• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 October 2019, 09:34:48

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10493
  • Total Topics: 1170
  • Online Today: 34
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 28
Total: 29

Българите в Албания

Started by Hatshepsut, 31 August 2018, 12:09:08

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Дългогодишната идея на председателя на дружество ,,Просперитет - Голо бърдо" Хаджи Пируши за откриването на българско училище в Тирана е на път да се реализира.

Пред репортер на Агенция ,,Фокус" Хаджи Пируши е казал, че е са получили подкрепата на Сдружението на председателите на общинските съвети с председател Делян Дамяновски от Мездра и ще работят за осъществяването идеята,

Според Хаджи Пируши, ако се създаде средно училище в Тирана, това ще помогне много децата да учат български език още преди да решат дали ще кандидатстват за висше образование в България. Сега го учат в семейна среда и започват да посещават курсове за книжовен български език едва когато тръгнат да кандидатстват. Подобни колежи в Тирана са открили и Гърция, и Турция. Той е категоричен, че ще намерят и най-добрите учители за българското училище, което ще го направи конкурентноспособно на останалите средни училища, като едовременно ще запозае учениците с българските обичаи.

,,Инициативата за българско училище трябва да дойде от българите в Албания, каза Божидар Димитров. 136 неделни училища има в момента по света. Държавата им оказва подкрепа чрез програма ,,Роден език". За да се помогне и на училището в Тирана, то трябва да бъде създадено от местните българи. Някои от по-младите българи, които работят и имат хубави професии, са готови да си платят таксата, за да учат децата им в българско училище. Имаше и предложения дори те самите да организират преподаване на български език, без да им се заплаща, но не биха искали децата им от малки да учат българския език на диалект". Казва министър Божидар Димитров, който на скоро беше на визита в Албания. Той подчертава, че всеки труд трябва да бъде заплатен, включително и на преподавателите в бъдещото българско училище. Средства за това ще намери българската държава, която вече оказва помощ на много от училищата, създадени от българските общности.

,,Българите там са скромни хора и не поставят големи искания. Тази общност, макар че не е призната официално за българско малцинство, работи в пълна свобода, без да бъде потискана, както става в някои други държави. Сред албанските българи има учени със завидни позиции. Много от тях настояват да не бъдат разглеждани като бедни аборигени, доста наши сънародници имат добър бизнес в Албания", коментира министърът.

Той посочи, че във всеки голям албански град има значителни български общности.

http://podkrepa.net/novini/338-kolej-albania

Hatshepsut

Алексей Жалов: Българи като че ли е мръсна дума в Албания

Фотографска изложба за българите от албанския район ,,Голо Бърдо" се открива на 28 януари (петък) в сградата на националния музей ,,Земята и хората" в София. Началото е в 18.30 ч. Основен организатор е Сдружението ,,Нашенци".
Сред организаторите са още Националният музей ,,Земята и хората", Фотографска къща ,,Ралица" и ВМРО - Българско национално движение.
Автори на изложбата са н.с. І ст. д-р Веселка Тончева от Института по фолклор при БАН и Алексей Жалов, изпълнителен зам.-председател на Българската федерация по спелеология, който бе любезен да даде интервю за news.bg.


Откъде е интереса у един спелеолог към българите от ,,Голо Бърдо"?
Моят интерес към ,,Голо Бърдо" бе мотивиран от филма, който бе излъчен по БНТ през 1993 г. На мен като спелеолог ми направи впечатление релефа на областта и реших, че там би могло да има пещери. Година по-късно моя милост и още трима колеги посетихме района и така попаднахме на българите там. Когато това се случи, ние прегърнахме идеята, че трябва да се работи тези хора да станат известни на българската общественост и ако може самите ние да направим нещо за тях.

Какво по-конкретно имахте предвид?
Още при първата ни спелеоложка експедиция, която организирахме през 2002 г., имахме ясното съзнание, че ако не можем да помогнем пряко, то можем да направим това косвено. Със самото си присъствие ние бихме могли да помогнем на хората в ,,Голо Бърдо" - чрез контакта им с нас - да се самоидентифицират. Защото това е един много сериозен проблем за тези хора. Част от тях не знаят какви са - българи или македонци. Не говоря за тези, които откровено казват: ,,Ние сме си албанци!", като имат предвид не тяхната национална принадлежност, а страната, в която живеят.

