• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

14 April 2021, 10:34:33

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12623 Posts

Шишман
4782 Posts

Panzerfaust
777 Posts

Лина
700 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 20755
  • Total Topics: 1328
  • Online Today: 124
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 70
Total: 70

avatar_Hatshepsut

Археологически находки в Пловдивска област

Started by Hatshepsut, 03 September 2018, 06:49:21

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Археолози разкриха съблекалнята на  Римските терми в Хисаря


https://www.marica.bg/region/karlovo/arheolozi-razkriha-sablekalnqta-na-rimskite-termi-v-hisarq

Археолози разкриват нова непроучена досега част от Римските терми в Хисаря. Сезонът на екипа на доц. д-р Митко Маджаров, директор на Археологическия музей в Хисаря, започна преди броени дни. Заедно с доц. Маджаров работят уредниците на музея Димитринка Танчева и Мирослав Маджаров, които са негови заместници в археологическия екип и стажант-археологът от четвърти курс на Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски" Мартин Нешев.  Екипът работи в югоизточната част на обекта и вече навлезе в преддверието на античния СПА комплекс.

След като бяха преместени съвременните ВиК-съоръжения, под огромното количество пръст бе разкрито ново сухо помещение – съблекалнята на Римските терми. Залата е огромна - с размери 10.20 х 11.80 м и е посрещала едновременно десетки посетители. Стените са били частично или изцяло облицовани с  бял мрамор.  Подовата настилка най-вероятно е била от същия материал. Затова свидетелстват парчета бял мрамор и  гнездата в  хоросановата мазилка, където си личи, че е имало залепени плочи. Прозорците са имали мраморни рамки,  хванати с железни скоби за зидарията и върху  тях са били поставяни стъклата.

Работата на археолозите стъпка по стъпка доразкрива цялото великолепие на Римските терми. Разкрихме част от западния зид на съблеканята и в него се оформи  вход – най-вероятно прозорец, с клинообразна форма - отвън стеснен, отвътре – широк, показа доц. Маджаров. Такива прозорци има  и на източната страна на помещението. Впоследствие  те са били зазидани. В непосредствена  близост до зида вече са разкрити две паднали арки от завършващата конструкция на прозорците. На по-късен етап, когато започнат дейностите по реконструкция и реставрация на термите, археолозите ще се опитат да вдигнат арките без да ги демонтират и да ги поставят на местата, където са били. Археолозите разкриха  и част от  отоплителната система, която ще бъде изяснявана допълнително – канал под пода, изграден от тухли, по който е протичала гореща вода и така се е отоплявал целият комплекс.

Римските терми в Хисаря са един от трите антични СПА комплекси в света, запазени в такава цялост, другите два са в Англия и Алжир. Екипът на доц. Маджаров работи в обекта вече 25 години, в предишните три сезона последователно грейнаха шестте басейна, които и днес  се зареждат с минерална вода по оригиналната запазена водопреносна мрежа от същия извор, както в древността.  Цялостният вид с множеството различни по големина басейни, както  и находките, говорят, че в късната античност СПА комплексът е бил място за богатата  местната римска аристокрация на тогавашния град на император Диоклициан.

Община Хисаря вече има проект за представянето на Римските терми в цялото им великолепие – когато бъде разкрита цялата сграда, тя ще бъде покрита със скатен покрив с конструкция, каквато е имало в античността.

Hatshepsut

ПРЕКРАСНА АРТЕМИДА-ЛОВДЖИЙКА ОТКРИХА АРХЕОЛОЗИТЕ НА ФОРУМ СЕВЕР

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/prekrasna-artemida-lovdzhiika-otkriha-arheolozite-forum-11841/

Втори месец продължават консервационно-реставрационните дейности на Форум-север. Приоритет е укрепването на проучените  сектори, което се извършва с габиони. На терена е и археологическия екип с ръководители  Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева.

- Г-жо Мартинова, какво се случва на Форум Север, вижда се много техника и работници?

