• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

28 March 2020, 19:42:23

Login with username, password and session length

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 72
  • Latest: Gergana
Stats
  • Total Posts: 12883
  • Total Topics: 1234
  • Online Today: 94
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 62
Total: 63

avatar_Hatshepsut

Български композитори класици

Started by Hatshepsut, 15 August 2018, 12:50:15

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Константин Илиев


9.ІІІ.1924 - 6.ІІІ.1988

Завършва ДМА (дн. ДМА "П. Владигеров") (1946). Учи композиция при проф. П. Владигеров, дирижиране при проф. М. Големинов и цигулка при проф. Вл. Аврамов. Специализира в Пражката академия за музикално изкуство дирижиране при проф. В. Талих и композиция при Я. Ржидки, посещава заниманията по четвърттонова композиция на проф. Алоис Хаба (1946­-47). През 1947 се завръща в България. За кратко време работи като музиколог в Радио София, след което има активна диригентска дейност. Основава ДСО ­ Русе (1947­-48). Диригент на балета на Софийската опера (1948­-49). Главен диригент на ДСО и Народна опера ­ Русе (1949­-52). Главен диригент на Варненския симфоничен оркестър (1952­-56). От 1956 (с прекъсвания) е диригент и главен диригент на Софийската филхармония. Професор по оркестрово дирижиране в БДК (от 1967). През 1969 напуска филхармонията и до 1971 осъществява цикъл от концерти и записи за грамофонната фирма "Балкантон" с оркестъра на ДМА. През годините 1971­-72 и 1978­-84 отново е назначен за главен диригент на Филхармонията. От 1972 до 1978 живее в Добрич и поставя началото на Фестивала на камерната музика. Последната изява на К. Илиев на диригентския пулт е в Русе (1988). Като диригент получава признание в много страни на Европа, Америка и Азия и изиграва изключително голяма роля в пропагандирането на музиката на ХХ век. Има множество записи в БНР, "Балкантон" и в чужди радиостанции.

Той е един от най-значимите съвременни български композитори, творчеството му се свързва и с т.нар. български музикален авангард. Пише в различни жанрове: 2 опери и 1 балет; кантатно-ораториални творби; 6 симфонии и други произведения за симфоничен оркестър; 7 Tempi concertati за различни инструментални ансамбли; 4 струнни квартета; духов квинтет и друга камерно-ансамблова и солова музика; 5 песни за глас и пиано; хорова музика за различни състави, репертоарни за изпълнителите; филмова и театрална музика.

Aвтор е на три книги, статии и студии.


Творчество

Музикално-сценични:

Опери: "Боянският майстор" (1962, София); "Eленово царство" (1974, Русе)

Балет: "Чохеното контохче" (1958, непост.)

Вокално-оркестрови:

Оратория: "Похвално слово за Константин философ, наречен Кирил" за тенор, бас, см. хор и инструменти (1970).

Кантати: "Септември 1923" за солисти, хор и орк. (1963); "Годишните времена" за ж. хор и орк. (1963); "Той трябваше да дойде" ­ за тенор, четец, см. хор, струнни, пиано флейта, 2 тромпета, 2 тромбона и ударни (1969).

"Чудното хоро" ­ сюита за ж. хор, духов квинтет и пиано (1956).

"Поема за мъртвите, посветена на живите" за д. хор, 3 смесени хтра, солисти, рецитатори, инструменти, високоговорители (1972).

"Пролетни празници" за сопран, тенор, ж., м. и см. хор, 2 рояла и ударни (1975).

"Коледа" за ж. и м. хор, тенор,бас, говорещ глас, 2 рояла и ударни (1984).

За симфоничен оркестър:

Симфонии: №1 (1947), №2 (за духови инструменти) (1951), №3 (1954), №5 (1959), №6 (1984).

Сонатина за оркестър (1944­45), Дивертименто (1949).

"Песен за човешката радост" ­ симф. поема (1951); Вариации (1952­53); Валс (1959); Фрагменти (1968); "Музикални моменти" (1972); "Буколики" (1977); "Игри" (1980), "Китка" (1980); LI in memoriam (1981­82); "Детски птици" (1982); "Очите на нощта" (1987).

Концертино за флейта и орк. (1946); Концерт за цигулка и орк. (1971).
За струнен оркестър:

Симфония №4 за бас и стр. орк. (1958).

2 импровизации (1948); Кончерто гросо за стр. орк., пиано и ударни (1950); "Ретроспекции" (1982).
Камерна музика:

Tempi Сoncertati I­VII: №1 за 13 струнни или стр. квартет и стр. орк. (1968); №2 за флейта, чембало и 12 струнни (1975); №3 за виолончело соло и 3 групи ударни (1977); №4 за цигулка, виолончело, 2 групи ударни и челеста (1980); №5 за 14 духови (1981); №6 за флейта, виолончело и арфа (1985); №7 за пиано, кларинет и орк. (1988, незав.)

4 пиеси за квинтет от флейта, кларинет, цигулка, виола и виолончело (1953).

6 пиеси за квинтет от обой, валдхорна, цигулка, виола и виолончело (1953).

Духов квинтет (1943).

Струнни квартети: №1 (1948), №2 (1951­52), №3 (1955), №4 (1956).

3 пиеси за два кларинета и бас кларинет (1953); 5 пиеси за обой, фагот и кларинет (1954); Клавирно трио (1976).

Сонати: за две цигулки (1953); за цигулка и виола (1953); за цигулка и виолончело (1953).

Коментарии за виолончело и пиано (1968); Ad libitum за виола и виолончело (1978); 7 багатели за кларинет и виолончело (1987).

Солови пиеси:

3 капричии за соло кларинет (1959); Solo per ViolinGio (1987); Соната за соло цигулка в 1/4 тон (1947); Соната за соло виолончело (1953); Solo per VenziCello (1987).

