• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 February 2020, 14:26:34

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10071 Posts

Шишман
1022 Posts

Panzerfaust
237 Posts

Лина
211 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 12133
  • Total Topics: 1223
  • Online Today: 69
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 37
Total: 38

avatar_Hatshepsut

Бабинден

Started by Hatshepsut, 07 September 2018, 06:55:29

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

8 януари — Бабинден


Бабинден е български празник, отбелязван на 8 януари (и на 21 януари по стар стил) в чест на бабата акушерка в селото.

Празникът е свързан със семейните обичаи. По произход е езически.

Съдържа 3 основни елемента:

♦ Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) - съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.
♦ Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.
♦ Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.

От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ.

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!"

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.

На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува й се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.

Децата – най-важното в живота ни, са тачени и от предците ни. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Бабите, които израждали деца били на специална почит. "Къща без деца огън да я гори", казва поговорката, а друга допълва "Кое е по-голямо от царя? Детето". За да се родят здрави деца, следва да се спазват не малко забрани, отново според народните поверия. Не бива да се зачеват деца в нощта на петък срещу събота. Бременната жена не бива да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат от пътуване хляб, не трябва да ходи по разлята вода или боклук, но най-важното е да не краде или да не яде скришом, защото откраднатото или изяденото скришом излизат като белег на детето. Всичко, което поиска бременната трябва да й бъде дадено, казват още народните вярвания. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво. Бременната трябва да се пази и от уплах.

За лесно раждане бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, смятал народът ни. Самото раждане трябва да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата не бива да разбира за него.

Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са опасни дни за нея и детето. Огънят в огнището не бива да се гаси до 40-тия ден.

От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бабинден

Hatshepsut

07 September 2018, 06:56:11 #1 Last Edit: 25 January 2020, 06:24:00 by Hatshepsut
Бабинден


https://www.facebook.com/the.pagan.traditions/photos/a.955763431120805.1073741840.948239281873220/1069810466382767/?type=3&theater

Бабинден е третият от Ивановденските празници: обединяващо звено са обредите, свързани с водата и нейната очистителна сила.
    Празникът е в чест на бабата-акушерка в селото, празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.
    Сутринта отрано още на този ден бабата обикаля всички домове, в които е помагала да се раждат децата (в които е бабувала). Във всяка къща тя окъпва детето (ако е малко), а на по-големите измива очите. След това се връща у дома си и чака гости.
    След обеда при бабата отиват с дарове (главно гозби) всички жени, които е израждала. Започва гощавка; на вече приготвената трапеза могат да седнат само жени. След богатото хапване идва ред на хорàта и песните, водени от бабата. Празникът завършва с поливане (къпане, влечугане) на бабата. Според народните представи бабата е свързана с отвъдните сили, защото помага на неживото да стане живо, да премине в света на хората. Нейните сили са свръхестествени; в различни региони се случва бабата да е едновременно и баячка, лечителка и врачка. Често названието баба не отговаря на биологичната й възраст, но подчертава старшинството й, принадлежността и битието й, към зоната - граница между двата свята. А нейното пречистване отново ще осигури плодовитост и безпрепятствено раждане през цялата следваща година
    В някои райони мъжете на този ден не смеят да излязат от къщите си (или от кръчмата :-) —развеселените и пийнали жени ги подигравали, понякога дори ги сбивали и имали право да им свалят поясите.

С Бабинден слага край на ивановденските празници, а с това и на целия коледно-новогодишен празничен цикъл. Започват едни от най-празничните семейни обреди и обичаи: след края на поганите дни идва изпращането на сгледниците и периода на сватбите – от Йордановден та чак до Заговезни. 

http://margaritta.dir.bg/yanuari/0408kalendar_yanuari.htm
http://club50plus.bg/life/family/842-narodni-tradicii-po-ivanovden-i-iordaniovden.html

Hatshepsut

Бабинден


Бабинден е един от най-хубавите български празници, който, за съжаление, е останал някак назад в богатия празничен календар на българина и не се чества така масово и празнично, както би трябвало. Причина за това е главно отмирането на традицията жените да бъдат израждани от опитна възрастна жена, а предпочитат да раждат в болници, а така Бабинден остава практически без своята основна фигура – мъдрата и опитна баба-акушерка. Тук искам само да вметна, че практиката за раждане в собствения дом е много разпространена на запад, и има тенденция да се развива и в нашата страна, така че можем да очакваме едно своеобразно възраждане на този толкова древен празник, почитащ появата на живота.

