• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

23 September 2019, 02:31:56

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10125
  • Total Topics: 1155
  • Online Today: 19
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 11
Total: 11

Археологически находки в Пловдивска област

Started by Hatshepsut, 03 September 2018, 06:49:21

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Връх Драгойна пази тайни на тракийски владетели

Десетилетни археологически проучвания откриха старо светилище
и град на древните обитатели по нашите земи



Връх Драгойна

Един не особено висок връх в община Първомай от хилядолетия ревниво пази тайните на тракийските владетели, болярите и войводите, обитавали тези земи. Връх Драгойна може да се сравнява с Перперикон като исторически и археологически паметник, тъй като тук също има множество скални изсичания.

Това казва археоложката Елена Божинова,  ръководител на  разкопките на върха, които продължават повече от десет години. През лятото на 2010 г. учените оповестиха, че наблизо е имало тракийски град - най-големият, разкриван досега на територията на Южна Тракия. Селището е било активно от ХVIII до III век пр. н. е.

Тук, на Драгойна, е открита и една от най-големите тракийски крепости в Южна България. Макар върхът да е висок едва 813 м, той се извисява над Тракийската низина и има изключителна стратегическа позиция с поглед върху територия с диаметър над 100 км - Пловдив на запад, Хасково на изток, Чирпан на север и Родопите на юг. Обратно върхът е видим в целия този район, подчертава кметът на Първомай Ангел Папазов.

За първи път възвишението е споменато от бележития български археолог проф. Иван Велков през 50-те години на миналия век. Мястото е проучвано в периода 2004 - 2006 г. от археологически експедиции на Пловдивския археологически музей, ръководени тогава от ст. н. с. д-р Костадин Кисьов.
Сега там се провеждат редовни археологически разкопки под ръководството на Елена Божинова. Според резултатите от проучванията, крепостта е функционирала без прекъсване от началото на късната бронзова епоха (ХVІ век пр. Хр.) до края на ранния елинистически период (ІІ век пр. Хр.).

По думите на археоложката, през късната бронзова епоха обитателите на Драгойна са поддържали връзки с големите цивилизации на Източното Средиземноморие, което се доказва от откритите фрагменти от вносни микенски съдове от ХІV век пр. Хр. Това е най-ранната микенска керамика, открита в Тракия, и единствената на север от Родопите, твърди Божинова.
Според нея местната керамика от този период е сред най-богато украсените и поставя Драгойна сред едни от водещите центрове в Тракия през този период.

Проучванията сочат, че обектът е имал изключително динамично развитие през 15-вековното си съществуване, което се потвърждава от това, че върху върховете са изградени сложни укрепления. Селището е променяло границите и функциите на отделните части, измествал се е и центърът на обитаваната територия, сочат проучванията.

Впечатляващи са масивните изсичания на скалите и мегалитните градежи. Според учените тъкмо в околностите на Драгойново за първи път са намерени доказателства за съществуването на култура през Х век, в която мирно са съжителствали българи и ромеи.
В района са открити уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица.

Уникални находки говорят и за наличието на древно тракийско светилище, малко познато за широката публика. То е с площ от около 1 декар, ограден с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10 м.
В основната си част разсипът е от местни камъни - отломки, но също така са запазени и обработени камъни с историческа информация. По източните склонове на масива Драгойна личи античен път. Виждат се и грозните следи от  иманярските набези, които са разрушили ценни исторически находки. До есента на 2010 в района са били открити каменна площадка, която е във вид на амфитеатър, както и 50 тракийски могили, по-голямата част от които обаче подлежат на детайлни изследвания.

При една от експедициите акцентът е бил северният склон на връх Малка Драгойна, където е открита малка укрепителна стена. Тя е била видима през средата на миналия век, когато е описана за първи път от проф. Иван Велков. Той споменава, че ,,от север малкият връх е бил укрепен от масивна крепостна стена, която е запазена в основата си".
За съжаление с времето тези останки са унищожени. Предположенията на археолозите са, че тази стена е била строена по времето на Александър Македонски (V-IV век преди Христа), когато Тракия се приобщава към света на източносредниземноморската цивилизация. Археоложката Елена Божинова смята, че е много вероятно на това място да е съществувала наблюдателница.

Някои от склоновете на връх Драгойна не са били населени, тъй като, според археолозите, по тях траките са отглеждали лозя. В района на Драгойна са намерени два печата от винените гаранти от остров Тасос. Те датират от края на V и началото на IV век преди Христа. А между двата върха Аида и Драгойна, намиращи се във вдадената към Тракийската низина предпланина Драгойна, дял от Родопите, археолозите са открили 29 скални шарапани - каменни вани, използвани за мачкане на грозде от древните траки. Това определя този район още от древността като значим винарски център.


Разкопки на връх Драгойна

Преди две години община Първомай започна работа по мащабен проект, който има за цел да превърне Драгойна в туристическа дестинация. По думите на археолозите, това включва максимално разкриване на находките и изграждане на съпътстваща инфраструктура, тъй като в момента достъпът до връх Драгойна е силно затруднен.
В специална експозиция, която бе показана в Археологическия музей в Пловдив и в Първомай, бяха изложени 100 предмета, на които са се натъкнали археолозите при разкопките на тракийската крепост през последните десетина години.

Сред най-интересните находки са уредите за писане, наричани стила, които извън одриската столица Севтополис са единствените, намирани до момента на тракийски обект. Сред откритите материали има още фрагменти от местни и вносни (чернофирнисови) керамични съдове, амфори за зехтин и маслини, глинени зарове, прешлени за вретено, пулове, метални фибули и инструменти, ножове, стъклено мънисто. Фибулите, включително и намерените рязани и недовършени екземпляри, показват, че тук е съществувала металургична работилница.

На километър от близкото село Драгойново е открита и уникална крепост от византийската епоха, като в същия район са разкрити и три старинни църкви. Местните наричат крепостта Козлек, а според легендата била управлявана от болярина Драгой, откъдето и името на селото.

Хората в Първомайско разказват и друго предание - за Драгойна, владетелка на славянското племе драгувити, която постоянно воювала с византийците. Дворецът й се намирал на днешния връх и в нейна чест, след смъртта й, той бил кръстен на нейно име. Местен патриот написал историята през 30-те години на ХХ век, тя дори била поставена като пиеса в местното читалище.

Районът на Драгойна се свързва и с друго предание - за прочутия Ангел войвода, роден в село Драгойново. Хайдутинът с рождено име Ангел Кариотов в периода 1832-1862 г. ръководел добре организирана чета от около 40 души в Пловдивския и Хасковския край.
Бил е убит от турците, а на неговото име е наречен Ангелов връх в Рила планина. Ангел войвода е основен дарител и инициатор за изграждането на единствения български манастир, построен по време на османското робство - основаният през 1856 г. Араповски манастир ,,Св. Неделя".

