• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

15 November 2019, 15:57:35

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10787
  • Total Topics: 1181
  • Online Today: 117
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 51
Total: 51

Мира Дойчинова

Started by Hatshepsut, 07 September 2018, 13:49:58

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

cekupamasekirata

22 June 2019, 21:15:36 #60 Last Edit: 22 June 2019, 21:17:49 by cekupamasekirata
Може ли малко за Земята да слезете? Някак си нереално, отвлечено да не кажа отвеяно звучат строфите. И няма силно чувство, като че ли просто декларирате туй онуй...
Мое мнение, което явно не съвпада с това на интервюиращите Ви. Успех в друго поприще-според мен, красива сте...
На злобата ще се изсмея във очите,
на разни там присъди и обиди,
защото съм високо в висините
и никой мен не може да ме съди!

САМО БОГ МОЖЕ ДА МЕ СЪДИ!

А.Х.Т. cekupama sekirata
sekirata cekupama

Panzerfaust

Изобщо не съм съгласен. За мен Мира Дойчинова е много талантлива и емоционално въздействаща! Спокойно влиза в топ 3 на най-добрите ни съвременни поети.

cekupamasekirata

Нищо лично. Моето мнение не е меродавно,нали? Момичето е красиво, повече красиво отколкото талантливо, а това много говори. Не водя спор, защото всеки има право на мнение, нали това е демократичното, нали, в ЕС съюз сме все пак? А награди, книжки, топ, и. т. н , тези неща никога не са ме вълнували и не са били за мен поне критерий за нещо много стойностно. Например Ники Комедвенска, много нашумяла красавица, но не ми допада, изказ ли е нейното? Всеки човек си има различни усещания и представи за поезията, а когато те се измерват в топ класации,награди,книжки...това нищо не значи! Има поетеси с по 70 книжки дори, като Росица, дела рай wonder-Даниела, да не говорим пък за Ведрин и Стефан Кръстев. И какво? Трябва да ми харесва това, което определена група, дори голяма група хора харесват, това е нелепо?! Но това е изкуство, нали?! А всеки човек е  строго определена индивидуалност.
Лека вечер!
На злобата ще се изсмея във очите,
на разни там присъди и обиди,
защото съм високо в висините
и никой мен не може да ме съди!

САМО БОГ МОЖЕ ДА МЕ СЪДИ!

А.Х.Т. cekupama sekirata
sekirata cekupama

Hatshepsut

Лека нощ

Изпращам ти една идея нежност,
и две прегръдки, скрили топлина.
Квартет щурци, свирукащи небрежно,
и много, адски много тишина...

По вятъра ги пращам. Не затваряй
прозореца си нощем и за миг.
Дори и уморено да догаря
от прежни грижи - лунния светлик...

Изпращам ти с въздушната си поща
парче надежда за прекрасен ден.
И сънища в самотните ти нощи,
в които да сънуваш само мен...

И още нещо трябва да добавя -
закрила и късмет в незнаен час:
Изпращам ти любов, за да те пази,
тъй както бих опазила те аз.

Hatshepsut

Самодивско наричане

На камък да седна - ще оживее.
С ръка да докосна - ще заблещука.
С очи да погаля - ще се засмее.
С целувка да сключа - носи сполука...

На дърво да почукам - ще се разлисти.
С дъха си да вдишам - ще е магия.
Наужким да кажа - става наистина.
На скришно да бъде - ще го открия...

И враг да ме срещне - ще стане приятел.
И нож да извади - ще се прекърши.
Лъжа да ме стигне - ще стане на вятър.
А злото - на възел ще се завърже.

Животно да скочи - ще го прегърна.
А птица да кацне - ще ми запее.
От мен да си тръгнеш - ще се завърнеш.
На слънце ще стана - да те огрея.

Света ще превзема - с голо ,,Обичам те".
И нищо да нямам - ще се раздавам.
Една душа нося - и влагам във всичко.
Парченце любов - и оживява.

Hatshepsut

Пробуждане

Дойдох. Мълчах. Събудих се. Видях.
И думите замряха в недостатъчност.
Огледаш ли се в себе си без страх -
животът ти започва окончателно...