Доколко е запазено българското в ,,Голо Бърдо"?
Това е най-сложният въпрос. Една част от нашите сънародници там твърдо се определят като българи, докато други заявяват, че са такива конюнктурно - в зависимост кой ги пита! Затова е много трудно процентно да се каже какво е съотношението между тези, които се самоопределят като българи и македонци. За това по мое мнение определена вина има и българската дипломация. И то не само по отношение на българите в ,,Голо Бърдо", но и на тези, които живеят в останалите райони на Албания.

Явно имате преки впечатления от работата на нашите дипломати със сънародниците ни в Албания...
Искам да отбележа, че аз правя ежегодни спелеоложки проучвания от 1991 г. не само в централна част на Албания, където се намира ,,Голо Бърдо", но и на север, и на юг. През целия този 20-годишен период аз съм контактувал с българската дипломация, базирана в Албания, и съм си създал много приятелски връзки. Въобще следя къде отблизо, къде отдалеч какво там се случва в това отношение.

И каква е оценката Ви?
Според мен работата на българската дипломация в Албания е на критично ниско ниво. С изключение на някои периоди, когато в Тирана имаше по-отворени към темата дипломати. Изобщо много слабо се работи в това отношение. И фактът, че тези хора не са обект на едно по-специално, задълбочено, целенасочено внимание от страна на България се отразява зле на това кой като какъв се самоосъзнава.

А каква политика води Македония спрямо това население?
Македония води една много по-агресивна от нашата политика спрямо сънародниците ни не само в ,,Голо Бърдо", но и в другите райони на Албания. И резултатът е налице - на някои места, като например в голобърдското село Требище, много малко хора се осъзнават като българи или го правят това конюнктурно. Което неизбежно засилва позициите на македонската партия, която функционира в страната.

Само агресивната политика на Скопие ли ерозира българското самосъзнание на нашенците в Албания?
За увеличаващия се брой на самоопределящите се като ,,македонци" има и още една причина, която е много добре известна и за която отдавна се говори. Това е проблемът с получаването на българско гражданство. Аз мога да твърдя отговорно, че от момента, в който ние попаднахме там хората ни третират едва ли не като месии, които могат да направят всичко. Много често ни задават въпроса: ,,Защо ние като преди 4-5 години сме подали молби за българско гражданство, не го получаваме?" И това се точи с години, което също се отразява на това как тези хора се чувстват.

Не преекспонирате ли проблема?
Ще ви отговоря с думите на Иляз Камили, един много добър мой приятел, който е от този район и неотдавна ми каза: ,,Да, Майка България, но каква е тази майка, която е забравила децата си?" Нещо, което като го чух, направо ми излезнаха сълзи на очите, защото това е потресаващо! Затова и аз, да си призная честно, въпросът ,,Кой какъв е?" не го задавам на нашенците в Албания.

Но на предстоящото преброяване този въпрос ще бъде зададен и от отговора му в значителна степен зависи дали ще има българско присъствие в Албания.
Да, това е точно така! И аз като човек, който се вълнува от този проблем, почти всеки ден си задавам въпроса: ,,Какво ще стане след преброяването?" Още повече, че има и друго нещо, което е определен минус за процесите на съхраняване на българщината в Албания.
Преди две години бе подписан договор за създаване на български културен център в Тирана и на албански в София.Той бе ратифициран от нашия парламент, но албанският парламент така и не го прави.

Как реагира България?
Лошото е, че българската държава не ,,подбутва" албанската, въпреки че сме в много по-благоприятна позиция от нея. А културният център е един сериозен инструмент, който може и трябва да се използва.

А беше ли поставен този въпрос при посещението на министър Божидар Димитров в Албания през миналата година?
Нямам информация дали този въпрос е бил повдигнат, но според мен държавата като цяло търпи сериозни упреци по отношение на това какво се прави спрямо сънародниците ни в Албания. Защото, поне в моите очи, посещенията на наши политици, включително и на президента, и на външния министър, и на министъра без портфейл за българите в чужбина не са променили с нещо ситуацията. Най-малкото, като признаване на българите в Албания на статут на национално малцинство.

