• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

14 July 2020, 15:25:03

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10954 Posts

Шишман
2651 Posts

Panzerfaust
457 Posts

Лина
445 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15951
  • Total Topics: 1264
  • Online Today: 44
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 24
Total: 25

Възможни ли са "Православните братства"?

Started by Hatshepsut, 10 September 2018, 07:39:48

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

"Да се отхвърли гръцкият език и тържествено да бъде обявен народният български език за официален в държавата, а в църквата да се въведат български книги и богослужение." Първи всебългарски църковно-народен събор в Преслав (есента 893 г.)

Възможни ли са т.нар. "православни братства"? Нужни ли са те на българите? Няма да се спирам на покръстването на българите от Светите апостоли Андрей, Павел и Ерм, както и на покръстването на манихеите от княз Михаил през 865 г. Въпросът за майчинството на Българската църква е изяснен отдавна – гръцката църква не е "майка", защото никога не е извършвала покръстване на българи. Нашата църква е Апостолическа. Това, на което искам да наблегна е политическата роля, специално на гръцката църква и на нейната приемница (едва през 17-ти век!) руската църква и отношението им към българската църковна самостоятелност и българите въобще.

След превземането на Цариград от Османската империя през 1453 г., Русия остава единствената страна, в която доминира православието. Същата година за пръв път се появява и изразът "Трети Рим" - най-напред за Новгород Великий, а малко след това в църковните среди е издигната тезата за Москва – "Трети Рим". Историческият процес е представен като смяна на световни царства. Първият е Рим – "вечният град", загива заради ереста; "Вторият Рим" – Константинопол, заради унията с католиците; "Третият Рим" – истинският пазител на християнството, е Москва, която ще съществува вечно. През 1547 г. Иван Грозни се обявява за цар, а скоро московският митрополит го провъзгласява за "господар на православните християни от целия свят, от Изтока, Запада и Океана" (официалната титла на византийските императори). Рузия взема герба на Византия, а московския митрополит е въздигнат в патриарх. По-късно, когато Петър І пренася столицата си в Санкт-Петерсбург, сравнението се свързва с цяла Русия.

Постепенно идеята за "Третия Рим" окончателно придобива имперски черти, служейки на руските владетели за оправдаване господството им над своя и останалите народи, които Русия завладява. Важно е да се отбележи, че тази идея служи и за привързване на църквата към държавната власт, представяйки я за единствена опора и бранител на истинското християнството, и тласкайки я към ксенофобия и враждебност към папството. По времето на Второто Българско Царство (Великата схизма е приета по време, когато България е под византийска власт) Българската църква не е показвала неприязън към Римокатолицизма, използвала го е при борбата си за църковна и политическа самостоятелност от Византия. Калоян се възползва максимално от противоборството между Византийската и Римската църкви и на практика е коронясан като първият (и единствен) "крал" в българската история.

Важен момент, който нарочно се пропуска от богослови и историци – покръстването на русите през 10-ти век от българите и гръкоманските реформи на патриарх Никон през 17-ти век, целящи откъсване от "майчинството" на Българската църква и заменянето и с нова "майка" – Цариградската патриаршия, обявена за гръцка. Тези реформи водят до изгарянето на тонове старобългарска църковна книжнина, множество убийства и заточения, както и до появата на старообрядчеството – общност от хора, за които вярата е била по-важна от политическите стремежи на руската църква/държава.

Омразата към т.нар. "Запад" се засилва по времето на "Руската идея". Тя възниква в първата половина на ХІХ век като нова концепция за ролята на Русия и русите, имаща определени геополитически отражения. Главното в нея е убеждението за уникалността на Русия и нейната култура. Ключово значение придобива въпросът за "панславизма". Той възниква в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век в "славянски" страни, намиращи се под турско или австро-унгарско владичество (Чехия, Хърватско, Сърбия, Черна гора), но бързо става популярен в Русия, обосновавайки военнополитическите и намеси в Централна и Източна Европа. В България той се проявява единствено като русофилство. Панславизмът се лансира умело от гръцкото духовенство.
По същото време се заражда и т.нар. "Мегали идея". След падането на Цариград под османска власт (1453 г.) на цариградския патриарх е признато правото да бъде духовен глава на всички източни (православни) християни в пределите на империята.

"Гръцкият проект" е геостратегическа инициатива на Руската империя за християнско овладяване на Балканите под егидата на православна Русия.

