• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 September 2019, 19:27:32

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10069
  • Total Topics: 1152
  • Online Today: 75
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 33
Total: 33

Мира Дойчинова

Started by Hatshepsut, 07 September 2018, 13:49:58

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

След това

След всеки празник има многоточие.
След светла радост - идва кратка пауза.
И всяко нещо, някога започнато
приключва със началото на залеза...

След паузата - e дълга равносметка
за всичките добри и лоши дни.
А някой горе слага ни отметки
кога сме себе си. Кога умът мълчи.

След болката, животът рестартира,
и всеки делник почва отначало.
Броят се мигове. Кога дъхът ни спира?
Кога обичаме, като единно цяло?...

След цялото - отново кратка пауза.
Светът е на съставните си части.
Не е проблем. Дошла съм, за да кажа,
че даже и във ада има щастие.

Hatshepsut

Харесвам ли се?

Харесвам ли се?... Много сложен казус.
Със сигурност съм крайно непривична.
Светът бездруго пълен е с омраза,
така че твърдо смятам да се заобичам.

Недей ме обвинява в егоизъм.
Съдбата ми изобщо не е лека.
Раздадох и последната си риза
във опити да разбера Човека.

И ето ме - свободна като просяк.
Харесвам ли се?... Много при това!
Щом винаги със себе си ще нося
вързопчето на своята душа.

Hatshepsut

Щастливата жена

Щастливата жена е като вихър.
Тя спира урагани със ръце,
и в този миг не може никой
да сложи облак в нейното небе.

Щастливата жена е несломима.
Тя само с поглед мести планини.
Вселената се радва, че я има -
да рони по безкрая ѝ звезди...

Щастливата жена умее всичко.
Опъва брод над пропасти далечни.
Дори, когато мразят - тя обича.
И с всеки дъх ти обещава вечност.

Това е тя - щастливата жена.
Усмихната, красива и летяща.
Съзрял си във очите ѝ тъга?
Това е сянката на истинското щастие...

Но няма как да падне върху теб
от нейните очи дори сълза.
Щастливата жена ти е късмет.
И спътница. И болка. И съдба.

Hatshepsut

Необяснимо

Толкова е просто, че ми писва
все да се повтарям до безумие.
Този свят до болка ме разлиства,
после ме завива с тихо чудо...

Всичките мечти ми се прескачат
с хиляди надежди и неверия.
Не че заоплаквах се, обаче
как сред всички тях да те намеря?

Как да бъда себе си, и твоя?
Някак си взаимно се изключват.
Ти обаче ми повярвай, моля те.
Идвам по душа и голи чувства...

Писна ми от тази непонятност,
дето ме обрича на измислица.
Ти ме чакай. Връщам се обратно.
Толкова е просто, че е истина.

Hatshepsut

Нямам мисли по себе си

Нямам мисли по себе си. Не обичам преструвките.
Днес съм само по смелост. И по блясък в очите.
Колко щастие има във куража да чувстваш
изтървани въздишки, стигащи до звездите ...

И какво, че минутите бързат и се изнизват -
във редици, под строй, или тъй, безпричинно,
и със строго мастило неотклонно подписват
онзи лист, на живота ми, в който още ме има...

Безразборно пилях всеки пясък на времето,
който уж е изтичал от невидим часовник,
а накрая оказа се, че светът ми е вземал
всички мигове с лихва, но пък няма виновник....

Затова съм сега точно колкото толкова.
Нямам мисли по себе си. И съм аз. И обичам.
Днес съм цялата смелост. Разсъблякох и болките.
И останах по блясък. Но пък той казва всичко.

Hatshepsut

Аз привикнах с онази любов

Аз привикнах с онази любов,
от която ми спира сърцето.
От която ехти на живот -
до безкрай, до смъртта, до небето...

Аз привикнах на всичката болка,
от която извират сълзите.
Да е щастие. Колкото толкова.
А за другото? Колкото стигне...

Аз привикнах да имам мечти,
във които сме винаги двамата.
Този свят от любов се върти.
Докогато го има желанието...

И привикнах да имам луна,
във която чрез думи живея,
и която изпълва нощта
с разрешение - да полудея...

А сега - разкажи ми направо
как от всичко това да отвикна?
Няма как да разлюбя. Не става.
Цяла вечност едва ли ще стигне.

Hatshepsut

Събудѝ се

Събудѝ се за малко, и виж,
че Животът е не само болка.
Усмихни се преди да заспиш.
Имаш себе си. Колкото толкова.

Събудѝ се. Навън е денят,
който ти си направил самичък.
Колко много надежди валят.
А мигът е роден за обичане...

Събудѝ се, поне за минута.
Не е много. Но стига за всичко.
Всеки дъх се равнява на чудо.
Всеки поглед ще бъде различен...

Събудѝ се! Сърцето ти иска
да се сбъдне съвсем осъзнато.
Нямаш време за повече мислене.
Имаш време да срещнеш душата си...

И когато се спреш за секунда
на ръба на една тишина,
в урагана на своята будност,
замълчи. Сътворяваш света.

