• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 July 2019, 21:30:44

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9392
  • Total Topics: 1118
  • Online Today: 58
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 2
Guests: 35
Total: 37

Българи - носители на българщината в чужбина

Started by Hatshepsut, 30 July 2018, 13:28:24

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Нека в тази тема публикуваме примери за достойни българи и българки, запазили националното си самосъзнание и българщината, въпреки годините, прекарани в чужбина.


Търновка създаде две български училища в Мадрид


Ралица Цветанова

Българските училища по света наброяват повече от 130. Голяма част от тях са основани от нашенци зад граница, които не пестят труд и много любов, за да не забравят българчетата своята родина и своя език, дори когато са на хиляди километри от отечеството си. Една от тези родолюбци е търновката Ралица Цветанова, която само за няколко години създава две български училища в Испания. Те се намират в два от елитните квартали на Мадрид. Едното е ,,Бачо Киро" в Алкокорн, отворило врати през 2010 г., а другото - ,,Елин Пелин", което на 15 септември започна втората си учебна година.
 Това са съботно-неделни училища и в тях децата не само учат родния си език, но и се запознават с българска литература, история и география.

 ,,Искаме не само децата да не забравят своето Отечество, но и да говорят правилен български език, а също и да поддържат и обичат традициите на своя народ, независимо къде са избрали да живеят по целия свят. Учебният процес при нас е през почивните дни и е допълнително натоварване, защото учениците посещават цяла седмица испанското си училище. Усилията им обаче са възнаградени, защото ние издаваме свидетелство, с което те могат, ако решат, да се завърнат в България, да започнат да учат веднага в един и същи клас с връстниците си. Не им се налага да се връщат назад, нито да държат приравнителни изпити", споделя Ралица.

 В родния си град Велико Търново тя винаги се е занимавала само с деца. Завършва начална педагогика в Софийския университет и веднага започва да работи като учител, каквато винаги е била мечтата й. Дълги години е начален учител в основно училище ,,Бачо Киро". Затова и едно от школата, които тя създала в испанската столица, също носи името на бележития ни революционер.
 В Мадрид тя пристига през 2006 г. на гости при приятелка и се влюбва в езика и в страната.

 В началото, когато се заражда идеята да направи училище за българчетата в Мадрид, среща много трудности. Според испанските закони, за да може някой от многобройните етноси в пиринейската държава да отвори свое училище, то трябва да съществува към църква или просветна организация. Затова и по инициатива на Ралица се създава асоциация на българските учители в Мадрид, наречена ,,Слово". С нея сънародниците кандидатстват за помощ от местните власти и така през 2010 г. се появява ,,Бачо Киро", а година по-късно отваря врати и ,,Елин Пелин".

 Българчетата, които се обучават в тях, вече наброяват 60 и образованието им е напълно безплатно. Материалната база е осигурена от организациите на нашите сънародници в испанската столица Асоциация на българите ,,Балкан" и Българска асоциация ,,Феникс". Помощ училищата получават и от мадридската община, и от нашето Образователно министерство. Учебните програми, по които се преподава, са одобрени от него, като учебниците са специално адаптирани за българчетата в Мадрид.

 Най-малките възпитаници на двете училища са на четиригодишни, а най-големите са младежи вече на по 23 години, които не са успели да завършат средното си образование в България и сега наваксват пропуснатото на испанска земя.
 Освен с уроците, децата се занимават с народни песни и танци, празнуват всички български празници и почитат родните традиции. Те често гостуват на връстниците си в испанските училища и им показват как се правят мартеници и как се боядисват яйца за Великден.

 Една от последните инициативи на Ралица и нейните колеги от ,,Слово" бе създаването на най-дългата детска рисунка на празника ,,Голямото рисуване на малките художници" в мадридския квартал Алкокорн. Тя бе дело на учениците от ,,Бачо Киро".