Днес в района на връх Драгойна могат да се видят камъни, на които древна ръка е написала паметни бележки: ,,Тук през 1832 г. Ангел войвода решава да стане хайдутин". Малко преди  селото има паметник в нивата, където се предполага, че хайдутинът е бил роден през 1812 година. Друг камък, на двайсетина минути пеш, разказва, че тук е бил караулният пост на войводата, където изедниците са му плащали налог.

http://www.desant.net/show-news/30658/



"ДРАГОЙНА-ДРУГИЯТ ПЕРПЕРИКОН"

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Находки от връх Драгойна


Писалки отпреди Христа, фибули - местно производство, микенска керамика, мегалитни градежи, крепостни стени от предримския период - това е само част от изложбата "Тракийската крепост - Драгойна", подредена в Археологическия музей. Сред експонатите няма шедьоври от благородни метали, но находките, намерени на най-високия връх край Първомай, са изключително ценни за историческата наука. Те доказват, че по нашите земи е имало развита цивилизация от времето на Троя, Хетската империя, Микенските царства и Египет. На север от Родопите е имало местна работилница за фибули. Намерените амфори и каменни градежи в стила на градежите на най-големите империи на древността са безспорни данни за ранни оживени контакти с центровете на Източното Средиземноморие и връзките на траките с тогавашната световна култура.
Трофеят в тази изложба са фрагменти от най-ранната вносна микенска керамика в Тракия и две предримски стила - единствените открити в Тракия. Това са уреди за писане от метал - своеобразни писалки на древните хора, живели на връх Драгойна, и вероятно пътували на юг, чак до Египет.



Девет години на този обект чопли с професионално настървение, но и с огромно търпение и уважение към историята, екипът на Елена Божинова, консултиран от доц. д-р Костадин Кисьов. Проучванията са финансирани от община Първомай и много местни фирми и  меценати.
Живата история на връх Драгойна започва в началото на Късната бронзова епоха - ХVII - ХVI век пр.Х. Археолозите са намерили останки от истински град на скалата - акропол на 813 метра над морското равнище, подобен на тези в големите центрове от Източното Средиземноморие. Освен укрепената част е имало жилища с големи дворни пространства.



Целият ансамбъл на древния град е почти възстановен - почти цялата цитадела, на места крепостната стена е прекъсната, за да се покаже градежът, характерен за този период - с обработени квадри. Крепостта Драгойна изпъква с най-голяма площ, масивни съоръжения и дълъг период на обитаване, което я определя като регионален център на тази територия, обяснява с много любов Божинова.



Обитателите от Драгойна са били хора с култура. Строили са във високата част на планината, което подсказва на археолозите, че в античността там са се добивали руди. А вероятно и още през протоисторическите периоди на тракийската история, допълва Елена. Още с началото на заселването върхът е укрепен с масивни каменни стени. Строителите на Драгойна са използвали умело високите вулканични скали за изграждане на укрепленията, а на места са ги изсичали хоризонтално, за да подравнят терена за обитаване.



Градежите от големи каменни блокове без спойка са подобни на циклопските стени в големите градове като Хатуша в Анатолия и градовете-държави като Микена в Гърция.
Може би основен поминък е било металопроизводството. Намерени са много фибули - безопасни игли в готов вид, като полуфабрикат и като заготовки. Елена Божинова предполага, че на върха са съществували работилници. Данни за това є дава откритият гроб на металург с урна, в която са положени останките от кремацията му и много дарове. На главата му е имало сребърен накит. Каменните зарове говорят за игрите на обитателите на Драгойна. Били са воини, свободни хора, коментира археологът.

Траките от Драгойна са контактували оживено и с големите цивилизации на юг от нашите земи. Доказателство за това са откритите фрагменти от вносни микенски съдове от XIV век преди Христа. И това, което виждаме във витрините на Археологическия музей в Пловдив, е най-ранната микенска керамика, открита в Тракия, и единствената такава на север от Родопа планина, подчертават специалистите. Нещо повече, местната керамика от този период е сред най-богато украсените и поставя Драгойна сред един от водещите центрове в Тракия, уточнява Божинова. За ранна търговия или размяна на дарове подсказват и съдовете от чернофирнисова керамика, амфорите, с които са внасяли или разнасяли вино, зехтин, маслини... разсъждават археолозите. Към колекцията с уникални за времето си експонати прибавят и стъклено мънисто - внос от Сирия, от IV-III век преди Христа, с изображение на човешки лица.

Почти 15 века на връх Драгойна е кипял живот. Обектът е имал динамично развитие - границите му са се променяли, както и значимостта и функциите му, допълва Божинова. И така до III век преди Христа - т.е. до края на Ранния елинистически период.
Според древната история в това време стават доста земетресения. Вероятно Тракийската крепост на връх Драгойна е едно от пораженията на земния гняв. Некрополът и разместването на градежите подсказват на специалистите, че не хората са избягали и изоставили акропола, а нещо се е случило - вероятно бедствие, което е унищожило живота там завинаги.



Драгойна застива до 1955 г., когато там се изкачва проф. Иван Велков. Като археолог той публикува крепостта и я записва в археологическите архиви като един от важните обекти за ранната история на Тракия.
50 години по-късно Елена Божинова и нейните колеги, въоръжени с възрожденски ентусиазъм и туристически раници, се изкатерват до крепостта. И откриват своето "ново работно място" за следващите девет години. Всеки ден катерят този връх с денивелация 600 метра от река Марица. Превръщат една от класните стаи в училището на село Буково -  най-близкото до върха, във фондохранилище и базата, в която съхраняват находките. А щедра финансова ръка им подава кметът на община Първомай Ангел Папазов.

http://www.marica.bg/

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Гроб на тракийски велможа с дарове откриха в Ново село

 Каменен гроб на тракийски аристократ от племето беси излезе в могила край Ново село. Съоръжението представлява мраморен саркофаг, заровен на 12 метра дълбочина. "За първи път се открива тракийско погребение от такъв тип", коментира шефът на пловдивския археологически музей ст.н.с. д-р Костадин Кисьов. Той очаква да стигне и до богат погребален инвентар, който според него се намира на още метър надолу. Ученият датира находката от І - ІІ век. Саркофагът е покрит с мраморна плоча. Пред екипа ни археологът я повдигна и под нея се показа урна, изработена от алабастър, внесен от Египет. Кисьов почисти с четчица находката и едва тогава отмести капака. Вътре имаше калцирани кости в резултат на трупоизгарянето. "По всичко личи, че е погребан човек от обществената йерархия на племето и по всяка вероятност ще излязат дарове", смята ръководителят на разкопките.   

На метри от саркофага с тленните останки има следи от клада, където е бил изгорен мъртвецът. Преди да стигне до централното погребение Кисьов е разкрил в източната периферия на могилата още пет по-бедни гроба. Според него това са жертвоприношения на роби в чест на старейшината. Могилата в Ново село е част от некропол с 30 подобни съоръжения, който се простира чак до землището на с. Исперихово. През 90-те години на миналия век там бяха проучени 10 обекта от проф. Петър Делев и доц. Диляна Ботева от Софийския университет. Районът, където сега копае Кисьов, е благодатен на находки, тъй като  е част от племенната територия на бесите. Разкритата могила е висока 12 метра, а диаметърът й е 60 м. Засипана е с 19 000 кубика пръст.
"Некрополът възниква през VІІІ век преди Христа. В една от проучените тук могили през 1997 г. е открита златна купа от това време", обясни ученият. Обектът, който разкрива, е бил забелязан от иманяри и затова разкопките на Кисьов са спасителни. Те са финансирани с 30 000 лева от пловдивската община, а античните предмети ще обогатят колекцията на регионалния археологически музей.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=22645


Тракийски владетел с три коня откриха до Ново село


Пищно погребение на местен владетел от тракийското племе беси излезе от могила до пловдивското Ново село.
 
