• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

14 July 2020, 14:55:23

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10954 Posts

Шишман
2651 Posts

Panzerfaust
457 Posts

Лина
445 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15951
  • Total Topics: 1264
  • Online Today: 44
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 18
Total: 19

Археологически находки от Плиска

Started by Hatshepsut, 19 September 2018, 14:13:13

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2017г.

Уникална находка при археологически проучвания на първата българска столица

Осветление за големи помещения в Плиска е сред находките при археологическите проучвания на първата българска столица през това лято. Това съобщи на пресконференция в Пресклуба на БТА в Шумен днес гл.ас. Мариела Инкова от Националния исторически музей. На пресконференцията своята работа на територията на Националния историко-археологически резерват "Плиска" представиха още проф. Станислав Станилов, доц. Павел Георгиев и археологът Янко Димитров, чиито проучвания предстоят.

Инкова отбеляза, че намереният артефакт, служещ според предварителната хипотеза за осветление на големи помещения или коридори, представлява желязна ос с около 30 сантиметра, която завършва с бронзова част с формата на човешка ръка, стиснала в юмрука си цилиндрична част. По думите й подобни находки са рядкост. "Осветлението за първото българско царство е непозната и слабо разработвана тема; в Плиска са намирани още отделни държачи на стъклени чашки" , уточни Инкова.
 
През това лято е проучвано още пространството около и под каменен площад, т.нар. Арена. За пръв път е открит и таен входник в посоката "изток-запад", отбеляза проф. Станилов. По думите му се проучва и водохранилище, което се счита за най- късната каменна структура в Плиска.
 
"Ние смятахме, че през 10- 11 век , през следстоличния период, в тази зона няма каменни градежи, солидни, правени по подобие на владетелските резиденции. Оказа се обаче, че това водохранилище е направено по подобен начин, а това означава, че са в Плиска са останали майстори-строители, които са работили" , допълни Станилов.

Археологът Янко Димитров ще проучва през есента дървена сграда от края на осми и началото на девети век и на комплекс от вкопани съоръжения в Плиска, бе съобщено на пресконференцията.
 
За проучвания в първата българска столица тази година са отпуснати от държавата по около 17 000 лева за четири обекта, отбеляза доц. Павел Георгиев.
 
"За съжаление съвременната консервация и реставрация в България най-често се извършва от случайни хора, включително и тази, която се прави на Голямата базилика в Плиска", заяви Георгиев и даде примери за редица според него грешки и нередности, свързани с възстановяването на базиликата.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/unikalna-nahodka-pri-arheologicheski-prouchvaniia-na-pyrvata-bylgarska-stolica-snimka-2046916

Hatshepsut

Христина Стоянова, НИАР ,,Плиска": Тази година се навършват 120 години от първите археологически проучвания в Плиска


Тази година се навършват 120 години от първите археологически проучвания в Плиска. Това каза за предаването ,,Легенди за България" на Радио ,,Фокус" Христина Стоянова, главен уредник на Национален историко-археологически резерват ,,Плиска". Тя уточни, че първият, който проявява интересът към руините при село Абоба с българската история, е Карел Шкорпил. ,,С подкрепата на руския археологически институт в Константинопол в лицето на тогавашния им директор Фьодор Успенски се извършват първите проучвания в Плиска. Тогава става ясно, че тази крепост е много по-различна от познатите византийски фортове. По-късно, през 1905 година при днешното село Хан Крум, а тогава Чаталар, е намерена една колона от времето на Омуртаг, от която всъщност става ясно и името на Плиска. Така Карел Шкорпил става основател на българската археология, а цели 120 години пет поколения археолози след него проучват тайните на Плиска. Огромната площ на резервата обаче не е проучена в достатъчна степен, така че да се ,,нареди пъзелът" и да се говори ясно за градоустройствения план на някогашна Плиска. И все пак тези пет поколения археолози дават подробен материал, който се съхранява и е изложен в обновения през 2006 година музей – една много красива археологическа сбирка, чрез която посетителите могат да се докоснат до историята на нашите предци. В тази сбирка сме постарали да покажем и реконструкции на сградите, които днес за съжаление се намират в руини", разказа Христина Стоянова. Археологически резерват ,,Плиска" привлича посетители от всички поколения, допълни тя. Уредникът на НАИР каза още, че за най-малките си посетители с интерес едновременно към технологиите, но и към историята, и изграден виртуален каталог, а чрез иновативни очила за виртуална реалност те могат за кратко да се разходят и в двореца на Омуртаг. ,,Има хора с различни интереси – едни са благодарни, че старината се поддържа, други желаят да видят повече реконструкции, трети са доволни, че могат да се докоснат и до новите технологии в музейното дело. Всички музейни работници полагаме грижи миналото ни да се съхранява, като същевременно се използват и атрактивни методи, за да бъдем в крак с интересите на младото поколение", уточни Христина Стоянова. Тя посочи, че през последните години се наблюдава устойчив ръст на туристите на Националния историко-археологически резерват ,,Плиска".

