• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 May 2020, 23:43:26

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10627 Posts

Шишман
1931 Posts

Panzerfaust
339 Posts

Лина
293 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14095
  • Total Topics: 1248
  • Online Today: 71
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 32
Total: 34

avatar_Hatshepsut

Археологически находки в Хасковска област

Started by Hatshepsut, 08 September 2018, 13:56:37

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Сребърни монети на император Йоан ІІІ Дука Ватаци откриха археолози край Ивайловград

Бронзов съд с шест сребърни монети разкри експедицията на археолога Ивайло Колев, която проучва крепостта Родестица край Ивайловград. От 10 години екип на Националния исторически музей провежда там редовни археологически разкопки. Малкото съкровище е намерено в голямата средновековна сграда, на която учените се натъкнаха през миналото лято.
Шестте сребърни монети са в отлично състояние. Според нумизмати те са от времето на византийския император Йоан ІІІ Дука Ватаци [1222-1254], тоест от началото на ХІІІ век.
Крепостта Родестица се намира на българо-гръцката граница. Там археолозите разкриват множество сгради от късната античност чак до турските нашествия през ХІV век. Заради изключително важното си стратетическо място, крепостта многократно е била опожаравяна и бързо след това възстановявана.

https://www.trud.bg/


Току-що при разкопки на крепостта Родостица край ивайловградското село Хухла екипът на археолога Ивайло Кънев  се натъкна на изключително ценна колективна находка – шест сребърни монети в бронзов съд. Монетите са от първата четвърт на 13-ти век. Съдът, в който са открити, е деформиран, но монетите са в изключително добро състояние и могат веднага да бъдат експонирани, заяви специално за ,,Нов живот" Ивайло Кънев.
Монетите са византийски. От лицевата им страна има релефно изображение на светец воин с меч и император, които заедно държат кръст. От обратната страна е образът на Христос Вседържител.
През последните 8 години на задълбочено проучване на средновековната българска твърдина археолозите и друг път са откривали монети. Миналата година са били намерени 19 бронзови монети.
Сегашната находка е изключително ценна. Самият Ивайло Кънев я определя като ,,панделката" на 8-годишните задълбочени проучвания на Родостица.
Тазгодишните разкопки започнаха преди десетина дни и ще продължат до края на август. Финансирането е от Министерството на културата, Националния исторически музей и Община Ивайловград.
Общо за последните 8 години за разкопки на Родостица са похарчени около 90 000 лева.
В момента в екипа на Ивайло Кънев участват студенти по археология. В началото е имало и група студенти от Франция.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=22997

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Вила, по-красива от "Армира", откриха край Каснаково

Вила, просъществувала от времето на римския император Константин Велики, който мести столицата на империята от Рим в Константинопол, до пети век след Христа, откриха археолози край Каснаково. От средата на август те проучваха нова сграда в архитектурния комплекс в северната част на Светилището на нимфите, намиращо се край димитровградското село. Площта на богаташката къща е над  800 кв. метра, което я прави по-голяма от вила "Армира" край Ивайловград. Тази край Каснаково  не е самостоятелна, а около нея има още седем други сгради, намиращи се на площ от 15 дка, обясни ръководителят на разкопките д-р Веселка Кацарова от НАИМ на БАН.

Тя представи пред журналисти вчера находките, извадени в рамките на третия археологически сезон на светилището. От 2007 година насам са проучени две други сгради, за едната се предполага, че е мавзолей и се намира на хълма над поляната.
Оказало се, че това не е театър на открито, както е предполагал през 50-те години на миналия век първият проучвател проф. Иван Венедиков, а става дума за жилищна сграда на богат за времето си гражданин на Римската империя.
Сградата е била изградена през 4 век, и е съществувала поне до 5 век по време на късната Римска империя. Археологът предположи, че след унищожаването на Светилището през трети век, за което са открити данни от предишните два сезона на разкопки, наследниците на богатия римски гражданин са се върнали отново на това място и са построили чисто новата сграда.
Разкрити са масивни дъговидни зидове, с предполагаема височина 2,20 метра. Екипът се е натъкнал и на отоплителна системата хипокауст, топла вода, която минава по пода и от барата се затопля цялото помещение. Това е характерно за къщите на богатите римляни по онова време. Тя е била облицована с мрамор, а е имало и красиви стенописи. Те обаче трябва да бъдат обработени от реставратори, поясни д-р Кацарова. От верандата на вилата се е разкривала прекрасна гледка към близката река и хълмовете наоколо.


Мраморен капител в Коринтски стил, много по-богато украсен от тези на вила "Армира" в Ивайловград,
разкри екипа на археолога Веселка Кацарска, който работи на Светилището на нимфите и Афродита край Каснаково

Снимка: http://www.kmeta.bg/antichna-vila-kraj-kasnakovo-razkriva-po-golqm-razkosh-34337.html

Мраморен капител (който стои отгоре на колоните и крепи покрива на сградата), който е открит по време на разкопките, е в Коринтски стил. Той е много по-богато украсен от тези на Ивайловградската вила "Армира", разкриха археолозите, които работиха край Каснаково.
Монетите, които са открити при разкопките на сградата са от времето на император Константин Велики и синовете му. Има и една юбилейна по случай 1000 години от създаването на Римската Империя, като на нея са изобразени братята Ромул и Рем. Най старата от тях е сечена в Солун, защото на нея ясно личи надпис Тесалоника. Тя е с лика на майката на император Александър Север - Юлия Мамея и е датирана от 222 година. Има и сребърна монета от 267 г. сл. Хр. ,с лика на император Клавдий Втори. Те не са редки или уникални, но дават живо свидетелство за времето и епохата, през която това място е било в разцвета си. Повечето от тях са от т.н. монети миними. Намерени са и много домакински съдове и посуда, амфори, чинии, чаши, което също свидетелства за богатия живот на обитателите на сградата. Явно и тогава гуляите са били на мода, пошегува се Кацарова.
Разкопките на Светилището на нимфите и Афродита в Каснаково  се извършиха със съдействието на Министерстово на културата, което отпусна 20 000 лв. Приблизително такава сума бе отделена и от бюджета на Община Димитровград, за да се направи геофизично застемане на района. Именно на тази база бе извършена и археологическата дейност тук.  Според кмета Иво Димов, който  посети обекта, работата по разкриване на нови артефакти трябва да продължи. Градоначалникът бе категоричен, че след консервирането  до следващия сезон, ще бъде поставена охрана, за да се избегнат иманярски набези. Светилището на нимфите и Афродита има и видеонаблюдение, поставено преди месеци. Предстои разкопките от тази година да се покрият с изолационен материал и да се заровят, за да не изкушават любителите на среднощното копане.

http://hsmarica.com/regiona/vila-po-krasiva-ot-armira-otkriha-kray-kasnakovo.html

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

180 монети откриха на крепостта "Лютица"


Археологическият сезон на крепостта "Лютица" приключи, съобщават от община Ивайловград.

