• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

19 September 2020, 21:31:48

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11466 Posts

Шишман
3210 Posts

Лина
559 Posts

Panzerfaust
525 Posts

Long time ago
503 Posts

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 17212
  • Total Topics: 1282
  • Online Today: 78
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 47
Total: 48

Мира Дойчинова

Started by Hatshepsut, 07 September 2018, 13:49:58

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Почти се справих...

Почти се справих. И ми бе урок,
че спомените трудно се забравят.
Най-първата любов? Да пази Бог!
На пепел и на пепелище става...

Какво като е толкова голяма?
На хиляди частици те разбива.
И после се събираш. И те няма.
Била ли съм в отломките щастлива?

Прибрах ли разпилените си мисли,
и оправдах ли всичките си чувства?
Голямата любов не значи истинска.
И именно тогава те напуска...

Пристига другата – такава, тиха.
До смърт и до безкрайност е потребна.
Виж, цялата Вселена се усмихва
в една любов, която е последна...

Тя никак не разтърсва небесата,
въобще не претендира за голямост.
На пръсти ще премине през душата ти,
и в някой ъгъл кротко ще остане...

Тогава и слепецът ще прогледне,
че само с обич стига се отвъд.
Една Любов, която е последна,
превръща се в Живот. А после в път.

Hatshepsut

Рецепта за Човечност

Тоз Живот не е бърза поръчка,
и не е сътворен по калъп.
Всяко време назад се не връща.
Всеки спомен до болка е скъп...

Ако имаш минути за губене,
загуби ги. Без капка вина.
Ала после не гледай учудено
след отлитаща своя мечта...

Не прескачай крещящи въпроси.
Няма кой – само ти отговаряш.
Всеки отговор – с теб ще го носиш,
подозирам дори – до безкрая...

Но пък този товар ще е лек,
ако обич в багажа прибавиш.
Не е трудно да бъдеш Човек.
Правиш само добро. И раздаваш.

Hatshepsut

И точно точно в този ден...

И точно точно в този ден,
и точно точно в този час
изчезва думичката ,,мен",
и идва думичката ,,нас".

И гледай – чудо! – пеперуди,
промъкват се така, стомашно.
За първи път сме се събудили.
И не е страшно. Не е страшно.

Треперя цялата от смелост,
а ти политаш от кураж.
Едно свидетелство за зрелост
изписва се – сияен страж.

Какъв, какъв прекрасен ден,
и, божичко, прекрасен час!
Доскоро бяхме ,,теб" и ,,мен",
сега сме безвъзвратно ,,нас".

И не е страшно, а напротив.
Щастливо е. Като сълза.
Да осъзнаеш, че в живота
криле пришива Любовта.

Hatshepsut

Много съм мъчна...

Много съм мъчна. До полудяване.
За повече сложности – няма мегдан.
Имам излишъци – чак за раздаване.
Кой ще ги грабне? Изобщо не знам...

Куражлия си бил? Затягай си пояса.
Тежко хоро те очаква, да знаеш.
Китките шарени в душата ми – много са.
Но пък си струва за тях да играеш...

Брей, че юначен си, нямаш умора.
Луда любов ли те гони, сакън?
Аз ще се крия по сенки и дворове,
ти да ме търсиш сред птиците вън...

Ей ме. Намерена. Сърце не залостих.
Само от обич човек се не крие.
Твоя съм, знаеш ли? Вече е просто.
Давам душата си – да я напиеш.

Hatshepsut

Девет живота...

Те са девет на брой. И ми стигат за всичко.
Имам време да бъда магия.
Да летя, да пропадам, да мълча, да обичам,
сред звездите си – да се открия.

Да си лягам със утрото, да се будя с луната,
да съм винаги колкото толкова.
И да слушам най-тихото – песента на душата ми,
заглушила усмихнато болките,

преоткрила небетата, сътворила вселените,
като котка, пристъпваща в мрака,
и така да разчитам, докрая, на мене,
че умея с любов да те чакам,

да повярвам в човешкото истинско щастие,
дето цяло събира се в тебе.
Да те искам и утре, и вчера, в безкрая си,
точно колкото днес. Имам време.

Сред милиарди слънца, да ти светя едничка,
да горим, да не спим, да мълчим.
Имам девет живота. И ми стигат за всичко.
А пък ти си ми само един..!

Hatshepsut

Юни

През Юни крия всички небеса
във пазвата на топлите си нощи.
Валя внезапно. Тичам през дъжда.
Не искам повече. И мога още.

Измислям най-вълшебните неща,
а истинските – мене ме сънуват.
Единствено през Юни е така –
прегръщам и безпаметно целувам...

Светът е обич. Как да ти го кажа?
Щом цялата в ръцете ти изчезвам...
Мигът е тук. И сам ще си покаже,
че времето дори ще спре от нежност,

че всички дъждове ще извалят,
а в локвите на тихите порои
оглежда се светът. Вълшебен свят!
Във който аз съм Юни. И съм твоя.

Hatshepsut

Усещане за лято

Море ще съм и в теб ще се разлея.
Вълна ще съм. И облак. И небе.
Ела, ще те накарам да се смееш.
А после ще мълча наравно с теб...

В скалите ти с любов ще се разбивам –
да знаеш, че съм вярна до полуда.
В очите ти докрай ще се откривам,
гореща, боса, като лятно чудо,

с коси от ветровете разпилени,
и с рокля на усмихнати цветя.
С една прегръдка ще изключа времето,
ще тичам, ще обичам, ще летя...

