• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

13 July 2020, 20:37:29

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10951 Posts

Шишман
2642 Posts

Panzerfaust
454 Posts

Лина
445 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15936
  • Total Topics: 1265
  • Online Today: 31
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 14
Total: 14

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868г.

Started by Hatshepsut, 01 September 2018, 17:36:55

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868г.

Всички са чували за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, но не всички са запознати със значението на тази чета за българската история. Тя минава Дунава през ноща на 6 срещу 7 юли. За по-малко от седмица четниците прекосяват Дунавската равнина, изминавайки около 100 километра. При това от началото още, те неотстъпно са преследвани и принудени да водят четири тежки сражения. При една от битките е пленен и Стефан Караджа.

Може да се каже, че последното сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е на 18 юли в местността Бузлуджа, където е покосен и войводата Хаджи Димитър. Убитите четници са погребани на 20 юли. На тази дата всяка година има чествания.

Различната чета
Това е първата чета с истински военни командири (с военно образование) преминала на българска територия. Тя била способна да води модерен за времето си начин на бой с противника (включително и окопаване). Трябва да се знае, че военачалниците не са били войводите. В четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа военни командири са Иван Попхристов – Ванката и Еремия Българов.

Преди да достигне Балкана, дружината води четири люти битки в които нанася тежки загуби на противника, за да бъде ликвидирана са изпратени редовни войски, включително и с кораб от Цариград, което показва паниката обхванала султанското правителство. Ето какво пише за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа Бачо Киро очевидец на събитията:

"Тези български юнаци, които бяха на чет повече от 120 души, показаха чудеса от юначество, на четири места се биха юнашки с турците и все ги победиха и много турски и черкезки майки разплакаха. Самите турци казваха, че имало от тях убити и ранени в тези четири битки около 1200 души. Тези наши народни поборници показаха се достойни Крумовци и Асеновци. Техните духове ще бъдат в небесните жилища спокойни, защото на милата си майка България те са били синове достойни . . ."

Висока е оценката за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и на чуждестранните консули:
"Въстанниците са много добре ръководени, много дисциплинирани – информира своето правителство французинът Шефер – Започва да се откроява и планът на кампанията, която се състои в следното: да се разединят най-напред османските сили, а след това да се извърши съсредоточаване в Стара планина, вероятно в някоя област, чието население, изключително българско, като в Габрово например, би им оказало преданна подкрепа. Ако четите успеят да осъществят този план на действие, обстановката ще стане много опасна за османското правителство."

Наистина, имало е план освен те, с чети да преминат и Филип Тотю и дядо Желю Войвода. Но турското правителство успява бързо да блокира Дунавския бряг, както и да изпрати протестна нота до Румънското правителство. Последеното полага усилие да предотврати преминаването на нови чети.


Знаме на четата на Стефан Караджа през 1866 г. и на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа – 1868 г. носено и по време на Сръбско-турската война от 1876 г.

Разбира се освен военната голямо значение за успехите и бойните подвизи на четата изиграва и идеологическата подготовка на четниците. Те всички са готови да се жертват за Отечеството. Светлина за тази страна от тяхното обучение дават Клетвата и Правилника по който са се ръководили.

Клетва

Аз пред Бога и пред народа в името на нашето драгоценно Отечество заклевам се какво, че залагам и прежалвам живота си за борба с неприятелите на народа си и до последното издъхвание ще бъда верен на тоя подвиг; няма да се подлъжа и подкупя за никакво имане; щото да работя срещу народа си, или за полза на другите, или за лична и користна полза; приемам всичките длъжности, които ми се четоха в закона. Ако не остана верен на тази клетва, Бог да ме порази изясно и юнаците да ме съдят и накажат според закона.


Знаме на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа 1868 г.

Правилникът е бил изготвен за четите, които са се гласяли да минат през 1868г. Както знаем успява да премине в България само четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Документът е познат в няколко варианта. Първият е чернова с почерка на Иван Попхристов (НБКМ – БИА,II В 559 а); вторият е белова (редактирана белова), озаглавен "Закон".

За окончателен текст приемаме достигналия до нас в турски превод. Той е извършен за нуждите на османските следствени власти по намерения у заловен четник български оригинал. Настоящата публикация е по книгата на Зина Маркова "Четата от 1868 година" София 1990г. издание на БАН.

Правилник за четите, образувани за извоюване свободата и независимоста на България
След като се видя и разбрахме, че народът ни мил не ще може да осъществи по мирен начин своето право на свобода, бе взето решение това негово право да бъде поискано и придобито чрез оръжие. Именно с цел да извоюват спасението и независимоста на живеещия в областите България, Тракия и Македония български народ създадени и организирани бяха въстанически чети из средата на самоотвержената, храбра и проникната от будно чувство на патриотизъм българска младеж. А за доброто отправление и преуспяването на нашето свещено начинение всички ние при пълно единодушие взехме нужните решения по въпросите , обхванати по-долу, като се съобразихме и с необходимостта да се образува едно привременно правителство, което да се грижи за доброто управление на народните работи, за създаване и организиране на комитетите и за привеждането в изпълнение на взетите решения – както на тези по отношение на четите, така и на тези, които се отнасят за другите народни работи.

§1. Привременното правителство ще се състои от един председател, един секретар, един касиер и дванадесет членове.

§2. Означените по-горе лица ще бъдат избирани и назначавани по вишегласие.

§3. Уреждането и решаването на работите, които се отнасят до управлението, законите и съдебните въпроси, се възлагат и поверяват на Привременното правителство; а членовете на това правителство ще се избират и назначават измежду лицата, имащи достатъчно опит и знания, които се отличават със способностите си, известни са със своята честност и са способни да управляват народните работи.

§4. Привременното правителство ще представлява народа навред, където стане нужда; а също така то е упълномощено и е длъжно да поддържа връзки с други места и народи, да сключва договори от полза за народа и да изяснява причините и целта на въстанието. С една дума, споменатото правителство ще бъде вожд на българския народ и негов упълномощен представител.

§5. Всички мероприятия и обнародвания ще се извършат от името на Привременното правителство. Ще се считат за недействителни всякакъв вид работи, които не са утвърдени от правителството.

§6. Всяка една разпоредба, изпълнявана от страна на Привременното правителство, ще носи подписа на председателя, секретаря и касиера и печата на правителството.

§7. Личноста на членовете на правителството е неприкосновена. Ако някой от тях се провини при изпълнението на служебните си задължения, той ще бъде съден пак от правителството и ще бъде наказан съобразно с извършеното престъпление и според вината му.

§8. Народната каса ще бъде под управлението на Привременното правителство, което има назначението и задължението да пази имуществото на народа.

§9. Докато намерят едно свободно и запазено място, членовете на Привременното правителство ще вървят навсякъде заедно с четите и всеки ще изпълнява възложените му работи според силите и способностите си; а щом бъде завзето и укрепено такова място, ще се пристъпи към пълното изпълнение и уреждане на тези работи.

§10. Ако някой от членовете на Привременното правителство, включително председателя, злоупотреби със служебните си задължения, след като случая бъде всестранно проверен, виновното лице ще бъде отстранявано от длъжноста му и порицавано.

§11. Ако някой от членовете извърши злоупотребление с народни средства или открадне нещо, същият, след като бъде съден публично, ще се наказва със смъртно наказание.

§12. Както се казва в §8, Привременното правителство е натоварено със задължението да пази държавното имущество. Затова и народът от своя страна ще проверява сметката за всеки отделен случай.

§13. Пред вид, че Привременното правителство е създадено в служба на народните интереси, допуска се при появата после на по-образовани и способни хора те да бъдат одобрени и назначени на мястото на старите членове.

Глава Втора
Относно поведението и служебните задължения на войводите на четите

§1. Войводите на четите се избират и назначават от Привременното правителство и те трябва да са лица храбри и самоотвержени, познаващи службата на войводата. Те трябва не само да познават разположението на мястото, където ще бъдат изпратени от старшите им войводи, но и да проявят способност и умение да управляват четите, които ще им бъдат поверени, едва след като тяхното назначение ще бъде утвърждавано от Привременното правителство.

§2. Понеже изпълнителната власт принадлежи на войводите, те са длъжни да влагат всичките си сили и старания при привеждане в изпълнение всяко решение на Привременното правителство.