Потърсих се. Откривах се. Летях.
И падах, колко пъти, безпосочно.
Светът навярно е творен от прах.
Мечтите ми изпепели... Нарочно.

Отърсвах се от спомени. Съзрях,
че всяка грешна стъпка е илюзия.
Прегърнах и последния си враг.
И в неговите мисли има музика...

Ослушах се. Усмихнах се. Разбрах,
че всяка суета е крайно смешна.
Онези търсим, в този шарен свят,
с които виждаме едно и също нещо.

Hatshepsut

Когато съм на път...

Щастлива съм, когато съм на път!
Когато се променям във движение,
когато всичките ми сетива шептят:
,,Животът е безкрайно приключение"...

Щастлива съм. И много благодарна
за сбъднатата цветна красота,
която във душата ми навярно
ще свие дом. И с мен ще отнеса

зелените въздишки на дърветата,
щурците и среднощните им песни,
и сини водни кончета по бреговете
на моите реки от неизвестност...

Светулки ще прибирам във небето си,
да помнят, че във мен ще се родят.
Щастлива съм! Пътувам към сърцето си.
Най-истинският и безкраен път...

Hatshepsut

Защото утре може да съм друга...

Защото утре може да съм друга -
въздишка, цвете, мирис на сено,
прашецът по крило на пеперуда,
и котката ти - свита на кълбо,

и мислите ти - сини ветрове
в мечтание за някой миг съдбовен,
едничък облак в светлото небе,
надеждата във този свят огромен...

А може да съм буен ураган,
помитащ всичко - и дела, и думи,
светулка, уловена във буркан,
копнееща за безконечни друми...

Защото може да съм просто всичко -
една пчела във цъфнала поляна...
... ти казвам точно днес, че те обичам,
защото утре може да ме няма.

Panzerfaust

Много радва това момиче, удоволствие е да я чета! Много емоции, поднесени красиво, използва простички рими, но има страхотна стъпка. Творческа натура - и рисува.

Hatshepsut

Есен

Това е есен. Няма друг сезон,
във който да съм близо до тъгата.
Но само със усещане за дом.
За топъл шал. За песен. И за вятър...

Понякога танцувам, като дъжд,
излял се от безкрая на душата.
И гледай как случайно, изведнъж
на корените ставам пръв приятел,

на птиците - откривам тиха стряха,
на облаците - давам път да минат.
А листите, така и не разбраха,
че полетът не винаги е в синьо...

Не винаги във слънцето живея,
но въпреки това се подразбирам.
Тъгата ми е вятър. И със нея
танцуваме. И се прибирам.

Hatshepsut

Обърни ми света

Обърни ми света. Със главата надолу.
За да знам, че съм още дете.
И когато вървя, да е истински полет,
а земята да стане небе,

и цветята да литнат с листа-пеперуди -
колко чудно ще бъде това!
Обърни ми света. Всяка мъничка лудост
е започвала първо с мечта...

Нека всички проблеми отведнъж станат смешни,
нека всеки товар да олекне.
Да вървиш по небето е безкрайно човешко,
а над теб и тревата да свети,

да се пръснат щурците - милиони звезди -
в най-прекрасната тиха симфония.
Сякаш всичко е същото. Пак светът се върти.
Но погледнат от нови простори...

И е толкова хубаво. Със главата надолу.
Не е късно да станем деца.
Няма нищо по-светло от лицата на хората,
осъзнали, че имат крила.

Hatshepsut

Есен

Есента е разхвърляна
и на мене прилича:
ветровита, объркана -
малко цветно момиче,

ту смеха си ще плисне,
после тайно ще плаче
или кротко-замислена
през дъжда ще закрачи...

Есента е непълна -
нещо малко й трябва:
слънчев лъч да покълне,
и в прегръдка те грабва...

И съвсем като мене
пали дим от искрици,
но през цялото време
се сбогува със птиците...

Но какво от това -
ти така ме обичай:
свито в шал от тъга
малко цветно момиче...

Ще те стопля със спомени,
ще ти дам обещания,
и лекуваща болките
само с чай от мълчание

ще съм твоята есен,
ще съм вярна докрая...
Само с обич е лесно.
Само толкова зная.