• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

14 December 2019, 00:35:39

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 55
  • Latest: dhp
Stats
  • Total Posts: 11078
  • Total Topics: 1192
  • Online Today: 24
  • Online Ever: 322
  • (05 December 2019, 07:02:22)
Users Online
Users: 0
Guests: 24
Total: 24

Волната сестра на Вятъра: Елисавета Багряна (1893–1991)

Started by Hatshepsut, 04 August 2018, 06:50:37

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut


Моята песенПотомка
Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека,
която безшумно цепи вълните смолни
и сякаш проправя оттук до небето пътека,
и сякаш се гони с чайките смели и волни.
Когато излезем от залива, там на открито,
и капки солени пръснат нашите устни,
и вятърът южен надуе платната развити,
и лодката бяла магьосана в път се впусне -
тогава, лодкарьо, аз ще запея песен,
нечувана песен - за моята малка родина,
чието е име - облак над мене надвесен,
чиято е песен - за мене мед и вино!
Че пеят по жетва, пеят моми тъмнооки,
момци ги припяват и вечер край порти причакват,        
и пеят по сватби, седенки в нощи дълбоки,
и майки пеят - пеят, когато оплакват.
О, песен такава - злокобно, сподавено-тиха,
не си още чувал и може би никъде няма,
защото и няма народ с орисия по-лиха
и с мъка по-тежка, и с воля - безропотно няма.
У нас планините лете не губят снега си,
морето е малко, но име носи - Черно,
и върхът е Черен, вечно сърдит и свъсен,
и черна земята - плодна, но тъжна безмерно.
Вземи ми, лодкарьо, в своята ладия лека,
която не плашат вълните пенни и смолни,
по тях да направим една безкрайна пътека -
да стигнем небето, да стигнем чайките волни!

Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.
Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.
Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.
Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.
Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.
Може би съм грешна и коварна,
може би средпът ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) (16.04.1893, София - 23.03.1991, София).
Родена в чиновническо семейство. Основно и гимназиално образование получава в София (1910). Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове (1907-08). През 1910-11 година учителства в с. Афтане (дн. Недялско, Бургаска област), където получава непосредствени впечатления от живота на българското село и на селската жена. Като студентка по славянска филология в СУ (1911-15) жадно чете българска и чужда поезия и дружи с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Д. Подвързачов, Хр. Ясенов, Й. Йовков. През 1915 са отпечатани за пръв път две нейни стихотворения - "Вечерна песен" и "Защо" (списание "Съвременна мисъл"). През 1915-19 е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. От 1921 година редовно участва в литературния живот. Сътрудничи във "Вестник на жената", в. "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и др. Окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга "Вечната и святата" (1927). Изявява се и като детска писателка и преводачка. По-късно сътрудничи на в. "Литературен фронт", на списанията "Изкуство", "Септември", "Пламък" и др. Елисавета Багряна навлиза в българския литературен живот след I световна война, когато господстващата в предходното десетилетие символистична поезия се измества от един нов поетичен свят - реален и земен, раздвижен от тътена на социалните сблъсъци и устрема към всестранно освобождаване на човешката личност. Лириката й покорява с първичната стихия на пориви и чувства, с размаха на младост и волност. В стиховете й се усеща пълнокръвният пулс на здравия земен човек, изпълнен с жизнена сила и радост, стихийно материалистичен в своето светоотношение и светоусещане. Поетесата не търси смисъла на нещата някъде извън тях, в скритите тайни на други светове - тя възприема света с непосредствения трепет на своите сетива, готови да приемат като висше благо даровете на живота. Дори когато стига до дъното на човешкото страдание, не изгубва тази жизнена сила, която и в мрака на най-черната скръб ражда нова надежда и нов порив. Образът на родината е неотменима част от душевния свят на поетесата ("Моята песен"). Лириката на Багряна е светъл химн на живота. Тя е в противовес на едно гибелно време (войните и Въстанието от 1923 и събитията от 1925г.). Поезията й е синтез м/у традиция и модерност.
Най-хубавите й творби са пропити от един невинаги податлив на логически определения национален дух. В поезията на Багряна звучи потискания от векове порив на жената към свободна изява, към широките простори на големия живот. Лиричната й героиня е волна и смела. Полетът й руши преградите на условностите и наслоенията на предразсъдъците, мами я към неизвестни брегове. Пътешествията, широкият свят с чудесата на непознати земи привличат като магнит жадните й очи.
Стиховете й са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Носителка е на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969).
Други псевдоними: Елизабета Б., Ел. Бленова, Ничия Долче, Микаела.


