• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 September 2020, 21:18:09

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11472 Posts

Шишман
3232 Posts

Лина
563 Posts

Panzerfaust
530 Posts

Long time ago
503 Posts

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 17249
  • Total Topics: 1283
  • Online Today: 59
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 38
Total: 38

Мира Дойчинова

Started by Hatshepsut, 07 September 2018, 13:49:58

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Всяка приказка има си край

Всеки ден ще рисувам любов.
От дъгата ще взема боички.
Тази приказка с име ,,Живот"
неизменно започва с обичане...

От небето събирам си синьото,
а от слънцето – жълтия цвят.
И червено – от залези минали,
неусетно през тихия свят...

А зеленото – скрито в тревата
ще се плисне на листите бели.
Виолетова литва душата ми...
Колко нощи така сме летели...

Ще си взема сребро от Луната
да ме пази от всяка беда.
От звездите ще сбирам позлата
да оставя в безкрая следа...

Ето, вече събрах цветовете,
и рисувам мечтите си пъстри.
Те докосват с любов световете
и ги учат да стъпват на пръсти.

Всяка приказка има си край,
и когато завърша картината
ще я хвърля пред себе си, знай,
и във нея ще вляза. Завинаги.

Hatshepsut

Отново си наливам чаша обич...

Любов ли беше? Или чаша с вино?
,,Пиянството на всичките ми дни.."?
И този празник като мен ще мине.
И също като тебе – ще боли...

Понякога ще спира за почивка
светът ми... Като мене подразбрал
Живот се пие само със усмивка!
Поне да разбереш, че си живял...

И пак ще бъде цветна въртележка
любов и вино, радост и тъга.
Прилежно плащам всичките си грешки,
и стиснала квитанция в ръка

отново си наливам чаша обич.
(Така и не разбрах какво празнувам.)
Любов да бъде! Нека е по много!
С гаранция от Бог. Че съществувам.

Hatshepsut

Всичко е временно...

Но за щастие всичко е временно
ще премине светът като миг.
Ще изчезне в забравата бремето
на сподавен в безмълвие вик...

Ще се срутват всесилни империи,
ще залязват самотни крале.
Ще умира и всяко безверие,
щом за вяра е нужно небе...

А небето е тук перманентно.
Като сенки под него – вървим.
И загледани просто във себе си,
ще се търсим. И пак ще мълчим...

Пък животът ще ниже годините
броеница от тихи мечти.
Знам, това като мен ще премине,
както всяка секунда лети...

Часовете загубили стремето,
ще се втурнат към своята бездна.
Но за щастие, всичко е временно.
И сълзата, и тя ще изчезне...

Всяка злоба ще глъхне в забрава,
всяка болка ще спре да боли.
Обичта, само тя ни остава.
За да има човекът следи.

Hatshepsut

Мълчи ми се...

Мълчи ми се. Тъй както си мълчи
до болка изкрещяна тишината.
Небето във очите ми вали.
Дъждът е пуснал котва във душата ми...

И мисля си, че просто няма как
да скрия всички думи. Не е честно.
От толкова години чакам знак,
че всяко чудо се заражда лесно...

Но времето се плаща със цена,
която до безкрай ми е позната:
Човекът е виновен за това,
че бърка любовта със свободата...

Виновна съм. Какво пък. И мълча.
Изгубих ли се? Просто е. Обичам те.
Получих знак – усмихна се света.
И ето – тишината каза всичко...

Hatshepsut

Вървя по наклона на времето...

Аз вървя по наклона на времето
и оставям усмивки – следи.
Колко много от мене са вземали?
Няма нищо. Животът върви.

Не очаквам безсмислено ресто.
Във душата ми – има за всички.
Колко струва да бъдеш по-честен?
Точно колкото тихо: ,,Обичам те..."

Да го чуеш през всичката болка,
дето камъни хвърля през рамо
значи много. А всъщност е толкова,
че да можеш да носиш за двама.

И за трима, за пет, и за сто.
Много носи душата, наистина.
Аз повдигам Земята-кълбо,
само с тихичко синьо усмихване...

И надвила наклона на времето
все си мисля за бъдните дни.
Само с обич мигът е вълшебен.
Гледай – чудо!: Животът върви.

Hatshepsut

Някакво такова...