Не отивате ли отново в крайност?
Официална Тирана е признала за малцинство ,,македонците", но изглежда ,,българи" като че ли е мръсна дума в Албания. Въпреки че в някои от изявленията на отговорни албански политици като Сали Бериша и Фатос Нано, под сурдинка се признава за наличието на българско национално малцинство. Но какво от тов, след като в официалните документи то не съществува? Така че този въпрос е изключително сериозен. И ако на предстоящото преброяване не се даде възможност определени хора там да се определят по съвест като българи, тогава нещата за нас ще са само един блян.

Казвате, че сме на път да запишим поредния блян в историята си. А има ли някаква алтернатива?
Да, има! И тя е да се върнем към онова време на по-агресивната политика от началото на 30-те години на миналия век, когато всяко нещо по отношение на българите в Албания се е правело сериозно. Иначе тези хора ще ги загубим!

http://www.vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1784%3A-e-&catid=3%3Ablog&Itemid=6

Hatshepsut


Hatshepsut

Българите в Албания The Bulgarians in Albania

Филм за забравената в течение на десетилетия общност на българите в Албания. Осъществен е от професионален екип в рамките на проекта "Културно-историческо и езиково наследство на Съседна България".
Автори на филма от 2010г. са изтъкнати български учени - историци, езиковеди, фолклористи, специализирани в изучаването на миналото, топонимията, диалектните особености и фолклорното разнообразие на това най-западно кътче от българското землище. Сценарист и режисьор е Контантин Чакъров.






Hatshepsut

ЕП призова за първи път Албания да признае българското малцинство В исторически доклад, Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка, призовава Албания да признае българско малцинство в страната. Евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки осигуриха подкрепа за важните изменения в доклада. Това съобщават от пресофиса на Ковачев. "На вчерашното заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент в Доклада относно доклада на Комисията за Албания за 2016, бяха приети мои поправки, свързани с правата на историческото българско малцинство в Албания и изграждането на паневропейски транспортен коридор VIII. Искам да благодаря на моя колега, Ангел Джамбазки, с който заедно работихме за осигуряване на мнозинство на всички поправки, свързани с българския национален интерес. В официалният текст на приетата поправки се казва, че са необходими допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство; препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика.

Българите в Албания, които по неофициални данни са между 50 000 и 100 000 души, чакат от десетилетия да бъдат признати за официално малцинство. Ковачев уточни, че през 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, двете страни подписват заключителен протокол, в който дословно се заявява следното: "Чл.1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания." Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава до днес е поставян неизменно.

В Албания официално са признати три национални малцинства (гръцко, "македонско" и сърбо-черногорско), както и две етно-лингвистични - ромско и влашко/арумънско. Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за "македонския характер" на населението от български произход в Албания.

Според Ковачев, зачитането на правата на малцинствените общности е един от най-важните критерии, които кандидат-членките трябва да изпълнят за да могат да се присъединят към ЕС. "В тази връзка, в Албания не трябва да се допуска дискриминация към етнически малцинства, включително и към българското, единственото непризнато историческо малцинство, което от десетилетия чака да бъде признато."

Другата поправка, която беше приета препоръчва на компетентните органи да ускорят изграждането на големи инфраструктурни проекти като железопътната връзка и модерната магистрала между Тирана и Скопие като част от Коридор VІІІ; това е от интерес за България, която последователно поставя въпроса за необходимостта от систематични и целенасочени усилия за изграждане на всички отсечки по протежението на Коридор 8, който трябва да свърже Албания, Македония и България от Дуръс до Бургас.

Докладът предстои да бъде гласуван по време на пленарната сесия на ЕП през февруари в Страсбург.

https://news.bg/euronews/ep-prizova-za-parvi-pat-albaniya-da-priznae-balgarskoto-maltsinstvo.html

Hatshepsut

Българите в Албания с новооткрито училище в Тирана


Българите в Тирана си имат новооткрито българско училище  ,,Христо Ботев". В тази връзка от Националният исторически музей и издателството ,,Булвест 2000" направиха дарение за тетрадки и учебници за 5126 лв. Благодарение на направеното дарение над тридесет първокласници- деца на албански българи ще започнат обучението си изцяло на литературен български език.