http://www.desant.net/show-news/28476/

Hatshepsut

Пламена от Велико Търново облече родопска носия на дипломирането си в Лондон


Пламена Момчева е от младите хора на новото време. Тя е космополит - родена е в България, от дете живее и учи в Лондон, но не губи своята българска идентичност.
От осемгодишна, заедно със своите родители, Пламена живее в Англия. За да не забрави майчиния си език, от четвърти клас до завършване на гимназия, всяка седмица тя посещавала българското училище в Лондон, където учила български език и литература. По думите й всяка седмица семейството изминавало десетки мили до столицата, но усилията си стрували, защото самата тя, въпреки че е учила и учи по английската образователна система, се чувства българка.
Пламена е единствената нашенка за випуск 2013 година, която завършва тригодишно обучение по архитектура в Лондон. Била приета да учи специалността още от първия път, което само по себе си е постижение. Спечелила е конкурса за влизане в университета именно поради факта, че е българка - направила колаж от архитектурни елементи между Лондон и Велико Търново - два града, които на пръв поглед изглеждат несъвместими. Университетът по архитектура, който е част от Оксфорд Брукс, всяка година в класациите е сред петте най-добри университети в света. Конкурира се с лондонския, разказва Пламена. Тя споделя, че и преподавателите й са много добри. По време на обучението си българката и нейните състуденти били разделени на направления. Всяка група била последовател на определено течение в архитектурата. Младата българка избрала тази, която била свързана с урбанистичната архитектура и начина, по който хората могат да се интегрират в дизайна на съвременното градско пространство. Плами обяснява, че след първите три години обучение, които се явяват бакалавърската й степен, сега й предстои една година стаж като архитект, за да може след това да продължи да учи магистратура. След първата година по магистърската програма пак ще има една година стаж.
Преображенският манастир край Велико Търново е бил основата на дисертацията на младата търновка, с която тя е завършила обучението си по бакалавърската програма.
"Аз избрах темата за българските манастири, защото е уникална, до сега никой не беше писал такава дипломна работа. Разгледах основно Преображенския манастир и неговата архитектура, но вплетох и много от българската история, защото само така може да се обясни взаимната връзка и начинът на строителство. Все пак го писах за английска аудитория, за хора, които не са били тук. Трябваше да обясня историята на България, за да стане ясно защо манастирите и църквите са толкова важни за нашата култура. Това ги впечатли много, разкрива Плами. Манастирът според нея е уникален с гледката си и триъгълника, който се образува между Преображенския манастир, Царевец и женския манастир "Света Троица". Младото момиче допълва още, че прави впечатление контрастът между гледката, която се разкрива, и църковния канон, който е вътре.
За Пламена архитектурата във Велико Търново също е много характерна и специфична, докато за нея в Англия всичко е построено по класическия интернационален начин, който идва от САЩ. Комерсиалните сгради, които са еднотипни и правят известни градове по света еднакви, не я впечатляват по никакъв начин. "Интересното на Велико Търново е, че всичко тук е направено с труда на хората и сякаш сградите в старата част са като капсули от историята ни, до които всеки може да се докосне.
Пламена е решила да кара стажа си в България, за да пази корените живи. "Има много работа по стария град, която може да се свърши, хората трябва да се борят да запазят облика му, защото той привлича туристите. Ако е главен архитект на Велико Търново, Пламена първо би оправила улиците на града, а след това ще започне реставрация в стария град, ще спре застрояването с жилищни сгради навсякъде, защото не мисли, че това е начинът да се развива градът. Жилищното строителство е навсякъде, но то не е нищо интересно като архитектура и с нищо не може да впечатли туристите. Според нея в града строителството трябва да е съчетание от елементи на старата архитектура и модерното.
На дипломирането си Пламена е била в тъмна тога и с квадратната шапка с пискюл, каквато е средновековната традиция в Англия, и която там много пазят. След това се облякла в уникално красива родопска носия, с която спечелила уважението на всички. Всички започнали да й казват, че е пламък в тази носия. Така Плами изпълнила мечтата на майка си, защото битката за единтичност на острова е голяма и страшна. "Важно е, защото в този глобален свят, в който живеем, това ни прави различни и интересни. Знам коя съм и от къде идвам, не съм изгубена в големия свят, признава тя.
Като отишла, хората около нея не знаели къде е България, но някои от приятелите й вече са идвали в страната като туристи, по Черноморието или вътрешността на страната. На повечето им е много интересно, искат да й дойдат на гости. Може би защото си спомнят как в Оксфорд Пламена направила българска вечер. С кебапчета и лютеница от българския ресторант в Лондон направила незабравим купон за своите приятели. Научила дори една своя приятелка от Острова да прави баници. Искам да им харесам, защото, ако харесват мен, значи, ще се влюбят и в България, разсъждава родолюбивото момиче.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/plamena-ot-veliko-tarnovo-obletche-rodopska-nosiya-na-diplomiraneto-si-v-london.html


Не мога да приема определението "космополит" (гражданин на света), който е употребен в статията за това момиче. Космополитизмът е преди всичко въпрос на самосъзнание, а не на място на раждане или на местожителство. Дори ако един човек живее продължително време в чужбина, щом като е с българско самосъзнание и счита България за своя родина, той не е космополит. Казано в прав текст, за мен космополитизмът си е безродничество, затова и считам това определение за неуместно в конкретния случай.