Първоначално екипът на ст.н.с. Костадин Кисьов попадна на каменен саркофаг, заровен на 12 метра дълбочина и покрит с мраморна плоча. Под нея е положена урна от алабастър, внесен от Египет.

Когато археологът повдигна запечатания капак, се показаха останки от калцирани кости в резултат на трупоизгаряне. "По всичко личи, че е погребан местен владетел", категоричен е ученият.
 
Той остана смаян, когато под обгорените кости откри около 2 л течност на 2000 години.

"Няма как да е проникнала отвън при наличие на 19 000 кубика насип отгоре", коментира Кисьов, който е директор на пловдивския археологически музей.

Тепърва ще се прави микробиологичен анализ на материала, останал непокътнат две хилядолетия. Но ученият допуска, че вероятно това е вино. С него е извършено обредно измиване на останките от мъртвеца. "Възможно е да е и вода, смесена с благовонни масла, отново със същото предназначение - измиване на покойника. Този ритуал е разпространен по-късно след III-IV век", казва Кисьов.

Точно на 7 метра югоизточно от владетелския гроб екипът му попадна тези дни на три скелета на коне, напълно запазени. Най-големият е легнал наляво с извита глава на запад. На нея ясно личат юздите и сбруята, украсена със слънчеви символи. Това очевидно е бил любимият кон, който покойникът е яздил приживе, смята археологът.

Другите две животни са положени в краката на първото. Вероятно са служили за теглене на колесницата, която археолозите очакват да открият на друго място в могилата. Наличието на трите коня кара Кисьов да допусне, че въпросната течност  всъщност може
да е и кръвта на принесените в жертва животни, смесена с вино и помади.

"При траките конят е свещен. Единствено владетели и парадинасти са имали право да притежават ездитни екземпляри. През римската епоха основното божество за това племе е Хероса, който представлява конник. А за бесите той е бил олицетворение на тяхната битка с Рим. В случая чрез тракийския Херос е бил обожествен и самият цар, чийто гроб открихме", разсъждава археологът.

Могилата в Ново село е част от некропол с 30 подобни съоръжения. Единствено в тази обаче е открит саркофаг с останки от покойния владетел и неговите коне. По всичко личи, че трите животни са убити и ритуално положени. Те съпътстват мъртвия в отвъдния свят. Практика е до тях да се откриват сбруи, както и стрели, с които са убити. Екипът се надява да попадне и на оръжието.

При всички случаи трябва да се появят и богати гробни дарове. Те по всяка вероятност са заровени на друго място в могилата, която още не е разкрита напълно. Екипът на Кисьов я проучва от края на юни. До момента е разкопана половината. Работата продължава с помощта на студенти по археология от Пловдивския университет.

Щом става дума за погребение на местен велможа, не е изключено да има и предмети
от благороден метал, с които си е служил приживе. На територията на бесите, където са разкопките, досега не е намиран владетел. При предишни проучвания в района са откривани оброчни плочки, на които е изобразен конник.

"Няма съмнение, че този човек е управлявал територията около Бесапара - столицата на бесите. Племето е населявало Западните Родопи и северните им склонове, както и части от сегашната Пазарджишка област чак до Ихтиман", уточнява археологът.

Той датира находките от I-II век след Христа - време, в което бесите водят битки с римските императори за отстояване на своята религия и идентичност. За разлика от одрисите, които са обитавали териториите около Филипопол и са били съюзници на Рим.

"Окупаторите са използвали светилището на Дионис, за да конфронтират двете тракийски племена", казва Кисьов.

Според Херодот прорицалището се е намирало в територията на бесите. Все още обаче никой не го е открил, а изследователите на Античността дават различни предположения за неговото местонахождение. Кисьов е убеден, че е някъде в Родопите. Други траколози пък смятат, че е в Стара планина около Етрополе.

"Така или иначе през 12 г. след Христа беският владетел Вологес вдига въстание, за да си отвоюва светилището на Дионис, предадено от римляните на одрисите да го стопанисват", припомня Кисьов.

Той не смее да твърди категорично, че откритият гроб може да е на царя на бесите,
макар да има достатъчно податки. А именно - погребение с трупоизгаряне, каменен саркофаг и коне, които са били притежание само на владетелите.

За учения в момента най-интересна е откритата течност. "Взехме от нея 100 грама за изследване и я съхраняваме в хладилна камера. Другата част препогребахме", твърди археологът.

Засега избягва да говори за дарове, за да не го изпреварят иманярите, макар обектът да се охранява. Погребален инвентар обаче би трябвало да има, щом става дума за владетел, макар и от местно значение. А и все още могилата не е разкопана докрай, тъй като е много голяма. Висока е 12 метра, а диаметърът  е 60 метра.

"Некрополът възниква през VIII в. преди Христа. В една от проучените могили тук през 90-те години на миналия век е открита златна купа от това време", припомня изследователят.

Разкопките са спасителни, тъй като иманяри са ги започнали първи. Те са финансирани от пловдивската община, а откритите находки ще обогатят колекцията на регионалния археологически музей.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4234902


Археолози намериха гроб на владетел от племето беси


Сензационни археологически разкрития бяха направени край пловдивското Ново село. За първи път археолози разкриха гроб на владетел от тракийското племе беси. Тленните останки на древния велможа са положени в специална урна, изработена в древен Египет. Необичайното е, че под костите на владетеля са положени телата на неговите любими коне. Подобно погребение в територията на бесите до момента не е разкривано.

Уникалната находка е разкрита преди броени дни при разкопки от екипа на д-р Костадин Кисьов. Археолозите се натъкнали на царски мраморен саркофаг и алабастърна урна, подобна на тези, изработвани в древен Египет.

,,Това е един мраморен саркофаг с похлупак, целият изработен от един голям блок, който тежи 200 килограма. А вътре самият блок е издълбан на ръка с длето така, че да се получи този саркофаг с капака. Погребението е извършено чрез трупоизгаряне. Ние в центъра на могилата открихме кладата, където е извършено изгарянето на този тракийски местен владетел... След което неговите кости-останки са били положени в една изключително интересна, и за първи път се открива такава урна - от алабастър... Най-вероятно е внос от Египет", разказва ст.н.с. д-р Костадин Кисьов - директор на Археологическия музей в Пловдив.

В древността се е смятало, че алабастърът акумулира светлина и предпазва душата от злите божества и духове.

,,Самата урна беше запечатана с гипсова каша, гипсов разтвор така, че тя беше напълно херметизирана. И за мене, аз толкова години съм археолог - близо 33 години - за първи път откривам в урна течност да има. На дъното, под самите кости, имаше запазена около един литър течност. И сега това тепърва ще го изследваме в лабораторията - да се правят микро-биологични анализи...Тъй като вариантите са два: или това е кръв, смесена с балсамария, или това е вино, смесено с вода при ритуалното измиване на костите", твърди -д-р Кисьов.

Заедно с урната на древния владетел в основата на високата 14 метра могила са погребани ритуално три коня, символизиращи върховния тракийски бог - слънчевият конник.

