по директивите на Г.Димитров и Коминтерна и през 1935г. успява да привлече Младежкия народен фронт на Македонския Емигрантски Младежки Съюз и Добруджанския Младежки Съюз, които и без това се леви организации. Тъй като с умела дипломация Цар Борис ІІІ връща на България Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба, този въпрос е свален от дневен ред. Дейците на Добруджанската Революционна Организация, дотогава ръководена от румънската компартия се вливат в редовете на БРП (в периода 1938-40г. легалната Работническа партия и нелегалната БКП се обединяват в БРП).
На VІІ пленум на ЦК на БРП през 1941г. вече изобщо не се разглежда националният въпрос. Партията е в идеен хаос, защото успешната политика на Цар Борис ІІІ връща на България и Беломорска Тракия и  част от Вардарска Македония и от страх от патриотичния порив на българския народ, комунистите не смеят да прокарват Коминтерновските идеи за македонска нация. В разпространения на 6-ти април позив се говори против войната с общи фрази, за решаване на спорните национални въпроси чрез разбирателство с балканските народи. Злото обаче вече е създадено и ще се прояви, след 9-ти септември 1944г., когато съветската окупация поставя комунистите на власт.
Бившият служител ан КГБ Олег Гордиевски пише: "...България има  репутацията на страна, отглеждаща най-качествените болшевики за Коминтерна между двете световни войни."[41] 
 

 
[1] сборник "Македония" С.1978г. с.643
[2] пак там.
[3] пак там
[4] Георги Димитров "Съчинения" т. VІІ, С.1954г. с.369
[5] пак там, с 397
[6] В.Коларов, "Избрани произведения" т. І, С.1954г. с.578
[7] "БКП в резолюции и решения" т.ІІ 1919-1923г.,  С.1951г. с.16
[8]  пак там, с. 256
[9] "БКП в резолюции.." с. 270
[10] Jane Degros, "The Communst International documents". London 1956, .p.48
[11] Д.Добринов, "Тодор Александров и македонското революционно движение" сп. "Векове" кн. І/1980г. с.88
[12] По този въпрос виж Г.В.Димитров "Становище и политика  на БКП по македонския въпрос", Благоевград 1971г. с.30 ; К.Палешутски, "БКП и македонският въпрос 1918-1945г.", С.1985г. с.118; Д.Косев, "Положението в България и проблемът за курса на БКП след Септемврийското въстание в 1923г." ИБИД т. ХVІІ, 1970г. с. 194
[13] "Работнически вестник"  бр.9-10 от 05.01 1924г.
[14] К.Палешутски, цит.съч. с.15
[15] Г.В.Димитров, цит.съч., с.31
[16] Всъщност документите на Витошката конференция не са запазени в оригинал. Повече по този въпрос виж у Л.Панайотов, Витошката нелегална конференция на БКП. С.1959г.
[17] Такова е становището на В.Ат.Василев, в "Майският манифест на ЦК на ВМРО от 1924г., обстановка, преговори, последици." сп. ИП, кн. 5/1980г.
[18] По тези въпроси виж и К.Палешутски цит.съч. с 152-153
[19] В.Ат.Василев, цит.съч., с. 49-50; също Д.Косев, цит.съч.. с.194
[20] Д.Добринов, цит.съч. с.92
[21] пак там. с. 91
[22] В.Ат.Василев, цит.съч. с.57
[23] К.Палешутски, "ЮКП  и македонският въпрос 1918-1945г., С.1985г. с.142
[24] Д.Косев, цит.съч. с. 194
[25] Д.Влахов, "Борбите на македонския народ за освобождение", Виена 1925г. с.2
[26] пак там с.27
[27] пак там с.38
[28] "БКП в резолюции..." т.ІІІ, с. 49
[29] пак там с.69
[30] "БКП в резолюции.." т.ІІІ с.117
[31] "БКП в резолюции..." т.ІІІ с. 244-250
[32] Г.В.Димитров, цит. съч. с.35-36
[33] Виж например Д.Сирков, "За националния нихилизъм на левите сектанти", Известия на Института за История на БКП, т.38/1978г. с. 466
[34] Виж Г.В.Димитров цит.съч. с.37
[35] Например Христо Кабакчиев, "БКП и националният въпрос на Балканите" сп. "Комунистически интернационал" кн.13-14 от 1934г.
[36] Тази статия заслужава да се прочете изцяло за да се види до какви "интелектуални" висоти  може да стигне патологичното родоотстъпничество. Но следва да се има предвид, че четенето на такива материали може да е опасно за Вашето психично здраве. Въпреки патриотичната си закалка, пишещият тези редове изпадна в тридневна депресия, когато през 1986г. изрови този бисер от микрофилмите съдържащи партийните архиви в Народната Библиотека в София.
[37] Виж К.Палешутски, цит.съч.  с.198 под  линия
[38] "БКП в резолюции..." т.ІІІ с.379
[39] Д. Гоцев, " Идеята за автономия като тактика в програмите на национално-освободителното движение в Македония и  Одринско 1893-1941г." С. 1983г. с.51
[40] "БКП в резолюции..." т.ІІІ с.379
[41] Кристофър Андрю, Олег Гордиевски, "КГБ. Поглед отвътре." т.ІІ, С.1992г.