Доц. д-р Бони Петрунова връчи сертификати за участие на работливите ивайловградчани в знак на благодарност. Екипът се труди усърдно и резултатите са на лице. Находките са дадени в лабораторията на НАИМ - БАН за почистване и реставрация. Общият им брой е над 180, по-голямата са монети, които след реставрацията ще бъдат индентифицирани от доц. Константин Дочев, завеждащ филиала на археологическия институт във Велико Търново.

Между находките присъстват множество елементи от средновековните облекла, предимно катарами и апликации. Открити са и не малко следи, разказващи за бурните събития от края на ХІІ и началото на ХІІІ век. Между тях са ножове, стрели, както и две прекрасно запазени шпори. Първата открита шпора през 2014 г. на средновековната крепост - град "Лютица" е изработена от бронз и е с украса. След почистването и анализа на новооткритите материали, заедно с данните от предходните археологически сезони ще бъдат събрани в книга за крепостта "Лютица" с автор доц. д-р Бони Петрунова, замдиректор на НАИМ при БАН.

https://haskovo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=29114&Itemid=2

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Откриха шпори на викинги край Ивайловград


Навярно най-интересното от научна гледна точка откритие по време на археологическия сезон в крепостта Лютица край Ивайловград са позлатени бронзови шпори с формата на драконови глави.

Шпората е с пирамидално оформен шип с украса и височина 3 см. В централната част е с квадратно сечение с размери 1,2 см на 1,2 см Шипът е пристегнат с декоративна панделка с украса към скобата. Панделката продължава към двете рамена на скобата с редуващи се вълнообразни и кръгови орнаменти. Луксозният артефакт е изработен от бронз и е позлатен, в част от добре оформените орнаменти са открити следи от цветна паста.

Това произведение на средновековното ювелирство е с арковидна форма на корпуса, завършващ с дълъг шип, подобен на плътен цилиндър. Раменете в края са релефно изпъкнали, заоблени и с кръгъл отвор за прикрепяне, но завършва с пирамидален шип. Досега у нас е известен само един подобен екземпляр с такъв шип. Шпорите са от втората половина на X – средата на XI в.


Древните войни дълго време са яздили конете без шпори. Те се появяват в последните десетилетия на I в. пр. Хр. и за техни откриватели се смятат келтите. В римската империя са разпространени сред германските племена. През VIII-IX в., разказва археологът Филип Петрунов, те се възприемат масово и от славянските народи и заедно с меча се превръщат в символи на властта. Любопитното е, че според някои учени номадските народи от Изтока не са използвали шпори при езда.

Най-оригиналното в тази шпори са именно ,,драконовите" им остриета. Този мотив е характерен за скандинавската ювелирна традиция и въобще система от вярвания. Освен че викингските кораби са били украсени на носа с драконови глави, там масово са разпространени увити и плетени гривни и украшения с мотив митичното чудовище. Стилизирани драконови глави служили като карабина за прикрепването на кръжило с нанизан на него християнски кръст.

Засега археолозите се въздържат от коментар как са попаднали подобни шпори толкова на юг. Най-вероятно те да се принадлежали на скандинавски наемник на византийска служба, каквито е имало много в тази епоха.

https://svetovnizagadki.com/

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Археолози откриха необичайни гробове


Необичайни гробове и много пещи за печива откриха археолози край Харманли. Те приключиха 52-дневните спасителни разкопки на трасето на новата жп линия. Артефактите са от три епохи – ранно-желязната, римската и късно-средновековната.

Екипът, воден от Веселин Игнатов, откри изцяло запазени землянки, във всяка от която има  печка.

Освен тях бяха открити и нежилищни помещения, в които има изградени големи пещи, които са произвеждали продукция в промишлено производство, за този период. ,,Интересни са, защото досега не сме откривали с такива размери", сподели археологът. Една от версиите е, че местното население е изпълнявало военна повинност, а друга – че се е продавал хляб и други печива на пътуващи по важен път, който е минавал наблизо.

Онова, което изненада (неприятно) учените, е наличието на гробове, които съръководителят доц. Красимир Миков предпазливо нарече необичайни. Това са ями, в които има скелети на хора, които са били буквално натъпкани. Единият е на дете на 4-5 години, а другият на момче на около 14-15 години. Освен тях откриха и две ръце.

Сред предметите, открити на обекта, са красива обеца с много чиста проба сребро, пръстени, накрайници на колани, бронзов кръст, керамични съдове и хромели.

В екипа археолози са още Радослав Гущераклиев – зам.-директор на музей в Ловеч, Андрей Стоицов – специалист ранно-желязна епоха, Красимир Велков – специалист по тракийска археология, доц. Красимир Ников от НАИ и музей към БАН и докторантът Велина Бузакова.

https://sakarnews.info/arheolozi-otkriha-neobichajni-grobove/

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Разкриха средновековни гробове на жени и момичета край Любимец


Вече втора седмица археологически екип, воден от доц. д-р Георги Нехризов работи на скалния комплекс "Глухите камъни", съобщават от пресслужбата на община Любимец.

През тази година проучванията стигнаха до разкриване на част от средновековния некропол, развил се около църквата на най-горната скална площадка. Изследванията в северния сектор установиха, че в културните напластявания от ранната желязна епоха през Средновековието са вкопани гробове.

Досега са разкрити четири – два на възрастни индивиди и два на деца на възраст 4-5 г. "Съдейки по накитите – гривни, обици, огърлици, гробовете са на жени и момичета. Гривните и обиците са изработени от сребро и бронз и са характерни за периода ХІ-ХІІ в. Особен интерес представлява едно герданче от раковини Cypraea moneta и стъклени мъниста, което беше открито на шията на един от детските скелети", сподели носителят на наградата "Александър Фол", която се присъжда на учени с принос в проучванията на тракийската култура.

