• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

22 September 2019, 22:39:38

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10125
  • Total Topics: 1155
  • Online Today: 48
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 29
Total: 30

Великденски обреди

Started by Hatshepsut, 31 August 2018, 06:34:22

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Яйцето в българския фолклор: символика и ритуали


За повечето българи шарените яйца, заедно с печеното агне и козунаците, са сред основните ,,емблеми" на Великия ден. Защо обаче е така? Защо именно червеното яйце се явява символ на Христовото възкресение?

Според православната църква червеният цвят се свързва с Христовата кръв и кръстните мъки на Спасителя, а яйцето означава неговото Възкресение. И наистина, яйцето, което изглежда мъртво, а всъщност носи в себе си живота, се оказва подходящ символ на победата над смъртта, а също и на календарния преход от зима към пролет. Един поглед към древните традиции показва, че в представите на много народи яйцето присъства като символ на началото и източник на живота. Според митовете на египтяни, вавилонци, индийци, гърци и китайци, от яйце се развива вселената или отделни нейни части - земята, небето, небесните светила и пр. От яйце излизат птиците тотеми на племето, първите хора или самият бог, който създава света.

В българския фолклор също има следи от космогонични представи, свързани с яйцето. В старинни детски песнички, изпълнявани в началото на пролетта, слънцето се означава като божествено яйце: Слънце ле, слънце ле,/ Богово яйце,/човека е пиленце/ от тебе измътено/ на света показано. В друг подобен текст се казва, че времето е кокошка, а звездите са яйца, снесени от нея. Земята също се сравнява с яйце, червено и шарено, а животът е пиленцето, което се излюпва от него. Запазени са и гатанки, които представят звездите като ,,небесни" яйца, например: Пълно сито с яйца, на средата патица. Що е то? (Небето със звездите и месеца). Или: Един кон из яйца ходи, а ни едно яйце не строши (Месецът и звездите). Друга любопитна гатанка представя яйцето като къща - още един символичен образ на вселената: Зид зидосано, вар варосано, нийде дупка няма.

Според народните вярвания яйцето притежава голяма магическа сила, затова се използва при различни ритуали. С него може да се бае или да се проверява дали човек пострадал от лоши очи: баячката държи яйцето над главата на болния и ако е урочасан, то се изпотява. Вярва се, че ако една жена е магьосница, тя може да излюпи вълшебно пиле. Трябва да вземе яйце с два жълтъка и да го топли под мишницата си 40 дни. Тогава ще се излюпи двуглаво пиле, мамниче, което може да обира плодородието на чуждите ниви и да го носи на господарката си. В приказките пък се разказва за магьосници или чудовища, чиято силата се крие в яйце - щом юнакът го намери и счупи, злодеят тутакси умира.

Най-голяма сила обаче се приписва на великденското червено яйце. С него се бае и лекува, развалят се магии. По традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък от най-възрастната жена в семейството. В миналото в една заможна селска къща се боядисвали около 500-600 яйца - за да стигнат до Спасовден и да има за всички домашни, а също за роднини и гости, за сиромаси и пътници. Използвали се бои от естествен произход: червеното се постигало с риган, зеленото - с коприва, оранжевото - със смрадлика, а жълтото с орехова шума или ябълкови кори. Преди да започне, стопанката палела свещ и се прекръствала с думите: Дай, Боже, догодина пак да посрещаме червено яйце!