Hatshepsut

ВЕСТНИК "РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО" №78 от 04.12.1933г.

"ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС"

В брой 23 на в. "Работничка" в уводната статия за Ньойския договор е казано, че с този договор били отрязани живи части от снагата на България, Тракия, Македония, Добруджа и Западните покрайнини. Македония, Тракия, Добруджа - живи части от снагата на България? Как е могла редакцията на пролетарския вестник "Работничка" да допусне в своите колони подобна дива националистическа мисъл, за радост на българските империалисти? Или за редакцията на в."Работничка" не е още ясно, че Тракия, Македония и Добруджа, не са български земи отрязани от снагата на България, а земи чужди, които националистическа България иска да завладее за да ги подложи на зверска колониална експлоатация? Нима не е ясно на редакцията на в."Работничка" че фашистка, империалистическа България в съгласие с империалистите победители получи живи части от снагата на Македония и Тракия, които като завладени и чужди земи тя подложи на двойна колониална експлоатация и гнет? Как е могла редакцията на в. "Работничка" да допусне тази дива националистическа лъжа за българския характер на Тракия, Македония, също и Добруджа и по такъв начин да стане проводник на великодържавния български шовинизъм и да му даде право върху  Македония, Тракия и Добруджа? Случайно ли е допусната от пролетарския вестник "Работничка"  тази недопустима грешка или тук има нещо повече? Ако тук има недоглеждане от страна на редакцията - това е една недопустима немарливост. Ако ли пък редакцията действително смята Тракия, Македония и Добруджа за "отрязани части от снагата на България, то това е толкова опасна работа, че трябва веднага да се обърне внимание върху редакцията на оня наш вестник на който е поверена една от най-отговорните задачи на мобилизация на трудещите се жени срещу империалистическата политика на фашистка България и готвещата се война. За честта на в. "Работничка" ние не допускаме редакцията да мисли, че Тракия, Македония и Добруджа са "отрязани части от снагата на България" Но все пак допуснатата грешка на в."Работничка" трябва да ни накара да се замислим върху следното.
Има не малко класосъзнателни, които мислят, че Македония, Тракия и Добруджа, са български земи. Тези уж класосъзнателни са заблудени от обстоятелството, че в Македония, Тракия и Добруджа наистина живеят  значителни компактни маси българско население. Едни от тия уж класосъзнателни (предимно интелигенти)  не могат да видят  по-далеч от носа си и мъдруват лукаво, а други явно не са ликвидирали с националистическите и шовинистични предразсъдъци, които са още живи у тях. "Разтърси някой руски комунист и ще видиш у него  великодържавния руски шовинист" казваше Ленин преди 13 години. "разтърси някой български  класосъзнателен и ще видиш у него великодържавния български шовинист" с пълно основание можем да кажем и ние. Ние сме длъжно да вникнем в дълбокия смисъл на думите на великия учител, да разберем колко дълбоко е съумяла буржоазията да вкорени националистичните  и шовинистични предразсъдъци в масите, че от тази зараза не са се очистили мнозина класосъзнателни, за да стане ясна всичката важност на нашата задача в борбата срещу великодържавния шовинизъм, както и срещу дребнобуржоазния национализъм.  В лицето на онези уж класосъзнателни, които мъдруват върху обстоятелството, че "в Македония, Тракия и Добруджа живее компактно българско население" ние трябва да открием проводници на великобългарския шовинизъм.
Една от най-главните наши задачи, в борбата срещу войната във връзка и с класовото пролетарско разрешение и на националния въпрос, това е борбата срещу великодържавния шовинизъм и дребнобуржоазния национализъм. Дългът на нашия печат е да разкрива всички проявления на великодържавния и дребнобуржоазния национализъм, водейки борбата срещу великодържавния шовинизъм по националния въпрос, като главна опасност в редовете на българските работници и селяни. Нашата задача е да разобличаваме, неуморно българския великодържавен шовинизъм, лъжата за българския характер на Македония, Тракия и Добруджа - това прикритие за завоевателната империалистическа политика на фашистка България. Нашата задача е да доказваме неуморно, че Македония, Тракия и Добруджа, трябва да принадлежат на македонци, тракийци и добруджанци. Задачата на нашия печат е да мобилизираме българските работници, работнички, селяни и селянки на борба срещу завоевателната политика на българския империализъм за осуетяване на готвещата се война и въоръжена антисъветска интервенция, да мобилизира трудещите се маси у нас на борба под лозунга за правото на Македония, Добруджа и Тракия за пълно национално самоопределение до отделяне в самостоятелна  държавна единица под лозунга за единен работнически фронт на пролетариата и угнетените народи и националности на Балканите.
Дългът на в."Работничка" е да провежда неуморно тази задача сред трудещите се жени без което самото нейно изпълнение е невъзможно, а не да допуща такива грешки, които я правят несъзнателно проводник на великобългарския шовинизъм.
Надяваме се, че редакцията на в."Работничка" ще разбере добре своята грешка и ще я поправи, не само чрез необходимата за случая самокритика, но и чрез всестранното подобрение на вестника, чрез работата за неговото издигане на ленинска височина за да бъде той истински борчески тръбач на класовата пролетарска идеология и класов организатор на работничките и всички трудещи се жени в нашата страна.
читател на в. "Работничка"