- Техниката и работниците са на фирма ,,Драгиев и ко", която изпълнява консервационно-реставрационните дейности. Работи се в два сектора. Единият е бившият частен имот, който Община Пловдив откупи и беше присъединен към археологическия обект. Вторият сектор е в източната част, където ще бъде оформен изход към Епископската базилика. В тази зона през 2018 година е проучен сектор от кардо максимус (улица с посока север-юг), която тангира от изток целия комплекс. Всъщност археологическото проучване приключи през лятото и бе прието от експертна комисия.



-  Какво налага присъствието на археолози сега?

- Това е задължително и е практика на археологическите обекти в цялата страна и в Пловдив. В нашия конкретен случай се извършват изкопни дейности в трасето на укрепителните съоръжения на запад към Главната улица, на юг към Пощенската палата и на изток - към частните сгради.  По принцип при консервационно-реставрационните дейности винаги се достига до археологически структури.

Много сме щастливи, че - след демонтиране на бетоново комуникационно съоръжение, успяхме да разкрием голям сектор от  стилобата на северния портик на Агората. Той ще бъде експониран, като свързваме проучения и експониран сектор с новоразкрития през кампанията 2019-2020 г. А това е много важен елемент от архитектурната украса на  Агората, която с мраморна колонада  маркира северната част на площадното пространство – арея.

По традиция в Пловдив се откриват най-значителните находки в процеса на консервационно-реставрационни работи. Да припомним  надписа за статуя на Тит Флавий Котис, който открихме на Античния театър, надписа на Епископска базилика за спасените последователи на бог Дионис, надписа открит на Форум Запад за Тракийския Херос - защитник на западните пропилеи. Всички те бяха открити при консервационно-реставрационните дейности.

И в процеса на археологическото проучване, което ние провеждаме, се откри мраморна оброчна плоча с изображение на Артемида-ловджийка. Богинята, която е покровителка на лова, плодородието и всичко живо, е изобразена в нейната традиционна поза и атрибути – в ход наляво с опънат лък и колчан със стрели на гърба. Тя е много красива – с изящен профил и прическа с кок. На горната дъговидна част има посветителен надпис на старогръцки, където се чете: ,,На богинята Артемида".



- Какво е значението за науката от този открит артефакт?

- Това е доказателство за наличие на култ във Филипопол към Артемида през римската епоха. И това се подкрепя от откритите на територията на града монети и други археологически находки. Култът към Артемида е засвидетелстван по изображенията на монетите, сечени от градската управа на Филипопол. Предполага се, че е имало и храм, посветен на богинята. В конкретния случай трябва да разглеждаме функциите на  сградите, ситуирани в северната централна част на Форума, като съвкупност от движимите археологически находки. Да припомним, че  на това място бе открита статуетката на Кибела, императорското писмо и др.

- Какво друго открихте в последните дни?

Находки, които илюстрират бита на човека през античността – лампички, колективна находка от монети, голямо количество фрагменти от надписи, които предстои да изследваме и да видим дали са части от други, открити в предишните кампании.

Hatshepsut

Римската баня под ПГ по битова техника – с красиви мозайки от Античността, недопроучена и изоставена близо 70 години


Богати мозайки с цветни мотиви и големи мраморни плочи са украсявали сградата преди 1500 години

Хуните опожаряват обекта около 440 година, след което сградата се сдобива с втори етаж и красивите тухлени колони

Повече от 70 години огромната римска баня в източния край на Трихълмието, днес под Професионалната гимназия по битова техника, стои като изоставен археологически обект. Темата навлезе в общественото пространство след поредица публикации на ,,Под Тепето" през април 2014 година, довели до обещание от кмета Иван Тотев тя да отвори врати. Банята се намира буквално под сградата на училището, като до нея се стига по стълбище, чиито вход е точно до официалният такъв на самото школо. Вратата обаче е зазидана през 90-те години. За периода преди това деца и учители си спомнят, че са могли да влизат от различни пролуки, но мястото е било опасно и пълно с различни животни.

Каква е обаче историята на обекта? Банята се намира в източния край на Античния Филипополис – извън крепостните стени. В близост е издигната Голямата Епископска базилика, но археолозите не са сигурни кога точно е построена банята – дали може да се свърже с езическия период или с християнския. Всъщност единственото сериозно проучване на обекта става в периода 1946-1950 година от Димитър Цончев. През 1950 година той публикува и статия в годишника на музея, която до момента е и най-авторитетния източник за историята на банята.