Нещо, някакво, такова. Също като тишина.
Връхлетя ме от засада. Не очаквах, за беда.

Казват, че било любов. А това какво ще значи?!?
Аз се стягам за проблеми. То пък лесно е обаче...

Има много светлина. Сякаш пърхат пеперуди.
Също е като мечта. Само че – със доста лудост.

Иска ти се да целуваш. Ако може – постоянно.
И летиш. И съществуваш. И е хубаво. И странно.

Бяло, бяло, като сняг. И е цветно – като пролет.
И ухае на дъжда. Пък свободно – като полет...

Тъй внезапно те изпълва. Че ти хрумва да избягаш.
Но краката ти не тръгват. И завинаги оставаш...

И прегръщаш до безкрая. След безкрая – отначало.
Някога си бил на части. Вече си същинско цяло...

Също като тишина. Във която си обичане...
Някакво такова нещо. А пък колко ми прилича...

Hatshepsut

Аз за прошка небето не моля...

Аз за прошка небето не моля,
много горда съм – знаеш това,
щом сама съм – викам неволята,
а не дойде ли – махвам с ръка.

И запретвам ръкави – до лактите,
дишам с болка – какво от това?!?
Даже пак против мен да са фактите,
пренаписвам ги. Нямам вина.

До последно отричам промените
остарявам – (дали е така?)
Но за гушата стиснала времето,
пак ще хукна със боси крака

след една-две мечти необмислени
и така ще изчезна нанякъде.
А когато ме няма – измисляй ме!
Ще се върна с последния вятър.

Пак в нозете ти слагам живота си,
не поклащай със укор глава.
Аз без прошка научих урока си,
много горда съм. Знаеш това.

Hatshepsut

Жена

Така ме нареди Животът
(и беше благосклонен при това) -
да бъда рай по пътя към Голгота,
съществително с подробности. Жена.

Да нося цялото човешко бреме
на престорените крехки рамене.
Стремежите ми? – Дявол да ги вземе.
Зачеркнати от списъка? Добре.

Обаче имам хитринки в ръкава
и няколко способности все пак -
умея да обичам до забрава,
да виждам светлина и в пълен мрак,

умея да разплаквам много лошо
и после преобръщам всичко в смях.
Умея да мълча. И мога още
живота си да подаря. Без страх.

Умея да нахраня с думи само
гладуваща душа. И съм щастлива.
Да крача смело, даже път да няма.
И само за един да съм красива.

Разчупвам хляб и сплитам маргаритки,
рисувам залези – без капчица вина.
Разпускам до прозореца си плитките.
А приказките? – пиша ги сама.

С целувка изцерявам всяка болка
(целувам и да няма болка даже).
Умея да търпя. Не зная колко.
Животът неизменно ще покаже.

Така е отредил – жена да бъда -
чупливо щастие, любов, тъга.
Дали се справям? Нека да отсъди.
Но много благосклонно при това.

Hatshepsut

Промъква се надеждата...

Промъква се надеждата, която
е всеки божи път една и съща:
откривам се във стъпките на лятото
и винаги към себе си се връщам...

Със морски дъх и с късче от небе
заплетено в косите непокорни,
безкраят не понечи да ме спре
към слънцето да тичам неуморно...

Родена от лъчите на разсъмване,
си имам птици – винаги в сърцето.
Загубя ли се – могат да ме върнат
в началото на мислите, където

е всичко необятно, безметежно,
съвсем като в несбъдната мечта.
Която ще се случи само с нежност.
На лятото в щастливата следа...

Hatshepsut

Наричане

Да съм плод – че да ме вкусиш.
Да съм огън – да те паря.
Да съм ум – да ме изучиш.
Да съм вятър – да те галя.

Да съм тяло – да ме имаш.
Да съм ручей – да ме пиеш.
Да съм манна – че да взимаш.
Да съм сянка – да се скриеш...

Да съм танц – да ме играеш.
Да съм хляб – да ме разчупиш.
Да съм тайна – да познаеш.
И мишена – да улучиш...

Да съм обич – да се вричаш.
Да съм страст – да ме желаеш.
Но не съм едно-едничко.
Аз съм всичко. Но не знаеш.

Hatshepsut

Доброто

Видях го вече. Зная, че е там
това, което винаги си търсил,
когато си безкрайно тих и сам,
и повален. Но не прекършен...