Идеята е изречена от императрица Екатерина Велика в нейно писмо до император Йозеф II (Свещена Римска империя) от 10(21) септември 1782 година. Използва се попадането на България под османска власт за да се засили гръцкото влияние. Започва идентификация на многоетническото население на Източната Римска империя с гръцко (интересно е да се знае, че поне до седми век нито един владетел на Източната Римска империя не е бил от гръцки произход). Главната им придобивка е присвояването на контрола над Вселенската патриаршия в Константинопол (Цариград). ,,Гръцкият проект" на Екатерина Велика предвиждал от централните области на Балканския полуостров – териториите на днешна Гърция, Македония и България да се създаде независима Гръцка византийска империя под покровителството и попечителството на Русия.

От 18 век и началото на 19 век патриаршията до голяма степен приема "мегали идея" и се стреми да гърцизира негръцкото християнско население в империята. Тя противодейства с всички сили и средства на църковно-националната борба на българския народ и след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) не признава нейната автокефалност (самостоятелност) до 1945 г. (нека не се забравя, че Българската патриаршия е еретическа структура). Цариградската патриаршия възпрепятства българската църковна и училищна дейност в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор 1878 г. (благодарение на руско-английското съглашение "Шувалов-Солсбъри") отново остават в пределите на Османската империя. Подкрепя не само гръцката, но и сръбската националистическа пропаганда в тези две области. (виж в Google, ключови думи "Гръцката въоръжена пропаганда в Македония"). Русия също е била краен противник на самостоятелната Българска Екзархия. Граф Игнатиев заявява следното: "Въз основа на правата на гръцкия патриарх, признати от султански фермани, не бива да се осъществява разделението на православната църква в Турция." Цариградската патриаршия е мощно средство за изграждане и поддържане на великогръцкия национализъм.

Ключови моменти в Мегали идеята са:

Гърция е центърът на Европа, чиято мисия е да просветли Запада и Изтока;

Няма гърци и гърци, всички са християни. Гърци са онези, на които майчиният и бащиният език е гръцки и които вярват в Исус Христос;

Обединяване на всички области, считани за гръцки, в рамките на Гърция;

Разпространение на гръцкото влияние върху земите на бившата Османска империя;

Асимилация на негръцките народи;

Засилване на гръцката армия.

"Мегали идеята" е изключително вреден за нацията ни инструмент за оказване на ефективен и разнообразен по характер и посоки политически натиск. Постоянно чрез доноси и инсинуации пред османската власт са стоварвали гнева й върху българите. Полагали са нееднократни опити за денационализация на българското население в обширни региони от българските земи. В земите на юг от Балкана и особено в Прибеломорието верският и административен натиск е бил изключително угнетяващ. Много са примерите за антибългарски гнет, който е бил по-силен и с по-тежки последствия от османския. Днешните българи трябва да знаят и помнят, че гърците през османско време са били вторият ни поробител. Опитите за гръцка духовна хегемония карат мнозинство българи да се обърнат за помощ към Римската църква. На 12 юли 1859 г. българите от Кукуш се обръщат към папа Пий IX с молба и готовност да признаят върховенството на римския папа и да преминат в католическата вяра. Както се разбира от писмото им те не са искали да си сменят обредите, както и старобългарския език, на който са се извършвали службите, просто са искали върховенство от Рим.

Отхвърлила султанския ферман за учредяването на Българската екзархия, Патриаршията е искала да си възстанови юрисдикцията във всички български епархии. За да реализира схизмата, под предлог. че има дълг да се грижи за православното българско паство и да го запази от схизмата, цариградският патриарх е искал да изпрати свои архиереи в екзархиийските епархии в противоположност на ,,схизматическите архиереи", като е настоявал пред Високата Порта да се отбележи в бератите на тия нейни архиереи, че са архипастири на православното население. По решение на Св. Синод, екзарх Антим с окръжно послание е изяснил на българския народ, защо цариградският патриарх иска да праща свои владици в българските епархии и го съветвал да не се поддава на тяхното внушение. Освен туй, насърчен от думите на великия везир Митхад паша ,,сега ръкополагайте владици, за където искате", той е бързал да постави митрополити на вакантните катедри, за да се обезвредела дейността на патриаршеските владици.