(материалът е взет от www.slovo.bg , www.liternet.bg ,
"Речник по нова българска литература (1978 - 1992)",
 Хемус, С. 1994, автор на статията М. Цанева)

Hatshepsut

ULTIMUM VALE

Аз ще живея с тези мънички минути,
тъй дълго чакани и минали тъй скоро.
Над тях ще тръпнат често мислите залутани,
но нивга никому за тях не ще говоря.
 
Ще помня първата надежда ненадейна,
като сокол над нас извила волнокрила,
и седмоцветната дъга в душата грейнала
и срещите невъзвратими озарила.
 
Ще помня улиците леко заскрежени,
отдето бавно минахме в часа прощален
и трепналите дълги, светли отражения,
пред нас разкъсани зигзаги начертали.
 
Ще помня даже... даже номера на влака
и стъпканото малко цвете на перона...
Но нищо, че очите ми са пак разплакани -
устата ми ни зов, ни прошка ще пророни.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=183&WorkID=5365&Level=2

Hatshepsut

ТИ МАЙКО

Ти живота си ни дала
и от първия ни час
в люлката си ни люляла
и си бдяла върху нас.

В твоята прегръдка топла
раснахме из ден във ден,
всеки детски плач и вопъл
спираше там усмирен.

Ти като орлица мощна
с майчиното си крило
без почивка, денонощно
пазиш ни и днес от зло.

За да бъдем ние здрави,
силни, пъргави, добри,
ти умората забрави,
ти се с грижите бори.

Да сме предани другари,
синове и дъщери,
да обичаме България —
туй в сърцата ни дари.

Затова със обич вечна,
майко, ний ще те дарим
и горещо, и сърдечно
днеска ти благодарим

Е.Багряна

Hatshepsut

Елисавета Багряна

Да се каже, че Елисавета Багряна е била фатална жена - това е твърде малко! Трябва да ѝ се признаят обаче две неща, заради които е достойна за възхищение. Първото и най-важно: тя е първата жена в българския обществен живот, която дръзва открито да се опълчи на патриархалния морал, ясното съзнание колко скъпо ще й струва това. Второто: успява, и то без всякакво усилие, да бъде оригинална, но без да е модерна. От една страна, с делото си тя категорично доказва, че жената поет в България не е ,,поетка" (пренебрежително обръщение), а е поетеса. Защото тя се мери с най-великите и днес е в учебниците редом до тях - Яворов, Дебелянов, Вазов... От друга страна, тя не избира лесния път за ,,наместване" на литературната сцена, под напора на модернистичните ,,веяния" от Запад, наричани вулгарно ,,чуждопоклонничество". Багряна избира свой собствен, трънлив път към славата. И така се превръща във ,,вечната и святата."

Трябва с известна ирония да се отбележи, че Багряна е сред малкото творци, да не кажа единствен за епохата си, при когото стиховете са огледално отражение на живота. Значи Багряна пише, водена от поетическото чувство, което пък е следствие от преживяното. Както гласи максимата: Няма нищо по-често срещано от ,,поетическото чувство" и нищо по-рядко от поезията. Е, Багряна блестящо реализира рядкото съчетание между преживяно - почувствано - сътворено. Нещо, което много от нас опитват още от тийнейджърска възраст, но, оказва се, не всяка девойка, водена от поетическо чувство, е Багряна. Ще се повторя, но ще кажа: Багряна е само една - ,,Вечната и святата."