Когато си замръквал уморен
от всички задължителни илюзии,
от целия изкуствен плен,
от болката на думи чужди,

от тежките присъди и очаквания,
от мислите – така неподредени,
от сдържането – да не се оплакваш,
да бъдеш силен, и да имаш време...

Макар светът да е потънал в страх,
макар да е заровено дълбоко,
видях го вече, и те разпознах.
Ти носиш го във себе си.
Доброто.

Hatshepsut

Писмо до татко

Знаеш ли... Все бързах да съм голяма.
Да прескачам годините, да порасна.
А пък ти – хванал ръката ми само
бавно, полекичка, ме научи на щастие...

Животът безспорно – не бърза за никъде.
А пък ние сме хукнали – дим да ни няма.
Толкова много пропуснати мигове.
Вече не искам да съм голяма!

Аз щом порасна, ти – остаряваш.
Искам те тука, до мен, до безкрая!
Ти ме научи как да раздавам
свойте надежди. И как да мечтая...

Знаеш ли, татко... Аз съм добре.
И те обичам ... Помниш – до космоса.
Още съм твоето малко дете,
с толкова много безкрайни въпроси...

Никога няма да пусна ръката ти!
Никога недей да ме пускаш и ти!
Има време за порастване, татко!
Но още далече е... Знаеш, нали?

Hatshepsut

Ако днес...

Ако днес ти ми кажеш: "Обичам те!",
ще е малко по-хубав деня!
Ще разперя криле като птиците,
ще летя, ще летя, ще летя...

Ако ти днес ми кажеш: "Не чакай ме!",
ще потъне във траур нощта!
И ще скрия с ръце, че съм плакала -
ще заспя, ще заспя, ще заспя...

Ако днес ти ми кажеш: "Сънувах те...",
във мечти ще потъне света!
За да види сега, че съм влюбена -
ще крещя, ще крещя, ще крещя...

Ако днес ти ми кажеш: "Със друга съм...",
във сълзи ще сподавя гнева
и такава - от теб нежадувана,
ще мълча, ще мълча, ще мълча...

Ако днес ти ми кажеш: "Отивам си!",
ще удавя във болка деня!
И такава - от теб непоискана,
ще умра, ще умра, ще умра...

Ако днес ти ми кажеш... Не казвай!
Ако думите дават живот,
ти без думи сега ми показвай
как да дишам със твойта любов...



Ако днес стихове Мира Дойчинова

Hatshepsut

Особено

Променям се с годините. Нормално е.
На кротост и търпение залагам.
Вратата не отварям на нахалници.
Не влизам в спорове. Не ми приляга.

Променям се. Но не че остарявам.
И не че нещо много ми тежи.
Напротив, Пепеляшка си оставам,
особено във твоите очи...

Годините към мен са милостиви,
тъй както милостива бях към тях.
Раздавам време. Много съм щастлива,
че точно като себе си живях:

една и съща – вечната променлива,
превърнала мечтите си в съдба...
Бях лудост до небето ти навремето.
Сега съм радост, вяра, тишина...

Променям се. Нали е неизбежно.
И казват, че това е мъдростта.
Уроците си уча само с нежност.
И после ги разказвам на света...

За глупости въобще не съжалявам.
А грешките са минали по ред.
Променям се. И по-красива ставам!
Особено, огледам ли се в теб.

Hatshepsut

Целуна ме Животът

Целуна ме Животът. Беше топло.
А бузата ми пламна от любов!
И тиха, и трепереща, и мокра
самата аз превърнах се в Живот...

Прегърна ме на тръгване. И сложи
в багажа ми и радост, и сълзи.
Без щастие светът е невъзможен!
Без дъжд ще бъде пуст. И ще боли...

Погали ме Животът. Бях дете,
което ще потегля надалече.
И няма как пред нищо да се спре,
уверено във звездната си вечност...

Човекът е човек, за да се учи
да бъде обич чак до незабрава,
мечтите до последната да случи,
и себе си отново да създава,

със вяра да изтрие всеки страх,
а после да го замени с надежда.
Посееш ли в безкрая само смях,
ще жънеш радост, светлина и нежност...

И аз така. Нататък съм поела.
И винаги си нося любовта.
Целуна ме Животът. Да съм смела.
И после подари ме на света.