В заключение – за непредубеденият наблюдател е видно, че Православната църква от векове се използва за користни и великодържавни цели от Византия (след 7 век), от нейната наследница - Русия и нейното "галено дете" – Сърбия. Някак си неуловим за нас остава факта, че Българската Православна Църква през вековете се занимава предимно с вътрешния живот в страната, с битието и проблемите на миряните си, както и с важната мисионерска дейност, разнасяйки Божието слово в Европа и Азия. Независимо от паденията, които е имала през целия си живот, Българската Църква не изоставя апостолическата си мисия, и чрез перо и проповеди продължава да благовестява поне до 14 век (в Русия до 17-ти). Мисля си, че изложените дотук факти по категоричен начин дават отрицателен отговор на въпроса "Възможни ли са Православните братства?" Ще каже някой, "но и Католическата църква" води политика за влияние от векове". Ще отговоря – да, но Католическата църква никога не е била враждебна спрямо българите и българщината. Католиците не са искали да претопят българите в някакво море от имагинерен етнос "славяни" или пък да погърчат всичко българско. Личното ми мнение е, че руската, сръбската, гръцката и румънската църкви са еретически структури, с които Българската църква не трябва да има дори формално общение. Българската Екзархия е единствената легитимна Православна структура, както и старият, светоотечески календар, по който са служили всички екзархийски епархии. 

На българите - русофили, сърбомани и гръкомани, като християнин бих им пожелал скорошно оздравяване, макар да съм наясно, че тези болести са душевни и без Божието просветление практически непреодолими. Чисто от политическа гледна точка, бих им пожелал кураж и "яко дупе" за да изтърпят това, което ги чака веднъж появим ли се на политическата сцена в либерал – комунистическата република България.

Калоянъ Ивановъ

http://monarchism.blog.bg

Hatshepsut

Моят коментар по темата - статията е добра и изложените факти в голяма степен отговарят на истината, с изключение на покръстването на българите от апостолите Андрей, Павел и Ерм, което е доста съмнително, както и покръстването на манихеите (??) от княз Борис I (852-889) през 865 г.
Не приемам "еретическите" етикети, лепнати от автора на Българската Патриаршия, както и на църквите в съседните държави.
Заключението на автора ми допада, аз също не вярвам в т.нар. православни братства.

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Вартоломей ни нахока, че сме независима църква


Вселенският патриарх Вартоломей I скандализира миряните в храма ,,Св. Александър Невски" с речта си след литургията, отслужена съвместно с българския патриарх Неофит.
От общо 45-минутна реч за схизмата над Българската православна църква след отделянето й от Вселенската патриаршия в далечната 1872 г. Вартоломей отдели половин час на периода, в който будните ни предци отхвърлят гръцкото църковно иго и обявяват независимост. Името на първия български екзарх Антим I, чийто паметник много дразни Вартоломей,  бе споменато редом с тези на покойните църковни български йерарси. И след това той нахока БПЦ за това, че се е отделила от патриаршията майка, заради което християните са разпокъсани на национален принцип. А патриаршията и назад във времето била ни позволява да служим на църковнославянски в храмовете си.
От речта на Вартоломей излезе, че едва ли не по милост ни е признала за независима църква по-късно. БПЦ бе обвинена, че като държи на своята националност, дава лош пример на други вярващи народи, които се борят за независимост. В словото си българският патриарх Неофит му припомни, че ние сме покръстени преди 1150 години и сме самостоятелна църква.
Според духовници, втрещени от арогантния тон на госта, той е подразнен и от искането БПЦ да получи пето място в реда на патриаршиите, т.нар. диптих. За това призоваваха 256 общественици, историци, българисти, богослови, от които 2-ма академици, 28 професори, 32.ма доценти, 16 доктори на науките. Припомня се, че на поместния събор в Лампсак през 1235 г., тогавашният предстоятел на Константинополската патриаршия св. Герман ІІ със съгласието и подписите на патриарсите на древните църкви на Александрия, Антиохия и Йерусалим въздига БПЦ от архиепископия в патриаршия в тогавашната столица Търново. Сега обаче БПЦ е едва ли не на последно място - след сърби, румънци и грузинци.
,,Смятаме, че това е историческа несправедливост, която накърнява духа на братолюбие и единство в Светото православие. Не е редно църкви, които са получавали от Българската патриаршия богослужебни книги и духовници, по-късно от нея са били издигнати в патриаршеско достойнство, днес да заемат в диптихите места преди нея, а тя да е предпоследна или последна", се казва в петицията до Вартоломей с надежда той да постави въпроса на Всеправославния събор догодина. След вчерашната реч авторите на инициативата са скептични, че ще получим застъпничество от госта, който днес ще получи орден ,,Стара планина" от президента Росен Плевнелиев днес.

https://trud.bg/article-5099975/

Long time ago

Възможни са. Но трябва да ги няма високомерието, желанието да си над другите. Колкото човеците с вярата и делата си стоят по-близо до Спасителя, толкова повече неща са възможни.

генерал Жеков

Не трябва да ги има,възможни са само при нисшите народи.Такива "братски" отношения винаги са изигравали лоша шега на народа ни.Ние трябва да се въздържаме от тези "братства" и да се стремим да изкореняваме влиянията на чуждите за нас религии.
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!