§3. Бойците са подчинени лично на войводите, които се грижат за тяхното обучение и ръководство.

§4. Войводите, на които е поверено ръководството на четите, са овластени също да разглеждат и решават възможните разни спорове между подчинените им. В случаите, когато се установи виновност и престъпление и за отговорноста следва да издадат присъда и решение, осъдените на смърт се задържат най-напред под стража и се прави обстоен доклад върху обстоятелствата на конкретния случай до Привременното правителство, което, след като проучи тези обстоятелства чрез специална комисия, издава своето окончателно решение.

§5. Когато се наложи да се потегли срещу врага и да бъде той нападнат, най-напред се свиква военен съвет, в състава на който се включват всички войводи, и след като се обсъди начинът, по който трябва да се извърши нападението, взема се съответното решение, което се протоколира.След като протоколът бъде подписан и утвърден от всички войводи, нападението се извършва незабавно с обединени усилия. Ако обаче всички войводи не се намират на едно място или наблизо и подобен военен съвет в голям състав няма възможност да се събере, положението се обсъжда от наличните войводи или от съвета на четата и се взема нужното решение.

§6. Във всяка чета ще има по един съвет на четата под председателството на нейния войвода. Този съвет ще се състои от един председател, един секретар и един касиер.

§7. Всяка заповед и решение, които се отнасят частно до четата, трябва да бъдат утвърдени от съвета на четата.

§8. За извършените от четата неправди и насилия нейният войвода отговаря пред Привременното правителство.

§9. Какъвто вид предмети и да се вземат в плячка от врага, войводите са длъжни да ги предадат незабавно на правителството.

§10. За всяко непозволено действие на четата нейният войвода ще бъде привличан под отговорност от страна на правителството.

§11. Повишението в клас и степен е право на войводите, които обаче предварително донасят на Привременното правителство с рапорт за всеки отделен случай и след утвърждаването му от същото се изготвят нужните книжа за привеждане в изпълнение на взетото решение.

§12. В случай, че се установи, че поражението на четата в дадено сражение е последица от небрежноста или неспособността на войводата, този войвода се наказва със смърт.

§13. Всяко нареждане, откакъвто вид и да е то, ако не е утвърдено от съвета на четата, а само от нейния войвода, е недействително.


Четническо въоръжение и екипировка

Глава Трета
За бойците

§1. Всеки боец е длъжен да усвои военните си задължения и да ги изпълнява с преданост. Затова той е длъжен да се подчинява на заповедите и разпоредбите на утвърдените от страна на Привременното правителство войводи.

§2. Когато е поставен на пост като часовой, той не само е длъжен по безусловен начин да бъде бодър и да се намира на мястото си, но и да не се измества никъде, преди да е дошъл друг на негово място. В противен случай провинилите се бойци ще бъдат наказвани чрез съд със смъртно наказание.

§3. Който във време на бой напусне боя и избяга, ще бъде също наказан със смърт.

§4. Бойците са длъжни да бъдат при всички обстоятелства безупречно честни. Затова в случай, че боецът, за да си отмъсти на някого, си позволи да нанесе побой или да оскърби или да извърши друго подобно деяние, той ще бъде наказан най-строго; а ако е обвинен в убийство, също и той се наказва със смърт.

Глава Четвърта
Общи разпоредби

§1. Понеже източникът на всяко зло са порочните деяния като измамата и пиянството, онези, които се осмелят да се отдадат на тях, се наказват със смърт.

§2. Също и виновните за шпионаж се наказват със смърт.

§3. Не само издалите поверителни работи, но и целият техен род ще бъде премахнат от лицето на земята.

Допълнителни забележки

Първа. Гореозначените наказания се прилагат спрямо всички.

Втора. Това е така по силата на гореозначените законоположения.

https://abritvs.com/

Hatshepsut

Пътят на Хаджи Димитър

Съвременниците са му рисували различни лица, но в паметта на днешните българи войводата продължава да е морален еталон и мярка за любов към отечеството. Показваме ви образа му между действителността и легендите и ви повеждаме по дирите на една история, който рисува различна от академичната картина за последните му дни. Във всяка енциклопедия можете да прочетете за бойния път на четата, която той предвожда заедно със Стефан Караджа. Тук ще акцентираме на това с какво тя е по-различна от всички преди нея.


Хаджи Димитър
– командир на първата
новобългарска войска
 
,,Колкото и да сме, ние сме решени да минем на нашето поробено отечество. Нашата цел ще бъде не да превземем Цариград, а да покажем на братята си как се умира за България. Нека всеки знае, че и нашите кости са в състояние да принесат своята полза", казва в  словото си Хаджи Димитър при полагането на клетвата, преди преминаването на четата през Дунава.



През пролетта на 1864 г. Хаджи Димитър се среща в Букурещ с Раковски и скоро спечелва доверието му. Той го определя за знаменосец в четата на Стоян войвода - тя трябва да премине в България и в Търново да накаже със смърт гръцкия владика Неофит. Четата обаче не успява да изпълни мисията си и Хаджи Димитър се връща в Румъния.

През 1865 г. преминава с друга дружина в България, през цялото лято кръстосва страната и дори наказва силистренско турско семейство ,,изедници". После пак преминава в Румънско. Въобще, няколко поредни години (1864-65-66) всяко лято Хаджи Димитър заедно със Стефан Караджа (с когото се запознава чрез Раковски) и други войводи минават с чети Дунава и стигат до Сливенския Балкан, за да проучват ситуацията за бъдещо въстание според програмата на Раковски.

Точно на него Хаджи Димитър дължи идеологическото си израстване. Вече не му е достатъчно да мъсти за себе си и за близките си. ,,Аз съм политически хайдутин!" , заявява той пред румънски държавник.

Колко е пораснал във възгледите си непокорният сливенски младеж, личи и от негово писмо до Панайот Хитов от март 1868 г.: ,,В нищо друго няма спасение освен в съгласието и постоянството, за да докараме край на мъчителствата и на угнетенията на бедния ни народ български... и само тогава ще имаме право да се гордеем и да се възвишаваме между другите за трудът, който като покажем на света, не ще има кой да ни откаже никогда". 

Може би Хаджи Димитър никога нямаше да е това, което е, ако не беше попаднал в кръга на Раковски – негов духовен баща и учител по революция. Раковски - идеолог на националноосвободителното движение, основоположник на организираната революционна борба за освобождаването на България, твърдо вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народът на масово въстание и ще постигне освобождението си.

През 1866 г. той разработва последния си план около идеята за тактиката на единна четническа армия. През пролетта на 1867 година в България са прехвърлени четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Раковски умира от туберкулоза. Набирането на пари за чети е трудно. Подготвяни са няколко в Румъния и Сърбия, но се провалят. По организационни и финансови съображения замислените като отделни чети на Хаджи Димитър и Стефан Караджа се обединяват в една, тя е единствената, която успява да се комплектова и въоръжи. 

Войводите са абсолютно равнопоставени. И знаменосците са двама – по един за всяка чета – съответно Димитър Николов Зааралията и Георги Чернев. По-малкият брат на Хаджията – Тодор, на 25 г., е касиер. (В сражението при с. Дебел дял е тежко ранен. Поверяват го на грижите на местен селянин, но той го предава на турците, които го убиват.) Подготовката е край Бързау, Румъния.


Братът на Хаджи Димитър - Тодор (вдясно)

В края на юни приготовленията са към края си и част от боеприпасите са пренесени в чифлика на братя Колони край с. Петрошан на 20-ина километра от Гюргево. В началото на юли натам започват да се придвижват малки групи четници, преоблечени като жътвари, за да не изглеждат подозрително и да не създават проблеми на румънското правителство. Обличат униформите в последния момент – от сиво брашовско сукно на войводата и тъмносини на четниците. Преди да преминат реката, полагат клетва за вярност към Отечеството и войводите и се обричат на саможертва в името на свободата.

Целта на четата е да стигне Балкана, където да действа като привременно българско правителство и да обяви на народа: ,,на оръжие!". Вярвали са, че предстои всенародно въстание, трябва само да се даде знак, а ръководството на четата щяло да бъде неговият щаб. Четата преминава Дунава с една голяма гемия и вечерта на 6 юли 1868 г. акостира на българския бряг в местността Янково гърло край свищовското с. Вардим – на 500 метра от устието на Янтра.

