• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

16 September 2019, 12:06:11

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10042
  • Total Topics: 1154
  • Online Today: 36
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 33
Total: 34

Българофили

Started by Hatshepsut, 05 September 2018, 22:06:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Ами Буе


Ами Буе е роден в Хамбург през 1794г. На 10-годишна възраст остава кръгъл сирак. Получава първоначалното си образование в Женева и Париж, а по-късно учи медицина в Единбург. Буе участва в няколко геоложки експедиции в Шотландия и Хебридските острови, а след дипломирането си през 1817г. се установява в Париж.

Между 1836г. и 1839г., заедно с Огюст Викенел, в ролята на топограф, Ами Буе предприема експедиция на Балканския полуостров, в която са включени учени от различни клонове на науката и извършва продължителни етнографски проучвания. През 1836г. двамата пристигат на Балканите и изследват Рила, долината на река Струма и Пирин, с градовете Кресна, Благоевград, Дупница, Радомир. Самостоятелно от Викенел Буе описва Софийската котловина, а на юг от нея Витоша.

В 1837г., вече самостоятелно, изследва северните и южни склонове на Стара планина от Искърския пролом до Черно море, в т.ч. цялото течение на река Камчия. Експедицията се движи по маршрута Софийско поле - подбалкаснки градове - Черно море. Буе изследва средното течение на Тунджа и вместо високите планини, нарисувани на старите карти, открива хълмове и ,,обръща" реките да текат на юг към Егейско море, а не на изток към Черно море. Освен това доказва, че Стара планина не е свързана със Странджа.

Буе успява да се наслади на китната природа на Етрополе, Ловеч, Плевен, Севлиево, Габрово, Казанлък и Стара Загора - отправна точка за опознаването на югоизточните български земи с големите центрове - Разград, Шумен, Пловдив и Пазаржик. След това проследява цялото течение на река Марица, като тук го очаква нов географски сюрприз. По съществуващите тогава карти реката тече в тясно дефиле със стръмни отвесни склонове, а Буе открива и оконтурява широката и плодородна Горнотракийската низина. Проследява северните и източни склонове на Родопите и установява, че планината завършва на 20-30 км западно от река Марица.

След завръщането си в Париж през 1840г. издава La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle (,, Европейска Турция; наблюдения върху географията, геологията и естествената история" ) в четири тома, едно от най-важните за времето си изследвания на региона, включително на територията на България. Книгата му е съпроводена и с първата изработена геоложка карта на България.

От 1841г. Ами Буе се установява във Виена, където продължава изследванията си, най-вече в областта на геологията на Балканите. Там на немски език през 1847г. под наименованието ,,Етнографска карта на Османската империя — европейска част и Гърция" Ами Буе издава етнографска карта на Османската империя, за която руският учен Тимотей Флорински казва, че е максимално точна и е правена преди началото на споровете за народностите в Македония. През 1849г. съставя и първата етнографска карта на османската част на Балканите. По-късно, с австрийски държавни средства, той издава пътните си дневници, в които е представен богат фактически материал, събран по време на пътешествията му из балканските земи. Изданието е осъществено във Виена през 1854г. в два тома и е озаглавено ,,Сборник от пътни дневници в Европейска Турция" (Сборник от маршрути). Въз основа на личните си наблюдения и като се позовава на проучванията на балканските земи, които прави в продължение на много години, френският учен съставя и включва общо 37 маршрута.

,,Българите — пише Ами Буе, — населяват България, Долна Мизия и по-голямата част от Горна Мизия; те съставят при това главната ядка на населението в Македония, с изключение на най-югозападната част от Костур до и по Бистрица." Според него българите в Турция възлизат на 4 500 000 души. Наблюдателният изследовател пише с вълнение за красотите на българската природа. Той не пропуска да изтъкне гостоприемството на българина. Спира се и на други негови морални добродетели, с които се запознава по различни поводи при контактите си с българското население.

Така при описанието на околностите на Ловеч, той сочи: ,,Понеже това е един от главните пътища в Турция, не бива да се учудваме, че българите са били държани далеч от него. При това османците сами са насърчавали установяването там на мюсюлмански села и изобщо са успели да изтикат трудолюбивото българско население към Балкана, в Горна Мизия и Македония".  Буе назовава акуратно причините за това във важните градове в онази епоха да преобладава мюсюлманското население, а именно - държавната политика на Османската империя чрез етноса да запази контрола над месността и пътищата, минаващи през нея.

