• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 October 2019, 09:33:41

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10493
  • Total Topics: 1170
  • Online Today: 34
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 27
Total: 28

Мира Дойчинова

Started by Hatshepsut, 07 September 2018, 13:49:58

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Hatshepsut

Разпознаване

Човекът се познава по очите.
По сивото надвиснало небе.
По стряхата за птици. По мечтите,
в които се смалява и расте.

Човекът се познава по ръцете.
По залъка, за някого оставен.
По раните, прорязали сърцето,
чрез онзи порив - все да се раздава...

Човекът се познава по товара -
съдбата си понесъл без да спре.
Душата му... Душата му е стара,
но лекичка е колкото перце.

Човекът до прашинка се смирява,
надмогвайки и болки и обиди...
И Бог му даде обич - да огрява
във тъмното - да може да го види.

Hatshepsut

Ще си грабна...

Ще си грабна внезапно торбичката,
ще си метна душата на рамо,
до последно - различна от всички,
но еднаква със себе си само -

ще се втурна по мойте си пътища,
дето аз си ги пиша насън...
И надежда за тихо завръщане,
ще ме чака сред сенките вън...

Ще си вържа на възел обувките.
Нямам нужда от тежко палто.
Много дълго живях за преструвките!
Да ги взимам със мен - за какво?

Всички спомени в скрина оставих,
и затворих с усмивка вратата.
Колко време наужким забравях,
че сама си изписвам съдбата...

И такава - с душа и торбичка,
няма как ветрове да ме спрат!
Идвам само да кажа: ,,Обичам те!"...
А е всъщност най-дългият път.

Hatshepsut

Виновен

Когато съм истински влюбена,
(признавам - през всичките дни) -
тогава съм толкова хубава!...
Виновен! Единствено... Ти.

Тогава съм толкова тихичка -
измислям дори светове.
И в тях до безкрай те обичам...
Виновен! За вечност... Поне.

Когато прегръщам до лудост,
и дом ми е всяка Луна -
тогава съм мъничко чудо...
Виновен! Дори за това...

Че всичките нощи те искам,
а в дните без дъх те мечтая,
и само до тебе съм истинска...
Виновен си! Нека... До края.

Hatshepsut

Събота

Само в Събота няма да бързам.
Тоз живот и без мен си тече...
И проблеми на възел завързани
нека друг вместо мен разплете...

Днес е ден за любов. И за птици.
И за още милиарди неща,
дето носим в душите - искрици,
но пропускаме някак в света...

Днес е ден, в който правя магии,
от онези - които мълчат.
Ще засаждам цветя във саксии,
и ще чакам до тях - да растат.

Днес е ден за летящи небета.
Всичко в Събота май е възможно.
И запяла песента на сърцето си,
цяла обич ще съм. Неотложно.

Всичко друго - търпи на отлагане.
Да не чувам забързани стъпки!
Тоз живот не е вечно надбягване.
Той е миг. Тишина. И прегръдка.

Hatshepsut

Защото обичам

Защото обичам, защото съм аз,
светът ми изглежда по-цветен.
Животът прошепва с най-тихия глас,
че всеки урок ни е ценен,

че всеки дъх просто е крачка напред,
и всеки миг пак продължава
в едно пътешествие - стъпка към теб,
а след това - две към безкрая...

Светът ми изглежда по-светъл и тих,
усмихнат, и розов, и топъл.
Прегръдка, мелодия, цвете и стих.
И всичко е колкото толкова...

Защото обичам, защото съм аз,
денят не изгрява напразно.
Животът прошепва с най-тихия глас,
че всеки момент му е празник.

Hatshepsut

Душата ми

Душата ми е точно с цвят на лято -
горещо, необмислено, безвременно...
От слънчевите мигове, когато
забравяш, че опираме до тленност,

че всичко неизменно отминава,
сезоните безкрайно се сменяват,
но нещичко невидимо остава,
и точно то, през капките, ни сгрява...

Да, точно то орисва със надежда,
че утрешният ден ще бъде светъл,
че този дъжд е всъщност тиха нежност,
която ни измива до небето,

така пред себе си да се изправим -
по-чисти, и невинни, и добри...
Една любов през времето минава.
Дъждът я пази. И не я гаси...

И може би сред всички необяти
това е онзи смисъл за живеене:
Една душа, със цвят на топло лято,
през всичките сезони да те сгрее.

Hatshepsut

Винаги

Аз съм на точното място.
Слънцето? По разписание.
Има надежда за щастие.
С минимум обещания.

Има посока за тръгване -
само без страх и очакване.
Вятърът ни прегърна.
Няма да се оплакваме.

Птиците са в наличност,
сгушени в тънките клони.
Някога някой написа, 
че сме събирачи на спомени.

Има любов във тъгата -
само с това съм наясно.
Дом ли ми е душата ти,
аз съм на точното място.

Hatshepsut

За една година

Научих се да бързам бавно.
Пътувам - винаги към вкъщи.
Усмивките деля по равно.
Мечтите и тъгата - също.

Научих се да бъда силна,
когато много ми се плаче.
Каквото дойде - ще премине.
И няма как да няма начин.