Hatshepsut

Българи от цял свят "На мегдана на другата България" в Милано
От всички краища на Европа в Милано се събраха наши сънародници, които живеят извън България.

Те се включиха във фолклорния събор ,,На мегдана на другата България".
800 българи извиха голямо хоро. Всички те са участници в самодейни фолклорни групи в градовете и държавите, в които живеят. Съборът е създаден през 2015 г., а първото издание се провежда във френския град Лион.
Фолклорните групи танцуваха на централния площад в Милано пред катедралата ,,Дуомо". Предстои 3-километрово дефиле с народни носии през италианския град.






Hatshepsut

Картините на Петя Петрова греят по български в Германия


Голямата надежда, че на Запад всичко е по-хубаво, отвежда през 2000 г. в Германия горнооряховската художничка Петя Петрова. Въпреки доброто отношение от страна на местните към нея, Петя все по-силно копнее по България. Плаче всеки път, когато си тръгва за Аахен, където живее. Защото в България са корените й, които все по-силно я приласкават. И защото се чувства така, сякаш изневерява на родината си. Затова прави опит за реванш с всяка своя картина, в която запечатва красотата на страната ни и особено на българската жена.

Петя е от поколението на прехода, което най-болезнено изживява промяната в обществения строй. Казва, че когато предишният рухва тя и връстниците й били недостатъчно млади, за да свикнат да живеят по новите правила, но и недостатъчно възрастни, за да могат просто да се примирят. Объркани бяхме от липсата на перспектива, споделя Петя.

Тя опитва да се приспособи към новите ценности. Завършила живопис, история и педагогика в Художествения факултет на ВТУ ,,Св. св. Кирил и Методий", започва работа като учител по рисуване в тогавашното СОУ ,,Максим Райкович" в Лясковец. По една или друга причина се налага да си търси нова работа. Следват часове с учениците в ЖП гимназията, в Механото, в ПГЕЕ... Но тези ангажименти били временни и не давали никаква сигурност на младата жена за бъдещето й. Затова Петя Петрова взима кардиналното решение да емигрира.

Това решение дойде някак от само себе си. Бях готова на всичко, само и само да имам работа. Избрах Германия, защото мислех, че там мечтите се сбъдват от раз. С часове висях на опашка пред посолството за виза заедно с още хиляди българи, които искаха да идат отвъд  ,,желязната завеса". Заминах, защото мислех, че в културата на Запад има нещо по-различно, че ще открия нови светове. Е, не е точно така. Нашето си е наше. Човек минава през различни периоди, докато проумее, че не може да скъса корените си, откровена е Петя.



За нея това осъзнаване идва преди около 6 г. То не е отключено от конкретно преживяване, по-скоро е съвкупност от фактори - хладината на германците, включително в рамките на собствените им семейства, отчуждеността, дори езикът по едно време започнал да й става неприятен. Подсъзнателно започнах да усещам, че в чужбина просто оцелявам. Истината е, че в Герамния се чувствам нито българка, нито германка, признава Петрова.

Този копнеж по България описва с простичък пример. Ако я нямаше носталгията, ако го нямаше желанието да се върнеш при дедите си, нямаше да има български общества в чужбина, включително в Аахен. Там създадоха Български културен център, от март тази година имаме и клуб за народни хора. Кръстен е ,,Нашенци", вече знаем 10 хора. По-голямата част от танцьорите са млади хора, има такива и от Белгия и Холандия, разказва художничката.

Във времето назад е споделяла, че с тази нагласа се е присъединила към инициативата на живеещи в Западна Европа българи, които всяка година организират голямо българско хоро на площада в Брюксел. Петя е споделяла, че то е не за показ, а за да намерят пръснатите по света българи покой за душите си. Впрочем Петя Петрова е автор и на логото, с което се популяризира хорото.