Море ще съм. Усещане. И лято.
Така ще ти помогна да се слееш
с най-хубавите мигове, когато
усети, че в сърцето ми живееш.

Hatshepsut

Не е късно

Не е късно за малко надежда,
щом прозорец в душата ми свети.
Две ръце се протягат за нежност,
и за теб са, да знаеш, и двете.

Не е късно за обич и прошка.
Щом светът е безкрайно човешки,
ще изтрие през дните и нощите
всеки спомен за минали грешки.

Не е късно да вярваш в доброто.
През житейските бури преминал,
всеки път се изправяш, защото
пламък-вяра в сърцето ти има.

Не е късно. Мигът е прегръдка.
Любовта е най-чистата жажда.
Всеки свят се разделя на стъпки,
и така времената се раждат...

Не е късно... Къде се разбърза?
Има толкова много за всички.
А сърцето ми – с твоето свързано,
иска само да каже: Обичам те!

Hatshepsut

Пазя си всичко...

Пазя я още. Топлината в сърцето.
Усмивката също я пазя. Напук.
Имам си няколко птици в небето –
неотлетели на юг.

Имам и белег от рана в душата –
да помня, че съм обичала.
Аз съм си същата. Стихче на вятъра.
Необяснимо момиче.

Имам палто и ботушки за сняг.
Друго какво ми е нужно?
Трябва ми просто някакъв бряг,
за да знам, че не съм чужда...

Пазя си спомени. Летните. Слънчеви.
Много горещи. Във чая.
С две бучки захар. И със чадърче.
Другото го мечтая...

Пазя си всичко. Имам за зимата.
Да ми е топло и тихо.
Много е просто. Нежност да има.
И споделено усмихване..

Hatshepsut

Подарък

Всичките свои богатства прибрах -
в малко вързопче. В душата си.
Вързах на възел. Не мога без тях.
И ги понесох на някъде...

Взела съм малко парченце надежда,
две-три искри от жарава...
Пътят е дълъг и труден, изглежда...
Обич си взех - да ме сгрява...

Перо от крилото на птица прибрах -
да помня къде е сърцето ми.
Тъмно щом стане - да литна без страх,
и да се слея с небето си...

Взех си комат тишина от звездите -
все някога ще огладнея.
Сгънах на дъното грижливо мечтите.
И време - да ги живея.

Всичките спомени - и те във вързопчето.
Нямам какво да забравям.
Сложих и щастие. С уговорка - безсрочно.
И сили - да го създавам.

Скътах душата си и възела вързах
с панделка с надпис "Късмет!"
Тръгнах на някъде сега, и те търся...
Че е подарък за теб.

Hatshepsut

Без теб

Каква ти раздяла... Това е обричане...
Съдбовно... За вечност... До смърт...
Такова безгрешно, човешко обичане
минава не един кръстопът...

Такова обичане... Не знае предели...
И граници не съществуват...
Защо ли душите ни са толкова смели?
Те всеки момент се целуват...

Раздяла ли?... Божичко... Сладка тъга
се вмества в сърцата ни слети...
Единствено тъй ще усетим сега
какво е на части небето...

Такива сме ние – парченца от пъзел,
и всичко си идва на място...
Душите ни заедно във общия възел
блещукат в безкрая... от щастие.

Hatshepsut

А той

А той по ръбчетата си е много остър.
(Живее на перваза на търпимост.)
И сложното при него става просто,
граничещо с човешка поносимост.

Пък аз си имам много светове.
А той в един си пише правилата.
И доста често сякаш е дете,
прибиращо комети във душата си...

Пък аз съм много някаква такава.
А той е точно колкото такъв.
Когато във безкрая се забравя,
от раз намира верния ми път...

Пък аз съм все отнесена от вихъра.
И простото при мен е адски сложно.
А той е тих. И даже без да пита
спасява ме от мойта невъзможност...

Но всеки миг със него е Живот.
От истинския, дето се запомня.
По ръбчетата слагам му любов.
А той пък ме лекува от бездомност...

И как да кажа, страшно се обичаме.
И той, и аз, и просто Ние впрочем.
Понякога се чудя на какво прилича
така да съм щастлива... До безсрочия.

Hatshepsut

Рецепта за Летене

Каквото ще да става. Ще летя.
Решила съм. Дори е окончателно.
Едно е ясно: трябват ми крила.
Пусни ме за секунда във душата си...

Каквото ще да става. Казах. Точка.
Лети ми се! На щастие прилича...
Вървя в комплект със няколко безсрочия.
И първото започва със: Обичам те...

А после, знаеш, следва тъй нататък.
Небе, минути, дни, и куп надежди.
Дори да съм осъдена на краткост,
безкрая ще запълня с мойта нежност!

И просто ще летя. До незабрава.
По вятъра ще пиша всички мигове.
Решила съм: Каквото ще да става.
Обичам те. Щастлива съм. Завинаги.

Hatshepsut

За днес си пожелавам...

За днес си пожелавам светлина.
Да бъде лъч, в душата ми притихнала.
Да виждам само малките неща,
които неизменно ме усмихват...

Да имам слънце... Още ми е лятно,
и още крия някоя мечта
във джобчето – препълнено със вятър,
с писма до теб. И с много тишина...

Ще имам птици. Обич. И прегръдки.
Това ще бъде от онези дни,
в които към сърцето си се връщам,
и всичко е по-хубаво... А ти

ще скриеш във душата си света
и няма повече да бъдеш сам.
За днес си пожелавам светлина.
И просто, ей така, ще ти я дам.