Научих се на нетърпимост
към индивиди без небе.
И пазя всичко най-любимо.
Научих се да казвам НЕ.

И всеки миг да бъде вечност,
и всеки дъх да е живот...
Научих, че съм най-човечна,
когато стана на любов.

Hatshepsut

Не

Не всяка обич трябва да залязва.
Не всеки опит се гради от грешки.
И не е нужно вечно да доказваш
правата над мечтите си човешки.

Не дават всичко важно наготово.
Не се продава щастие по мярка.
Не се заробвай със напразно слово.
Не взимай самотата за другарка.

Не ни раздават мъдрост по заслуги.
Не всеки храм е пътя към душата.
Не гледай през прозорците на другите.
Не се загубвай никога в тълпата.

Не слагай праг на своите възможности.
Не пускай облак в светлото небе.
Недей забравя никога, че може би
най-силната ти думичка е... НЕ.

Hatshepsut

А на мен ми е снежно в душата...

А на мен ми е толкова бяло и тихо.
Сякаш спрял е за миг този свят...
Сякаш времето тайно на шега се усмихва,
и снежинки - усмивки валят...

А на мен ми е някакво, нещо, такова...
Даже всичките думи мълчат...
И съм толкова бяла, и дори чисто-нова,
и мечтите ми просто летят...

Ето, хуквам след тях, и прегръщам небето -
няма кой в този миг да ме спре!
Вътре нейде във мен, там, дълбоко в сърцето
аз за вечност оставам дете...

Виж, снежинки-усмивки от безкрая валят
и танцува във бяло земята...
Да вали! Да притихва щастливо светът...
А на мен ми е снежно в душата...

Hatshepsut

Аз съм, всъщност, добре...

Аз съм, всъщност, добре. Не престанах да вярвам
във онези измислици, дето почват със ,,Някога...".
Прекроявам небе. И флиртувам със вятъра.
А просторът е винаги граница на душата ми...

Пък мечтите ли? Боже мой. Те са все безгранични.
За надежда - не питай. Имам я във излишък.
Все така е при мен. Нищо ново. Обичам те.
А когато поискам да те имам - те пиша...

Всеки стих е сълза, измълчана в сърцето ми,
а пък после отронена - като лист във безкрая.
Всяка малка снежинка спряла се във ръцете ми
се превръща в тъга. След това ли?... Не зная.

След това са усмивките, няма начин, така е.
Всяка зима обръща свое ново начало.
И е толкова тихо. Много мое. И вярвам,
че светът ми е приказка. Боядисана в бяло.

Hatshepsut

Завет

Пазете децата на своето време.
Те имат какво да ви кажат.
Когато светът своят данък отнеме,
децата сами се изправят,

и носят надежда, и връщат мечтите -
съвсем като в приказка бяла.
Когато не знаете, децата попитайте -
те стават за миг огледало

и с пръсти рисуват надежди и истини,
и пеят живота на глас.
Децата ни правят с идея по-истински
и пазят доброто във нас.

Те искат едничко - небе и закрила.
А после ги дават стократно.
Децата владеят най-нежната сила:
душата ти връщат обратно.

Hatshepsut

Неделя

В неделя ми харесва тишината ти.
Светът е сънен - още му се спи...
От утре ще се втурне в необята,
но има време. И му се мълчи...

И гледай как леглото става лодка,
завивките са пухкави вълни,
възглавницата - белоснежен облак,
в неделя имат време за мечти...

Небето ми разлиства птица - книга,
и звездни букви в стаята валят...
Неделя е! И имам два - три мига
за теб и мен, да си измисля свят...

В такива дни дори ми се лети.
И няма кой да каже, че съм луда.
Една неделя - време да мълчим.
Във всяка тишина се ражда чудо...

Hatshepsut

Нощта е виолетова

Нощта е виолетова. На точки.
Светулки бяха? Или пък звезди.
А може би очите ми нарочно
се пръснаха във хиляди сълзи...

Такава нощ... Въобще не се забравя.
Притихна и сияйната луна.
Сърцето си щом в някого оставиш,
ти правиш от въздишките следа...

И цялата блещукаща пътека
в една посока все ще криволичи.
Не вярваш ли в светулките ми? Нека.
Сега се уча да не бъда ничия...

И всичките ти пълнолунни нощи
да бъдат виолетови. На точки.
Сърцето ми във теб блещука още.
Не си го искам. Никога. Нарочно.

Притихна и сияйната луна...
Пътеката ми още криволичи.
Небе, звезди, светулки... И жена,
която е дошла да те обича.

Hatshepsut

Инат

И някакъв инат ще ме подгони,
(от същия, от който съм се пръкнала,)
и този небосвод ще лумне в огън,
като умиращите залези по мръкнало,

и просто ще се срутя на парчета,
защото ме боли да гледам всичко,
което е обратно на живота,
което е различно от обичане,

което ми прилича на омраза,
което е бездушен аналог.
Човешкото въобще не се показа.
Но някак си разплакахме и Бог.

И просто на инат ще се разпадна,
до ядреното дъно на душата ми.
Нарочно. За да ви оставя
една субстанция любов. На атоми.