Но какво представлява всъщност Бабинден?

Това е празник, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, както и на младите булки и невести, които са раждали. Също така се празнува и за здравето на малките деца, за да не боледуват от бабици (стомашно разстройство). Празничната обредност е изцяло женска и мъже не се допускат. Нещо повече мъжете се крият вкъщи, защото, щом излезлите на мегдана развеселени жени видят мъж, хващат го и започват да го разсъбличат или пълнят гащите му с камъни. Интересно е да се отбележи, че в недалечното минало това е бил единствения ден, в който на жените се разрешавало да пият в кръчмата.

Обредите, свързани с Бабинден, започват още преди изгрев слънце, когато бабата-акушерка посещава домовете на онези невести, на които е помогнала при раждане през изминалата година. Тя носи китка от здравец, вързана с червен конец, мед, масло, просо и червена вълна. Окъпва бебетата и намазва челата им с масло и мед, благославяйки ги да бъдат здрави, силни и дълголетни. Вълната поставя върху главите на момиченцата и върху бузите на момченцата, за да им пораснат дълги съответно косите и брадите. С китката бабата поръсва булките и момите против уроки и за да раждат леко. По време на посещенията си при жените, бабата кани тържествено всички на обяд в дома си.

Непосредствено след това, пак рано сутринта, ролите се сменят и майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун, нова кърпа, китка и пари и се отправят към дома на бабата, за да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва на чисто място - под плодно дърво в градината, върху дръвника, до трендафил. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите, за да са плодовити и лесно да раждат, или пък ги изтърсва високо над главата си, за да растат децата високи. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича:

"Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!"

След обредното поливане, жените закичват бабата с китките, даряват я с другите неща, които са донесли. След това всички сядат на празничната трапеза.

Преди гощавката бабата прекадява трапезата и благославя:

,,Тая година, които са родили, догодина да повторят, пълните да са изпразнят, правните да са напълнят. Амин!"

А жените загребват с длани от целебния дим към себе си, за да заченат идващата година и да родят по-лесно. Самата празнична трапеза включва задължително варена кокошка, млин (баница) и обреден хляб, както и алкохол – вино и ракия. Бабата разчупва обредния хляб и раздава на всяка къшей, по който гадаят какво дете ще добие -краищник за момче и средица за момиче. Въпреки, че празникът е изцяло женски, по време на трапезата могат да присъстват мъже – музикантите гъдулар и гайдар. По време на яденето жените са весели и шумни, често се разказват цинични случки, съпроводени със също толкова цинични песни. Разиграват се и сценки с еротични мотиви. Окичена с наниз от червени люти чушки, традиционно свързвани с мъжкото оплодително начало, бабата е в центъра на веселата компания. По време на празничния обяд тя кади с керемида жените под полите, за да могат да раждат повече деца.


Първоначално на трапезата сядат само жени, но късно следобяд към тях се присъединяват и мъжете, въпреки, че продължават да бъдат обект на шеги и закачки от страна на жените, които им свалят калпаците, развързват им поясите и им смъкват гащите. За да бъдат оставени на мира, мъжете трябва да заплатят на бабата с пари.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош, който мъжете носят. Интересно е да се отбележи, че понякога в шествието участват и маскирани персонажи – жени, облечени като мъже. Разбира се, празникът завършва с обредно хоро на мегдана.

Бабинден е един напълно езически празник, съхранил се до наши дни. Лесно могат да се открият сходства дори с антични женски обреди, ако се направи съпоставка. Обредното измиване и на децата и на бабата, недопускането на мъже до обредността, празничната трапеза с оргаистичните елементи, маскирането, цветните кодове са все елементи, които са ни познати от древните мистерии. Бабинден е празник, който чества раждането и съответно самия живот, ето защо се е запазил в толкова ясна форма през вековете. Наше задължение е да го запазим и за бъдещите поколения!

https://occultroom.blogspot.com/2012/01/blog-post_08.html

Hatshepsut

На Бабинден водата, минала през бабините ръце, има пречистваща сила


От 1951 г. 21 януари е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.