През 2015 г. екипът предприе разширяване на проучваната площ в централния и южния сектор с цел изследване на културните останки от тракийския период. В западния сектор продължава проследяването на разкритата през миналия сезон средновековна крепостна стена.

До този момент находките са над 60. Всяка от епохите, през които култовият комплекс е функционирал, е представена със специфични предмети. От праисторическия период има оръдия, изработени от кост и рог на елен. Сред тракийските материали най-важни са една почти цяла и фрагменти от още две фибули, както и част от бронзов накит и бронзова монета от ІV в. пр. Хр. на гръцкия град Абдера. Разкриха се и три почти напълно съхранени керамични съда, които след реставрация могат да бъдат експонирани в музейна среда.


Изключително ценна като музеен експонат е една сребърна монета – денар на Римската република, сечен през 85 г. пр. Хр. На лицевата му страна е представена мъжка глава с атрибути на Меркурий, Нептун и Аполон съответно крила, тризъбец и лавров венец, а на реверса – Виктория управляваща квадрига (колесница с четири коня). Монетата е първата открита досега от този период. Тя носи важна научна информация и показва, че скалния комплекс Глухите камъни е функционирал и в периода на първите походи на римляните в тракийските земи.

Най-многобройни са находките от средновековието – монети, върхове на стрели, част от бронзово кандило и множество фрагменти от керамични съдове.


https://haskovo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=32112&Itemid=2

Hatshepsut

Тайните на ,,Кастра Рубра" променят факти от историята

Крепостта ,,Кастра Рубра" край село Изворово дари археолозите тази година с рядък медальон от типа ,,Змеевик". Амулетът е характерен с изобразената от едната му страна медуза, от чиято глава излизат стилизирани змии. Датировката му е от XI век, според археолога проф. д-р Борис Борисов. Експертът по средновековна археология при ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" работи по разкопките на калето и 4-декаровия терен по римския път "Виа Диагоналис" от 2007 година.
Подобен медальон излиза в тази част на България за първи път, което го прави много интересен за подреждането на историческите факти, коментира проф. Борисов.
Заради ограничените средства тази година археологът е работил на терен само месец. Въпреки това обаче работата му е възнаградена многократно. Находките само от тазгодишния археологически сезон са над 170. Повечето от тях са медни монети от ранновизантийския период от времето на император Анастасий (491-518 г) до Ираклий (610-641). Има и керамика, както византийска изработка, така и местна, разказа още археологът. Различни по големина токи от колани, оловен прешлен за вретено, глинени лампи и монети на император Юстин, пръстени, допълват събраните това лято артефакти.
Оловен печат от края на 8-ми или началото на 9-ти век обаче е сред най-цените екземпляри, намерени от проф. Борисов и асистентката му Галя. Според светилото на средновековната нумизматика и сфрагистика проф.д.и.н. Иван Йорданов печатът е така прецизно изработен, че най-вероятно с него се е скрепявала много важна кореспонденция.
Изводът му дава повод на професор Борисов да заключи, че вероятно в крепостта "Кастра Рубра" е имало важна административана сграда на висш византийски сановник.
Сред интересните открития на Борисов тази година, набелязани от него още при предишните разкопки през 2008 година, са жилищни сгради. Те са ранносредновековни жилища и са интересни с това, че градежът им е с българо-византийски характеристики. Някои от тях са с основи от камък и кирпичен градеж от едната страна, а от другата - с колове и плет, което е характерен български елемент. Това показва, че на мястото има по-ранно българско преселение от предполагаемия период според информацията от историческите извори. Българите са се заселили в тези земи още по времето на Крум, в началото на 9-ти век, с около половин век по-рано от предполаганото досега.
Името Кастра Рубра в превод от латински означава Червената крепост. Била е наричана така заради измазаните с червен хоросан фуги на крепостните стени. Намира се на около 400 м. от Виа Диагоналис – пътят, свързващ Европа с Мала Азия. Създадена е като крайпътна станция (мансио), служеща за смяна на конете на Римската държавна поща. По времето на ранната Византийска империя е селище с крепост и крайпътна станция. Крепостта е превземана два пъти, като последният завоевател е хан Крум.

http://www.haskovo.net/

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Печат на византийски генерал открит в крепостта ,,Лютица"


Печат на византийски генерал открит в крепостта ,,Лютица", съобщиха от Националния исторически музей.

Крепостта ,,Лютица" се издига на хълм на 6 км северозападно от днешния град Лютица. Заедно с крепостите от околните градове със звучните български имена Родостица, Белоградец и др. тя оформя системата от гранични крепости на България с Византия през цялата история на българската държава. Името си дължи на цветето Лютика, а не на лютите си български граничари.



Крепостта ,,Лютица" е известна с това, че е единствената българска крепост, чиито стени и 12 кули са запазени изцяло до бойната пътека. Разрушена е само входната порта. Това е станало от български снаряд през 1955 г., когато артилерийският полк в Крумовград при едно учение използвал крепостта за мишена.

В аналите на византийските хроники е отбелязан един трогателен случай на хуманността на командира на българския граничен отряд в тази крепост. През 1345 г. по време награжданска война в съседна Византия през зимата избухнал глад в Димотика. Византийците изпратили въоръжен продоволствен отряд. Настигнала ги снежна буря и във виелицата византийците се загубили и пресекли българската граница. Обкръжени били от българските граничари и се предали. Българите ги откарали в Лютица, където по заповед на командира ги стоплили, нахранили, натоварили мулетата им с храни и ги екстрадирали. Не им предложили обаче статут на бежанци.

Националният исторически музей преди десетина години започна разкопки в крепостта. От тази година те се водят от младия археолог от музея Филип Петрунов.Вчера той съобщи на директора Божидар Димитров за уникална находка - оловен печат на византийски протоспатарий (генерал). С него са скрепявали писма или писмени заповеди. На лицевата страна на печата има надпис:"Протоспатарий Димитър", а на обратната – допоясно изображение на военен светец – вероятно свети Димитър, небесен закрилник на генерала. Печатът вероятно е скрепявал писмо до коменданта на крепостта ,,Лютица".

https://nova.bg/

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Откриха букелна амфора от времето на троянската война (видео)

Две изненадващи открития привличат вниманието към тракийското светилище Глухите камъни край Любимец. Археолозите попаднаха и на цяла, невиждана досега букелна амфора, която е от времето на троянската война. Откриха и 120 култови глинени фигурки -най-голямата подобна находка до този момент. "Пътуване в миналото" с Мария Чернева и Красимир Стоичков.

