• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

23 August 2019, 17:08:32

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9749
  • Total Topics: 1133
  • Online Today: 36
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 10
Total: 11

Българското образование

Started by Hatshepsut, 08 September 2018, 20:32:46

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Оглупяване чрез образователната реформа


http://bulgarski.pogled.info/news/78973/oglupyavane-chrez-obrazovatelnata-reforma

Българското общество е в напреднала фаза на национална образователна катастрофа. По мое мнение, тя има три главни измерения: интелектуално принизяване и по същество оглупяване; опростачване чрез отказ от традиционни ценности и поведение в обществото; отродяване, национален нихилизъм и чуждопоклонство. Интелектуалната катастрофа в българското образование се реализирана чрез: отказ на традициите на българското образование; налагането на чужди, колониални по своята същност образователни системи и стандарти; принизяване на националната култура; заместване на научните знания и културата от потребителството, от търговското начало в шоу-бизнеса.

За интелектуалното развитие

Интелектът и интелектуалното развитие на личността имат своите индивидуални природни предпоставки за развитие. Интелектът се основава на умствените възможности, но има свойството да се развива и обогатява в процеса на развитието на обществото и чрез специфичните обществени условия, възможности и предпоставки. Той е равнозначен на познание, знание за природата и за обществото, знания, осигуряващи доминиране на рационалността в действията на личността над емоциите и чувствата. Основава се на възприемане, знаене на факти, формиране на представи, асоциации, разкриване на причинно-следствени връзки, разкриване на главното, същественото от несъщественото, основава се на качеството на мисловните процеси, в крайна сметка на ума. Както още на времето пише Аристотел ,,умът е не само знанието, но и умението то да се прилага". Главният белег на интелекта е способността да се мисли, да се търсят и намират подходящи решения за всяка ситуация в природата и в обществото.

Обратното е с глупостта и оглупяването. Глупостта е белег за ограничени умствени способности и недосетливост. Тя може да бъде по естествени биологични причини и/или най-вече поради слабости на образователния процес, семейната и обществена среда и личностните усилия за развитие. Оглупяването има две равнища - обществено и личностно. Като оглупяване разбираме придобиването по-малък обем знания и умения на сегашното младо поколение от тези на родителите и дори на прародителите, по-ограничени възможности за мислене и бързо мисловно съобразяване в определени и най-вече нестандартни ситуации. През т.нар. ,,преходен период", българското образование се смъкна от най-високото равнище почти до долната си мъртва точка. Дори вече можем да прочетем прочувствени заглавия в пресата и в Интернет от типа ,,Децата ни удариха дъното!" И това определение е свързано не само с неграмотността в писането от типа ,,Ханко брат" (Хан Кубрат), ,,Въсил Левски", ,,усвубуждавам" и т.н. Правописни грешки винаги е имало и ще има, докато има писменост. Главното е равнището на знанията и уменията да се мисли и чрез мисленето тези знания да се използват в необходимия момент или време. Мисленето е неформална дейност, която се формира в детскоюношеската възраст и остава за цял живот.

Измеренията на оглупяването чрез образователна реформа

Интелектуалното развитие и оглупяването са двете крайности на процеса на развитието на личността и на обществото. Те са в пряка връзка с равнището на образованието. Ако преди четвърт век българите се гордееха с равнището на българското образование, то бе поради високо равнище на знания и умствени способности на завършващите българските училища. По общо международно признание българските ученици бяха в първата десетка по редица международни сравнителни изследвания.

Много са измеренията на оглупяването чрез провежданата образователна реформа.

Но това, което най-вече води българското образование до оглупяване на нацията е въвежданото ,,дуално" обучение и образование. Това е чужд модел, внедрен за децата на емигрантите и на най-декласирните елементи в немското, швейцарското и други общества. Вместо да знае и мисли, ученикът хваща професията и става най-прост бачкатор, човек без никакъв шанс някога да преодолее социалната неравнопоставеност в обществото. Твърдението, че бизнесът се нуждаел от изпълнителски кадри е несъстоятелна. Вярно е, че в момента някои български фирми търсят шлосери, стругари, заварчици и др. Само че свръх егоистите от българския бизнес ,,забравят", че сега им трябва тази професия, но само преди десет години твърдяха че са енпотребни, а след няколко години ще се сетят, че им трябват други професии. Българското общество не е прислуга на бизнеса за да им осигурява персонал с ниска работна заплата, да запълва недостига на определени изпълнителски кадри. Забравя се най-главното, че днешният ученик ще има прекалено дълъг трудов стаж - най-малко 45 години. През това време ситуацията на пазара на труда ще се променя многократно и той трябва да има стабилна общообразователна подготовка, за да може по време на своя жизнен път да се адаптира към промените. Завършването на образованието само с елементарните трудови умения по определена професия са пречка за по-нататъшното личностно развитие на тези момчета и момичета, обрича ги на вечно слугинско място в обществото. Изместването на ценностите от знанието към парите доведе до снижаване на мотива на младите да учат, знаят и умеят, да мислят нестандартно.

Силното подценяването на четенето и замяната му предимно от стандартните чужди мисли, заменянето му предимно с компютърни игри е непродуктивно за интелектуалното развитие. Четенето на учебника, на книгата (на хартиен или на електронен носител) дава възможност на обучаваният да формира своя индивидуална представа за факти, явления, процеси, събития и т.н. Пренебрежението към четенето се формира от намалените изисквания в училище, от намаленото учебно съдържание в учебниците и учебните помагала, от отрицателния пример на родителите. Пошлите телевизионни сериали, шоу-програмите, компютърните игри, заместиха четенето. Ако децата два пъти намалят използването на ИКТ за игри, и заменят мобилния апарат с мобилен електронен четец, или използват таблета за четене на научни, научно-популярни и художествени текстове, тяхното възприемане и усещане за света ще се обогатят неимоверно. И това ще помогне всеки от тях да формира своя представа и разбиране на природата, обществото, хората и средата около него.

Налице е разкъсване на естествената логическа връзка на усвояване на знанията. Обучението има своята линия на развитие. Промяната и обезличаването на който е и да етап води до съществени проблеми във формирането на интелекта на децата. Възприемането на учебния материал, чрез слушане на урока, наблюдаване на природни и социални обекти, явления, четене на текст, на географски и исторически карти, лабораторни опити и упражнения и т.н. е само първото стъпало. Възприемането силно зависи от вниманието и паметта на учениците. Вниманието зависи не само от интереса. Безспорно интересът и предизвикването му е важната част от обучението. Но е грешна тезата на повечето родители и някои журналисти, че в училище трябва да се учи само интересното. Забравя се, че училището не е място за колективни занимания по интереси (забавачка), а място за целево провеждана трудова дейност за подготовка и социализация в обществото. В основата на липсата на интерес, както признават повечето деца, а не признават техните майки, е мързелът, леността, желанието да не се напрягат, да се занимават със значително по-лесни неща.

Паметта е човешки феномен, който е продукт на биологична наследственост, но и предимно на целенасочена дейност за нейното развитие. Малцина са природно надарените със силна памет деца. Развитието на паметта става предимно чрез усвояването на учебния материал и запаметяването на определени факти. Тяхното запомняне зависи предимно от начина на възприемане. Развитието на ума става чрез упражнение за запомняне и свързване на запомненото с друго, запомнено преди това знание. Този метод е силно използван в обучението по чужди езици. Многократното изписване на чуждите думи води до тяхното запомняне като смисъл и графика и улеснява по-нататък съставянето на смислени изречения и на текст. Децата без запомняне на факти, думи, фрази и цели изречения не могат да възприемат околния им свят. В българското образование се води една упорита неразумна борба срещу запомнянето на факти. В отделни случаи има самоцелно запомняне на факти, но това са по правило изключения. Самоцелното зубрене на факти, понятия, думи и т.н. може да се премахне, но има много голяма опасност с изхвърлянето на този баласт да изхвърлим и умственото развитие на децата.

