• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 August 2019, 04:17:14

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9767
  • Total Topics: 1135
  • Online Today: 31
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

“Отец Паисий”- младите идеалисти от 30-те

Started by Hatshepsut, 30 July 2018, 14:13:23

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Отхвърляйки категорично модните през онова време комунистически и фашистки идеи, членовете на организацията се опитват да формулират принципите на модерния български национализъм.

д-р Никола АЛТЪНКОВ
Статията се базира на подготвената за печат книга, посветена на българското национално движение в периода между двете войни.

    "Как би постъпил един млад човек, чувстващ потребност да помогне на Родината си, да се отплати за жертвите на предидущите поколения, да допринесе за издигането на своя народ? Животът му предоставя избор, различни идейни и обществени течения се съревновават за спечелване сърцата на младежта. Съблазните са много:

    - Дали да отидеш при тези, които се гордеят със своята дисциплина, с реда царящ в тяхната организация, с униформите си, със своите поздрави. Видях водачите им, чух словата им...размишлява младежът. Но не му допадат фалшивият патос и неискреният патриотизъм. Нито чуждоземните идеи, които не пасват на нашия народ. "Чуждото си е винаги чуждо!"

    - Говорят му и другите, които го убеждават, че светът е разделен на две, бедни и богати, и че младите не трябва да търпят неправдите, лишенията и социалното неравенство. Но честни ли са тези красноречиви "пророци на правдата, които заровиха под съсипните на един Божи храм двеста невинни свои братя"? Защо те говорят за неправдите в Китай и за сълзите в Бомбай, а остават хладни и мълчат, когато българи загиват в чужбина?

    - Но има и друг вид изкушения: те са гласовете на задоволството, които изобилстват навсякъде. Те са, които съветват отказ от отговорите на големите въпроси на съвремеността. Защо да си губиш времето да търсиш истината, бъди доволен, щастлив: "игри, забавления, танци и малко наука! Доволни сме! Бъди при нас." Но, казва си младежът, "Не са ли те, така наречените "неутрални", по-опасни и вредни за обществото и от отрицателите на държава и народ?"

Тези свободно струящи редове на

Автентичен национализъм.


- отричащи еднакво, както преклонението пред чужди идеологии като нацизма и комунизма, така и фалшивата аполитичност, са взети от "Паисиевата борба - защо станах Паисиевец", издание на Паисиевите средношколски дружини от 1941, претърпяло няколко издания - до ноември същата година са отпечатани 30 хиляди екзепляра - внушително за времето си цифра.

След 1930 започва организирането на младежки групи към Всебългарския съюз "Отец Паисий" и през пролетта на следващата година група софийски ученици се събират в къщата на Христо Анастасов (Риджо) за да създадат ОНРУ - Организация на родолюбивите ученици. Пак тогава се появява и списание "Единство", орган на младежите при Съюза. Образуват се групи в София -в І и ІІ мъжки гимназии и в провинцията, главно в средните училища. Членовете им са с различна ориентация: Я.Донев е земеделец, Христо Икономов - либерал, Любомир Тенев, по-късно известен актьор - социалист. Между тях са и Климент Далкалъчев и Боби Стоилков, и двамата убити след 9.09.1944, Стефан Сърчаджиев, бъдещите композитори Йожи Цанков и Парашкев Хаджиев (автор на мелодията към един химн на БМСОП, написан от Теодор Траянов), Николай Паяков, Петър Боев и Тачо Танев, художник и бъдещ историк.

Постепенно младежката секция изгражда свой самостоятелен идеен и организационен живот. Започва да се нарича Български младежки съюз Отец Паисий (БМСОП) и скоро вече разполага с клонове в много средни училища в страната: главно в София и големите градове. Не изглежда обаче, да са се стремели към масовост тъй като членовете рядко са надвишавали 10 000.