Мястото, природата са специални. Будят възторг, но и странни усещания.

Първото нещо, което прави впечатление тук е, че е много тихо. Явно е нещо свързано с камъните, които поглъщат звука. Не случайно местността се казва Глухите камъни.

И естествено древните траки са приели върха за светилище и около него са изпълнявали ритуали за здраве и плодородие. А археолозите днес откриват тяхното присъствие от преди три хиляди години. И тъкмо сега са попаднали на находка без аналог до момента.


Доц. Георги Нехризов - р-л на археологическите разкопки: Тук, около това огнище имахме щастието и късмета да открием една много голяма колективна находка, разпределена на две части от миниатюрни антропоморфни и зооморфни фигурки. Става дума за доста схематично представени човешки фигури

М. Ч. - Мъжка, със сигурност!

Доц. Георги Нехризов: Мъжка категорично ... животински ...тази пък е женска ... такъв голям брой мисля, че за първи път имаме такава голяма находка.
До сега археолозите са попадали на единични бройки, но тук те са близо 120. Вероятно сложени в две торбички и оставени пред ритуалното огнище - открити са в пласт от 7 век пр. Хр.

Юлия Цветкова - зам. р-л на археологическите разкопки: Даже това, което хрумна на една колега, е, че огнищата са служили точно за изпичането на такива дарове, след което са депонирани.

Доц. Георги Нехризов - Напълно възможно, да.
Само в този сектор в подножието на светилището са открити над 20 ритуални огнища. Но друго спира дъха на учените. Попаднали са на цялостно запазена амфора, невиждан до сега образец на букел керамика.

Доц. Георги Нехризов - Все още сме така леко в шок, защото тя е изключително ценен представител на тази форма. Първо букелите са с форма на пресечен конус, обикновено са остри като рог, явно това не някакъв вариант местен, но тя има богата щампована украса и има апликирана украса.
Когато археолозите стигат до дъното, се оказва че то стъпва на пластовете от 12-11 век пр. Хр. Това е същия период, в който са засечени и край Троя, в годините на троянската война. Голяма загадка за изследователите на легендарния град, които до тогава не били виждали подобна керамика с рогчета или букели на немски. Керамика, която сега се приема като косвено доказателство за участието на траките в троянската война. А тук, тази букелна амфора изглежда е стояла права и цели няколко века и постепенно е покрита от пластовете на времето.

http://news.bnt.bg/bg/a/697071-ptuvane-v-minaloto

Hatshepsut

Долмените на Сакар


Те са уникалното историческо богатство на Сакар. Може и да не ги забележите, докато се разхождате из планината, но тези древни камъни, подредени от човешка ръка, са оцелели хиляди години.
Поне 100 долмена има в тази част на България – и не се срещат почти никъде другаде на територията на страната. Най-големите и най-запазените са в Северен Сакар. Разнообразието им е толкова голямо, че планината заслужава да бъде обявена за долменен резерват.
Долмените – тези мегалитни структури, все още крият своите тайни. Има хипотези, че са астрономически съоръжения. Но такива черти не се наблюдават винаги и навсякъде. Има предположения, че са гробнични съоръжения или паметници. Но далеч не навсякъде има следи от погребения. Така или иначе предците ни са ги изграждали в продължение на 4000 години и си заслужава да продължим да търсим отговора на въпроса защо.

Мегалитни паметници се срещат от Британските острови до Япония.

Приема се, че най-стари са западноевропейските (4.-3. хил. пр.н.е.), докато балканските и кавказките се датират към 2.-1. хил. пр.н.е. Към средата на 1. хил. пр.н.е. мегалитното строителство замира навсякъде по света.
Трудно е да се каже дали градежът им е всеобщ етап в развитието на обществата, или е резултат на "дифузия" на една идея, която, естествено, е търпяла развитие и промяна с времето и мястото. Но техническият принцип на градежа се е запазил в хилядолетията: мегалитите са съоръжения, сглобени от минимален брой максимално големи и необработени или грубо обработени каменни монолити. Съчетаването на градивните елементи става не чрез зидане, а чрез групиране и сглобяване по кантовете.
Различаваме две мегалитни форми – менхири и долмени. 
Менхирът е скален блок, който е забит вертикално в земята подобно на колона. Срещат се индивидуално, в безредни групи и подредени (в кръг – т.нар. кромлех – като Стоунхендж; праволинейно или в правоъгълни решетки – като в Карнак, Франция). Няма убедителна хипотеза за предназначението им.
Долменът конструктивно е каменна плоча, закрепена хоризонтално над земята с някаква каменна опора. Опора може да бъде стърчаща скала (,,протодолмен"), 3-4 камъка (долмен тип маса) или 2-4 вертикално забити плочи в правоъгълен план (долмен тип камера). 
Долмените на Балканския полуостров, в Балканското мегалитно находище са главно в т.нар. Одринска яка – планините Странджа (около 70 броя в България и вероятно над 100 в Турция), Сакар (локализирахме досега около 100), Източните Родопи (около 30 в България и вероятно още толкова в Гърция) и отделни съхранили се като следи в Централните Родопи. Отделни долмени има по на юг и в Гърция. Те са важни, понеже бележат пътя, по който вероятно е мигрирал мегалитният принцип от Западна Европа по Средиземно море през Малта към Егейско и Черно море.

Районът около Одрин

е населяван от различни племена, които към 6. в. пр.н.е. се консолидират в племенната група одриси и към 4. в. пр.н.е. създават свое царство. Въпреки че в писмените извори никъде няма данни одрисите да са строили мегалити, все пак може да се предположи, че именно те наследяват традицията за долменното строителство от своите предшественици - условно може да ги наричаме протоодриси. Става дума за нашите земи в периода преди 10. в. пр.н.е.
Доколкото от 12. в. пр.н.е. до 2. в. сл.н.е. Сакар винаги е бил в рамките на "одриската" територия, то мегалитите там са формирали единна и относително затворена система, цялостна група, в която са се развивали строителните и ориентационните принципи на долмените, създавани от едно и също население. Докато много от западноевропейските мегалити са от готови, без обработка скални късове, довлечени от скандинавските ледници, при по-късните балкански и кавказки мегалити винаги личи обработка на елементите.
Опити за описание
на мегалитите в Сакар планина предприемат различни учени. През 1888 г. братята археолози Карел и Херман Шкорпил преброяват около 100 долмена в Сакар. Те отличават малко на брой големи, често безмогилни долмени и много могилки с по една-две плочи, останки от малки долмени, както и могилки без долмени, но схващани като мегалитни обекти. Броенето на обектите обаче не е диференцирано.
През 1901 г. Георги Бончев преброява над 450 долмена; включва големите и запазените, но също и разрушени, често скрити под могилки.