,,Така нареченото божество - тракийският Херос, с когото са се идентифицирали всички тракийски владетели през този период и тука е налице - тоест имаме един владетел с три коня. За коня се знае, че това е слънчевото животно, което е най-близко до Слънцето... Самите коне са положени с юздите - железни юзди, завършващи с бронзови накрайници, които са украсени с геометрични фигури... Конете са с приблизителните размери и височина на съвременните коне", допълва д-р Кисьов.

Бесите търгували слабо и се стараели да избегнат чуждите влияния. Наскоро откритите находки са датирани от първи век след Христа. Те не са толкова пищни, както тези на одрисите, но са запазили най-силно древната култова тракийска традиция.

Древните автори посочват бесите като пазители на тракийското светилище на Дионис. Съпротивата на бесите срещу римската инвазия продължава най-дълго по нашите земи - повече от 200 години. Тракийското племе одриси били съюзници на Рим и затова често воювали с бесите.

https://btvnews.bg/article/bulgaria/regionalni-novini/arheolozi-nameriha-grob-na-vladetel-ot-plemeto-besi.html

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Археолози откриха уникални находки в църква над Драгойново


Уникални находки откриха в параклиса на раннохристиянска църква над първомайското село Драгойново археолози от Шуменския университет. Става дума за постамент на реликварий - малко сандъче за съхранение мощите на светци. Такова съоръжение се открива за пръв път в параклис, каза за БТА доц. Иво Топалилов от Шуменския университет.

Обикновено реликвариите са били поставени в ниши в стената, наречени аркосоли, както това е направено в Доросторум и Филипопол, обясни доц. Топалилов. В старата църква над Драгойново не са изградени ниши и е сложен постамент, който да имитира олтарна маса, върху която е поставен реликварият, обясни археологът.

Тепърва ще се проучва чии са били мощите в сандъчето. Според археолозите, възможно е да са на свети Димитър Станимашки, който е бил по тези земи през IV век, на свети Мнемнон или на някой от 38-те светци, убити край Филипопол.

Църквата над Драгойна е уникална и с подовите си плочи - върху всяка има издълбан кръст, а на други, гравирани с езическия символ хераклов възел, също са поставени кръстове.

В района през IV в. е имало две селища - Бре и Таласалалукра. Основният поминък е бил животновъдство и каменоделство. Доказателство за това са плочите с отпечатъци от кучешки лапи и пилешки крака, открити в района, каза още археологът.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1311594


По пътя на древните хора край село Драгойново


Древната църква над с. Драгойново е уникален обект от епохата на ранното християнство

Археолози откриха ценни находки в раннохристиянска църква, замислят екопътека до свещеното място.

Ако Перперикон, Казанлъшките гробници и Старосел говорят много на българите за пътя на древните хора, то районът на селата край гр. Първомай все още е малко проучен. А местностите Църквището, Хасара и връх Драгойна изобилстват от артефакти, свързани с древната история на района.

Наскоро археолозите откриха големи фрагменти стенописи на една от църквите край с. Драгойново. Според заместник-декана на Философско-историческия факултет и ръководител катедра ,,Обща история и археология" към ПУ ,,Паисий Хилендарски" доц. Иван Джамбов, това е доказателство, че този епископски център е бил с огромно значение за времето си. Храмовете са датирани от 10 -14 век, а тази година изследователите намериха още една църква, както и параклис.

Неотдавна археолозите откриха и друга ценна находка - уникален постамент за реликварий в местността Църквището над село Драгойново. За първи път се откриват подобни артефакти в параклис, коментира ръководителят на разкопките доц. Иво Топалилов, преподавател в Шуменския университет.
А археологическите обекти в района са известни още от 1955 г. с идването на проф. Иван Велков. Тук той регистрира тракийски селища и светилище. Открива находки в  местностите Хасаря и Църквището, където разкопките продължават през 2008-2009 г.

Тракийското селище все още не е добре проучено, но вече са намерени 11 мраморни оброчни плочки на тракийския конник, които впоследствие са били използвани за строежа на църква. Има податки къде точно е било светилището - на мястото, на което по-късно е построена църквата. През първата половина на IV век при управлението на император Константин започва толериране на християнството, с което секват парите за езическите култове. Това води до упадъка на светилището и са построени овални дворове, които са служели за събиране на коне.

Животновъдството е било добре развито, имало е работилница за каменни плочи и досега са запазени плочи с отпечатъци от кучешки лапи и птичи крака. IV век е векът на апокалипсиса в Тракия, през втората половина на века върлуват готите, които не само разбиват римската армия, но и убиват императора.
В очите на местните това е краят на света. Започва преосмисляне на ценностите и търсене на спасител. Християнската религия е тази, която предлага спасението. Тогава започва нов етап в живота на светилището.

Големите стопански постройки са изоставени, част от градежите им са използвани при изграждането на църквата, която е следствие на новата политика на империята за налагане на ортодоксалния вариант на християнството, каза доц. Топалилов.
Селското население в Тракия е било християнизирано от римляните. В тази епоха християнството е разделено на две групи - ариани, които смятат, че Исус Христос първо е бил човек, а  после божество, а от друга страна са православните, които вярват, че Исус е бог по рождение.

До Теодосий Първи всички императори са били ариани. Теодосий решава да отдаде внимание на православието и затова започва изграждането на църкви и на мартирии - помещения за съхранение мощите на светци. Вярвало се е, че именно светците ще донесат спасението на последователите на Христос, затова свещените обители се  превърнали в притегателна точка и за езичниците.

Точно по това време се появява и църквата, която открихме над Драгойново, каза доц. Топалилов. Съществуването й бележи два етапа - през първия е представлявала обикновена раннохристиянска църква, която замества езическото светилище на тракийския конник.

С налагането на ортодоксалния вариант на християнството обаче, планировката на църквата се развива и това преустройство я прави един от редките храмове в района.
И тъй като е строена на предела между равнината и планината, архитектурата й е еклектична. Например, влиза се пред подход от помещение с каменни пейки, наредени от двете страни с тухлени възглавници, а такива помещения са характерни само за Родопите.

Църквата е трикорабна, има преддверие. От колонадите да наши дни са оцелели само базите, а колоните вероятно са били дървени. Запазена е греда, дебела 14 см, която е държала олтарната преграда. В много добро състояние е и оригиналният тухлен под, както и една от седалките - каменна основа и тухла, използвана за възглавница. Това е била пейка, за да могат хората да поседнат преди влизане и на излизане. С времето към храма са направени допълнителни помещения. Пред абсидното пространство има съоръжение, каквото досега няма открито в нито един параклис у нас.

Това най-вероятно е постамент за реликварий - малки сандъчета, в които има мощи на светци. От началото на пети век в Римската империя има специален закон, според който във всяка една църква трябва да има по един такъв.  Уникални са и тухлите на пода - има врязани кръстове на всяка, а на места се вижда и езическият символ хераклов възел. Подобни находки нямаме открити в други части на църквата, а поне аз не съм чувал другаде да има кръст върху хераклов възел, категоричен е доц. Топалилов.

