• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

09 August 2020, 22:26:58

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11154 Posts

Шишман
2950 Posts

Лина
519 Posts

Panzerfaust
507 Posts

Long time ago
502 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 16568
  • Total Topics: 1276
  • Online Today: 45
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 27
Total: 28

Археологически находки в Благоевградска област

Started by Hatshepsut, 07 September 2018, 14:30:56

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Следи от сблъсък между две неолитни култури засякоха учените в Дамяница (видео)


Там в момента вървят най-мащабните археологически проучвания на праистория в света. Заради предстоящия строеж на лот 3 на магистрала ,,Струма", археологическите разкопки трябва да приключат изцяло през ноември. Затова са мобилизирани над 250 работници и 65 археолози, които работят там.

Дамяница вече привлече вниманието на учени от цял свят. Праисторическите обекти са от най-трудните, а тук за кратко време се разкриват невероятни подробности от неолита.

Историята не помни толкова мащабни археологически разкопки. Тя не помни и наполовина от тези мащаби, но в случая мащабите са важни, защото дават изключителна възможност да се види и да се разбере организацията на живот на едни хора, дошли тук преди повече от 7 хиляди години. Това са първите земеделци по тези земи.


Този обект бележи целия професионален път на Малгожата Кребска - част от българо полска експедиция, започнала да проучва праисторията тук преди 30 години. И спасителните разкопки сега за нея са златен шанс да проучи всичко само за един сезон. В момента са разкрили напълно остатъците на една сграда с изненадващо много пещи в нея.

Малгожата Кребска, научен ръководител на археологическите разкопки: Едно от огнищата е с много интересна бъбрековидна форма. Там виждате още едно огнище също с перваз. Интересното в случая е, че вътре намерихме четири съда. И за нас беше загадка, защото тук се намират шест такива огнища. Първоначално ние ги определихме като хлебарна за изпичане на хляб, но впоследствие близо до една от тях намерихме една скара и най-вероятно това са пещи за изпичане на керамика. Това е производствен център за изпичане на керамика.
Макар и преди 7 хиляди години, наличието на производствен център не е чак толкова изненадващо. Преселниците тук се числят към най-напредналата за времето си праисторическа култура в света - винчанската.

Само няколко метра встрани виждаме доказателствата за специализацията, постигната от керамичния център.


Малгожата Кребска - Това е съд, счупен на място. Виждате, че той е много фин и дебелината е едва от три милиметра. Има графитна украса, което показва, че е от халколитната епоха.
В съседна сграда са останали следи от питос или голям глинен съд за съхранение на зърно, вкопан в земята и остатък от дъното на съд с дупки.

Малгожата Кребска .Това най-вероятно за отцеждане на някакви течности.
Мария Чернева - Сирене?
Малгожата Кребска - Примерно сирене, да.
Мария Чернева - Възможно ли е?
Малгожата Кребска - Да, защото просто през този период ние наблюдаваме рязко увеличение на едър рогат добитък



Наличието на големи стада едър добитък обяснява и невероятната упоритост на прахората да обитават тази долина - въпреки честите потопи, които са унищожавали къщите им. Следи от периодични бедствия личат на много места, както ни показва г-жа Кребска.

Малгожата Кребска: Следи от много мощен поток. Много силна вода, наводнение е имало, което е довлякло всички тези керамични елементи, заедно с камъните Т.е. тези хора непрекъснато са имали проблем с водата, били са наводнявани, но пак са продължавали да строят къщи на същите места.
Мащабните проучвания дават възможност на учените да проследят тук сблъсък на две различни култури - на винчанската - на пришълците, дошли от Север - и на южните, дошли от Гърция с рисуваната си керамика.

Малгожата Кребска - Имало е някакъв сблъсък, защото регистрирахме опожаряване на това по-ранно селище. Има опожарени къщи и след това вече се наслагва и започва да доминира тази южна традиция.
Дали при сблъсъци или инциденти, пожарите оставят трайни следи от конструкциите на жилищата им. Иначе със стени от глина и плет, те отдавна са изтлели.