Hatshepsut

Димитър Благоев (Дядото) – безродник и национален предател

ДИМИТЪР БЛАГОЕВ – ДЯДОТО, ОСНОВАТЕЛЯТ НА БРСДП(т.с.) – БКП – БСП, ПРОПОВЯДВА ОМРАЗА КЪМ БЪЛГАРИТЕ В БЪЛГАРСКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

За разлика от съседните народи, които се изявяват като група хора с обща кръв и обща историческа мисия и поради това са много силни, значителна част от съвременните българи вече представлява тълпа от егоисти, които смятат, че поради случайно нещастие са се родили в една страна, към чиято история и бъдеще те нямат никакво отношение. От кога започва този раков процес, който даже някои гордо наричат "проява на интернационализъм, коспополитизъм и прочие -изми"? Частичен отговор на този въпрос може да се намери в стенограмите на Българското народното събрание за дебатите, водени през 1917 г. , когато България е във война – третата война за национално освобождение на поробените българи зад граница! Главен герой в тези дебати е Димитър Благоев – Дядото, основател на политическата организация на левите революционери в България – БРСДП (т.с.) – БКП – БСП. Доскоро Дядото беше най-тачения, най-авторитетния деец и учител на това политическо движение, което управляваше България от 1944 г. до 1989 г., и все още има голямо влияние у нас. На какво е "учил" той младите си съратници, какви идеи е внедрявал в младите им глави?

Д. Благоев: ...Всъщност в България се водеше една голяма борба не за обединяването, както казват, на българското племе, а за властването на едно племе в България. И тази борба е една от причините за освобождаването на самата тази българска държава. Тази борба се водеше между българското племе и славянското племе на Балканския полуостров. Българското племе, един грозд, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последния стадий на варварство, когато току-що се формираше като съюзи на племена, за да мине по-нататък, в периода на цивизацията, в нация. И тази по-организирана част (Дядото има пред вид прабългарите -бел. на авт.), която главно стоеше на едно по-ниско варварско стъпало, грабителски жестока, която не познаваше никакво отвръщение към каквито да било средства, се нахвърли върху славянските племена да ги завладее. Но тези племена (тук вече Дядото има пред вид протославянските племена – бел. авт.), въпреки това, че бяха неорганизирани, водеха дълго своята борба против това българско племе.

Я. Сакъзов (широк социалист, бъдещ социалдемократ): Не забравяйте, че те бяха колония на Византия и нейни подчинени.

Д. Благоев: Подчинени, но независими в своя вътрешен живот.

Някой от групата на Я. Сакъзов: Не забравяйте историята!

