• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

04 August 2020, 17:07:14

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11116 Posts

Шишман
2884 Posts

Panzerfaust
499 Posts

Лина
498 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 16676
  • Total Topics: 1276
  • Online Today: 43
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 21
Total: 22

Българите в Албания

Started by Hatshepsut, 31 August 2018, 12:09:08

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Резил – албанците признаха българско малцинство,
а бюрокрацията у нас не им дава български паспорт



Безхаберни чиновници нанасят неоправдан, безпринципен и лицемерен удар по българското достойнство и национална идентичност на българите зад граница

В социалната мрежа попаднах на една прочувствена изповед от страна на г-н Ильо Будини – българин от района ,,Голо Бърдо" в Албания. За пореден път споделих справедливия гняв и чувство на срам на поредния наш сънародник спрямо пълната незаинтересованост и бездействие от страна на официалните български власти по отношение на проблемите на нашата диаспора в съседните държави, и най-вече по въпроса с признаването на българско гражданство на нейни представители.  След близо 3 години и половина чакане и митарства по различните наши институции, г-н Будини не е успял да получи

полагащият му се на основание ,,произход" български паспорт

Човекът е българин по род и себеусещане, и като такъв е представил всевъзможни документи за принадлежността към българския народ на роднините си по възходяща линия -  майка, баща, баби и дядовци. Въз основа на същите тези документи, след дълго чакане е получил признаване на произход от страна на ДАБЧ, но въпреки това накрая Съветът по гражданство му е изпратил официален отказ. С този си акт нашата бюрокрация е нанесла един абсолютно неоправдан, безпринципен и лицемерен удар по българското достойнство и национална идентичност на този наш сънародник. Сега той се чувства измамен, предаден и омерзен, поставен в безизходицата да няма основания да продължава да възпитава децата си в български дух. С това неговата тъжна лична драма се изчерпва, прибавяйки се към огромната камара от подобни прекършени съдби, които очертават голямата, общобългарска драма – липсата на правилна

национална стратегия за българските общности зад граница

Тази липса на стратегия и на произтичаща от нея постоянна външна политика е гордиевият възел на българският национален въпрос. Той стои нерешен от 1878г. насам, въпреки многобройните усилия за неговото силово решаване в миналото, съпроводени с безбройни жертви и загуби. Към днешна дата е пределно ясно, че огромни територии от българското етническо землище са безвъзвратно загубени, а огромната част от населяващите ги българи са избити, прогонени или асимилирани, и нови силови опити е немислимо да бъдат правени. Въпреки това, националният въпрос продължава да стои на дневен ред, защото продължава да има българи, чиято съдба в една или друга степен зависи от неговото решаване. Нашата държава признава този факт, но за огромно съжаление го прави напълно пасивно. Всички правителства след 1989 г. или не предприемат абсолютно никакви действия, или спорадично и напълно хаотично извършват някакви действия, принудени от външни или вътрешни обстоятелства (влошена международна обстановка, искания на трети страни, натиск от коалиционни партньори, предизборен популизъм и т.н.). Но нека да разгледаме конкретно случая с Албания.
Предвид очакваното започване на преговорния процес за приемане на страната в ЕС, България най-после официално поиска от властите в Тирана и успя да издейства признаването на българско национално малцинство в края на 2017 г. Това веднага бе шумно разгласено по медиите като голям външнополитически успех на правителството, но всъщност истината за това защо и как се получи този дипломатически резултат, е малко по-различна. Реално, България ,,хвана последния влак" преди гласуването в парламента в Тирана на подготвените промени в албанския закон, към които бе добавен и текстът за наличието на нашето малцинство. Ако това не се беше случило, щеше да ни се наложи да чакаме до някоя следваща поправка в закона им, което най-вероятно щеше да отнеме години.

Заслугата

бе на една шепа хора – няколко наши евродепутати, които се пребориха да бъде включена препоръката за признаване на малцинството ни в годишния доклад на Европарламента за напредъка на Албания, и буквално на още 2-3 души от МнВР, които паралелно преговаряха и оказваха натиск върху албанското правителство. Огромна роля изигра и консолидирането около каузата на албанските българи, които за много кратко време организираха подписка към албанските власти, с която от своя страна да подкрепят искането за признаването им като малцинство. Да, на финалната права се включиха и премиерът Борисов и вицепремиерът Захариева, които в свои разговори с албанските си колеги потвърдиха искането, но де факто целият този демарш се случи някак изненадващо и като цяло въпреки, а не благодарение на официална София. Повод за това мое заключение ми дават две основни наблюдения. Първото е свързано с времето непосредствено преди гласуването на закона в Албания. Тогава очакванията както на нашите политици, така и на обществото като цяло бяха песимистични – хем всички отдавна бяхме свикнали на пълното бездействие и липса на инициатива по националните приоритети, хем много гласове изказваха съображенията си за това как признаването на българско малцинство няма шанс да се получи, защото сме били закъснели, защото нямало въможност, политическа воля и прочие. Второто произтича от периода от признаването до днес – единственото, което България направи оттогава, е да спомене в своята позиция по отношение на евроинтеграцията на Албания в ЕС, че срещу предоставяната подкрепа от наша страна ще очаква

да бъдат спазвани правата на малцинството ни

За две години и половина реално не бе предприето нищо, което да подпомогне нашенците в Албания. Затова се стига до парадоксалната ситуация те да ни упрекват днес с резонния въпрос ,,Защо поискахте от Албания да ни признае, след като самите вие не ни признавате за българи?".