Известният италиански писател Умберто Еко написа в писмото до внука си вярното определение, че загубата на паметта е болест на сегашното младо поколение. У нас много родители и ученици развиват тезата, че в ерата на Интернет не трябва да се помнят факти, обекти, явления и закономерности и т.н. Но Умберто Еко справедливо твърди обратното, че отговорът на въпросите чрез компютъра ,,убива желанието да запомниш информацията" и ,,паметта е като мускулите на краката, Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее, и ти ... ще се превърнеш в идиот". Бих добавил, че достъпът до лесно получаваната компютърна информация убива желанието да се помни, а това убива развитието на мисълта. Компютърът не може да замени човешката логическа памет. Компютърната памет е механична, не творческа, зададена, програмирана. А трябват ли ни нови поколения с подобна ограничена, със силно обеднена и технична програмирана човешка памет и мисъл? Сред най-добрите средства за развитие на паметта е ученето на текстове наизуст. Наизустяването не е папагалство. Да си припомним, че най-великите умове на Ренесанса в Европа са завършили т.нар. класически гимназии, в които са учили на латински поемите на древните писатели. Но тези умове, заредени с със силната памет са развили цялата наука и култура на ренесансовата епоха. Да си припомним и че добрите артисти запомнят текстовете си, но не са станали и не стават идиоти. У нас все по-малко се учат стихотворенията на българските поети писатели - Христо Ботев, Иван Вазов, Яворов, Смирненски, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Вапцаров и мн. др., както преди години това успешно се правеше в българското училище. Как да се учи история без да се запомнят годините на станалите събития? Как да се учи химия без Менделеевата таблица? И множество подобни въпроси и учебни ситуации. В българското училище е забравено главното, а именно че развитието на паметта е основата на развитието на мисловния процес.

В българското училище все повече се усвояват знанията без тяхното разбиране. Образователните реформи създадоха предпоставки това разбиране да се стеснява поради недостиг на учебно време по общообразователните предмети и обеднено учебно съдържание. Това не позволява в клас да се разгледат новите знания през допълнителната призма, образно изразено чрез серия от отговори на серия от въпроси: какво е това? (класифициране); къде се намира? (териториална локализация); кога е създадено или става? (времева локализация); какво го е образувало, породило? (генезис; причинно-следствено обяснение); от какво се състои? (компоненти; вътрешна структура); как е свързано с други обекти, явления, процеси, предмети, феномени и т.н. (външни връзки и зависимости)? Обаче, за да се постигне разбирането на новите знания, самото ново знание, възприето и запаметено, се подлага на: анализ (разглеждане на неговите структурни елементи); синтез (свързване на знанията за отделните компоненти на новото знание); обобщение (определяне на най-важното, на най-същественото). А за всичко това трябва необходимото учебно време.

Механизмите на масовото оглупяване

Те бяха заложени още в първата образователна реформа на СДС. Главният механизъм е съкращаването на общообразователния минимум от знания, които се усвояват в училище. Това означава по-малко знания по математика, литература, физика, химия, биология, география, философия и история. Разширено бе времето за обучение (учебните часове) по чужди езици, въведени бяха нови измислени учебни предмети, наподобяващи на някои от тези в Англия и Германия, но без съответната съдържателна обвързаност и вътрешен интегритет. Типичен е примерът с предмета ,,Човекът и природата", в който бяха внедрени знания от физика, химия и биология без вътрешна връзка на учебния материал и синтеза им чрез природната география. Разширеното чуждоезиково обучение по същество се провали поради липсата за огромната част от училищата на правоспособни учители по чужди езици. Въведената преди това избирателност на учебните предмети бе доведена до абсолютният идиотизъм- вXI иXII клас почти да няма общообразователна задължителна подготовка. Вътре в структурирането на учебния материал бяха въведени абсурдни аритметични пропорции между часовете за нови знания и практически дейности, водещи да намаляване на фундаменталното знание за сметка понякога на твърде самоцелни часове за умения чрез упражнения, т.е. учениците да се упражняват по неща, за които знаят твърде малко. Силно бе подценено равнището на професионалното образование.

Всичко това понижава качеството на образованието и пряко води до неговата деинтелектуализация. То води до фрагментарно усвояване на знанията, до обучение само по някои от основните съдържателни елементи, без да се развива връзката между тях. При намаления хорариум не могат да бъдат съкратени за изучаване на структурни елементи на знанието. Например, по литература се изучават около три пъти по-малко художествени произведения, отколкото са учили дядовците и бабите и около два пъти по-малко от родители на сегашните ученици. По история не може да бъде прескочена средновековната история, но тя се изучава съкратено и фрагментарно. Подобни съкращения на учебния материал станаха и в обучението по природните науки: по биология не може да бъде изхвърлено изучаването на влечугите, земноводните, птиците и т.н.; по география не може да бъде пропуснат континент или океан и т.н.. Свиването на новите знания води до свиване на възможностите за мисловна дейност, за разбиране на учебния материал и по същество води предимно до механично запомняне на факти, научни закони и закономерности.

Раздуване на необходимостта от т.нар. ,,разтоварване на учениците". Чрез преекспониране на отделни случаи и изолирани факти бе насадено у родителите и в обществото разбирането, че българските ученици са претоварени, че учат излишни неща. И последваха действията на МОН, които под давление на английските консултанти и финансите на Сорос рязко намалиха обема и обхвата на учебното съдържание. Това стана не чрез Закона, а чрез учебния план и учебните програми. По оценка на някои дългогодишни учители, обемът на новите знания се е намалил с над 50%, а в същото време се премина отXIнаXII класно обучение. И сега, поради ,,разтоварването", голяма част от учениците в горните класове ходят на работа или по кафенетата и когато им остане малко време - на училище. Т.нар. ,,разтоварване" достигна до гигантски размери.

Намалелият учебен хорариум се съпровожда от намаляване на броя на учебните дни през годината. Това силно стеснява възможностите за повече знания и тяхното затвърждаване, за усвояване и развитие на методите за анализ, синтез, сравнение, обобщение и т.н., т.е за развитие на мисленето и на ума. По някои данни от Интернет, продължителността на учебната година в България е с около една трета по-малка от тази във Франция, където в годината се провеждат средно над 950 учебни часа, а в българското училище са около 630-650 учебни часа. Е, ако това ако не е разтоварване, здраве му кажи! Френските майки не плачат, че децата им били претоварени. Популистките мантри за ,,облекчаване на обучението", за ,,тежестта на ученическата чанта (раница)", за ,,ученическия стрес" и т.н. се използват умело от политиците за обезличаване на равнището на образованието. Българските десни политици са като лудите - нямат умора. Те непрекъснато увеличават ваканциите и празничните дни в училище. В повия закон се въведе освен традиционните ваканции и нова ваканция - около 1 ноември. Като добавим неучебните дни за националните празници, провеждането на избори, ,,дървените ваканции", честването на денят на селището, фалшивите заболявания и т.нар. семейни причини се получава многократно и безкрайно разкъсван учебен процес. А всеки учител знае, че най-трудното е след ваканция и след отсъствие от учебни занятия.