След 19-то майския преврат от 1934 и те, както повечето младежки организации, продължават да съществуват полулегално. Създават вътрешна организация към ВСОП (който формално не е забранен) - наречена "Единство" и се разделят на малки групи - "осморки", които се събират по къщите. Тъкмо тогава започва и големият им подем. Финансово и идейно ги подпомага професор Кантарджиев (след 1936 година той основава "Ратници за напредъка на българщината" - РНБ). Професорът убеждава управата на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) и ръководителите на БМСОП да се обединят, но опитът се оказва неуспешен.

На 25 април 1935 излиза първият брой на

Списанието "Млада воля"


Превърнало се в печатния орган на БМСОП. Първият му редактор е Иван П.Божков, а след него А.Господарев, Ник.Л.Деянов, П.Йорданов и Ив.Манов. Месечник, после двуседмичник с 2,000 броя тираж, към 1940 списанието достига тираж между 6,000 и 8,000. Влияние му трудно може да бъде преоценено, тъй като в списването му участват едни от най-добрите млади умове по онова време. За разлика от СБНЛ и РНБ, точно кръгът около "Млада Воля" формира интелектуалния фундамент на тогавашния ни младежки национализъм. През 1940 излиза сборник с отбрани статии, писани от 1935 до 1940. Авторите им - всичките млади хора - са настроени откровено "равизионистки" (впрочем, "поправката", или отхвърлянето на унизителният Ньойски договор от 1919 е обединителният зов на националистите), вълнуват ги също патриотичната идеология, социалните въпроси, стопанството, мастото на България в света, както и проблемите на текущата политика. Основните автори, наред с редакторите, са Николай Паяков, Христо Димов-Богоев, Христо Заимов, Енчо Матеев, Нешо П.Деянов, Светослав Нелчинов, Вл.Барановски, Иван Ранков, Христо Паскалев, Тачо Танев, Петър Боев, Димитър Венедиков и други.

През 1935 млади паисиевци основават и студентската корпорация "Цар Крум". По онова време БМСОП е вече много популярен, привличайки в редовете си ученици от почти всички гимназии в страната. Организират се културно-просветни събрания, анализират се произведенията на автори традиционалисти - вдъхновители на

Чистия младежки патриотизъм

БМСОП участва във всички национални демонстрации против Ньойския договор и в защита на българите в поробените от съседите земи, издава се картата на България с данни за демографската и социална динамика на страната и прилежащите краища, организират се "Всебългарски жертвени дни", посветени на българите в чужбина, насърчават се членовете да сътрудничат и с други патриотични младежки организации.

През лятото на 1940 се организира първият "Паисиев трудов поход": десет трудови ядра с по 10 участника отиват по селата да помагат при събиране на реколтата за срок от 15 дни. На пръв поглед, инициативата наподобява следдеветосептемврийските младежки трудови бригади но всъщноста значително се различава от тях по спонтанността си и, присъщият на паисиевци, неподправен идеализъм и стриктно спазване на доброволното начало. Трудовите походи преминават успешно и добре приети от селяните. През следващите години те стават много по-масови - още през 1941 вече са говори за "първата десето хилядна". Създават се връзки и с работници; младите идеалисти не странят от народа си, а се стремят да докажат, че са част от него и живеят с неговите проблеми и въжделения.

В 1939 БМСОП издава една малка брошурка, която в 28 отделни точки и 3 страници представя много сполучливо същността на стремежите и идеологията на младите паисиевци. Пример за сбита и ясна национална доктрина, тази разработка отпреди 60 години би послужила и днес на обществото ни с ясните си и вечни принципи. Точка първа гласи: "Българската народност е духовна и биологична общност, изградена в многовековна борба върху съзнанието, жертвите и идеалите на миналото, настоящето и бъдещето на българския народ". И по-нататък: "Българският народ е живия израз на българската народност...Българската държава е единствената и върховна организация на живота и идеалите на българския народ".

Определението на Велика България според паисиевци: "Това е народностно обединена, духовно и политически самобитна, военно мощна, социално единна и стопански самостойна Българска държава". Дори и днес трудно би могло да се възрази на тази формулировка. Що се отнася да рецептата за политическото и държавно развитие на България, според БМСОП, тя трябва да бъде: "От демокрация, изградена на основата на личната отговорност, развита до степен на отговорно водачество, към народно единство". Формулировката е българска, предлаганото решение също е родно, "водачеството" е съчетано с личната отговорност в рамките на демокрацията. Но и "трудът и капиталът не са само лични, а преди всичко обществени блага. Трудът на българина...е лично право и обществено задължение. Ето защо който не работи е враг на българщината. Хлябът трябва да бъде осигурен на всеки българин".