С какво привлича вниманието на Ами Буе тогавашна София, опожарена двадесет години преди неговото посещение? ,,София е великолепно разположена — изтъква той, — за да стане много населен и красив град, защото тя е в равнина, насред Турция, на кръстовището поне на 7-8 пътища... Във военно време завземането на София е в тясна връзка със завземането на проломите, водещи към Мизия и Македония, както и към Тракия... Природата е създала възможности той да се превърне в укрепен град, понеже височините, които го доминират, са доста далече и той е в равна местност." Отново анализът на Буе отразява много точно стратегическото значение на София, доказано още в древността, но също изиграло същвствена роля при избора на столица на бъдещото българско княжество.


Етнографска карта на Балканите на Ами Буе

Френският учен отделя значително място на описанието на Пловдив и околностите му. Още в началото той изтъква, че това е един от най-цветущите градове на Турция. ,,Разположен на около 1000 фута височина сред тази област — пише той, — между Константинопол и Белград, между Салоник (Солун, б. а.), Серес и Букурещ и между Андрианопол, Дурацо (сега — Драч, б. а.) и Скутари (сега — Шкодра, б. а.), транзитната му търговия ще да е значителна... Филипополис застава в предните редици на търговските градове на Турция." Пловдив е може би най-важният град от икономическа гледна точка за Южна България и търговията в нея.

Освен неоспоримите му заслуги в сферите на географията и геологията, Ами Буе успява да осъществи контакт с местните и да запише интересни подробности от пребиваването си в българските територии.  Наблюденията му относно етническия състав, географското разположение и икономическото значение на градовете са впечатляващи, от една страна с това, че са направени от западноевропеец, изследвал множество райони по света, и въпреки това дал толкова висока оценка за родината ни, а от друга страна, защото макар и геолог, той успява да изгради една пълна представа за българите и материалната база на техните градове, давайки макар и несъзнателно примери за това как биха могли да се развият успешно вътре или вън от пределите на Османската империя.

https://www.bulgarianhistory.org/people/chuzhdencite/ami-bue-frenski-geolog/

Hatshepsut

Джеймс Баучер или ирландецът, който обожава България


Историята разказва за личности, родени някъде там, далеч отвъд границите на нашата държава. Те нямат много общо помежду си, но въпреки всичко са обединени от едно неповторимо чувство, което кой знае как е успяло да достигне техните сърца - любовта към нашата страна, любовта към българския народ, толкова пламенен и силен. Любовта към едни нрави, далечни и странни и все пак привлекателни. Това е рубриката ,,Чужденците в историята". Това са хора, които се бият, работят, творят и плачат за нашата мила родина, която в един миг се превръща и в тяхна.

В днешния брой на рубриката е представена историята на един ирландски журналист. Той наистина е необикновен журналист, чийто живот не само трябва да познаваме, но и да разказваме. Често, изхождайки от комплексите си, твърдим, че всички народи изпитват неприязън към българите. Това не е вярно. Достатъчно е да видим делата на личности като Джеймс Баучер, чиято история е в следващите редове. Какво кара един ирландец да носи български народни носии, да спи завит с ямурлук и да пие ракия?

Джеймс Баучер се ражда на на 18 декември 1850 г. в Боготстаун, Ирландия. Получава добро образование в Дъблин, а после и в Кеймбридж, Великобритания, тъй като е роден в семейство на земевладелци. Запленен е от музиката, но за съжаление започва частично да губи слуха си и пренасочва интересите в сферата на езиците и журналистиката. Завършва висшето си образование и започва работа като преподавател в Итън. Пише редица статии и бързо гигантът вестник ,,Таймс" го забелязва. Издига се за кратко време и скоро му е поверена задачата да бъде кореспондент в Югоизточна Европа. Първото пътуване на Джеймс Баучер е в Румъния през 1887 г. До началото на XX век обикаля почти всички балкански държави, като посвещава трудове и статии на политическото и социалното положение в тях.

Мисията на Джеймс Баучер в София започва с конфликт. Журналистът не крие възмущението си от княз Фердинанд и министър-председателя Константин Стоилов, защото силно вярва, че те имат пръст в убийството на Стефан Стамболов (15 юли 1895 г.) Успява доста бързо да си осигури негативно отношение от българския държавен глава, но това не го спира. Във висшите кръгове директна проява на омраза няма, но се знае, че Фердинанд недолюбва Баучер, макар къщата на журналиста да е точно срещу двореца. Ирландецът минава за непукист, защото рядко се вълнува какво би било най-сензационно и четено, а по-скоро се осланя на собствената си представа за справедливост и съвест.