Първото яйце задължително се боядисва в червено и с него се натъркват бузите на децата, момите и младите булки, за да са здрави, хубави и запазени от уроки, магии и всякакви злини. На някои места това яйце се поставя при домашната икона, за да носи здраве и благополучие в дома. Другаде се заравя в нивите, за да ги пази от градушка или се слага в семето за посев, та да има берекет. При строеж на нова къща в основите ѝ също се слага червено яйце - да е здрава и късметлия. На Великден червени яйца се носят и в църквата, като се оставят пред иконите. С тях също се отговява - за първи път се хапва блажно след дългия пост.
Особен смисъл имат тъй наречените писани яйца, наричани още шарени перашки. Те не са предназначени за ядене, а се подаряват на особено близки и обичани хора и се пазят като скъп спомен. Оттам идва и поговорката Гледат го като писано яйце. Яйцата се пишат на разпети петък от моми и млади булки. Момите ги подаряват на любимите си, а булките - на съпруга, родителите, кума или девера. Обикновено съдържанието се изважда от яйцето през две малки дупчици, след което черупката се украсява по специална технология. Най-често се рисуват фигури с разтопен восък, които остават бели при боядисването или се полагат цветни бои. Шарките се родеят с бродерията и всяка от тях има особена символика. В някои райони се добавят и пискюлчета от разноцветна вълна, залепени с восък - такова яйце се казва китанче. В манастирите пък се е практикувал друг начин за украса - с помощта на миниатюрни ножчета монасите резбари извайвали върху черупката сюжети от Евангелието или чудни орнаменти, заимствани от църковните книги.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100236133/yaiceto-v-bylgarskiya-folklor-simvolika-i-rituali

Hatshepsut

Доц. Светлана Ракшиева: Боядисването на яйца е предхристиянска традиция,
която не е прекъсвана от най-дълбока древност



Доц. Светлана Рашкиева от Института по фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) в интервю за Агенция ,,Фокус" за народните вярвания, свързани с боядисаните яйца.

Фокус: Доц. Ракшиева, какво символизира яйцето в народните вярвания?
Светлана Ракшиева:Яйцето в народните вярвания символизира живота, зародиша, началото и обновлението.

Фокус: Как се заражда традицията на Възкресение Христово да се боядисват яйцата?
Светлана Ракшиева: Още преди християнството да се наложи по целия свят като една от големите религии, е имало обичаи хората да празнуват възраждането на пролетта и природата. Съществуват староеврейски обичаи, които са свързани с оцветяване на яйцата в различни цветове и различни игри. Още от праисторията яйцата са украсявани с някакви шарки по черупката им и в различни цветове. Явно във всички времена и епохи и по цялото земно кълбо, яйцето е било универсален символ на живота. По-късно християнството адаптира много от традициите на различни народи и включва боядисаното яйце в своите ритуали, посветени на Великден.

Фокус: Какви са предхристиянските елементи в тази традиция?
Светлана Ракшиева: Предхристиянските елементи в тази традиция са свързани с това, че яйцето е символ на живота. Има намерени яйца в древни гробници. Те са символ на прераждането, на неговото оживяване в отвъдния свят. Яйцата са били украсявани и изрисувани с различни символи. По тях е изобразяван лотос, а понякога и човешки лица. По-късно при етруските също има намерени гробни дарове с щраусови яйца. Върху тях има изобразени овошки и коне. В Древна Гърция има намерени модели на яйца, изработени от глина и украсени, както е червенофигурната керамика. Те и досега се пазят в квартал ,,Керамейкос" в Музея на керамиката. По-късно 10-11-12 век има открити боядисани и изрисувани яйца на територията на: Унгария, Украйна и Полша. Това са едни от старите находки през Средновековието. На мен ми се струва, че тази традиция не се е прекъсвала от най-дълбока древност и във всички случаи тя е предхристиянска.

Фокус: Какви са вярванията с апотропейната насоченост, свързани с червеното яйце?
Светлана Ракшиева: Червеният цвят е апотропей, което означава, че той прогонва лошите влияния, лошите очи, злото по принцип, от къщата или от човека, който го носи под формата на някакви шевици и тъкани. Когато боядисваме яйцето в червено, ние го натоварваме с апотропейна сила. Разбира се, това е според народните вярвания. В християнството червеното е свързано с пролятата кръв на Христос, невинната жертва за изкупление на греховете на човечеството. В оцветеното великденско яйце се наслагват двете вярвания - фолклорното и каноничното.