Не е ясно на кого са били мощите, но се допуска, че може да са на св. Димитър Станимашки, който е бил в района през четвърти век, на свети Мнемнон, или на някой от 38-те свети мъченици, убити край Филипопол. Намерен е и късноантичен ключ, който е много добре запазен - той е от шкаф за предмети, свързани с богослужението. В нартекса са открити три питоса, използвани за съхранение на вино и миро при евхаристията, използвали са ги и при покръстването на християните, които са били потапяни вътре. Открити са също така и стъкла от прозорците на църквата, останки от раннохристиянски кандила и съдове за богослужение.

Възможно е параклисът да е бил мартирий, а съчетанието с постамент за реликварий е уникално за страната, смятат археолозите. Реликвариите обикновено са били поставени в ниши в стената, наричани аркосоли. Такива са, например, мартириумите в Доросторум край Силистра и във Филипопол. Районът тепърва ще се проучва, но и разкритите находки до момента разказват за интересната история на този край. Много хора сигурно биха поискали да видят с очите си разкопките. Смятаме да кандидатстваме по Програмата за развитие на селските райони с проект, по който да изградим екопътека до тези места, каза кметът на Първомай Ангел Папазов.


Започват разкопки на Асенова крепост и Воден

Теренни археологически проучвания започват на Асенова крепост и крепостта Воден. Обектите вече са подготвени и разкопаването им започна в понеделник, каза директорът на Историческия музей в Асеновград Иван Дуков.
Научен ръководител на двата обекта е Росица Морева, като по тях ще работят общо 27 души. За проучванията са отпуснати 29 200 лв. от Министерството на културата, като за Асеновата крепост ще отидат 15 000 лв.

Там ще се проучва югозападната част, а работите по нея трябва да приключат до 18 септември. Разкопките по крепостта Воден са планирани до средата на месец октомври.
Досега на Асеновата крепост археолозите намериха много предмети от бита, следи от кухненски трапези, погребални съоръжения и монети. Сега изследователите ще търсят следи от храм и предмети от Средновековието.

http://www.desant.net/show-news/31056/   

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Печенег погребан насред Пловдив

Езическият ритуал изскочи на метър и половина под земята

Печенешко погребение от 11 век откриха на археологическия обект ,,Форум Запад"  - на разкопките пред Централна поща. Екипът на Елена Кесякова се натъкнал на малка могилка на метър и половина дълбочина. При разкриването намерили скелет на човешки индивид, леко прегънат в кръста. Около него имало заровени три кучета.

Този ритуал на погребване е езически и се отнася за печенешките племена, преминали през нашите земи и оставили следи във Филипопол през Средновековието, уточни за ,,Марица" Кесякова. Тя очаква да открие и други животни наоколо.

Все още не може да се каже дали е мъж, или жена. Но е ясно, че е от номадско племе, защото е погребан като езичник, а не като християнин. В могилата е имало тухли и камъни, натрупани като мини хълмче. В основата му, която е около 6 метра в диаметър, е било положено тялото на починалия печенег.

Това се е случило преди 10 века, сочат писмени сведения от антични автори, каза Кесякова.

Намерените кости са прибрани и описани в кутии. Кесякова търси специализирана лаборатория, която да изследва материала и да определи пола и възрастта на намерения индивид. По принцип тези изследвания се правят в Антропологическия институт към БАН, но Кесякова счита, че там са претрупани от работа и ще трябва дълго да се чака, за да стигнат до пловдивските находки.

http://www.marica.bg/

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Нови ценни археологически находки от IV в.пр. Хр. откриха край Асеновград

Бронзова монета на Александър Македонски е открита при археологическите разкопки на средновековната крепост "Воден" над Асеновград, съобщи археологът от Историческия музей в града Росица Морева.
По думите й уникалната находка датира от 4 век пр. Хр.и води до новото предположение, че Горноводенската крепост е съществувала върху по-стара тракийска крепост. Сред ценните находки са още монети и три оловни печата от 11 век, когато крепостта "Воден" е била резиденция на Григорий Бакурияни.
Асеновградските археолози продължават да разкриват и скелети с ритуали против вампирясване. Те най-вероятно са от времето на Цар Иван Асен Втори [1218-1241] и са погребения, свързани с чумната епидемия през този период.

http://bnr.bg/post/100475669/novi-cenni-arheologicheski-nahodki-ot-iv-vpr-hr-otkriha-krai-asenovgrad


Намериха скелети на "вампири" в крепостта Воден край Асеновград


Скелети, върху които са извършвани ритуали против вампирясване, са открити при разкопки на крепостта Воден край Асеновград, съобщи за Дарик директорът на Историческия музей в града Иван Дуков. Сред тях са останки на дете с вързани долни крайници и мъжки скелет с отрязани стъпала.
Находките са намерени в некропол в центъра на крепостта, който археолозите проучват от 2 години. Открити са погребения, ориентирани в посока изток - запад. На някои от починалите са извършени ритуали против вампирясване. Такива ритуали са правени като предпазна мярка, с цел да се предпазят живите и са били често срещани през Средновековието, допълни Иван Дуков.
Археолозите са открили още средновековни и антични монети, както и множество останки от зидове и антични питоси, в които са съхранявани жито, вино и др. хранителни продукти. Всички находки след съответната реставрация и консервация ще бъдат изложени и ще станат интересни туристически обекти, смята директорът на музея.
Очаква се до края на следващата седмица да приключат разкопките на крепостта Воден.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=25150

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Археологически находки пренаписват историята на Хисаря


Римското име на Хисаря е Диоклецианопол, градът е основан между високи крепостни стени около термалните извори в 293 година от император Диоклециан. Известно е, че това е бил най- големият СПА център на римската провинция Тракия. Скорошни находки при археологически разкопки на римските терми, обаче, датират цивилизованото човешко присъствие около топлите извори по-рано. Директорът на Археологически музей- Хисаря представя трите експоната, които вече са изложени в експозицията и привличат туристи. Става дума за оброчна плочка с три нимфи, лъвска глава и част от мъжко ходило в естествен размер. Откритията са датирани от края на втори и началото на трети век и доказват, че градът е съществувал преди идването на император Диоклециан [284-305].





Трите нимфи са римският вариант на трите грации, плочки с подобна структура са откривани и по-рано. Интересното в случая е, че за пръв път надписът говори за нимфи, покровителстващи дърветата. Откритите досега са покровителки на топлите извори. Женските фигури са представени с добре оформени анатомични подробности, двете са с лице, едната е с гръб, имат интересни прически. Лъвската глава, пък, има кръгъл отвор от задната страна, което показва, че през нея се е изливала вода или от чешма, или от тръба. Фрагментът от десен мъжки крак говори за статуя в естествен размер.

Археологическите разкопки в римските терми в Хисаря продължават, предстои разкриването на цялата им канализационна система. И сега удивените туристи виждат парата от топлата вода, която продължава да тече отдолу.

Община Хисаря подкрепя усилията на археолозите, твърди кметицата Пенка Ганева. Културно- историческият туризъм е другата главна притегателна ос, по която хората идват в града, освен топлите минерални води. Макар и наглед всичко да е ясно около историята на Хисаря, ето, че излизат находки, които я доразказват и развиват.

http://www.chernomore.bg/bg-obshtestvo/2014-11-02/arheologicheski-nahodki-prenapisvat-istoriyata-na-hisarya

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Археологът Елена Божинова: Злато и желязо са добивани край връх Драгойна


40 нови археологически обекта - от времето на новокаменната епоха до османския период, откриха археолозите от пловдивския Археологически музей при последната си експедиция в района на връх Драгойна в Родопите. В тях са живели хора, които са се препитавали от рудодобив. Археолозите предполагат, че в рудниците в този район са добивани злато, желязо и други полиметални руди.

