• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 October 2020, 10:05:27

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 105
  • Latest: StoyanN
Stats
  • Total Posts: 17727
  • Total Topics: 1287
  • Online Today: 62
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 47
Total: 48

Мира Дойчинова

Started by Hatshepsut, 07 September 2018, 13:49:58

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Hatshepsut

Благодаря

Благодаря ти, любов. Че в душата ми тихичко мина.
Че на пръсти промъкна се, а остави всевечни следи.
Благодаря за това, че превръщаш във пролети зимите,
и след теб е по-светло, по-цветно, по-мое, нали...

За това, че разбрах всеки смисъл на твойто очакване.
За това, че мълчах, че се смеех, и болях, и летях.
Благодаря ти, любов. Всяко толкова тихо проплакване
е надежда за свят, в който няма самотност и страх...

За това, че крилете ми винаги поникват по двойки.
За мигът, в който аз преобръщах небета в сърцето си.
И за всичката смелост през дните ми. Колкото толкова.
Благодаря ти, любов. Че те имах. За вечност. До себе си.

За това, че и ти с необятен замах ме създаваше също.
Че укрепваш духа като щит, с всеки устрем на волята.
И че винаги имам гнездо, във което се връщам.
А пък ти съществувай. Сега. И завинаги. Моля те.

Hatshepsut

Надежда, Вяра, Любов, Мъдрост

Добър ден. Имам едно оплакване –
(направо си е жива рекламация) –
след цяла вечност напразно очакване,
връщам Надеждата – за реанимация.

Не подлежи на замяна? А в склада?
Дали няма нещо бракувано?
Иззето е всичко? Е, браво!
Безнадеждните едва съществуваме...

С кого разговарям, прощавайте?
Ооо, май съм объркала номера...
Не търсех Бог, извинявайте,
а само Човещината у хората...

Сега ще затварям, че имам работа.
И да доставите скоро Надежда.
Моята едва диша, но... Карай.
Ще се понасяме още, изглежда...

Hatshepsut

Обичам го...

Обичам го. И страшно ми личи.
И няма как усмивките да скрия.
Такава обич само се мълчи.
Че иначе галактики се сриват...

Че иначе ще стане много топло,
и зимата ще се стопи без време.
Душата ми ще се превърне в облак.
И всичката ми болка ще отнеме...

Обичам го. И много ми отива.
Тъй сякаш съм родена за това –
да бъда като в приказка щастлива,
да счупя всяка тиха самота...

Да бъда нeщо синьо и незримо,
дори и от въздишките по-лека.
Измислям си, че в моя свят го има.
Обичам го. Обичам го. И нека.

Hatshepsut

Десет урока

Десет урока за научаване.
Първи: Да следвам сърцето си.
Втори: Да нямам очаквания.
Трети: Да вярвам във себе си.

Четвърти: Да бъда различна.
Пети: Живота да пазя.
Шести урок: Да обичам,
дори когато ме мразят.

Седми: Да се усмихвам.
(Нищо, че пак ми се плаче.)
Осми урок: Да притихвам.
Няма спешни задачи.

Девети: Да се харесвам,
защото съм с нещо красива.
Десети урок: (Много лесен):
Просто да съм щастлива.

Hatshepsut

Светът се променя...

Светът се променя, променя, променя,
а всъщност, това си е същият свят,
във който се търсим през цялото време,
във който мечтите ни нощем болят,

и пак се издигат прозрачни империи,
а после се срутват на пепел и прах,
и всяко предателско тайно неверие
умира в съмнение, сянка и страх...

Това е светът ни, във който ни има –
щастливи, нещастни, красиви, добри,
притискащи силно нещата любими
в сърцето, което до болка тупти,

живеещи, дишащи, смели, прекрасни,
и винаги истински, чисто човечни...
Светът се променя. Безкрайно и ясно.
А ние сме същите. Обич и вечност.

Hatshepsut

Силна за двама

Аз съм силна за двама, аз съм просто герой,
и не вярвам на никого, щом светът си е мой,
ти не гледай така, сякаш май че съм луда,
всяка нощ е вълшебна, всеки ден ми е чудо!