Фокус: В кои дни повелява традицията да бъдат боядисани яйцата за Великден?
Светлана Ракшиева: Яйцата се боядисват на Велики четвъртък, това не може да стане в дните преди него. Тогава домакините трябва да почистят и да подредят своята къща. Великденското чистене е едно от големите през годината. Свързано е с почистването и подреждането на дома след зимата, с обновяването му, измазването му, с украсяването му с някакви нови тъкани и постелки, символ на наближаващия празник. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, има възможност на Велика събота. Велики петък се избягва, защото Христос е разпънат на кръста тогава и се смята, че целият свят е в траур. Затова се избягват, каквито и да било дейности, още повече свързани с обредни вещи, а великденското яйце е точно такова.
На Велики четвъртък обикновено се прави така нареченото велико яйце, което трябва да бъде снесено на същия ден и е добре това да се е случило преди изгрев слънце. Най-възрастната жена в домакинството го боядисва и веднага след това отива при децата, които в повечето случаи още спят. Поставя им по едно кръгче по бузите и на челото, като ги пребайва и нарича: ,,Да си живо и здраво, да си бяло и червено, да си весело засмяно". След това яйцето се отнася на иконата и се поставя на мястото на миналогодишното. По вътрешността на старото великденско яйце, се гадае какъв ще бъде късметът на къщата. Ако яйцето се е изсушило, но се е запазило здраво без да е изгнило и да има паразити, значи всичко в къщата ще върви добре, ще бъде здраво и на късмет, ще има израстване и богатство. Ако яйцето е било заразено с паразити, се е развалило или е почерняло, това е лоша поличба. То се изхвърля в реката, за да го отнесе надалече.

Фокус: Какъв е обичаят при боядисването на яйцата и различен ли е той за различните региони на страната?
Светлана Ракшиева: Няма особени различия в различните райони на страната. Обикновено това е женска работа, като не се позволява на младите момичета да боядисват яйца. С това се занимава майката или бабата в домакинството. Обикновено това се прави тайно, защото се смята, че така няма кой да ги урочаса и боята ще хване по-добре и яйцата ще се боядисат по-добре. Затова яйцата се боядисват рано сутрин, когато мъжете вече са тръгнали навън по работа, а децата вътре спят. Разбира се, яйцата се пазят на скришно място, докато не стане Великден, защото не трябва да се вкусват, преди да мине тържествената служба в черквата. Веднага след като попът каже: ,,Христос Воскресе" и всички се поздравят, тогава вече може да се борят за първи път с яйцата, като по този начин нарушават Великия пост. С първото счупено великденско яйце си хапват всички от него и по този начин отговяват. В някои части на България като района на Самоковско, Ихтиман, Костенец, Момина клисура, Долна баня, Чепинската котловина, Велинград, Ракитово, Етрополе яйцата са били украсявани по един по-сложен начин с помощта на писалка и чист пчелен восък. Те са били изрисувани, след това боядисвани в пъстри цветове и затова са много красиви. Масово във всички останали райони, който е искал да ги направи по-интересни е взимал влащеници от черквата и върху яйцето е изписвал символи като: кръстове, слънца, цветя или понякога инициали за човека, за когото е предназначено яйцето. С помощта на свещичка тези знаци и фигури ставали малко по-едри и по-груби. Това е различие в декорирането на великденските яйца. Иначе няма някакви съществени разлики в самото боядисване като някакви забрани в процеса.

http://www.focus-news.net/opinion/2017/04/13/42590/dots-svetlana-rakshieva-boyadisvaneto-na-yaytsa-e-predhristiyanska-traditsiya-koyato-ne-e-prekasvana-ot-nay-dalboka-drevnost.html

Hatshepsut

Доц. Петя Банкова, етнолог: Великден е най-богатият на смисъл и ценности празник

Доц. Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей при БАН в интервю за Агенция ,,Фокус" по повод отбелязването на Великден и традициите в България при почитане на празника.

Фокус: Доц. Банкова, на 28 април почитаме един от най-големите християнски празници Великден (Възкресение Христовo). Каква е традицията в България при празнуване на Великден?
Петя Банкова: Безспорно това е един от най-големите християнски празници, съвместно с Рождество Христово. Приготовленията за празника са дълги и продължителни. Започват още от предходната седмица. Това е добре известно. Свързани са с богатата символична трапеза, на която присъстват месените и украсявани от четвъртък козунаци и писани, шарени яйца, които също се боядисват в четвъртък или събота сутрин. Богатата украса, съпътства трапезата със свещи и много зеленина, с различни лакомства, предназначени за всеки член от семейството. Аз съм етнолог и работя в секция ,,Историческа етнология" и ми се струва, че вашата многобройна аудитория има нужда от малко по-детайлно вглеждане в този празник. В крайна сметка ние познаваме едната страна - богословската, теологичната, свързана с митовете, легендите и библейското предание. От друга страна имаме празника, който битува в определени епохи и времена. Тук ние етнолозите поставяме този празник в рамките на традиционната народната култура, която е характерна за източно православните българи.

