• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 May 2020, 18:19:47

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10616 Posts

Шишман
1907 Posts

Panzerfaust
331 Posts

Лина
288 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14032
  • Total Topics: 1246
  • Online Today: 61
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 59
Total: 60

avatar_Hatshepsut

Мира Дойчинова

Started by Hatshepsut, 07 September 2018, 13:49:58

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Рецепта за Поносимост

Сега ще ти разкажа как да стане
светът почти с идея поносим:
Една ръка, поставена на рамото,
в мига, когато всичко те боли.

Един поет, обичащ до полуда,
и лист хартия. Може и салфетка.
Една душа, повярвала във чудо.
И жест на помощ, неочакващ сметка.

Една надежда още непомръкнала,
запалила искрица светлина.
И гледай, сякаш Пролет се промъква
във мислите. И във света.

А после трябва също малко време,
в което да се чуеш сам самичък.
Сърцето ти – една вселена в тебе –
очаква просто да се заобичаш.

Нататък всичко е пределно ясно:
Човекът е роден, за да живее.
Щом себе си врече във вечно щастие,
без избор е светът. Ще оцелее.

Hatshepsut

До безкрая...

Колко чист е денят. Като бяла тетрадка,
на която да пишем свойте цветни мечти.
Да повярваме силно, че макар и за кратко
се превръщаме в смисъл. А пък после в творци...

И рисуваме с обич всички дневни задачи,
и трохички за птиците, и вода за цветята.
Подареното време колко много ще значи,
а пък малко ни струва. И го носим в душата.

И раздаваме с шепи всичко скрито във нас.
Не скъпим радостта, щом пречиства тъгата.
Чуй, най-светлите думи, уж са в нашия глас,
а пък всъщност говорят вместо нас небесата...

И денят става друг. Смел. Сияен. И нов.
Чиста страница всеки със надежда отваря.
Свойте стъпки записваме в редовете с любов.
И така ден след ден.
Докога? До безкрая...

Hatshepsut

Светло Синьо

Когато някой каза да те срещна,
светът се завъртя, но на обратно.
Любов да бъда – просто неизбежно е.
Родена съм от светла необятност...

Душата ми летя, но колко пъти,
се сриваше с пречупени криле.
Сега и мракът трябва да отстъпи
пред силата на влюбено сърце,

пред две ръце, протегнати насреща,
решили да обърнат този свят.
Когато някой каза да те срещна –
облече ме в най-синия ми цвят,

и кротко ме остави. Да ме има.
Душата си до болка да раздавам.
Просторите са точно светлосини,
защото нежността им побеждава,

защото нищо не е толкова далече,
че просто да го няма вътре в нас.
Една красива непозната вечност
прошепва тихо обичта. На глас.

Hatshepsut

Усещане за пролет

Ще повикам най-топлия вятър,
ще стопя до снежинка студа,
с мойта обич ще цъфнат цветята,
няма никакъв избор света:

щом съм влюбена, всичко е Пролет,
и се раждам за нов кръговрат!
Ще се връщам със птичия полет,
ще осъмвам във люляков цвят...

Щом съм влюбена, всичко е лесно:
греят точно хиляда слънца,
а сърцето се крие във песни,
от които се спуска сълза...

С мойта обич Животът се смее,
и избърсва щастливи очи...
Пролетта е Любов. И живее
на адреса, на който си ти.

Hatshepsut

Зная, че те има...

Не си измислен. Зная, че те има.
Все още със душата ми се сливаш...
Далечен си. Студено ми е. Зима е.
А толкова приличам на щастлива...

Защо ли? И за мен е непонятно.
Така не свикнах с твоите причини...
Във приказките няма път ,,Обратно".
И краят е вълшебен... И ще мине...

Понякога се случваш в мойте сънища.
(,,Понякога" граничи с ,,Много често")
Така превръщам миналото в бъдеще.
Преструвам се, че адски ми е лесно...

Не си измислен. Зная, че те има.
(Дано е вярно. На това разчитам...)
Щастлива съм. Какво като е зима.
Светът е свят, защото те обичам.

Hatshepsut

Доброто побеждава

В незнаен миг, в незнаен час –
без шум, без дим, без слава,
доброто в нас надига глас...
Доброто побеждава.

Дори останал пак без дъх,
човекът се изправя.
Човекът вярва всеки път –
доброто побеждава.

И враг да срещнеш, гняв стаен
пречупен се сломява.
Нощта се сменя в светъл ден.
Доброто побеждава...

Върви животът, сън и прах,
но нещичко остава...
Любов ли си, не знаеш страх.
Доброто побеждава.

Hatshepsut

Това е животът на частното...

Да съм частно, извън общото –
звучи като добро приключение.
Даже не ме е страх изобщо.
Спести си съмненията.

Имам добра застраховка –
собствената ми необятност.
Точно тук е уловката –
не разчитам на кратното.

Мога да бъда и множител –
умножавам ти всичкото щастие.
Живея в илюзии? Моля те.
Това е животът на частното.

Ако искаш нещо по-общо,
не разчитай на мойта случайност.
Щом си с мене през дните и нощите –
резултатът е пълна безкрайност.

Hatshepsut

Любовта ще прости...

Любовта ще прости. Ще прости. Ще прости.
Ще се вземе в ръце. Ще надмогне и себе си.
Ще мълчи. Ще сълзи. И дори да боли,
ще загърби с усмивка всички свои потребности.