И пътувам през времето, най-далечният път,
а мечтите ми – сините, няма нивга да спрат,
ако искаш ела, ето, правя ти място,
но недей да ме учиш как рисува се щастие!

И недей да отчиташ мойте дни по часовник,
и за моите приказки не посочвай виновник,
не поклащай със укор глава, щом се смея,
ти навярно желаеш в твоя свят да живея?

Няма начин, повярвай, аз съм просто герой.
Всеки свят, щом докосна, е завинаги мой!
И съм силна с това, че разказвам вълшебства,
и живея във тях – най-безкрайното детство!

Мойта клетва е тази – да остана дете,
не поглеждай часовника, няма кой да ме спре,
аз признавам – обичам, и така ми е лесно,
нека всеки да каже, че е просто чудесна

тази моя по детски светло-синя мечта...
Аз съм силна за двама – мога само така!
Хей, какво се замисли? Просто времето спри!
Хайде, дай си ръката. Ето, можеш и ти..

Hatshepsut

Не се замислих...

Не се замислих колко ли ще трябва
в живота да заплащам всеки миг –
за правдата, за виното, за хляба,
за прошка, за предателство, за вик,

за нечии пропуснати очаквания,
за чуждите амбиции за власт.
За нощите, студени и разплакани,
за крадени звезди в незнаен час,

за тихите въздишки по паважа,
за споменът, забравен за добро.
За всеки таен порив да разкажа
кога въобще съм жива и защо...

За всеки мой недоизказан стих.
За сълзите, удавени в дъжда.
Прощавайте. За всичко си платих.
Безплатна ми е само любовта.

Hatshepsut

Боса да тръгна...

Боса да тръгна... Дали ще боли?...
В тревата да легна... Дали ще е твърдо?...
Детство да върна... Не мога, нали?...
А някога можех света да обърна...

Време да спирам... Дали ще е трудно?...
В локви да скачам... Ще се намокря!...
Света да изследвам – вечно учудена,
без страх, че ще имам петна по роклята...

Цветя да откъсна – сега ми е жал...
Къде ли онази невинност остана?...
В дъжда да се втурна и цялата в кал
да се прибирам при мама...

Облак да хвана?... Ще го изпусна...
След коте да хукна... Ще ме одраска!...
А някога беше филията вкусна,
поръсена само със сол и щастие...

Стига ми толкова. Достатъчно раснах.
Вече избирам да се смалявам.
Боса ще тръгна... Боли ме... Прекрасно е!
Божичко... Нека!... Не съжалявам.

Hatshepsut

Като сън

Ти не вярваш ли? Ето ме! Цялата!
Като сън, като вик, като дъжд!
Като малка светулка изгряла
в самотата ти, тъй, изведнъж...

Като повик дошъл отдалече,
дълго чакан и много желан...
С обещания в твоята вечност
да се будиш, но никога сам...

Аз съм тук! И съм толкова твоя
точно колкото мога да съм...
Като тихите нощни порои,
дето все си измисляш насън...

И нарочно, и пак без да искам
все се сбъдвам от твойта целувка...
А повярваш ли колко съм истинска,
ще се спънеш в кристална обувка...

Hatshepsut

Дъждът не гони хубавото време...

Дъждът не гони хубавото време.
Нима душата може да измръзне?
На две пресечки мисъл съм от тебе.
Броя до сто. И ти рисувам слънце...

Понякога се случва много често –
едно го мислим, друго ни излиза.
,,Живот" е синоним на неизвестност.
Опасно ли е? Просто е. Не влизай.

Светът е приключение за смелите,
а ние сме от тях, безспорно ясно.
Когато си натясно със проблемите,
броя до сто. И ти измислям щастие...

И нека да вали, дъждът е обич,
която ни измива до петите.
Щом има нежност, нека да е много.
Броя до сто. И в капките политам.