Нейно дело е и друго лого, свързано с българския фолклор - това на Националния фестивал на селските клубове за народни хора ,,Хоро се вие край река Янтра", който се провежда в Първомайци. Тази година предстои третото издание на фестивала, датата е 29 септември. За съжаление Петя няма да може да присъства, тъй като по план трябва да отпътува за Аахен на 7 септември.

Споменът и мечтата за България проличават най-вече в платната на Петя Петрова. Промяната идва именно с осъзнаването, че е българка и че чрез тях може да накара и приятелите си от други националности да проявят интерес към страната ни. Особено към нейната култура.

Вярвам, че говоренето за България ме осмисля и като творец, и като човек, смята Петя Петрова. Докосването до други култури ни прави по-възприемчиви към света, по-толерантни ако щете, е нейното убеждение.

Петя Петрова рисува на всякаква тематика, защото за нея изкуството е безгранично. Творческият път на един художник е търсене на самия себе си, всеки художник всъщност рисува себе си, казва Петя.

Рисува много цветя, защото българката не може без красотата им. От няколко години обаче се е отдала основно на цикъла ,,Ах, тези български моми", а периода в творчеството си е нарекла ,,Моите българки".



Търся и пресъздавам онази българска женска красота, за която се пее в песните - кръглото, бяло лице, изписаните вежди, тяло, пълно с физическа сила. Красотата, от която струи енергия и обич към живота. Не би ме вдъхновила днешната представа за красота - манекенската, тип Барби, с ботокс и силикон, признава Петя. Когато казва това си дава сметка, че и с този си подход несъзнателно прави още една връзка с българщината, в случая - с нашенския фолклор.

Българският фолклор е неизчерпаем. Постоянно чета по темата и знам, че никога няма да науча всичко. Вземете само шевицата - толкова много информация има в нея, наясно е художничката.

Идеалът за красивата българска жена тя е срещнала в образа на две млади горнооряховчанки - Лидия Ангелова и Ванина Иванова. Всъщност Ванина е племенница на Петя, но не това я кара да я рисува. Не защото си е наше дете, просто наистина смятам, че този тип красота е българският, убедена е Петрова.

Началото на цикъла поставя с ,,Българска икона". За картината използва златни и сребърни бои, като прилага и нова техника - комбинация от различни видове хартия, щампи и темперни и акрилни бои. Май аз я измислих тази техника, смее се художничката, и признава, че първите й експерименти с нея били трагични.

Впоследствие обаче всичко си дошло на мястото. Петя вярва, че когато си на прав път, съдбата те подкрепя, окуражава те, дава ти шанс. От теб самият зависи дали ще се възползваш от този шанс. Защото много често втори такъв няма, а втората крачка може да се окаже неуспешна. 

Важното е да не се отказваш, когато правиш това, което обичаш. За мен изкуството винаги е било на първо място. Като се замисля не толкова мисълта за хляба, колкото за боите ме отведе в Германия, прави си равносметка Петя.

Опитът я е научил, че когато тялото се чувства добре, душата се приспива. Затова винаги рисува полугладна. Смята, че в творчеството нещата се получават най-добре, когато има частица страдание. Затова и изключително много се гордее с картините си от последните години - годините, през които е осъзнала какво е загубила, напускайки България.

Петя Петрова съзнателно избягва да гледа картините на Владимир Димитров - Майстора, за да не се влияе от него. Спомня си обаче чувството, което е изпитвала при досега си с платната му. Така търси емоционалната връзка с влюбения в българката художник, а в резултат се получава съчетание от класическо, модерно и реалистично изображение на същата тази българка.

В рисуването Петя си помага със съвременните технологии. На хиляди километри от родния си град тя разчита на фотографията, за да рисува своите българки. Иначе казано - рисува по снимка.

Всяко от момичетата, които рисувам, е облечено в автентична народна носия. Така картините ми - извинете, че ще прозвучи нескромно, могат да бъдат ползвани и с образователна цел. Трудно е да се организира една такава фотосесия, защото в музеите например народните носии са с особен статут и не може току-така да се дават, обяснява горнооряховчанката, която все пак намира начин да пресъздава българската жена в народна носия.