Тъй като стихотворенията ѝ са толкова искрени и интимни, те са изчистени от всякакви - ,,изми", т.е. лишени са от естетическите концепции, така присъщи за модернизма (символизъм, експресионизъм, имажинизъм, диаболизъм и пр.). Стиховете ѝ не следват никакви предварително избрани интелектуални ,,правила" (устави), казано с прости думи. Те са следствие от преживяното и почувстваното. В тях пулсира Жената с нейните чувства и страсти и Женската душа с нейните потайности и несъвършенства. В интерес на истината е да се каже, че Душата на лирическия Аз, на Багряна, не е никак чиста и невинна, напротив. Но вече стана ясно - Багряна е автентична, както в живота, така и в поезията.

,,Нямам ли снага на трепетлика,
тънки ризи, тежки везани?
Не мета ли ширни дворове
рано сутрин с китка на косите?
Песни ли не пея кръшно вити
по седенки и сборове?" (,,Синеоката")

Елисавета Багряна била дотолкова кокетна в живота, че дори някои недоброжелатели, с право или не, я подозират, че е прикрила няколко години от възрастта си, за да я имат за по-млада. Официално се счита, че е родена в София през 1893 г. в скромно чиновническо семейство. Родното ѝ име е Елисавета Любомирова Белчева. Умира на почти 98-годишна възраст през 1991 г., но може и да е надхвърлила 100, ако наистина е родена преди 1893 г. Тя е голямата хубавица на българската литература, покорила десетки сърца на свои колеги и литературни критици. Тя е шеметна жена, истинска стихия в любовта.

,,А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край своя враг беззлобно ще отмина.

И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в пищни празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи.

Че мойта младост, огнено пламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо -
като вихрушка над света ме вдигат." (,,Вик")

Съществува една широко разпространена заблуда. Жената, за да е женствена и желана от мъжете, трябва да се покорлива, скромна и тиха. Докато при мъжете е обратното - те трябва да са покоряващи, напористи и буйни, това са мъжки качества, демонстрация на мъжественост. И така нещата между двата пола се балансират. Но всъщност това не е вярно. Стихийното винаги привлича срещуположния пол. Силният характер, ангажираността с някакво мнение и защитата му впечатляват другия пол. Малодушието, било то мъжко или женско, винаги отблъсква. Затова и Клеопатра е останала в историята като образ на желаната жена, не защото е красива, а защото била пламенна и горда. Пламенна, и то по един особено предизвикателен начин, е била и нашата Багряна. Това е фаталното и изкусителното у нея, а не толкова красотата ѝ.

,,Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени
(...)
Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?" (,,Стихии")

Първите стихотворни опити Елисавета прави на 14-годишна възраст, докато живее за една година със семейството си в Търново (1907 - 1908 г.). Завършва гимназия в София през 1910 г., след което е пратена да работи като учителка в село Недялско, Ямболско. Там има възможност от близо да опознае селския бит, любознателният ѝ дух попива всичко чуждо около нея. Тя е от малкото български творци от началото на XX в. в ,,селска" България, които са родени и израсли в изцяло градската среда, същинско ,,градско момиче". Между 1911 - 1915 г. учи славянска филология в Софийския университет. А след завършването започва постепенното ѝ навлизане в литературния живот на страната посредством познанствата си с Йордан Йовков, Георги Райчев, Константин Константинов и др. От 1915 г. датира първите ѝ публикации в престижно литературно издание: творбите ,,Вечерна есен" и ,,Защо" в списание ,,Златорог", за което ѝ съдейства пленения от красотата ѝ Йордан Йовков. От тази паметна за нея 1915 г. датира любовта на младата Елисавета към писането, към себеизразяването с думи. Тази любов, оказва се по-късно, е по-силна от всяка друга в живота ѝ.