Нищо чудно, че

Напредничавите за времето си социални идеи.


и народностни схващания са привличали умовете и сърцата на българската младеж. Както впрочем и, че в идейната борба с мрачния болшевизъм, проповядван през 30-те от сектантски настроените тогавашни комунистически водачи, морални победители излизат оптимистичните и привлекателни за младите идеи на паисиевци. Както не е чудно и, че за от повечето леви псевдо-историци, отпреди 1989, тези младежи са "носители на авторитарни концепции, искащи спиране на класовата борба и изграждане на национално единство и социална справедливост и... еволюиращи към фашизма и расизма".

Всъщност, идеалите на БМСОП - според вече цитираната брошура "Паисиевата борба - защо станах паисиевец" са: "Обединение на целокупния български народ; Самостойно и независимо съществуване на българската държава; Развитие на самобитната българска обществена, духовна и материална култура; Борба за създаване на духовното единство на българския народ и осигуряването духовно и веществено благополучие на всеки българин".

А ето и нещо, звучащо трърде съвременно: "Много чужди очи и чужди апетити са насочени към нас. Чуждите училища, иностранните религиозни пропаганди, духовното и културно въздействие на някои западни държави пред нищо не се спират да спечелят привърженици между нас за своя народ и в решителния момент блюдата да натежнеят в тяхна полза. Злато, много злато се излива в нашата бедна страна, злато, което купува съвести".

Впрочем, това не пречи на някои "бетонни глави" от ляво (сред тях, екземпляри като Румен Воденичаров вече придобил съмнителната репутация на "борец срещу циганите и евреите"), както и духовни близките им крайни либерали, да определят подобни схващания като "фашизъм"!

Hatshepsut

Емблема на организацията "отец Паисий"


Hatshepsut

Всебългарски съюз "Отец Паисий" (ВСОП)

През 1927 г. софийският митрополит Стефан (бъдещ екзарх, масон, много силна, но противоречива личност) подхвърля идеята за обединение на интелигенцията върху национална основа. На 20 юни 1927 г. в салона на свещеническото братство в София под негово покровителство се организира среща-събрание. Присъстват около 200 души видни интелектуалци. Между тях са Вл. Дякович, Спространов (общественици националисти), о.з. ген. Шкойнов (главен водач на "Родна защита"), о.з. полк. Диаманди Николов, Димо Казасов (бивш социалдемократ, звенар, участник в преврата от 9 юни 1923 г., бъдещ участник в превратите от 19 май 1934 г. и 9 септември 1944 г.), Димитър Мишев (масон), професорите Иширков и Милетич.

На 30 юни 1927 г. се свиква ново събрание, на което проф. Никола Станев предлага името Всебългарски съюз "Отец Паисий" (ВСОП). Избира се временен комитет с председател митрополит Стефан, секретар Диаманди Николов, членове: проф. Александър Т. Балан, протойерей П. Тулешков, о.з. ген. Владимир Вазов, проф. Атанас Иширков и Христо Божинов.

На 16 ноември 1927 г. се състои учредително събрание във Военния клуб, на което присъстват 200 души. Приема се устав на съюза. На 23 декември 1927 г. се съставя и попълва нов изпълнителен комитет в състав: председател митрополит Стефан, секретар Диаманди Николов, заместник-председател проф. Георгов, членове: Д. Мишев, проф. Г. П. Генов, проф. Г. Кацаров, Вл. Дякович. Образуват се 4 различни отдела, в които влизат личности като Богдан Филов (бъдещ професор, министър-председател и регент на България, съден от народния съд и убит на 2 февруари 1945 г.), Димо Казасов, Асен Златаров (бъдещ професор и социалдемократ с леви разбирания, поклонник на СССР), проф. Иван Шишманов, поетесата Дора Габе, Васил Пундев (литературен критик и естет, след това убит от противниците на Протогеров), Михаил Арнаудов (бъдещ професор), И. Табаков. Съюзът привлича също известни личности като писателя Стилиян Чилингиров, професорите Баламезов, П. Мутафчиев, Теодоров-Балан, Никола Станев, Иван Георгов, Мишайков, Александър Балабанов, Петър Динеков, общественици като Велчо Велчев, д-р Николай П. Николаев, експерти по малцинствата като Иван Пенаков, също така митрополит Кирил (бъдещ патриарх на Българската православна църква) и др.