Профанирането на образованието и превръщането му в търговска дейност нанася непоправими щети на българското образование. На първо място са делегираните бюджети. Практиката парите да следват ученика/студента доведе до рязко снижаване на качеството на средното и висшето образование. За да си осигурят мизерните заплати учителите и преподавателите в университетите вече безгранично подаряват оценки за да запазят бройката ученици/студенти и постъпленията от държавния бюджет. Ниският дял на парите за образование и наука в държавния бюджет масово доведе до липсата на реална оценка за равнището и качеството на усвояваните знания и умения. Дори МОН се стреми все повече да разширява обхвата на децата на които да не се пишат оценки ,,за да не се стресират". Липсата на реална оценка и грешната изкуствено завишена оценка действат демотивиращо. А без стимул за знание, стремеж само за диплома, няма интелектуално развитие. Все в тази посока е масовото развитие напоследък на т.нар. ,,елитни" частни училища, в които има само две степени на оценяването - отличен (6) и слаб (5). И за награда образователният закон подари на частните училища пари, отнети от общинските и националните държавни училища. По същество само на децата на едрия и средния бизнес могат да се осигури по-престижно и качествено образование на децата и то предимно чрез наемане на частни учители и посещаване на извънучебни специализирани школи и курсове. Понижаването на качеството на обучение в университетите породи стремежа на голяма част от завършилите средно образование да учат в чуждестранни университети. В крайна сметка неолибералният остатъчен модел на финансиране на образованието и делегираните бюджети доведоха да силно снижаване на качеството на обучение.

В духа на неолибералните постулати, е почти пълното унижаване на българските учители и преподаватели. Това стана чрез задържане на изключително ниско равнище на заплатите на учители и университетски преподаватели. Стана така, че обикновеният работник в голям магазин, който механично подрежда стоките по рафтовете, получава по-високо възнаграждение от учителя с висше образование. На учителите бяха отнети почти всички права, а им въведоха огромни нови административни задължения, твърде често нямащи нищо общо с образователния процес. Рязко се усили агресията и непочтителното отношение към учителите, роди се непозната в миналото агресия и насилие към тях. До голяма степен МОН силно бюрократизира учителския труд и от творчески го превърнаха в административно-бюрократичен. Това силно снижи стимула на учителите да работят качествено, обезличи високият обществен авторитет на българското учителство.

Налице е липса на важни структуроопределящи знания, които да формират пълноправни граждани. Младите хора, които излизат от училище трябва да могат да се ориентират в морето от информация, дезинформация и манипулация по обществените въпроси. Гражданското образование е сведено до знания за: ЕС; мултикултурализма и най-общи разсъждения за човека и обществото. Младият човек става гражданин на основата на знания за самото общество чрез общообразователните знания, но и чрез знанията по икономика, политика и право. Сега знанията за политиката се формират, разпокъсано, чрез обучението по история (за политиката в миналото), чрез география (политически системи и тяхното териториално развитие, разпространение и специфика, електорална география, политическа география и геополитика) предимно като терминология и отделни аспекти в обучението по философия. Обучението по икономика е чрез история (история на стопанските дейности) и география (териториалното разположение на природните ресурси и стопанските дейности). Липсва обаче главното - знанието и разбирането на самата същност на икономиката, нейните основни понятия и закономерности, нейното функциониране, място и роля в обществото и живота на личността. Липсват и основополагащи знания за парите, пазара и пазарните механизми, пазарните регулации, и т.н. и т.н. Подобна е ситуацията и с обучението по право. Сега то е ограничено изучавано като философия на правото. Учениците излизат от училище без да знаят своите основни граждански права и задължения, без да познават механизмите на гражданското право, как да защитават своите интереси. През годините на прехода бе премахнато обучението по Основи на икономическите знания и Основи на правото. Липсата на пълнообхватно и пълноценно образование по гражданските учебни предмети история, география, философия, икономика и право прави млади хора лесно манипулируеми от властниците, от работодателите, от средствата за масова информация. Липсата на тези знания пречи на младата личност да търси и намира свои верни решения и ориентири в живота. Липсата на мислещи хора е в най-пълен интерес на едрия бизнес и овладялата държавните механизми бизнес-олигархия. По същество действителната цел на образователната реформа е да има хора без възможности за собствена личностна ориентация в обществените процеси. А такива хора най-лесно се манипулират.

Образователната политика

В основата на интелектуалната катастрофа е образователната политика на управляващите, целяща разгромяването на българското образование. А каква е реформата зависи от поставените цели и стратегии. Действителната цел на образователните реформи бе скрита от обществото чрез прокламирането на мними хуманни цели. По същество действителната цел е деинтелектуализация на новите млади поколения, които заместват по-възрастните. В основата на постигането на тази цел се използват като параван формални хуманни цели като: грижа за здравето на децата, за премахване на претовареността и стреса на учениците; защита на правата на децата; равен достъп до образование; свобода и демокрация в училището; усвояване на нови европейски практики и т.н. Нашата образователна реформа по същество е отказ от запазване и обогатяване на националните образователни практики и тяхното обогатяване с нови подходи и предимно технически средства и най-вече на възможностите на ИКТ. В същност образователните реформи на прехода имат три основни подцели: а) създаване на средно образована работна ръка, потребна на примитивния български бизнес за извършване на непривлекателни обслужващи дейности в страната и във високоразвитите европейски и североамерикански държави; б) формиране на елитно образование за децата на богатите, чрез което неоглупените деца да заминат и бъдат интегрирани в западноевропейските и североамериканските учебни заведения и по този начин да се изсмуква национален интелектуален потенциал; в) намаляване възможностите на обучаваните да вникнат в същността и да разберат характера на обществените процеси, на огромното неравенство между хората и използването на техния труд от работодателите за обогатяване.

Провежданите образователни реформи на прехода са по същество отказ от традициите, заложени в основата на българското образование още през Възраждането. От Освобождението до 1989 г. българското образование бе целенасочено към усвояване на нови знания, развитие на умствените способности на младите хора и подготовката им за реализация в живота, но не само и не толкова професионална, колкото общообразователна и култура реализация, т.е. създаването на нова, обновяваща обществото личност с по-висок професионален и духовно-културен статус и равнище на живот. Сега всички вече знаят, че българските ученици (ако махнем десетината ежегодни медалисти от международни състезания, които са по правило приятно изключение), са под средното европейско равнище на образование, показано чрез сравнителните международни изследвания. А и в българското общество като цяло има усещане за дълбока пропаст между равнището на българското образование и нарастващите обществени потребности за научно, техническо, икономическо и социално развитие.

Новият образователен закон по същество усилва падането на равнището на българското образование. Законът на СДС бе диктуван на експертите на МОН от английските ,,експерти" без право на мнение. Сега на ГЕРБ бе наложен нов калъп, под диктовката на соросоидния център от Будапеща и тлъстото скрито заплащане. Главните неща в закона са няколко.

 

Всичко това води до по-ниско равнище на интелекта на завършващите училището млади хора, понеже няма възможност за развитие на мисловните и умствени способности, за формиране на верни представи за природата и обществото, за развитие на способностите за мислене, за формиране на верни представи за случващото се, за съобразителност. Необходима е цялостна промяна, връщане към българските национални традиции в образованието и засилване на интелектуализацията в процеса на обучението.

 
5.11.2016 г.