Джеймс Баучер отрежда специално внимание на несправедливостите в България. Неведнъж той споделя, че именно тя го е запленила най-много и неслучайно най-мащабните и успешни негови статии са за ситуацията в страната ни. Той отделя внимание на всички несполуки, които сполетяват България. Статиите, които пише за нередностите, въведени от Букурещкия (1913 г.) и Ньойския мирен договор (1919 г.), срещат огромен интерес сред обществото. По време на Първата световна война (1914-1918) изготвя редица съобщения и петиции до представителите на Антантата, с които апелира за снизхождение по отношение на България и българите. Каузата му е подкрепена от братята Ноел и Чарлз Бъкстон. Този ход далеч не се харесва на основния представител на Антантата - Великобритания. Журналистът е на косъм да загуби работата си.


Ето един интересен факт около личността на ирландския журналист. Няма българин, който да не познава картината на Иван Мърквичка ,,Ръченица". Тя разказва на поколения българчета за националния бит, обичаи, образи, носии и нрави от епохата след Освобождението. Ръченицата се разиграва в една кръчма в Бистрица (в близост до София), а един от играещите е именно Джеймс Баучер. Как един чешки художник и един британски кореспондент намират общо помежду си? Изследователите сочат, че срещата е случайна, тъй като файтонджията на Баучер е родом от Бистрица и често го води там. Фактът, че Баучер играе ръченица, облечен в шопска носия, не трябва да изненадва, а само затвърждава прозвището му ,,ирландецът с българското сърце". Твърди се, че след срещите им в Бистрица художникът и журналистът се сближават изключително много.

След войните за национално обединение Баучер пише десетки статии за съдбата на бежанците и апелира към световната общественост насилията на Балканите да бъдат спрени. Той дава всичко от себе си, за да сложи край на тези ужаси, но за жалост не успява. Едно от най-любимите му места за посещение е Рилският манастир, като дори изявява  желание да бъде погребан там. След гибелта му на 30 декември 1920 г. той е положен в близост до Рилския манастир - чест, която е оказана само на този чужденец. Признателна България уважава делото му, като кръщава редица улици и булеварди на негово име.

Днес, 100 г. по-късно, без излишен патос можем да кажем, че ирландецът е обожавал България. Той е основният (ако не и единственият) фактор английската общественост да разбере за събитията в следосвобожденска България. Ако през 1876 г. в IХ издание на Британската енциклопедия има само две страници и половина за България, в Х издание от 1902 г. има цели 14 страници, написани от него. Отделно за Македония, която той обявява в по-голямата си част за историческа България.

Подвигът на Джеймс Дейвид Баучер е още по-значим, предвид че се състои във времена, в които България е репресирана от Великите сили и мнозина се опитват да попречат на нормалното й развитие. Един ирландец не само й помага, той й се зарича и отдава. Джеймс Баучер посвещава цялата си кариера, за да информира света, че там - в Югоизточна Европа, има една прекрасна държава, която се бори за своето обединение, която търси своя идеал. Непонятно е как човек, който си върши работата обективно и безпристрастно, се превръща в запален българофил. Ето цитат от статия на Джеймс Баучер за България:

,,Наистина българите направиха чудеса. Те съществуват от подписването на Берлинския договор в условия, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени благоприятни за тяхното развитие. Те нямаха активни приятели, а трябваше да се примирят с много активни и безскрупулни врагове. Наемни убийци шетаха из страната с цел да ликвидират най-изявените граждани; чужди емисари живяха сред тях, за да предизвикат безредици с най-долни средства; трябваше да се бият със сърбите и да живеят под постоянната заплаха от окупация от неимоверно по-силен враг. Те се справиха с тези трудности с тиха смелост и упорство, черти, с които всеки един народ би се гордял и доказаха, че са най-достойните претенденти за отхвърлянето на робството."

