• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

19 November 2019, 16:14:23

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10815
  • Total Topics: 1181
  • Online Today: 158
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 78
Total: 78

Мира Дойчинова

Started by Hatshepsut, 07 September 2018, 13:49:58

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Днес

Днес ще гласувам за себе си.
Да бъда силна и здрава.
Винаги да ми стига времето.
И да почитам хляба.

Да уважавам искрено хората,
дори и когато не ги разбирам.
Да победя умората.
Да не лъжа. Да не презирам.

Днес си гласувам вярата,
че ще се справя със всичко.
И че това, което ми трябва,
е само зрънце обичане.

В небето ще пусна гласа си.
Един мъничък, тихичък глас.
И ще оправя сама света си.
Не другите. Аз.

Hatshepsut

Да знаеш, не заемам много място

Да знаеш, не заемам много място.
(Навярно и в прегръдка се събирам.)
Пространството ми цялото е щастие.
И само във въздишка го побирам...

Не искам много. Нищичко не взимам.
Но давам всичко. Даже и в аванс.
Превръщам във лета безкрайни зими...
А сложностите? Просто нямат шанс.

Съвсем обикновена съм, признавам.
Светулка, миг, звезда, сълза и копче.
До края на вселените оставам
надеждата във малкото ти джобче...

Такава съм. Недей да ме пресмяташ.
(Дори не можеш да броиш до толкова.)
Ти знаеш - не заемам много място.
Но с дъх лекувам всичката ти болка...

И още ли се чудиш на инат -
къде да инсталираш тишината ми?
Не ми е нужен целият ти свят.
Едно парченце - стая. Във душата ти.

Hatshepsut

На Коледа

На Коледа светът е много тих.
Прегръдките се сливат с тишината.
На глас да изрека това - не бих.
В мълчание се случват чудесата...

И всяка обич става споделена,
а всеки миг - подписан със усмивка.
На Коледа забързаното време
се спира насред пътя. И притихва...

И толкова е бяло, че светлее
душата ни - облечена в снежинки.
Човек е нов. И диша. И живее
с една надежда, че вълшебства има,

че бъдещето чака да го сбъднем
по-хубаво, по-истинско, по-леко.
На Коледа към себе си ще тръгнем.
От тиха обич е роден Човекът!

И пак ще се открием там навярно -
сред пътя си по-бял и от снега.
На Коледа светът е благодарност.
И чака да го изречем. С Душа.

Hatshepsut

Живот

Добричките отивали във рая,
а лошите - където си поискат...
А аз къде отивам ли? Не зная.
Сега вървя. Пък после ще му мисля...

Изобщо не подхождам на добрите.
(А лошите? - те някак си ме плашат).
За рая даже няма да попитам,
все още, знаеш, себе си изплащам...

На никакви критерии не пасвам,
и в никоя графа не се побирам.
Обречена на невъзможно щастие,
така вървя, и търся, и намирам -

душата си - изгубена светулка...
И пиша своя собствена поука.
Животът ми е туй - след дъжд качулка,
но никога не ще умра от скука.

Hatshepsut

Няма лоши години

Няма лоши години. Всичките до една
са различни. Съвсем като мене.
Всяка с нещо е нова, и със нещо добра.
И ме учи през цялото време

как да следвам единствено свойте закони,
и мечтите да сбъдвам без страх,
а пък щом календара свойте листи отрони
да подреждам надежди и смях

под елхата на своите вчерашни спомени -
колко дарове скрила съм там...
Ех, Живот, нека твоите дни да се гонят!
Имам още какво да ти дам...

Имам още любов да раздавам без сметка,
а пък ти ме обичай под брой.
Пък дори и понякога да ми слагаш решетки,
ти до края неизменно си мой...

Нека бързат годините в земните календари,
имам сили дори за това -
с моя огън човешки без вина да запаля
всяка коледна твоя звезда...

Вярвам точно в това - няма лоши години.
И живея с магия в душата.
Нейде има пътека само с моето име.
И краката ми тръгват нататък...

Hatshepsut

Равносметка

Тази година свърших много неща.
Време е да измия ръцете си прашни.
Бях невъзможна. И много добра.
Бях и смела - почти до безстрашие.

Даже на много неща заприличах,
докато към себе си се завръщах.
Обичана бях до безкрай. И обичах.
Много приятели напрегръщах.

Толкова пъти задържах дъха си -
ей така, за да хвана мига.
Всички щастливи спомени скътах -
за да ги имам във вечността.

Колко ли думи раздадох без страх,
а къде ще отидат - не зная.
Пътища дълги с любов извървях,
просто така - да мечтая...

През тази година всякаква бях.
Време е да прегърна душата си.
Доволна съм много. Обичах. Летях.
И оттук продължавам нататък.

А Новата година - тя да му мисли.
Още толкова много неща ще направи.
За нея тепърва от утре ще пиша.
Както се казва - живот и здраве.

Hatshepsut

Нещо, за което

Само този свят ми е останал.
Две въздишки. Облаче. И ти.
Цветните листа. Звукът на вятъра.
Нещо, за което да мълчим.

Нещо, за което да говорим -
само да е наше, споделено.
Две усмивки. Краят на умората.
Слънцето. И стъпките на времето.

Нещо, за което да си спомняме,
щом снегът затрупа всички прагове.
Летните врабчета са на топло.
Само сънищата са избягали...

С обич се лекува всяка рана.
Всичко друго - нека да гори.
Само този свят ми е останал.
Две прегръдки. Топлина. И ти.