Анко Иванов - д-р по философия,
дългогодишен учител и автор на учебни помагала

Hatshepsut

Учителка от Перник взриви системата:
Да преподаваме на учениците е последната ни грижа



Да преподаваме на учениците е последната ни грижа, разказва бивша учителка пожелала анонимност в писмо до "За Перник". Въпреки, че вече не работи в сферата на образованието, госпожата иска да остане анонимна, тъй като съпругът й също е преподавател. Читателката ни иска да разкаже какво е да си учител в Перник, както и в България.
Ето какво ни написа тя:
"Всеки ден отивах на работа с напрежение, че трябва да свърша куп задачи, свързани с документи, отсъствия, нанасяне на оценки, оформяне на успех, трябваше да провеждам разговори с родители, да обяснявам на директора колко ученици съм вербувала за училището (за да не се закрият или смесват паралелки, а и за да не ме уволнят). Трябваше да остана за извънучилищна дейност, да организирам мероприятия, да чистя след учениците си, да пиша протоколи и обяснения защо съм наказала някой ученик, защо моят клас има купища неизвинени отсъствия и ниски оценки. Разбира се,че за директора аз съм виновна. "Виновна" съм заради своята обективност - да отчета неприсъствието на ученика и да му пиша оценката, която реално заслужава. Докато моята колежка е нанизала на своя клас шестици (незаслужено), и получава съответно потупване по рамото.
Да преподаваме на учениците ни е последната ни грижа в училище. И не защото не искаме, а защото не ни остават физически и психически сили "да се раздадем".
А от друга страна съм раздвоена и озадачена. Какво поколение ще възпитаме и ще отгледаме? Деца, които не признават авторитети, деца, които не искат да четат, които си мислят, че ако имаш "кинти" не е нужно да си грамотен и да търпиш оная сврака учителката, дето ти прави забележка да не играеш карти в час и да не си слагаш краката на чина. Деца, чиито родители вместо да им се карат за лошите им постъпки и мързел, идват и се карат с учителя защо ги е наказал. Деца, които незнайно как и защо се озоваха на по-високо ниво в йерархията от учителя си. Деца, на които всичко им е позволено, защото ако си тръгнат, училището ще обеднее с почти 2000лв. от бюджета си за ученик. Децата-спонсори, на които искаш или не, в разрез със собствения си морал трябва да им напишеш висока оценка, за това което не знаят и никога няма да научат.
И за какво е всичко това? За да съществуват сградите за сметка на духовно обезличеното ни потомство?
За какво са ни всичките тези училища, поглъщащи огромен ресурс за издръжка, след като в тях учат по-малко от 100 ученика? Що за образование е това? Що за "ниво"? Няма ли най-после всички да се обединят в една сграда-хем да вдигнат нивото на обучение, хем да направят нещо повече от това да си покрият разхода? За сметка на кой ги пазите тези местенца, уважаеми директори? За сметка на децата, заради които ви има и заради които ходите по почивки. Достатъчно показателно е когато собствените ви деца не учат в училищата, които управлявате. Нима не може да има пет, вместо петдесет училища, но тези пет да отговарят на европейския стандарт? И да имат разнообразие от паралелки, да няма умиращи специалности.
Нима не може вместо за поддръжка,част от бюджета да отива за училищни автобуси, които да карат децата до едно училище? Учителите пак ще преподават, защото и в голямо училище ще има място за тях. И ще имат стимула и амбицията за това. Защото едно е да говориш пред пет деца, друго пред тридесет например. Но не всички ще сте директори вече, нали?
Делегираните бюджети превърнаха учителя в просяк, който обикаля от врата на врата за да търси деца за училището, в което работи. Вместо да подготви материала, който трябва да преподаде за следващия ден. Разликата между нас и клошарите на практика е никаква. Никой не иска да бъде учител и много скоро може тази професия да изчезне. И на кому е нужна след като децата научават всичко от интернет? Онова място, което е тера инкогнита за болшинството мои колеги. Какво ще им дадем повече от това, на какво ще ги научим, след като те знаят повече от нас? Трябва подход, креативност, трябва да им е хубаво в училище, да идват с желание и да се чувстват полезни.
Децата ни деградират: По вина на родителите си, които не са им дали елементарно възпитание, по вина на учителите си, които не са способни да ги научат и да ги заинтригуват, по вина на директорите, които са охлабили примката на дисциплината и са загърбили елементарни правила и ценности. По вина на обществото ни, което се тресе от битови скандали и няма време да погледне бъдещето. Дори и да стане едва ли не убийство в училище, никой няма да бъде изключен. И това децата много добре го знаят и правят каквото си искат, докъдето им позволява личната съвест.
А колко би било по- добре и за самите родители да знаят, че има едно училище, в което има сигурност и дисциплина и от което детето им или ще излезе обучено или ще бъде изключено. Та нали за това пращаме децата си - да научат нещо, не просто защото така трябва?
Време е всички да се обединим в името на децата си. Време е да искаме не само високи заплати, а и коренни промени в системата. Всички: директори, учители, родители и деца, общество. Защото ние сме длъжници на това поколение, защото искаме те, децата ни, да останат тук и да вдигнат България на крака. Защото трябва всеки за себе си да поеме отговорност. Защото искам да влизам в час и да предам това, което знам и мога, а не да попълвам формуляри и да обикалям като брокер в търсене на нови ученици и в конкуренция с колегите си. Ние сме един отбор, хора и трябва да го осъзнаем. Ние, учителите, сме хората на духа и знанието и точно ние трябва да кажем, че не всичко опира до пари, че да си учител е призвание. И ние трябва да си извоюваме възможността да можем да се почувстваме призвани.
С надежда за по-добро бъдеще: една бивша учителка от Перник

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=46660I32

Hatshepsut

Черно-бели учебници скараха родители и МОН


Черно-бели учебници, отпечатани като евтин вариант, изправиха на нож родители срещу просветното министерство с мотива, че се делят учениците на бедни и богати. В отговор на дискусията в социалните мрежи от МОН отговарят, че отпечатването на черно-бял вариант на някои учебници и колко бройки да се издадат е решение само на издателствата.
Оказва се обаче, че идеята предизвиква възмущение в социалните мрежи. Контрапозицията е, че по този начин се стимулира социалното разделение в училище и децата могат да бъдат дискриминирани.
Министерството на образованието и науката не дели децата на бедни и богати. В позиция, разпратена до медиите, от министерството изтъкват, че общата цел е образованието да дава равен шанс за успех на всички деца.
Институцията посочва обаче, че наредбата за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала дава възможност учебниците от VIII до XII клас да се отпечатват при пълноцветен и при едноцветен печат.
Отговорността на издателите остава само маркетинговите послания, тъй като Министерството на образованието и науката одобрява съдържанието, графичния дизайн и полиграфическото изпълнение на учебниците, посочват от ведомството.
Позицията си МОН разпраща по повод разгърналия се в общественото пространство днес дебат не е ли дискриминация факта, че издателство "Просвета" предлага на пазара два варианта на учебници с различни цени и различно оформление.
От Министерството обясняват, че тази възможност е дадена, защото има предмети в по-горните класове, които не изискват задължително пълноцветен печат. Доводът е, че предмети като математика, физика и химия могат да бъдат изучавани безпроблемно и от черно-бели учебници.
Този казус възниква само при учебниците за по-горните класове, защото всички учебници от I до VII клас се закупуват от държавата и са изпълнени при пълноцветен печат.
Купуването на учебниците за учениците от VIII до XII клас остава отговорност на родителите. Издателите и родителите имат право на избор и Наредбата само регламентира неговата свободна реализация, обясняват от МОН.
Обществената реакция настава, след като директорът на издателство "Просвета" Никола Кицевски коментира пред БНТ във вторник, че смята, че цветният вариант е оптимален, но за по-бедните семейства издателите предлагат черно-бял варант, който е с 30% по-евтин. Такъв вариант е приложен само за тези предмети, за които липсата на цветни изображения не ощетява процеса на обучение.

https://www.monitor.bg/

Hatshepsut

България е първа по неграмотност в Европейския съюз


България е на 43-то място от 44 възможни според международния тест за грамотност на 15-годишните PISA. Страната ни е първа по неграмотност в Европейския съюз, сочи анализ на Европейската комисия.