За хората празникът е известен още като Бабинден - един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки.

Още преди изгрев слънце майките с деца до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите - да са плодовити и лесно да раждат.

Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец.

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно. Бабата пък връзва на децата, които е "отродила", червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

"Бабата" има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден - периодът за пречистване след раждането.

На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино.

Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Пиршеството е придружено с песни, танци и пиперливи закачки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Едва след обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

https://dariknews.bg/


По традиция на 8 януари се отбелязва Бабинден. По стар стил се е празнувал на 21 януари. Ден, обявен през 1951 г. за Ден на родилната помощ, а с това - и на акушерките и гинеколозите.

Бабинден е един от празниците, който се явява своеобразен завършек на празниците, свързани с Рождество Христово, въпреки това обредността е езическа.
В миналото бабите, като опитни жени, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали различни ритуали, а родилките, на които са помагали, им гостували, за да отдадат почит.

Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и като брада на момченцата - благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:

"Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошера."

Майките пък рано сутрин наливали вода от чешмата, към нея добавяли китка здравец или босилек - като символи на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали й сапун, поливали й с вода от менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога, според благодарността, жените дарявали и по-големи подаръци. Задължително носели и някакво ястие, питка, винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали, пеели песни и играели хора. По време на празника не се допускат мъже.

Днес голяма част от обредността не се спазва толкова, но жените все още се събират, за да се повеселят и усетят силата на общността си.

http://www.hera.bg/

Hatshepsut

БАБИН ДЕН (с. Здравец) 2020


Hatshepsut

Женското хоро на Бабинден – останало от езически времена


Ритуалите на този ден са позабравени, но са част от културното ни наследство

На 8 януари е женският ден от Водици, последният ден от обредния цикъл. Бабинден. Това не е празник на бабата в семейството, както грешно се смята понякога. Денят е посветен на бабите, които в стари времена са били единствените помощници на родилките, единствените акушерки. Тяхната задача била да посрещнат живота, да осигурят безопасното влизане на детето в света.

Това е сакралната функция на жриците от древността, но одомашнена, приземена, приютена в ежедневието. Затова празникът Бабинден е едновременно божествен и човешки, което се е отразило в ритуалността, която го съпровожда.

На този ден някога рано сутринта бабата е обхождала всички родилки с пеленачета, за да ги благослови. Носела бяла и червена вълна (същата, от която след това се правят мартеници) и лепяла с мед по главите на децата кичурчета от нея. По обяд младите майки и бременните жени занасяли в дома на бабата гощавка. Носели още сапун и кърпи за ритуалното измиване, което се случвало задължително под плодно дърво. Дарявали бабата с кърпа и пари. На празничната трапеза мъже не се допускали. Ако мъж се опитвал да влезе на това празненство, слагали му камъни в гащите или му ги сваляли, и го пропъждали.

Единственият мъж, който можел да присъства, бил гайдарят, който свирел за ритуалното хоро, винаги в центъра му. Този обичай с женското хоро на Бабинден може да се проследи, според етнографите, чак до езически времена. Напомня за самодивските легенди, има връзка с митовете за Орфей.

След края на тържеството в дома на бабата, женската процесия тръгвала към реката или извора за ритуалното окъпване на бабата – така нареченото ,,влечугане". Мъжете, които попаднели на пътя на процесията, ставали жертва на не съвсем невинни закачки – словесни и физически. Фриволното поведение на жените включвало и еротични песни, и пиперливи шеги – било е ден за пълно освобождаване на женската енергия.

Днес тези ритуали са позабравени, дългите години, когато социалистическата държава ги подменяше с номенклатурни приумици, изличиха паметта за тях. Неприложими са в съвременния ни интензивен живот, но са част от фолклорното ни наследство, което трябва да помним, защото сме българи.

https://www.ploshtadslaveikov.com/zhenskoto-horo-na-babinden-ostanalo-ot-ezicheski-vremena/


Уникално и пъстро Бабино хоро се изви на площада в Разлог