Броенето отново не е диференцирано.

Иван Велков и Васил Миков в 30-те години на 20. век вече  съзнателно броят селективно долменните и недолменните (надгробни) могилки. Само около с. Младиново те отбелязват 12 долмена, 76 долменни и 146 надгробни могили. За съжаление днес броят на тези обекти в района е намалял няколко пъти. Няма друга причина за това освен съзнателното им рушене от иманяри и злосторници.
Във фундаменталния каталог ,,Мегалитите в Тракия", ч. 1. (1976) и ч. 2. (1982) са представени подробно резултатите от разкопки на около 45 долмена в Сакар, което изглежда е оценка за общия брой оцелели по онова време там долмени. Недостатък и тук е липсата на диференцирано броене.
Основният проблем, който се опитваме да решим,
е колко от тези паметници са оцелели до днес. При това  спазваме традицията на първите изследователи и регистрираме всички долмени (без обикновените надгробни могилки, където не виждаме следи от долмени). По този начин в проведените експедиции сме установили общо около 100 долмена с различни размери и в различно състояние – от добро запазване до почти пълна разруха.
Ние започнахме пререгистрация на долмените в системата на GPS координати. Предприехме и изучаване на точната азимутална ориентация на отворите на долмените, каквато у нас досега не е провеждана системно и еднообразно. Специално долмени в Сакар посетихме през 2008 и 2011 г. Данни публикуваме постепенно в първия у нас онлайн каталог на мегалитите на Балканите:

http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com.

Изследванията ни имат поне 3 цели: 1. Да направим GPS пререгистрация и регистрация на долмени в Сакар и да извършим описание като начало на редовен мониторинг на тези паметници; 2. Да изучим конструкцията им и проследим еволюцията; 3. Да изследваме ориентацията им.

Долмените може да са с една или няколко камери

(помещения), да имат или не дромос (коридор) и фасада, също и кръгови или квадратни крепиди – своеобразни огради от вертикално забити камъни или плочи, понякога изпълняващи и крепежна функция за могилите.
Доста от големите долмени имат фасади, което сочи, че са били предназначени за открито гледане, т.е. че са били достъпни, а не са гробници. Най-вероятно броят на камерите, дромосът и фасадата показват важността на обекта. Има съседни долмени, един от които е много по-представителен от другите.
Нека сравним ситуацията с
прочутата тракийска ,,гробница" в Мезек:
в нейната камера никога не е имало погребване, но погребани хора са открити под плочите на коридора. При знаменития храм в Старосел вътре изобщо няма погребения, гробът на владетеля е извън съоръжението, на 100-ина метра, съвсем скромен и с друга конструкция. В Малката могила при Казанлък Георги Китов открива празен долмен, а до него - обикновено царско погребение под каменен насип, при това и двата обекта са покрити от обща тракийска могила! При много християнски храмове се наблюдава следната картина: под подовете на доста от тях има погребения, но това не значи, че са замислени като гробници.
Затова ние сме на мнение, че долмените са съоръжения с духовен характер (т.е. не стопански, военен или битов), например
подобни на светилища или параклиси –
домове за подслон на добрите духове, при това временен – затова имат отвори за влизане и излизане. Някога някои от тях са били използвани за погребване на хора.
Ако все пак приемем, че всичките са по същество гробници, наличието на големи и малки долмени може да означава социално разслоение – за по-големия владетел – по-голяма гробница. Ако ги смятаме по-общо за своеобразни храмове, няма нищо чудно да съществуват големи и малки храмове, както е при християнските черкви. Мислима е и смесена ситуация: малките долмени да са най-често гробници, а големите да са храмове или светилища. Но техническите похвати на градежа са еднотипни.
Задължително е да отбележим четири уникални за България обекта
в множеството на еднокамерните долмени. Първият е протодолмен в местността Евджика (с. Хлябово) - капакът е опрян върху една дялана стена и върху една успоредна на нея естествено стърчаща от терена скала. Вторият е долмен ,,сандвич" в долината на Кавураланската река (с. Хлябово) - близък до най-древните долмени. Третият е смесен ,,мегалитно изсечен" обект – т.нар. скален долмен, пак в Евджика, а четвъртият - долмен в открит кромлех, без могилно покритие (с. Планиново).
Двукамерните долмени (около десетина) са по-добре запазени от еднокамерните. Там се наблюдава изключително конструктивно разнообразие. В Сакар е запазена уникална за България комбинация от
два долепени двукамерни долмена с обща фасада
(единият с дромос) в местността Нъчеви чаири до шосето Българска поляна - Хлябово. Подобна двойка (разрушена през 70-те години) долмени в Странджа е описана от Карел Шкорпил. В Сакар, в местността Славова кория, е запазен долменът с най-голяма камера у нас (2,5 х 2,3 м), а също така конструктивно най-съвършеният и все още напълно покрит двукамерен долмен – т.нар. Царски долмен в местността Бялата трева между Хлябово и Българска поляна. 