Д. Благоев: Коя история? Тази ли, която вие фалшифицирате? (Смях) Такава история ние (тесните социалисти, бъдещите комунисти и днешни социалисти – бел. на авт.) не ви признаваме. Ние гледаме каква е действителността. Факт е г. г. народни представители, че е имало голяма борба между българските и славянските племена на Балканския полуостров. И този процес, за който ни говори Я. Сакъзов и който поддържат и другите, не е за обединяване на българското племе, а за завладяване на славянските племена на Балканския полуостров и затова ние виждаме потискане на славянските племена на Балканския полуостров, които масово се преселват във Византия и Мала Азия, и от друга страна, отиват на юг към Македония, в която именно се запазва дълго време славянското племе (лъжа! – според археолога Микулчик, при образуването на българската държава в Македония няма протославяни, те живея по на юг, където земята е по-богата – бел. на авт.).

Г. Данаилов: Ама вие сте родом от Загоричане (с. Загоричане е едно от най-борческите български села в Костурско, Южна Македония).

Д. Благоев: Аз съм родом от Загоричане, но между другото аз не съм българин, аз съм македонец, македонски славянин! (Смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска земя, която ще има собствено управление (смях, смях ама това се оказа програма на титовите и благоевите комунисти, когато дойдоха на власт след 25 години – бел. на авт.).

Някой от десницата: Какво търсиш тогава в България?

Д. Благоев: Така че процесът, за който не се говори, е процес за завладяване, а не за обединяване на българското племе...

Министър Х. И. Попов: Как се наричат в Загоричане българите?

Д. Благоев: Ако ги питате, те се наричат християни.

Министър Х. И. Попов: Те се наричат българи!

Д. Благоев: Аз не искам да навлизам в тази сфера, но искам да изтъкна какви опасносни от ВАША гледна точка, от БЪЛГАРСКА гледна точка, теории се развиват в НАШАТА история, по отношение на процеса на обединяване на българското племе...

Министър Х. И. Попов: Борбите за независимостта на българската църква се развиха най-вече във вашето село и затова го изгориха (с. Загоричане е изгорено, а жителите му като силно изявени българи са частично избити, частично прогонени от гръцките андарти – бел. на авт.).

Д. Благоев: Това съвсем не е така, а процесът е в завладяването на племената на Балканския полуостров от българите (тук Дядото фалшифицира историята било от простотия, било от омраза към българите. Прабългарите са водели война за обединение на всички прабългарски племена, предварително населили Балканския полуостров – бел. на авт.). И ако говорим за историческия процес, тогава този процес и днес съществува, именно българското племе да завладее местата, които са му необходими, за да може то да излезе на море, на големите водни пътища и Егейско море. Ето го смисълът на историческия процес. Аз мисля, че от вас по-слабо информирани по тези въпроси и по-объркани глави няма. Особено вие, учителите, които всякога сте се възпитавали върху тия фалшиви теории, изобщо вие не можете да ги разберете тези работи! (естествено, умната глава на Дядото ги разбира тия работи, той разбира и много други по-важни работи: как да вземе имота на богатите, как да лъже бедните, че ще им построи комунизъма и тн – бел. на авт.)

С. Костурков: (негодува)

Председателстващият д-р. И. Момчилов: Г. Костурков! Моля Ви, не прекъсвайте оратора.

Д. Благоев: Ако вие сте убедени, че в Добружда са българи, че в Мавровско, че в Македония са българи, че в Сяр, Драма и Кавала са българи, защо се страхувате от ТАЗИ ФОРМУЛА НА РУСКИЯ МИР?... (става дума за руско предложение за спиране на войната – бел. на авт.) Ако сте убедени, че някъде има българи, защо се страхувате да се направи референдум и да видим какво ще кажат? Защо викате? Значи не сте сигурни, значи има нещо, което ви тревожи, има някои области, завладяни от вас, които, ако се подложат, на референдум...."

(Силно негодувание и прекъсване на говорещия)

След като човек с такива антибългарски възгледи е основал и стоял начело на партия, чудно ли е че тази партия по-късно:

- организира антиконституционно въстание, в което загиват десетки хиляди българи;

- прави терористичен атентат, в който загиват повече висши военни, отколкото през всички войни, взети заедно;

- приема решението на Коминтерна за разделяне на българската нация на добружански, мизийски, тракийски и македонски народи;

-работи за създаване на македонска нация и език;

- предава костите на Гоце Делчев и архива на Македонския научен институт на най-големите врагове на българщината в Македония;

-кръщава град на името на Яне Сандански, който е изявен антибългарист;

-кръщава град на името на Дядото, който е мразел, както виждаме, българите;