Въпреки многото влияния от  - гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка  и на много други заплахи, на които са били подложени българите там през вековете,  те до голяма степен са запазили своите български корени и обичаи. През годините България е била винаги съпричастна и към българите в Албания, през далечната 2003 година, беше подписана междуправителствена спогодба за взаимно признаване на документите за образование и научните степени. И до днес университетите са пълни с български младежи от Албания, които желаят да продължат висшето си образование в България.

Българите в Албания имат създадени няколко различни организации, които са създадени на териториален принцип. Едно от най-активните е дружеството на българите - ,,Просперитет за Голо бърдо", което се ръководи от бизнесмена Хаджи Пируши, който е създателят на училище ,,Христо Ботев". Бизнесменът, също така обяви, че е започнал строеж на български християнски храм в едно от най-големите български села в Албания - Стеблево област Голо Бърдо.

По статистика българите в Албания са над 120 хиляди, пръснати в десетки села из източна Албания най-вече в областите на Голо бърдо, Мала Преспа и Гора. Българите постепенно са населили и големите икономически градове като Тирана, Дуръс, Елбасан, Корча, Кукеш.

https://dobrinovini.com/

Hatshepsut

Bulgarians Vrabnik Albania:



Bulgarians in Albania:


Hatshepsut

Българите от Голо Бърдо, Албания. Книга


Hatshepsut

30 January 2019, 20:08:54 #23 Last Edit: 12 October 2019, 14:14:12 by Hatshepsut
Поредната победа за българщината в Албания -
новини на български по националната телевизия



28 януари 2019 г. бе знаков за българското население в Албания. За първи път в ефира на Албанската национална телевизия бяха излъчени новини на български език.

По различни оценки днес в Албания живеят между 50 и 100 хиляди българи в района на Мала Преспа и област Корча, Голо бърдо, Гора. Хиляди българи живеят и в големите градове във вътрешността на  Албания - Елбасан, Тирана, Драч, Берат, Вльора, Кукъс, Пешкопия. Отворени бяха три български събото-неделни училища.

Припомняме, че борбата за правата на българите на Балканите е каузата на ВМРО в нейната 125-годишна история. Евродепутатът Ангел Джамбазки защити изконното право на самоопределяне от трибуната на Европейския парламент, където неговите усилия се увенчаха с успех, а именно българското малцинство беше вписано в доклада за напредъка на Албания.  Депутатите от 44-ото Народно събрание подкрепиха нашите сънародници от Албания с декларация от ПГ на ,,Обединени патриоти", поставена от народния избраник Красимир Богданов. А пък председателят на ВМРО и министър на отбраната Красимир Каракачанов излезе с позиция след признаването на българското малцинство в Албания. Той отправи поздравления към всички политици, общественици и борци за българщината, които се обединиха, независимо от политическите си убеждения.

Новини на български език по Албанската национална телевизия е част от историческия успех, който нашата страна постигна при борбата с невзрачната външна политика, водена години наред.

http://www.vmro.bg/

Hatshepsut

Зарязва ли България българите в Албания? Не им дава гражданство


Въпрос на политика, подигравка или чужди интереси - каквото и да е, но след като в Албания беше признато българско малцинство, нашенците там срещат нови проблеми. Това става ясно от публикация на Софика Мале в "Труд".

"Един от най-засегнатите райони от геополитиката в Албания е районът на Мала Преспа. Намиращ се на границите на вече Република Северна Македония и Република Гърция, Мала Преспа продължава да бъде разменна монета между "силните на деня".

През 2017 година благодарение на местни жители, които не се поколебаха да заложат името и подписа си за признаването на българското малцинство, България гордо заяви, че "грешката", допусната през 1946-47 година, е поправена. Даже имаше спор от местния български елит чия е заслугата. Никой не спомена заслугата на тамошните. Хората, които работиха на терен. Така с признаването от албанските власти на малцинство България сложи ново начало за хората си там.

Да! Последваха политически обещания, дипломатически посещения и прочие. Както и очаквания от местните. Хората, които 50 години живееха като македонско малцинство, се обединиха и в една подписка заявиха, че те са българи.

Обаче... Точно тези българи, които бяха потупани по рамото, последните дни четат "Съветът по гражданство не е уважил молбата. Няма категорични данни за наличието на възходящ българин".