Елена Божинова бе ръководител на експедицията. Пред DCNEWS тя разказа за най-новите открития на археолозите.

- Г-жо Божинова, какво открихте при проучванията си в местностите край връх Драгойна?

- В края на миналата седмица се върнахме от теренна експедиция в района на рида Драгойна. Това е северната част на Родопите - изключително ценна от археологическа гледна точка. В този район екипът под мое ръководство работи вече 11 години. Правим редовно разкопки на връх Драгойна, където е най-голямата регистрирана в момента тракийска крепост в България с много дълъг период на обитаване и изключително добра запазеност на структурите.

- Какво открихте?

- Наред с археологическите разкопки се прави и археологическо издирване или картиране на недвижими културни ценности. Това означава покриване на една огромна площ, без да се нарушава, без да се навлиза в пластовете, за да могат да се регистрират всички видове следи от човешка дейност по терена. Това е третата поред подобна експедиция и реално вече заключихме една доста голяма територия. През 2006-та до 2009-та година бяха покрити землищата на селата Искра, Буково, Брягово и Драгойново, а сегашната ни експедиция покри землищата на селата Воден и Езерово.

След откриването на известния Езеровски пръстен през далечната 1912-та година, археолози не са влизали в този район, нито преди това. И на практика ние бяхме абсолютни пионери в този район. Регистрирахме 40 нови обекти от времето на новокаменната епоха до османския перидо. Изключително интересни обекти, едно много мощно обитаване от периода на късната античност - IV - VI век. От този период се проучва една крепост над село Драгойново от екипа на доц. Джамбов от Пловдивския университет.

Новите резултати: множество селища с укрепления от този период по целите северни склонове на целия рид, предполагат поне според нас рудодобив, който е привлякъл хората. Наличието на руди в района се знае и до ден днешен се експлоатира връх Аида. Смятаме, че тези руди са причината тук да бъде този мощен център, който е съществувал на връх Драгойна. Това е един много могъщ център с контакти с Микена, много ранни, още във II-то хилядолетие пр. Хр. Предполагаме, че неговото могъщество се дължи на много рудни залежи и добиви.

- Какви рудни залежи?

- Тепърва ще мислим и ще се консултираме с геолози. Има данни за злато в района, полиметални руди, за желязо. Възможно е различни метали да са добивани.

- А какви селища има там?

- Селищата са от епохата на VI хилядолетие пр. Хр. до ХVI - ХVIII в. За този период има голяма динамика в селищната система. Тя се дължи на различни климатични промени и особености, политическата ситуация, бита и културата на населението и те са се променяли. Примерно в най-ранната история -VI - V хилядолетие пр. Хр., селищата са били разположени в ниската част на района, в близост до р. Марица, до реките, в ниското, а в бронзовата епоха е била завладяна за първи път почти цялата планинска част, тъй като тогава вероятно развитият рудодобив, като един значителен поминък на траките, ги е накарал да влязат в планинската част на района.

Тогава се обитават най-високите върхове, крепостите са по високите върхове. Вече в по-късния период на късната античност и Средновековието, отново се слиза в най-високите върхове в по-ниското, предпланинските райони и полите на планината.

В римския период ситуацията е подобна на праисторията - в ниските райони. Тази част е в центъра на Римската империя, спокойна, нямат нужда от естествено укрепени места, както и климатът е по-топъл, водите са по-ниски и това им позволява да заселят равнинната част.

http://www.dcnews.bg/

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Три оловни печата са сред най-интересните находки,
открити при разкопките на крепостта "Воден" през 2014 година



Пловдив. Три оловни печата са сред най-интересните находки открити при разкопките на крепостта "Воден" през 2014 година. Това съобщи за Радио "Фокус" - Пловдив Иван Дуков, директор на Историческия музей в Асеновград. По думите му, най-ценен сред тях е оловния печат на Григорий Куркоа, който е бил дук на Филипопол. Има само няколко печата от времето, когато той е управлявал в периода 1086 -1091 година, каза още Иван Дуков. По думите му, от един надпис при село Бактун става ясно, че Григорий Куркоа умира през 1091 година. Вторият печат е на Константин Ксенотинос, чиято титла е Бестий, което значи, че той се грижи за облеклото на някой от управителите на Пловдив. Третият намерен печат е анонимен на лицето е изобразен Св. Архангел Михаил, а на гърба - Света Богородица, каза още Иван Дуков. Общо 22 гроба с човешки скелети са открити при археологическите разкопки край крепостта ,,Воден" през изминалата година. Некрополът е разположен на изток от съвременния парлис, обясни Иван Дуков. По думите му в тези няколко археологически квадрата, който проучени през 2014 година, не се откриаха запазени архитектурни структори. За нас беше много учудващо, защото в тази крепост резидира Григорой Бакуряни, който е много влиятелна фигура във Византия по това време, каза още Иван Дуков. Това може би означава, че към края на 12-ти началото на 13-ти век, крепостта не е съществувала, като такава, а се е превърнала с некропол, каза още Дуков. По думите му, дори и да е имало архитектурни структури те са разрушени при изграждане на некропола. Засякохме няколко вида гробни съоражения при погребването на индивидите - срещнахме и много вторични погребения, каза още Дуков. По думите му, има и няколко погребения при, който се наблюдава така наречената послесмъртна мутилация. При тези специфични погребални практики, се цели да се предпази мъртвият от зли сили, каза още Иван Дуков.

http://www.focus-news.net/news/2015/03/27/2043265/tri-olovni-pechata-sa-sred-nay-interesnite-nahodki-otkriti-pri-razkopkite-na-krepostta-voden-prez-2014-godina.html

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Откриха тракийска пещ за леене на оръжия и калъп за връх на копия

Уникални находки са открити тези дни при спасителни разкопки в Стария град. Това съобщи за PlovdivskiNovini.com археоложката Елена Божинова. Тя заяви, че при реконструкция на стара къща намираща се на ул. Съборна и ул. Княз Церетерев са намерени жилищни сгради от три периода - Османски, Средновековен и Античен. Най-ценната находка е тракийска пещ за оръжия, а освен това е открит и калъп за остриета за копия. ,,Това е много рядко откритие у нас на пещ и калъпи за оръжия. Откритието може да се датира в периода на Бронзовата и ранно Желязната епоха.", заяви археоложката Божинова. Освен това разкопките показват, че тракийската инфраструктура на селището на Трихълмието е ползвана и през Средновековието и след превземането на града от османците. ,,Намерихме антична улица, което минава на 3.5 метра под сегашната ул. Съборна.", казва археоложката. През Античния период освен тракийската пещ за оръжия са намерени жилища от камък, но те са силно пострадали. Според археолозите сградите са от 3-4 век след Христа, освен това са открити и жилища-землянки. От Средновековието са открити също жилища от 12-13 век. Три ями за хранителни припаси са открити от периода на завладяването на Пловдив от османците, както и жилища. ,,Много трудно се намират останки от сгради от 14-15 век, защото е един тъмен период в историята ни. Освен останки от жилище се намери и зимник, както и ями за продукция. В една от тях открихме овъглено жито.", разказва пред plovdivskinovini.com Божинова. В момента разкопките са достигнали на 3.5 метра под нивото на сегашната улица, но ще се правят проучвания до скала.

http://www.plovdivskinovini.com

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Култово тракийско светилище откриха под Куршум джамия


Голямо тракийско култово съоръжение са открили специалистите по време на археологическото проучване на Куршум джамия в Карлово. Новината съобщи в интервю за Радио Пловдив директорът на Археологическия музей в Пловдив Костадин Кисьов, който участва като експерт в Комисията по приемане на проучванията на обекта.