-унищожава Родинското движение на българомохамеданите;

-тормози българите от Пиринска Македония да се пишат македонци;

-нарежда на българските историци да изследват и пишат колкото се може по-малко за прабългарите, защото това било проява на "национализъм"; И днес още българските историци отделят 99 % (някъде и 100%) от мизерно платеното си време за изследване на траки, готи, протославяни, римляни, ромеи, авари, алани и т.н., но не и на тези, които с кръвта си създадоха "тази държава";

- не си мърда пръста когато Титовистите избиват десетки хиляди българи в Скопска Македония;

- прекъсва всякакви връзки с българите, живеещи от векове в Албания, Гърция, Югославия, Румъния, СССР;

-откъсва българските селяни от земята и унищожава селата, които са създатели и хранители на народностната култура при всяка една нация;

- и т.н.и т.н.

Hatshepsut

Как България щеше да стане 16-та република на СССР


Сайтът DeSeBG.com публикува стенограмата от пленума на ЦК на БКП от 4 декември 1963 г., който приема предложението на Тодор Живков

Възможността България да стане 16-та република на СССР - чрез сливане не "от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни" - съвсем не е мит, а широко обсъждана идея, по която дори е взето решение от Пленума на ЦК на БКП.

Как? С характерната за епохата аргументация и очакваната реакция на висшия партиен апарат, става видно от стенограмата от Пленума на ЦК на БКП от 4 декември 1963 г., който приема предложението на Тодор Живков.

Обширният документ се публикува на части от сайта DeSeBG.com, чийто редактор е разследващият журналист Христо Христов.

Досега стенограмата не е била публично показвана.

Пленумът на ЦК оценява като

"забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм"

инициативата на Живков и единодушно одобрява доклада му "за по-нататъшното най-тясно сближение и сливане в перспектива на НРБ със Съветския съюз".

Партийната върхушка решава още, че трябва да се издигне "на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз, да се създадат икономическите, политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши братски страни".

"Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее.

Ето това е суверенитетът - щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата", обяснява Живков пред Пленума няколко месеца по-рано - на 13 юли 1963 г.

"Тясното икономическо свързване със съветската страна още повече ще увеличи силата на нашата държава, още повече ще издигне нейната независимост.

Заедно с икономическата независимост на страната ще укрепне и нейната политическа сила и влияние, защото тя все по-пълно ще се опира на гигантската мощ на Съветския съюз.

Когато след години НРБ стане едно цяло със Съветския съюз,

тя не ще загуби нищо от своя суверенитет и независимост, ще бъде във всяко отношение суверен и пълноправен член на общото семейство на съветските социалистически републики", развива идеите си тогавашният Първи.

"Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава...

Ние сме дълбоко убедени, като преценяваме условията в нашата страна, че в сравнение с другите социалистически страни, НРБ по-бързо ще се подготви за обединение със СССР", подчертава Живков.

Историците посочват, че през 60-те години идеята е обмисляна много сериозно. Нито едно от решенията на партийната върхушка обаче не е било направено публично достояние. Причините изглеждат обясними.

"Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Защо? Ако ние започнем да говорим, ще плъзнат слухове. Ние не можем да говорим, тъй като този въпрос не е само наш. Този въпрос е и на Съветския съюз...

Ние, Политбюро, смятаме, че не с такъв ентусиазъм цялата наша партия и народът ще възприеме това. Ще има среди, които няма да го възприемат. Да не забравяме, че

великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в някои среди и хора

в нашата страна.

Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в някои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това...", казва Живков.

Стенограмата се публикува на части поради значителния й обем. В първа част се публикуват 41 страници с доклада на Т. Живков. Оригиналът на документа се съхранява в Държавна агенция "Архиви", откъдето DeSeBG.com е получил копие.

https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4833191


Текстът на стенограмата:

http://desebg.com/2011-01-13-09-24-01/735--1

Hatshepsut

 ​91 години от най-мръсното предателство на "българските" комунисти – обявен е ,,македонски народ" !!!



https://www.faktor.bg/bg/articles/ot-redaktora/nay-mrasnoto-predatelstvo-na-komunistite-na-6-may-e-obyaven-makedonski-narod

На 6 май преди 91 години се слага началото на едно от най-зловещите предателства към българския род, извършено с дейното участие на СССР и българските комунисти. Във Виена е подписан и обнародван така нареченият Майски манифест - обръщение на Вътрешната македонска революционна организация към македонското население и македонските революционери. Документът апелира към обединение на всички крила на македонското освободително движение в ,,единен балкански революционен фронт" и към тясно сътрудничество с Коминтерна. Манифестът прави разлика за първи път между ,,македонския" и другите балкански народи и поради това този акт се смята днес в Република Македония, като един от основните жалони по пътя към официалното създаване и признаване на отделна македонска нация. За България обаче последиците са зловещи – откъсната е жива плът от народа и изконните български земи, фалшифицирана е историята с измислена македонска нация, която днес е заела войнстващи позиции срещу Отечеството си.