За пиано: Две пиеси за дeца (1946); Малка сюита за пиано в 1/4 тон (1847); "Детски птици" (1963); "Движения" (1964); "Страница от албум" (1987); Solo per ClaviStella (1988).

Вокална музика:

За глас и пиано: 6 песни по С. Красински (1944­45); "Помниш ли тихата улица" по В. Динова (1946); "Български език" по И. Вазов (1950); "Лято" ­ вокален цикъл по Е. Багряна (1954); "Отражения ­ кантата по Л. Хюз (1966).
Хорова музика:

За ж. хор: "Пред буря" т. В. Ханчев и "Нощ", т. А. Разцветников (1962); "Гората и птиците" кантата без текст (1976); "Сърната" по М. Исаев (1981).

За см. хор: "Селска кантата" по А. Разцветников (1965); "Зелени облаци" по С. Красински (1965); 2 поеми по А. Далчев (1966); "Три импровизации върху Дон Кихот" и "Седенкарски песни" по А. Разцветников (1966); "Задявки" (1972); "Тихи песни", т. Н. Лилиев (1974).
Музика към филми (игрални):

"Наша земя" (1952), "Ребро адамово" (1956), "Гераците" (1957), "Сиромашка радост" (1958), "Пътища" (новела "Другото щастие") (1959) и "Златният зъб" (1962), реж. А. Маринович; "Отвъд хоризонта", реж. З. Жандов (1959).
Избрана лит. от него:

"Любомир Пипков" (С., 1958); "Слово и дело" (София, 1997); "Лазар Николов" (Пловдив, 2002).
Избрана лит. за него:

"Константин Илиев. Музикално творчество. Каталог" (София, 2000).

http://www.ubc-bg.com/bg/composer/9


Konstantin Iliev - Symphony No 3 (1954):



Konstantin Iliev - Symphony No. 5 (1959):



Konstantin Iliev - Divertimento for Symphony Orchestra (1949):


Hatshepsut

Александър Райчев


11.ІV.1922 - 28.Х.2003

С музика се занимава от ранна възраст. Учи при при проф. Ас. Карастоянов и проф. П. Хаджиев. През 1934 е частен ученик по композиция на проф. П. Владигеров. Завършва музикално-теоретичния отдел на ДМА (дн. ДМА "П. Владигеров") (1947) с пиано и композиция при проф. П. Владигеров. Специализира в Музикалната академия "Ференц Лист" в Будапеща (Унгария) композиция при Я. Вишки и З. Кодай и дирижиране при Я. Ференчик (1949­-50). Още като студент работи в музикалния отдел на Радио София, след това е диригент на оркестъра на Народния театър за младежта. От 1950 е преподавател, от 1962 професор по хармония, по-късно и по композиция в ДМА. Ректор (1972­-79). От 1971 е избиран за народен представител в четири народни събрания. През 1990 е обявен за почетен член-академик на Кралската академия за наука и изящни изкуства в Брюксел (Белгия) и почетен член на Международната асоциация за съвременна музика в Баден-Баден (Германия).

Председател на СБК (1980­-90). Член на СБФД.

Един от най-ярките представители на съвременната българска музика и музикална култура.

Автор е на: 3 опери и 1 радиоопера, 2 балета, 1 оперета-ревю, детски оперетки и музикални приказки; 6 оратории, 3 кантати и 1 литургия; 6 симфонии, 5 увертюри; концерти и други произведения за симфоничен камерен и струнен оркестър; камерни творби; около 30 песни за глас и пиано; над 600 хорови и детски песни; музика към театрални постановки, документални и игрални фирми и др. Многократно е получавал награди за свои произведения, отличаван е с много ордени, медали, почетни звания и др. Като професор по композиция Ал. Райчев изгражда своя композиционна школа. Социалната ангажираност и оптимистичният патос в творчеството му очертава характерни насоки на българската музика след 50-те години. През 90-те години Симфония №6 "Литургична" се откроява със своята философска проникновеност.


Творчество

Музикално-сценични:

Опери:"Мост" (1965, Русе), "Вашето присъствие" ­ радиоопера (1968, БНР), "Тревога" (1974, София), "Хан Аспарух" (1981, Русе).

Балети: "Хайдушка песен" (1953, София), "Изворът на Белоногата" (1978, София).

Оперета-ревю: "Славеят на Орхидея" (1963, София).

Мюзикъл: "Пази се от ягуар ("Адио Фотев") (1971, БНТ).

Детски оперети и приказки: "Балът на цветята" (загубена); "Гърненце с крилца" (1946); "Приказка за щурчето"; "Пиф, Паф, Пуф" (1963); "Гечо, Дечо и пчелите" (1965).
Хорово-оркестрови:

За см. хор и орк.: "Дружба", т. П. Матев ­ оратория (соло бас) (1954); "Октомври 50", т. М. Любомирова ­оратория (соло баритон, мецосопран) (1967); "България ­ бяла, зелена, червена", т. Д. Методиев ­ оратория-кантата (с рецитатор), инстр. ансамбъл (1977); "Варна", т. Н. Вълчев ­ кантата (1979); "Оратория-митинг", т. П. Славянски ­ лит. композиция (с четец, детски хор и инстр. състав) (1984); "Кабиле", т. Овидий (из "Метомарфози" и авт. ­ оратория (с четец) (1991).

За м. хор и орк.: "Димитров е жив" ­ оратория (със солист и четец) (1953), "Шипка", т. О. Орлинов ­ кантата (с рецитатори, солисти) (1988) .

За ж. хор и орк.: "Пионерска сюита", т. Цв. Ангелов ­ малка кантата (1950).
За симфоничен оркестър:

Симфонии: №1 Симфония-кантата "Той не умира" за см. хор и орк. (1950); №2 "Новият Прометей" (1958); №3 "Устреми" (1966); №6 "Литургична" (1994).