Там днес има паметник, но по думите на Мария Кирова от Сливенския исторически музей той е недостъпен, защото след серия реституции и приватизации на терени се е оказал в частен имот. До него се стигало само след разрешение от собствениците, през поредица КПП-та и с изгазването на еднокилометрово мочурище. При посещението ѝ бил в плачевно състояние. (Ако има положителна промяна, пишете ни и ни пратете снимки. С радост ще похвалим тези, които са се погрижили за него.) Според Кирова и други паметници по пътя на четата са в тежко състояние, по-добре се поддържат  само там, където има млади кметове.

Обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е единствената, която успява да премине в България с намерението да предизвика всенародно въстание съгласно плановете на Раковски. 

Според някои историци тя е била обречена, защото остава сама. ,,Не са били глупави, знаели са, че отиват на гибел, не са вярвали, че с толкова малка чета ще гътнат империята. Били са наясно, че ще умрат. Те са мъченици. Действията им са обречени и героични, но заради тях  излизаме от дълбоко забвение. Показват, че българите повече не искат да спят под сянката на падишаха. Трябвало е за българите да се заговори, защото по онова време почти никой в Европа не се интересува от нас", казва проф. Андрей Пантев в предаването на БНТ ,,История.бг", посветено на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

В свои трудове проф. Крумка Шарова обосновава защо идеите и плановете им съвсем не са били безпочвени, като се имат предвид успехите на италианското националноосвободително движение начело с Джузепе Гарибалди, в което участват и българи. Тази чета е много по-различна от дотогавашните. Носи със себе си важни документи, показващи политическа зрелост и самочувствие. Това са правилник на Привременното правителство в Балкана; прокламация до българския народ да се вдигне, завършваща със ,,Свобода или смърт!" и подписана с ,,Привременно правителство в Стара планина",  адрес до Великите сили и мемоар до султана, в който директно се говори за постигане на свободна и независима българска държава – формулировка, която показва, че този политически проект е напълно различен от всички дотогавашни. Само една година по-рано се лансира идеята за дуалистична държава, в която българите ще получат автономия под сянката на падишаха.


Двама от най-младите четници

Адресът към Великите сили пък цели да обърне вниманието на Европа към реалното политическо положение на българите. Показателен за новия етап в разбирането за национална революция е и съставът на четата – той е общобългарски. Четниците произхождат от цялото ни етническо землище – 68 селища от сегашна Северна България, Южна България, Македония, Беломорска Тракия и пр. Има и от изселническите общности в Румъния и др. Значителна част са емигранти. Единият от двамата най-млади  – 18-годишният Александър Василев (вдясно на снимката) е от изселническо семейство. Роден и израсъл е в Плоещ, но тръгва да умира за България, която никога не е виждал. Повечето четници са от тогавашните градски центрове, по-малко - от селата. Най-голямата група са млади хора в разцвета на силите си, на по 25-30 г., само един е над 35 г., войводите са по на 28 г. Почти всички са с образование.   

За четата и войводите ѝ Хаджи Димитър и Стефан Караджа Захари Стоянов обобщава: ,,Тези двамата станаха пътеводна звезда на всичко младо, честно и неокаляно, което пъплеше по Балканския полуостров... и ламтеше за човешка свобода и независим живот. Техните имена се шепнеха с евангелско благоговение." Голяма част от четниците са били в легиите на Раковски, главно във втората. Стефан Караджа е минал и през двете. 

Двама от ръководството са професионални военни. Иван Попхристов (Ванката Христович, Ванката Райчев) - поручик на руска служба, е началник-щаб на четата, военен ръководител и писар секретар. Еремия Българов е подофицер от сръбската армия с военно образование, също член на щаба на четата. Неколцина са стари хайдути и опитни войводи, водили собствени чети.

Няма консенсус за точния брой на четниците. Изследователите, позовавайки се на различни източници - спомени, свидетелства и документи, посочват от 120 до 128 души. 

Поведението на четата няма нищо общо с това, което правят предходните. Военната ѝ подготовка проличава още в първите сражения и това е отразено в докладите на турските военачалници, които бързо разбират, че имат работа с добре организирани, дисциплинирани и опитни бойци. В рапорта до правителството валията на Дунавски вилает Сабри паша пише: ,,Тия четници в сравнение с миналогодишните (от 1867 г., на войводите Панайот Хитов и Филип Тотю - бел. ред.) по тактика са съвсем други, те са добре организирани. Към хората се отнасят ,,религиозно" и със себеотрицание. Например от приходящите селяни и мохамедани от село Караисен никого не са убили, нито пък набили."

Още при дебаркирането си четата е забелязана от турски патрул, властите са известени и след нея е изпратена потеря. На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа в Шипченска планина е последното сражение. Според преобладаващото мнение тогава загива Хаджи Димитър.

https://spisanie8.bg/

Hatshepsut

Грешки и заблуди за Караджата и Хаджи Димитър


Двамата именити войводи предвождат всъщност една обединена чета. Все още съществуват спорове  за някои исторически факти, свързани с тях

Автор: д-р по ист. Румяна Оманова

На 10 май се навършиха 178 години от рождението на един от най-видните български комити Хаджи Димитър. Това е повод да обърнем внимание на една от най-често срещаните грешки в българската историография, каквато се прави по отношение ръководството на обединената чета на Стефан Караджа и Хаджи Димитър.

От спомените на съвременниците става ясно, че през 1868 г. се подготвят две самостоятелни чети. Едната с войвода Хаджи Димитър, а другата с войвода Стефан Караджа. Знае се също, че те трябва да преминат река Дунав на различни места. Четата на Х. Димитър между Русе и Свищов, а тази на Караджата между с. Рахово, русенско и Тутракан.

След тях трябва да преминат и четите на Филип Тотю и Желю войвода. Четирите групи трябва да се съберат в местността Агликина поляна в Стара планина.

Така и не са намерени документи,  които да внесат яснота по въпросите кога, къде, защо и от кого е взето решението за обединяване на двете чети. Можем само да предполагаме, че това е станало по споразумение между двамата войводи и техните най-близки сподвижници, тъй като така и не са могли да осигурят достатъчно голям числен състав на дружините си.

Не е известно също къде, кога и кой е провъзгласил Хаджи Димитър за първи войвода, а Стефан Караджа за втори предводител на временно обединената чета. Вероятно това отново е станало съгласно споразумение помежду им. Според статута за ръководство на четите в основата лежи единоначалието. Този принцип явно е спазен и в тези два акта прозира дълбоката мъдрост на войводите.

Тежките обстоятелства на борбата допускат самостоятелни действия на двете чети само по време на третата битка. След пленяването на Караджата на 10 юли четата продължава своето съществуване още 8 дни.

Съдбата на Караджата е известна, а за Хаджи Димитър народът не знае нищо и така се ражда легендата, че е жив, а четата му продължава да действа в Балкана. Тази легенда е възпята от Христо Ботев през 1873 г. по един вълшебен и митологичен начин.

Всичките тези обстоятелства са дали повод на народа, дипломатите, писателите и турските власти да говорят за Хаджидимитровата чета. Правилното в случая обаче е да се казва четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Обръщаме специално внимание на този факт, защото не са малко парадоксите, когато името на Стефан Караджа изобщо не се споменава в някои публикации, а в други му се приписва второстепенна роля. Дори се стига дотам да се твърди, че той е бил знаменосец в четата на Хаджи Димитър.

В историческата литература все още съществуват разногласия за това и на коя дата четата е преминала Дунава. Едни автори отбелязват 5, други 6, а трети 7 юли. Всички обаче са единодушни в едно – денят е неделя. За неделя говорят и изворовите данни. Според календара през 1868 г. в неделя се пада  7 юли.

В редица материали се срещат също различия и по въпроса за лобното място войводата Хаджи Димитър. През 1930 г. за първи път се появяват материали, в които се оспорва мнението, че това е връх Бузлуджа. Неточности има и около годината на раждане на Стефан Караджа.

В отделни публикации и върху различни паметници тя е отбелязана неправилно като 1842 г. Първият биограф на войводата Балчо Нейков установява, че вярната дата е 1840 г. Сестрите на Караджата, когато пред 1895 г. поставят паметник в родното село, също записват 1840 г., а не 1842 г.