Любовта ще остане. Даже място да няма.
Ще се свие във ъгъла и ще чака смирено.
Тя сама ще превърже всички парещи рани,
и сама ще отмерва календара на времето...

Любовта ще те чака. Тя умее да чака.
И дори да те няма, тя ще вярва. Докрая.
И така ще отстъпи даже смръщено мрака,
и останал без сили, ще изчезне сам. Зная.

Любовта стъпва тихо. Всеки удар поема.
И търпи, и мълчи. Ще прости. Ще забрави.
Можеш всеки да бъдеш. Любовта те приема.
И това й е тайната.  Винаги побеждава.

Hatshepsut

Милиони душички не спят...

Милиони душички не спят.
Те са взрени във нечий прозорец.
Те протягат ръце и летят
към света на летящите хора...

Те са влюбени. Толкова много,
че говорят без думи дори.
А животът – пътека от обич,
им припалва светлик – да гори,

да показва посока добра
сред звезди – необятни табели...
Милиони душички в света,
сред безкрая на времето спрели

преобръщат нощта във любов.
И това е вълшебно, нали?
Много кратък е този живот,
но сме заедно, за миг, аз и ти.

Колко много надежди горят.
А светът развълнуван – не спи.
Милиони душички трептят...
Няма как да осъмнем сами.

Hatshepsut

Червено

За теб съм топла. Като нощ, в която
не можеш и не искаш да заспиш.
В червено е облечена жената,
в която тайно ще се преродиш,

ще молиш, ще желаеш, ще се вричаш,
притиснал до гърдите си това,
което и накрай света обичаш,
но искаш да запазиш след смъртта...

И този огън, който те изгаря,
ще бъде пламък, поделен със мен.
Запалих го от спомените стари –
в живота си да нямаш миг студен,

да бъда дом, надежда и огнище,
прегръдка тиха, ураган от страст –
за теб – разбрал, че няма нищо
по-силно от безсилната ми власт.

Hatshepsut

Принцеса или прашно момиче...

На дванадесет стъпки от мрака
се заражда една светлина.
И с кристална обувка те чакам
да ме върнеш обратно в света...

Да целунеш очите ми – мокри
от трептящи сълзи и тъга.
Да изхвърлиш красивите рокли,
и да знам, че ме искаш така

необмислена, тиха, и жива,
и момиче, и силна жена,
неочаквана, боса, щастлива,
само с тиква, и бяла мечта...

Да забравиш онази обувка,
дето все ме разделя от тебе.
Този свят се събира в целувка,
неподвластна на никакво време...

И когато ме зърнеш такава –
ту принцеса, ту прашно момиче,
тази приказка само остава,
дето винаги почва с ,,Обичам те".

Hatshepsut

От хиляди години се смалявам...

От толкова години се смалявам.
И малка съм – на его, и на ръст.
Животът ми – една небесна права,
чертае кривини през земна пръст,

през облаци, морета и тревички,
през пропасти от спомени изрязани,
през всичките изречени ,,Обичам те",
и още толкова – недоизказани...


От хиляди години се смалявам.
Така и не повярвах във порастването.
Но стана ли голяма, обещавам,
ще бъда само ориентир към щастието,
ще стана дом на птици и мечти,

и в клоните ми ще растат цветя,
а вятърът в душата ми ще спи,
прибрал прилежно звездните крила,
с които ме научи да летя...

Hatshepsut

Светът сънувам...

Не съм специална. Няма как да бъда,
щом в мене бие същото сърце,
което във човека ще пребъдва
минути, дни, години, векове...

Безкрайности от спомени навързани.
Намерих ли началото? Не знам.
За някъде така съм се забързала,
че май пропуснах да пристигна там....

Ще стигна. Във копнежите ще стигна.
И всички с мен. И аз със тях. Прекрасно е.
Животът трае колкото премигване,
но целият завинаги е щастие...

Не съм специална. Господи, не съм.
Обаче непонятно съм различна.
Светът сънувам – пъстроцветен сън!
И винаги опира до обичане...

Човек съм си. Със всички неизвестни.
Донесла съм светилник със мечти.
Любов да ви запаля – ще е лесно.
Но вие я пазете. Да гори.

Hatshepsut

На края на април

На края на април съм. И съм щастие.
Прегърнах с обич хиляди сърца.
Изпратих думи – винаги на място,
проблясващи в искрица светлина...

Загърбих всички болки и проблеми.
Мечтите си – без сметка подарих.
Горях така, че всеки да си вземе
парченце огън. Вяра. Или стих...

Сънувах само цветни светове.
Събуждах се облечена във синьо.
А мойта обич – пълна със небе,
безкрайно ще нашепва, че ме има...

На края на април... И ми отива
това внезапно пролетно обичане!
Какво за мен? Щастлива съм! Щастлива!
А по-нататък? Щастие за всички...

Hatshepsut

Нека да има
 
Винаги има време
за още един момент.
За синьо море до колене.
За незабравим ден.

Винаги има място
за тишина в душата.
За неочаквано щастие.
И за безкрайно лято.

Винаги има смисъл
за още един шанс.
За ненаписана приказка.
За предстоящ танц.

Винаги има проблеми...
Но точно така разбрах:
Винаги има решение,
различно от страх.