В световен мащаб заемаме 53-то място - много преди нас са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга. Интелигентността на нацията рязко намалява. По IQ вече сме след Монголия и Казахстан според класация на Центъра за демографска политика. Едва на 47-мо място сме по интелигентност в списък от 113 държави.

Разпознахте ли се? Някакви идеЙ на какво се дължи това? Неграмотни сме си. Наистина. Все повече. И все по-малко ни прави впечЕтление.

Така че - не са ни прецакали в докладите, защото сме малки. Няма световен заговор срещу нас. Не са нито илюминатите, нито масоните. Заслужаваме си мястото в класациите.

Да, и ти, който четеш възмутено, цъкаш с език и си казваш: "К'ва е тая, бе". И ти, който постваш във "Фейсбук" снимки на Вазов върху българското знаме, придружени с текст "ВАЗОВ ТИ СИ НАИ ВЕЛИКИЯ".

"ДеЦки градини", "деДективски агенциЙ", "тЯтър", "аЙрогара", "напримерНО"...

Да продължавам ли? Примерите са безкрайни. Социални мрежи, табели на магазини, кафенета и сладкарници, медии - навсякъде изобилства от правописни грешки.

Пишем неграмотно, говорим неграмотно, май започнахме и да мислим неграмотно.

Да, да, знам, че това не е най-големият проблем на KLETA MAJKA BALGARIQ, но наистина ли не ни пука, че ни става все по-трудно да говорим и пишем нормално на майчин език?

От себеуважение, не от друго.

Имам ИЗ-ПОД-НАД предвид, че е грозно. Претенциите ни, иначе толкова много и големи, трябва да се покриват поне малко с възможностите. Иначе животА ни никога няма да стане розАв.

СъжЕлявам, не можемЕ да "продължаваме напред" по този начин!

http://www.newsbul.eu/2018/05/blog-post_63.html?m=1

Hatshepsut

Кючекът в класната стая като падение на образованието


Карлос Контрера с коментар в своята страница за скандалния клип, в който ученички играят кючек в училище

Клипът с ученици, играещи кючек под аплодисментите на две учителки по време на час по английски в 203 ПЕГ ,,Св. Методий", обиколи вчера медиите. Това не е изолиран случай, назад във времето имаше и други подобни случаи в други училища. Кючекът в час вече е мерило за падението на днешната ни образователна система.

Репортажът на сутрешния блок на Нова телевизия беше стряскащ. Бихме казали неморално поведение на учители и ученици по време на учебни занятия, защото училището и класната стая не са със сигурност мястото, където да се въртят кючеци. Става въпрос за 203 ПЕГ ,,Св. Методий" в кв. ,,Бъкстон" на столицата. Училището е лицей към СУ ,,Св. Климент Охридски" и след завършването му учениците могат да продължат образованието си в университета без полагане на допълнителни изпити. Ти да видиш! Добре си подлагаме.

Накратко за ситуацията - ученици от 8 клас в час по английски език пускат силна музика и под съпровода ѝ танцуват кючеци пред учебната дъска и върху чиновете в присъствието на две преподавателки, които подкрепят случващото се с тактично пляскане с ръце. Преподавателките са две, защото в стаята има два класа - часовете са слети заради това, че едната учителка има проблем с болно дете. Обяснението звучи нелепо, но това твърди директорката на учебното заведение г-жа Таня Трапова. Разбира се, всеки има право на тъпи оправдания и да говори глупости. Но това не променя факта, че случката е недопустима.

За какво образование и възпитание можем да говорим?! Вместо училището да формира поведението на децата на улицата се оказва, че вече сме преместили уличните нрави вътре в училището.

Музикалните предпочитания на ученичките са едно, всеки има право да слуша каквото му харесва, но не и в училище. Самият клип показва институционализиране на чалгата в образователната система. Недопустимо е тази и подобни на нея ситуации да се случват на територията на учебните заведения нито по време на часовете, нито през междучасията.

Недопустимо е възпитателите на едни бъдещи възрастни да позволяват системно неспазване на правилата на една група ученици за сметка на знанията на целия клас, в случая класове. Остава усещане за войнстващи анархия и безпътица.

Остро осъждам поведението на преподавателите в стаята, като смея да твърдя, че те са негодни за практикуване на призванието ,,Учител". Силни думи, но така смятам. Децата ни са деца и имат нужда от светъл пример в ежедневието си, а не от клоунада.

Рисковете от развилата се ситуация са много. Като започнем от опасността материалната база да бъде разрушена от 50-60 килограма подскачащи девойки върху чиновете, минем през възможността за падане от високо и разбити глави и стигнем до моралните последствия върху участниците в това ,,матине".

Образователната система съществува, за да даде образование на децата ни - да ги научи да мислят, да предвиждат последствията от действията си, да вземат решения и да носят отговорност за тях, да получат знания и обща култура, да разберат света и хората около себе си, да изберат своето място в него и да продължат да надграждат себе си. Кръшкането от задължения под учителски съпровод е точно обратното на всичко изброено. В този случай наблюдаваме умствена деградация, която е умишлено и системно налагана от преподавателите. Вероятно с цел да бъдат ,,готини" сред подрастващите млади, вероятно от безхаберие, вероятно от някакъв дефицит на морални устои.

Независимо от мотивите на двете учителки, аз категорично се обявявам за най-строги наказания спрямо тях.

Настоявам за изключително строг контрол върху начините на провеждане на учебните занятия в училищата на територията на страната. Защото това не е единичен случай, защото освен танци и музика в класните стаи се случват и по-сериозни събития. Някои от които с фатален изход. И правилно РУО-София е започнал проверка, правилно веднага са оценили, че има достатъчно данни да се разнищи цялата тази история.

Българското училище не бива да бъде оставено на произвола на няколко неморални личности. Българското училище е длъжно да осигури благоприятна среда за получаване на знания и равен старт в живота на децата. Безотговорните преподаватели да бъдат заменени с отговорни и съвестни. Всички изключения трябва да бъдат незабавно отстранени!

http://www.vmro.bg/кючекът-в-класната-стая-като-падение-на-образованието/

Лина

29 March 2019, 20:42:58 #5 Last Edit: 09 July 2019, 13:50:31 by Лина
Така е - днес повече от когато и да било има два вида училища - елитни и за нищожества, за съжаление много добри деца на обикновени родители са принудени да учат във втория тип и да вегетират сред идиоти. Така е, защото учителите по някакви причини не могат да преподават, нямат авторитет, нито желание- едни не умеят, други били се обърнали на бюрократи, а няма как в 6 часовия работен ден да се справят със задачите. Знаем че усиления труд за съвременния даскал е непосилен.
Няма ги учителите от старите школи, аз си спомням че преди всички учителки по химия си приличаха, тези по биология също независимо в кое училище работеха. Може да звучи тъпо, но това е много показателно. Знаете ли често имаха дори сходни прически и стил на обличане. Защо? Ами, мисля си, че е било така защото те бяха подготвяни в ограничен брой институти от ограничен брой преподаватели, които явно са били толкова впечатляващи за тях, че подсъзнателно системно са искали да им подражават и да приличат на тях.
Днес ще се избият университетите да подготвят педагози, който иска да учи той със сигурност ще завърши, а ако иска и да се издържа с това и ще работи професията.
Това е първия проблем - лошо образование на самите учители, лоша среда на работа за самите тях - днес всеки родител може да ти се направи на важен, а ти не можеш да го заплашиш, че детето му ще бъде изгонено от училище, щото се борите за всяко дете. Това във връзка с проблем номер 2 - т. нар. делегирани бюджети, които правят всички възпиращи и възпитателни мерки от административен характер напълно излишни.
Оценките. Пак заради НВ родителя пишат на децата 5 и 6-ци, на едните  щото ще се явят на матурата, а знаем, че не учат и там ще се издънят здраво пък те милите мислели да кандидатстват някъде, да не им се чупи хатъра. А другите - може би, за да ги запомнят с добро.
Днес задължителното образование е до 10 клас. Ми, ще извинявате, но каква е мотивацията на малоумните пубери ( каквито сме били и ние) да се напънат да учат -никаква, чакат да додрапат до 10 клас и после смятат да щурмуват света, щото те са убедени, че са невероятни и всички само тях чакат.
Ние сме били същите когато сме били тийнейджъри, но средата в училище не ни позволяваше да демонстрираме подобни простотии в училище.