"Симфонична сюита" (1945).

Сюити из бал. "Хайдушка песен": Първа и Втора сюита (1954); Сюита (1955).

Сюита из бал. "Изворът на Белоногата (1978).

Увертюри: "Светъл ден" (1966); "Сияйна зора" (1971); "Академична" (1974); "Фестивална" (1975); "Юбилейна" 1986); "Възхвала" (1986).

4 миниатюри (1962); Симф. възпев "Ленински поколения" (1970); Симф. моменти "Лайпциг 33" (1972); Балканска рапсодия (1983); Концерт за орк. (1979); "Симф. епизоди" (1998).

Концерт за пиано (1947, загубен).

"Романтичен концерт" за цигулка и орк. (1991).
За духов оркестър:

Концертни маршове: №1 (1983), №2 (1985) (орк. Н. Братанов). Марш (1984); "Балада за незнайния войн" за бас и дух. орк.(орк. Хр. Тонев) (1986); Увертюра "Левски" (орк. Н. Братанов и Хр. Тонев) (1987); Транскрипции из бал. "Хайдушка песен" (транскр. Т. Димитров); "Хоро. Родопска сюита" (транскр. Н. Цонев) (1985).
За камерен оркестър:

Симфония № 5 (1972).

Сюити (1937, 55); Триптих за кларинет, пиано, ударни и щрайх (1989).
За струнен оркестър:

Симфония № 4 (1968).

"Ларго и скерцо" (1943); 4 миниатюри (1962); Скици "Мисли за Майстора" (1987); Партита меланхолика (1995).

Транскр. "Пет миниатюри за пиано от Д. Ненов" (1992).
Камерна музика:

Пиеса за 12 контрабаса (1998).

Струнен квартет (авт. транскр. на I ч. от Симфония № 5 и II ч. от "Мисли за Майстора") (1988).

"Серенада и Пражко трио" за кларинет, пиано и ударни (1987).

Рондо ­ трио за ксилофон, малък барабан, триангел, чинел и пиано (1969).

За цигулка и пиано: "Соната-поема" (транскр. за др. инструменти) (1940); "Бурлеска" (1956); Три пиеси (1981) и др.

За флейта и пиано: "Ария и Бурлеска" (1965); "Лирична сюита" (1999).

2 пиеси за виолончело и пиано (1983). Дуо за виола и виолончело (1999).

"Ария" за соло виолончело (1976); "Рапсодия-фантазия" за соло флейта (1991) и др.

За пиано: "Класически опус" (1937); Пиеси (1944); "Детски албум" (1957); "Младежки албум". Т.1 (1958), т. 2 (1959); 10 пиеси (1962); "Есенен прелюд" (1995) и др.

Тема с вариации за пиано на 4 ръце (1959).
Хорова музика:

Издадени хорови и детски песни ­ 550: за смесен хор и пиано ­ 80; за четиригласен хор и пиано ­ 30; за тригласен хор и пиано ­ 120; за двугласен хор и пиано ­ 100; за едногласен хор и пиано ­ 220; детски, за двугласен и едногласен хор ­ 330.

Масови песни ­ около 220.

"Мило мое момиче", т. П. Матев ­ кантата-балада за см. хор акапела (1974).

"Православна традиционна литургия" (Златоустова) (1993).
Музика към филми (игрални):

"Наша земя", реж. А. Маринович, Й. Сърчаджиев (1952); "Години за любов", реж. Я. Янков (1957); "Капитанът", реж. Д. Петров (1963); "Опак човек", реж. Я. Янков (1973).
Избрана лит. от/за него:

"Композитор и съвременност". Сборник статии от и за Ал. Райчев съст. Е. Павлов (С., 1985).

"Спомени от петолинието и ... извън него" (Съст. М. Попова) (С., 2002).
Избрана лит. за него:

Аянова, Екатерина, Лиляна Николаева "Александър Райчев". Биобиблиографска справка (С. 1973).

Кръстев, Венелин. "Александър Райчев" (С., 2001); Клостерман, Евгени Павлов. "Александър Райчев" (С., 2002).

http://www.ubc-bg.com/bg/composer/5


Alexsander Raychev - Symphony № 2 "Modern Prometheus" Prologue (1958):



Alexsander Raychev - Symphony № 2 "Modern Prometheus" part.1 (1958):



Alexsander Raychev - Symphony № 2 "Modern Prometheus" part.2 (1958):



Alexsander Raychev - Symphony № 2 "Modern Prometheus" part.3 (1958):