Четири години работи като гимназиална учителка (1915 - 1919 г.) в Кюстендил и Враца. След което през 1919 г. се омъжва за капитан Иван Шапкарев, син на големия възрожденец Кузман Шапкарев, и за известно време се отдава на семейния живот. Този живот, край семейното огнище и далеч от литературата, обаче не е за нея. Известно време тя се опитва да съвмести семейните задължения с писането, но безуспешно. Волността ѝ, така позната по-късно от стиховете във ,,Вечната и святата", намира първия си житейски израз в едно трудно и осъдително за условията на патриархална България решение - тя самоволно напуска съпруга си.

,,Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.
(...)
Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице - земя." (,,Потомка")

През 1925 година се запознава с магнетичния Боян Пенев, който по това време има брак с поетесата Дора Габе. Любовният триъгълник ,,Пенев - Габе - Багряна" е любима тема на клюките в българския хайлайф. Изключително вещ в литературните въпроси, Боян Пенев много помага за по-късното литературно развитие на младата Багряна: поощрява я да пише в свободен стих. Пенев и Багряна изживяват най-изпепеляващата любов на живота си. Тази любов, както често се случва, завършва трагично - с ненадейната смърт на Пенев.

Одумвана и заклеймявана от съвременниците си, обичана и мразена, Елисавета Багряна е първата жена в българската литература, изправила гордата си осанка в това ,,царство" на мъжете. Без да се свени, без да маниерничи с модерните проблеми на феминизма и еманципацията, тя успява в нещото, което повече от всичко друго е обичала в този живот: поезията.

,,Неведнъж те рекох и повторих:
не помагат билки и магии,
кой каквото иска да говори -
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
в къщи край огнището да шетам.
Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила несрета.
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора, задевки -
другите да слушам без насита
и сама да пея на припевки." (,,Кукувица")

http://bulgarkamagazine.com/

Hatshepsut

Пролог

Нека ме шибат и брулят неверните бури,
нека ми съскат отровните, лепкави грижи,
нека месата ми късат безумни фурии,
хищни чакали кръвта ми пролята да лижат...

Ти само, огън, горящ в моя дух, не загасвай,
ти само, извор, клокочещ в сърцето, не спирай,
ти само, обич, която мистично опасваш
моя живот - до последния миг не умирай!

Що са онези, които сега слепешката
моите дни на света преброени скъсяват? -
Бъдните дни, с неоменната своя разплата,
тяхната пръст ще затъпчат в безмълвна забрава.

Ти, огън мой, ще гориш и след мен в духовете,
ти, извор живе клокочиш в сърцата без грях,
ти, моя обич, в очите младежки ще светиш,
с техните устни ще пееш - и аз ще съм в тях!

Hatshepsut


Hatshepsut

''Добруджанче, учениче'' - стихотворение на Елисавета Багряна от 1940г. Сп. ''Детска радост'', год. 26, кн.2 от 1940г.
Стихотворението е написано по повод връщането на Южна Добруджа в пределите на България по силата на Крайовската спогодба с Румъния от 7.09.1940г., което позволява на българските деца от този регион на България да тръгнат да учат отново в български училища.



https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2396488980577647&set=a.1383972231829332.1073741833.100006497048656&type=3&theater

Hatshepsut

Първият учебен ден

Отново за учебната година
разкри училището днес врати.
Звъни звънец из цялата родина —
в села и градове, навред кънти.

И ние, хилядите ученици,
към този звън летим като орляк
и с бодрите си, весели редици
изпълваме училището пак.

От лятото ний носим насъбрани
лъчи и сол от морските води,
свеж лъх от сенчестите ни балкани
и много радост в своите гърди.

А класните ни стаи приветливи
отново срещат ни с ,,добре дошли"
и забръмчават в утрото щастливи
като роени кошери с пчели.

Изпълнен с този екот многогласен,
от септемврийско слънце озарен,
начало на живота ни прекрасен —
как радостен си, пръв учебен ден!

https://chitanka.info/text/29010-pyrvijat-ucheben-den

Hatshepsut

Унес

Говорѝ, говорѝ, говорѝ! -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша...

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!

1926