• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 October 2020, 18:50:08

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 17777
  • Total Topics: 1288
  • Online Today: 60
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 63
Total: 64

Мира Дойчинова

Started by Hatshepsut, 07 September 2018, 13:49:58

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Почти се справих...

Почти се справих. И ми бе урок,
че спомените трудно се забравят.
Най-първата любов? Да пази Бог!
На пепел и на пепелище става...

Какво като е толкова голяма?
На хиляди частици те разбива.
И после се събираш. И те няма.
Била ли съм в отломките щастлива?

Прибрах ли разпилените си мисли,
и оправдах ли всичките си чувства?
Голямата любов не значи истинска.
И именно тогава те напуска...

Пристига другата – такава, тиха.
До смърт и до безкрайност е потребна.
Виж, цялата Вселена се усмихва
в една любов, която е последна...

Тя никак не разтърсва небесата,
въобще не претендира за голямост.
На пръсти ще премине през душата ти,
и в някой ъгъл кротко ще остане...

Тогава и слепецът ще прогледне,
че само с обич стига се отвъд.
Една Любов, която е последна,
превръща се в Живот. А после в път.

Hatshepsut

Рецепта за Човечност

Тоз Живот не е бърза поръчка,
и не е сътворен по калъп.
Всяко време назад се не връща.
Всеки спомен до болка е скъп...

Ако имаш минути за губене,
загуби ги. Без капка вина.
Ала после не гледай учудено
след отлитаща своя мечта...

Не прескачай крещящи въпроси.
Няма кой – само ти отговаряш.
Всеки отговор – с теб ще го носиш,
подозирам дори – до безкрая...

Но пък този товар ще е лек,
ако обич в багажа прибавиш.
Не е трудно да бъдеш Човек.
Правиш само добро. И раздаваш.

Hatshepsut

И точно точно в този ден...

И точно точно в този ден,
и точно точно в този час
изчезва думичката ,,мен",
и идва думичката ,,нас".

И гледай – чудо! – пеперуди,
промъкват се така, стомашно.
За първи път сме се събудили.
И не е страшно. Не е страшно.

Треперя цялата от смелост,
а ти политаш от кураж.
Едно свидетелство за зрелост
изписва се – сияен страж.

Какъв, какъв прекрасен ден,
и, божичко, прекрасен час!
Доскоро бяхме ,,теб" и ,,мен",
сега сме безвъзвратно ,,нас".

И не е страшно, а напротив.
Щастливо е. Като сълза.
Да осъзнаеш, че в живота
криле пришива Любовта.

Hatshepsut

Много съм мъчна...

Много съм мъчна. До полудяване.
За повече сложности – няма мегдан.
Имам излишъци – чак за раздаване.
Кой ще ги грабне? Изобщо не знам...

Куражлия си бил? Затягай си пояса.
Тежко хоро те очаква, да знаеш.
Китките шарени в душата ми – много са.
Но пък си струва за тях да играеш...

Брей, че юначен си, нямаш умора.
Луда любов ли те гони, сакън?
Аз ще се крия по сенки и дворове,
ти да ме търсиш сред птиците вън...

Ей ме. Намерена. Сърце не залостих.
Само от обич човек се не крие.
Твоя съм, знаеш ли? Вече е просто.
Давам душата си – да я напиеш.

Hatshepsut

Девет живота...

Те са девет на брой. И ми стигат за всичко.
Имам време да бъда магия.
Да летя, да пропадам, да мълча, да обичам,
сред звездите си – да се открия.

Да си лягам със утрото, да се будя с луната,
да съм винаги колкото толкова.
И да слушам най-тихото – песента на душата ми,
заглушила усмихнато болките,

преоткрила небетата, сътворила вселените,
като котка, пристъпваща в мрака,
и така да разчитам, докрая, на мене,
че умея с любов да те чакам,

да повярвам в човешкото истинско щастие,
дето цяло събира се в тебе.
Да те искам и утре, и вчера, в безкрая си,
точно колкото днес. Имам време.