Hatshepsut

Иван Спасов


17.І.1934 - 22.ХІІ.1996

Завършва БДК (дн. ДМА "П. Владигеров") в класа по композиция на проф. П. Владигеров и хорово дирижиране при проф. Г. Димитров (1957). Специализира във Варшавската консерватория композиция при К. Сикорски и дирижиране при Ст. Вислоцки (1960­-62). На дипломния си концерт изпълнява с Варшавската филхармония своята Първа симфония. От 1962 работи като симфоничен диригент. Основава Пловдивски камерен оркестър и музикалното общество "Пловдивска музикална младеж", на чиито концерти за първи път в България изпълнява творби на Пендерецки и други съвременни автори. През 1967 посещава летните курсове за нова музика в Дармщат, където през 1968 радиооркестърът на Франкфурт под диригентството на М. Гилен изпълнява неговите "Епизоди за четири групи тембри". От 1970 до 1991 е главен художествен ръководител на новосформирания Симфоничен оркестър в Пазарджик, с който реализира концерти и записи у нас и в чужбина. От 1989 е професор и ректор на АМТИ ­ Пловдив до смъртта си. Изнася лекции в САЩ (1982, 1989, 1990). През 1989 дирижира концерт на Симфоничния оркестър на Гардън Гроув (Лос Анджелис), а в Ню Йорк връчва на Генералния секретар на ООН Ксавие Перес де Куеляр творбата си "Човечеството ­ ХХ век", посветена на Организацията на обединените нации. Като диригент е осъществил и много премиери на произведения от съвременни български и чужди автори. Той е сред вдъхновителите и ярките представители на авангардните тенденции в съвременната българска музика. Автор е на: 1 моноопера и 1 опера (недовършена); 4 симфонии; 4 концерта; кантатно-ораторни творби; оркестрова, инструментална, вокална музика; хорови песни и солови песни; музика към над 50 театрални постановки, 3 филма и др. В песенното (хоровото) и инструменталното му творчество фолклорната мелодика и нейната богата орнаментика и ритмическото разнообразие са подложени на оригинално авторско преобразуване чрез свободата на алеаториката, импровизацията и други съвременни композиционни техники. Хоровите му песни са сред най-представителния репертоар на българските хорови състави и формират нов стил на изпълнение, получил висока международна оценка. Вокално-оркестровите му творби от 80-те ­ 90-те години се открояват със своята дълбока извисена духовност. Произведенията му са изпълнявани в редица европейски страни, САЩ, Япония и Австралия. Има записи в български и чужди радиостанции и издадени грамофонни плочи и компактдискове. Изнасял е концерти със своя музика в Ню Йорк, Варшава и Москва. Автор е на три книги и критични статии.

Творчество

Музикално-сценични:
"Монолози на една самотна жена" ­ моноопера (от театрален диптих "Координати на застиналото пространство и спряло време") (1975, София).

"Смъртта и възкресението на Исуса" ­ опера, авт. либр. (според Евангелието и псалмите) (1996, недов.).

Хорово-оркестрови (инструментален-ансамбъл):
"Поема-плакат" ("Октомври 1917") ­ оратория за четец, см. хор и орк. (1959); "Антиреквием" или "Песен на един осъден" ­ оратория за бас, рецитатор, см. хор и орк. (1963); "Кантата за родината и революцията" за ж. хор, кам. орк. и рецитатор (1970); "Селска кантата" за ж. хор, 2 обоя и 2 валдхорни (1972); "Монолози на една самотна жена"­ монодрама за соло сопран, 12-гласен ж. хор, кам. орк. и магн. лента по Г. Мистрал (1975; "Човечеството ­ ХХ век" ­ оратория за сопран , бас, см. хор и орк. (1987); "Четири ноктюрни" ­ кантата за ж. хор и кам. орк., т. Т. Траянов (1988); "Български пасион" за сопран, баритон, евангелист, см. хор и орк. (1990); "Песни на една душа, отлитаща към рая" за сопран, магнетофонна лента и орк. (1991);Меса за солисти, хор и орк. по каноничен латински текст (1993); "Великденска музика за страданията, смъртта и възкресението на Исус" за сопран, бас-баритон, евангелист, ж. хор и орган (1994); "Mизерере" за солисти, ж. хор и орк. (1995); "Отче наш" за 2 см. хтра и орк. (1995).

За глас и симфоничен оркестър:
Canti Dei Morti  ("Песни на мъртвите") за сопран и симф. орк. по староегип. текстове (1983).

За симфоничен оркестър:
Симфонии: №1 (1962), №2 (1975), №3 (за струнни и тройни духови инструменти) (1978), №4 (за баритон и орк.) (1981).

"Игри" ­ дивертименто (1964); "Фойерверк" (1979).

Концерт за орк. (1989).

Концерти: за виолончело и орк. №1 (1974), №2 (1984); за пиано и орк. (1976); за цигулка и орк. (1980).

"Соната-концертанте" за кларинет и орк. (1960).

За глас и камерен оркестър:
4 полски лирики за сопран и кам. орк. (1961); Canti Lamentosiза 2 сопрана и кам. орк. (1979).

За камерен оркестър:
Микросюита (1963); "Епизоди за четири групи тембри" (1965); "Събор-надсвирване" за 22 духови инструмента (1969); "Освещаване на небесния дом" (1994).

Камерна музика:
"Движения за 12 струнни" (1967); "Пиета" за 12 виолончели (1991); "Музика за приятели" за струнен и джаз квартет (1966); Духов квинтет №1 (1977), №2 "Игри" (1988); Струнен квартет (1972); "Координати на звука и движението" за ударни и три контрабаса (1977); Клавирно трио (1981); "Фрагменти" за флейта, китара и виолончело (1995); Соната за виола и пиано (1960); Багатели "Контрасти" за флейта и пиано (1964); "Музика за приятели" 2 "Конфротация" за цигулка и виолончело (инстр. театър) (1976); Sonata Quasi Variazioneза виолончело и пиано (1979); Da Capoза контрабас и 2 магн. ленти (1979); Соната за 2 виолончели (1987); "Пер вио-лончело соло" (1981).

За пиано: "Изкуството на серията" Т.1 (1970), Т.2 (1966), Т.3 (1969).

Сонати №1 (1985), №2, №3 (1987).

24 етюда (1990­92); 24 багатели (1995); "Малка пиеса във фолклорен стил" (1995).

Вокална музика:

За сопран и инстр. ансамбъл: "Песни на една жена" за сопран, флейта, цигулка и виола, т. Л. Даскалова (1964) (за глас и кам. орк., 1970); 5 миниатюри за сопран, бонгоси и пиано, т. Ст. Пенчева (1964); 5 поеми за сопран, флейта, китара, виола и тромбон по Аполинер (1968); Hommage d' Apollinaireза сопран, флейта, арфа, виолончело и контрабас (1980).

"Литании" за сопран, магн. лента и пиано (1973).