Hatshepsut

Приказка в читанка за 3 клас предизвика остри реакции в социалните мрежи


Приказката "Новият закон", която е поместена на страниците на читанка за трети клас на издателство ,,Анубис" предизвика остри реакции в социалните мрежи.

В нея се разказва за създаване на нов закон за защита на децата, както и за тайна полиция, която да следи за прилагането му.

Автор на приказката е покойната австрийска писателка Кристине Ньостлингер, която беше едно от най-влиятелните имена в детско-юношеската литература в немскоезичния свят.



Австрийската писателка Кристине Ньостлингер, автор на приказката "Новият закон"

Неин роман е преведен на български още през 1981 - ,,Долу краставичния цар".

Ньостлингер почина миналата година на 81-годишна възраст от рак на белите дробове.

В приказката "Новият закон" се разказва за владетел, който решил да зарадва с подаръци децата в кралството, но тъй като нямало достатъчно средства в хазната, той се затъжил и изпаднал в безизходица.

Тогава на помощ дошъл синът му, който го посъветвал да подари на децата нещо безплатно - а именно, нов закон.



Целта на закона е да забрани на възрастните да бият и тормозят децата, да им се подиграват и да ги оставят сами, както и ,,да ги ръчкат за щяло и нещяло" и ,,да не ги вземат насериозно".

Кралят приел предложението на сина си и въвел закона, но децата му казали, че законът е ,,пълен боклук", защото никой не го спазвал.

Тогава синът отново подшушнал на баща си правилното решение - да въведе тайна полиция, която да следи под прикритие дали се спазва закона.

,,Полицията в защита на детето", както е наречена в приказката, успяла да накара възрастните да спазват закона и впоследствие те започнали да се държат добре с децата от само себе си, без да има нужда от външна принуда.

Читанката е одобрена от Министерството на образованието за учебната 2018-2019 година.

Авторите на учебника са Теодора Власева, Стойка Здравкова, Юлия Спиридонова и Велка Славова.

Всички те са участвали в изготвянето и на други учебници и помагала по български език и литература за предучилищна и начална училищна подготовка.

Теодора Власева е главен асистент в катедра ,,Начална училищна педагогика" в Пловдивския университет. Автор е на редица научни публикации, голяма част от които са в специализирани педагогически списания - "Начално образование", "Педагогика", "Образование", "Начално училище".

Професор д-р Стойка Здравкова е преподавател в Софийския университет по Методика на обучението по български език и литература в началните класове.

Юлия Спиридонова е сценарист и писател на свободна практика. Три поредни години е номинирана за най-голямата световна награда за детска литература ,,Астрид Линдгрен" (2016 г., 2017 г. и 2018 г.)

Велка Славова е старши учител в начален етап на основното образование с 22-годишен професионален опит.

https://www.lentata.com/page_14605.html

Panzerfaust

Проблемът на днешния неолиберализъм е, че иска да "овластява" "уязвимите" групи, сред които спадат и децата, като им дава само права, а "забравя" за задълженията. В резултат, раснат деца с усещането, че винаги са прави и че могат да си правят каквото си искат. Възрастните се разглеждат едва ли не като глупаци, които са ретроградни и безполезни. За съжаление, родителите също чрез прекомерно глезене и защита на децата си, спомагат да лошото им възпитание. Едно време, ако учителите се оплачеха от дете, родителите заставаха до учителя, а сегашните родители го нападат и застават на страната на детето си, дори изобщо да не е право. Направо ги съжалявам днешните учители в това отношение.
И все пак, има училища, където се учи здраво и преподавателите са качествени, просто масовите училища отговарят на изискванията на масовите родители, а те не са особено претенциозни.

Hatshepsut

За учебниците - без страсти
Още от Възраждането българинът иска да бъде европейски тип гражданин. Върху това трябва да стъпва и оценката на тоталитарния период


Проф. Милко Палангурски

Регулярно обществото се раздира от скандали какво учат нашите деца. Разбира се, това обхваща всякакъв вид учебници, за всички възрасти и класове, но напоследък най-много се говори за учебниците по история - дали е включено нещо, или защо някой отсъства или присъства. И винаги се използват три основни довода - какви учебници имаше някога, защо липсват някакви факти и процеси, и разбира се, как е представен историческият процес. В този момент целокупното обществено мнение вярва, че историците фалшифицират, редактират и извършват някаква злонамерена дейност против миналото, настоящето и бъдещето на децата ни, нацията и държавата.

За това, какви учебници имаше някога, мога да напиша цяла монография. В тях нямаше нито ред без идеологическа натовареност, достатъчно е да припомня един мой любим факт от учебника за 9-и клас, който трябваше да преподавам към 1985 г. В него разорението на българската столица Преслав от руските нашественици през Х век бе обявено за първата проява на българо-руската бойна дружба от векове за векове. С това мисля да приключа този въпрос и тъй като той е свързан с един друг винаги спорен момент в тази посока - колко учебника са нужни,  мога да заявя, че поне в последния четвърт век има конкуренция на текстове, колективи, визия и т.н. А където има конкуренция, има и придвижване напред - учебниците отдавна не отстъпват по методика и дизайн на средноевропейските. Това лесно може да се провери от всеки непредубеден човек.

Що се отнася до количеството факти и процеси - по-важно е да се отговори защо никой не питаше нищо и на никого не му беше интересно, когато бе решено, че тринадесет и половина века родна история и още най-малко хиляда години преди това цивилизация по нашите земи трябва да се изучават в една година. Учебникът трябва да е по обем колкото Библията и тъй като това е невъзможно за целите на средното образование, спасението е в поставените параметри на държавните образователни изисквания.

И тук стигаме до последния въпрос - какво трябва да научат учениците според тези държавни изисквания. Спомням си, че един български офицер бе написал след победоносния марш на армията през Балканската война, че заслугата за победите не е на офицерския корпус, а на учителите по история. С това искам да подскажа, че държавата винаги е поставяла целите, задачите и рамките на историческото образование в училище. Държавата имаше нужда от войници и си ги създаваше. Тоталитарната система искаше да станем винтчета в системата и станахме. Да, това е държавна политика, колкото да ни се иска всичко да е ,,чисто" от подобна намеса. Вярно е, че изискванията са в развитие, даже предишният скандал беше за промяната в тяхното съдържание. Все пак се осъвремениха в по-добра посока, но повярвайте ми, това бе минимално и на парче - изискванията още лъхат на късния Тодор Живков, а има и остатъци от възгледите на Вълко Червенков. А никой не трябва да забравя, че един учебник е в употреба поне десетина години.