Сред милиарди слънца, да ти светя едничка,
да горим, да не спим, да мълчим.
Имам девет живота. И ми стигат за всичко.
А пък ти си ми само един..!

Hatshepsut

Юни

През Юни крия всички небеса
във пазвата на топлите си нощи.
Валя внезапно. Тичам през дъжда.
Не искам повече. И мога още.

Измислям най-вълшебните неща,
а истинските – мене ме сънуват.
Единствено през Юни е така –
прегръщам и безпаметно целувам...

Светът е обич. Как да ти го кажа?
Щом цялата в ръцете ти изчезвам...
Мигът е тук. И сам ще си покаже,
че времето дори ще спре от нежност,

че всички дъждове ще извалят,
а в локвите на тихите порои
оглежда се светът. Вълшебен свят!
Във който аз съм Юни. И съм твоя.

Hatshepsut

Усещане за лято

Море ще съм и в теб ще се разлея.
Вълна ще съм. И облак. И небе.
Ела, ще те накарам да се смееш.
А после ще мълча наравно с теб...

В скалите ти с любов ще се разбивам –
да знаеш, че съм вярна до полуда.
В очите ти докрай ще се откривам,
гореща, боса, като лятно чудо,

с коси от ветровете разпилени,
и с рокля на усмихнати цветя.
С една прегръдка ще изключа времето,
ще тичам, ще обичам, ще летя...

Море ще съм. Усещане. И лято.
Така ще ти помогна да се слееш
с най-хубавите мигове, когато
усети, че в сърцето ми живееш.

Hatshepsut

Не е късно

Не е късно за малко надежда,
щом прозорец в душата ми свети.
Две ръце се протягат за нежност,
и за теб са, да знаеш, и двете.

Не е късно за обич и прошка.
Щом светът е безкрайно човешки,
ще изтрие през дните и нощите
всеки спомен за минали грешки.

Не е късно да вярваш в доброто.
През житейските бури преминал,
всеки път се изправяш, защото
пламък-вяра в сърцето ти има.

Не е късно. Мигът е прегръдка.
Любовта е най-чистата жажда.
Всеки свят се разделя на стъпки,
и така времената се раждат...

Не е късно... Къде се разбърза?
Има толкова много за всички.
А сърцето ми – с твоето свързано,
иска само да каже: Обичам те!

Hatshepsut

Пазя си всичко...

Пазя я още. Топлината в сърцето.
Усмивката също я пазя. Напук.
Имам си няколко птици в небето –
неотлетели на юг.

Имам и белег от рана в душата –
да помня, че съм обичала.
Аз съм си същата. Стихче на вятъра.
Необяснимо момиче.

Имам палто и ботушки за сняг.
Друго какво ми е нужно?
Трябва ми просто някакъв бряг,
за да знам, че не съм чужда...

Пазя си спомени. Летните. Слънчеви.
Много горещи. Във чая.
С две бучки захар. И със чадърче.
Другото го мечтая...

Пазя си всичко. Имам за зимата.
Да ми е топло и тихо.
Много е просто. Нежност да има.
И споделено усмихване..

Hatshepsut

Подарък

Всичките свои богатства прибрах -
в малко вързопче. В душата си.
Вързах на възел. Не мога без тях.
И ги понесох на някъде...

Взела съм малко парченце надежда,
две-три искри от жарава...
Пътят е дълъг и труден, изглежда...
Обич си взех - да ме сгрява...

Перо от крилото на птица прибрах -
да помня къде е сърцето ми.
Тъмно щом стане - да литна без страх,
и да се слея с небето си...

Взех си комат тишина от звездите -
все някога ще огладнея.
Сгънах на дъното грижливо мечтите.
И време - да ги живея.