https://www.glas.bg/1704701/hristina-stoyanova-niar-pliska-tazi-godina-se-navrshvat-120

Hatshepsut

Плиска археологически открития 2017г, 1 част



Плиска археологически открития 2017г, 2 част



Плиска - археологически открития 2018, 3 част



Плиска - археологически открития 2018, 4 част


Hatshepsut

Закрит коридор 4 метра над земята бил таен владетелски път в Плиска

Пътят от Цитаделата - жилищната част на Старопрестолна Плиска до Северната порта проучва тази година екипът на археолога проф. Станислав Станилов. Този път е много сложно съоръжение, който е преустройван няколко пъти, както в езическия така и в християнския живот на града.
"Когато Цитаделата е била дървена е имало един пасаж, който носели големи дървени колони", каза проф. Станислав Станилов.
Те се издигали на 4 метра над земята и били разпределени на отделни носещи модули.
"За първи път се случва и е много сложно. Тези колони, тези греди големи са носели един коридор, направен от дърво, дървена скара с покрив и по него, без да го виждат, владетелят може да напусне столицата инкогнито и да се върне инкогнито в нея", обясни проф. Станислав Станилов.
По-късно край улицата е изградена каменна стена и канализационна система.
"Виждаме и водопроводна тръба. Тази водопроводна тръба е продължение на един стар водопровод. Там горе го видяхме, който е облицован с червен водоустойчив хоросан. Построен е много солидно, те в езическия период така ги строят, но по-късно, може би след столичния период, той тук някъде е бил прекъснат. След това като пак се е повредил те са направили това водохранилище и от тези тръби водохранилището се е пълнело с вода. Това вече е XI век. И с амфори са гребели да го ползват", разказа проф. Станислав Станилов.
На дъното на останките от водохранилището археолозите открили множество амфори. По-късно водохранилището е било засипано с пръст и керамични отпадъци.
"Там намерихме много интересен предмет по-миналата година. В насипа намерихме една бронзова ръка – държач, която е носила някакъв светилник в църквата или в двореца", каза проф. Станислав Станилов.
Професорът не се отказва от хипотезата си, че тепърва в руините на Плиска предстои да се открие царско съкровище, по-богато от това на Велики Преслав.


Закрит коридор 4 метра над земята бил таен владетелски път в Плиска

http://tvshumen.bg/novina/zakrit-koridor-4-metra-nad-zemqta-bil-taen-vladetelski-pyt-v-pliska/5139

Hatshepsut

Гл.ас. Андрей Аладжов: Тайният ходник с ориентация изток- запад в Плиска
има не само научна, но и висока експозиционна стойност



Гл.ас.д-р Андрей Аладжов от НАИМ на БАН пред Радио ,,Фокус"- Шумен

Фокус: Г-н Аладжов завършихте почти едномесечно проучване на тайния ходник с ориентация  изток- запад в Плиска. Какви са резултатите от разкопките?