Подписването на манифеста е резултат от политиката на СССР за привличане на македонското революционно движение към общи действия с международното комунистическо движение. По това време СССР се опасява от създаването на антисъветски блок на балканските държави под влияние на Франция. Затова Коминтернът отново отправя поглед към национално-освободителните движения на балканските народи с цел компартиите да ги използват като въоръжени сили срещу балканските държави в борбата им за проваляне на антисъветския блок. Деветоюнският преврат от 1923 година и разгромът на последвалото Септемврийско въстание, в които ВМРО е взела активно участие, ясно показват, че това е сила със сериозен боен потенциал. Затова комунистите правят опит тя да бъде привлечена за съюзник в техните въоръжени метежи. С евентуалното спечелване на ВМРО, БКП би лишила от сериозен съюзник правителството на професор Александър Цанков, потушило жестоко комунистическия бунт. Основни действащи лица в заверата са представителите на ВМРО Петър Чаулев и Александър Протогеров, на СССР и Коминтерна Соломон Голдщайн - Черски, на БКП Никола Харлаков и Филип Атанасов от Македонската федеративна организация.

В самия документ ВМРО поема задължението да води борба за освобождаването и обединяването на Македония като:

,,независима и самостоятелно управляваща се държава."

За целта тя ще се опира на силите на македонското население, ,,крайните прогресивно-революционни движения в Европа и на Балканите" и подкрепата на СССР. Така се постига обединение с федералистите, включително и с ренегатите на преминалия на сръбска служба Стоян Мишев. Крайната цел е определена — включването на Македония като равноправен член на замислената от Георги Димитров и Коминтерна Балканската федерация. В манифеста категорично не се говори за българи в Македония, а цялото население на областта е обявено за поробен ,,македонски народ", който може да се смята за ,,самостоятелна политическа единица на Балканите". ВМРО се обявява и против трите трите държави, които са си поделили Македония — Гърция, Сърбия и България.

В българската история обаче подписването на този позорен Манифест ще остане най-голямото предателство на родните комунисти и техните наследници от БСП към Родината. И до днес истината за тези зловещи процеси е покрита с митове, поддържани и от много български историци. В учебниците по история македонизирането на части от България продължава да се прикрива и да не се изучава обективно. Така за по-малко от 100 години съветските и нашите комунисти успяха да накарат българи с българи да се мразят и да се отрекат от рода си.

генерал Жеков

Най-голямото доказателство за това,че комунягите са национални предатели е т.нар "Народен съд".Избиването на "неудобните"-националисти,общественици,учени и т.н е най-явното доказателство,че комунистите от самото начало са били безродни предатели,готови да убиват и унижават всеки несъгласен с тази престъпна и кървава идеология.
Agree Agree x 1 View List
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

к-н Петко

Територия на Царство България преди 9 септември 1944 г. ( в бял цвят за слабите по история и география) - 103 146 кв. км


Територия на Република България след 9 септември 1944 г. - 111 000 кв. км.


За ставащите все по-многобройни любители на историческата фантастика, които настояват, че България е била развита държава преди 1944 г. ще цитирам думите на депутата Серафим Георгиев, казани на 12 март 1940 г. в Народното събрание: ,,Картината на българската мизерия е страшна... Мога да ви прочета и данни: 19,5% от селските семейства живеят в тухлени, а 61% в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тези стаи обикновено се готви. 57 % от домакинствата нямат кладенци; 17,4% нямат клозети. 20% от домакинствата нямат кревати, а останалите 80% имат средно по два кревата за шест души. 28,5% от домакинствата нямат маса, а 36% нямат стол. 28% нямат печка. 36% нямат юрган. 46,5% нямат дюшеци, а 34% нямат никаквапостеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито, понеже 53% от домакинствата нямат нито един шкаф... Ето това са покъртителните условия за закъснялостта на българския живот".