Само един факт, за тези, които дори и не знаят, къде се намира този район - в това населено място няма един "гюптин" или "турчин". Хората с векове ревностно са пазили езика, традициите, културата. Архаични, бедни, забравени от съвременния човек, но техни. Дори и днес смесени бракове почти няма. Всеки от нас бе закърмен с думите ,,с нашенец", когато е ставало дума за брак.

Но за Съвета по гражданство към Министерство на правосъдието категорични данни за възходящ българин няма. Да, те спазват закона. Дотук добре. Бих искала да питам този съвет как "Петко Петков", син на Яна и Траян, получава българско гражданство, а родителите му, т.е .Яна и Траян, "отказ" заради липса на същите данни.

Абсурдите не спират дотук. Официална България говори за приобщаване на това малцинство. Как? Като веднъж му казва, бори се да се признаеш като българин и се върни към корените си, а втори път, съжалявам, не са намерени налични данни, че ти си един от нас.

Първоначално отказите на българско гражданство за "украинци", "сърби", "молдовци", "албанци", "македонци" го отдадох на натиска, който има тази дирекция заради случилите се събития в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) през ноември миналата година. Но като се сблъсках с "липсата на данни" точно за хора от Мала Преспа, останах без ума и дума.

Какво се случва всъщност? Скоро ще има преброяване на населението в Албания, където се очаква всеки от нас да заяви националността си. Като какви да се заявим след такова решение? Хора с липса на данни за възходящ българин? Факт е, че няма архиви, които документално (паспорт, кръщелно и т.н.) доказват търсените от Съвета по гражданството (СГ) данни.

Случайно? Надали някой очаква, че в 9-те села на границата с Бивша Югославия, Гърция и Албания тогавашната държавна машина ще запази "компрометиращи факти", различни от вече признатото малцинство (македонско).

Историческите факти и народната памет все още са живи. С това трябва да е наясно СГ. Или законодателите, които са писали закона за българско гражданство. Мина повече от четвърт век и ясна позиция няма. Да, хората в Мала Преспа не говорят днешния, книжовен български. Да, влиянието на ,,македонския език" в местния говор е наличен. Защото ,,някои" имат постоянна политика на терен и с дела.

Какво правим ние? Водим преговори? Вече няма нужда. Страхуваме се, че хората, получили българско гражданство, ще заминат в Европа? Те и сега пътуват свободно. Няма да се учудя ако утре, след поредното разочарование от неспазените обещания, тези хора да обърнат гръб на България.

Когато мащехата е добра, а родната майка не иска да те види, разбира се, че ще обичаш мащехата. Колкото и да ти е болно. Дали утре, когато ще наближи часа за преброяването, пак ще се иска от нас да бъдем българи?

Това са хора! Не са "правене на политика"! И е крайно време да се сложи край на недомлъвките и игрите. Защото изгубеното самосъзнание се връща трудно. Или не се връща", пише Софика Мале.
 
Българите в Албания са между 60 000 и над 170 000 души, припомня ,,Труд". Българското малцинство е официално признато от албанското правителство на 12 октомври 2017 г.

Компактни български анклави в Албания са областите Мала Преспа, Голо бърдо и Гора (Кукъска Гора), разположени по границата с Македония. Значителен брой българи живеят в градовете: Елбасан (4 - 12 000), Тирана (3 - 4 000), Драч (2 - 3 000), Пешкопия (около 1000 души). Българите в областта Кукъска Гора, т.н. горани, са около 7 500 души, и населяват 9 села, най-голямо от които е Шищевец (1 800 души). Освен тези села по поречието на река Дрин в околността има множество албанизирани български села. Концентрация на български преселници от областта Голо бърдо в столицата са кварталите: ,,Кодра е прифтит" (Попово бърдо), ,,Догана", ,,Али Деми", ,,Алияс", ,,Киностудио" и други.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/balkani/2019/02/26/zariazva-li-bylgariia-bylgarite-v-albaniia-ne-im-dava-grajdanstvo.403130

Hatshepsut

Българска диалектология: Връбник, Корчанско (Албания)