Отдавна на всички е ясно, че България няма нито адекватна политика, нито обективно функционираща и справедлива правна уредба на институцията ,,българско гражданство". Още от началото на т.нар. ,,преход" преди 30 г. този въпрос беше нарочно оставен настрана, и съответно броят на издаваните документи за самоличноста на лица от българската диаспора бе пренебрежимо малък. През годините бяха направени някои промени, уж с цел подобрение на условията, но те доведоха единствено до развихрянето на т.нар. ,,паспортна мафия", която срещу прилична сума пари на калпак посредничеше и ,,уреждаше" издаването на необходимите документи. Очаквано, това завърши със скандал в края на 2018 г., когато беше арестуван тогавашния директор на агенцията и други нейни служители. На практика оттогава процесът по издаване на нови български паспорти е напълно блокиран, като няма никаква яснота нито какво ще се случи с вече подадените молби (повечето от които междувременно получават откази, като споменатият по-горе случай на г-н Будини), нито какво могат да очакват сънародниците ни, които биха желали да се сдобият с българско гражданство в близко бъдеще. Това е поредното потвърждение за абсолютното политическо късогледство и национално безхаберие на нашите управници по въпроса за полагане на адекватна грижа за интересите на българите в съседните държави, както и за запазването на българското културно-историческо наследство в съседните земи в един по-общ план. А именно българите и българската история и култура са двата основни съставляващи дяла на българския национален интерес!
След като е очертана рамката на проблема, нека се запитаме какво може и трябва да бъде направено в най-кратки срокове, за да спре пасивното предаване на националните ни интереси, в частност по отношение и на албанските българи? Ще си позволя да отправя следните препоръки:

1. Да бъде отправено официално извинение към г-н Будини от страна на българското правителство, в лицето на премиера Борисов или министър Захариева. На същия незабавно да бъде издаден български паспорт, който да му бъде връчен тържествено на официална целемония от президента Радев или вицепрезидента Йотова.

2. Правителството да възобнови дейността на ДАБЧ в цялост, с приоритет приключването на всички заведени преписки по молби за получаване на българско гражданство от страна на албански (както и на македонски, бесарабски, сръбски и други) българи по произход, като същите бъдат разгледани и удовлетворени възможно в най-кратък срок. Да се постанови и изиска пълно съдействие по въпроса и от страна на МП и останалите отговорни институции.

3. Да бъде обновен Съвета по гражданство, като в неговия Правилник за дейността бъде постановено изискването всички негови членове да имат компетенции по проблематиката на националните интереси.

4. Правителството да вземе решение за изработването на безкрайно дълго отлаганата национална стратегия, което да бъде възложено на учени и специалисти. Един от главните приоритети в нея да бъде изготвянето на адекватна концепция за национална принадлежност, въз основа на която да бъде променен Закона за българското гражданство, така че всички наши сънародници зад граница, които желаят да придобият български документи за самоличност, да могат да го направят не по-трудно от гражданите на Република България. Да бъдат взети за пример работещите варианти от законодателството на други държави – Румъния, Унгария, Полша и др.

5. Да се открие най-после КИЦ в Тирана, но не проформа, а с целогодишна наситена програма, реално функциониращ. Да се увеличи състава на посолството ни в страната, така че да може да покрива нуждите на българите там, както и да има назначени специалисти, които да посещават регулярно районите с българско население.

6. Да се направи телевизионна програма на български език, която да се излъчва в Албания, по възможност с водещи - местни българи, които могат да говорят и литературно, и на диалекта си.

7. България да обяви голям брой места за прием на студенти-българи от Албания, на които да бъдат осигурени и стипендии за обучението им.

8. Да се финансират и организират регулярни екскурзии и обмен на млади албански българи, които да посещават България, примерно след завършване на средното им образование.

9. Да се финансира създаването на Български колеж, за който да се осигурят преподаватели от България (директно може да се копира модела на Болградската гимназия в Украйна).

10. Да се подсигури нормативно възможността албански българи да участват във всички национални състезания, олимпиади, конкурси и пр. Разбира се, това следва да бъде валидно за цялата ни диаспора в чужбина.

11. Правителството най-после да предприеме конкретни стъпки за практическата реализация на стратегическия Коридор №8, за което от години непрекъснато прави голословни заявки.