Още няколко факта, че при социализма България е най:
1. Най-голям брой население - сплотена и мнгобройна нация.
2. Най-силно развита икономика, енергетика, селско стопанство.
3. Най-ниска неграмотност, най-добро образование и развита наука(два космически полета с българи).
4. Най-добра система на здравеопазване, най-качествени храни и чиста околна среда.
5. Най-ниска престъпност.
6. Най-боеспособна, многобройна и модерно въоръжена армия.
Disagree Disagree x 1 View List

Hatshepsut

Ами първата карта показва границите на България от 1919 до 1940г.:



След Крайовската спогодба Южна Добруджа става част от Царство България (от 25 септември 1940г.), да не говорим за границите на Царството от 1941-1944г. (макар и военновременни):




А иначе за икономическото развитие след 1944г., индустриализацията и прогреса не са присъщи само на комунизма, аз съм убеден, че ако бяхме избегнали комунизма, България щеше да е много по-развита и просперираща държава.

Шишман

Quote from: к-н Петко on 12 September 2019, 19:25:19Още няколко факта, че при социализма България е най:
1. Най-голям брой население - сплотена и мнгобройна нация.
2. Най-силно развита икономика, енергетика, селско стопанство.
3. Най-ниска неграмотност, най-добро образование и развита наука(два космически полета с българи).
4. Най-добра система на здравеопазване, най-качествени храни и чиста околна среда.
5. Най-ниска престъпност.
6. Най-боеспособна, многобройна и модерно въоръжена армия.
Това е така драги, ама................. ! Същите тези комунисти разсипаха държавата и я дадоха подарък на запада и американците. Направиха го те, а не някои други. Така че не ми ги хвали. Да не кажа как разсипаха раждаемостта с аборти и обезбългариха народа.

Шишман

Quote from: Hatshepsut on 12 September 2019, 20:44:53А иначе за икономическото развитие след 1944г., индустриализацията и прогреса не са присъщи само на комунизма, аз съм убеден, че ако бяхме избегнали комунизма, България щеше да е много по-развита и просперираща държава.
Най-вероятно нямаше да сме индустриализирана държава, не и както при комунистите. Все пак те бяха наложили диктатура и т.н. Но какво като от това. Сега нали пак благодарение на тях не сме вече такава държава. Важното е че нямаше да се обезбългарим духовно , както стана през комунизма.

к-н Петко

13 September 2019, 12:08:57 #12 Last Edit: 26 May 2020, 08:22:08 by Hatshepsut Reason: Консолидация на два последователно пуснати постинги.
Първо - Германия и Хитлер дават оупираните територии на съседни държави по време на войната 1941-44г само под управление, а не на собственост на България. Нито Обществото на народите, нито една Велика сила не ги признава, още по малко Гърция и Югославия, които след войната точно затова налагат на България по-тежки репарации отколкото в Ньой. Единствено със застъпничеството на СССР и лично на Сталин - те са смекчени и дори по-късно Югославия се отказва от тях, но само когато й обещават Южнославянска федерация и създаване на република Македония като част от тази федерация. Когато обаче Сърбия, Белград и Тито искат да доминират над България и София втази федерация, Сталин и Димитров категорично отказват и отново защитават българските национални интереси.
Победена България вече не може да иска връщане на нейни отнети й територии от Междусъюзническата война и по Ньойския   договор, камо ли да претендира за македонските земи. Единствено признаването на автономия, на македонски народ със свой език може в тази ситуация да спаси македонските земи от прякото им заграбване от Гърция и Сърбия.
На такива отстъпките е принудено новото правителство на ОФ(не са само комунисти) заради престъпната антибългарска катастрофална външна политика на монархо-фашисткия режим.
Всъщност македонизацията или политиката за "културна автономия" продължава само ок. 4 години -  На XVI пленум на ЦК на БРП (к.) от 12 юли 1948 година се взимат следните решения:

,,   3. Да не се допущат в бъдеще никакви нарушения на суверенитета на българската държава в Пиринския край; да се преустанови всякакво безконтролно минаване на границата от Народната република Македония в Пиринския край и обратно; да се тури край на враждебната агитация на разните емисари (учители, книжари и пр.) и да се премахне практиката на принудително изучаване на официалния македонски език от чиновниците, принудителното абониране на населението за македонски вестници и пр. в Пиринския край. 4. Да се продължи с неотслабваща енергия политиката на културна автономия за македонското население в Пиринския край, като се изучава в училищата историята на македонското освободително движение и се популяризират неговите дейци; да се създават македонски самодейни художествени колективи и пр.; да се въведе факултативното изучаване на македонския литературен език в училищата, което да се води от местни македонски(вътрешнобългарски) учители... 6. Да се остави на населението в Пиринския край само свободно да определя своята националност."