Мария Чернева - Къде казате започва този техния пласт? До тук си е нашето земеделие, нали.
Георги Иванов - ръководител на археологическите разкопки - До тук е нашето земеделие, тук вече надолу започват пластовете на праисторическите хора
Мария Чернева - Ex толкова ние деляло от праисторията!
Георги Иванов - Това пак са хромелни камъни.Ето върху тази част са мелили например с ето този камък така са търкали .
Мария Чернева - Бая са търкали
Георги Иванов - Да, доста усилия са им трябвали да си направят брашно.
Мария Чернева - От какво?
Георги Иванов - Ами от лимец са произвеждали основно
В менюто на първите влиза лимец, ечемик, грах и леща, които определено не са местни сортове. Те са си ги донесли от Плодородния полумесец по поречието на реките Тигър и Ефрат. Към т.нар. неолитен пакет, както го наричат учените, който са си донесли от там, влизат също така кравите, овцете, козите и свинете.

Георги Иванов - Това са едни от интересните находки, които намираме в тези структури - част от идолче автропоморфни фигурка
Мария Чернева - И е седяло на етажерката за украса?
Георги Иванов - Възможно е да са му придавали някакви магически функции.
Колекцията от идолчетата събрана досега всъщност е много впечатляваща. Всяко едно със характерни черти на лицето, с очи като кафени зърна.

Малгожата Кребска: Когато погледнете профила много приличат на великденски глави от великденски острови.



Най ценна изглежда фигурка на змия от нефрит - добре запазена, местна изработка. Но пък пумпалът буди нездраво любопитство заради хаотичната си украса.

Малгожата Кребска - Трудно е да се каже дали има някаква закодирана информация.
Освен с мащабите си експедицията е от малкото която може да се похвали с реставратор, който работи на място. Парчетата керамика събирани в торби е толкова много, че после е почти невъзможно да се намерят и комбинират отделните части.

Янко Петров, реставратор:На полигон сме ситуирали и се намират отделни парчета в продължение на седмици и след това нещо реставраторът и разбира се археолозите имат поглед, събираме ги комбинираме ги и затова се получават. Не са имали грънчарско колело не е познато, а съдовете са направо перфектни
На масата на реставратора стоят стрели, фибула и ключ от римско време.



Сирма Александрова, ръководител на археологическите разкопки: Вече Рим е стъпил здраво в провинция Македония с една римска, селска виличка, организирана около този павиран двор. Дошли са тук, защото е много плодородно и защото най-големият им градски център Хераклея е на близо.
доц. д-р Людмил Вагалински, научен консултант . Вероятно имаме най-ранната за Българската територия вила рустика т.е. римски чифлик. Те всъщност са един зеленчуков пояс какъвто има София, тука си има също един хранителен пояс около Хераклея Синтика.

Сирма Александрова - Животът в тази виличка е продължил до 15-а година сл. Хр. След това имаме много стабилно опожаряване, с много стрели. Така животът тук прекъсва. Пожарът е засвидетелстван и в Хераклея.
През трети век отново има следи от селскостопански чифлик, през четвърти - също. Но опитите престават - в равното са незащитени. Кратко объркване внася откриването на този боен шлем, но вероятно става дума за присъствието на ковач, който събира желязо за скрап. Така че след неолита, магистралата сега е следващото важно събитие в долината на Струма.

http://news.bnt.bg/bg/a/sledi-ot-sblsk-mezhdu-dve-neolitni-kulturi-zasyakokha-uchenite-v-damyanitsa

Hatshepsut

,,Река Струма – пътят към Европа. Съкровищница на праисторически култури" –
изложба в музея в Благоевград



Съдове от Кайменска чука


Съдове от Ковачево

Изложбата показва най-репрезентативните предмети, намерени по време на дългогодишните археологически проучвания на три основни праисторически обекти – Ковачево от ранния неолит, Дамяница – късен неолит и халколит и последният обект е постройка от покрайнините на Благоевград  на Кайменска чука от края на късната бронзова епоха. В допълнение ще бъдат показани няколко емблематични обекти от тракийския период – светилищата в Левуново, Црънча и Бабяк, както и некропола в Кочан.