Всичките спомени - и те във вързопчето.
Нямам какво да забравям.
Сложих и щастие. С уговорка - безсрочно.
И сили - да го създавам.

Скътах душата си и възела вързах
с панделка с надпис "Късмет!"
Тръгнах на някъде сега, и те търся...
Че е подарък за теб.

Hatshepsut

Без теб

Каква ти раздяла... Това е обричане...
Съдбовно... За вечност... До смърт...
Такова безгрешно, човешко обичане
минава не един кръстопът...

Такова обичане... Не знае предели...
И граници не съществуват...
Защо ли душите ни са толкова смели?
Те всеки момент се целуват...

Раздяла ли?... Божичко... Сладка тъга
се вмества в сърцата ни слети...
Единствено тъй ще усетим сега
какво е на части небето...

Такива сме ние – парченца от пъзел,
и всичко си идва на място...
Душите ни заедно във общия възел
блещукат в безкрая... от щастие.

Hatshepsut

А той

А той по ръбчетата си е много остър.
(Живее на перваза на търпимост.)
И сложното при него става просто,
граничещо с човешка поносимост.

Пък аз си имам много светове.
А той в един си пише правилата.
И доста често сякаш е дете,
прибиращо комети във душата си...

Пък аз съм много някаква такава.
А той е точно колкото такъв.
Когато във безкрая се забравя,
от раз намира верния ми път...

Пък аз съм все отнесена от вихъра.
И простото при мен е адски сложно.
А той е тих. И даже без да пита
спасява ме от мойта невъзможност...

Но всеки миг със него е Живот.
От истинския, дето се запомня.
По ръбчетата слагам му любов.
А той пък ме лекува от бездомност...

И как да кажа, страшно се обичаме.
И той, и аз, и просто Ние впрочем.
Понякога се чудя на какво прилича
така да съм щастлива... До безсрочия.

Hatshepsut

Рецепта за Летене

Каквото ще да става. Ще летя.
Решила съм. Дори е окончателно.
Едно е ясно: трябват ми крила.
Пусни ме за секунда във душата си...

Каквото ще да става. Казах. Точка.
Лети ми се! На щастие прилича...
Вървя в комплект със няколко безсрочия.
И първото започва със: Обичам те...

А после, знаеш, следва тъй нататък.
Небе, минути, дни, и куп надежди.
Дори да съм осъдена на краткост,
безкрая ще запълня с мойта нежност!

И просто ще летя. До незабрава.
По вятъра ще пиша всички мигове.
Решила съм: Каквото ще да става.
Обичам те. Щастлива съм. Завинаги.

Hatshepsut

За днес си пожелавам...

За днес си пожелавам светлина.
Да бъде лъч, в душата ми притихнала.
Да виждам само малките неща,
които неизменно ме усмихват...

Да имам слънце... Още ми е лятно,
и още крия някоя мечта
във джобчето – препълнено със вятър,
с писма до теб. И с много тишина...

Ще имам птици. Обич. И прегръдки.
Това ще бъде от онези дни,
в които към сърцето си се връщам,
и всичко е по-хубаво... А ти

ще скриеш във душата си света
и няма повече да бъдеш сам.
За днес си пожелавам светлина.
И просто, ей така, ще ти я дам.

Hatshepsut

Рецепта за Спомени

Имам нужда от спомени,
във които сме двамата,
и сияе в бонбонено
тишината във стаята,

имам нужда да видя,
че съм още момиче
с пеперуди в косите,
със тъга за събличане,

дето ти ще я махнеш,
като дреха ненужна.
В споделеното щастие,
всяка болка е чужда...

Имам нужда, разбра ли?
Не е нещо особено.
Имам време за даване.
Превърни го във спомени.

Няма обич до края.
Има обич отвъд.
Тишината във стаята
се превръща във път...

Този свят ще ни върне
всичко дето сме дали.
Прегърни ме, да зърна,
че въобще сме живяли.

🡱 🡳