И накрая - основният дебат е около съдържанието на материала, представящ тоталитарния режим, който по своята същност е какво целим при възпитанието на това поколение деца. Моето мнение е ясно и категорично - периодът не може да бъде разглеждан и представян извън целокупния модернизационен процес, започнал в края на XVIII в. Идеите  са оформени от титаните на родното пробуждане - Паисий, Раковски, Каравелов, Левски, Ботев и др., и изкристализират в Търновската конституция. България се изгражда като държава, в която има гарантирана свобода на личността, религиозната толерантност, културна и индивидуална идентификация и образование, свобода на словото и забрана на цензурата, правото на политическо и икономическо сдружение, разделение на властите, парламентарен и съдебен контрол върху изпълнителната власт, всеобщо избирателно право, публични финанси, свобода на придвижването, неприкосновеност на собствеността и т.н. Все неща, приети и в действащата сега конституция, които са в основата и на европейската интеграция. Общественият договор накъде трябва да вървим, е сключен и той просто следва основния процес в модерната ни история. А това е превръщането на средновековния човек в европейски тип гражданин, който осъзнава своите права и задължения. И точно това трябва да е целта на учебника по история, литература, философия, гражданско образование и т.н. Всеки интелигентен човек, който познава българската азбука и е прочел някоя и друга книжка през последните години, може сам да си отговори кое от тези базисни права, осветени, провъзгласени и наложени в практиката още през XIX в., се спазва в периода след 1944 г.

А това обяснява каква трябва да е оценката за всяко събитие, явление и процес както преди и след 9 септември 1944 г., така и преди и след 10 ноември 1989 г. Който не е разбрал, няма и шанс да разбере, но за това не е виновна образователната система.

https://www.iconomist.bg/98703-За-учебниците---без-страсти

Лина

Според мен не трябва да има точно пък оценка на комунистическото управление в учебниците, кому е нужно? От едната страна са хора и семейства репресирани от режима, но има и такива, които са живеели добре тогава дори без да са комунисти.
Описва се как са взели властта, чрез какви средства са я задържали. Описват национализацията и отнемането на личните свободи - как човек не може да смени жителството си току-така, не може да се пътува в чужбина, включително ти казват това как да си подстриган и каква музика да слушаш. Нищо няма да впечатли младежта повече от това.
Трябва да се напише и някоя добра дума където е възможно - за инфраструктура, заводи,  институти, космонавти и т.н.
Само факти, без оценки.
Защото никой учебник не може да си позволи да напише универсалната истина за живота, че нито комунизма, нито демокрацията, нито монархията могат да изградят перфектен свят, където индивидуално всеки да е щастлив и доволен.
Това може да се случи в кратък исторически период някъде, но после все нещо ще се обърка. Примера със западноевропейските общества в края на миналия век - богати, задоволени, свободни, живеещи в националните си държави. Само двайсет години по-късно това не е така, остана им само богатството. 

Panzerfaust

Най-хубаво ще е в новите учебници да сложат снимки на празните магазини или опашките за дефицитни стоки.
За да ни прокарат телефонен пост, баща ми една седмица полага ангария - копа канали за телефон, разбира се безплатно и о, чудо - получихме го. Вярно, дуплекс - забавно ми беше да подслушвам понякога съседите, детски работи, но не беше забавно когато съседката го "захапеше" с часове тоя телефон и не можех да звъня никъде.
За цветния ни телевизор пък баща ми буквално изкара цяла нощ на опашка.
Тоалетната хартия също беше дефицитна и по едно време си бършехме г*зовете с едни гланцирани листовки, които бяха "тоалетната" соц. хартия. Колко е удобна гланцирана хартия за тия нужди, нека всеки сам да прецени ;D
Режимът на тока пък принуди баща ми да направи локална електроинсталация с акумулатор от кола и няколко крушки по стаите. Безумията насърчаваха битовото изобретателство у населението. :whistle:
Не е лошо наистина да опишат всички "прелести" на онова време.

Hatshepsut

Простият родител е най-големият проблем на българското образование


На днешната матура по български език и литература (става дума за 2015г.) се падна Яворов. Зрелостниците трябва да разсъждават върху стихотворението "Ще бъдеш в бяло". За тези, на които това стихотворение не им говори нищо, го припомняме:

Ще бъдеш в бяло

Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.

И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.

И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.

След оповестяването на темата в интернет се завъртяха коментари, предимно хулежни и предимно скептични. Повечето хора са на мнение, че това стихотворение е непосилно тежко и просто посмъртно няма как абитуриентите да се справят. Има обаче и много други, чиито коментари са сигнал за по-дълбок проблем. "Яворов трябва да бъде забранен!" "Да коментираш пиянските бъртвежи на кретени от миналото - наистина е безсмислица излишна. И това го слагат като основен предмет и пълнят главите на децата с непотребни глупости, а после нямало инженери и специалисти". "Ужасна тема" ""Ще бъдеш в бяло" ...това е тема за интелектуално размишление на чашка"

Първо, изумително е как може да имаш извънземното самочувствие да наречеш един, ако не и най-великия български поет, "кретен от миналото". Има и вариант това да не е самочувствие, просто тъпотия. Да обиждаш едно от най-големите светила в българската литература, при положение, че вероятно не можеш да се сетиш и за едно негово (или на когото и да било друг) произведение, е доказателство, че проблемите в българското образование далеч не са там, където ни ги описват. Хора, които не зачитат или уважават знанието и не го смятат за важно, няма как да предадат на децата си убеждението, че образованието е ценност. Един тулуп, който не може да разбере защо Яворов трябва да бъде изучаван, няма защо да се изненадва, че драгоценният му наследник ще се провали на матурата и не може да върже 2 смислени изречения.

Един тулуп, за който българската литература е "кретения" никога няма да може да възпита деца, убедени, че да учиш, да знаеш и да търсиш е важно. Това е много важна брънка в иначе разнебитената машина на българското образование - родителите. Защо никой не се запита дали не е възможно именно родителите да са виновни, че учениците, бъдещето на България, са масово неграмотни и незнаещи? Да, проблем с мотивацията на учителите има. От една страна са ниските заплати. От друга обаче, и тя е съществена, са именно учениците, много от които отиват всяка сутрин на училище като на война - с мисъл да се наложат, да унизят, да демонстрират превъзходство. Защото им е позволено. Системата е такава, а и имат защита. Когато един учител всекидневно бива провокиран или унижаван, няма как да поддържа висока мотивация. Но дори в тази ненормална среда, българските учители (поне повечето от тях), се справят. Отчаяно опитват да си вършат работата и да налеят нещо в 30-те празни глави, които имат срещу себе си. Стара мъдрост обаче гласи, че на някого насила можеш да му вземеш нещо, но насила не можеш да му дадеш. Така учителите често се удрят в стена от арогантност и непукизъм. Стена, която е станало възможно да се издигне в умовете на днешните младежи именно заради средата, в която са отраснали.

Масово родителите са тези, които не са успяли да възпитат у децата си стремежа към знание и увереността, че това знание е ценност. Как тогава да имаме резултати? Едно дете, демотивирано, разглезено и слушащо по цял ден как Яворов е тъпак, как в училище се учат само глупости и как и да учиш, все тая, ще прекрачи училищния праг с уважение и желание? Как ще може да оцени едно красиво стихотворение? Как ще може да го разбере? Как ще има мотивация изобщо да мисли върху каквото и да било? Затова стига сме обвинявали само системата. Тя безспорно има страшно много пробойни и недостатъци, но нейната роля идва много по-късно. Първо е родителят. А родител, който хули Яворов, не може да се надява на нещо различно от един посредствен и преписващ син или дъщеря. Както и народ, който хули Яворов, не може да се надява на нещо различно от бъдеще на некомпетентност и объркани ценности.

https://www.actualno.com/actualno/prostijat-roditel-e-naj-golemijat-problem-na-bylgarskoto-obrazovanie-news_473944.html

Hatshepsut

Тройкаджии и неграмотни масово се пробват за учители


Хора с тройки в дипломите или с неграмотно подадени заявления се пробват за учители, установи "Монитор". Така, на фона на повсеместния недостиг на педагози в цялата страна, директорите на училища не само трябва да намерят желаещи да обучават децата в школото, но и те да бъдат достатъчно квалифицирани.