Разнообразни са конструкциите

на долмените в Сакар. В хоризонтален план камерите са правоъгълни, но огромният долмен в местност Славова кория по изключение има квадратни камери. В напречното сечение страничните стени са леко наклонени навътре за устойчивост. Напречните плочи са както правоъгълни или трапецовидни, така и съставни (правоъгълни с каменни клинове за оформяне на трапец). Понякога надлъжните стени се съставят от две плочи, поставени една върху друга (поради което и трапецът е "двоен"). Според принципа за монолитност капакът е от една плоча. Много впечатляват разнообразните и оригинални сглобки между стени и капак - външно опиране на страничната стена върху напречната или издълбаване на улеи по едната от две съседни стени за вътрешна опора. Не само стените имат жлебове, но и капаците са с извити надолу ръбове, бордюри за хоризонтално укрепване на сглобката (напр. в местността Нъчеви чаири).
Някои имат, други нямат лицев отвор. Той най-често е правоъгълен, с размери около 40 х 60 см. В някои случаи отворът е украсен отпред с около 5 см декоративен жлеб.
В местността Мангъра доскоро можеше да се види почти напълно запазен
единственият у нас
долмен под пълно могилно покритие. Половината могила бе унищожена при археологически разкопки, проведени там през ноември 2010 г., а обектът e "защитен" от... табела и полиетилен!
Важно е да кажем, че от конструктивна гледна точка няма два еднакви долмена.
Отчитайки трудоемкостта при изграждането на мегалитни обекти, естествено е да предполагаме висока обществена значимост, наложила подобни усилия. При очевидната непроизводствена насоченост на долмените остават две възможни причини:
идеологически потреби и принуда
от страна на владетел, а може би и съчетанието между тях.
Отдавна е известно, че една идеология може да почива на почитане на някое небесно светило, най-често Слънце или Луна, но може и ярка звезда. Най-известният пример за обвързване на мегалитно съоръжение с календарно-астрономически наблюдения е Стоунхендж. Хипотезата за възможна астрономически значима ориентация лежи в основата на т.нар. ориентационна археоастрономия. Приложена към долмените на територията на България, тази хипотеза изисква масово измерване на ориентацията през предното отверстие на обектите. То бе провеждано в нашите експедиции.
Точността на ориентиране (±1°) е в рамките на инструменталната. Грешката в позиционирането на обект по данни на GPS върху спътникова карта от Google Maps е в рамките на вътрешната точност на измерването с GPS прибора, т.е. 5-10 м! От карти или с GPS оценявахме надморската височина на долмена.
Анализът на измерените ориентации на сакарските долмени не показва преобладаваща значима астрономична ориентация към Слънце, Луна или звезда. Наблюдава се почти равномерно неспецифично насочване по целия южен полухоризонт. Наложи се да търсим допълнителни ориентационни принципи.

Данните подсказват връзка между долмените и сакралния ландшафт.

Преобладаващият брой долмени са ориентирани към върхове,
където е отбелязано присъствие на древни тракийски светилища. Тази особеност наричаме топоцентричен ориентационен принцип. Особено впечатляваща е ситуацията с долмени, насочени към рида Гората в Източните Родопи, чийто хребет е осеян със светилища и скални ниши. Доказателство е вековната сакрализация на светилището Глухите камъни в центъра на рида.
Правдоподобието на такъв ориентационен принцип намира подкрепа във фолклорната връзка между хълма на крепостта Мезек в рида Гората и Дервишка могила в Южен Сакар.
Според легендата около живителен извор,
бликал от подножието на рида Гората, били най-старите селения в околността. Всяка година напролет водата от извора ставала бледочервена и хората вярвали, че това е заради кръвна жертва, принасяна от ,,стопанина" на извора, обитаващ връх Дервишка могила в Сакар. Днес на този връх личат следи от тракийска крепост с обширно селище край нея.
Анализът показва обаче, че топоцентричният принцип не е достатъчен, за да обясни всички ориентации в този район, защото близко разположени и подобни долмени имат ориентации, различаващи се драстично! Оказа се, че е добре обектите да се разглеждат и по райони. Особено благодарна за такъв анализ група образуват долмените в района с. Българска поляна – с. Хлябово – с. Сакарци – вр. Вишеград (856,1 м). Анализът сочи, че с голяма вероятност долмени в този район "гледат" не толкова към характерна височина, а един към друг! Можем да говорим за
,,съседски ориентационен принцип".
Той предполага относителна датировка на паметниците – долменът "мишена" трябва да е по-ранен!
Събраните данни позволяват да се предположи, че по-представителните екземпляри сред долмените може да се разглеждат не само като погребални съоръжения, но и като площадки за култова практика, свързани чрез ориентацията си със значими за култа свети места, често доста отдалечени от разположението им. Мегалитите понякога се вплитат дори в съвременната религиозна обредност на местното население! Ето и няколко примера.
Около менхира в с. Овчарово (Чучул камък) до средата на 20. век се е провеждал събор по Димитровден, а по време на великденските пости се играели хора. До долмена при с. Изворово, в местността Блага черква, било традиция след гроздобер, в началото на октомври,
да се прави служба и курбан, а за маса служел... долменът!
Краеведката от Хлябово Златка Караманова споменава, че в миналото хлябовци се събирали около долмените на култови празници. Смятало се, че долмените имат свои «ступани», за които се разказвали тайнствени легенди. Вярвали, че нощем от долмените излизал огън, който обикалял селото, и хората се бояли да ровят из хилядолетните каменни структури. Това очевидно не плаши иманярите, а и някои хора от местното население, които използват плочите за огради на дворове, гърла на кладенци, навеси над изворчета.
Още Георги Бончев отбелязва масовото и бързо рушене на тези паметници. Карел Шкорпил през 1925 г. също алармира, че "долмените са много изложени на разрушение и скоро ще изчезнат, ако не им се издейства законна охрана".
Уви, и в наши дни варварското отношение към тези уникални обекти си остава същото – при обиколките си забелязахме навсякъде белези на разрушение. Призивите за опазване, отправени преди век, важат с пълна сила и днес!

https://www.obekti.bg/zemya/dolmenite-na-sakar

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Археолози от БАН проучват римска крепост и тракийско светилище в община Минерални бани


Уникален античен религиозен комплекс, защитен от крепост от римско време, изследват археолози в местността ,,Хасара", недалеч от село Ангел войвода, община Минерални бани.
 
Районът има огромен туристически потенциал, който може да бъде съпоставим в близко бъдеще с открития като Перперикон и Татул. Разкопките се провеждат в местността ,,Хасара" край село Ангел войвода. ,,Тук се разкрива и римска крепост, с множество скални ниши, символичен гроб, имало е и църква, за което свидетелства безспорен олтар", обясни ръководителят на екипа на разкопките доц. д-р Здравко Димитров. Той е археолог от Националния археологически институт и музей на БАН.
 
,,Олтарът, може да се реставрира, понеже е добре запазен. Църквата е от края на IV-V век, когато е най-ранният период от приемането на християнството", убеден е археологът.
В района на църквата са намерени керамични съдинки и стъклени чашки, които са ползвани за църковни ритуали. На метри от нея се намира ритуален гроб, до който се стига по изсечени стъпала.
 