Историята на Джеймс Баучер ни е нужна, защото един ирландец ни припомня, че сме родени в едно райско кътче, което се нуждае от нас, за да бъде малко по-добро.

https://www.bulgarianhistory.org/

Hatshepsut

Един хърватски етнограф и археолог, радетел за българщината


На 30 декември се навършват 125 години от смъртта на Стефан Веркович

Стефан Веркович е изтъкнат хърватски фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог от 40-те до 90-те години на XIX век. Той е видна фигура в просветното движение и в борбите на българския народ за църковно-национална независимост.

Бъдещият учен-българофил е роден в босненското село Угляра в бедно семейство на 5 март 1821 г. Отрано остава сирак и е отгледана от роднини, които го изпращат да учи във францисканско училище. След като го завършва, постъпва във францискански манастир, където према монашеството. Впоследствие в периода 1837-1843 г. учи богословие в епископския лицей в Загреб.

В младежките си години Стефан Веркович се увлича от идеите на илиризма, като мечтае за обединение на южните славяни в борбата им за освобождение от османско и австрийско владичество. В епископския лицей той прегръща идеята, че южните славяни са потомци на древните траки и илири.

През 1843 г. той се отказва от монашеството и се свързва със сръбското правителство, което го натоварва с тайна мисия в Хърватско, Черна гора, Косово и др. По време на тази мисия, обикаляйки балканските земи, Веркович издирва средновековни славянски ръкописи, старинни монети и предмети и записва народни песни и обичаи. При тази обиколка активно сътрудничи на Сръбското дружество за словесност в Белград, като през 1863 г. е избран за негов дописен член.

През 1855 г. хърватският изследовател се заселва да живее в македонския град Сяр, намиращ се по това време в рамките на Османската империя. Там се включва активно в църковните борби и просветното движение на българското население от Източна Македония. Установява контакти и поддържа интензивна кореспонденция с редица видни дейци на Българското възраждане, сред които са Стоян Чомаков, Кузман Шапкарев, Райко Джинзифов, Арсени Костенцев и др., както и с българските църковни общини в градовете Неврокоп, Петрич, Солун, Струмица, Мелник и др.

От 1862 до 1875 г. Веркович изпълнява нова тайна мисия на сръбското правителство, като редовно изпраща секретни доклади за обстановката в българските земи под османска власт. По това време искрено вярва, че Сръбското княжество ще обедини всички южнославянски народи. Същевременно не става сляпо оръдие на сръбския шовинизъм и открито подкрепя църковно-националната борба на народа ни.

В периода 1877-1891 г. хърватинът се установява да живее в Русия, откъдето открито се противопоставя на великосръбската и гръцката пропаганда и отстоява истината за българския характер на македонските славяни.

През 1893 г. той идва в Княжество България и заради големите му заслуги към народа ни получава пожизнена държавна пенсия гласувана от Народното събрание.

В периода 1892-1893 г. със съдействието на министър-председателя Стефан Стамболов предприема две пътувания в Западните Родопи, като целта му е да докаже автентичността на дадените му от учителя Иван Гологанов народни песни. Мисията му обаче търпи пълен провал.

Покрусен от това, няколко месеца по-късно, на 30 декември 1893 г. Веркович умира в София, на 72-годишна възраст.

Изявеният хърватски изследовател на балканските земи оставя богато научно наследство, от което се открояват следните трудове: ,,Нови славянски находки от Македония", излязъл от печат през 1858 г., ,,Народни песни на македонските българи" (1860 г.), ,,Описание на бита на македонските българи" (1884 г.), ,,Веда Словена", в два тома-(1874 и 1881 г.), ,,Топографско-етнографски очерк за Македония" (1889 г.) и др.

http://www.desant.net/show-news/48103

Hatshepsut

Американец спасява културното ни наследство


Докато архитектурните културни  паметници у нас се рушат, а знайни и незнайни инвеститори кроят планове как да заобиколят ограниченията , които може да им наложи  ,,тежката машина" на Националния институт за недвижимо културно наследство , един американец спасява емблематични сгради в старопрестолния град Велико Търново.

Повече от  десет  години

тексацецът - милионер Едмънд Бек изкупува старинни сгради

в историческата  столица на България и ги спасява от разруха и забрава. Вече девет такива сгради  са  реставрирани , ремонтирани  и върнати към нов живот. Досега Бек е инвестирал над 4 млн. щ.долара в това свое  начинание.