,,Нашият регион е много богат на праисторически обекти. Тук се е развивала праисторическата култура на изключително високо ниво. От тук тръгва пътят към Европа, може би тук е началото на европейската цивилизация. Поне така смятаме ние." – сподели за предаването ,,Днес" на Радио Благоевград д-р Малгожата Кулова, уредник ,,Археология" в Регионалния исторически музей - Благоевград.

Най-интересните експонати са огърлици и други накити от нефрит, съдове, мъжки фигурки с индивидуални черти и шапки, както и печати пинтадери. Регионалният исторически музей - Благоевград притежава най-голямата колекция в Европа от раннонеолитните глинени печати – пинтадери, намерени в Ковачево.

http://bnr.bg/blagoevgrad/post/101165137/reka-struma-patat-kam-evropa-sakrovishtnica-na-praistoricheski-kulturi-izlojba-v-muzea-v-blagoevgrad

Hatshepsut


Hatshepsut

Откриха част от скулптура на богинята Артемида в Хераклея Синтика


Днес по време на поредните разкопки на древния римски град Хераклея Синтика, край Рупите, екипът археолози на доцент д-р Людмил Вагалински откриха част от скулптурно изображение на богинята Артемида. Това съобщиха от специализирания сайт Archaeologia Bulgarica.

Намерено е парче от долната част на пластика, както и фрагмент от корнизите с лъвски глави, каквито вече са откривани и по-цялостно запазени на този обект.

,,Богинята на лова обикновено се изобразява с по-къса туника, за да може да тича, а и долу при краката виждаме дъговиден предмет, най-вероятно лък. Намерихме я между нападалите от земетресението през IV век колони, в близост до разкрито от нас при предишни разкопки помещение с олтар. Ще можем да твърдим, че е Артемида със сигурност, когато открием и другата част от пластиката. Но отсега мога да добавя и че култът към нея е много разпространен през античността в района на Средна Струма", коментира ръководителят на разкопките доц. Д-р Вагалински, които бяха подновени в понеделник.

Вече са открити и части от мраморни колони, срутени вероятно при голямото земетресение през IV век след Христа. Това е поредното доказателство за мащабите на строителството в този великолепен град през античността, а и за професионализма на археолозите, които го проучват.

През този сезон археолозите ще опитат да локализират югозападния ъгъл на форума, за да се изчисли точната квадратура на площада. Това пък ще помогне да се изградим представа за истинските мащаби на Хераклея Синтика, за икономическата мощ на града в сравнение с Амфиполис, Филипи, Тесалоника, Берое.

За този сезон 30 000 лв. са осигурени от кмета на Петрич Димитър Бръчков. Те ще стигнат за три седмици, но има вероятност проучването да бъде удължено, ако бъдат отпуснати допълнителни още толкова средства от Министерството на културата.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/v-herakleja-sintika-otkriha-chast-ot-skulptura-na-boginjata-artemida-213158

Hatshepsut

Женска статуя, висока малко над метър, откриха археолозите на Хераклея Синтика


Женска статуя, висока малко над един метър, откриха днес археолозите на Хераклея Синтика. Това каза за БТА директорът на историческия музей в Петрич д-р Сотир Иванов. В началото на миналата седмица екипът на доц. Людмил Вагалински започна новия археологически сезон на древния град край Петрич, като целта е да се разкрие форума на древния град в неговата цялост.

Статуята е открита в западната част на централния площад на Хераклея Синтика. Тя е много добре запазена, въпреки че липсват главата и ръцете. Най-вероятно е паднала по време на голямото земетресение станало тук през 388 година, посочи д-р Иванов. Това е и крайната дата, до която е съществувала статуята. Вероятно главата и ръцете са се счупили при падането й, възможно е и да са използвани в последствие за друг градеж, който да е чисто географски на различно място, а не където са разкопките, допълни директорът на музея.

Статуята е много фина изработка, личат сандалите, диплите на дрехата и представлява интересен момент от нашата история, каза още д-р Сотир Иванов. Той обясни, че както с останалите открити статуи на Хераклея Синтика, и тази предстои да бъде консервирана, реставрирана и след това експонирана на самия археологически обект.

https://dariknews.bg/regioni/blagoevgrad/zhenska-statuia-visoka-malko-nad-metyr-otkriha-arheolozite-na-herakleia-sintika-2233102

Similar topics (5)