Малко по-надолу са многобройните скални ниши. Под тях има и огромен каменен диск, за който се предполага, че е слънчев часовник. Тракийският античен комплекс край с. Ангел войвода е огромен по размери, тепърва предстои разкриването му, но това е свързано с много работа през следващите години, смята доц. Здравко Димитров.
 
За първи път професионалните разкопки на този комплекс са започнали на 30 май т.г.
,,Поех предизвикателството, понеже имах информация за обекта от кмета на Минерални бани Мюмюн Искендер", обясни доц. Здравко Димитров. Освен екипа от трима археолози, в разкопките участват местни хора от Минерални бани и от близките села.
 
Проучването на светилището и крепостта ,,Хасара" могат да се превърнат в близко време в културно-исторически паметник не само от регионално, но и от национално значение.
Доц. Д-р Здравко Димитров има богат опит в подобни експедиции. Той е един от научните работници, които са работили от самото начало на проучванията на Перперикон и други важни исторически обекти.

http://epicenter.bg/article/Arheolozi-ot-BAN-prouchvat-rimska-krepost-i-trakiysko-svetilishte-v-obshtina-Mineralni-bani/114822/2/98

Hatshepsut

Нови находки от "Глухите камъни"


За десета поредна година Скалният комплекс ,,Глухите камъни" не спира да разкрива своите тайни. Всяка година екип от археолози, ръководен от доц. Георги Нехризов, открива уникални находки, които разказват за живота и бита на тракийците, населявали комплекса преди и след новата ера.

Тази година разкопките започнаха по-рано – от средата на май и ще продължат с известни прекъсвания до края на септември. По програма, до началото на летния сезон, археолозите ще работят в т. нар. Северен сектор на обекта. От предходните години там са открити структури от ранната и късната желязна епоха, свързани с културата и бита на траките. Досега специалистите са разкрили, проучили и документирали 21 гроба от Средновековието. Гробните ями са оградени с камъни, а погребенията са извършени по християнски обред – скелетите са ориентирани в посока изток-запад и са със скръстени на гърдите ръце. В някои от гробовете са открити накити и предмети, като гривни, обици, токи и др., принадлежали приживе на погребаните.

Въпреки че разкопките са все още в началото, екипът вече се натъкна на много интересни находки. Към ранната фаза на желязната епоха се отнасят изцяло запазена бронзова фибула (древна безопасна игла), фрагментирана желязна и бронзово мънисто. Изключително значими в научен аспект са откритията от късната желязна епоха. На първо място е глава от теракота – керамична статуетка на женско божество. Много рядка и почти несрещана в нашите земи е малката бронзова монета на гръцкия град Зоне, намиращ се на егейското крайбрежие, в близост до Александруполис. И тази година, специалистите намериха бронзова монета на град Абдера, разположен близо до устието на р.Места.

Към средновековния период се отнасят предимно накити – сребърни и бронзови гривни, обици, токи за колан както и много монети, главно на византийските императори Йоан ІІ Комнин (1118-1143) и Мануил І Комнин (1143-1180), сечени в Константинопол и Тесалоника. Сред находките от това време прави впечатление изящно изработена малка сребърна тока със следи от позлата и ниело (инкрустация с тъмна метална сплав).

През втория етап на археологическите проучвания – юли и август, ще продължат изследванията на тракийските напластявания в Централния сектор на обекта, а през третия – септември, екипът на Дойчин Грозданов ще проучва църква № 1.

През целия период на проучванията, екипът ще бъде настанен в новата археологическа база в с. Малко градище, създадена по проект ,,Гласът на скалата". Благодарение на община Любимец, най-модерната археологическа база е оборудвана с всичко необходимо за работа и престой.

Преди да започнат същинската работа на терен, през април археолозите започнаха със специализираните проучвания. Тогава експедиция, с научен ръководител доц. Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей при БАН, проведе издирвания на археологически обекти в землищата на селата Малко градище и Лозен. Целта на издирванията беше чрез локализиране и документиране на археологически обекти и на покрита територия да се изясни динамиката на селищното развитие в района на Скалния комплекс ,,Глухите камъни".

Избраният район за проучване граничи с вече изследваната територия в планинските части на землището на с. Малко градище, в околностите на скалния комплекс ,,Глухите камъни".
Районът около комплекса е предмет на дългогодишни издирвания, в резултат на които са проучени над 100 кв. км от рида Гората и приблизително толкова в котловината, южно от него. Около 22 кв. км от тази територия са заснети със системата LiDAR. В равнинните зони, северно от рида, досега са провеждани само ограничени несистемни проучвания. В резултат на теренната работа през април 2017 г., напълно са покрити 5,6 кв. км. основно в земеделски площи.

Регистрирани са 22 неизвестни до сега археологически обекта и е актуализирана информацията за още 11 обекта, въведени в Археологическата карта на България. Преобладават могилните некрополи и единични надгробни могили и селища, регистриран е и участък от римски път.

Анализът показва значителен превес на селищата и некрополите от античността, като по-малко са тези от тракийския период и от средновековието. Отсъствието на праисторически обекти прави впечатление на археолозите.

https://haskovo.info/

Hatshepsut

Приключиха разкопките на уникална сграда в крепостта край село Хухла


Окончателните размери на целия комплекс все още се доизясняват, защото не е  разкрита цялата дължина на сградата. До този момент има проучени 35 метра от нея.

Археологически екип на Националния исторически музей (НИМ) приключи разкопките - сезон 2017 г. на късноантичната и средновековна крепост в местността ,,Балък дере", до Ивайловградското село Хухла, известна в региона още и под името "Родостица". Екипът се ръководи от гл. уредник Ивайло Кънев и уредникът от НИМ Маргарита Попова.


Тази година продължи проучването на сграда, открита през 2013 г.

Още в началото на разкопките се установи, че археолозите са попаднали на уникална по своите размери  сграда, чиито помещения имат широчина на зидовете 0,9 м и са съхранени във височина до 2,40м, измазани от вътре с фин бял хоросан и са застлани с добре обработени плочи, съобщава директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.


На юг от сградата се очертава ,,голям двор"  с широчина 15м, който подобно на помещенията е засталан с плочник.

Важни за проучванията се оказаха резултатите от археологическите сезони 2016 г.-2017 г., които установиха, че ,,големият двор" всъщност не е двор, а голяма зала и е част от важна представителна сграда, която е претърпяла няколко  реконструкции.

Окончателните размери на целия комплекс все още се доизясняват, защото не е  разкрита цялата дължина на сградата. До този момент има проучени 35 метра от нея.