Крайно време е правителството ни да обърне реално внимание на българите в Албания и Северна Македония, а не да ги използва единствено за свои конюнктурни и популистки цели. Апелирам към нашите държавници да предприемат действия в правилната посока, за да не останат в историята като поредните безродници, предали нашите братя зад граница!

https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-rezil-albantsite-priznaha-balgarsko-maltsinstvo-a-byurokratsiyata-u-nas-ne-im-dava-balgarski-pasport

Hatshepsut

Българите в Албания пеят и плачат на български, искат пътища и учители


По официални данни в Албания живеят близо 45 000 души с български корени. Благодарение и на усилията на българските дружества на място, от есента на 2017 година в Албания има вече официално признато българско малцинство. Сега сънародниците ни там имат нужда от добри пътища и от образователни програми.
   
За десетки хиляди албанци България остава безценна и свята. ,,Ние казваме: хайде да говорим на български, да пеем на български и да плачем на български", споделя Хаджи Пируши, председател на българското дружество ,,Просперитет Голо Бърдо". От 20 години организацията е призната официално от властите в Тирана.

От години над 100 000 албанци с българско самосъзнание говорят, пеят и плачат на български. Затова приемат за исторически успех и празнуват като победа признаването им за национално малцинство от официалните власти в Тирана.

,,Не се говореше за българи. Всичките бяхме албанци. А вкъщи, в нашите райони - 100% българи", казва Пируши и определя като исторически момент признаването на българското малцинство, защото никой не е вярвал, че може да се стигне до това.


Изглед към Тирана

Хаджи Пируши признава, че все още не е лесно да заявиш открито българската си идентичност в Албания, защото след толкова години хората се страхуват.

След признаването на българско национално малцинство в Албания, сънародниците ни там очакват България да им помага повече, защото законовите възможности сега са повече. Увеличава се броят на студентите в България, расте и броят на отпуснатите стипендии, отбелязва Пируши.

,,Трябва по-добре да се навлезе в районите икономически, с проекти, със специалисти. Нашите райони са много бедни", разказва той.


Районът на село Оргьост

Черен е пътят до планинските села на границата с Косово, където живеят албанци с български корени. Достъпът до населените места там е все така труден, а ситуацията при гораните две години и половина след признаване на малцинството не се е променила много, пояснява Фисник Ходжа, председател на дружеството ,,Наша гора".

Българите в Албания имат нужда от по-добри пътища, които да помогнат за икономическото съживяване на регионите. ,,Област Гора има един път, само 4 километра, който свързва 1500-2000 жители. Този път би бил от полза за много хора", допълва Фисник Ходжа.

Макар и малко, инвестиции има – например пътят към село Връбник е в процес на асфалтиране, средствата са отпуснати.

Сънародниците ни в Албания очакват и по-леки процедури по издаване на български паспорти.

,,Надявам се да не се стига до решения и ситуации, където на един брат се издава - един брат има българско национално самосъзнание, а друг няма. Има и такива случаи", коментира Ходжа.

Освен от добри пътища и по-леки административни процедури за получаване на българско гражданство, сънародниците ни в Албания продължават да имат нужда и от учители. Защото пари и книги лесно можеш да намериш, но няма специалисти по български книжовен език.

,,Очакваме повече в областта на образованието, на изучаването на български език", подчертава Фисник Ходжа. ,,Очаква се изучаване на български език в училищата, където се говори диалектна форма."

Българското остава безценно и свято за десетки хиляди албанци. ,,Всичките неща, сватби, всичките неща са на български език. Нашите песни са 100%", споделя Хаджи Пируши.

https://bnr.bg/post/101262386/balgarite-v-albania-iskat-patishta-i-uchiteli

Hatshepsut

Излезе от печат първото научно изследване за българите в Албания

Цанко Серафимов

Имам високата чест да съм издател и редактор на първото пълноценно демографско изследване, посветено на българите в Албания "Българските общности в Западните Балкани. Том I. Албания", чийто автор е доцент д-р Спас Ташев от Българската академия на науките. Подготвят се издания на книгата на английски и албански език. В предговора си д-р Андрей Ковачев, заместник-председател на Групата на Европейската народна партия в Европейския парламент, който е спомоществовател на книгата, пише:
"На 12 октомври 2017 г. парламентът на Република Албания прие закон, с който българската общност в страната получи статут на национално малцинство... Ключова роля за това изигра препоръката на Европейския парламент към Албания правата на хората с български етнически  произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика... Европейската интеграция е единствения начин за решаване на историческите проблеми в нашия район...
В светлината на тези развития, публикуването на книгата на доц. д-р Спас Ташев е изключително навременно и със сигурност ще събуди интереса не само на много заинтересованите от тази тема читатели в България, но и на международната публика... Авторът е изпълнил перфектно поставената си задача - изясняване на броя на българското малцинство при създаването на албанската държава, анализ на влиянието на различните политически, икономически и социални фактори върху демографските процеси сред българите в Албания; проследяване на промените на политиката на България и други съседни държави по отношение на българите в Албания в миналото и днес. Монографията има и практическо-приложен принос, особено за решаване на проблеми, свързани с правния статус на българите в Албания. Разработени са и предложения за политиката на страната ни, чиято цел трябва да бъде запазването на социокултурното богатство на тази стара българска общност."


Similar topics (5)