За сопран и пиано: 4 песни, т. Д. Дебелянов (1956); 4 песни, т. Н. Лилиев (1962); Триптих, т. В. Парун (1964); 4 песни, т. Л. Хюз (1971); "Среднощни песни", т. Д. Дамянов, А. Германов, Б. Божилов (1974); 4 песни, т. П. Елюар (1982);"Триптих", т. Е. Дикинсън (1992).

За орган:
"Сътворение, смърт и примирение" (авт. транскр. за 2 пиана; за орган и 2 пиана) (1992). "Шест портрета на един образ" (авт. транскр. пиано) (1994).

Хорова музика:
За см. хор: "Хей, пролет иде" (1982); "Балада за Левски" (1986); "Триптих" (1987); De Profundis (1992).

За м. хор:

"Неда вода наливала" (1980); "Молитва" (1990).

За ж. нар. и школуван хор: "Мехметьо, севда голема" (1969); "Пролет над Тракия" (1971);  "Два тъпана бият" (1975); "Радо, бела Радо" (1978); "Лятна нощ" ­ 16-гласен мадригал (1979); "Разви се гора зелена" (1980); "Тихият пролетен дъжд" (1983); 3 акварела (1986); 4 песни "Сезоните" (1986); "Света българска литургия" (1991); "Молитва" (1991); "Лейлинку кузум пиленце", "Кога с брагим галяхме", "Хубава Мавруда" (1996).

За четиригласен хор: "Молитва" ("Святий Боже") (1996).

Избрана лит. от него:
"Небесносиньо утро, пладне и път след пладне" (С., 1989), "Животът ми ­ опит за реконструкция на една разпиляна мозайка" (Пловдив, 1993); "Симфониите на Константин Илиев" (С., 1995.)

Избрана лит. за него:
Спасова, Василка, Емилия Николова и Мария Бояджиева-Луизова. "Иван Спасов. Творчески хронограф." (Пловдив, 1999). Андреева, Ценка и Ромео Смилков. "Клавирната музика на Иван Спасов" (Пловдив, 2000).

http://www.ubc-bg.com/bg/composer/217


IVAN SPASOV ( 1934 - 1996 )  - CANTI LAMENTOSI (1979):


Ivan Spasov - The Sanctification of The Heavenly Space:


Ivan Spasov - Sonata nr.2:

   
Ivan Spasov - 24 Bagatelles:

Hatshepsut

Божидар Петков


https://www.facebook.com/188272474581304/photos/a.191181850957033.48443.188272474581304/1154349067973635/?type=3&theater


Божидар Стефанов Петков е български композитор, автор на филмова музика.

Роден е в Габрово на 29 юли 1940 г. Завършва композиция през 1965 г. в Музикалната академия в Краков при Станислав Виехович и Кшищоф Пендерецки. Пише филмова и театрална музика. Автор е на музиката за над 90 игрални, документални и мултипликационни филми. Неговата Токата за 2 пиана многократно е изпълнявана с успех в редица страни като Япония, Куба, Франция, Германия, Русия, Люксембург и др.

Един от основоположниците на "Златния фонд" на БНР (1968-1984).

Умира на 14 май 2015 г. ,,Българското кино загуби ярък и неповторим творец, който без остатък всеотдайно и с любов му служеше, като вгради цялото си щедро артистично вдъхновение в десетки произведения на екранното изкуство. Остава да звучи и ще звучи неговата неподражаема – емоционална, нежна и деликатна, изпълнена с философски заряд прекрасна музика...", се казва в изявление на Съюза на българските филмови дейци по повод смъртта му.

Кратка филмография:

Лебед
Авантаж
Черната лястовица
1952: Иван и Александра
БГ - Невероятни разкази за един съвременен българин
Бай Ганьо тръгва из Европа
Бал на самотните
България - това съм аз
Всичко от нула
Гардеробът
Дом за нежни души
Единствената любовна история, която Хемингуей не описа
Жесток и невинен
За една тройка
Заплахата
Застраховката

Чуйте прекрасния Концерт за пиано от Божидар Петков в изпълнение на Симфоничния оркестър на Българското национално радио под палката на Пламен Джуров! Солист – Марина Капитанска!

специално за тези, които имат инсталирана програмата iTunes:

https://itunes.apple.com/bg/album/bozhidar-petkov-piano-concerto/id1060107378

Hatshepsut

Добринка Табакова


Родена е през 1980 г. в Пловдив. Печели наградата ,,Жан-Фредерик Перену" на 4-ия Международен конкурс по музика във Виена когато е само на 14 години. Завършва Кралската Академия по музика в Лондон и Гилдхол Скул ъв Мюзик, където печели наградата ,,Витолд Лютославски" (1999). Завършва докторантура по композиция в Кингс Колидж в Лондон, където печели наградата ,,Адам" (2007).[1]

Нейната ,,Възхвала" е изпята в катедралата Сейнт Пол по случай Златния юбилей на кралица Елизабет II. През 2008 г. нейна творба (по текст на Блага Димитрова) е избрана за участие в световния хоров фестивал в Рига ,,Песни за Слънцето". През 2010 г. нейни творби са включени в Моцартовите седмици в Залцбург и в Зимните концерти в Мюзикферайн, Виена. През 2011 г. печели наградата ,,Сорел" за хорова музика в Ню Йорк. Нейни произведения са изпълнявани в България, Великобритания, Русия, Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Китай, Австралия и др. Творбите ѝ влизат в репертоара на изтъкнати изпълнители като Максим Рисанов, Джанин Янсен, Гидон Кремер, Кристине Блаумане, Натали Клайн, Милош Карадаглич и др. Получава множество престижни поръчки между които от Кралското филхармонично дружество за Музикалното биенале във Великобритания, 2014.[1]