По думите му, става въпрос или за тракийско оброчище, или за некропол, намиращ се на дълбочина 1.70 м под основите на сградата. В района на Карлово за първи път се открива находка от времето на Одриското царство, подчерта той.

Това е изключително рядка и интересна находка. Датировката се прави на база открита керамика и сребърна драхма от съществувалата на територията на днешния Созопол гръцка колония Аполония Понтика. Монетата е много добре запазена - от едната страна с изображение на котва, а от другата на митичното създание горгона Медуза, поясни той.

Ръководител на разкопките на Куршум джамия е проф. Маргарита Ваклинова. Целта е да се направи проучване на културните пластове, върху които е построен храмът, както и да се обследва състоянието на сградата и основите й. След приключване на проучванията, сградата, построена през 15 век, ще бъде подготвена за реставрация, а на по-късен етап в нея ще бъде показана археологическа експозиция.

Според директора на Археологическия музей в Пловдив превръщането на сградата в храм на религиите е напълно възможно.

От разговора с него стана ясно още, че геодезическите изследвания на специалистите на Небет тепе, в търсене на неразкрити археологически пластове, също са започнали. Реалните археологически разкопки на обекта ще започнат най-вероятно през късната есен на тази година.

http://bnr.bg/plovdiv/post/100575790/kultovo-trakiisko-svetilishte-i-moneta-na-poveche-ot-440-godini-otkriha-pod-kurshum-djamia

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Откриха гроб на тракийска принцеса


2000-годишен гроб на знатна тракийска принцеса от племето одриси разкри този четвъртък край първомайското село Татарево екип от археолози с ръководител директорът на Археологическия музей в Пловдив доц.д-р Костадин Кисьов.
Гробницата била иззидана с тухли и е датирана от 90-та година на първи век след Христа. Разкопките са спасителни, след като тази пролет иманяри прокопали 6-метров тунел и се опитали да разграбят Голямата могила край Татарево, пише "Монитор".

От полицията навреме хванали набезите и алармирали Министерството на културата. Оттам издали предписание Археологическият музей в Пловдив да започне спасителни разкопки на обекта. Благодарение на 40 000 лева, отпуснати от община Пловдив и общинския съвет, проучването на Голямата могила станало факт, разказва доц. Кисьов. Само за около 20 дни работа археолозите разкрили два гроба.

Първият бил на дълбочина 3 метра, като останките били в ковчег. Вторият - на видната тракийка, бил на дълбочина около 6 метра. Предполага се, че останките са на жена от племето одриси, която била изгорена на клада някъде извън могилата и положена в гроба с всичките си любими вещи. Сред тях археолозите се натъкнаха на добре запазен дървен гребен на 2000 години, който бил част от погребалните дарове. Останките є били сложени в гроба заедно с част от въглищата, с които била изгорена, а върху тях и преди да бъде затворен гробът, били поставени погребалните дарове.

,,Досега сме открили един много голям бронзов съд с 4 крака, един бронзов леген, два стъклени съда, една бронзова апликация с изображение на Горгона Медуза и две глинени съдчета. Продължаваме да разкриваме в единия ъгъл на гробницата съд, който най-вероятно е сребърен", обяснява доц. Кисьов.

По думите му в гроба бил открит и голям глинен съд, служел също за леген, на който имало печати от производителя. Те указвали, че съдът е изработен около 90-та година след Христа. Така археолозите успяват да датират гроба на видната тракийска принцеса от 1 век след Христа. Цялата є гробница била изградена от тухли и покрита отгоре с големи масивни тухли с размери 70 на 50 см и дебелина от 6 см.

,,Това е тракийско погребение на тракийка от ранно-римския период. Най-вероятно тя е принадлежала към тракийски аристократичен кръг, защото виждаме, че е погребана някъде по средата на могилата. Тоест, могилата е била издигната, след което жената е погребана и върху гробницата є е насипана още пръст", обясняват археолозите.

Работата по Голямата могила се оказала доста обемна и заради големината на обекта. Могилата е в диаметър 67 метра с височина 12 метра. ,,Това са около 29 000 кубически метра пръст, които трябва да се изкопаят и проучат. Започнахме да проучваме могилата от нейния връх към основата. На практика в момента сме стигнали нивото на иманярския тунел", казва ръководителят на екипа доц.д-р Костадин Кисьов. Предполага се, че Голямата могила е нещо като фамилна гробница на тракийски аристократичен род.

Археолозите очакват в дълбочината й да разкрият и централното погребение на вероятно виден тракийски владетел. Може това да е бил съпругът на погребаната след кремация жена, а може и да е на някой друг местен велможа. Това обаче тепърва ще се установява, тъй като вероятно разкопките на Голямата могила край Татарево ще продължат още месец. Те подкрепят идеята за създаване на специален фонд към Министерството на културата (МК), за да може държавата да отпуска средства за спешни спасителни разкопки. ,,Защото ако сега не бяхме започнали разкопки, а ги бяхме забавили за след 2 години, то дотогава тази могила щеше да е разкопана и разграбена. Това е идеята на такъв фонд, който трябва да има към МК", е категоричен доц. д-р Костадин Кисьов.

След приключване на разкопките на Голямата могила край Татарево се очаква Археологическият музей в Пловдив да организира изложба с откритите ценни предмети.

http://www.novini.bg/news/297201

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Пловдивските археолози попаднаха на уникална находка в Татаревската могила