Hatshepsut

26 September 2020, 07:15:41 #190 Last Edit: 26 September 2020, 13:38:49 by Hatshepsut
Завинаги

Ти си ми тихата лятна любов.
Ти си ми всичкото мое.
Това ненадейно парченце живот
ухаещо на покой,

носещо малко сълзи и надежда
някъде, нощем, в душата...
Ти си ми всяка идея за нежност,
щом ме боли самотата,

щом ме изгарят далечни огньове,
и ми е нужно спасение.
Ти си ми силата да се преборя
с всички беззвездни вселени,

някак си, някога, да стигна до тебе...
Ти си ми малкото чудо.
Мога с въздишка да спирам времето.
Но не и да те изгубя...

Ти си ми всичко, и нищо. Това е.
Тегля чертата. И ми излиза,
че все ми стига това – да мечтая
да съм ти копче на ризата.

Hatshepsut

Равносметка

Нося си кръста. Не ме питай от колко
години го нося. Не ти стига броенето.
Радост видях. Щастие, болка,
колкото толкова. Измита ги времето...

Минах в живота точно ето такава:
Нека всеки да вземе, по много.
Не поисках прегръдка. Не разчитах на слава.
Но раздадох звезди, смях и обич...

Разпилях се по вятъра, като прашинка,
сътворих безконечни вселени.
Разтопявах тъга, като лятна снежинка,
давах вечност. Всеки да вземе.

Нося си кръста. Заедно с него летя.
Не тежи. Не ме гледай с насмешка.
Вярвам до лудост, че всяка мечта
сбъдва се с обич. Съвсем по човешки.

Моят полет е спомен за синьо небе,
и през болката все съм различна...
Този, който от мене най-много си взе,
точно този най-много обичах.

Hatshepsut

В бъдеще време

Някой ден ще сме точно като от мой стих.
Аз ще съм същата – свободна и луда.
Ти ще си същия – усмихнат и тих.
Общият сбор – необяснимо чудо.

Ще сме преживели всичките катаклизми,
ще сме прескочили с лекота драмата.
А светът ще е красива измислица,
сътворена от нас – двамата.

Ти ще ми бъдеш отново небе.
Аз ще ти бъда Луна по мярка.
И ще се срещаме тихо, за по кафе,
на ъгъла на една звездна пряка.

Някой ден ще си преразказваме спомени –
тези, които живеем сега. Ти и аз.
Размечтах ли се много? Не се смей, моля те.
Само те заобичах на глас.

Hatshepsut

Липсва ми

Липсва ми онова време, приятелю.
Когато брояхме стотинките, и почитахме хляба.
Когато боси се надбягвахме с вятъра,
и знаехме какво можем и какво трябва.

Когато пристъпвахме плахо и с уважение
към любовта, сякаш стъпваме в храм.
А пък в душите ни, неопетнените,
никой не беше сам.

Когато посаждахме крехки дървета,
а после им спяхме под сенките кичести.
И някъде горе, над нас небето
ни напомняше, че сме обичани...

И отглеждахме цветя във сърцето си,
после без жал ги раздавахме.
Не скъпяхме прегръдките на ръцете си.
А добро и прошка – не ги забравяхме.

Знаехме какво е мъдрост, и какво е истина.
Някак животът бе прост и чист.
Липсва ми онова време, липсва ми.
Беше подпис на Бог, на бял лист.

Hatshepsut

Предпазлива съм...

Предпазлива съм. Знам правилата.
Стъпвам тихо, на пръсти, с финес.
Всички тайни искрят в тишината.
А пък утре започва от днес...

Не крещя. Само с поглед говоря.
Не осъждам. Прощавам в аванс.
И когато съм права, не споря.
А когато греша – давам шанс...

Липсвам само наужким. Наистина
в твойте мисли безкрай съществувам.
Знам, Животът е низ от измислици.
Но без обич петаче не струва...

Не продавам душата си никому.
Пък мечтите си вечно раздавам.
Запечатвам запомнени мигове.
След това от сърце ги дарявам...

И такава съм. В ада ще сляза,
ще го стопля с любов. Предпазливо.
А когато на пръсти изляза,
даже Господ ще смигне щастливо.

🡱 🡳