Звукозаписната компания ЕСМ издава през април 2013 г. първия авторски диск на Добринка Табакова ,,Струнни Пътеки". Дискът печели множество отличия, между които от: BBC Music Magazine, Stereo Magazine, International Music Reviews и влиза в топ-3 на Британските класации за класическа музика. През декември 2013 г. авторският диск на Добринка Табакова ,,Струнни Пътеки" (,,String Paths") получава номинация за награда Грами за най-добър сборен албум с класическа музика.


https://soundcloud.com/dobrinka_tabakova


Dobrinka Tabakova - Dawn:


Dobrinka Tabakova - Whispered Lullaby:


Dobrinka Tabakova - Starry Night (Zvezdna Nosht):


Dobrinka Tabakova Diptych:

Hatshepsut

15 August 2018, 13:36:59 #20 Last Edit: 17 August 2019, 09:37:54 by Hatshepsut
Йосиф Чешмеджиев


(1890-1964)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=553609621500360&set=pcb.553615678166421&type=3&theater

Името на Йосиф Чешмеджиев е в забвение, а негова заслуга за музикалната ни култура са стотици детски и училищни песни, с които са възпитавани поколения български деца. Изнестен най-вече като композитор, той е и диригент, и автор на повече от 100 публикации в пресата, и автор на учебници по пеене. Чешмеджиев работи и като фолклорист, записал огромен брой македонски народни песни.

Йосиф Чешмеджиев е роден на 8 декември 1890 година в Скопие. През 1899 г. постъпва в духовната семинария в Цариград, където се учи да свири на различни инструменти при капелмайстора на султанския оркестър. Първите му композиционни опити тогава са творби, изпълнени от оркестъра на Семинарията.

След завършването се връща в родния си град, където е учител и дирижира любителски хорове и оркестри. Заминава да учи в Лайпцигската консерватория, но отново се връща в България - вече солидно подготвен музикант. След 1920 година работи в София. Има изненадващо по обем творчество, но е забравен...

http://bnr.bg/ru/post/100637164/pomnite-li-iosif-cheshmedjiev

Учи музика при Ат. Бадев в Солун. През 1899 постъпва в Българската духовна семинария в Цариград и учи различни духови инструменти при Акзенщайн ­ капелмайстор на султанския духов оркестър. Ръководи ученически духов оркестър и пише първите си композиции. От 1909 следва композиция в Лайпцигската консерватория при С. Крел, М. Регер и Х. Риман. От 1913 е последователно гимназиален учител във Видин, Ямбол (1914­-20) и София (1920-­27; 1930-­32). Образцов учител при ДМА (1921-­24). Сътрудник-записвач на народни песни в отдел "Народна музика" при Народния етнографски музей (1928-­31). Музикален редактор на вестник "Македония" (1925­-33) и редактор на музикална библиотека "Пантеон" (до 1934). Ръководи македонския смесен хор "Шар" (от 1926), смесения хор "Юнак" (от 1933). Има широка просветна дейност за музикално ограмотяване сред турското население в България.

Като композитор работи главно в областта на хоровата песен. Пише детски и училищни песни, песни за смесен хор, обработки на македонски и турски народни песни и др. Автор е на: 2 симфонии и пиеси за оркестър; инструментални пиеси; песни за глас и пиано; масови и естрадни песни и др.

Автор е на учебници по пеене, статии за български и чужди композитори и в областта на музикалния фолклор.



Творчество

♦ Музикално-сценични:
Опери: "Тайната на Вардар" (1918); "Меглена" (1924).

Балет-пантомима "50 години Първа софийска девическа гимназия", либр. Р. Колева.

♦ За симфоничен оркестър:
Симфонии №1 (1912, незав.), №2 (1923); 6 симф. поеми; 4 пиеси; 7 парафрази върху нар. песни.

♦ Камерна музика:
Струнни квартети: №1­4.

Вокална музика: 6 песни за глас и пиано.

♦ Хорова музика:
Авторски сборници с песни за см. и едн. хор:

Български македонски нар. песни: 52 за см. и едн. хор (1926).

Македонски нар. песни: 19 за едн. хор (заедно със З. Лазаров и П. Владигеров, 1952).

"Илинден" 1905­53: 36 революционни за едн. хор (1953).

14 турски песни за едн. хор (1955).

Македонски песни: 18 за см. и ед. хор (1955).

http://www.ubc-bg.com/bg/composer/289


https://www.facebook.com/photo.php?fbid=553610034833652&set=pcb.553615678166421&type=3&theater

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=553615678166421&id=100005539801733

Hatshepsut

Паметникът на Панчо Владигеров в Габрово е възстановен


Възстановен е паметникът на Панчо Владигеров на улица ,,Тракия", информираха от Община Габрово.

Тази година се навършват 120 години от рождението на композитора и музикант Панчо Владигеров (1899-1978 г.) и по този повод Общината в Габрово обезпечи процеса на цялостно почистване на неговия паметник, който в последните години бе обект на вандалски посегателства.

Възстановени са компрометираните участъци и надписите по монумента. Паметникът – барелеф е тържествено открит на 12 октомври 1981 г. на ул. ,,Тракия", в подножието на стълбите към парк ,,Баждар", в присъствието на културни дейци и граждани.

Слово държи тогавашният председател на Съюза на българските композитори – Александър Райчев, който отбелязва, че това е първият паметник на Панчо Владигеров в страната.





Композицията е изработена от бронз. Нейни автори са скулпторът Ангел Станев и архитект Иван Нанев. Именитият композитор е тясно свързан с Габровската музикална общност. Той допринася за професионалното израстване на Габровския камерен оркестър и превръщането на Габрово в средище на музикални събития от национално значение.