Най-голямата гордост  на бившия военен пилот и ветеран от войната във Виетнам е архитектурния шедьовър , строен от  легендарния  български строител Уста Кольо Фичето през 1858-а - ханът ,,Хаджи Николи".  Той се намира на прочутата улица на занаятите, известна като Самоводската чаршия във  Велико Търново. Американецът  придобива имота  през пролетта на 2006-а от наследниците на Хаджи Николи, като поема ангажимента да запази името на хана.

Сградата  вече е напълно  реставрирана , но  е запазила оригиналния си вид , тъй като  при обновяването й са използвани автентични материали и технологии.  Тя  е със статут на национален паметник на културата и  представлява  комплекс с  музей, с картинна галерия , с ретро фото студио , винен дюкян и ресторант. За да бъде постигнато всичко това, ремонтът й е продължил повече от пет години. 

Преди година  вече бившият посланик  на САЩ у нас Ерик Рубин пристигна , за да разгледа емблематичната сграда и дори остана да  обядва в комплекса. Тогава той каза:  ,,Наистина съм запленен от тази невероятна историческа сграда, от прекрасната колекция от произведения на изкуството. Тук човек наистина усеща духа на Велико Търново! Това което прави г-н Бек, е една прекрасна история за връзките между Велико Търново и САЩ, една прекрасна история и за един американец, който е пристигнал тук, влюбил се е в старинния град и продължава да поддържа живи връзките между нашите две държави!"

Прокуристът на фирмата на Бек  Любомир Марков пък съобщи, че  в  музейната част са гостували емблематични съкровища като Панагюрското, Рогозенското, Боровското, Могиланска могила, частни колекционери.  А в картинната галерия са експонирани съвременни български автори.

Американецът -филантроп е  финансирал и  възстановяването на Стамболовия хан, който е бил собственост на семейството на политика и революционера Стефан Стамболов.

Още две възрожденски къщи на Самоводската чаршия също са напълно реставрирани от него. Преди години  той е купил и още една полуразрушена сграда на улицата на занаятите и я превърнал  в хотел ,,ARTE"

През тази година започна реставрацията

на  първия български хотел след Освобождението ,,Царъ  Борис" на ул. ,,Опълченска" в града. Предвидената инвестиция в него е на стойност 2 млн.лева.

Сградата е строена през 1894-а по проект на един от най-известните архитекти по онова  време - Стоян Герганов.  Историята говори, че малко след освобождението журналист от ,, Нешънъл Джиографик" я е нарекъл хотела ,,българският Уолдорф - Астория". Тя е обявена за паметник на културата през 1980 година.



Любовта на тексасеца  към старите сгради не е от вчера. Бек и съпругата му са страстни колекционери и въпреки достолепната си възраст, той все още продължава да прави планове за реставрацията на още две къщи на ул. ,,Опълченска" в старопрестолния град, като смята по този начин да превърне пространството в цял архитектурен ансамбъл. След Търново , интересите му вече се насочват и към Русе, където отдавна се знае, че много от архитектурните паметници на т.нар. в миналото ,,Малка Виена" също плачат за реставрация, която да върне предишния им блясък.

Разбира се,

любовта му към страната ни не го е заслепила,

Макар и деликатно БЕК намеква, че административните процедури у нас са прекалено бавни и биха могли  да откажат много хора от подобни начинания.

Интересна е историята на неговото ,,влюбване " в България. Както често се случва, това става съвсем неочаквано. През  лятото на 2005-а  бившият военен пилот и сегашен  предприемач, и съпругата му,  се озовават случайно на Самоводската чаршия във Велико Търново. Впечатлили се от хана на Хаджи Николи, на чиято тежка метална врата висял  огромен катинар.

В съседното кафене филолозите Любомир Марков и Силвия Йорданова, които се занимавали с недвижими имоти, им разказали историята на емблематичния хан, който  Уста Колю Фичето  построил  за търговеца и борец за българската църковна независимост Хаджи Николи. Едмънд Бек попитал дали заключената и занемарена сграда се продава и когато разбрал, че е  така, заявил, че го иска - дал визитната си картичка и си ...тръгнал.

Не след дълго, сделката била сключена. Обяснението на самия Марков за това, което се случва по-късно е, че  Бек обичал сградите - паметници на културата. Той има афинитет към старите градежи и за него реставрацията им била  удоволствие.

След първата покупка на исторически  имот в града за предприемача връщане назад нямало, защото както казват тук за него -  той е оставил  сърцето си във Велико Търново.  Намеренията му са да продължи да го прави, стига да не бъде затиснат от българската бюрократична машина, както пък казва прокуриста му  Любомир Марков.