Освен това неправилно на места се отбелязва гр. Тулча като негово месторождение, вместо вярното с. Ичме (дн. Стефан Караджово, община Болярово, обл. Ямбол). Семейството на Стефан Караджа поема нерадостния път на изгнанието пред 1844 г. След тежки перипетии и свидни жертни, то се установява в Тулча едва през 1854 г.

Често се срещат и недоразумения по повод ръста на Стефан Караджа. В спомените на съвременниците пише, че войводата е бил със среден ръст. В по-късни публикации обаче редица автори приемат, че той е нисък човек. Основният им аргумент е прозвището Кючук (от тур. малък). Но тук става дума за малък на години. Стефан получава това прозвище преди да навърши 20 г.

Това е времето, когато участва в борбите по турските сватби и винаги надвива турските пехливани, а след победата над прочутия Гааза Плиса Пехливан е принуден да напусне Тулча.

Като доказателство за това, че не е бил нисък, може да послужи и оръжието му. На една от снимките, достигнали до нас, се вижда, че пушката достига до средата на главата му. В Националния военноисторически музей има запазени пушки от този тип – дължината им е 166 см. В такъв случай неговият ръст е бил около 170 см., а с тази височина едва ли може да се смята за нисък.

Не са малко разногласията, които предизвиква въпросът, свързан със смъртта на Караджата. Официалният вилаетски вестник "Дунав" от 4 август 1868 г. съобщава, че войводата е умрял в затвора от тетанус и допълва, не без огорчение – "без да мине през губилищното място" (т.е. бесилката).

За турските власти е въпрос на чест да бесят ,,злосторниците" и ,,враговете на империята и султана», при това винаги през деня и винаги пред много хора. Българите са заставяни насила да присъстват на такива екзекуции за страх и назидание.

За написване на "Четите в България" Захари Стоянов разпитва оцелелите четници, доведени в Русе само за няколко дни след смъртта на войводата. Българинът, полагал грижи за ранения войвода в затвора, съобщава, че Караджата е умрял в затвора от отравяне на кръвта. Чуждите консули в Русе никъде не говорят за обесване на Стефан Караджа, а и в донесенията си английският консул Р. Далиел изрично подчертава, че войводата не е обесен.

През 1933 г., цели 65 г. след разгрома на четата, Никола Обретенов публикува материал, в който твърди, че Караджата е бил обесен. Всъщност Н. Обретенов и русенският гражданин М. Хаджикостов са единсвените, които твърдят, че това се е случило.

Може би е необходимо да се отнасяме по-внимателно към спомените на Никола Обретенов, които се цитират като единствен източник, когато се говори за смъртта на Караджата. Не трябва да се забравя, и че един от основните източници на Захари Стоянов е братът на Обретенов – Ангел, близък сподвижник на войводата.

Показателна е инерцията, с която се повтаря това недоказано твърдение. Дори в том 6 на академичното издание на БАН ,,История на България", на стр. 258 е написано: ,,...смелият войвода починал от раните си, но макар и мъртъв, бил качен на бесилото". Самият автор обаче си противоречи, цитирайки като доказателство спомените за четата на двамата войводи на М. Нейков, книгата на З. Стоянов, изследванията на З. Маркова.

Всъщност в нито един от посочените източници не се твърди, че войводата е обесен. А от това, че той е умрял от раните, получени по време на сраженията, а не е виснал на бесилото, героизмът и подвигът му не стават по-маловажни.

Като дискусионен се налага и още един въпрос, свързан с войводата Стефан Караджа. Той касае автентичността на черепа, съхраняван от баба Тонка Обретенова в Русе като череп на Караджата, който на 14 април 1957 г. в тържествена обстановка е пренесен от дома й в русенския музей. Дълги години неговата автентичност не е поставяна под съмнение. Дори през 1968 г. тя е потвърдена от антропологичното изследване на московския проф. М. Герасимов.

На 31 юли 1868 г. вилаетските власти и българската русенска община нареждат войводата "като разбойник" да бъде погребан на края на гробищата. От българската страна на това събитие е допуснат само един свещеник.

Според Никола Обретенов  майка му също е присъствала на погребението. Когато по-късно белязаният гроб е отворен обаче, в него не е липсвал черепът. Така че по всяка вероятност баба Тонка е взела черепа от някой друг гроб. Това се доказва и от пълното медико-антропологично и патолого-анатомично изследване, което през 1986 г. прави д-р Йордан Йорданов. Тогава, използвайки най-съвременни методи, той установява, че черепът, запазен в Русе, е на 40-годишен мъж, а Караджата умира едва на 28 години.

Крайно време е всички неизвестни или спорни моменти около името на двамата видни български войводи, обединили усилията за свободата на отечеството си, лека полека да бъдат категорично уточнени.

http://www.desant.net/show-news/20309

Hatshepsut

Песните за Хаджи Димитър и Стефан Караджа

   

Имената на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са имена на национални герои в българската история. От тези, чийто подвиг и бойното им другарство оставят дълбока следа и в народната памет. И макар че във фолклора не можем да търсим верни исторически подробности, песните за тях са по-скоро израз на любов и преклонение пред революционното дело на двамата войводи.

През пролетта на 1868 г. в Румъния се ражда четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Известни са имената на 127 души от Северна България и Добруджа, от Тракия и Македония. Всички – млади хора под 25 години. А двамата войводи по на 28.

Мнозина от тях участвали в Първата и Втората легии в Белград, водили хайдушки чети в Балкана. От ранна младост поели пътя на въоръжената борба срещу поробителя с едно желание: час по-скоро да видят Отечеството си свободно.

Така на 5 юли 1868 г. четата преминала Дунав с една гемия недалеч от Гюргево. Положили тържествено клетва и поели към Балкана. Но преди да го достигнат, влезли в бой с османски военни части, предизвестени за преминаването им.
 Сражението продължило повече от 5 часа. Срещу четата били изпратени значителни военни части от Дунавския и Одринския вилает и един полк от Цариград. На бойна нога били поставени гарнизоните в София, Пловдив и Одрин.

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа се разделила на три групи, та с комбинирани действия да се опита да достигне високите върхове на планината. Последвали нови, тежки сражения.

В битка на 9 юли Стефан Караджа бил ранен и заловен. Откаран в Търново, след това в Русе, смелият войвода починал от раните си, но макар и мъртъв, бил качен на бесилото.

Групата, водена от Хаджи Димитър, успяла да достигне Бузлуджа. На 18 юли тук станал и последният им бой. Силите били неравни: 30-тина четници срещу 700 души редовна войска и потерии. Повечето загинали. Според някои разкази тук бил тежко ранен и Хаджи Димитър. Трима негови четници успели да го изведат от боя. Въпреки грижите на местни пастири, войводата умрял от раните си около 10 август.

В четирите краища на поробена България ,,наредили" песни за тях. Още книжка първа на Сборника за народни умотворения от 1889 г. публикува песен от Котел за първото бягство на Хаджи Димитър във Влашко. Тя разказва за това как претърсват къщата на воеводата и как сестра му го скрива.

... Марийка си горе възлезе и при батя си отиде,
че на батя си думаше:
- Бате ле, Хаджи Димитре,търси те юзбашията;
рече ми юзбашията:
Марийке, бяла българко,
като си дойде батко ти, да дойдеш да ми обадиш,
малко щеш хизмек да сториш,
голям щеш бакшиш да вземеш - от мене и от пашата.

Марийкин бакю думаше:
- Марийке, мила бакьова, я дай ми, море, Марийке,
я дай ми пушка бойлия и остра сабя френгия,
и ми дай чифте пищови, хубаво да се накича,
че ще отсреща да мина...

Че стана Хаджи Димитър, облече дрехи юнашки,
нарами пушка бойлия, запаса сабя френгия,
чифте пищови сребърни,
че се хубаво накичи, и си във Влашко отиде...


На Стефан Караджа са посветени няколко дълги песни, които разказват как овчарят Стефан станал хайдутин. Интересна е интерпретацията на народния певец за прехода от мирния живот към борбата. И всички варианти на този мотив започват с идилична пасторална картина: Стефан си стадо пасеше по Ирин Пирин планина...