Второ - при социализма възпитанието в патриотизъм и национална гордост бе първостепенно и във всички сфери на култура, наука, образование и т.н. Знаете особено във връзка с честването на 1300 г България какви грандиозни монументи, паметници, изложби, книги, филми и прояви се създадоха, построиха, издадоха проведоха. Няма и не мога да ги изброявам, но ще цитирам думите на Тодор Живков по националния въпрос:
https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=843:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
Dislike Dislike x 1 View List

Шишман

Quote from: к-н Петко on 13 September 2019, 12:08:57Второ - при социализма възпитанието в патриотизъм и национална гордост бе първостепенно и във всички сфери на култура, наука, образование и т.н. Знаете особено във връзка с честването на 1300 г България какви грандиозни монументи, паметници, изложби, книги, филми и прояви се създадоха, построиха, издадоха проведоха. Няма и не мога да ги изброявам, но ще цитирам думите на Тодор Живков по националния въпрос:
https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=843:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
Ми 2-ро възпитанието беше в нихилизъм и интернационализъм. Възпитание в национална гордост, това по американски холивудски образец ли го измисли ? Т. Живков е националист ли ?

Hatshepsut

Quote from: к-н Петко on 13 September 2019, 11:43:16Първо - Германия и Хитлер дават оупираните територии на съседни държави по време на войната 1941-44г само под управление, а не на собственост на България. Нито Обществото на народите, нито една Велика сила не ги признава, още по малко Гърция и Югославия, които след войната точно затова налагат на България по-тежки репарации отколкото в Ньой. Единствено със застъпничеството на СССР и лично на Сталин - те са смекчени и дори по-късно Югославия се отказва от тях, но само когато й обещават Южнославянска федерация и създаване на република Македония като част от тази федерация. Когато обаче Сърбия, Белград и Тито искат да доминират над България и София втази федерация, Сталин и Димитров категорично отказват и отново защитават българските национални интереси.
Победена България вече не може да иска връщане на нейни отнети й територии от Междусъюзническата война и по Ньойския  договор, камо ли да претендира за македонските земи. Единствено признаването на автономия, на македонски народ със свой език може в тази ситуация да спаси македонските земи от прякото им заграбване от Гърция и Сърбия.

Доста манипулативни, бих казал антибългарски твърдения. Да, земите на Вардарска Македония и Егейска Тракия са дадени за администриране от Царство България, споменах го и аз по-горе, че границите са военновременни. Това обаче са български земи с преобладаващо българско население, затова за нас българите изразът "окупация" е абсолютно неприемлив  :dont:

А проекта за югославската федерация в която да бъде включена България е изключително антинационална политика, за наше щастие поради разрива на Сталин с Тито това не се е случило.
Мисля, че за насилствената македонизация на Пиринския край нещата са ясни, за създаването на "македонска нация" различна от българската има директива на коминтерна още от средата на 30-те години, май тогава Георги Димитров е бил секретар на коминтерна и изобщо не се е противопоставил на това...

https://bg.wikipedia.org/Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)

Нещо повече, имало е идея българската нация да бъде разпарчосана и освен "македонската" да бъдат формирани още и отделни "тракийска" и "добруджанска" народности  :devil:

А последното изречение е върхът:

Quote from: к-н Петко on 13 September 2019, 11:43:16Победена България вече не може да иска връщане на нейни отнети й територии от Междусъюзническата война и по Ньойския договор, камо ли да претендира за македонските земи. Единствено признаването на автономия, на македонски народ със свой език може в тази ситуация да спаси македонските земи от прякото им заграбване от Гърция и Сърбия.

Ами че Парижкият договор от 1947г. оставя Пиринска Македония в състава на България, сърбите и гърците не могат да казват каква е националността на населението в този регион. Става дума за българска територия, на която живеят българи, а на практика БРП(к) допуска груба югославска намеса на наша територия, хората насила са били принуждавани да се пишат "македонци", да учат измисления "македонски" език и т.н. Доколкото знам, нашите комунисти са били готови да харижат цяла Пиринска Македония на Югославия, за каква защита и за чии националните интереси става дума тук, за българските или за сръбските?

https://bg.wikipedia.org/Бледска спогодба