И добавя:  ,,Във времето нещата при нас се случват доста по-бавно. Това, че  бюрократичната машина е трудноподвижна  не е подвластно нито на мен, нито на него. В крайна сметка с търпение и упорство всичко се случва. Държавата работи бавно. В Америка Бек  строи петзвезден хотел на ,,Ривър уолк" в Сан Антонио, инвестицията е за около 115 милиона долара, общината  там му опрощава във вид на данъци и такси 10 % от инвестицията и цялата администрация работи в доста по-бъэрзи срокове, така че нещата да се случват навреме "

Марков обяснява, че тексасецът-филантроп не очаква подобни финансови жестове от страна на общината, но поне се надява за  инвеститор, като него пък и за който и да било друг да стане така, че поне проектите  да се придвижват по-бързо.

Но както всички знаем, нашенските чиновници трудно могат да се нарекат експедитивни...

Да не говорим за примера, който Бек дава на нашенските предприемачи, които първо мислят  за възможността ,,за разширение"  на подобни обекти, а едва по-късно - за тяхното истинско възстановяване като паметници на културата.

https://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/565656-amerikanec-spasiava-kulturnoto-ni-nasledstvo

Hatshepsut

Как братя Бъкстон повярваха в българската национална кауза

В началото на века за никого не е тайна, че в Европа може да избухне военен конфликт между Великите сили. До края на юли 1914 г. европейската общественост, а и някои политически водачи все още таят надежда, че разумът ще надделее над страстите и че разпределянето на колониите и икономическото проникване в по-слабо развитите страни може да се разреши по мирен път.

Изстрелите в Сараево се оказват само поводът за започването на война.На 28 юли 1914 г. австрийската артилерия отвъд Дунав обстрелва Белград. Започва Европейската война, станала по-късно известна като Първата световна война.

Десетина години по-рано е основан Балканският комитет. Дописка във вестник ,,Дейли нюз" позволява да се съди, че началото на комитета вероятно е положено в края на юли 1903 г., веднага след вестта за обявяването на Илинденско-Преображенското въстание.

Инициатор за създаването на комитета и негов вдъхновител чак до разпускането му през 1946 г. е младият в началото на века политик Ноел Еуард Бъкстон. За Ноел Бъкстон месеците, прекарани на Балканския полуостров в края на 1914 г. са не просто едно пътуване, но и част от неговата мисия.

Дядо му Томас Фауел Бъкстон е един от основателите и председател на Дружеството за борба с робството. Семейната пивоварна фабрика осигурява на Ноел достатъчно доходи, за да не трябва да изкарва прехраната си с ежедневен труд и той отрано се насочва към политиката. Почти през цялото първо десетилетие на века той е депутат в Парламента от Либералната партия.

До балканските проблеми се докосва съвсем случайно. През 1899 г. лекарите го съветват да смени за известно време английския климат с по-топъл. Би могъл да отиде в Гърция, но, както той пише - ,,В Гърция бяха ходили всички." Избира Македония. Картината, която вижда в Македония, безскрупулната експлоатация на християнското население в Османската империя, го разтърсва и става негова кауза.


Ноел Бъкстон

До Балканските войни Бъкстон пътува почти всяка година из полуострова, набира лични впечатления, установява контакти с местни политици, пише десетки статии и се превръща в един от най-добрите познавачи на балканските проблеми във Великобритания. Постепенно заразява с интересите си и цялото си семейство.

До известна степен поведението му е повлияно от така наречения ,,Гладстонов комплекс", т.е. от съзнанието, че Великобритания със своята политика на Берлинския конгрес е отговорна за съдбата на българите в Македония. Темата за ,,вината", която Англия трябва да изкупи, преминава през всички материали, излезли изпод перото му - Europe and the Turks, With the Bulgarian Staff, The War and the Balkans, Balkan Problems and European Peace, Oppressed Peoples and the League of Nations.

С Гладстон го сближава и недоверието към целите на руския царизъм на Балканите. В началния период на дейността си Балканският комитет е зает преди всичко с положението в Македония. През 1903-1908 г. Комитетът разпространява редица памфлети и брошури за положението в Македония. Но в полунощ на 10 септември 1914 г след деветдневно напрегнато пътуване двамата братя Ноел и Чарлс Бъкстон пристигат в София.