Поради липсата на подходящи кандидати те са принудени да обявяват конкурси за учители по някои от предметите по няколко пъти. В столицата най-често се търсят учители по чужди езици по математика, информационни технологии или в начален етап. "Тази тенденция продължава във времето, има недостиг и на педагози за детските градини", заяви шефката на образователния инспекторат в София Ваня Кастрева.

Директорът на 164-та гимназия с преподаване на испански език "Мигел де Сервантес" Зорница Йончева среща трудности с намирането на учител по математика, преди да избере подходящия лесовъд и архитект, които не са завършили педагогика, а минават кратки курсове за преквалификация за педагог, са сред десетината кандидати за позицията в една от най-желаните гимназии в столицата. Според Йончева обаче това не е достатъчно, за да бъдат назначени. Слаба академична подготовка на кандидатите и дипломи с тройки е друг от проблемите, с които се сблъсква директорката на 164-та гимназия. Тя призна, че по-ниското заплащане спрямо други столични училища за сметка на изискваният също я затруднява при запълването на липсите в педагогическия състав. "Един учител по испански в голямо училище в "Люлин" получава по-голяма заплата, но заради по-скромните амбиции на децата няма да се старае толкова, колкото би трябвало да се старае в нашето училище, където заплата му ще бъде по-ниска", коментира Йончева. Причината в разликата за нея е, че големите училища, в които се обучават ученици от 1-и до 12-и клас, имат по-големи бюджети. Така, когато директорката предлага работа на колега от друго училище, той отказва, тъй като там заплащането му е по-високо.

Обява за начален учител и преподавател по английски език в 55 СУ"Петко Каравелов" може да бъде видяна повече от веднъж на сайта на образователния инспекторат в столицата. "Няколко пъти обявяваме позициите, защото 55-о е сред първите по резултати от националното външно оценяване. Няма как да си позволим да назначим колега, който да не отговаря на изискванията ни и очакванията на родителите", обясни директорката на школото Таня Иванчева. Тя търси учители, които да имат визия за своята работа, да имат очаквания и резултати, които да целят да постигнат в края на годината. Част от липсите успяват да запълнят благодарение на това, че са базово училище и там през година се обучават студенти, обясни Иванчева. Така назначават учител по математика без опит, но благодарение на вътрешната организация, която имат в школото, му се оказва методическа помощ и подкрепа от останалите педагози.
Намирането на преподаватели по математика и физика се оказа препъникамък и за 119 СУ ,,Акад. Михаил Арнаудов"и затова за тях има няколко обяви. Първия път 4-ма души кандидатства за учители по математика, а по физика - 3-ма. ,,И седемте човека можеха да бъдат назначени, но те не могат да дадат на учениците ни това, което аз очаквам - висока степен на подготовка и силно вътрешно вдъхновение", обясни директорът на школото Диян Стаматов. Някои от кандидатите пък били професори и нямало да се впишат в работата в училище. ,,Предпочитам да пускам обявата 7-8 пъти, докато намеря подходящ вдъхновяващ учител, който да кара учениците максимално много да учат тези трудни предмети като математика и физика", коментира още Стаматов. Така след втория конкурс в 119-о ще бъде назначен учител по физика, но не и по математика.

Над 130 са свободните позиции за учители във Варненско като най-голяма е нуждата от специалисти по български и езици, ресурсни учители, логопеди, по природни науки - химия, физика, биология, математика и информационни технологии. Търсят и преподаватели по физическа култура и спорт, както и на специалисти в профилираните гимназии. В морската ни столица има обществен интерес към училища с чуждоезиково обучение и природо-математически науки. "В тях и в други училища се кандидатства и след подбор се назначават учители. Не е тайна, че още при подаването на заявленията за работа, може да се открият кандидати за учители с проблеми в грамотността. Това поставя на изпитание директорите, защото има свободно място и то трябва да се заеме. Подборът и изборът е по преценка на работодателя. Според това, което предлага пазарът на труда", коментира шефката на образователния инспекторат във Варна Венцислава Генова.

СУ с предварителен подбор на кадри за НГДЕК. Катедра "Класическа филология" в СУ "Св. Климент Охридски" улеснява Национална гимназия за древни езици и култури, която е със статут на лицей към ВУЗ-а. От училището разчитат на предварителен подбор от университета, за да имат най-добрите специалисти по специалните предмети. "Трудности със старогръцкия език и латинския език няма, тъй като работим съвместно с катедрата по класическа филология. Без съгласието на университета не се ангажираме да наемем човек", сподели директорът на НГДЕК Мариела Папазова. За учители по история също разчитат на одобрение от страна на университета. От училището обаче срещат трудности при намирането на нови кадри по предметите, по които нямат помощ. Например по математика или по чужди езици. За тях са се явявали кандидати с много препоръки, добра документация, но в практиката са срещали затруднения, обясни Папазова. "Винаги има трудности, защото не на всеки се отдава да бъде учител, не всеки може да има харизмата, която да обхване аудиторията", допълни тя.

Четете още новини от България и света

В Казанлък закъсали за чистачки, в Чирпан - педагози по животновъдство. 123 незаети преподавателски и лекторски места са обявени на сайта на регионалния инспекторат по образование в Стара Загора. Шест са общо вакантните места в казанлъшкото ОУ "Св. Паисий Хилендарски", където освен за преподаватели са закъсали и за чистачка и зам.-директор по учебната част. Без специалисти за лекции по растениевъдство и животновъдство пък са останали в Чирпан, където има професионална гимназия по селско стопанство.В старозагорската търговска се чудят откъде ще намерят лектори по право, музика и изобразително изкуство. Сходни са проблемите и на спортното училище, там обаче дирят и преподавател по биология и здравно образование. 6 са свободните места в град Шипка, пет са в Николаево. Без преподаватели по рисуване, история, физическо и пеене пък са елитната професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия, а на двама математици се надяват в ПМГ ,,Гео Милев" в града на липите. Проблем с кадрите, и то по математика има както в специализираната казанлъшка гимназия "Акад. Н. Обрешков", така и в базираното в ромския квартал Кармен ОУ "Антон Страшимиров". Учители по английски и немски пък търси елитната гимназия с преподаване на чужди езици ,,Ромен Ролан" в Стара Загора. За специалист по информационни технологии се молят от частното основно "Елин Пелин".

10 човека се борят за едно място в Търновско.

Поради хуманитарната насоченост на местния университет за едно място за учител по български език и литература и история във Велико Търново се борят по над 10 човека. Малко по-малка е конкуренцията тя по селата и там обикновено за едно учителско място по български език или история обикновено се борят поне 3-4 човека. През последните повече от 10 години обаче в търновските училища има недостиг на учители по английски език и компютърни специалности. Причината е все още доста неатрактивното заплащане за хората с дипломи по тези специалности. Повечето предпочитат да работят в частни фирми и компании в столицата и останалите големи градове и очакват стартова заплата от 1500 лв. Поради това и 800-1000 лв. учителска заплата не удовлетворява изобщо младите специалисти.

http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/102285-Troykaddzii-i-negramotni-masovo-se-probvat-za-uchiteli