Hatshepsut

Скоро

Всяко Сбогом е тихо Здравей
за възможност, зад ъгъла чакаща...
Не угасвай, надежда. Не смей.
Тъкмо свикнах въобще да не плача...

Тъкмо свикнах да имам на ум
две усмивки, от някой изпуснати.
Не подхождам на градския шум.
Затова се изгубвам във чувствата...

Тъкмо днес се научих да вярвам,
че животът е тайно училище,
във което лъжците ги няма,
а доброто е свещ във светилище...

Ето, нечие тихо Здравей
на парченца тъгата ще пръсне.
Не изчезвай, надежда. Не смей.
Даже скоро и Бог ще възкръсне.

Hatshepsut

В последната минута на ноември

В последната минута на ноември,
изпращам есента. И съм щастлива.
Въобще не доразбрах докрая времето.
Понякога съм тиха. И мъглива...

Оттук нататък всичко ми е ясно.
И също точно толкова не е.
Съвсем сама обричам се на щастие.
А само с теб съм равна на небе...

Оттук нататък вече ще съм зима,
ще бъда сняг, и кротко ще валя.
Но само във сърцето ти ме има.
И знаеш, че с целувка се топя...

А цялото ми пухкаво безвремие
се слива с тишината и остава.
В последната минута на ноември
светът ми е любов. И продължава.

Hatshepsut

Една година

Една година - време за обичане,
и четири сезона - за кадем.
Но петият сезон ще е различен.
И целият ще бъде като мен...

Ще слея лято, есен и вихрушки,
ще има много пролет за надежда.
А зимата, дошла почти наужким,
ще бъде захарна. Вулкан от нежност.

Ще грабна птици, и за теб ще пеят,
(нали измислям тихите им песни),
когато си поискаш да живееш,
да имаш само обичта ми. Лесно е.

И просто ще направя страшна каша -
мечти, щурци, сезони и живот.
Годината търкулнах. Няма страшно.
Но петият сезон ще е любов.

Hatshepsut

Харесва ми да бродя в твоя сън

Харесва ми да бродя в твоя сън -
полу-реална приказна фантазия.
Когато е заспал светът навън,
душата шепне всичко неизказано...

И някак си във нощния покой
откриваме пролуките към себе си.
И аз съм твоя, а пък ти си мой -
отрекли се от смисъла на времето,

затегнало ни в пясъчната примка
на лист от календара ни отронен.
А миналото ни е прашна снимка,
направена от някого за спомен...

Но тук, в съня ти, винаги си нов.
И аз съм нова - бродница незнайна.
Дойдох да те науча на любов.
А после... Да се преродя във тайна.

Hatshepsut

Мълчание

Аз не правя мълчана вода,
но мълча до безкрай и копнея
да се сбъдне, незнайно кога,
тази обич, в която живея,

и която на мене прилича -
необятна, и кротка, и синя...
Щом годината почва с обичане,
значи дишам и пак ще ме има...

И си пиша мечти по небето -
като сън, като дъх, като огън.
Пак така си лекувам сърцето:
само с простата вяра, че мога

да пребродя звезди и планети,
и отново при теб да се върна.
Щом надежда през нощите свети,
значи идвам. Да те прегърна.

Hatshepsut

Вече не ми се бърза за никъде

Вече не ми се бърза за никъде.
Бързах достатъчно. Да се родя, да обичам...
И пропуснах толкова много мигове -
ей така - в непрекъснато тичане...

И прескочих толкова много вечности.
... Почти безкрайни са били, вероятно.
Цялата ми необятна човечност -
сега си я искам обратно.

Вече не ми се бърза за никъде.
Бавно пристъпвам. Оглеждам се.
Толкова много забързаност... Стига ми.
Слизам на гара ,,Надежда"...

За какво беше цялото тичане?
Никой не може да хване времето...
Време има за всичко. И за обичане.
Всъщност, най-вече за него...

Hatshepsut

Лесно е

Изчезват ми границите. Неловко е.
Много прилича на влюбване,
от което не зная колко
ще се почувствам изгубена...

Все си повтарям неистово:
,,Лесно е. Колкото толкова."
А пък отдавна ми писна
да си пресмятам сама болките,

да си избърсвам нощем сълзите,
да се чудя дали съм истинска,
а пък душата ми да се скита
в някоя заблудена приказка,

в която героите са нетрайни
и се заричат от ден до пладне...
Вече дори нямам тайни,
които да стават за крадене...

И такава една, безгранична,
полупрозрачна и ничия,
какво да направя - обичам те.
Какво да направиш - обичай ме.

Hatshepsut

Цвете

Понякога съм трудна за откриване.
(Копирам от живота на цветята.)
За всички лоши хора съм невидима.
За грубите - по-ниска от тревата съм...

И стига ми роса и птича песен -
денят не може да е по-вълшебен.
Животът не е с опцията ,,Лесен",
но винаги на някой си потребен...

А аз съм нужна май на ветровете,
да носят с обич моя аромат -
едно невидимо и рядко цвете,
дошло с идеята за собствен свят,

решило да се крие до последно,
по-малко и от малките неща....
Но само за един ще е вълшебно.
За този, който вижда любовта.