Веднага след пристигането си в София Ноел и Чарлс Бъкстон развиват оживена дейност. Бъкстон декларира, че не възнамерява да агитира в полза на Антантата, а идва да подкрепи българския неутралитет.

Пресата нашироко отразява посещението им и прави всевъзможни догадки за истинските причини, стоящи зад визитата им.

В продължение на два-три дни той се среща с Иван Гешов, д-р Стоян Данов, Ал. Стамболийски, Я. Сакъзов. Цар Фердинанд също приема братята Бъкстон, а същото правят Васил Радославов и министърът на финансите Димитър Тончев.

Бъкстон се сблъсква със силното недоверие на голяма част от българската общественост към намеренията на Антантата.

След десетдневното си посещение те напускат страната и отиват в Букурещ. Там един турчин прави опит да ги убие като отмъщение за антитурската им позиция по време на Балканската война. И двамата братя са водили дневник за всички събития през този период. За покушението срещу тях четем от дневника на Ноел:

Бяхме решили да не ходим на погребението на краля (на Румъния), а да посетим стопанството на господин Гешов. Промъкнахме се през тълпата и се настанихме в колата. Чарлс Бъкстон седна от дясната страна, а Гешов - от лявата. Шофьорът въртеше манивелата, когато Чарлс извика: ,,Пази се!"

В същия момент чух пистолетни изстрели непосредствено в лицата ни. След това видях човека да отстъпва, продължавайки да стреля. Спомням си, че си помислих: ,,Възможно ли е да стреля толкова дълго, без да ни улучи!" Не усетих нищо, но след миг видях, че съм покрит с кръв.

Въздъхнах с облекчение, като видях, че човекът ни гледа, като че ли объркан от това, че не сме паднали. После го събориха. Моментът бе вълнуващ, но продължавахме да разсъждаваме трезво. Чарлс каза: "Улучен съм някъде в тялото.

От болничното легло той изпраща в Лондон телеграма, в която настоява на България веднага да бъде обещана Източна Тракия, като не се затваря и пътя ѝ към Македония. След оздравявянето си Ноел и Чарлс Бъкстон са посрещнати отново в София като герои, пострадали в защита на българската национална кауза.

Ноел излиза с декларация, че ако България влезе във войната, Съглашението ще принуди Сърбия да направи отстъпки. А в интервю пред вестник ,,Мир" заявява, че дори ,,не само ако България остане неутрална, но и ако закъснее да се присъедини към Тройния съюз, тя рискува да не види своята територия уголемена."


Доклад на Балканския комитет за положението в Македония през зимата на 1907-1908г.

В дневника от 15 ноември на Чарлс Бъкстон четем:

Отново сме тук след нещо като триумфално пътуване. Бих искал да мога да споделя с теб впечатлението от изключителния изблик на чувства в България, когато новината за престъплението станала известна. Най-напред била пратена новината, че сме убити.

Последвал втори взрив на радост и облекчение, че само сме ранени. Една нова улица в най-великолепната част на града е наречена на наше име! Говори се, че ще бъдем удостоени с почетно гражданство! Спомняш ли си г-н Ватралски? Сега той е наш голям приятел и е написал нещо като проповед или лекция за работата ни с много семейна история и т.н. В разговор с една българска студентка казах, че имам пет сестри и четирима братя. Тя отговори: "Не можете да ми кажете нищо, което вече да не знам.

Пътуването им на Балканите  завършва с няколкодневен престой в Гърция и Сърбия. В Гърция пред Венизелос Ноел Бъкстон излага идеята, че Гърция трябва да отстъпи Кавала на България, като в замяна поиска от Англия да й се обещаят гръцките територии в Мала Азия.

В Сърбия двамата братя остават смутени от чутото и видяното и недобрите им впечатления са предадени от Ноел така:

В Щип три жени си пробиха път до нас, за да ходатайстват за мъжете си, обвинени, казаха, невярно в присвояване на общински пари и притежаване на барут! Рискуваха открито отмъщение. Обичайното изявление е: ,,Бях българин, но сега съм сърбин!" Мъжете им били в затвора без съд вече седем седмици.

На българин, американски поданик, който ни посети във Велес, му било забранено да замине, защото префектът, каза той, не можел да прочете писмото на консула на САЩ и защото в американския паспорт пишело "Димов", а не Димович.

https://bulgarianhistory.org/bratya-bukston/