На уникална находка попаднаха доц.д-р Костадин Кисьов и екипът му при разкопките на Татаревската могила - по стените на отлично запазен глинен съд е отпечатан текст с гръцки букви. Според доцента той е от Iв.сл.Хр. Служел е за съхраняване на благовонни масла. Археолозите първо били изненадани, защото надписите обикновено са издълбани по повърхността на съдовете, а тук става въпрос за отпечатано в негатив писмо. Няколко обстоятелства потвърждават, че това не е целенасочен надпис. Предполага се, че съда е бил увит с пергамент, върху които е бил изписан текстът. Във времето когато това се е случило, се е ползвало мастило от сажди и естествени багрила, които са се отпечатали върху глината. От едната страна надписът е в хоризонтални редове, в съседство е под ъгъл, а на дъното на съда ясно личи отпечатък от прегъването на пергамента. Буквите са равни, което потвърждава, че става дума за щампа. Знаците са в ,,негатив" и за да се прочетат ще трябва да бъдат обърнати.
Макар да се е намирало в пределите на Римската империя, местното население не е ползвало латинския език, а тракийските племена са пишели с гръцки букви. Този надпис може да съдържа името на погребания в могилата. Той може да се окаже посвещение или заклинание. Накратко - би могъл да донесе много повече информация от един накит или златен предмет. И първата е, че местните са били грамотни - знаели са да четат и пишат. Предстои надписът да бъде консервиран и съхранен. След това се очаква да бъде и разчетен. Доцентът е сигурен, че това е уникална находка, която винаги ще бъде в центъра на експозицията, разказваща за този период от историята на човечеството и очаква към нея да бъде проявен интерес от чуждестранни археолози.
Балсамарийят (както е названието на този съд) е открит при разкопаването на четвъртия гроб в Татаревската могила. Той е последният, разкрит от археологическия екип при спасителните разкопки на могилата и се счита за централно погребение.
Всички, открити до момента гробове са датирани от I век сл.Хр. и са в период от около 50 години. Предполага се, че могилата е фамилна.
Гроб №1 беше намерен на 3 м под върха на могилата и е християнско погребение с характерното полагане на трупа с ориентация изток-запад, а горните крайници са били скръстени в областта на таза.
№2 и №3 са били съответно на 6 и 9 м по- надолу. И в двата гроба са били оградени с тухли, а положените са били изгорени на място.  По-горният гроб е бил на жена, която вероятно е била от знатен произход. В гроб №3 е погребано дете.
Гроб №4 е бил в изкопана в земята яма с размери 2 м х3,5м и е бил затрупан с дърва, а след това е извършено изгаряне. В североизточния ъгъл са намерени гробни дарове - 5 глинени съда и един малък железен връх на копие. Запазени са, защото са поставени след кремацията. Тъй като археолозите са намерили метален цинт, предполагат, че мъжът е бил обут със сандали с цинтове.
След приключване на разкопките и реставрация на намерените предмети в Националния исторически и Пловдивския археологически музеи, ще бъде направена и изложба. Централно място в експозицията ще намери глиненият съд с надпис. А фотографска изложба на находките би могла да гостува и в Първомай.

https://trafficnews.bg/kultura/plovdivskite-arheolozi-popadnaha-unikalna-nahodka-25408/

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

В Златосел откриха неизвестни досега на науката мегалити


Нови, неизвестни досега на науката мегалитни съоръжения, бяха описани по време на експедиция, начело с траколога проф. Валерия Фол. За откритията се разказва в новия брой на Списание 8.

Едното от новооткритите съоръжения е долмен (камера, сглобена от каменни плочи), който според проф. Фол е най-големият, откриван досега на наша територия. Долмените (на бретонски: taol maen — каменна маса) са мегалитни съоръжения, изградени от няколко положени отвесно каменни плочи, които образуват камера и са покрити с друга каменна плоча. Названието произлиза от външния вид на обичайните за Европа конструкции — повдигната на каменни опори плоча, напомняща маса.

Само покривната плоча на мегалита има площ от над 25 кв.м. Освен с размерите си съоръжението впечатлява и с местоположението си - намира се в Средна гора над с. Златосел, община Брезово. Долмени в този район не са откривани, находката разширява ареала, в който тази архитектурна и строителна традиция е регистрирана на наша територия - досега се смяташе, че долмените са разпространени само в Сакар, Странджа и Източните Родопи.

Долменът е с перфектна ориентация на изток и според археоастронома доц. Алексей Стоев отразява много напреднало астрономическо знание.

Долмените са гробници и са най-ранните примери за монументална гробична архитектура по нашите земи. Този над с. Златосел е много ранна (поне от второто хилядолетие пр.Хр.) фамилна гробница на тракийска царска фамилия или на местен парадинастичен род. Че тракийски парадинастичен център е съществувал в района, е известно отдавна.

Експедицията попадна и на гигантско каменно ,,яйце", изправено на острата си страна над нарочно издълбан улей в материковата скала. Според проф. Фол то отразява вярвания на древните, свързани със свещеността на камъка, и символизира раждането на живота. В старателно заравнената скала около яйцето са вдълбани жертвеници, ритуални площадки и стълби.

https://novinite.bg/articles/99258/V-Zlatosel-otkriha-neizvestni-dosega-na-naukata-megaliti

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Втори надпис се появи в Голямата базилика на Пловдив


Археоложката Елена Кесякова очаква под мозайките да открие римски храм

Под мозайките има неразкрит римски храм, а в страни от тях - некропол

Втори надпис излезе при реставрацията на мозайките в Голямата базилика на Пловдив. Той е със значително по-малки размери от този, който беше разкрит неотдавна и доказва, че храмът действително е бил епископски.

Новият епиграфски документ е даден за разчитане на специалиста по древни надписи Николай Шаранков. "Надяваме се той да ни даде още по-сигурна датировка кога е построена базиликата - дали в първата четвърт или първата половина на ІV век", казва археологът Елена Кесякова, която минава за най-добрия изследовател на Филипопол през римската епоха.

Вторият надпис, както и първият, се появиха в долния пласт мозайки, които вече са напълно разкрити. Запазени са много добре и са още по-стабилно направени от тези в горния пласт. Изработени са в геометрични орнаменти. "Те ще останат на място, а горните са демонтирани и се съхраняват. Когато се изгради защитното покритие, те също ще бъдат експонирани на второто ниво на сградата", коментира Кисякова.

Първият надпис, който предизвика сензация, всъщност потвърждава тезата на археоложката, изказана от нея още през 80-те години на миналия век, че базиликата е епископска. Изписано е и името "Кианос" на старогръцки. Според изследователката може би това е самият епископ.


Тепърва учените ще изясняват каква е причината по-ранните мозайки да бъдат закрити с нови, положени през V век. Кесякова допуска, че това е свързано с арианството, което е съществувало във Филипопол и по-късно е осъдено като ерес от Сердикийския събор, проведен 343-344 г. Целта му е била да възстанови мира в Църквата след разкола, причинен от арианите.


70 изображения на птици в различни пози фигурират върху горния пласт мозайки

"Едно е сигурно - Епископската базилика е обслужвала не само Филипопол, а цялата провинция Тракия. Това го доказват нейните бляскави мозайки, които се простират върху площ от 1,8 дка и са без аналог у нас. Няма как подобен храм да не се е ползвал с императорска протекция", разсъждава археоложката.

По-любопитното е, че под самите мозайки има римска сграда. Част от нея е установена при сондаж. "Какво е било предназначението й, още не можем да кажем. Възможно е да е храм, защото базиликите обикновено са строени върху свещени места. Ще е интересно да проследим каква е тази сграда", казва Кесякова.

Това обаче ще стане догодина, когато разкопките ще бъдат извършени в посока към католическата катедрала "Св. Лудвиг", без да се разрушава пътното платно. Точно под него попада северният кораб на базиликата. Археоложката ще дири и средновековен некропол. През 80-те години на миналия век тя е разкрила около базиликата 102 погребения. "При наличие на подобни останки трябва да се търси и църквата, която е обслужвала този некропол", убедена е Кесякова.

В продължение на 4 г. тя проучи и западната част от Римския форум и установи, че най-ранният му строителен период от І век, което съвпада с времето на Октавиан Август. В края на ІV в. античният площад на Филипопол загива и върху неговите руини са появяват средновековни градежи. Разкопките там са към края си. Проучената територия е 1,5 дка и предстои да бъде експонирана при реконструкцията на централния площад.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5023629