Предположението на Цончев е, че банята е издигната през IV век. Малко по-късно – в средата на V век тя е опожарена, вероятно по времето на хунските нашествия между 442 и 447 година. След това тя е възстановена, но части от банята променят предназначението си – хипокаустът (подовото отопление) е зазидано, но други части от сградата запазват ролята си на къпалня. Най-вероятно при това преустройване се издига втори етаж, заради който са изградени и масивните четвъртити колони и сводове, които впечатляват на архивните снимки. Краят на живота на обекта е около 600-ата година.

Сградата е била голяма и богата. Подовата настилка е с красиви мозайки, части от които са запазени и до днес. Стените са били с големи мраморни плочи. Разбира се, имало е изградено подово отопление, като във всички хубави римски бани. Самите мозайки са изградени с камъчета и по модел, идентичен с този на банята под Бинго Балкан – друг римски обект, който чака своето преоткриване.

Изоставянето на обекта в началото на VII се свързва със свиването на града през Средновековието във високата част – животът е продължил основно по Трихълмието. В тези векове се изоставят и другите впечатляващи сгради в региона – Малката базилика, която е на близо в източна посока, а и самата Голяма епископска базилика.

През Османския период зоната се превръща в християнско гробище. Открити са надгробни камъни на арменци от 1694 година, например, както и на православни християни и надгробия с латински надписи, най-вероятно на католици.

През 1946 година там започва да се строи сегашната сграда на ОУ ,,Йоаким Груев". При изкопните дейности строителите попадат на археологията и преоткриват банята. В следващите няколко години там съвместно работят екипите на археолозите и строителите. По думите на проучвателя Димитър Цончев впечатляващият обект обаче не е проучен изцяло, поради липса на средства – на места разкопките трябва да се правят до 8 метра, а самата територия е около 2,5 дка. Въпреки обединението на цялата власт на едно място през комунизма и претенцията, че културата е на първо място, обектът е оценен като второстепенен. Тоест – нито е проучен докрай, нито е запазен и експониран. Училището отгоре все още затапва великолепната археология, а в следващите 40 години социалистическа и 30 години демократична власт, никой не успява да представи прекрасната баня на обществеността.



https://podtepeto.com/besedka-za-grada/rimskata-banya-pod-ou-joakim-gruev-s-krasivi-mozajki-ot-antichnostta-nedoprouchena-i-izostavena-blizo-70-godini/

Hatshepsut

Безценна апликация с бог Дионис и теракотена Венера откриха археолозите в Пловдив


Археологическите находки, открити при спасителни разкопки на ул. ,,Леонардо да Винчи" 13 в Пловдив, са най-интересните експонати в 14-ата изложба ,,Българска археология 2020" в залата на Националния археологически институт с музей при БАН в София. Съкровищата бяха открити от екипа на археолозите Елена Божинова и Камен Станев през 2019, 2020 и началото на 2021 г., а PlovdivTime имаше честта първи да разкаже в детайли за работата им.

Припомняме, че в частен имот те откриха изключително красива мозайка, както и сгради от различни исторически периоди. Ценната мозайка бе демонтирана миналата година, а след вдигането ѝ продължиха проучвателна работа. Именно тогава намериха и част от експонатите, избрани да представят Пловдив в изложбата.


Апликацията - бюст на бог Дионис

,,Показваме колективната монетна находка, за която вие разказахте в материалите си. Обектът досега не е представян никъде на изложби, защото откритите артефакти се нуждаеха от реставрация. В експозицията на БАН са включени около 200 монети от колективната находка, както и една много хубава апликация към конска колесница с бюст на Дионис. Тя е на плаката на изложбата. Въобще и монетната находка, и тази апликация са избрани като едни от най-атрактивните находки от проучванията през предходните сезони и са акцент", разказва Елена Божинова.

В експозицията е включена и една теракотена Венера, която археолозите откриха в насипните пластове преди изграждането на сградата от римската епоха.