В знак на признание за активната му дейност в тази област е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово през 1977 г.

https://www.gabrovonews.bg/culture/146906/

Hatshepsut

Владигерови свирят Владигеров

"Фамилия Владигерови свири Владигеров" - под това мото Панчо Владигеров-младши и Трио ВЛАДИГЕРОВИ - Екатерина, Александър и Константин - внуците на Панчо Владигеров, отбелязаха с общ концерт 120-годишнината от рождението на знаменития си дядо. През 2019-та  -  годината, изпълнена с юбилейни тържества, изложби, концерти, конкурси и други артистични прояви, внуците почитат чрез поредица концерти в различни градове в страната и в чужбина талантливия си дядо. Срещаме се с тях в Къщата музей "Панчо Владигеров" в София - фамилната къща на композитора, дарена на българската държава чрез Фонд "1300 години България" от съпругата му Елка и внука му Панчо Владигеров-младши. Днес този държавен културен институт съхранява всички авторски ръкописи, печатни творби, ноти и партитури, грамофонни плочи, магнетофонни ленти, писма, архив и много снимки. Уредничката на Музея - Надя Сотирова - ни развежда из стаите, запазили духа на музиканта, а внуците му свирят, шегуват се, разказват вдъхновяващо какво е усещането за наследственост на гения.


BTA:Владигерови свирят Владигеров

http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_84gjora0

Hatshepsut

120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ


Панчо Хараланов Владигеров е роден в Цюрих на 13 март 1899 година. Само два месеца след раждането на близнаците Любен и Панчо, семейство Владигерови се връща в родния Шумен, където преминават детските години на композитора. Първите си уроци по пиано получава от майка си, а по-късно започва да взима уроци от Паула Вайсман, пианистка, близка на семейството му. След смъртта на бащата майката се мести с двете си деца в София където музикалното образование на Панчо започва в Частното музикално училище. Големият чешки музикант и основател на клавирната школа в България Хенрих Визнер му преподава пиано, а теория на музиката учи при известния в епохата композитор Добри Христов. По това време Владигеров прави първи опити в композирането. Заедно с брат си и майка си Панчо Владигеров заминава за Берлин и от 1912 до 1915 година изучава композиция и пиано в Държавното висше училище в немската столица при Хайнрих Барт и Паул Юон, след което се обучава в Академията по изкуствата в същия град. Учи пиано при Леонид Кройцер и композиция при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман. Завършва Академията с отличие през 1922 година.

Още като студент има първите си големи успехи. Два пъти печели Менделсоновата награда, която е ежегодно отличие, което се дава от композиционния отдел на Академията. Първия път наградата е за ,,Концерт за пиано и оркестър Nr. 1", a втория път – Трите импресии за оркестър из оп. 9 - ,,Копнеж", ,,Страст" и ,,Изненада".

В началото на творческата си кариера Владигеров работи като музикант и диригент в театъра на Макс Райнхард в Берлин. Това е голям акцент в житейския му и творчески път. В продължение на 11 години Владигеров пише музика за спектаклите на големия немски режисьор, поставяни в ,,Дойчес Театър" в Берлин и ,,Театър ан дер Йозефщад" във Виена. В този период пише музиката към ,,Цезар и Клеопатра" на Шоу, ,,Сънна игра" на Стриндберг, ,,Юдит" на Хебел, ,,Тебеширеният кръг" на Клабунд, ,,Юарец и Максимилиан" на Верфел, ,,Много шум за нищо", ,,Венецианският търговец" и ,,Дванайсета нощ" на Шекспир.

До 1932 година Владигеров живее в Германия. Макар и далече от родината той създава ярки народностни произведения, които привличат вниманието на европейската музикална общественост. Изпълнената за пръв път на 27 януари 1923 година Рапсодия ,,Вардар" печели широка международна известност. Първоначално композиторът я създава като произведение за цигулка и пиано. Той много често концертира заедно с брат си Любен, който е цигулар. Огромният успех, с който двамата изпълняват ,,Вардар" подтиква композитора да оркестрира творбата. В този период Владигеров създава Концерта за цигулка, Втория концерт за пиано и оркестър, цикъла пиеси за пиано ,,Седем екзотични прелюдии", ,,Класично и романтично", редица пиеси за цигулка и други инструменти. Концертира със свои творби в Германия, Франция, България.

През 1932 година Панчо Владигеров се завръща в България и става професор по пиано и композиция в Музикалната академия, където работи в продължение на повече от 40 години. Обогатява жанрово творчеството си с произведения като операта ,,Цар Калоян"(1936), която е поставяна и в чужбина, Симфония №1 (1939), Концерт за пиано и оркестър №3 (1937), ,,Импровизация и токата" (1942), балета ,,Легенда за езерото" (1946), ,,Концертна фантазия за виолончело и оркестър", ,,Еврейска поема", ,,Люлински импресии", клавирните миниатюри ,,Шумен" ,,Епизоди" и ,,Акварели". На 3 октомври 1937 е изпълнен за пръв път Третият концерт за пиано и оркестър. В този период Владигеров пише и Първата си симфония в Ре мажор, Струнен квартет в Сол мажор,  ,,Четири румънски симфонични танца". Превръща двете пиеси за пиано ,,Импровизация" и ,,Токата" в ярки оркестрови творби.

Като пианист от висока класа Владигеров създава над 60 пиеси за пиано, включени в 14 опуса. Повечето от тези творби носят програмни заглавия и са абсолютно свидетелство за ненадминатите умения на композитора и търсенето на единство между техника и съдържание. Клавирните творби на Владигеров носят общия белег на цялото му творчество – експресивен изказ с виртуозен блясък или плавно разказвателен, граничен с елегичност и подчертан лиризъм.

Въпреки че проявява предпочитание към симфоничната музика, Владигеров създава и много вокално-инструментални творби с висока художествена стойност.