Panzerfaust


Hatshepsut

80-годишната Хава пътува 200 км, за да поговори на български


Хава е на 80 години и живее в Албания, но корените й са български. Тя пропътува близо 200 км, за да стигне до Тирана. Единственото, което искаше, бе да поговори на български език със сънародниците си. Повод за 200-километровата разходка на Хава стана визитата на вицепрезидента на България Илияна Йотова неотдавна в Албания. Когато говори за България, жената се усмихва, но очите й са пълни със сълзи.
Хава живее високо на границата с Косово - на място, недокоснато от удобствата на цивилизацията. Домът ѝ е село Оргоста. По пътя към Оргоста калта е до колене, а проливен дъжд се стича по цветните чадъри на осемгодишни деца, които, за да стигнат до училището си, ежедневно се борят с блатни километри и изпочупен дървен мост.

Българската общност в Албания е разпръсната в три региона - Голо Бърдо, Гора и Преспа, в девет села (най-бедните в източните райони на страната - бел. ред.) едно, от които родното село на Хава. Официално Оргоста се намира в Североизточна Албания и е с население от 1200 души. Извън протокола обаче Оргоста е изоставена точка на картата, скрита зад осем километров черен маршрут.

,,Майка ми и баба ми ме научиха на български обичаи и български език", споделя Хава, а топлината, с която определя себе си като българка, изпълва залата, където Йотова проведе среща с хора от български произход, чакащи да бъдат чуди от свои сънародници. Заедно с Хава са и двете й внучки на 15 и на 17 години. По-голямата от тях е Йехона, която с притаен дъх говори за България, описвайки я като своя родина и райско кътче, пазещо корените на българското малцинство. Всяка година Йехона гостува на роднините си в България. Казва, че се чувства като у дама си и изпитва болка, когато трябва да се върне. Момичето твърди, че много от връстниците й от български произход в Албания имат силно желание да изучават книжовен български език, но за сега на повечето места училища или все няма, или са прекалено далеч. ,,Мога да говоря, но искам да се науча да пиша правилно на нашия език", споделя Йехона. В Албания има три действащи български училища - неделно училище ,,Христо Ботев" в столицата Тирана и две училища в Корча и Билища.
Селото на Йехона и Хава е реалност, в която времето не е оставило отличителните си белези на модерния свят. Вероятно това е главната причина за съхраняване на етническа идентичност на българите, живеещи там. Гледката, с която делегацията на вицепрезидента бе посрещната, отнема на съзнанието време, за да се осмисли случващото се. Тесен и претъпкан от хора площад. Група млади момичета, облечени в албански народни носии, с писани забрадки изпълнява българската ,,Що имала късмет Стамена". ,,Що имала късмет Стамена, Стамена"... Така започва песента. Продължението не чуваме, защото погледите на всички се вперват в лицата на момичетата. Усмихнати, светнали... Лица на млади хора с мечти!

Сънародниците ни, живеещи в албанските села, показват, че не само са успели да съхранят българския език и българските традиции, но и родолюбието. Младите споделят най-голямата си мечта - да учат в България. Искат да станат лекари, учители. И да се върнат в селата, където са родени, за да учат потомците си на български език и да лекуват болните.

Малцинството говори Северозападен и Югозападен диалект

Доц. д-р Анелия Петкова от Великотърновския университет в продължение на години изследва говорите в албанската област Гора и стика до заключението, че българското малцинство в Албания говори Северозападен и Югозападен диалект. Езикова бариера възниква още в училище, защото децата на българското общество в Албания научават първите си думи на албански в първи клас, тъй като дотогава в домовете си те разговарят единствено на българската диалектна форма.
По официални данни българското малцинство в Албания е между 60 хил. и над 170 000 души. През 1932 г. Албания и България подписват протокол, чрез който албанската делегация признава съществуването на българското общество в страната, но поради смяната в правителствата и настъпващата Втора световна война, признаването така и не е осъществено. Припомняме, че на 12 октомври тази година малцинството бе признато от албанското правителство, след като Европейският парламент призова за това по-рано през февруари 2017 г.

https://trud.bg/80-годишната-хава-пътува-200-км-за-да-погово/

Hatshepsut

12 October 2019, 14:20:36 #28 Last Edit: 12 October 2019, 14:22:55 by Hatshepsut
Българите в Албания - отломка от древнобългарската история и култура


Белградската крепост над албанския град Берат, датираща от времето на Първото българско царство

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/101142150/balgarite-v-albania-otlomka-ot-drevnobalgarskata-istoria-i-kultura

Най-новите българи" е филм на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), посветен на българската диаспора в Албания. Българската общност бе официално призната през 2017 година от албанския парламент. Историкът от ДАБЧ д-р Йордан Колев казва, че българското население в Албания е автохтонно, така както и албанското.