Всъщност цветовете и орнаментите на България Петя иска винаги да има пред очите си. Затова, тръгвайки за Германия, взела със себе си тъкана престилка, оставена й от баба й. Често я разгъва, за да си спомни за детството на село.

Светлината също е нещо много характерно за България. В Германия никъде не съм виждала такава светлина, затова се опитвам във всяка моя картина да я пресъздам, споделя още художничката.

Дали този й стремеж да е максимално близо до родината си е усетил проф. Генадий Тафаев Петя не знае. Професорът е директор на Поволжкия исторически и културен фонд ,,Волжка България"  и ръководител на Изследователския център на Волжко-Българската цивилизация.  От 2016 г. е ръководител на научната  програма ,,Българската цивилизация" и иска да илюстрира свой научен труд с картини на горнооряховчанката. Дали ще се случи това, Петрова не се наема да прогнозира.

Освен художник, Петя е и поет, фотограф, автор на детски книжки. Готова е с коледна книжка за майка с три деца и похитител на сладкишите. Но издаването й се оказва още по-трудно, отколкото си е мислела. Все пак не губи надежда, че и това ще стане един ден. Иначе Петя е преподавала рисуване към синагогата в Аахен, била е учител по италиански, а към настоящия момент работи в сферата на социалните дейности. И рисува, разбира се, като понякога това продължава с дни без прекъсване.

Спомен и мечта, но и болка е за Петя родината ни. В интернет намерила програма, която показва във всеки един момент в коя държава колко хора се раждат и умират и колко хора я напускат или влизат в нея. Цифрите ме плашат. Страх ме е, че България умира. Трябва да се промени нещо, защото България загива, показва погледът на една българка от Германия.

За нея промяната минава през безпартийността. Според Петя в Парламента не бива да има партийни представители, а хора, които слагат добруването на българина над партията си. И не губи надежда, че рано или късно за България ще настъпят добри дни.

http://m.regnews.net/bg/kartinite-na-petya-petrova-greyat-po-balgarski-v-germaniya/

Hatshepsut

Четири училища за българчетата откри наш сънародник в Испания


Почти навсякъде по света, където живеят български общности, сънародниците ни с много любов и усилия създават и поддържат български училища, стремейки се да съхранят и предадат на децата си богатството на българските традиции, език, история и култура. Днес ще ви разкажем за четири такива школа в Испания, основани от Съби Атипов и неговата асоциация ,,Орфей БГ".

Съби Атипов се установява преди повече от 20 години в северната испанска област Навара. Общият брой на сънародниците ни в областта възлиза на около 7 хиляди и според неговите лични наблюдения те имат голямо желание децата им да изучават майчиния си език писмено и говоримо и да се запознаят с българската история.

Затова през 2007 г. със собствени средства и с помощта на приятели и близки Съби създава Асоциацията на българите в Навара ,,Орфей БГ", поставяйки си амбициозната цел да работи за съхраняването на българската идентичност на сънародниците ни далеч от родината чрез различни прояви и проекти. Един от най-значимите от тях е свързан с изграждането на общо четири до момента училища в различни градове в северните райони на Испания, в които вече над 400 деца учат български език, литература и история.

Важно е да се отбележи, че обучението на децата в тях е безплатно и на тяхно разположение са над 20 квалифицирани български преподаватели.

Училище ,,Св. Св.Кирил и Методий" е основано много скоро след появата на асоциацията, през 2008 г., в столицата на провинция Навара - Памплона. То предлага обучение от I до IV клас и възпитаниците му освен български учат и предмета роден край. След него се появяват още две училища, също носещи  имената на светите братя просветители Кирил и Методий - във Витория в провинция Алава и в град Тафая.

Преди година врати отваря и четвъртото, последно засега училище, в град Тудела наречено с хубавото име ,,Родна реч", в което са записани около 40 деца на възраст от 3 до 18 години. Техните учебни часове се провеждат в съботните дни. Освен езика и историята на България децата изучават и българските обичаи, като отбелязват с богата програма традиционните български празници - украсяват сурвачки, изработват мартеници, боядисват яйца, пеят български песни, играят хора.

Друга инициатива на Асоциация ,,Орфей БГ" е първият събор на българите в Памплона ,,Изворът на Орфей", за който пристигат гости и участници от България.

http://uspelite.bg/chetiri-uchilishta-za-balgarchetata-otkri-nash-sanarodnik-v-ispaniya-1