В периода от 1936 до 1942 година той е представител за България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите. Делегат е на Световния конгрес на мира през 1949, член е на жури на престижни международни конкурси.

След Втората световна война Владигеров пише Симфония №2 ,,Майска" (1949), увертюрата ,,Девети септември" (1949), както и масови хорови песни.

През 1968 г. Панчо Владигеров получава престижната награда на Виенския университет ,,Готфрид фон Хердер" за принос в европейското културно наследство.

Композиторът работи дълго като професор по композиция в Музикалната академия в София, която от 1995 година носи неговото име. Създава професионална композиторска школа и възпитава цяло поколение композитори като Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Красимир Кюркчийски, Александър Йосифов, Юлия Ценова, Георги Костов, Константин Илиев.

За големия му принос за развитието на българската музикална култура , Владигеров е удостоен с всички най-високи държавни отличия.

Панчо Владигеров твори пълноценно до края на живота си. Умира на 8 септември 1978 г. в София.

Интонационната линия на творбите на Владигеров е в пряк контакт с градския фолклор, но пречупен през призмата на неговия личен почерк. В музиката му съществува, макар и не пряка, връзка с късния романтизъм и импресионизма. Първите български композитори Емануил Манолов, Панайот Пипков, Добри Христов, Маестро Георги Атанасов имат задачата да положат началото на културния музикален живот и да създадат основа за развиване на традиция. Следващото поколение музиканти, сред което творци като Владигеров, Пипков и Големинов доближава българската музика до езика на съвременното световно творчество. Панчо Владигеров заема централно място в развитието на българската композиторска школа. Творчеството му се отличава с търсения в музикалната форма от песента до операта, балета, симфонията и инструменталния концерт. Той е блестящ оркестратор, който имплантира фолклора и европейските течения в контекста на своите идеи.

 Балетът ,,Легенда за езерото" е сред онези големи достижения на майсторството на композитора. Той приковава вниманието с присъщата за композитора звукова пищност, с драматизма, постигнат с големи контрасти, с широтата и мащаба на звученето си.

https://www.operasofia.bg/novini/item/7425-120-godini-ot-rozhdenieto-na-pancho-vladigerov

Hatshepsut

130 години от рождението на Мишо Тодоров


Паметна плоча на Мишо Тодоров в Сливен

През 2020 г. отбелязваме 130 годишнината от рождението на известния сливенски композитор, музикант и педагог Михаил Тодоров Хаджимихайлов. РИМ – Сливен ще отбележи събитието с изложба, посветена на неговия живот и творчество, съвместно с читалище ,,Зора" и ДА - Сливен.

Да припомним кой е Мишо Тодоров. Роден е на 15 септември1890 г. в гр. Сливен. Баща му – Тодор Хаджимихайлов, човек с музикална култура и владеещ турски и гръцки език произхожда от известния сливенски Копринджиков род. Майката – Иванка Чаракчиева, природно интелигентна, с музикална дарба, е представител на не по-малко известния Чаракчиев род.

На 15 септември 1890 г. в семейството се ражда като шесто дете Мишо Тодоров. Израства в музикална среда.Пръв негов учител по пиано е сливенския музикант Михаил Райнов. Като ученик в гимназията той вече свири на пиано, цигулка мандолина и флейта. Заедно със свой съученик издава ,,Литографирани мазурки за две мандолини и две китари. Композира валса ,, Младежки тъги" по Шопенови валсове и редица други творби.

През 1907 г. се записва в Консерваторията в Монпелие, Франция. През следващата година се премества в Женева. Завършва средния курс на Консерваторията за три години с награди по цигулка, хармония и теория и с високи оценки като композитор с определен национален колорит.

През 1911 г. се завръща в Сливен и постъпва на работа като учител по музика в Мъжката гимназия ,,Добри Чинтулов". По това време там е и Васил Димитров, завършил курсовете при Софийската музикална академия и основал Детска музикална китка в града ни. Приятелство и ползотворно сътрудничество ги свързват години наред.

Мишо Тодоров е автор на детските оперети ,,Горски цар" /1911-1912/, ,,Малката кибритопродавачка" по Андерсен / 1920/, ,,Ветрената мелница"/1925/ по Елин Пелин и на много други.

През 1923 г. той е командирован за една година в Дрезденската консерватория, където учи при професорите Варвас и Теодор Блумер и показва завидни успехи. Наред с преподавателската си дейност, той ръководи ученически хорове и няколко оркестъра – към гимназията – ,,Орфей", към Детска музикална китка и други.

През 1946 г. основава в Сливен Музикално училище и става пръв негов директор. За съжаление по просъществува само четири години. Той е един от създателите на Работническата самодейна опера, където последователно е диригент и почетен председател. Автор е на много популярни песни: ,,Душата на Орфея", ,,Изгнаник", ,,Спи градът" и др., на маршовете: ,,Химн на читалище Зора", ,,Хаджи Димитър" и др., на фолклорни лесни, балетна музика, разработки и аранжировки на чужди произведения. Произведенията на Мишо Тодоров са отпечатани в Германия, а ,,Балкантон" е записал някои от тях на плочи. Паралелно с това, той пише и изнася много статии, доклади и лекции на музикална тематика.

Бележитият музикант умира на 22 април 1967 г. в Сливен. За своето дългогодишно творчество и плодотворна работа в областта на музиката получава много награди. Удостоен е с ,,Кавалерски кръст с корона" /1934г./, ,,Народен орден за гражданска заслуга" /1950/, ,,Червено знаме на труда" /1960/, ,,Заслужил учител" /1963/. Той е и член на Съюза на българските композитори от 1958 г.

Общественик, музикант, композитор, педагог и диригент – много са областите, в които се изявява този именит наш съгражданин, останал незабравим за своите ученици и приятели.

https://www.facebook.com/museumsliven/

Similar topics (1)