Най-значимото откритие бе направено през 2014 г., когато археолозите се натъкнаха на колективна монетна находка от билонови (сплав от злато и сребро) монети на византийския император Алексий Комнин (1081- 1118 г.).

При археологическите разкопки бяха открити още мраморни колони, части от мраморна облицовка, предмети на бита, коланни апликации, множество монети, фрагменти вероятно от църковна утвар - общо около 400 бр. експоната (само от сградата), които могат да се видят във витрините на НИМ-гр. София и в Общинския исторически музей – Ивайловград.






Какви функции е изпълнявала и на кого е принадлежала представителната сграда засега остава неизвестно. Фактите сочат, че тя е построена в началото наVI в. и е унищожена от славяни и авари  през първата половина на VII в. През  Х-XI в. император Алексий Комнин преустройва само залата на сградата и я използва като база във войната с норманите.

Проучванията ще продължат с финансовите ресурси на Националния исторически музей и пълната подкрепа на община Ивайловград до цялостното разкриване на този неповторим и без аналог паметник на културата. След това ще се предприемат мерки за неговото подобаващо експониране и социализиране.

http://www.desant.net/show-news/41210

Hatshepsut

Разкриха селище на 1500 години в нива край Глухите камъни


Археологическа експедиция, водена от доц. д-р Георги Нехризов, който от 10 години изучава светилището Глухите камъни край село Малко градище, обхожда равнината местност педя по педя, за да разгадае още подробности за обитателите на района в древността.
Есенната експедиция е втората за тази година, след като вече такава е имала през пролетта. Тя е по проект на БАН, финансиран от правителството, а целта е да се попълни Археологическата карта на България. 30 общо са археологическите експедиции в страната, които подобно на изследователите край Малко градище оглеждат буквално всеки сантиметър в районите с концентрация на древна история.
Целта на втората експедиция, която тече и в момента, е да се изследва равнинния район северно от планинския масив, на който е разположен култовият комплекс Глухите камъни. В продължение на 10-те години работа  тази част не е проучена, обяснява водачът на екипа, съставен от магистри и докторанти по археология. Задачата им е да изяснят дали на територията на земеделските земи край Малко градище има наличие на древни обекти.
За екипа на д-р Нехризов резултатите до момента са доста интересни. Само за няколко месеца работа през пролетта и в настоящата експедиция броят на известните археологически обекти в района на Любимец са почти удвоени и са достигнали 60.
По време на проучванията си екипът е регистрирал селища, разположени около реките, надгробни могили и светилища, които са на север от скалите, на които са Глухите камъни.
Сред най-любопитните находки на археолозите сега е част от един от основните римски пътища, които пресичат България, известен като Друма.
Другата топ находка на експедицията е голямо селище. То е част от селищната система около Глухите камъни. В него археолозите са се натъкнали на сграда, която вероятно е била доста значима. А за това се съди по намерената масивна колона. За момента се предполага, че зданието е на храм или е било с представителна функция. Регистрираните артефакти са от предримския, римския период, античността и средновековието. Въпреки, че все още не е подробно проучено, Нехризов смята, че селището е функционирало поне 1500 години.
Трудът на археолозите е мащабен, понеже всяка част от обходените територии, дори и на нея да не са открити исторически обекти ще бъде отбелязана на картата със свои идентификационен номер. Проучванията вървят бавно тъй като се оглежда всеки камък, а и защото голяма част от терена е обрасла с растителност. Археолозите изследват огромна територия на ден, посочва д-р Нехризов. Попълването на картата обаче от една страна ще улесни работата на изследователите и в бъдеще, защото от една страна ще се знае в кои райони няма смисъл да се копае, а от друга вече набелязваме терени, които пък са интересни и тепърва ще разкриват тайни, казва Георги Нехризов.

http://www.parvomai.net/index.php/news/438611/Razkriha-selisthe-na-1500-godini-v-niva-kray-Gluhite-kamani

Hatshepsut

Проучват най-загадъчната крепост в България


Понякога има полза и от пожарите – ако миналата година не бяха пламнали околностите на 14-метровата кула Букелон край с. Маточина, Свиленградско, нямаше да има и спасителни разкопки. И най-загадъчната крепост у нас все още щеше да е неизследвана от археолози.

,,Има много сведения и легенди за Букелон, но те чакат потвърждение. Днес кулата стърчи самотна, няма видимо запазени крепостни стени, затова пък камъните, взети от тях, са ясно различими в градежа на селските къщи наоколо – разказва  гл. ас. д-р Мариела Инкова от Националния исторически музей, ръководител на обекта. – Късмет е, че не са нанесени щети и от иманярски набези: Букелон е близо до границата, има наблюдателница и всичко се заснема. Нашият екип направи три сондажа, открихме участъци от късноантичната крепост, достроявана през Средновековието. Сред най-интересните ни находки са златна апликация от XI-XIII в., скулптирана дръжка на нож или на огледало от  IV в., бойна топка за прашка,  доста монети от II век пр. Хр. докъм  XVI век и накити. Специално внимание заслужава един печат от края на XIII столетие, с изображение на Богородица Оранта от едната страна и надпис от другата."

Взантинистът проф. Иван Йорданов вече е разчел надписа: ,,Пречиста, потвърждавай писмата на протогеракария, украсявай и актовете".  А протогеракарият е първият соколар в двора на императора, много влиятелна личност в онези времена.

Кой ли е императорът? Може би става дума за Андроник  II /1282-1328/ или за Михаил VIII Палеолог /1259-1282/ – по негово време е написано съчинение за лова със соколи, любимо занимание на короновани глави и завоеватели още преди новата ера.

,,Разшифроване" чака и един кръстовиден монограм при входа на Букелон: буквите ,,М, N, Λ, Κ" може да се свързани с името на  българския цар Михаил III Шишман, но това още не е доказано. А дали цар Калоян наистина е държал в крепостта пленения през 1205 г. Балдуин Фландърски, както предполагат някои историци? Може би близо до кулата е било лобното място на император Валент /364-378/, загинал в битка с готите, но и за тази теза предстои да се търсят веществени доказателства. Началото на проучванията е сложено, остава да се осигури финансиране за разкопки и тази година. Този път не ,,на пожар", а планирани.





https://www.obekti.bg/misterii/prouchvat-nay-zagadchnata-krepost-v-blgariya

Similar topics (5)