Фокус: Свързваме Великден с боядисване на яйца и месене на козунак. Каква символика носи тази обредност?
Петя Банкова: Би трябвало отново да препрочитаме сборниците ,,Народни умиротворения", които ни разказват за този тип празничност, характерен за народната култура, някъде изчезнал в края на 19 и началото на 20 век, и присъщ най-вече за селската култура. Безспорно там ще видим онези боядисани и писани яйца, които са огромен брой. В някои от къщите са се боядисвали до 300 - 400 яйца. Те са се пазили до Спасовден, като е било прието, че човек не може да влезне или излезе от дома по време на тези празници без да бъде надарен с яйце. Това е бил един от знаците за гостоприемството. Добре известно е, че по традиция, която можем да пренесем в съвременността, тези яйца са се почиствали добре. Слагали са се във вода, в която се е прибавял малко зелев сок, за да не се чупят, след което са се боядисвали с естествени багрила. С първото червено боядисано яйце, още докато е горещо, се чертае кръстен знак на челата на малките деца, за да са здрави през цялата година. Това яйце се слага до иконата и се пази за лек против уплахи и уроки. Същевременно по него се гадае каква ще бъде годината. В някои случаи се пази до следващия Великден, когато отново се извършват тези гадания. Яйцата се наричат ,,писани", ,,шарени", те греят като слънца. Символиката е именно в красотата на тези пъстри, багрени от момите яйца. Не случайно по традиция някои от тези яйца се слагат в чеиза на момите, за да ги огряват със своята красота. С черупки от тези яйца се захранва дори добитъкът. Тези яйца се търкулват по синора на нивата, за да е плодородна. Тук имаме преливането на това вярване, че Великденското яйце, което е символ на живота, на новото начало, то може да пренесе своята плодовитост върху земята, добитъка и хората. Естествено, не само на село празнуват Великден. Имаме богата градска култура. Столичани и до днес помнят онзи великолепен великденски събор, който се е правел всяка година в настоящия квартал ,,Лагера". Там всеки от тези стари софиянци ще ви разкаже как сюрията деца отива дни преди да се отвори панаира, за да вижда неговото приготовление, връзването на люлките, въртележките, правенето на шатрите, в които ще се показват разни чудесии. Разбира се много сергии пълни с лакомства и играчки. Софиянци може би ще ви разкажат за този великденски панаир и за градските фурни, в която всяка добра домакиня ще занесе агнето и козунаците, домашно направени, за да може после цялата улица да ухае на вкусните гозби. Разбира се, когато разглеждаме Великден в контекст, не може да не обърнем внимание на един период от нашата история, когато поради идеологически причини, религията трябва да отстъпи пред една идеология, която до този момент е чужда на нашето население. Така, както идеологиите са провъзгласявали, че религията е опиум за народа, така и Великденските празници е трябвало да бъдат зачеркнати, отменени, дори насилствено. Аз трябва да припомня, че в своята книга ,,Между вярата и компромиса Българската православна църква и комунистическа държава 1944-1989 г." историкът Момчил Методиев споделя тези исторически свидетелства за този период. Ние трябва да знаем тези неща, защото по този начин разбираме как едни ценности биват подменяни. Великден преди всичко е в ценността на празника и в неговото познание. Софиянци и всички българи, които са живели по това време помнят фактите, че милиционери и доброволни отрядници са спирали хората от участие в литургиите, под претекст, че охраняват реда. Козунаци са се продавали през цялата година, не само по Великден, за да се заличи идеята, че това е великденското послание на хляба. Дори властите са се опитвали да убедят хората, че сварените яйца е трябвало да боядисват до първия пролетен ден на 22 март, а не е свързано с християнския празник Великден.
Виждаме, че под влияние на глобалната култура до известна степен пазим традициите. Аз благодаря на вашата медия за този интерес към нашата наука, защото вие с упорство припомняте традициите и тяхното развитие във времето. Хубаво е да се познават традициите, защото те са свързани с ценностите, а Великден е може би най-богатият на смисъл и ценности празник, защото на първо време ни кара да се обърнем към природата и да обогатим своите познания за нея чрез красотата на празника. Този празник е пролетен, възкръсва природата, дърветата, всичко около нас цъфти и е прекрасно и тогава разбираме колко красива е нашата планета, дори когато сме забравили да виждаме красотата. Това да посрещнеш със своите християнски братя изгрева на Възкресението е може би другата ценност, която ни кара да споделяме вярата, религията, добродетелите, морала. Великият пост преди това също е послание затова да се обърнем към себе си, към своя вътрешен свят, да потърсим смирение, покаяние и съгласие със самите себе си. Неслучайно от край време Разпети петък е ден, в който традиционната култура забранява да се говори високо, забранява всякакви караници, защото човек трябва да бъде в съгласие със себе си. Това е празник, който ни кара да се обърнем към другите около нас, да се опитаме да им окажем помощ. Тогава всички тези ценности разказани в контекст с история, виждаме защо се случват - като познания в семейството, като познания в училище, а защо не и през музея - Националния етнографски музей. Там ще се срещнете с нашите докторанти Радина, Илияна, Васко, те са тези с Великденските ателиета, в който децата се научават да боядисват и изписват великденските яйца, те предават познанието на празника, традиционната култура и ценностите. Тези Великденски ателиета ние ги правим всяка година. Посещавани са все повече от организирани групи, или спонтанно, от деца, които идват с родителите си. Младите докторанти се опитват със своите академични и университетски познания да въведат децата в традиционната култура. На един сериозен научен форум нашата докторантка Радина Раденкова изнесе доклад, с който доказа, че музеят може да бъде място, където се предава традиционната култура и знания за нея.