Теракотената Венера

,,След като мозайката бе вдигната от екип реставратори с ръководител Иглика Икономова през 2020 г., пристъпихме към проучване на пластовете в дълбочина. Събрахме допълнителна информация за сградата с мозаечния под. Все още ни предстои анализ на материалите, но на този етап смятаме, че  времето на нейното изграждане е около средата на 4 в. Разкрихме и нов сектор в най-западната част на терена под оставените отстъпи към улица ,,Леонардо да Винчи". Мозайката продължаваше и там и се оказа, че мотивите са най-добре запазени, в най-ярки цветове. И тази новоразкрита част бе вдигната от реставраторския екип", разказва Елена Божинова.




Новоразкритата част от мозайката

Тя допълва, че сградата с мозаечния под също е унищожена от пожар, а интерпретацията на археологическата ситуация ни кара специалистите да мислят, че е била изоставена и известен период след изоставянето ѝ е пламнала.

,,Имаме една единствена монета от опожарения пласт, както и малко керамика. Монетата за съжаление е горяла много силно, не е запазено ядрото ѝ. Все пак нумизматът, който обработва нашите материали – д-р Върбин Върбанов, успя да определи, че е в границите на втората половина или края на 4 в. След това се е случил и пожарът", обяснява Божинова.

Под мозайката тя и колегите ѝ са проучили помещение към сградата от римския период, която както ви разказахме, е унищожена от пожар по време на готското нашествие през 251 г. В едно от помещенията са открити поредица от глиновидни подови нива, което означава, че сградата има един относително дълъг период на използване, с много преправки. 

,,Имаше и различни находки, но най-богатите бяха от времето на опожаряването на сградата при готското нашествие. Хората не са имали време да си съберат покъщината и са загинали при пожара. Освен собственика на вероятното монетно съкровище, намерихме останки от череп на дете. Тоест има и други жители на тази сграда, които са загинали при пожара. Ние знаем, че градът е бил изцяло унищожен при готското нашествие. Според древните историци избиват 100 000 човека от населението, а останалите живи отвличат в робство. Разкопките ни на ул. ,,Леонардо да Винчи" потвърждават това. За втори път намираме жертви в сградите от този период. А фактът, че не са погребани, доказва, че не са останали живи хора, които да го направят", разсъждават археолозите.


Върху пода на помещението археолозите откриват бронзовата апликация за конската колесница. Интересното е, че там има и още няколко части от колата – една ос, която е държала колелетата.  Категорични са, че това е любопитна  археологическа ситуация и тепърва ще търсят информация, защото, доколкото им е известно – досега колесниците винаги са откривани около гробни комплекси.

На обекта Божинова и Станев откриват и още една бронзова апликация от сандъче, както и една много интересна амфора.


Тепърва ще бъде разчетен надписът върху амфората

,,Открихме я в дворното пространство на сградата, отново под деструкциите на сградата. Има надписи с червена боя върху двете дръжки. Според мен и тя заслужаваше да бъде експонирана в годишната изложба. За съжаление Николай Шаранков е затрупан с работа и не може да разчете надписите, но и това ще се случи", разказва Елена Божинова.

Оказва се, че обектът на ул. ,,Леонардо да Винчи" е изключително интересен и като находки, и като археологическа ситуация. Намереното провокира интереса и на професионалната гилдия, след като миналата година Елена Божинова и Камен Станев го представиха на Международна конференция в Бургас.

За онези, които искат да видят откритията на пловдивските археолози, изложбата ,,Българска археология 2020" е отворена за посетители от днес до 2 май.

НАЙ-НОВАТА НАХОДКА

Най-новата находка на обекта е от съвсем скоро и поради тази причина не е част от експозицията в София.

,,В кирпичените деструкции на сградата от римския период открихме и този прекрасен сребърен пръстен с релефно изображение на здравоносните божества Асклепий, Хигия и Телесфор. Като цяло са много редки тези пръстени", разказва Елена Божинова.


Според тях пръстенът е по-ранен период от сградата, някъде от 3 в. Би могъл обаче и да е синхронен с нея, да е бил някъде в къщата и при срутването ѝ да е попаднал в кирпичените деструкции. 

Оказва се, че този обект е едно скрито съкровище – и като находки, и като археологическа ситуация.

https://trafficnews.bg/kultura/beztsenna-aplikatsiia-bog-dionis-i-terakotena-venera-202571/