Овчарчета му съобщават за грозящата го опасност. Идват османлийте и в отговор на заплахите им, с един замах на овчарската гега, Стефан ги погубва, помамя стадото и се прибира у дома. Пристига пашата със седем заптии и ситни синджири да го вържат и откарат в Цариград. Пита го, той ли е убил изпратените от него войници.

Стефан му разкрива истината и добавя:

И още толку да имаше и тях щях, паша, кайдисам!...

Безстрашието му възхищава дори неприятеля:

Стефане, кара гяурин,
Стефане, силен българин,
аферим, Стефане, машалла!


За Хаджи Димитър и Стефан Караджа са създадени и кратки песни, по стил – близки с хайдушкия ни епос. В песен от смолянското село Широка лъка се пее:

Дену се бело белее,
дали са бели снегове,
или са моми на хоро,
или са овци в кошара?
- Нито са овци в кошара,
нито са моми на хоро.
Това е Стефан Караджа
с негова верна дружина.


От старите хайдушки песни е зает и мотивът за ,,заблуждаване на врага". В песен от сливенско Хаджи Димитър учи майка си:

Ако ме пашата подири,
пашата бургунджийската,
заколи пиле петровско,
че ми дрехите окърви
и викни да ме оплакваш:

- Димитре, Хаджи Димитре,
бре мама нал ти думаше:
Тук стой, Димитре, не ходи,
че ша та мама уловят,
уловят, ша та убият...


Ето и една песен, в която картините на бита и борбата се допълват така, както са съществували в живота.

Стефан Караджа ходеше
из Сливен града голяма,
из Сливен Клуцохор махала,
ходеше и разпитваше:
- Де седи Хаджи Димитър,
де седи, де муй къщата?...


Разбрал от сестра му, че той е в Балкана, обучава младежи на военно изкуство.

Стефан Караджа й заръчва:
- Мари Марийке, хаджийке,
като се върне батю ти,
много му здраве да кажеш
от Стефан от Караджата.
Да дойде Хаджи Димитър
в зелена гора ясена,
че ни й дружина събрана,
че ни й байряка развеян...


В различни краища на България се пеели песни за двамата войводи, свързани в живота и в смъртта. Но идвало друго време. Личната поезия започвала да отразява големите събития. А сред талантливите ѝ представители се наредили Добри Чинтулов, Петко Рачев Славейков, Ботев... В Дума на българските емигранти Христо Ботев помества статията ,,Петрушан" и припомня подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. А стихотворението му ,,Хаджи Димитър" си остава символ на безсмъртието в българската литература:

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабя на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жетварка пее нейде в полето,
и кръвта още по силно тече!

Жетва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят в трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, засмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!


http://club50plus.bg/life/family/1524-pesnite-za-xadji-dimitar-i-stefan-karadja.html

Hatshepsut

Зелена горо, блажена,
 и ти, водице студена!
 Та що си толко блажена,
 никога грозна не биваш,
 ни зиме, горо, ни лете, -
 зиме си пуна овчари,
 а лете, горо, юнаци.
 На сяка дола чадърче,
 на сяка чука байраче,
 на сяка бука юначе,
 на сяка гранка берданка.
 Най-напред беше, вървеше,
 Тодор капитан търновче,
 по него беше, вървеше,
 Кючук ми Стефан от Тулча.
 Кючук ми Стефан говори:
 - Вуйчо ле, Хаджи Димитре,
 нещо ме дремка надрема,
 да легнем малко, да преспим!
 Лежале, що ми лежале,
 станале, соно кажуа:
 - Църно ме куче ухапа!
 Тамам е рекал, не срекал,
 пошло потера на по ни,
 щом пръвна пушка пукнало,
 Стефана ми го удрило.
 Извикна Стефан, що може:
 - Вуйчо ле, Хаджи Димитре,
 еле ти, вуйчо, яз викна:
 в сабота, мили ми вуйчо,
 да не почнуем работа,
 видиш, сега ке изгинем!
 - Не бой се, Кючук Стефане,
 може да куртулисаме,
 па и, ако изгинеме,
 нашите бракя по нази,
 работа они ке свършат!

Hatshepsut

Караджа дума Русанки:
 - Русанке, росен босилек,
 Русанке, росна ябълко,
 чу ли, Русанке, разбра ли,
 комшии какво хортуват,
 какво комшии подумват,
 че съм бил, либе, хайдутин,
 на хайдутите войвода?
 Какво да правя, не зная,
 кои балкани да фана,
 като ми й мило за тебе,
 за тебе и за Добруджа!
 Дори си дума издума
 пътници порта хлопаха,
 с ясни гласове викаха
 и за Караджа питаха:
 - Тука ли й Стефан Караджа,
 Караджа страшен войвода?
 Много му здраве носиме
 от Сливен от Хаджията,
 Хаджи Димитър войвода.
 Триста заръки заръча,
 Караджа със нас да доде
 във Сливенските балкани
 турска ще хазна да мине
 от Сливен града голяма,
 за Котел чутна касаба
 хазната да си оберем!
 Като ги зачу Караджа,
 че стана, стана Караджа,
 Русанка в чело цълуна,
 а че са дигна, отиде
 във Сливенските балкани
 турската хазна обрали.
 Много са пари земали,
 голяма чета събрали.
 Че са тръгнали, тръгнали
 със турци да се ударят.
 Били се три дни, три нощи
 за правда и за свобода.
 Сичките, кардаш, паднали
 горе ми в Стара планина,
 горе ми на връх Бузлуджа.

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Откриха надгробната плоча на Караджата!

Работници се натъкнали на каменния блок при ремонт в музея "Баба Тонка"


Открита е оригиналната надгробна плоча на големия български революционер Стефан Караджа, съобщиха от Регионалния исторически музей в Русе, цитирани от ruse-news.com.
Откритието е било направено по време на ремонтните работи в къщата на Никола Обретенов (музей Баба Тонка). По време на работа работниците видели варовиков блок в характерната форма за долината на Русенски Лом кръст, който в горната си част завършва в трапец.

При внимателното му изследване били открити традиционните за региона малки кръстове в раменете и т.нар. триъгълно- вдлъбнат орнамент, плетеница, която обрамчва кръста. Сред тези древни символи са поместени цифри – датата на смъртта на войводата, 30 юли 1868 и калиграфски изписаното му име.

Уникалният паметник, за който доскоро се смяташе че е изчезнал, е изложен във фоайето на Русенския музей.

Според спомените на съвременниците Стефан Караджа е съден в Русе, а след смъртта му погребан в гробището, където сега е Парка на възрожденците, като мястото на гроба му било белязано от Баба Тонка. По-късно бил поръчан и надгробния му паметник, който е бележел гроба на войводата до 1962 година.

Предполага се, че след закриването на гробището надгробието е било прибрано в действащия тогава музей ,,Баба Тонка", но никога не е показвано пред публика. В бъдещата експозиция на музея ,,Баба Тонка" този ценен уникат ще намери своето място, уточняват от музея.

https://www.blitz.bg/

Hatshepsut

Хаджи Димитър


Хаджи Димитър е роден на 10 май 1840 г. в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и семейството му отиват на поклонение в Йерусалим и оттогава Димитър е хаджия.
През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 година се включва в четата на Стоян войвода от Сливен като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския балкан.
На 21 май 1865 година в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват също Хаджи Димитър и Стефан Караджа . На 13 юни 1865 година четата преминава Дунава и се отправя към Котленския балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.
През пролетта на 1866 година от Румъния преминава чета от 20 души ръководена от трима войводи: Желю войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния.
През пролетта на 1868 година в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 г. четата преминава Дунав с една гемия. Първото сражение води с турска потеря от около 1 000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова курия в землището на село Горна Липница. Тук на 7 юли четата води втория си бой като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На 8 юли става сражение около село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.
На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава ,,кървава река" на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници. Местното население организира честване на четвъртата битка около 21 юли (9 юли стар стил).
На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа в Шипченска планина става последното сражение на четата. В тази битка е убит и Хаджи Димитър - теза, поддържана от болшинството съвременни историци. След Освобождението неговите кости и тези на убитите четници са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата "Св. Архангел Михаил" в гр. Крън, Казанлъшко.
Според очевидеца Христо Македонски, Хаджи Димитър е убит на връх Бузлуджа: "Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит."
За убийството на Хаджи Димитър на Бузлуджа свидетелствуват и участвалите в погребението на убитите четници: "Свещеник Иван (Стоянов) от с. Хасът - пише З. Стоянов, - комуто е било позволено от властта да прибере костите на юнаците, и други очевидци разказват, че видели един труп измежду останалите, който имал на ръцете си изписани с барут - сабли, левове и буквите: Х. Д., а подобни знакове Хаджи Димитър е имал. Освен това живите му другари, които били закарани в Търново в началото на м. август, видели в тамошния конак войводската му униформа и саблята му. А един от другарите им, Христо (Н. Ф. - Кръстю) Минков, който бил докаран в Търново по-рано, видял и главата на Хаджията. Същото твърди и свещеник Стефан Петков от с. Енина.