Съюзът не се стреми към привличане на много членове, а към качествени издания и пропаганда по националния въпрос. В 1929 г. ВСОП има 117 колективни и 584 индивидуални членове, 10 години по-късно-428 колективни и 2347 индивидуални. Основните насоки на ВСОП са идеята за национално единство, разгръщане на масова националистическа кампания, поддържане на ревизионистичния дух и идейна борба против Ньойския договор, подпомагане на българските малцинствени групи и икономически емигранти в чужбина с литература, учебници и други печатни материали, връзки с българските колонии и дружества в чужбина, с дейци на Обществото на народите, установяване на връзки с чужди учени и общественици, специалисти по въпросите за малцинствата, мирните договори и тяхното ревизиране, контакти с европейски и световни интелектуалци, политици и държавници в защита на правата и интересите на България и националните ни малцинства зад граница.

От 1928 до 1943 г. организацията издава списание "Отец Паисий" и от 1928-1931 г. списание "La Revue Bulgare". В редактирането и списването на списанията участват повечето видни български професори и интелектуалци. Поради участието в работата на ВСОП на много университетски професори и гимназиални преподаватели от цялата страна, както и поради умерения и толерантен тон на техните издания, самото Министерство на просветата препоръчва техните книги и списания. От 1936 г. ВСОП публикува т.нар. Вътрешен лист "Паисиевата борба". В него има организационни вести и инструкции към клоновете в България и чужбина. "Десет години ВСОП" е отчет, издаден от дружеството в 1937 г. в София. Поради унищожаване на голяма част от протоколите на ВСОП този сборник е основен източник за тяхната дейност.

През 1942 г. ВСОП организира общобългарска акция в освободените македонски земи. Делегацията на съюза е в състав: проф. Г. П. Генов (зам.-председател на ВСОП), о.з. ген. Соларов от запасното офицерство, о.з. ген. К. Николов от македонската организация, проф. Иван Орманджиев (председател на тракийската организация), Антонов (председател на "Западните покрайнини" и "Въртоп"), Греков (председател на организацията на бесарабските българи), Др. Божинов (представител на добруджанската емиграция и на освободена Добруджа). Триумфалното шествие започва от Девебаир, чак до Охрид, с тържествени митинги в по-големите градове на освободена Македония. Поводът е обединението на България от Охрид до Силистра.

След 1943 г. дейността на ВСОП отслабва значително, назряват други събития, но се засилват културно-просветните и исторически материали. Списание "Отец Паисий" спира в края на 1943 г.

Дългогодишен председател на ВСОП е митрополит Стефан, по-късно обявен за почетен председател. В значителна степен през 30-те и началото на 40-те години работата на организацията се ръководи от юриста проф. Георги П. Генов.

ВСОП стои на определени антикомунистически и антиземеделски позиции, изразява консервативни нагласи, на моменти проявява неприкрита симпатия към политическата десница, но не поставя в дейността си акцент върху политическата система и актуалните вътрешнополитически проблеми. Единственият по-сериозен пример за активно участие във вътрешнополитическото развитие е опитът чрез обединение на различни родолюбиви и професионални организации да формира консултативен орган на царя-Върховен всебългарски съвет (1930 г.).

В състава на ръководството на ВСОП преобладават членове на масонски ложи. Вероятно повече от половината ръководители, както и голяма част от членския състав в София и провинцията.


(Из Алтънков Н. - "Нарекоха ги фашисти". С., 2004 г., с. 118-126; Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 283-284)