Гл.ас. д-р Андрей Аладжов: Тази година успяхме да разкрием изцяло до 30 метра от трасето му. Ходникът е ориентиран изток-запад. Дълбок е 3,20 метра от съвременната повърхност. Подът му е настлан с четири реда стандартни римски тухли, с размер 30/30. Ходовата част е широка 1,20 метра. Острани са разположени половинки тухли, които са носили подпорните стени. Покривът му е бил от дървени талпи. Следи от горяла дървесина се намираха върху тухлите. Покрит е бил и с пласт глина, така че повърхността по нищо не е личало, че има подземен тунел. Интересно в структурата на ходника е, че на няколко места са насипани горели  камъни, между които има керамика, която се датира от втората половина на VIII век, т.е. по това време ходникът вече е престанал да функционира. Като подземенен тунел най- вероятно е бил използван до средата на VIII век. Това е най-ранната структура, въобще проучвана в старата столица. Според данните от  геофизично проучване, ходникът на запад завършва в сграда. Знаем, че всички ходници са свързани с дворци, най-вероятно тази сграда също е неизвестен досега дворец, който се надяваме догодина  да успеем да проучим, разбира се всичко зависи от финансирането и времето, с което ще разполагаме. В източна посока ходникът прави завой на югоизток и най- вероятно се насоча към дворцовия център.  През пролетта отново ще се проучи с геофизика накъде отива ходникът. Според мен има две опции- или се свързва с дворцовия център на Плиска или  с източната крепостна стена. Някои от ходниците извеждат от дворците към крепостните стени с тайни проходи, това са т.нар аварийни ходници, като в случай на опасност владетелят може да излезе тайно от крепостта. Но, това са въпроси, на които ще можем да отговорим през следващия сезон.

Фокус: Проучвахте ли и други структури?

Гл.ас. д-р Андрей Аладжов: Горните пластове над ходника са от първата половина на X век до средата на XI век, проучвахме т.нар. от нас занаятчийска зона на Плиска. Тя  е характерна с тухлено-каменни пещи за производство най- вероятно на метал или стъкло. Дотук са проучени шест пещи, което говори, че следстоличния период на Плиска мястото се населва от занаятчии. Градската структура не е строго обособена, както преди. Обикновеното население е живеело извън крепостта, докато в следстоличния период то отчасти заселва и вътрешния град. Тази зона се развива северно от Цитаделата. Характеризира се с многобройни пещи. Те са изградени от тухли и камъни, споени с хоросан. Имат предпещно пространство, а самата пещ е с тухлен свод. Направени са прецизно и най-вероятно са за производство на метал и стъкло, но предстои да разберем. Не успяхме да проучим пресечната точка между горелият таен ходник от Крумовия дворец и новия ходник. Надяваме се догодина и това да успеем, защото досега пресечна точка между ходници не е проучвана в столицата Плиска. Горелият ходник , с който би трябвало да се пресечи нашият,  излиза от Крумовия дворец. Знаем, че той  е засипан през 811 г., когато Никифор I опожарява Плиска, т.е. ние знаем датата на горелия ходник. През 811 г. той е престанал да функционира,  а от пресечната точка с другия ходник можем да разберем дали са синхронни или някой от тях е по-късен или по- ранен.

Фокус: Убедени ли сте вече, че ходникът с ориентация изток- запад е най-ранната проучвана досега структура в Плиска?

Гл.ас. д-р Андрей Аладжов: Да, така излиза. Мисля, че е една от най-ранните структури.

Фокус: Още в началото на разкопките попаднахте на интересна керамика, какво още открихте като  движими находки?

Гл.ас. Андрей Аладжов: В горните пластове над ходника, които, както вече казах  са от X до началото на XI век, откриваме обичайните за този период на Плиска апликации, коланни накрайници, тапицерски гвоздеи и др. Интересни са два печата, които открихме. Още не са разчетени, но скоро ще знаем на кого са. Обикновено са на византийски сановници, които са резидирали в Плиска и са водили кореспонденция, но може да са и на някой български управител. Ще видим. Печатите са оловни и кръгли с големина колкото съвременните 50 ст.

Фокус: Най-важният резултат от тазгодишните проучвания?

Гл.ас. Андрей Аладжов: Най-важното е, че открихме 30 метра от трасето на тайния ходник. Той има не само научна, но и много висока експозиционна стойност, защото рядко се откриват такива подземни съоръжения в Средновековието. Много често колеги от чужбина не могат да повярват, идвайки тук,  че такова нещо съществува. Ще бъде интересно и за туристите, които посещават Плиска, да видят този подземен ходник. Така че, освен чисто научната дейност, успяхме да обогатим и резервата с още един обект за туристическо наблюдение.

http://focus-radio.net/

Similar topics (5)