Фокус: Откъде идва така нареченият Великденски заек и каква е неговата символика?
Петя Банкова: Естествено е да ме попитате и за тези иновации, които от известно време наблюдаваме в своя бит, в празнуването на Великден. Великденският заек носи шоколадовите яйца. Разбира се, че Великденският заек е съвършено чужд, както на традиционната ни култура, така и на източно православния ритуал. Според нашите етнолози, които са изследвали културата на католици и протестанти, може би ни отнася към идеята, че заекът е символ на плодовитостта. Може би от там се приема за великденски символ с пожеланието да бъдем плодовити, да се сбъдват нашите желание. Там може би се виждат и тези яйца.

Фокус: По какъв начин трябва да се украсява празничната трапеза? Кои са задължителните гозби за празника?
Фокус: Има едно разбиране и тълкуване, че Великите пости забраняват консумацията на яйца, и за да не се развалят тези яйца, които 40 дни са снасяни от кокошките е трябвало да се сварят, което ги прави трайни. В тази вряща вода се добавят и различни растения, за да се опитат да ги боядисат и в един момент се получава това - боядисани яйца. При всички положения цветът на яйцето е от голямо значение. След това някъде тези яйца се крият, децата ги търсят. Всичко това е в сферата на забавлението и откритието на празника. Това, което според мен като етнолог е важно, независимо дали се придържаме към българската народна традиция, католицизма, източното православие, протестантските деноминации. Ценностите са общи. Вглеждането и смирението в самия себе си, търсенето на красотата във възраждащата се природа, споделянето на празника с любов и желание да помогнем на ближния. Нещо толкова срещано у нас. На Великден по задължение ние трябва да спазим йерархията и да поздравим своите възрастни родители, кумовете ни, по-големите ни братя и сестри. Тази приемственост, отиваш на трапезата, по стара българска традиция носиш нещо вкусно за хапване, козунакът, който си направил или някакво друго ястие. Трапезата е винаги богата. На нея има обредни хлябове, червено вино, прекрасни боядисани яйца, вкусно агнешко месо. Тази споделена храна, обсипана с ценностите, любовта, мира и разбирателството, прави един ден велик ден. Това е нещото, което нашите млади докторанти се опитват да предадат на децата в музея.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=49805