Hatshepsut

Констатация

Нито един миг не се повтаря.
Нито едно време не се завръща.
Врати преминати - се затварят.
Реки прекосени - не са същите.

Думи изказани - не се забравят.
Хвърлени камъни - тежат на място.
Дадена прошка всичко прощава.
Обич без сметка е равна на щастие.

Топла прегръдка - значи приятел.
Сълза да пророниш - ще се избърше.
Синьото винаги е простор за душата.
Всичко започва. И неизменно свършва.

После се ражда, така, отначало.
Пък самотата е вярна другарка.
Колко сме взели и колко сме дали?
Само сърцето ще ни е мярка.

Hatshepsut

Същинска и истинска

Ти ме откриваш същинска и истинска,
даже когато съм нищо и никаква.
Много е лесно да съм поискана.
Много е трудно да бъда обикната...

Денем си нося всичките сложности,
срещна ли трудност - мятам на рамо.
Нощем съм жива. Вървя по облаци.
Само там съм си вкъщи. Само.

Бродя без пътища, лунна и сънена.
Бездна да има - ще я прескоча.
Време печеля, да се завърна
пак във сърцето ти. Не е нарочно.

Не е нарочно, но е умишлено.
Само за теб съм същинска и истинска.
С поглед стопявам всичко измислено,
и денонощно разказвам приказки...

Ти ме намери. Само ти. Пръв.
Искаш да знаеш? Ще ти разкрия.
Моята тайна е, че вместо кръв
във вените ми тече магия.

Hatshepsut

С нежност...

Спечелих време. Малко топлина,
с която безпределно се разлиствам.
И не че бързам. Просто пролетта
превзема с нежност всичките ми мисли...

В зеленото на тихите тревички -
намерих се. И тайно се изгубих.
Сега е точният момент да те обичам.
А после да те преобърна в чудо...

Да бъда всяка капчица роса -
в очите ти. Не е безкрайно сложно.
Животът се събира във сълза,
която е копнеж по невъзможното...

И може би чрез всеки светъл дъх,
със крачка приближавам се към нас.
Мечтите си разлистих отведнъж.
А след това изрекох ги на глас.

Hatshepsut

Преоткриване

На пръсти ще премина през света.
Дори без дъх, ще подаря надежда.
Ще търся своя собствена следа,
ще искам обич, топлина и нежност,

единствено така - да ги раздам,
да бъдат по хиляда умножени,
и никой никога да не заспива сам,
сърцето да не бие наранено...

Ще тлея, ще бушувам, ще горя,
и никога не ще се съжалявам.
Ще зная колко струвам, за това
да кажа на света: "Не се продавам!"

А в моите очи ще се стаят
една сълза и няколко урока.
Щом пазя неизменно този път,
аз имам своя собствена посока,

в която ще се търся занапред,
и няма как да се изгубя. Няма.
Животът води винаги до теб.
Светът е приключение за двама.

Hatshepsut

Светът е уморен

Светът е уморен и му се спи.
Разбирам го. Денят бе много тежък.
Все има за какво да ни боли,
и има повод да ни липсва нежност...

Светът е уморен - от много тичане,
от хиляди несбъднати очаквания,
от всички неизречени ,,Обичам те!",
които в бързината сме забравили,

от многото безсмислено мълчание,
от смислените крясъци наум,
от нечие безпомощно страдание,
от всичкия залутан градски шум,

светът е уморен... И се смири.
И няма сили да дочака чудо.
Прегръщам го с усмивка. Нека спи.
А утре със любов ще го събудя.

Hatshepsut

Тишината...

Колко много въздишки в нея
са изпуснати само за миг...
Мълчалива е всяка идея.
След това се превръща във вик.

След това обикаля всемира
като дъх, като стон, като мисъл...
Всяка песен самотна умира,
но се ражда, открие ли смисъл!

И така ще отеква в безкрая...
Акапелно животът се пее.
Но дали ще се чудиш до края
той ли теб или ти го живееш?...

А въпросите отговор нямат.
И да имат - какво от това?
В този свят ти пристигнал си само
с едничко парче тишина...

А пък колко въздишки побира
в мълчаливата вечност душата...
Сякаш вътре в теб е всемира!
И крещи, и ехти... Тишината.

Hatshepsut

Любовта ни помага да дишаме

Любовта ни помага да дишаме.
Точно в тези безкрайни моменти,
във които звукът е излишен
и изчезва в страничните ленти...

Всъщност времето се разтяга
точно в този миг, в който сме живи
и от нищо и никой не бягаме
с обещание - да сме щастливи...

Точно там, накъдето сме тръгнали,
за да търсим изконния смисъл
без да помним, че сме се върнали
с наръч цветни, красиви измислици

и сами си създаваме трудности,
за да можем в света да се впишем...
Точно там, в необятната будност,
любовта ни помага да дишаме.

Hatshepsut

Нещо ново

Нещо ново ми предстои - усещам го.
Безкрайно и чисто - като небето.
От онези ценни неща - съществените,
които живеят само в сърцето...

Нещо синьо и светло, като мечта,
траеща колкото едно премигване.
Но достатъчно дълго - да ми даде крила,
да литна към себе си. И да притихна...

Нещо, дето е взето назаем - от Бога,
и през всичките бури - слънце рисува.
Онова нещо, без което не мога.
И е равносилно на съществуване...

Нещо, за което съм безкрай благодарна.
То е синьо и чисто. Назаем. И ново.
Нещо, добре забравено старо навярно,
като да се влюбя във теб. Отново.