• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

07 July 2020, 17:53:12

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10919 Posts

Шишман
2574 Posts

Panzerfaust
444 Posts

Лина
417 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15790
  • Total Topics: 1262
  • Online Today: 32
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 25
Total: 25

Дамян Дамянов

Started by Hatshepsut, 01 September 2018, 11:36:34

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

cekupamasekirata

НАШЕ ЛЯТО

Текст: Д. Дамянов
Музика: Т. Русев

СТРАХОТНО! НЯМАМ ДУМИ.

Д.ДАМЯНОВ Е НЕНАДМИНАТ, КАКТО И ЛИЛИ ИВАНОВА.


На злобата ще се изсмея във очите,
на разни там присъди и обиди,
защото съм високо в висините
и никой мен не може да ме съди!

САМО БОГ МОЖЕ ДА МЕ СЪДИ!

А.Х.Т. cekupama sekirata
sekirata cekupama

Hatshepsut

На 06 юни 1999 г. поетът Дамян Дамянов напуска белия свят.
В негова памет Ви предлагаме част от словото, произнесено на честване по повод 50-годишнината от рождението му в родния Сливен.
,,Под небето на Сливен е екнал първият ми родилен плач, звучала е първата ми люлчина песен, написал съм първия си стих, получил съм първата си двойка в училище, парвали са ме първата любов и първото огорчение от нея... Трудно вървях из каменните улици на тоя град – вие ми помагахте. Трудно изкачвах стръмните стълби на сливенската мъжка гимназия ,,Добри Чинтулов" – съучениците ми ме носеха на гръб. Адски трудно изкачвах дваж по-стръмните стълби на живота – всички вие, хора, ми помагахте... Ех, имаше и такива, които до късно се смееха зад инвалидната ми количка, слагаха крак в и без това нелекия ми път, въобще с всички сили ме караха да намразя зарад тях, неколцината, цялото човечество – сега искам да им кажа: не успяха. Аз обичам хората и продължавам да ги обичам, ще виждам у човека свой брат и другар. И тази моя обич, и това мое виждане носят святото име: Сливен."

,,Под твоите балкани и простори
над твоята земя, под твоя свод,
сърце, очи за първи път отворих
за хубост, а душата – за живот.

Тук първи път и обичи, и злоби
душата ми усети най-добре.
Та затова и тук ще ми е гроба –
гроб, който всички тях да побере."

Библиотека Зора Сливен


Hatshepsut

Обади се, Любов

Позвъни, обади се, Любов!
Ти, която да си, намери ме!
Аз те чаках с години, готов
да запиша и номер, и име!

Ти мълча. Със години и с дни.
Ти не звънна, дори и погрешка.
Иззвъняха се сума жени -
ни една между тях ти не беше.

И напразно с писалка и лист
все те чаках... Ни глас, нито ласка.
Що цигари изпепелих
и на листа що глупост надрасках.

Пак съм сам... Обади се, Любов!
Вън вали. И април е тъй хладен.
Телефона поглеждам (в дълбок
сън заспал). А край него - кълбо
жици, жици... Контактът - изваден...

Hatshepsut

На жена ми

От спомени не ме ревнувай!
Не ме ревнувай от жени,
които, и да съществуват,
са вече в миналите дни.

Или пък в миналите нощи.
Да, аз ги помня до една.
А може би, и те - мен още,
щом пак се връщат... Но - в съня.

Минават като сенки смътни
през неговия бял екран
и ми пошепват: ,,Ти си пътник!
Нима към глухия безкрай

се готвиш сам да отпътуваш
така - без с никоя от нас
на тръгване да се сбогуваш?"
... И тъй една подир една

минават и ръка подават.
И - само толкова, уви.
Една едничка все забравя
да дойде и ме поздрави.

Една единствена, която
върви към всекиго насам
и на главата, и в ръката
си носи по една коса...

Едната - бяла. До петите.
А другата - блести, звъни.
Зла, стара, грозна... Но не пита...
И е от всичките жени

най-страшната. От нея с право
ревнувай ме. И в сън нелеп
тя срещне ли ме, знай, тогава
завинаги ще те оставя...

Но дотогава - само с теб.

Hatshepsut

Не си отивай!

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!

Светът е свят! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце със теб не се държим.

Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.

И дните си така ще доживеем
във викове, във зов: ,,Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.

Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.

Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят,
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...

Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
Love Love x 1 View List