Според някои изследователи обаче Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници, за три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен. Там въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър умрял от раните си около 29 юли/10 август 1868 г. Погребан е на същото място. Дванадесет години по-късно, през м.ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на Църквата "Св. Св. Петър и Павел" в с. Свежен от Пловдивския викарен Епископ Гервасий Левкийски (по-късно, Митрополит Сливенски).
Известният възрожденски деец д-р Васил Берон е издирвал сведения за Хаджи Димитър. В своите "Археологически и исторически изследвания" (Търново,1886 г.), той описва една своя среща през есента на 1868 г. в Болград (Бесарабия, дн. в Украйна) с един от оцелелите четници, родом от Котел, който разказва, че войводата е бил "зле наранен при Бузлуджа". В различни моменти се е считало, че в Средна гора може би е бил погребан братът на Хаджията - Тодор Хаджиниколов Асенов, който също е участвал в четата. Това обаче не отговаря на истината, защото Тодор Асенов загива в битката при Дебел дял, Габровско.

http://slivenpress.bg/novini-sliven/6125

Hatshepsut

Възстановка - спектакъл 146 години от гибелта на Хаджи Димитър и четата му

Дъжд и мъгла така посрещна връх Бузлуджа участниците във възстановката-спектакъл ,,146 години от подвига на четата на Хаджи Димитър", родолюбивите българи  качили се до върха и официалните гости. Въпреки времето членовете на Национално дружество ,,Традиция" изпълниха възстановката на трагичните боеве на Хаджи Димитър и четата му с турската армия.
Общо 120 души участваха във възстановката спектакъл, която е направена по записките на Христо Македонски – знаменосец на четата.
Заупокойна молитва извърши Крупнишкия митрополит Инокентий. На върха за да почетат паметта на българския герой бяха: кметът на община Казанлък Галина Стоянова, заместник-областния управител Теодора Иванова, депутатът Аксения Тилева, заместник-кметовете на Казанлък Петър Косев и Лилия Цонкова и председателят на Българската социалдемократическа партия Йордан Нихризов и около 100 родолюбци изкачили се до Бузлуджа въпреки дъжда и мъглата. На лобното място бе и маратонецът Ради Милев, който за поредна година пробяга разстоянието от Казанлък до Бузлуджа.
Сред участниците във възстановката бяха мъже и жени от цяла България. Пред камерата ни застана семейство от Добрич, което бе участва във възстановката. Д-р Добрин Добрев бе в ролята си на опълченец, а жена му Снежана бе сред башибозука. За поредна година ролята на Хаджи Димитър бе отредена на председателят на Традиция – Казанлък Николай Байнов.

http://www.kazanlak.com/news-15814.html


Hatshepsut

Проф. Пламен Павлов: Хаджи Димитър е нашият първи национален герой в модерния смисъл на думата



Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция ,,Фокус" във връзка със 147-годишнина от смъртта на Хаджи Димитър

Фокус: Професор Павлов, какви емоции предизвиква фигурата на революционера Хаджи Димитър сред българския народ?
Пламен Павлов: Хаджи Димитър е нашият първи национален герой в модерния смисъл на думата. Това го повтарям от много години и мисля, че съм прав, тъй като до голяма степен това, което се случва с неговата съдба от една страна е вече отразенo в една модерна епоха, в която има медии, вестници, информация се разпространява в европейски мащаб. Има и нещо от фолклорната представа за Крали Марко. В неговата смърт се оказва, че има много, които изобщо не вярват. Неслучайно, когато избухва Априлското въстание в австрийските вестници се появява съобщение, че известният Димитър се е появил отново. Разбира се, по-късно се разбира, че въстанието има съвсем други водачи, и че няма нищо общо с Хаджи Димитър. Но представата, която е отразена по един гениален начин в баладата на Христо Ботев ,,Хаджи Димитър" виждаме, че е обхванала съзнанието на тогавашните българи. От друга страна в това има и модерни измерения на национален герой. Разбира се, по-късно неговият образ остава на по-заден план в сравнение с Васил Левски, Христо Ботев и други герои, но в един период от няколко години, именно Хаджи Димитър е тази магическа фигура, която вдъхновява българите и особено младежите за борба срещу турското робство.

Фокус: Как започва дружбата между Хаджи Димитър и Стефан Караджа?
Пламен Павлов: Те са много сходни като съдба личности. Дори практически са родени почти на един и същи ден. Хаджи Димитър е роден на 10 май 1840 г., а Стефан Караджа – на 11 май 1840 г. Те са връстници и в много отношения имат големи сходства. И двамата са много смели хора, с младежка дързост. Нека все пак да припомним, че и двамата загиват на 28 години. Днес това ни изглежда твърде несериозно, но тогава българската нация е изключително млада. В тяхната обединена чета, голяма част от участниците са на възраст между 15,16,18 и 20 години. Така че, на този фон те изглеждат едни зрели мъже, каквито са и били. Тогава хората са съзрявали много по-рано на фона на сложните обстоятелства, в които са живеели. Разбира се, има и различия между тях двамата. Хаджи Димитър до голяма степен е по-индивидуален като поведение. Той е от сравнително богато семейство в Сливен, със стари традиции, със сериозно обществено положение. Докато Стефан Караджа, който е от ямболското село Ичме, днешното Хаджидимитрово, е син на пастири. Още като дете той се преселва в Северна Добруджа, където баща му пасе добитък в добруджанските български села. За съжаление след 1940 година българите от този вековен български край се преселват по Крайовската спогодба в пределите на Южна Добруджа в България. След това няколко години Стефан Караджа живее в Тулча, като там се прочува като знаменит борец, успява да победи един местен шампион - турски борец. Хаджи Димитър и Стефан Караджа имат много сходства с този дързък характер. Все пак всички съвременници отбелязват, че Хаджи Димитър е бил по-саможив, с по-тежък характер. Докато Стефан Караджа е бил много общителен, искал е да бъде пръв между равни. Виждаме го в по-модерна форма, като водач. Освен това той участва в двете български легии. Има по-добро военно образование в сравнение с Хаджи Димитър, който е един самоук хайдушки войвода. Караджата има връзките си с Георги Раковски, Васил Левски – с тази плеяда от български революционери, които участват в двете легии в Белград. Самата чета е обединена. Имало е идея в България да влязат няколко чети, но в крайна сметка неблагоприятни условия – съпротивата на добродетелната дружина, на руската дипломация, не позволяват това да стане. Тогава Хаджи Димитър и Стефан Караджа обединяват своите две чети и така се стига до тяхната обединена чета, в която има двама войводи, двама байрактари. Между тях двамата има и много добра хармония, независимо, че са различни, като характери те са единомишленици в пълния смисъл на думата. Можем да кажем още нещо за тази тяхна чутовна дружба. Тук, може би трябва да се коригирам, че първият национален герои не е Хаджи Димитър, а двойката Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Знаем, че и в знаменитата балада на Христо Ботев тежко раненият Хаджи Димитър търси духа на Караджата, който по това време вече е издъхнал в русенския затвор. Тук имаме пак тази двойка герои подобни на Светите братя Кирил и Методий, на Васил Левски и Христо Ботев. Фолклорната памет обича такива двойки герои и виждаме, че в случая фолклорната памет допринася за по-силното излъчване на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Фокус: Еднакво ерудирани ли са били Хаджи Димитър и Георги Раковски в борбата за освобождение на България?
Фигурите на Хаджи Димитър и Георги Раковски са изключително важни, но тук няма смисъл да правим такива съпоставки. Раковски тогава е големият национален водач, нещо като държавен глава в сянка. Той е колосална фигура, всички други включително и по-младото поколение, от което са Хаджи Димитър и Стефан Караджа признават таланта на Раковски и неговата дарба на водач. Те виждат в него своя учител, вдъхновител и истински водач. Има един донякъде комичен случай. Хаджи Димитър е разпространявал поемата ,,Горски пътник". Той не е имал особено добро образование, няма свидетелства да е имал някаква голяма склонност към културата, но виждаме, че поемата ,,Горски пътник" на Георги Раковски е имала въздействие дори върху хора като Хаджи Димитър. Така че, връзките с Раковски са основополагащи и разбира се никой не оспорва, че тогава Раковски е бил номер едно. Жалко е, че Раковски си отива твърде млад от този свят през 1867 година но виждаме, че и Караджата и Хаджи Димитър следват мисията, която той завещава на българските, така наречени ,,политически хайдути". Този термин се ражда, защото борбата вече не е просто за отмъщение и справедливост на локално равнище, а трябва да прерасне в освободителна армия. Хаджи Димитър и Стефан Караджа действат от гледна точка точно на тази посока. Когато четата преминава в България тя носи прокламации от привременно правителство в Балкана. Така че, когато отбелязваме паметта на Хаджи Димитър, колкото и фриволно да изглежда, той е един тогавашен министър-председател на България. На практика, той е държавният глава на България в очите на будните българи готови да жертват живота си за българската свобода. Макар и за броени дни Хаджи Димитър е държавният глава на неробска България, ако мога да се изразя така.