Надписът от Балш
В нашата историческа наука едно от празните места е т.нар. автохтонна теза, че сме народ, който от дълбока древност произхожда от местното население. Последните години археологията, антропологията и езикознанието добавиха нови факти в нейна подкрепа, а и генетиката, разкри историята на човешкия род. Генетическите изследвания, включително и това на БАН потвърдиха че ДНК-то на основното население в България е на 7800 години. На толкова години са и българите в Албания. Титанът на Българското Възраждане Георги Сава Раковски, който е не само революционер, а историк и езиковед, в трудовете си развива тезата, че българите са автохтонното население на Балканите, казва д-р Колев и уточнява, че  това становище защитава и историкът Ганчо Ценов в началото на 20 в., а в края му го потвърждава и проф. Асен Чилингиров. Той проверява на място това, което Раковски и Паисий Хилендарски са описали в книги, като реализира експедиция в Албания, В книгата си ,,Албански дневник" описва всички български старини на територията на днешна Албания.

Проф. Чилингиров казва, че Указите на Василий ІІ за правата на Българската архиепископия, независимо че са стигнали до нас в непълни преписи от 16 в., очертават границите на архиепископията и на епископиите й, и дават сведения за югозападната и западната граница на Първото българско царство. Те включват цялата територия на днешна Албания на юг от Драч с епархиите на Бутротум (Бутринт, Химара, Дрино поле), Адрианопол, Антигония и епархиите Петра, Риги и Бер в Тесалия, Янина в Южен Епир, част от митрополията на епирския Никопол. Някои от тези данни четем и в ,,История на Охридската архиепископия" на църковния историк и архивист акад. Иван Снегаров. Има запазени малко документи, защото целенасочено са били унищожавани.

Част от ръкописите се пазят в книгохранилища, най-вече в Русия - продължава д-р Колев. - Следи има много, но не ни осигуряват достъп и затова не сме проучили всички документи. Берат или Белиград, както е българското му име, е бил неразделна част от Първото и Второ българско царство и от Охридската българска архиепископия. Тук са разпространявали християнството на български Светите Седмочисленици (Светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий), за което свидетелстват техните изображения в запазените от този период църкви. Голяма е темата за българската история, от която неделима част е българското етническо и езиково землище, което сега е в държавните граници на Албания.

Като доказателство д-р Колев сочи Орбелския триод - среднобългарски (книжовен език по време на Втората българска държава) книжовен паметник от 13 в., който е част от ръкописите на Охридската книжовна школа. Открит е в албанското село Орбеле или Ърбеле, откъдето идва и името. Днес той се пази в Руската национална библиотека.

Друг паметник, за който се споменава в много източници е Надписът от Балш от времето на княз Борис I (852- 889) с датата на покръстването на българите и със сведения за югозападната граница на българската държава по това време. През средновековието Балш е известен с българското име Главиница. В него е било преместено седалището на епископа което до 6 в. е в античния град Билис - един от главните епископски центрове в Епир.

Днес с помощта на българската държава са възстановени църквите в селата на Голо Бърдо - Стеблево и Гиневец. Тези храмове датират от времето на Българската екзархия, когато районът е бил към Дебърската митрополия. В периода 9-11 в. тук се е разгърнало най-голямото църковно строителство. От районите с компактно българско население, християни днес са останали главно в Мала Преспа, докато в Голо Бърдо и Гора, са мюсюлмани.

Това население е българско и по език, и по самосъзнание. Те говорят най-западните български говори и представляват края на българското езиково землище. Според акад. Милетич и акад. Балан при тях най-добре е запазен елементът на старобългарския, който е далече от литературната норма. В голяма степен е запазена и топонимията казва д-р Колев и обобщава: българите в Албания са отломка от древнобългарската история и култура, която е оцеляла, независимо превратности на балканската история.