Фокус: Дописка от вестник ,,Courrier d`Orient" свидетелства, че Хаджи Димитър е загинал в сраженията при Бузлуджа през 1868 година. Какво се е случило тогава на този исторически връх?
Пламен Павлов: Ако трябва да разкажа цялата битка на Бузлуджа би било твърде голяма задача. Около смъртта на Хаджи Димитър и до днес има много неясноти. Дали той е загинал на 18 юли на Бузлуджа и до днес не може да се каже със 100%-ва категоричност. Нещо повече – има една друга версия, друга линия на разглеждане на последните дни от живота на Хаджи Димитър. Тя е свързана с неговата смърт от раните му под връх Кардафил в Сърнена Средна гора. Когато Захари Стоянов, този ненадминат летописец на нашата революция, описва в своята книга ,,Четите на България" съдбата на Хаджи Димитър, той представя именно версията, че Хаджи Димитър загива в битка с местните башибозушки сили и с части на редовната армия. Тогава четата е преследвана през цялото време и тя, както виждаме независимо от многобройно превъзхождащия я противник, успява да стигне до Стара планина, което е нейната цел. На Бузлуджа нещата започват да стават твърде неясни, защото това, което разказва Захари Стоянов е по спомени на хора, които не са били на Бузлуджа. Те са една част от четата. Тези момчета, които са били ранени изостават и тръгват по друг маршрут към Игликина поляна, близо до Сливен. Според Христо Македонски на Бузлуджа е имало 44-ма четници. Когато обаче властите издирват труповете на загинали намират 24 трупа. Излиза, че 20 души са се спасили. Ние знаем, че между спасените е самият Христо Македонски с още трима души. От друга страна знаем и за други четници, които са успели да се измъкнат от блокадата при Бузлуджа. Оттук вече стигаме до така наречената ,,Аджарска версия". Според нея неколцина четници са носили тежко ранения войвода и са го скрили в гористата местност под връх Кардафил. Там те са се грижили за него. Дори се знаят имената на тези хора. Те са били говедари и пастири от село Аджар и близкото село Мраченик. Войводата издъхва от раните си на 10 август 1868 година. Той е погребан от тях, а през ноември костите му са пренесени в църквата в село Аджар, където е отслужена заупокойна литургия от Пловдивския викарен епископ Гервасий Левкиевски. Във вестник ,,Марица" тогава се появява една дописка за това събитие. Известието стига до майката на Хаджи Димитър в Сливен и тя потегля да прибере костите на своя син. Тя сама не може да стигне, но костите са и препратени и са погребани в църквата ,,Свети Никола" в Клуцохор – махалата, от която е Хаджи Димитър. Там те престояват до 30-те години на XX век, когато започва да се строи монументалният паметник на Хаджи Димитър в Сливен. Тогава се появява идеята костите му да бъдат препогребани под основите на паметника. Появяват се обаче отново спорове дали тези кости са на Хаджи Димитър или на друг негов четник. Например, Захари Стоянов е отричал Аджарската версия, а пък Николай Хайтов смята, че е абсолютно възможна. Така смятам и аз – че това не е само легенда, а съответства на историческата истина.
Пламен Павлов: Искам да кажа нещо, което разчитам чрез вашата медия да бъде подложено на обществено обсъждане. Сандъчето с костите на Хаджи Димитър се пази в Сливенския музей. Многократно аз и други хора, включително потомци на Хаджи Димитър, сме правили опити да видим това сандъче, но всеки път от музея ни е отказвано под едни или други предлози. Аз знам, че това сандъче се пази там, от едно интервю на бившия директор на Сливенския музей – Георги Кючуков. В това интервю той дори даваше идеята да се направи ДНК експертиза, за да се реши веднъж завинаги този спор. За голямо огорчение днешното ръководство на музея проявява една неразбираема упоритост да покаже това сандъче, и това започва да буди съмнения дали то е запазено. Не искам да обиждам колегите в Сливен, но мисля, че тези кости са реликва. Независимо дали са на Хаджи Димитър, което е изключително възможно според мен или са на друг негов четник няма съмнение, че са на герои от четата на Хаджи Димитър през бунтовната 1868 година. Искам да кажа, че това не бива да се разглежда като някакъв монопол на музея. Мисля, че е време това сандъче да бъде изложено за поклонение пред сливенската общественост и всички българи.

Фокус: Това ли са най-ценните артефакти, свързани с Хаджи Димитър запазени до днес?
Пламен Павлов: Запазени са и образци от оръжия. Твърди се, че са запазени и самите саби, които са с мотив на револвер, в четата такива е имало няколко.
Искам да кажа именно за този спор около съдбата на Хаджи Димитър и дори, ако си спомням баладата на Ботев, там се казва, че юнакът лежи на Балкана тежко ранен, а не, че е загинал в битка на Бузлуджа. Самият Ботев има връзки със село Аджар, така че до него също е достигнала тази версия. Поне така си мисля аз. Ако стигнем до тези спорове, тогава турската пропаганда използва метода на ,,хибридната война" – разпространяват се слухове и съобщения, че разбойниците са разбити. Ние не можем да им вярваме безпрекословно. В борбата с четниците е пусната не само войска и башибозук, но и пропагандата. Дори се твърди, че главата на Хаджи Димитър е била занесена в Търново, но не се потвърждава от други източници. Има много противоречия. Има един сборник – ,,Кардафил – върхът на безсмъртието", издаден през 2009-а година в Пловдив, където тези версии са разгледани много подробно и добросъвестно. През есента се готви второ издание на същата книга. Искам да отбележа приноса на господин Кольо Кацаров от Община Брезово, зам.-кмет Боян Ранделов, на днешния зам.-кмет Иван Баръмски. В Община Брезово има едно много отговорно отношение към тази светиня. И то не е просто от някакъв локален патриотизъм, а от стремеж да се види истината и да се оцени ролята на колосалната фигура на Хаджи Димитър, която е вдъхновявала тогавашната младеж и е довела до един много сериозен поврат в съзнанието на българите, че свободата е възможна.
Подвигът на четата на пръв поглед изглежда много странен. Той прилича на някакво колективно самоубийство – нищо подобно. Това е една чета, която има мисия да покаже, че българите са достойни за свобода. Нейният неуспех е факт, но той пък дава подтик на Васил Левски да се потърсят други пътища на вътрешна организация, а не само на тази чисто тип ,,партизанска война", както бихме казали сега. Самата чета е една малка армия от 127 души. Голяма част от тези хора са минали военна подготовка, нещо като офицерски курсове, защото Втората легия е съкратен офицерски курс. Те имат униформи, копаят окопи, затова местните турски сили в Северна България решават, че това е някаква професионална армия, някаква едва ли не руска дружина, пратена в България. После се разбира, че не е така. Тъжното е, че с този поход загиват десетки много подготвени кадри на революцията, които сами биха могли да водят чети и да командват въстаници. Тя като военен потенциал е несравнима с всички останали. Например, Ботевата чета в чисто военно отношение е по-слабо подготвена. Докато тук имаме военно подготвени хора, които се сражават с тактика. Казано е много пъти в спомените, че им трябва тактическа постройка. Те затова имат и успехи многократно пренадвишаващи противни,а тъй като използват най-модерната военна наука за онова време.

Фокус: Къде, освен в Сливенския музей хората могат да видят артефакти, свързани с Хаджи Димитър? Съхраняват ли се такива на други места в България?
Съхраняват се, разбира се. Има такива артефакти в Русенския музей и Русенския пантеон. Знаем, че с Русе е свързана съдбата на Стефан Караджа. Там до голяма степен отиват много артефакти свързани с четата. Отделни неща има в музеите във Варна. Много от тези герои в последствие са осъдени на смърт, обесени в родните си места, така че на практика това е едно много силно олицетворение на националната идея. Това не е просто някаква местна чета, а един умален образ на България. В четата има също и българи от Македония, от емигрантските ни общности в Бесарабия и във Влахия. На практика съставът на четата показва единството на българския народ тогава. Тъжното е, че днес сме по-малко единни, отколкото в онези времена. Четите и легията на Раковски, четата на Ботев, и Втора легия показват едно забележително национално единство във време, в което не сме имали държава. Ние най-малкото трябва да възстановим това чувство на единство, което са имали нашите предци.

http://www.focus-news.net/opinion/2015/07/18/33756/prof-plamen-pavlov-hadzhi-dimitar-e-nashiyat-parvi-natsionalen-geroy-v-moderniya-smisal-na-dumata.html

Hatshepsut

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа - Час по България


Hatshepsut

Жива картина възкреси битката под връх Бузлуджа, в която загива Хаджи Димитър


Тържественото честване на 149-ата годишнина от героичния подвиг на Хаджи Димитър и неговата чета се състоя днес под връх Бузлуджа (Хаджи Димитър). Пред паметника на героите застанаха вицепремиерът Валери Симеонов, областният управител на Стара Загора Гергана Микова, кметът на Казанлък Галина Стоянова, евродепутатът Ангел Джамбазки, депутати от Старозагорския район, старозагорският митрополит Киприан и свещеници от митрополията, както и много граждани.

Тържеството започна с възстановка на последния бой на четата на Хаджи Димитър, състоял се на същото място. В ,,сражението" между българските четници и турския башибозук се включиха над 120 души от 20 клуба ,,Традиция" от цялата страна. Те пресъздадоха епичната битка, в която войводата и по-голямата част от българските юнаци намират героичната си смърт в героично сражение с многобройната турска войска.

След възстановката митрополит Киприан и свещениците отслужиха заупокойна литургия в памет на загиналите. Официалните гости поднесоха венци и цветя пред паметника на Хаджи Димитър. Слово за героя произнесе директорът на НПМ ,,Шипка-Бузлуджа" Чавдар Ангелов.

В подножието на върха Валери Симеонов, Гергана Микова и Галина Стоянова връчиха на участниците от клубовете ,,Традиция" почетни грамоти и предметни награди.

,,Благодаря на пазителя на българските върхове Валери Симеонов затова, че отстоява идеята паметникът на връх Бузлуджа да бъде на всички българи. Благодаря и на г-жа Микова, че също изрази своята категорична позиция по този въпрос. Бузлуджа е историческа памет, която ще остане за поколенията, за нашите деца", изтъкна пред присъстващите казанлъшката кметица Галина Стоянова.

По традиция и тази година домакините бяха подготвили курбан за многобройните гости на тържеството. Преди да бъде раздаден, той бе осветен от митрополит Киприан.

http://www.desant.net/show-news/40679

Hatshepsut

Учени от цялата страна отбелязаха 150-годишнината от подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Участие взеха доц. д-р Тодор Попнеделев, декан на Исторически факултет на Софийски университет; д-р Милен Врабевски, Председател на Фондация ,,Българска памет"; проф. Пламен Митев, Софийски университет; проф. Пламен Павлов, Великотърновски университет, редица учени, историци, журналисти и краеведи от цяла България.
,,За мен бе удоволствие да подкрепя тази конференция. Чувствам се духовно свързан с нейната тема, защото тези хора са били близки на моите прадеди. Участвали са заедно в революционното движение в изключително тежки времена, което ги прави един невероятен пример за новото поколение. Той показва че в много по-трудни условия е имало хора, които са изнасяли на раменете си Националната кауза и са издигали обществото във висините. Щастастлив съм, че това е едно от поредните събития, които организираме съвместно с Историческия факултет на Софийския университет и една неразделна част от програмата на Фондация ,,Българска памет" за връщане към историята с цел да се разбере принципа, че дърво без корен не дава плодове."
Чии са тези думи на става ясно от статията на: http://new.sliven.net/sys/news/index.php?id=267458

--------------------------------------------------------------
150 години от безсмъртния подвиг на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа отбелязаха в Новград

Празникът беше открит от Танцов ансамбъл ,,Българе", който изпълни фрагменти от спектакъла ,,Това е България!". Бурни аплодисменти на многобройната публика съпровождаха изпълненията на малчуганите от детската градина и училището. Танците и песните на самодейните групи при НЧ ,,Христо Ботев" допринесоха за повдигане на емоционалния градус и показаха богатото фолклорно богатство на местното население. От името на кмета на община Ценово д-р Петър Петров бяха връчени специални награди на Йордан Анчев –шампион по планинско колоездене, и на Бранимир Каралашев – носител на много отличия от фолклорни конкурси. Ритуалът по тържествената заря-проверка бе изпълнен от войници Националния военен университет ,,Васил Левски" и участници в клуб ,,Традиция". Небето над Новград се озари от многобройните фойерверки. Беше спазена традицията празникът да завърши с кръшно българско хоро, което се изви на площада пред читалището.

https://dariknews.bg/regioni/ruse/150-godini-ot-bezsmyrtniia-podvig-na-chetata-na-hadzhi-dimityr-i-stefan-karadzha-otbeliazaha-v-novgrad-2107999


Hatshepsut

Сабята револвер на Стефан Караджа ще бъде показана на 3 март в музей "Етър"


Само на 3 март музей ,,Етър" край Габрово показва на посетителите си сабята револвер на легендарния войвода Стефан Караджа. Сабята ще бъде изложена в Сакова къща, заедно със ,,Златното евангелие", дарено на жителите на опожарения Омуртаг от руския воин Николай Благово, интендант на 11 пехотна дивизия.

През 1988 година оръжието на Стефан Караджа е дарено на Историческия музей в Русе и става част от експозицията на къща музей ,,Баба Тонка". Специално за Националния празник ще може да бъде видяна и от посетителите в етнографския комплекс, разказа за Радио Стара Загора Павел Митков уредник в музей ,,Етъра".

През 1868 година, заедно с Хаджи Димитър, предвожда легендарната чета, която на българска територия влиза в сражения с войски на официалната османска власт. При Канлъдере Стефан Караджа е ранен, умира от раните си в затвора в Русе.

Сабята револвер остава в Мидхат паша. През този период големият политически реформатор е валия на Дунавския вилает и прибягва до специални правомощия, за да се справи с четата на двамата български войводи. По време на войната, при опожаряването на турския конак, револверната сабя е предадена на околийския управител Димитър Мантов. През 1988 година оръжието на Стефан Караджа е дарено на Историческия музей в Русе и става част от експозицията на къща музей ,,Баба Тонка".

Сабята с револвер на Стефан Караджа, която музей ,,Етър" представя само на 3 март, е произведена от белгийската фирма ,,Анри Гуссен и синове". Патентована е през 1865 година. Острието е леко завито и едностранно заточено. Сабята е вторично никелирана, което скрива гравировката на клина. Ако се демонтира, на нейно място остава цев на револвер. Зареждането с патрони, на това вече огнестрелно оръжие, става чрез дръжката. Револверът е френска система ,,Лефуше".

https://www.bnr.bg/starazagora/post/101232138/sabata-revolver-na-stefan-karadja-shte-bade-pokazana-na-3-mart-v-muzei-etar

Шишман

Това е на практика най-великата чета на т.н. четническо движение. А не както много си мислят ботевата чета.